Виктор Пелевин
ДПП (NN) (20) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

ЗЧ

Малюта донесе проекта една седмица след срещата им. Стьопа го четеше на бюрото си, а Малюта седеше в донесения от счетоводството нисък фотьойл, в който всеки посетител изглеждаше глупав и дребен — Стьопа искаше да му отмъсти за изпитаното унижение.

На първата страница в папката — по дизайн приличаше на документ от иракски отчет за въоръженията — весело сияеха две думи:

 

Зюзя и Чубайка

 

Като видя тези две имена, Стьопа се усмихна доволно. „34“ сияеше в тях ясно и явно, без никакви там пресмятания, номера и уговорки със самия себе си. Руският език наистина беше могъщ — даваше възможност за ход, съчетаващ очевидната голота с абсолютната маскировка.

Малюта описваше героите така:

 

 

„Зюзя е с моряшка фланелка и каскет, с грубо-народно лице, разкривено от гримаса на надигащ се гняв; прилича на гумен манекен за бокс — тези манекени нарочно се правят с физиономии, които пораждат страх и естественото желание той да бъде преодолян.

Чубайка, който веднага привлича симпатиите на зрителите и особено на зрителките, е очарователно усмихнат хитрец, облечен в безупречен черен костюм и с папийонка“.

 

 

Малюта виждаше ролите им по следния начин:

 

 

„Пръв в кадър се появява Зюзя — той е нещо като канал на народното самосъзнание. Казва съвсем откровено от какво им е писнало на всички, така че зрителят чак хлъцва. След хлъцването се появява Чубайка. Без да влиза в спор по същество, той прави беззлобно-ироничен коментар, който поражда в душата на зрителя смътното разбиране как трябва да мисли и да приказва, та все някога да се измъкне от зоната на гореспоменатото народно самосъзнание и да го приемат в редовете на малобройните, но отлично екипирали антинародни сили.“

 

 

Малюта не само беше успял да формулира онова, което и самият Стьопа си представяше наистина смътно, но и беше написал няколко примерни диалога, зад които вече се очертаваха контурите на бъдещото предаване. Тъй като това беше само проект, Малюта нямаше задръжки и беше включил вътрешния си Зюзя на пълна мощност. Беше истинска наслада да се наблюдава как вътрешният му Чубайка се надига от окопа и прави в тялото на бедния Зюзя поредната огромна дупка.

В текста Стьопа забеляза явен отглас от неотдавнашната дискусия за актуалността на постмодернизма.

 

 

„Не ми е ясно, Чубайка, защо либералната буржоазия се нарича либерална. Тя е носител на невероятно тоталитарна идеология. Всъщност като погледнеш, целият и либерализъм се състои в това, че на трудещите се им е позволено през свободното си време да се ебат един друг в гъза.“

 

На което Чубайка отговаряше:

 

„Ще ме прощавате, Зюзя, но това е огромна крачка напред в сравнение с режима, който определяше дори това като своя прерогатива.“

 

Понякога Зюзя надделяваше в спора:

 

„Главната задача на обработването на съзнанието ни, Чубайка, може да се формулира така: въпреки че ни се позволява да мислим само за пари, в съзнанието ни нито за миг на бива да възниква главният въпрос за тях.“

„Какъв главен въпрос, Зюзя?“

„Ето на, Чубайка, видяхте ли колко ефективно се обработва съзнанието ни?“

 

 

Впрочем Стьопа допускаше, че само така му се струва и че зрителите може да са на съвсем различно мнение. Във всеки случай си личеше отвсякъде, че Малюта е съвсем наясно с играта. Стьопа се убеди окончателно в това след един кратичък спор с него по повод на следния откъс:

 

 

„Руската власт, Чубайка, има две основни функции, които не са се променили от много-много години. Първата е да краде. Втората — да тъпче всичко възвисено и носещо светлина. Когато властта прекалено се увлече по първата функция, не и остава време да тъпче и идват така наречените «пролети» — бурният цъфтеж: на всички изкуства и на обществената мисъл…“

„Че защо тогава се борехте срещу краденето, Зюзя? Недейте ми се оплаква сега, че ви тъпчели.“

 

 

Стьопа погледна Малюта и каза раздразнено:

— Кво? Че кога комунягите са пречели да се краде? И на кого?

