Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ
Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
II допълнено и преработено издание
Рецензент проф. Кръстю Тулешков
Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев
Художествен редактор Михаил Макариев
Корица Кирил Гюлеметов
Технически редактор Фани Владишка
Коректор Елка Папазова
Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76
Цена 2,60 лв.
Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)
Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976
История
- —Добавяне
- —Добавяне на илюстрации
Гъска
У нас все още е останала тук-там дивата сива гъска, от която произлиза и домашната. Дивата й сродница прави своите гнезда от стари стъбла на тръстика и шавар в най-гъстите и недостъпни места на блатата и езерата. Есенно време от северните страни прелитат у нас голям брой чуждоземни диви гъски. В меки зими те понякога отсядат на почивка у нас за по-дълго време и след това се устремяват към по-топлите брегове на Средиземно море.
Замисляли ли сте се защо през зимата домашните гъски стават така тлъсти? В природата есенно време дивите гъски се хранят усилено и натрупват много тлъстини. Те им служат за резервно гориво, когато техните големи силни криле ги понесат през хиляди километри над суша и вода. Тъкмо тази им природна особеност е използувал човекът и е доразвил тяхното предразположение през есента да затлъстяват.
Откога дивата гъска се е доверила на човека и е станала жителка на неговия двор? Предполага се, че това е станало почти едновременно, и то на няколко места в Европа и в Азия.
Домашната гъска е по-тежка от дивата и ходи много по-тромаво. Но, разбира се, плува добре и перушината и е също така импрегнирана (против намокряне) с тлъстина, която се отделя от трътковата мастна жлеза. Ако наблюдавате патици или гъски, ще видите как те смазват всичките си пера с тази тлъстина, като я вземат с човката си.
По блатата и реките на страните от Далечния изток живее черноклюната гъска, от която в Китай и в СССР се отглежда лебедоподобната домашна гъска. Тя е с изправена походка и права шия, а особено характерна е подутината в основата на човката й.
На цвят домашните гъски са различни — сиви, бели, пъстри. Има с права и с къдрава (висяща) перушина. На едни патетата са пъстри, на други са покрити само с жълт пух. Докато дивата гъска снася само 5–6 яйца, някои добре хранени домашни гъски годишно снасят по 70 до 100 яйца, от които всяко едно тежи 150–200 г. Безпородната домашна гъска тежи само 3 до 5 кг, а добре угоената германска порода елценски гъски може да надмине 15 кг.