Виктор Пелевин
ДПП (NN) (5) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

34

Стьопа стана на трийсет и четири в разгара на елциновата епоха. Разбираше, че това е централна година в живота му — той беше млад, пълен със сили, банката въртеше такива пари, че понякога нощем в тъмното го беше страх, но не това беше важното. Той и числото „34“ се бяха слели в едно цяло за цели триста шейсет и пет дни. Стьопа чувстваше, че е станал сакрално същество, нещо като римска весталка или понтифекс, и че невидимото присъствие на божеството през цялото това време ще осенява всяка негова крачка. Трябваше да използва това време умно — и Стьопа се стараеше.

Бизнесът вървеше добре. Стьопа спечели много пари и скри част от тях в чужбина — не защото го беше страх от нещо, а защото така правеха всички. Но не искаше да пропилява тази необикновена година само за материални придобивки. Древните авгури предсказвали бъдещето, като наблюдавали полета на птиците от някое високо място. Той също искаше да види всичко главно за живота си от върха, на който се беше озовал. Чувстваше, че трябва да се обърне към някой духовен авторитет, посредник между хаоса на живота и вечния небесен ред. Но към кого?

Отношението на Стьопа към религията се определяше от запечаталите се в паметта му букви „ХЗ“, които като дете бе видял в черквата на Великден (на стената трябваше да свети „ХВ“, но вертикалните лампи не работеха). Въпросът обаче не беше в приликата на това съкращение с емблемата на войнстващия агностицизъм. Нещата бяха много по-сериозни. Числото „43“ просветваше в четирите края на буквата „X“ и в тройката „3“ (а и дори да беше възкръснало, „В“-то все пак си беше третата буква от азбуката).

С такива препоръки библейският бог нямаше никакви шансове в душата на Стьопа. След като беше прочел Библията като юноша, той си беше съставил образа на отмъстителен и жесток властник, който най обича да му мирише на опърлено месо, и недоверието му съвсем естествено се разпространи върху всички, които претендираха за роднински връзки с този провинциален гоблин. Отношението му към официалната църква не беше по-добро — според Стьопа единственият начин, по който тя приближаваше човека към Всевишния, беше продажбата на цигари.

Но това не означаваше, че той беше вулгарен идеалист, признаващ единствено силата на парите. Той разбираше, че числото „34“ е открехната врата, през която общува със същата сила, която е достъпна за другите чрез безкрайно разнообразие от форми, включително такива, които го плашеха с привидната си уродливост. На пазара на религиите обаче нямаше стока, която да може да утоли глада му за чудесното по-добре, отколкото общуването с числата.

Във всичко, което излизаше извън пределите на тайния му завет, Стьопа, също като повечето обезпечени руси, беше шаманист еклектик: вярваше в целебната сила на Сай Баба, събираше тибетски амулети и африкански идоли и ползваше услугите на бурятски екстрасенси. Затова когато изпита нужда от духовно напътствие, отиде при българската ясновидка Бинга, която това лято беше хитът на сезона в Москва. Разправяха, че Бинга виждала чуждото бъдеще така ясно, както човек вижда собственото си минало.

Бинга се оказа въздебела жена, облечена в шарении. В стаята, където приемаше посетителите, миришеше на билки — сушаха се на едно въженце под тавана. В ъглите имаше: парче от антична колона, почерняла хурка, лампово радио „Siemens“ и мръсна стара пейка. На едната стена имаше полица със стари броеве на „National Geographic“, портрет на Елена Блаватска и плакат на художника Муха — загадъчна красавица в стил модерн на фона на разперил криле орел.

Стьопа се разочарова. Етнографските експонати приличаха на евтин декор. Бинга взимаше за услугите си толкова пари, че беше ясно, че не й се налага нито да преде, нито да суши билки. Около жилището й имаше цяло бизнес селце с офис, няколко кафета и ресторантчета, хотел и дори магазинче за сувенири. Но може би точно тук беше и проблемът: Бинга може да си беше наела персонален дизайнер и той да беше довлякъл в стаята й всичките тия уродливи боклуци.

Тези мисли прелетяха през ума му за секунда, а в следващата Бинга се усмихна, посочи стола срещу фотьойла си и каза на перфектен руски:

— Да, драги. Цялото зло на света идва от тях. Стьопа седна и попита:

— Вие знаете руски?

— Че как — каза Бинга и взе някакво евтино картонено калейдоскопче. — Завърших педагогика в Харков. Вярно, отдавна. Оттогава педагогическата наука сигурно много е напреднала.

