Харлан Коубън
Под прикритие (35)

35.

Майрън спринтира до колата си и набра номера на Клип. Секретарката му отговори и му съобщи, че господин Арнстайн го няма в момента. Майрън я помоли да го свърже с Калвин Джонсън. Тя го накара да изчака малко. След десет секунди го свърза.

— Здрасти, Майрън — каза Калвин. — Какво става?

— Къде е Клип?

— Ще дойде тук след час-два. При всички положения ще е тук за мача.

— Къде е сега?

— Не знам.

— Намери го — каза Майрън. — А когато го намериш, звънни ми.

— Какво става? — запита Калвин.

— Просто го намери.

Майрън прекъсна. Отвори прозореца на колата и си пое дълбоко дъх. Беше малко след шест. Повечето от момчетата сигурно вече бяха на стадиона и загряваха. Той пое по Ривърсайд Драйв и прекоси мост „Джордж Вашингтон“. Набра номера на Леон Уайт. Отговори жена.

— Ало?

Майрън промени гласа си.

— Госпожа Фиона Уайт ли е на телефона? — попита той.

— Да.

— Бихте ли желали да се абонирате за списание „Популярна механика“? Имаме специална оферта с намаление.

— Не, благодаря ви — отговори тя и затвори телефона.

Заключение: Фиона Уайт, Септемврийското маце, обещало нощ на небивал екстаз, си беше у дома. Време да я посети.

Той пое по шосе 4 и отби по Киндермак роуд. Пет минути по-късно стигна до местоназначението си. Къщата беше построена като ранчо с оранжеви тухли и прозорци във форма на ромб. Този вид архитектура беше най-модерното нещо за около два месеца през 1977 година, а сега изглеждаше овехтял и смешен. Майрън паркира на частния път. От двете страни на бетонната алея имаше ниски огради от ковано желязо, по които се спускаше изкуствен бръшлян. Класика.

Той звънна на звънеца. Фиона Уайт отвори вратата. Зелената й, изпъстрена с цветя риза висеше незакопчана върху бяло трико. Изрусената й коса беше вдигната на кок, който се разпадаше. Отделни кичури висяха към очите и ушите й. Тя погледна към Майрън и се намръщи.

— Да?

— Здрасти, Фиона. Аз съм Майрън Болитар. Запознахме се онзи ден в дома на ТС.

Гримасата остана на мястото си.

— Леон не е у дома.

— Исках да поговоря с теб.

Фиона въздъхна и скръсти ръце под пищната си гръд.

— За какво? — запита тя.

— Може ли да вляза?

— Не. Заета съм в момента.

— Мисля, че ще е по-добре да поговорим насаме.

— Тук сме насаме — отговори тя решително. — Какво искаш?

Майрън сви рамене, докара най-привлекателната си усмивка, но видя, че това не води доникъде.

— Искам да знам за теб и Грег Даунинг.

Ръцете на Фиона се отпуснаха. Внезапно тя доби ужасен вид.

— Какво?

— Знам за съобщението ти до него по електронната поща. Сепбейб. Трябвало е да се видите миналата събота вечер за „най-великата нощ на екстаз“ — каза Майрън. — Спомняш ли си?

Фиона Уайт се опита да затвори вратата. Майрън я подпря с крак.

— Нямам какво да ти кажа — каза тя.

— Не се опитвам да те изложа.

Тя бутна крака му.

— Изчезвай.

— Просто се опитвам да открия Грег Даунинг.

— Не знам къде е.

— Имаше ли любовна връзка с него?

— Не. Изчезвай.

— Видях съобщението ти, Фиона.

— Мисли каквото си искаш. Няма да говоря с теб.

— Чудесно — каза Майрън, като се отдръпна назад и вдигна ръце. — Ще поговоря с Леон вместо с теб.

Бузите й почервеняха.

— Прави каквото искаш — каза тя. — Не съм имала връзка с него. Не съм го виждала миналата събота вечер. Не знам къде е.

С тези думи тя затръшна вратата.

Господи, това мина страхотно.

Майрън се отправи към колата си. Когато се протегна към вратата, черно БМВ със затъмнени прозорци профуча по улицата и спря на алеята. Вратата на шофьора се отвори и Леон изхвърча отвътре като пусната на свобода птица.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — извика той.

— Спокойно, Леон.

— Я не ме успокоявай — изкрещя той, изтича и се наведе към Майрън. — Какво, по дяволите, правиш тук?

— Дойдох да те видя.

— Глупости — изсъска Леон. — Трябва да сме на стадиона след двайсет минути — каза той и бутна Майрън в гърдите.

Майрън отстъпи назад.

