Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майрън Болитар (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fade Away, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 18гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2015)

Издание:

Харлан Коубън. Под прикритие

Английска. Първо издание

ИК „Атика“, София, 1999

ISBN: 954-729-030-4

История

  1. —Добавяне

36.

Майрън не беше сигурен какво да прави сега.

Всъщност той нямаше нищо повече от подозрение. Нямаше доказателство. Никаква истинска улика. Но това можеше да отговори на доста въпроси. Защо например Тъмпър беше помогнала да устроят капан на Емили? Всички твърдяха, че не е особено близка с Грег.

Но беше много близка с ТС.

Отново връзката между суперзвездите. Грег се бе страхувал, че ще загуби децата си в съдебната битка. Това е може би най-голямата тревога, която може да тормози един човек. Към кого се е обърнал за помощ?

ТС.

Когато Уин беше притиснал Тъмпър снощи и й бе показал, че търси Грег, кого бе предупредила тя?

ТС.

Нямаше доказателство, разбира се. Но му се струваше вярно.

Сега Майрън можеше да сглоби всичко. Грег е бил под страхотно напрежение — не най-доброто нещо за човек с неговата съмнителна психическа стабилност. Какво ли бе преминало през ума му, когато бе видял мъртвото тяло на Лиз Горман, проснато на пода? Сигурно е знаел, че ще бъде основният заподозрян в убийството. Както Емили каза, Грег е имал мотив, възможност и е бил на местопрестъплението. Емили е видяла това. Точно поради тази причина се е опитала да го накисне. Грег сигурно също го е видял.

И какво е направил?

Побягнал е.

Гледката на трупа на Лиз Горман е била последната сламка. Но Грег е знаел, че няма да успее да се справи сам. Хората щяха да започнат да го търсят. Нуждаел се е от помощ. Нуждаел се е от време и от място.

Така че, към кого се е обърнал?

Към човека, който го е разбирал най-добре. Който е познавал проблемите на звездите. Който е споделял онзи звезден въздух с него.

Майрън спря пред червен светофар. Беше наблизо, толкова дяволски наблизо. ТС помагаше на Грег да се крие. Беше сигурен в това. Разбира се, ТС беше само част от въпроса. Нищо от цялата тази работа не отговаряше на най-важния въпрос.

Кой е убил Лиз Горман?

Майрън потъна в мисли и се опита да преразгледа нощта на убийството. Сети се, че Клип е пристигнал първи. В много отношения той беше най-подозрителният. Но Майрън все още имаше проблеми с този сценарий. Какъв беше мотивът на Клип? Да, информацията на Лиз Горман вероятно е щяла да навреди на отбора. Може дори да е била достатъчно кошмарна, така че Клип да загуби при гласуването. Но дали Клип бе способен да грабне бейзболната бухалка и да убие една жена заради това? Хората непрестанно убиват за пари и власт. Би ли постъпил така и Клип?

Тук все още имаше солиден проблем, който Майрън не можеше да преодолее, независимо колко усърдно се опитваше. Емили беше онази, която бе поставила оръжието на убийството и кръвта в дома на Грег. Това беше установено и имаше логика. Добре, чудесно. Знаем кой е оставил уликите…

… но кой се е освободил от тях?

Имаше само три логични избора:

1. Грег Даунинг.

2. Някой, който се е опитвал да предпази Грег.

3. Убиецът.

Но не може да е бил Грег. Дори ако се приемеше, че Грег се е върнал в дома си след изчезването си, как е намерил кръвта? Просто така е слязъл в мазето? Надали. Беше абсурдно. Единственият начин Грег да слезе там беше, ако е знаел, че кръвта е в мазето.

Майрън замръзна.

Това беше. Който и да е почистил кръвта, е знаел какво е направила Емили. Не е видял кръвта случайно. Как е научил? От Емили? В никакъв случай. Тя беше последният човек, който щеше да спомене нещо по въпроса. Възможно ли бе да са я видели? Отговорът отново беше „не“. Ако я бяха видели, щяха да се освободят и от бухалката. Освен това щяха да почистят кръвта веднага. Преди Майрън и Уин да я открият. Времето на почистването беше решаващо. То бе извършено, след като Майрън и Уин бяха споменали откритието си. Това означаваше, че точно те двамата бяха объркали работата.

На кого бяха казали?

Пръстът отново сочеше Клип.

Майрън зави по шосе 3 и влезе в „Медоуландс“. Стадионът се издигаше пред него като огромно НЛО на бяла писта. Възможно ли бе Клип Арнстайн да е убил Лиз Горман и да е почистил кръвта? Майрън обмисли тази възможност, но не я хареса. Как е влязъл Клип в дома на Грег? Нямаше никакви следи от взлом. Да е успял да отключи бравата? Съмнително. Да е имал ключ? Съмнително. Да е наел професионалист? Също съмнително. Клип дори не бе позволил на частен детектив да провери кредитните карти на Грег от страх, че историята може да се разчуе. На кого би се доверил да почисти кръвта на човек, когото е убил?

Още нещо пробождаше Майрън с острия си връх: женските дрехи в спалнята. Те също бяха изчезнали. Защо Клип би премахнал всички следи от тайната приятелка? Защо въобще някой би го направил?

Различните хипотези се въртяха в главата на Майрън като гумени патета във вана. Концентрира се отново върху загадъчната приятелка. Възможно ли е това да е била Фиона Уайт? Тя не искаше да говори, но Майрън вярваше, че не беше тя. Как можеше Фиона да живее с Грег и да крие това от съпруг, толкова ревнив като Леон? Може и да е имало нещо между Фиона и Грег — мимолетна история в някоя мотелска стая или нещо подобно, но Майрън вече не вярваше дори в това. Колкото повече мислеше за него, толкова повече се убеждаваше, че обещанието за „най-великата нощ на сексуален екстаз“ е повече закачка, отколкото разговор между двама любовници. По-логично изглеждаше, че Грег е бил съвсем искрен, когато е казал на Леон, че никога не би спал със съпругата на друг мъж. Тази мисъл събуди стария срам на Майрън.

По радиото започнаха рекламите. Жизнерадостен мъж и още по-жизнерадостна жена се наслаждаваха на кафето си прекалено силно. Говореха с високи гласове и се смееха на тъпите си шеги. Майрън спря радиото.

Все още въпросите бяха повече от отговорите. Но когато взе мобифона, за да провери телефонния секретар на Грег, пръстите му затрепериха. Нещо стегна гърдите му и затрудни дишането му. Чувството обаче доста се различаваше от обичайната треска преди мач. Всъщност нямаше абсолютно нищо общо с нея.