Тери Брукс
Хук (23)

Това не е добър тон!

Внушителен в капитанската си куртка от аленозлатист брокат, с блестяща на утринната светлина излъскана кука, Джеймс Хук стоеше на квартердека на „Веселият Роджър“ и си мислеше какъв голям късмет има.

Ъгловатото му лице бе сгърчено в усмивка, докато оглеждаше морето от пиратски лица, вдигнати към него от горната палуба. Предани, лоялни псета! Смий стоеше от едната му страна със сияещо очилато лице. От другата му страна беше Джек — миниатюрно копие на новия си ментор, облечен също като Хук от тривърхата шапка до ботушите. Това беше третият ден от срока, даден от капитана на Питър Пан — надяваше се, че ще се яви в нов, подобрен вид, но всякакъв вид щеше да свърши работа. Хук доволно засука мустаците си. Последният ден. Денят, в който тази прекрасна, чудесна война най-сетне щеше да започне, денят, в който Питър Пан щеше да си получи заслуженото.

Той се изправи на палци като балерина. Вече усещаше мириса на барута от оръдията и чуваше трясъка на гърмежите.

Но всичко по реда си.

— Смий, кутията, ако обичаш — нареди той.

Боцманът незабавно извади плоска дървена кутия, която отвори пред Джек. Върху кадифената възглавничка в редици бяха сложени златни обеци. Джек безмълвно ги разглеждаше.

Хук се наведе към него.

— Виждаш ли колко много възможности има, Джек? Коя си избираш? Коя, Джек?

Джек се поколеба за миг и се замисли. После рязко протегна ръка в ръкавица и извади една обеца във формата на кука, същата като на капитана.

— А, това е добър тон, Джек! — сияещ обяви Хук. — Отличен избор. Виж какво, това е специален случай — когато пиратът получава първата си обеца. — Той погледна надолу към екипажа. — Нали така, момчета?

— Тъй вярно, капитане — извикаха те в един глас и множеството груби лица се сгърчиха доволно. Какъв добитък!

Хук пак се обърна към Джек.

— А сега, Джек, ще те помоля да завъртиш главата си на една страна — съвсем малко…

Побутна с ръка главата на момчето.

— Готово — каза усмихнат. Допря върха на куката до долната част на ухото му. — Сега се стегни, Джек, защото наистина ще те заболи.

Той се засмя. Джек стисна очи.

Хук бе прекъснат от пронизително кукуригане. Всички очи се обърнаха към грота, където блестящата светлина на слънцето хвърляше някаква сянка.

Беше сянката на Питър Пан.

Остър меч сряза платното и сянката на Пан падна на палубата. Жестоките пирати се свиха страхливо.

Смий отвори широко очи и се скри зад Хук.

— Капитане! Това е призрак! — изохка той.

Но Хук се усмихна с желязна решителност.

— Не мисля така, Смий, Мисля, че мерзавецът се е завърнал.

— Кой е този, капитане? — попита Джек и се намръщи.

Иззад платното изскочи фигура и се плъзна по слънчевия лъч като на ледена пързалка. Приземи се точно върху сянката си.

Питър Пан, с меча си в ръка, с усмивка на устните, със светнало от младост и радост лице. Облечен в горскозелено от глава до пети, с гамаши и туника като листата на нивга-дървото, той беше въплъщение на някогашния Пан. Пиратите бързо заотстъпваха назад и се запрепъваха в дървените си крака и в кинжалите си. Доволната усмивка на Хук стана още по-широка. Смий се сви още по-назад в сянката на капитана. Джек гледаше изумен.

Питър се стегна, подскочи високо във въздуха и стъпи точно пред стълбите към квартердека и Хук.

Всички притаиха дъх за миг.

После капитанът пристъпи напред.

— Питър Пан — поздрави го той така, сякаш изсъска разгневена змия. Вярно е, времето лети. И ти летиш, както виждам. Добър тон. Кажи ми как успя да се напъхаш в тези очарователни чорапогащи?

Пиратите приветстваха остроумието на капитана със смях и насърчителен вик. Питър сложи крак върху стълбата, водеща към неговия противник. Хук тропна върху палубата и стълбата се преобърна. Червеният килим се скри. Капитанът се усмихна още по-широко.

Питър се изчерви, но продължи да се изкачва, докато стигна до квартердека и се изправи пред Хук.