— Браво на мене — удовлетворено каза Малюта. — Работи.

— Кое работи бе, идиот с идиот?

— Концепцията. Поражда емоции.

И чак сега Стьопа се опомни, разбра всичко и продължи да чете. И с всеки ред изпитваше все по-голямо уважение към Малюта като към професионалист. Малюта от раз се справяше с проблеми, за чието съществуване Стьопа изобщо не беше подозирал, и с балетна грация прескачаше пропасти, които изобщо нямаха дъно.

Използваше интересна технология по отношение на гаднярските въпроси: на тях не трябваше да се отговаря — на телевизионните зрители трябваше да се втълпява, че никой няма да стане по-щастлив, ако се занимава с такива неща. А че всеки — на това се предлагаше да се наблегне — има право на щастие.

„Задачата на проекта — беше написал Малюта — не е телевизионният зрител да бъде убеден, че страната не се управлява от група мошеници (днес това е нереално по обективни причини). Задачата е чрез характерни и запомнящи се примери да се разясни каква физиономия трябва да направиш, когато чуеш разговори на тази тема“ („Божичко, Зюзя, стига вече с това черногледство… Ами погледнете, пролет е, птичките пеят. Нищо ли не ви радва в този живот?“).

Щом прочете този абзац, Стьопа усети как го залива вълна светла енергия.

Той разбра, че тези птички са птиците от неговото хайку. „Запяха, запяха — помисли си. — Че как няма да запеят за десет бона!“ Числата, изглежда, бяха на негова страна: това несъмнено беше знак.

— Изби си аванса — каза той, стана от бюрото и се протегна доволно. — Започваме сериозна работа.

— И отляво, и отдясно, всичко значи ми е ясно! — каза Малюта както и преди и също стана от позорния си фотьойл.

— Говорих с капитан Лебедкин — каза Стьопа и го изгледа многозначително. — Познаваш ли го?

Малюта кимна и издържа погледа на Стьопа, без да прояви никакви чувства — а може би и нямаше такива.

— Сега той отговаря за това. За бюджета, за плана, за всичко… Така че няма да си имаме усложнения. Мисли и пиши. Не се бой.

— Никой голем няма проблем! — отговори Малюта.

Стьопа не знаеше какво е това голем, но си помисли, че сигурно е онзи, който дава заповеди, които никога не се оспорват с никакви въпроси. След като едните нямаха въпроси, другите нямаха проблеми — беше си логично. Само едно не му беше ясно — кой дава заповедите на самите големи. Все още не го беше разбрал, въпреки че отдавна беше в бизнеса. Имаше и друг въпрос, сходен с този, и той често го измъчваше: след като светът се управлява от числата, кой тогава управлява числата?

— Апропо, за Лебедкин — прекъсна мислите му Малюта. — Аз също си общувах с него вчера. Има добри новини — той спомена ли ви?

— За кое?

— Е, той ще си ви каже.

— Давай, казвай — каза Стьопа.

— Привлякъл е още един спонсор. Така че бюджетът ни става два пъти по-голям. Сериозна работа!

— И кой е тоя спонсор? — попита Стьопа. Обзе го внезапна слабост, като пред земетресение: умът ти още не знае какво става, но инстинктът се досеща.

— Магаренцето Седем цента — каза Малюта. Инстинктът не го беше излъгал.

— Кой?! — хлъцна Стьопа.

— Сракандаев от „Делта-кредит“. Познавате ли го?

— Чувал съм за него — отговори Стьопа и седна на стола, от който току-що беше станал.

— Ама не се ли радвате, Степан Аркадиевич?

Стьопа вдигна рамене, после попита с непослушната си уста:

— Нали не ни се бъркат в концепцията?

— Не, разбира се — каза Малюта. — С всичко са съгласни, наистина невероятно. Има само една дребна подробност. Специалистите им поставиха условието заглавието да не е „Зюзя и Чубайка“, а „Чубайка и Зюзя“. То всъщност така става по-добре. Нали трябва да лансираме Чубайка. Значи е по-хубаво той да е отпред. Е, успяхме да го сменим, макар и в последния момент.

— Какъв последен момент?

— Ами преди да утвърдят проекта най-горе… Какво ви е, Степан Аркадиевич? Ей, дайте вода! Ей, секретарката! На Степан Аркадиевич му прилоша!…