Харлан Коубън
Под прикритие (41)

41.

Нищо.

Майрън завъртя копчето за звука. От колоните се чу само статичен шум. Той го намали за секунда, после отново го увеличи. Чу приглушени звуци, но нямаше представа какви са. После звуците замряха.

Тишина.

Минаха две минути без запис, преди Майрън най-после да чуе гласове. Той наостри уши, но не можа да долови много. Постепенно гласовете станаха по-силни и по-ясни.

Той се наведе към колоната и внезапно чу груб глас с ужасяваща яснота.

— Имаш ли парите?

Някаква ръка сграбчи сърцето на Майрън и го стисна. Не беше чувал гласа от десет години, но веднага го позна. Бърт Уесън. Какво, по дяволите…

Вторият глас го прободе като с нож.

— Имам половината. Хиляда долара. Ще получиш другата половина, когато той падне…

Цялото тяло на Майрън затрепери. Яростен огън, какъвто никога преди не бе усещал, се разгоря в гърдите му. Ръцете му се свиха в юмруци. Сълзите му потекоха. Спомни си как се чудеше защо изнудвачите се свързаха с него, за да му продадат мръсотията си срещу Грег. Спомни си смеха на Коул Уайтман и ироничната усмивка на Марти Фелдър, когато научиха, че е бил нает, за да намери Грег Даунинг. Спомни си гласа на телефонния секретар на Грег, който каза: „Той е готов да плати. Това ли искаш?“. А най-ясно си припомни изпълненото с болка лице на Грег в болницата преди години. Не връзката между тях беше докарала Грег до болничното легло на Майрън.

Вината го беше докарала.

— Не го наранявай прекалено силно, Бърт. Просто искам Болитар да не участва в няколко мача…

Нещо в мозъка на Майрън прещрака. Без съзнателна мисъл той запали двигателя.

— Слушай, наистина се нуждая от парите. Не можеш ли да ми дадеш още петстотин? Скоро ще ме изритат. Това е последната ми възможност и после ставам безработен…

Майрън подкара напред. Кракът му натискаше педала за газта. Скоростта се увеличи. Лицето му беше изкривено от ярост. Сълзи течаха по бузите му, но от гърлото му не излизаше никакъв звук. Шофираше, без да вижда.

Когато стигна отбивката към Джоунс роуд, той избърса лице с ръкава си. Зави по частния път на ТС. Портата блокира пътя му.

Пазачът излезе от малката си кабина. Майрън му махна да се приближи към колата. Когато пазачът излезе от кабината, Майрън му показа пистолета.

— Мръдни и ще ти пръсна главата — каза Майрън.

Пазачът вдигна ръце. Майрън излезе от колата и отвори портата. Вкара пазача в колата си и подкара. Натисна спирачката, преди да се удари в предната врата. Изскочи от колата и без да се колебае, ритна вратата на ТС. После влетя във всекидневната.

Телевизорът работеше. ТС вдигна очи стреснато.

— Какво, по дяволите…

Майрън прекоси стаята, сграбчи ръката на ТС и я изви зад гърба му.

— Хей…

— Къде е той? — запита Майрън.

— Не знам какво…

Майрън дръпна ръката му.

— Не ме карай да я чупя, ТС. Къде е той?

— Какво, по дяволите…

Майрън го накара да замълчи, опъвайки още по-силно ръката му. ТС изкрещя. Огромното му тяло се сгъна в кръста, за да облекчи натиска.

— Питам те за последен път — каза Майрън. — Къде е Грег?

— Тук съм.

Майрън пусна ТС и се обърна към гласа. Грег Даунинг стоеше до вратата. Майрън не се поколеба. Изръмжа и се хвърли.

Грег вдигна ръце, но това беше все едно да се опитваш да угасиш вулкан с воден пистолет. Юмрукът на Майрън уцели Грег право в лицето. Грег се сви надве. Майрън се хвърли върху него и коляното му удари ребрата на Даунинг. Нещо изпука. Той възседна гърдите на Грег и го удари отново.

— Спри! — изкрещя ТС. — Ще го убиеш.

Майрън едва го чу.

Сви другия си юмрук, но ТС се хвърли върху него, преди да успее да замахне. Майрън се извърна и фрасна ТС в слънчевия сплит с лакът. Удариха се в стената. ТС остана без въздух. Очите му изскочиха, докато се опитваше да си поеме дъх. Майрън се надигна. Грег се опитваше да избяга. Майрън прескочи канапето, хвана го за крака и го дръпна към себе си.

— Ти изчука жена ми! — извика Грег. — Да не мислиш, че не знам? Ти изчука жена ми!

Думите забавиха Майрън, но не го спряха. С насълзени очи той удари отново. Устата на Грег се напълни с кръв. Майрън отново сви юмрук. Желязна ръка хвана неговата и я задържа.