— Предай ми децата, Джеймс Хук, и ти и твоите хора можете да си вървите.

Хук излая презрително.

— Така ли? Колко си любезен! — Той си придаде замислен вид. — Знаеш ли какво ще ти кажа? Защо не попитаме малките те какво искат? Да започнем с детето, което е тук, а? Джек! Имаш гостенин, синко.

С мазно изражение на острото си лице — някаква смесица между уважение и загриженост — той изведе Джек пред себе си. Не пропусна факта, че дързостта в очите на Пан понамаля, като видя какво е станало със сина му. Забеляза и смайването му.

— Джек… добре ли си? — бързо попита Питър. — Направи ли ти нещо лошо? Къде е Маги? Обещах, че ще дойда да ви взема. Ето че дойдох. Никога вече няма да ме изгубиш. Джек, обичам те.

Джек не му отговори. Сякаш не го познаваше. Можеше съвсем спокойно да е син на Хук — като че ли не си спомняше, че не е. Поразгледа Питър още малко и се обърна равнодушно.

— „Обещал“ ли каза? — подигра му се Хук. — Ха! Май за тебе това е доста евтина дума, Питър! И „о-думичката“ ли те чух да произнасяш? Кълна се в кокалите на Барбекю, това е истинско нахалство!

Питър не му обърна внимание. Протегна ръка към Джек.

— Джек, дай си ръката. Отиваме си у дома.

Момчето упорито поклати глава.

— Аз съм си у дома.

Хук се изсмя. Присвитите му очи се впериха в Питър.

— Виждаш ли, Питър, сега той е мой син! Той ме обича. И за разлика от тебе аз съм готов да се бия за него. — Скри Джек зад гърба си и заплашително вдигна куката. — Отдавна чакам да ти стисна ръката с това! — изсъска той. — Приготви се да посрещнеш смъртта си!

Питър приклекна и вдигна меча си. Хук направи знак на екипажа си и отдолу се чу тропот. Питър се колеба само секунда, после полетя надолу по стълбите и се изправи пред нападателите си.

Пиратите се нахвърлиха върху него с извадени кинжали и ками. Остриетата проблясваха зловещо. Питър не отстъпваше и успешно отклоняваше ударите, ловък и бърз като котка. Нудлър и Бил Джукс бяха начело, но Питър ги отхвърли встрани, като че ли бяха направени от картон, и те се свлякоха в краката на идващите след тях.

Хук наблюдаваше от квартердека. Извади меча си, без да бърза, и набързо упражни няколко удара. Джек, забравен за момент, гледаше битката, намръщен замислено.

В Питър Пан имаше нещо познато.

— Не го ли познавам, капитане? — попита предпазливо.

— Никога в живота си не си го виждал — отговори Хук през смях и се съсредоточи върху упражненията си.

Пиратите стягаха кръга около Питър, морето от оръжия се приближаваше все повече. Джукс и Нудлър се изправиха на крака и насърчаваха останалите. Питър изчака, докато почти се покатериха върху него, след това литна към небето, кацна на нока и извика на Джек:

— Джек! Джек, изслушай ме! Няма да повярваш, но наистина намерих щастливата си мисъл! Отне ми три дни, Джек, но когато най-сетне я намерих, полетях! Знаеш ли коя е щастливата ми мисъл, Джек? Мисълта за теб!

Хук беше посинял. Завъртя се, спусна се към парапета и преряза въжето на товарната мрежа, която висеше точно над Питър Пан.

Джек инстинктивно нададе предупредителен вик, без да помисли какво казва:

— Татко! Пази се!

Твърде късно. Тежката мрежа се стовари върху Питър и го повали от нока на палубата. Пиратите с крясъци се нахвърлиха върху него, оръжията им блеснаха. Питър се изправи, вдигна високо меча на Пан и нададе бойно кукуригане.

Устата на Джек се отвори.

— Това наистина е татко ми! — прошепна си изумен. — Наистина е той!

Внезапно от всички страни долетяха кукуригания и се появиха изгубените момчета. Изсипаха се наведнъж, със силни крясъци и бойни викове. Лицата им бяха боядисани като за битка. Телата им бяха защитени от брони — шлемове от издълбани кратуни, ризници и наколенници от бамбукови пръчки, завързани с кожени каишки, подплънки, за раменете от дърво и мидени черупки и много, много ярки пера и панделки. Руфио предвождаше първата вълна изгубени момчета. Като от трамплин той скочи върху такелажа на кораба. Кануто на момчетата, „Мрачният отмъстител“, изникна отнякъде досами „Веселият Роджър“. Групата за абордаж незабавно се закатери нагоре. Асото и още няколко хлапета скачаха от кранове и реи, стърчащи от пристана. Други се спускаха по въжета или плуваха във водата и се изкачваха на парапета.

