Харлан Коубън
Под прикритие (40)

40.

Докато Майрън стигне до стадиона, мачът беше свършил. Изходите бяха задръстени от коли и беше трудно да проникнеш вътре. Майрън едва успя да мине. Показа пропуска си на пазача и спря на паркинга за играчи.

Изтича до кабинета на Клип. Някой извика името му. Той не му обърна внимание. Когато стигна до външната врата на офиса, натисна бравата. Беше заключено. Изкуши се да я разбие.

— Ей, Майрън.

Беше едно от момчетата с кърпите. Майрън не помнеше името на хлапето.

— Какво има? — попита Майрън.

— Това дойде за теб — каза хлапето и му подаде кафяв плик.

— Кой го остави? — попита Майрън.

— Чичо ти.

— Чичо ми?

— Така каза човекът.

Майрън погледна плика. Името му беше написано с гигантски печатни букви. Той го разкъса и го обърна. Първо навън се изплъзна някакво писмо. Майрън разтърси отново и черна аудиокасета падна в ръката му. Той я остави и разгъна писмото.

Майрън, трябваше да ти дам това в катедралата. Съжалявам, че не го направих, но прекалено много се интересувах от убийството на Лиз. Исках да се съсредоточиш в залавянето на убиеца, а не върху касетата. Страхувах се, че тя ще те разсее. Все още мисля така, но това не ми дава право да не ти я предам. Просто се надявам, че ще останеш достатъчно разумен, за да откриеш копелето, което уби Лиз. Тя заслужава справедливост.

Исках също да ти кажа, че мисля да се предам. След като Лиз е мъртва, вече няма причина да продължавам да се крия. Говорих с някои стари приятели адвокати за това. Вече са започнали да установяват връзка с наемниците на бащата на Хънт. Сигурни са, че един от тях ще потвърди историята ми. Ще видим.

Не слушай касетата сам, Майрън. Изслушай я с приятел.

Коул

Майрън сгъна писмото. Нямаше идея какво да мисли. Погледна надолу по коридора. Никаква следа от Клип. Затича се към изхода. Повечето играчи вече бяха напуснали стадиона. ТС също. Последен идва, първи си тръгва. Майрън се качи в колата си, пъхна касетата в касетофона и зачака.

* * *

Есперанца се опита да набере номера на телефона на Майрън в колата. Никакъв отговор. После опита мобифона му. Същата работа. Той винаги носеше мобифона си. Ако не вдигаше, то бе, защото не искаше да вдигне. Тя бързо набра номера на Уин. Той вдигна при второто звънене.

— Знаеш ли къде е Майрън? — попита тя.

— Отиде на стадиона.

— Иди го намери, Уин.

— Защо? Какво има?

— Бригадата „Рейвън“ е обрала сейфовете в Тъксън. Оттам са взели информацията, с която са изнудвали Грег Даунинг.

— Какво са открили?

— Не знам — отговори Есперанца, — но имам списък на хората, които са наемали сейфовете.

— Е, и?

— Едната била наета от господин и госпожа Б. Уесън.

Тишина.

— Сигурна ли си, че става дума за същия Б. Уесън, който контузи Майрън? — запита Уин.

— Вече проверих — отговори Есперанца. — „Б“ е за Бърт, вписан в документите като тридесет и три годишен баскетболен треньор. Той е, Уин. Същият Бърт Уесън.