Харлан Коубън
Под прикритие (33)

33.

Одри стоеше облегната на колата му.

— Есперанца ми каза, че си тук — обясни тя.

Майрън кимна.

— Господи, изглеждаш ужасно — каза тя. — Какво стана?

— Дълга история.

— И в най-скоро време ще ми я разкажеш с пълни подробности — добави Одри. — Но аз ще започна първа. Фиона Уайт наистина е била Мис Септември през 1992, или както онзи скапан парцал нарича моделите си „Септемврийското маце“.

— Шегуваш се.

— Не. Любимите неща на Фиона включват разходки по плажа на лунна светлина и уютни нощи край камината.

Майрън се усмихна въпреки лошото си настроение.

— Леле, колко оригинално — каза той.

— А нещата, които не харесва, включват мъже, интересуващи се само от външния вид. И мъже с косми по гърба.

— Имаше ли и списък на любимите й филми?

— „Списъкът на Шиндлер“ — отговори Одри. — И „Рали Кенънбол“.

Той се изсмя.

— Измисляш си.

— Всичко друго освен това, че е била Мис Септември през 1992 година.

Майрън поклати глава.

— Грег Даунинг и съпругата на най-добрия му приятел — въздъхна той.

Тази новина го успокои по странен начин. Приключението му с Емили преди десет години вече не изглеждаше толкова ужасно. Знаеше, че не би трябвало да се успокоява с подобна логика, но човек търси утеха навсякъде където може да я намери.

Одри махна към къщата.

— Е, какво става с бившата?

— Дълга история.

— Това вече ми го каза. Имам време.

— Аз нямам.

Одри вдигна ръка като ченге, контролиращо движението.

— Не е честно, Майрън. Бях добро момиче. Върша работа за теб и си държа голямата уста затворена. Да не споменаваме и факта, че не получих нищо от теб за рождения ми ден. Моля те, не ме карай отново да започна да те заплашвам, че ще напиша статията.

Беше права. Майрън й разказа историята посъкратено, като пропусна две части: записа с Тъмпър (нямаше причина още някой да знае за нея) и факта, че Карла е всъщност прочутата Лиз Горман (това просто беше прекалено голяма сензация и не можеше да се има доверие на никой репортер, че няма да се раздрънка).

Одри слушаше напрегнато. Късата й коса беше станала доста дълга отпред. Бретонът висеше до очите й. Тя непрестанно дъвчеше долната си устна и духаше косите от челото си. Никога преди Майрън не беше виждал човек над единайсетгодишна възраст да прави подобно нещо. Беше сладък жест.

— Вярваш ли й? — запита Одри, като отново махна към дома на Емили.

— Не съм сигурен — отговори Майрън. — Историята й звучи логично. Не е имала мотив да убива Лиз Горман, освен за да набеди Грег, а това е само догадка.

Одри наклони глава, сякаш искаше да каже: „Може би да, може би не“.

— Какво? — попита Майрън.

— Ами — започна тя — не е ли възможно да разглеждаме тази история от погрешен ъгъл?

— Какво имаш предвид?

— Приемаме, че изнудвачката е имала мръсотия срещу Грег Даунинг — отговори Одри. — Но може да е имала нещо срещу Емили.

Майрън спря, погледна към къщата, сякаш там щеше да види отговора, после се обърна отново към Одри.

— Според Емили — продължи Одри — изнудвачката се е свързала с нея. Защо? Тя и Грег вече не са заедно.

— Карла не е знаела това — отговори Майрън. — Решила е, че Емили е негова съпруга и би искала да го предпази.

— Възможно е — съгласи се Одри. — Но не съм сигурна, че това е най-добрият отговор.

— Да не искаш да кажеш, че са изнудвали нея, а не Грег?

Одри вдигна ръце.

— Казвам само, че и това е възможно. Изнудвачката може да е имала нещо срещу Емили. Нещо, което Грег би искал да използва в битката за децата.

Майрън скръсти ръце и се облегна на колата.

— Ами Клип? — запита той. — Ако са имали нещо срещу Емили, защо той би се заинтересувал от това?

— Не знам — сви рамене Одри. — Може да е имала нещо и срещу двамата.

— И двамата?

— Да. Нещо, което би могло да унищожи и двамата. Или пък Клип е вярвал, че каквото и да е било това, макар да е ставало дума за Емили, то би навредило на Грег.

— Някакви идеи?

— Нито една — отговори Одри.

Майрън потъна в мисли за известно време, но не можа да се сети нищо.

— Има шанс да разберем довечера — каза той.

— Как?

— Изнудвачът се обади. Иска да ми продаде информацията.

— Довечера?

— Да.

— Къде?

— Не знам още. Ще се обади. Свързал съм домашния ми телефон с мобифона.

В същия момент мобифонът иззвъня. Майрън го извади от джоба си.

Беше Уин.

— Графикът на скъпия ни професор беше закачен на вратата на кабинета му — съобщи той. — Ще бъде в клас още един час. След това е в кабинета си, за да може да се види с хлапетата и да им даде възможност да мрънкат за оценките си.

— Къде си?

— В „Колумбия“ — отговори Уин. — Между другото жените тук са доста привлекателни. Особено като се има предвид, че са от „Бръшляновата лига“.

— Радвам се, че не си загубил възможностите си за наблюдение.

— Така си е — отвърна Уин. — Свърши ли разговора с нашето момиче?

Нашето момиче беше Емили. Уин нямаше доверие на мобифоните и не назоваваше имена.

— Да — отговори Майрън.

— Добре. В колко часа да те очаквам тогава?

— Тръгвам веднага.