Хук ги гледаше смаян. Беше като дъжд от изгубени момчета. Той сграбчи Смий за ризата.

— Извикай милицията! Имаме нужда от всеки човек!

Смий полетя по стълбите нагоре към палубата на кърмата и задърпа бронзова камбана.

— О, Господи, о, Господи! А какво ще стане със Смий? — мърмореше си той, ентусиазмът му към войната на Хук бе забележимо охладнял.

Изгубените момчета и пиратите влязоха в схватка. Руфио и неговата група наскачаха от такелажа с бойни тояги в ръце и се изправиха срещу стоманените остриета. Питър се бе освободил от товарната мрежа и също се включи. Горната палуба се превърна в бойно поле.

Хук се спусна към парапета на квартердека със светнали очи.

— Кълна се в кръвта на Били Боунс, обожавам добрата война! Чудесно начало на един чудесен ден! — Той се обърна към Джек — За пръв път ще помиришеш кръв, а, синко?

Личицето на Джек пребледня. „Ще помиришеш кръв?“ Започваше да си мисли, че да си пират не е чак толкова хубаво в края на краищата.

Няколко изгубени момчета се появиха на стълбата към квартердека с размахани тояги. Но Хук ги посрещна й ги събори като плочки на домино.

Чуха се нови викове и Бъчонко се показа на пристана с останалите изгубени момчета. Той се втурна по мостчето, събаряйки пирати по пътя си, някои направо във водата.

В средата на кораба Питър и Руфио подреждаха изгубени момчета за първата бойна линия, която да отблъсне готвещото се на квартердека пиратско нападение. Бъчонко и Асото забързаха към тях. От опънатите лъкове и прашки се посипа вихрушка от намазани с лепило топчета и стрели. Пищови и кинжали се разхвърчаха.

Пиратското нападение потъна в какофония от крясъци и вой.

— Стегнете редиците, трюмни плъхове такива! — бясно пищеше Хук. — Спомнете си в какви битки сте се калявали!

Пиратите, разбира се, нямаха представа за какво говори той, но все пак побързаха да се подчинят. Съмнително ли е дали знаеха с какво се захващат, след като не бяха научили нищо от предишните си схватки с изгубените момчета. Но поне бяха упорити, така че пак се хвърлиха напред, надавайки смразяващи кръвта викове и дрънкайки с оръжие.

По указания на Питър изгубените момчета се подредиха в две редици — предната на колене, задната изправена.

— Спокойно, момчета — окуражаваше ги той. — Сега ще им покажем нашата бяла светлина.

Пиратите е вой се втурнаха напред. Мечът на Пан се вдигна.

— Предната редица — заслепи ги! — извика Питър.

Вдигнаха се ред огледалца, които уловиха блестящата светлина на слънцето и я насочиха право в очите на нападащите пирати. Те отчаяно присвиха очи, заслепени от блясъка. Проснаха се на земята един върху друг.

Най-отпред застана Асото. Държеше зловещо оръдие, на което бе закачена клетка с писукащи пилета. Асото завъртя дулото и го насочи към пиратите. От цевта излетяха яйца, който се счупиха в лицата на пиратите. Веднага щом пилетата ги снасяха, яйцата бяха изстрелвани. От оръдието потекоха ручейчета жълтък. Разхвърчаха се черупки. Все по-бързо снасяха пилетата и все по-бързо летяха яйцата.

А сега най-лошото. Асото отстъпи назад и изгубените момчета се престроиха. Вдигнаха бамбукови тръбички и засипаха пиратите и палубата с топчета. Пиратите се подхлъзваха, размахваха ръце и крака и се просваха на земята.

Изведнъж от тъмнината на тунела се появиха още пирати, доведени от камбаната на Смий. Излязоха на светло е извадени оръжия, с яростни викове. Но изгубените момчета бяха готови. Пак бяха строени в две редици. Първата коленичи с катапултчета на рамо. Втората пускаше гнили домати, катапултчетата ги мятаха. Веднъж, два пъти, три пъти. Пиратите отстъпиха назад заслепени и задавени. Подхлъзваха се и рухваха на купчини. Когато една неразумна групичка предприе фронтална атака срещу мостчето, Бъчонко се сви на топка, изгубените момчета го търкулнаха по наклона и пиратите се разпиляха като кегли.

