Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Архипелаг ГУЛАГ, 1958–1968 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Иван Дойчинов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Октомврийската революция
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- 5,2 (× 47гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция (том 1)
- bambo(2007)
- Сканиране и разпознаване (том 2)
- nextvasko(2008)
- Корекция
- NomaD(2009)
Издание:
Издателство „Народна култура“, 1994
Редактор: Иван Тотоманов
Оформление: Петър Добрев
Рисунки: Николай Пекарев
Коректор: Здравка Славянова
История
- —Добавяне
- —Добавяне на втори том. Обстойна редакция и на двата тома от NomaD
- —Корекция на маркер за бележка
В тази книга няма измислени лица, нито измислени събития. Хората и местата са назовани с истинските им имена. Ако са посочени с инициалите им, това е по лични съображения. Ако изобщо не са назовани, то е само защото човешката памет не е запазила имената им — иначе всичко бе именно така.
Тази книга не е по силите на един човек. Освен това, което изнесох от Архипелага — собствената си кожа, паметта си, ушите и очите си, — материал за тази книга получих от разказите, спомените и писмата на —
[списък от 227 имена]
Не им изказвам тук лична признателност: това е наш общ задружен паметник на всички изтезавани до смърт, на всички убити.
От списъка бих искал да посоча хората, които и положиха много усилия, за да ми помогнат да снабдя този труд с библиографски опорни точки от книгите в днешните библиотечни фондове или от отдавна иззетите и унищожените, така че издирването на запазен екземпляр изискваше голяма упоритост, да изтъкна още повече онези, които ми помагаха да крия този ръкопис в тежки мигове, а след това го размножаваха.
Но не е настъпило още времето, когато ще мога да ги назова:
Редактор на тази книга трябваше да бъде старият соловчанин Дмитрий Петрович Витковски. Ала прекараният там половин живот (точно така — „Половин живот“ се наричат неговите лагерни мемоари) го бе докарал до преждевременен паралич. Вече загубил говора си, той можа да прочете само няколко завършени глави и да се убеди, че всичко ще бъде разказано.
А ако още дълго не просветне свободата в нашата страна, самото четене и предаване на тази книга ще крие голяма опасност — така че и на бъдещите читатели ще трябва с благодарност да се поклоня — от името на ония, загиналите.
Когато пристъпих към тази книга през 1958 г., не ми бяха известни ничии мемоари или художествени произведения за лагерите. В процеса на работата до 1967 г. постепенно се запознах с „Колимски разкази“ на Варлам Шаламов и със спомените на Д. Витковски, Е. Гинзбург, О. Адамова-Слиозберг, на които в изложението се позовавам като на литературни факти, известни на всички (така ще стане в края на краищата).
Въпреки намеренията си, противно на волята си, дадоха безценен материал за тази книга, запазиха много важни факти и дори цифри, и самия въздух, който са дишали: чекистът М. Я. Судрабс-Лацис; Н. В. Криленко — главен държавен обвинител в продължение на дълги години; неговият наследник А. Я. Вишински със своите юристи съучастници, сред които особено внимание заслужава И. Л. Авербах.
Материал за тази книга предоставиха и тридесет и шестимата съветски писатели начело с Максим Горки, автори на позорната книга за Беломорканал, възпяла за пръв път в руската литература робския труд.