Харлан Коубън
Под прикритие (16)

16.

Тъмпър си беше отишла.

— Тя дойде заради теб — каза ТС. — Решила е, че е по-добре да си тръгне, когато нищо не се е случило. Трябва да работи утре сутрин.

Майрън погледна часовника си. Единадесет и половина. Дълъг ден. Време за сън. Сбогува се с останалите и тръгна към колата си. Одри стоеше облегната на капака, скръстила ръце пред гърдите си. Съвсем небрежно.

— У Джесика ли отиваш? — запита го тя.

— Да.

— Имаш ли нещо против да ме закараш?

— Влизай.

Одри му се ухили със същата усмивка, която беше забелязал по време на тренировката. Тогава си беше помислил, че е впечатлена от играта му, сега му беше ясно, че забавлението й се е дължало по-скоро на присмех, отколкото на възхищение. Майрън мълчаливо отвори вратите. Одри свали синия си блейзер и го остави на задната седалка. Майрън направи същото. Тя носеше яркозелен пуловер под сакото. Оправи яката му, свали перлите си и ги пъхна в предния джоб на джинсите си. Майрън запали двигателя.

— Започвам да загрявам — каза Одри.

Майрън не хареса начина, по който му го каза. Гласът й звучеше прекалено авторитетно. Вече беше сигурен, че Одри не е имала нужда някой да я закара до дома й. Просто е искала да поговори с него насаме. Това го разтревожи. Той й се усмихна добродушно и запита:

— Това няма нищо общо със задника ми, нали?

— Какво?

— Джесика ми довери, че вие двете сте обсъждали задника ми.

Одри се засмя.

— Е, не ми е приятно да го признавам — каза тя, — но наистина е доста съблазнителен.

Майрън се опита да изглежда прекалено поласкан.

— Значи ще пишеш история за него?

— За задника ти?

— Да.

— Разбира се — каза тя. — Мислех, че можем да му отделим доста място.

Майрън изстена.

— Опитваш се да смениш темата — каза Одри.

— Каква тема?

— Казах ти, че започвам да загрявам.

— Това тема ли е?

Той погледна към нея. Одри седеше, положила лявото си коляно на седалката и сгънала левия си глезен под себе си, така че цялото й тяло беше обърнато към него. Тя имаше широко лице и няколко лунички, макар Майрън да беше готов да се обзаложи, че като дете е имала много повече. Спомнете си мъжкараната от класа ви в началното училище, която все пак беше сладка. Ето я сега пораснала. Не беше красавица в класическия смисъл, но у Одри имаше нещо привлекателно, което те караше да поискаш да я прегърнеш и да се затъркаляте из листата в някой хубав есенен ден.

— Все пак можех да загрея и по-бързо — продължи тя. — Съвсем очевидно е.

— Трябва ли да знам за какво говориш?

— Не — отговори тя. — Трябва да продължиш да се правиш на ударен още няколко минути.

— Това ми е специалитетът.

— Добре, тогава слушай и карай.

Ръцете й се движеха постоянно заедно с гласа й.

— Бях заблудена от цялата поетична ирония. Върху нея се концентрирах. Но миналото ви като съперници е второстепенно. Не е толкова важно, колкото връзката ти с Емили.

— Нямам представа за какво говориш.

— Не играеш в любителски отбор. Не играеш в лятната лига. Играеш веднъж седмично в двора на университета. Тренираш най-вече при учителя Куон заедно с Уин, а там няма баскетболно игрище.

— Е, и? Какъв е смисълът на всичко това?

Одри разпери ръце учудено.

— Не тренираш уменията си. Не си играл никъде, където Клип, Калвин или Дони да те видят как играеш. Защо тогава те взимат в „Драконите“? Няма логика. Да е ставало дума само за добър имидж пред обществото? Не е особено вероятно. Положителните страни ще са прекалено малко, а ако се провалиш, което е твърде вероятно, добрата реклама ще отиде на кино. Продажбата на билети е солидна. Отборът се справя чудесно. Не се нуждаят от реклама в момента. Значи трябва да има друга причина.

Одри замълча за момент и се нагласи по-удобно на седалката.

— Обърни внимание и на времето — допълни тя.

— На времето?

— Да — отговори тя. — Защо сега? Защо те взимат толкова късно след началото на сезона? Отговорът наистина е очевиден. Има и още нещо, което се откроява.

— И какво е то?

— Внезапното изчезване на Даунинг.

— Той не е изчезнал — поправи я Майрън. — Контузен е. Толкова за идеите ти. Грег е бил контузен. Отвори се място в отбора и аз го запълних.

Одри се усмихна и поклати глава.

— Все още се правиш на луд, а? Добре, продължавай. Прав си. Даунинг би трябвало да е контузен и да се лекува в уединение. Знаеш, че съм добра в работата си, Майрън, но не успях да открия къде се е уединил. Свързах се с най-добрите си информатори, обаче не научих нищо. Не намираш ли това за малко странно?

Майрън сви рамене.

— Може би, ако Даунинг наистина искаше уединение, за да излекува контузения си глезен (контузия, която не личи от никой от записите на мачовете), би могъл да намери начин. Но ако единственото, с което се занимава, е да лекува крака си, защо си дава толкова труд да се покрие?

— За да не го тормозят досадници като теб — отговори Майрън.