Руфио и още няколко момчета бяха отворили решетката на горния люк. Веднага щом пленяваха някой пират, връзваха го и го пускаха в трюма. Пленниците люто ругаеха. Натъртени, изпръскани с яйца и гнили домати, членовете на екипажа бързо изчезваха от погледа. Тези, които не попадаха в трюма, бяха отблъсквани от мостчето и се разпиляваха на кея. Губеха битката на всички фронтове.

От квартердека Хук наблюдаваше със смесица от отчаяние и ярост. Нищо не вървеше според неговите планове.

— Смий — изхленчи той. — Направи нещо интелигентно!

Смий не се колеба и миг, а се втурна в каютата на капитана. Хук хвърли злобен поглед след него. „Вече трудно се намира добра прислуга“ — помисли си той мрачно.

Запъти се към стълбата на квартердека, решен, че някой трябва да плати за тази несправедливост, и се натъкна на Руфио.

— Хук! — изсъска водачът на изгубените момчета.

Хук се усмихна и го повика с пръст.

Но Питър застана между тях, долетял от горната палуба с вдигнат меч.

— Не, Руфио — заяви той. — Хук е мой.

Без съмнение краят на страшния капитан щеше да настъпи, ако в следващия миг познат глас не бе долетял някъде от пристана.

— Джек! Джек! Помощ!

— Маги! — тревожно извика Питър и отново полетя.

Долу в килията тъмничарят, на когото Хук бе поверил Маги и пленените деца, беше дошъл до заключението, че нещата не се развиват в полза на капитана. Тъй като в момента безстрашният му водач бе зает с друго и пътят, водещ извън града, изглеждаше чист, той реши, че сега е времето да помисли за себе си.

Но не без нещичко за черни дни, разбира се.

Той пъхна железния ключ в ключалката и отвори вратата. Намръщи се свирепо на скупчените пред него пленени деца и те уплашено се разбягаха.

— Джек! Джек! — запищя едно момиченце от прозореца.

— Млъкни, ревла такава! — изръмжа й тъмничарят. — Само ще си взема честно спечеления дял и после… — Млъкна, защото видя момченце да спуска през прозореца въже, изплетено от стари пердета. — Ей! Къде си тръгнал? Махни се от прозореца!

Хлапето побягна и се скри при другите някъде из ъглите. Остана само момиченцето, което продължаваше да вика за помощ. Той го сграбчи и го задърпа.

Питър долетя зад гърба му, приземи се и се озова срещу втори пират, който в този момент влезе през друга врата. Той само погледна Питър, после отпраши натам, откъдето беше дошъл.

Питър се втурна напред. Тъмничарят пусна Маги като горещ въглен и се обърна към него.

Очите на Маги широко се отвориха.

— Татко?

Питър се спусна след тъмничаря и го подгони около един огромен глобус, който дори завъртя на минаване.

— Светът е малък, нали? — рече той и погъделичка гърдите на пирата с връхчето на меча си.

Уплашеният тъмничар се опита да се скрие зад една гръцка статуя, но Питър за секунда се озова зад него. С един тласък събори статуята и тя прикова злочестия пират към пода.

Маги скочи в прегръдките на Питър.

— Татко! — щастливо извика тя.

Той я вдигна и радостно я завъртя, после я притисна към себе си.

— Толкова много те обичам — прошепна й той.

— И аз те обичам — отвърна му тя.

— Никога няма да те изгубя пак.

— Залепете ми марки, господин пощаджия.

Той тъкмо я целуваше по челото, когато Ключалко и още пет-шест изгубени момчета се втурнаха в стаята.

Питър им махна за поздрав.

— Това е дъщеря ми Маги — представи я той и я свали от врата си.

— Здравейте — каза Маги.

— Здрасти — отговориха изгубените момчета колебливо.

Питър вече беше на вратата.

— Ще бъдеш в безопасност под тяхна закрила, докато се върна, Маги — извика й той през рамо. — Трябва да отида да взема Джек. Момчета, пазете я с цената на живота си.

Махна с ръка и се издигна във въздуха.