Стьопа помнеше колко струва всяка нейна дума и затова не почна да задава възпитани въпроси за Харковския педагогически институт. Бинга вдигна калейдоскопа и се взря през него в Стьопа, все едно че калейдоскопът беше далекоглед. Повъртя го малко, после се наведе напред, като че ли виждаше нещо интересно. Потупа с дебелия си показалец по картоненото цилиндърче, намръщи се, а после се разкикоти — ама толкова силно, че стреснатият й секретар отвори вратата да види какво става. Стьопа не каза нищо — преди сеанса го бяха инструктирали да не задава никакви въпроси, докато Бинга гледа.

Като се насмя, Бинга три-четири минути мълчаливо продължи да гледа в калейдоскопа, от време на време го въртеше и го подрусваше.

— Уф! — каза тя накрая хем малко осъдително, хем с недоверие. — Уф!

Стьопа се изчерви, но не се обади. Бинга остави картонената тръба и каза:

— В живота ти има две главни числа. Лунно и слънчево. Стьопа не отговори нищо, само притисна по-здраво гръб в облегалката на стола.

— Годините ти са слънчево число — продължи Бинга — и затова си мислиш, че тази година е особена в живота ти. Обаче тя ще е доста обикновена. Нищо няма да се случи. И следващите ти години ще са спокойни и щастливи, горе-долу като тази. Но когато наближи лунната ти година, тогава…

— Какво тогава? — Стьопа трепна. — Нещо ужасно ли?

— Просто един ден — каза Бинга — Някой ден. Но такъв ден, че заради него ще се промени целият ти живот. Не мога да видя всичко. Може би ще победиш. А може да стане и обратното и да загинеш. Може би и двете. Всичко ще зависи от това дали ще успееш да помогнеш на числото си да стане по-силно.

— А как мога да помогна на числото си да стане по-силно? — попита Стьопа.

— Не знам — отвърна Бинга. — То си е твое число, не е мое. Много от нещата, които виждам, са скрити за мен.

— Как така? — попита Стьопа. — Как можеш да виждаш неща, които са скрити за теб?

— Виждам шарени мозайки, които се превръщат в разкази за чуждата съдба — отговори Бинга. — Но това са просто картинки, които стават думи. Мога да повторя думите, но не винаги разбирам смисъла им.

— Може би аз ще го разбера — каза Стьопа. — Какво виждаш?

— Виждам бъдещето ти в три цвята. Но и трите цвята казват различни неща. Когато гледам сините стъкълца, виждам библейска история. Ще вдигнеш копието на съдбата, ще постигнеш числото на звяра, ще се сразиш с този звяр и ще го пронижеш. Но и звярът ще се опита да ти нанесе удар. Кой ще победи, не виждам — като че ли и двамата пропадате в бездната и изчезвате…

Стьопа си спомни, че картината на телевизионния екран се получава от три цвята — син, зелен и червен. Ясновидството на Бинга вероятно се основаваше на подобен принцип.

— А какво казва зеленият? — попита той.

— Зеленият ми говори много по-ясно — отговори Бинга. — Зеленият казва, че имаш лунен брат, когото ще срещнеш, и че точно този твой лунен брат е звярът.

— Лунен брат? — попита Стьопа, очарован от странната красота на израза.

— Ти си човек на слънчевото число. Лунният ти брат е човек на лунното число.

— Значи лунното число е числото на звяра?

— Не знам — каза Бинга. — Много странно. Синият казва, че е така. А зеленият казва, че това е библейското число на звяра, 666, и че е на ръката на лунния ти брат. Във всеки случай виждам ясно две от трите цифри.

— А какво казва червеният цвят?

— Това, което казва червеният цвят, е толкова неприлично, че не мога да го повторя на глас, без да обидя ангелите, които ми помагат. Но не само е неприлично, ами е и смешно.

— Ами някак иносказателно не можеш ли да ми го обясниш?

— Мога — каза Бинга, наду бузи, ококори се и гръмко се изпърдя с уста.

Вратата се отвори и секретарят пак надникна да види какво става. И щом се убеди, че всички са живи, показа с жест на Стьопа, че му е време да свършва.

— Последен въпрос — каза Стьопа, докато ставаше. — Мога ли да вярвам на числото си?

— Да — отговори Бинга. — Но трябва не само да му вярваш, но и да му служиш. Трябва да се грижиш за него, все едно е роза, израсла в пустинята. Това ще е особено важно, когато наближи лунната година. Ако през тези тежки времена успееш да направиш така, че слънчевото число да стане по-силно от лунното, ще победиш. Но непременно трябва да го направиш преди рождения си ден. Стьопа тръгна към вратата.

— И още нещо — спря го Бинта. — Слънчевото число може да е всякакво. И лунното също. Въпросът не е в числата, а в съвсем друго.

— В какво? — попита Стьопа. Бинга вдигна рамене.

— Ако не го виждаш сам тъкмо сега, кой и кога ще ти обясни?