Александър Петрин
Мираж

Като пльосна Сапожников върху операционната маса, лекарят започна с помощта на някакво лъскаво длето да повдига и да окършва ребрата му с думите:

— Колко ребра са набучили… А ти се мъчи с тях… Гледай как здраво са ги набили…

Той хвърли няколко от тях в кофата, поставена до операционната маса.

— А тези…? — обезпокоен запита Сапожников, жалейки своята стока и в същото време страхувайки се да не обиди лекаря.

— Тези не ти трябват… — изръмжа лекарят. — Нашите момчета отдавна се присмиват и защо всъщност слагат толкова ребра? Сигурно също изпълняват план… А за нас това означава допълнителни грижи. Петачка или най-много десетак и пак ще вършат същата работа…

Той надзърна в гръдния му кош и запита:

— Май че сам си бъркал вътре, а? Ти, другарче, ферщейнш ли нещо от медицина?

— Не… — отвърна безпомощно Сапожников. — Работя в битов комбинат. Поправям телевизори, приемници. Хладилници също… Вносни марки мога да поправям! А от медицината не разбирам нито буква…

— То се вижда! — кимна лекарят, запали цигара и без да я вади от устата си, отново надзърна в гръдния кош на Сапожников.

— Ех, братко, добре си се наредил ти тука-а!… — поклати той глава. — Моторът си е изпял песнята. Трябва да се сменя! И още някои работи… Тук ще падне работа. А бе я си покажи паспорта!

Той отвори паспорта на Сапожников и каза:

— Гаранционният срок е свършил… Разбира се, тук е посочен един срок, а при нас се изчислява по друг начин! При нас се смята, че до тридесет години е добре, а след това идва време за почивка. Организмът се износва… Освен това човек може и с водчица да се разтушава, а от това настъпват и най-различни допълнителни разстройства… Е какво, майсторе, ще го сменяме ли?

И той започна да отдира сърцето.

— Ей, братче, ти по-лекичко! — изплаши се Сапожников.

Но лекарят каза невъзмутимо:

— Ти не ме учи! Всичко ще стане ажур!

Той измъкна новичкото на вид сърце на Сапожников, пъхна го в своето куфарче, след това пошари с ръка в някакво сандъче и като открехна вратата, извика:

— Нюра! Сърцето, което беше прибрано в зеленото сандъче, къде е? Кой го е взел? Цветков? Ах, ще си поговоря аз с него! Да не е оставено за него?! Гледай какви хора! Всичко измъкват. Стига да оставиш нещо. Е добре!

Той се измъкна за известно време навън и се върна с някакво старичко сърце, в което Сапожников изведнаж позна сърцето на Петка Глухарчето, напил се наскоро по случай Деня на рибаря.

— Петкиното ли е? — със страх запита Сапожников. — А нима… го бива?

— Още ще си поработи… — успокои го лекарят. — Ти с това сърце ще си походиш по белия свят още… А женичката ти къде работи?

Като научи, че жената на Сапожников работи във фабриката за салами, лекарят се оживи:

— Слушай, майсторе… Дали тя не може да ми достави около десетина кила пушен салам, а? Ще се отплатя, не се безпокой. Знаеш ли колко неща трябва да ти се оправят. Твоят организъм е поостарял, такива сега рядко се намират. Сега всички запасни части са с по-голям размер… Но ако се потърси, може да се намерят. Засега ти си походи с това сърце, след това ще ти приспособя друго. Сто години ще си ми благодарен!… Искаш ли вносно сърце? От един футболист! Четиритактово!… Той лежа тука при нас от хрема и момчетата използуваха случая да го разкулачат… Сърцето му сега е в Пешка. Ако го помоля, ще ми го даде. Ти си поговори с бабичката, а след салама аз няма да те забравя! Искаш ли да ти поставя добавъчен чифт бъбреци? За гаранция!… Варанов от търговията знаеш ли го? Беше закъсал, но му сложихме шест парчета: сега е световен шампион по космобол. Ти влез, без да чакаш ред, питай за Сашко, а ако искаш, ела направо в къщи… Аз на моята женичка съоръжих два стомаха… Я ми дъхни! Нещо не излиза, контакти няма… Малко са повече…

Лекарят махна с ръка:

— Добре, сега ще ти махна двайсетина метра от червата и ще се освободи място… Тук са наблъскани много излишни метри… И ще ги съединя напряко, пряко съединяване се нарича… На едно място ще вмъкна молив, ще ги завържа с връвчица — засега ще походиш така, а след това ще взема от момчетата.

Сапожников отвори уста, за да извика и… се събуди.

Оказа се, че поради доста обилната закуска, поднесена от един негов клиент, той беше позадрямал на стълбата малко преди да стигне до апартамента на лекаря, който очакваше майстора от комбината и вече втори ден, без да мърда, дежуреше в къщи.

Сънят оказа на Сапожников такова влияние, че той влезе в дома на лекаря както никога плахо, извини се, че го е накарал да чака и запита:

— Другарю лекар, искам да ви питам нещо… Вярно ли е, че сега науката е стигнала дотам, че сърца… или други органи могат да се подменят?

— Могат — потвърди лекарят.

Внимателно отвъртвайки винтовете на капака на телевизора, Сапожников продължи да разпитва:

— Виж ти… а тази работа контролира ли я някой? Та нали за такова нещо трябва да има контрол! Не бива да се изпуска от очи! А има ли някаква отговорност за тази работа? Току-виж ти изрежат някоя ценна жила и си я приберат в джоба, а вместо нея… например ти пъхнат найлоново въже, а? Измъкнат ти всичко хубаво, а ти пробутат лошото… За такива работи трябва да се разстрелва… Или, да кажем, ти се е поизносил мехурът, а той ти го закърпи на бърза ръка и ти си ходи с него! Работникът им се доверява, а те…

— Напразно се безпокоите — усмихна се лекарят. — Засега това е повече на теория и няма скоро да се осъществи! Засега си спете спокойно?

— Няма ли да е скоро? — развесели се Сапожников. — Това е хубаво!

Като измъкна вътрешностите на телевизора, той, както си беше свикнал, ги тръсна на масата, огледа се небрежно и запита:

— Сам ли сте бъркали тука? Ти, другарче, ферщейнш ли от радиоразпръскване?

— Не… — безпомощно отвърна лекарят.

— То се вижда! — кимна Сапожников. — Ех, братко, добре си се наредил ти тука! Тръбата се е износила… И още колко работи трябва да се сменят. Женичката ти къде работи?…