Харлан Коубън
Под прикритие (37)

37.

Майрън профуча покрай секретарката на Клип.

— Не е там — извика тя.

Той не й обърна внимание и отвори вратата на кабинета. Лампите бяха изгасени и стаята — празна. Той се върна при секретарката.

— Къде е?

Секретарката — класическа бойна брадва, която вероятно служеше на Клип от времето на правителството на Кулидж сложи ръце на хълбоците си.

— Нямам никаква представа — отговори тя.

Калвин Джонсън излезе от съседния кабинет. Майрън се приближи към него. Изчака, докато влязат в офиса и затворят вратата зад себе си.

— Къде е Клип? — запита той.

Калвин вдигна ръце.

— Не знам — отвърна той. — Търсих го в дома му, но никой не отговаря.

— Има ли телефон в колата?

— Не.

Майрън поклати глава и се заразхожда.

— Излъга ме — каза той. — Копелето ме излъга.

— Какво?

— Срещал се е с изнудвачката.

Калвин повдигна вежди. Отиде до стола зад бюрото си и седна.

— За какво говориш? — попита той.

— Нощта, в която е била убита — отговори Майрън, — Клип е бил в апартамента й.

— Но тя трябваше да се срещне с нас в понеделник — каза Калвин.

— Ти чу ли я да казва подобно нещо?

Калвин притисна брадичката си с палец и показалец. Светлината от лампата на бюрото се отрази в оплешивяващата му глава. Лицето му остана безизразно както винаги.

— Не — бавно отговори той. — Клип ми каза.

— Излъгал те е.

— Защо?

— Защото крие нещо.

— Знаеш ли какво?

— Не — отговори Майрън. — Но възнамерявам да разбера тази вечер.

— Как?

— Изнудвачът все още иска да продава — обясни Майрън. — Аз съм новият купувач.

Калвин наклони глава.

— Стори ми се, ти каза, че изнудвачката е мъртва.

— Имала е партньор.

— Ясно — бавно каза Калвин и кимна. — И ще се срещнете довечера?

— Да. Но не знам кога и къде. Той трябва да се обади.

— Разбирам — повтори Калвин, като сгъна ръка и се изкашля в нея. — Ако е нещо много лошо, имам предвид, ако може да повлияе на гласуването утре…

— Ще направя това, което е правилно, Калвин.

— Разбира се. Не исках да кажа нищо друго.

Майрън се надигна.

— Уведоми ме, когато Клип се появи — каза той.

— Разбира се.

 

 

Майрън влезе в съблекалнята. ТС седеше в обичайната си поза — проснат на един стол в ъгъла, а слушалките на уокмена — пъхнати в ушите му. Не обърна внимание на Майрън. Леон също беше там. Той също избягна погледа на Майрън. Не беше изненадващо.

Одри се приближи към него.

— Как мина с…

Майрън поклати глава, за да я накара да замълчи. Тя кимна разбиращо.

— Добре ли си? — попита тя.

— Чудесно.

— Мислиш ли, че могат да ни чуят?

— Не поемам никакъв риск.

Одри се огледа наляво, после надясно.

— Откри ли нещо ново?

— Много — отговори Майрън. — Сигурно ще имаш историята си довечера. Та и още нещо отгоре.

Очите й заблестяха.

— Знаеш ли къде е той?

Майрън кимна. Вратата на съблекалнята се отвори. Калвин Джонсън надникна вътре. Наведе се и поговори с Кипър за момент. Когато си тръгна, Майрън забеляза, че зави надясно, което водеше към изхода, а не към кабинета му.

Мобифонът в джоба на Майрън иззвъня. Той погледна към Одри, която отвърна на погледа му. Майрън отиде в ъгъла и извади мобифона.

— Ало?

Електронно променен глас каза:

— Имаш ли парите?

— Уцели кофти момент — отвърна Майрън.

— Отговори на въпроса ми.

Леон обу шортите си. ТС се изправи и започна да друса глава в ритъма на музиката.

— Имам ги — отговори Майрън. — Но имам и мач довечера.

— Забрави за мача. Знаеш ли парка „Оувърпек“?

— Онзи в Леония? Да, знам го.

— Завий надясно по шосе деветдесет и пет. Продължи половин километър надолу и отново завий надясно. Ще видиш глуха алея. Паркирай там и търси светлина от фенер. Приближи се с вдигнати ръце.

— Трябва ли да кажа парола? — попита Майрън. — Много си падам по паролите.

— Петнайсет минути. Не закъснявай. И не забравяй, че познавам партньора ти — супергерой. Мой човек наблюдава офиса му на Парк авеню. Ако той излезе оттам, сделката се проваля.

Майрън изключи телефона. Краят наближаваше. След петнайсет минути всичко щеше да свърши.

— Можа ли да чуеш? — попита той.

Одри кимна.

— По-голямата част.

— Ще стават странни неща — каза Майрън. — Имам нужда от опитен журналист, за да запише всичко. Искаш ли да дойдеш с мен?

Тя се усмихна.

— Това беше реторичен въпрос, нали?

— Ще трябва да седиш на пода отзад — продължи Майрън. — Не искам да рискувам да те забележат.

— Няма проблеми — съгласи се Одри. — Това ще ми напомни за срещите в гимназията.

Майрън тръгна към вратата. Нервите му бяха ужасно опънати. Опита се да си придаде хладнокръвно изражение, докато излизаха. Леон завързваше кецовете си. ТС стоеше неподвижно, но този път очите му ги проследиха.