Ключалко и останалите го изпратиха с поглед, после се обърнаха към Маги. Накрая Ключалко прошепна:

— Ти наистина ли си момиче?

Изгубените момчета вече измитаха от палубите на „Веселият Роджър“ малкото останали пирати. Залостиха горния люк над трюма със затворените пирати и прогониха останалите по мостчето и зад борда. Даже и Тикълс вече го нямаше — взеха му хармониката и Не Питай го изхвърли от кораба. Бъчонко, отегчен от търкалянето по наклоненото мостче, се зае с любимия си четирипосочен пистолет. Местеше се от едно при друго пиратско меле със странното си оръжие, прицелваше се, дръпваше спусъка и от тръбичките в четири различни посоки бликваше воняща течност — право в лицата на зашеметените пирати, които после не можеха да си оправят дишането.

В каютата на Хук Смий прилежно събираше най-ценните съкровища на капитана и ги тъпчеше по джобовете си.

— А какво ще стане със Смий? — повтаряше си той. — Време е Смий да се погрижи за себе си. Наистина е време.

През вратата влетяха биещи се пирати и изгубени момчета и наоколо се разхвърчаха мебели и вещи. Смий отстъпи и се скри зад едно знаме на Червения кръст, което бе конфискувал. Когато двама пирати се приближиха прекалено много с оръжията си, той метна знамето върху главите им, като междувременно свали златната обеца на единия от тях.

— Добро е, добро е — промърмори си той, след като захапа златото, и тръгна към вратата с пълни с плячка джобове и торби.

Пътем мина край една статуя на Хук, спря, изви й носа, а после отвори една вратичка, за да види какво става.

„Човек трябва да внимава“ — помисли си той.

Предпазливо надникна навън.

Хук стоеше на квартердека отново изправен срещу Руфио. Очите му бяха зачервени и опасни. Джек беше зад гърба му, между Джукс и Нудлър.

— Руфио, Руфио — прошепна Хук, за да го предизвика.

Руфио пристъпи с изваден меч и направи финт.

— Куки-муки, пипнах Хуки — отвърна той.

Хук му се присмя:

— За жалост нямаш никакво бъдеще като поет.

Питър летеше към тях с всички сили, но този път не беше достатъчно бърз, Хук и Руфио удариха мечове и започнаха схватката — втурваха се и парираха, отстъпваха и нападаха по дължината на квартердека. Веднъж Руфио, изгуби меча си, после си го върна. Хук удари корабната камбана със силен удар. Беше равностойна битка между мъж и момче, между пиратството и младостта. Накрая коварният капитан заклещи меча на Руфио с куката си и заби своето острие дълбоко в тялото му.

Руфио ахна и падна на палубата миг преди Питър да стигне до него. Питър коленичи отчаян и внимателно сложи главата му в скута си.

Джек се освободи от Джукс и Нудлър, изтича и застана до рамото на Питър. Руфио впери очи в него.

— Знаеш ли… какво ми се иска? — прошепна той. Погледът му се отмести към Питър. — Да имам… баща като твоя.

А след това умря, защото дори и в Небивала земя нещата невинаги свършват добре.

За момент настъпи тишина. Джек се взираше в падналия Руфио. Стомахът му бе станал на топка. Защото въпреки че външно беше копие на Хук, Джек определено бе нещо съвсем друго вътре в себе си — а именно това има значение. Вълнението и възбудата от пиратството отдавна се бяха изпарили. Гневът и разочарованието от това, че е син на Питър Банинг, бяха изчезнали. Татко му бе спазил обещанието си — беше дошъл да вземе Джек и Маги. А спазеното обещание събуди спомените на Джек — спомените за дома и семейството, за спокойните вечери и играта на шах в кухнята, как му четяха и той четеше, за насърчителните и мъдри думи, които му казваха, когато животът му ставаше малко труден, за всички хубави и истински неща у родителите му.

Обърна се към Хук и от очите му бликнаха сълзи. Истинският му баща никога никого не би убил.

— Той беше само едно момче като мене, капитане — каза той с трепереща долна устна. После стисна зъби с нова решителност. — Това не е добър тон, капитан Джеймс Хук! — заяви Джек. — Съвсем не е добър тон.

Хук изглеждаше покрусен.

Питър се изправи. Тръгна към Хук, вдигна меча на Пан, но Джек извика:

— Татко!