— Защо си тук, а? — запита Леон и продължи да го бута. — Какво душиш?

— Нищо.

— Мислеше, че ще намериш жена ми сама, така ли?

— Нищо подобно.

Леон се приготви да го блъсне отново. Майрън беше готов. Когато ръката на Леон се протегна към него, дясната ръка на Майрън бързо се изстреля напред и прикова ръцете на Леон към гърдите му. Майрън се наведе и изви китките на Леон. Натискът принуди Леон да се отпусне на коляно. Дясната ръка на Майрън сграбчи лявата на Леон и го прикова в здрава хватка. Леон изръмжа.

— Успокои ли се? — запита Майрън.

— Да ти го начукам!

— Това не ми звучи като думите на спокоен човек, Леон.

Майрън натисна лакътя му по-силно. При този вид хватки ставаше дума за контролирана болка. Извиваха ставите по неприсъщ за тях начин. И колкото повече ги извиваха, толкова по-силна ставаше болката. Ако човек отидеше прекалено далеч, можеше да изкълчи става или да счупи кости. Майрън внимаваше.

— Грег отново е изчезнал — каза Майрън. — Затова дойдох в отбора. Трябва да го намеря.

Леон все още беше на колене с извити ръце.

— Какво общо има това с мен?

— Вие двамата сте си развалили отношенията — отговори Майрън. — Искам да знам защо.

Леон вдигна очи към него.

— Пусни ме, Майрън.

— Ако ме нападнеш отново…

— Няма. Просто ме пусни.

Майрън изчака още една-две секунди, после го пусна. Леон разтри ръката си и се изправи. Майрън прикова очи в него.

— Тук си, защото мислиш, че Грег и Фиона имат нещо общо — каза Леон.

— Вярно ли е?

Леон поклати глава.

— Не. Но не поради липса на опити.

— Какво искаш да кажеш?

— Той би трябвало да бъде най-добрият ми приятел. Но не е. Той просто е още една шибана суперзвезда, която взима каквото си пожелае.

— Включително и Фиона.

— Опита се. Но тя не е такава.

Майрън не каза нищо. Не беше особено подходящо.

— Разни типове непрекъснато налитат на Фиона — продължи Леон. — Заради страхотния й външен вид. А и цялата расова история. Затова, когато те видях тук…

Той замълча и сви рамене.

— Карал ли си се някога с Грег? — запита Майрън.

— Да — отговори Леон. — Преди една-две седмици.

— Какво му каза?

Леон сви очи и погледна разтревожено.

— Какво общо има това с намирането на Грег? — запита той, изпълнен с подозрения. — Да не се опитваш да ми лепнеш това?

— Какво да ти лепна?

— Каза, че е изчезнал. Да не се опитваш да ми лепнеш изчезването му?

— Просто се опитвам да го намеря.

— Нямам нищо общо с това.

— Не съм казвал, че имаш. Просто искам да знам какво е станало, когато сте се сдърпали.

— Какво мислиш, че може да стане? — попита Леон. — Мръсникът отрече. Закле се, че никога не би спал с омъжена жена. Особено с жената на най-добрия си приятел.

Майрън едва не се изсмя.

— Но ти не му повярва? — каза той.

— Той е суперзвезда, Майрън.

— Това не го прави лъжец.

— Не, но го прави нещо различно. Хора като Грег, Майкъл Джордан и Шак и ТС… те не са като нас останалите. Те са суперзвезди. Всеки друг им е шибан подчинен. Цялата планета съществува, за да удовлетворява капризите им. Разбираш какво искам да кажа, нали?

Майрън кимна. В колежа и той бе един от тези, които дишаха въздуха на звездното небе. Сети се отново за връзката между суперзвездите. Той и Грег не бяха разменяли повече от пет думи, преди Грег да го посети в болницата, но между тях съществуваше връзка. И двамата го знаеха. Суперзвездите споделят въздуха си с много малко хора. Както ТС му каза, това наистина ги изолира по странен, често неприятен начин.

При тези мисли внезапно пред очите му проблесна. Майрън отстъпи назад.

Винаги бе мислил, че ако Грег имаше неприятности, той щеше да отиде за помощ при най-добрия си приятел. Но не беше така. Ако Грег наистина се е спънал в трупа и се е паникьосал, ако е видял всичките си проблеми — дълговете от хазарта, заплахата от изнудване, развода, борбата за децата, вероятността да го заподозрат в убийство, при кого щеше да отиде за помощ?

Щеше да отиде при човека, който го разбира най-добре.

Щеше да отиде при човека, който най-добре разбираше проблемите на суперзвездите.

Щеше да отиде при човека, който споделяше този рядък въздух с него.