— Достатъчно — каза Уин.

Майрън вдигна поглед. Лицето му беше изкривено от объркване и ярост.

— Какво?

— Той получи достатъчно — отговори Уин.

— Точно както ти каза — извика Майрън. — Уесън го е направил нарочно. Грег го е наел.

— Знам — каза Уин. — Но той получи достатъчно.

— За какво, по дяволите, говориш? Ако беше ти…

— Вероятно щях да го убия — довърши Уин вместо него и в очите му проблеснаха искрици. — Но ти не би го направил.

Майрън преглътна. Уин кимна и пусна китката му. Лявата ръка на Майрън се отпусна надолу. Той се отмести от Грег Даунинг.

Грег седна и изкашля кръв в ръката си.

— В онази нощ проследих Емили — каза той. — Видях ви двамата… Исках да си уредя сметките с теб. Това е всичко. Не трябваше да пострадаш толкова лошо.

Майрън преглътна и си пое дълбоко дъх. Възбудата от притока на адреналин скоро щеше да премине, но засега беше още там.

— От самото начало ли се криеш тук? — попита Майрън.

Грег докосна лицето си, намръщи се и кимна.

— Страхувах се да не си помислят, че аз съм убил онази жена — отговори той. — А и мафията ме преследваше. Борбата за децата също ме изтормози, а и приятелката ми е бременна. Просто се нуждаех от малко време.

— Обичаш ли Одри?

— Знаеш ли за нея? — попита Грег.

— Да.

— Да — отговори Грег. — Много я обичам.

— Тогава й се обади — посъветва го Майрън. — Тя е в затвора.

— Какво?

Майрън не му обясни. Беше се надявал, че ще изпита перверзно удоволствие, когато съобщи тази новина на Грег, но не стана така. Това просто му напомни, че и той имаше вина в цялата тази история.

После се обърна и си тръгна.

 

 

Намери Клип сам в ложата, където бе започнало всичко. Той седеше и гледаше празното игрище с гръб към Майрън. Не помръдна, когато Майрън се изкашля.

— Знаел си през цялото време — каза Майрън.

Клип не отговори.

— Отишъл си в апартамента на Лиз Горман онази нощ — продължи Майрън. — Тя ти пусна касетата, нали?

Клип стисна ръце зад гърба си. После кимна.

— Затова ме нае. Не е било само съвпадение. Искал си да науча истината.

— Не знаех как иначе да ти кажа.

Клип най-после се обърна и застана с лице към Майрън. Очите му гледаха замаяно. На лицето му нямаше никакъв цвят.

— Не беше преструвка, разбираш ли? Емоцията на пресконференцията…

Той сведе глава, овладя се и я вдигна отново.

— Ние с теб не поддържахме връзка след контузията ти. Исках да ти се обадя хиляди пъти, но разбирах. Ти искаше да останеш настрана. Контузията никога не напуска великите, Майрън. Знам, че никога няма да те напусне.

Майрън отвори уста, но от нея не излезе нито звук. Чувстваше се гол и наранен.

Клип се приближи към него.

— Мислех, че така ще можеш да научиш истината — каза той. — Надявах се, че това ще бъде нещо като пречистване. Макар и непълно. Както вече ти казах, то никога не напуска великите.

В продължение на няколко секунди двамата стояха неподвижно, вторачени един в друг.

— Ти нареди на Уолш да ме вкара в игра онзи ден, нали? — запита Майрън.

— Да.

— Знаеше, че не съм подходящ.

Клип кимна бавно.

Майрън усети как очите му се изпълват със сълзи. Примигна, за да ги пресуши.

Клип стисна челюсти. Мускулите на лицето му потръпваха, но той остана неподвижен.

— Исках да ти помогна — каза той. — Но причините да наема теб не бяха само алтруистични. Знаех например, че винаги си бил човек, който държи на отбора. Ти обичаше това в баскетбола, Майрън, да бъдеш част от отбора.

— Е, и?

— Планът ми беше да те накарам да се почувстваш като член на отбора. Истински член. До такава степен, че никога да не ни нараниш.

Майрън разбра.

— Решил си, че ако се сближа със съотборниците си, няма да надуя свирката, когато науча истината.

— Не е в природата ти — каза Клип.

— Но истината ще излезе наяве — отвърна Майрън. — Няма начин да я избегнеш сега.

— Знам.

— Можеш да загубиш отбора.

Клип се усмихна и сви рамене.

— Има и по-лоши неща — каза той. — Както ти вече знаеш, че има и по-лоши неща от това никога вече да не можеш да играеш.

— Винаги съм го знаел — отвърна Майрън. — Може би просто имах нужда да ми бъде напомнено.