Питър се обърна. Синът му бавно клатеше глава.

— Просто ме заведи у дома, татко. Искам само да си отидем у дома.

— Но… но ти си у дома си! — изломоти Хук.

Питър дълго се взираше в сина си, после се наведе и го взе на ръце. Джек свали тривърхата си шапка и с презрение я хвърли към Хук. Със сина си в ръце Питър Банинг си тръгна.

Хук не можеше да повярва на очите си.

— Чакай! Къде отиваш? — попита той със съкрушено лице.

— У дома — спокойно отговори Питър.

Издигна се над кораба и полетя към кея, където пиратите панически отстъпваха, а изгубените момчета владееха положението. Приветстваха го с викове. Изгубените момчета се скупчиха около него, когато той се приземи до мостчето с Джек. Маги също се втурна да ги поздрави и той притисна и двете си деца към себе си, погали ги нежно и ги покри с целувки. Джек се измъкна, свали куртката на Хук и я захвърли.

— Бангеранг! — крещяха изгубените момчета от всички страни. — Пир за победата! Пир за победата!

После Ключалко попита:

— Къде е Руфио?

— Да, къде е Руфио? — повториха и останалите.

— Мъртъв е, нали? — тихо каза Асото.

— Завинаги ли е умрял Руфио? — прошепна Дребосъка.

Питър се опита да отговори, но думите не излизаха от устата му. Изведнъж Хук изкрещя от палубата на „Веселият Роджър“.

— Питър!

Питър не му обърна внимание. Вдигна Маги на ръце, направи знак на Джек и изгубените момчета и си тръгна.

— Питър!

Хук вече пищеше неистово, полудял от гняв. Втурна се към стълбата на квартердека.

— Питър, върни се да се бием! Чуваш ли? Къде отиваш? Не съм свършил с тебе, Питър Пан! Само толкова ли можеш да предложиш? Аз съм шокиран и възмутен! Това не е добър тон!

Маги се обърна към него през рамото на Питър.

— Имаш много, много голяма нужда от майка! — извика му тя.

Капитанът стигна до стълбата тъкмо когато Смий излизаше от каютата му с натъпкани със съкровищата на Хук джобове, с пълна торба през рамо. Промъкваше се към спасителната лодка на кораба, когато Хук го забеляза.

— Смий! — изрева той.

Смий замръзна и затвори очи.

— Стълбата! — излая Хук.

Смий пак отвори очи и на сгърченото му лице се мярна облекчение. Тропна с крак върху палубата, стълбата към квартердека се обърна и голото дърво отстъпи място на червения килим. Хук заслиза, без да каже нищо повече.

Смий се опита да се усмихне.

— Аз… просто изнасях личните ви вещи, капитане… За да не им се случи нещо…

Хук мина покрай него, все едно че го нямаше, и се запъти към мостчето.

— Не можеш да ми избягаш, Питър! — виеше той. Лицето му бе алено като куртката. — Винаги ще бъда най-страшният ти сбъднал се кошмар! Никога няма да се отървеш от мене! Давам ти клетва — където и да погледнеш, ще виждаш бележки, забодени с ками, с подпис ДЖАС. Хук! Ще висят по вратите на децата на децата на децата на децата ти до края на вечността! — Той ритна палубата. — Чуваш ли ме?

Тогава Питър спря, обърна се, пусна Маги на земята и се върна при мостчето. Стоеше и гледаше побеснелия Хук.

— Какво искаш, Джеймс Хук? — тихо попита той.

Лицето на Хук се сгърчи.

— Тебе, Питър.

Най-сетне Питър проумя истината. Отмъщението срещу Питър Пан бе единственото нещо, което имаше значение за капитан Хук. Това бе натрапчива идея на капитана и той нямаше да се освободи от нея, докато единият от двамата не паднеше мъртъв. Хук наистина имаше намерение да направи това, с което заплашваше. Нямаше да има спокойствие за Питър и семейството му, докато не сложеше край на цялата тази история. Питър въздъхна.

— Ето ме, старче.

На горната палуба Хук захвърли капитанската си куртка и сцепи шарфа си. Вдигна меча със здравата си ръка. Куката му проблясваше зловещо.

Асото и Не Питай се втурнаха напред с извадени оръжия, но Питър ги спря.

— Оставете мечовете, момчета — заповяда им той и очите му бяха мрачни. — Този път всичко ще се реши — или Хук, или аз.