Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 17гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode(2007)
Добавяне на илюстрации
Karel(2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на илюстрации

Кълвач

Кълвач Често го наричат „крилат горски лекар“, който преслушва дърветата, открива болните между тях и ги лекува. Това сравнение е съвсем правилно.

Кълвачът е превъзходно нагоден за живот в гората. Той бързо се катери по дърветата и с почукване узнава къде под кората има скрити личинки на вредните дървояди и ликояди. Двата му пръста са насочени напред, а двата назад, за да се закрепва по-добре по кората на дървото, когато лази спирално по него, а твърдите пера на опашката му служат като подпора. Човката му е здрава и удължена — тя му служи като шило или длето, с което дълбае кората и меката дървесина. Езикът му е дълъг, лепкав и на края назъбен като пила. С няколко удара той пробива кората и върхът на острия му клюн попада точно над намерената личинка. Той я издърпва и излапва.

Кълвачът се храни и със семена. Често разкълвава шишарките заради семената им, а ако намери бадеми, орехи, лешници и костилки от разни плодове, също не се отказва. За тях той си има специална „наковалня“ — някой пън или грапавина между кората на дърветата. Там закрепва шишарката или костилката и ги разкълвава.

През пролетта кълвачите са особено оживени. Двойката кълвачи си избира някоя хралупа за свой дом. Хралупата трябва да има тесен отвор — колкото да се провре само кълвачът, но не и по-голям враг. Ако кухите стари дървета са малко, два кълвача могат да се скарат за някоя хралупа и в нея остава по-силният. Гнездото е постлано с гнила дървесина и стърготини. Женската снася от 5 до 7 лъскави, бели яйчица. Малките кълвачета се излюпват голи, слепи и безпомощни. Родителите им прелитат по около 300 пъти на ден до гнездото, за да ги нахранят.

У нас се срещат няколко вида кълвачи. Най-обикновени са пъстрите кълвачи, от които има голям, малък, среден и пр. В старите гори живее едрият черен кълвач-въгленар. А по дърветата край реките често можем да срещнем зеления кълвач и подобния на него сив кълвач. Зимно време кълвачите не отлитат, а остават всред нашата природа. Всички видове кълвачи са поставени под закрила като полезни птици.