Одри се засмя.

— Толкова убедително го каза, Майрън. Сякаш го вярваш.

Майрън не отговори.

— Нека да добавя още няколко неща и тогава ще можеш да спреш да се правиш на ударен. Първо, знам, че си работил за ФБР. Това ти е дало известен опит в следователската работа. Второ, знам, че Даунинг има навика да изчезва. Правил го е и преди. Трето, знам какво е положението на Клип в момента. Идва голямото гласуване. Четвърто, знам, че вчера си посетил Емили, и се съмнявам, че си й гостувал, за да възобновиш любовта си с нея.

— Откъде знаеш за това? — попита Майрън.

Одри просто се усмихна и не отговори.

— Събери всичко това и стигаш само до един извод: ти търсиш Грег Даунинг. Той е изчезнал отново. Този път обаче изчезването му е по-сериозно, защото идва време за гласуването и за важните мачове. А твоята работа е да го намериш.

— Имаш страхотно въображение, Одри.

— Така е — съгласи се тя. — Но и двамата с теб знаем, че съм разбрала нещата, така че престани да се правиш на луд. Искам и аз да участвам.

— Искаш да участваш — повтори Майрън и поклати глава. — Вие репортерите с вашия смахнат език.

— Не искам ти да се отказваш — продължи Одри.

Тя все още седеше с коляно върху седалката. Лицето й беше оживено и изпълнено с очакване като на хлапе, което чака последния училищен звънец през май.

— Мисля, че трябва да се съюзим — каза Одри. — Мога да ти помогна. Имам страхотни източници на информация. Мога да задавам въпроси, без да се тревожа, че ще си съсипя прикритието. А и познавам отбора адски добре.

— И какво точно искаш за тази помощ?

— Цялата история. Искам да съм първият репортер, който да научи къде е Грег, защо е изчезнал, абсолютно всичко. Обещаваш да кажеш само на мен.

Минаха покрай няколко евтини мотела и бензиностанции по шосе 4. Мотелите с лоша репутация винаги биваха кръщавани с величествени имена, които издаваха социалния им статут. В момента например минаваха покрай мотел „Любезност“. „Финото“ заведение не само ви оказваше любезност, то ви я оказваше и на час само срещу $19,82. Не двайсет долара, а 19,82. Майрън реши, че са определили цената съобразно годината, в която за последен път са сменяли чаршафите. Бар „Евтина бира“ — крещеше друг надпис отдясно на Майрън. Истината в рекламата. Чудесно нещо. Мотел „Любезност“ можеше да се поучи от тези тук.

— И двамата знаем, че мога да напиша историята още сега — каза Одри. — Все пак ще стане добра статия, в която ще разкажа, че Даунинг всъщност не е бил контузен, а ти си включен в отбора, за да го намериш. Но съм готова да я разменя срещу по-сериозната история.

Майрън се замисли, докато плащаше пътната такса. Погледна към изпълненото с очакване лице. Одри изглеждаше рошава и с див поглед като емигрантките, слизащи от кораба в Палестина във филма „Екзодус“. Готова да се бори за родната си страна.

— Трябва да ми обещаеш нещо — каза Майрън.

— Какво?

— Независимо как ще тръгнат нещата, независимо колко невероятна изглежда историята, няма да пишеш абсолютно нищо. Няма да кажеш и дума, докато Грег не бъде намерен.

Одри почти скочи от мястото си.

— Какво имаш предвид? Колко невероятна?

— Забрави, Одри. Пиши каквото искаш.

— Добре, добре. Готова съм на сделка — бързо каза тя, вдигайки ръце в знак, че се предава. — Трябваше да знаеш, че подобни думи ще възбудят интереса ми.

— Обещаваш ли?

— Да, обещавам. Е, какво става?

Майрън поклати глава.

— Първо ти — каза той. — Защо Грег би изчезнал?

— Кой знае? — отвърна Одри. — Човекът е напълно откачен.

— Какво можеш да ми кажеш за развода му?

— Само че е бил ужасяващ.

— Какво си чула?

— Имат разправии заради децата. И двамата се опитват да докажат, че другият не става за родител.

— Някакви подробности за това?

— Не. Всичко се пази в тайна.

— Емили ми довери, че Грег измислил няколко доста мръсни номера — каза Майрън. — Знаеш ли нещо за това?

Одри задъвка долната си устна и се замисли.

— Чух един слух — каза тя. — Неподкрепен с нищо слух. Грег бил наел частен детектив, който да следи Емили.

— Защо?

— Не знам.

— За да я снима? Да я хване с друг мъж?

Одри сви рамене.

— Това е само слух. Не знам.

— Знаеш ли името на частния детектив, или за кого работи?

— Това е само слух, Майрън. Разводът на един професионален баскетболист не е кой знае каква сензация. Не съм го проследила отблизо.

Майрън си напомни, че трябва да провери документите на Грег, за да потърси сметки от детективската агенция.

— Какви са отношенията на Грег с Марти Фелдър?

— Агентът му? Добри, предполагам.

— Емили ми каза, че Фелдър загубил милионите на Грег.

Тя сви рамене.

— Никога не съм чувала нищо по въпроса.

Мостът „Джордж Вашингтон“ беше сравнително празен. Останаха в лявото платно и поеха на юг по „Хенри Хъдсън“. Вдясно от тях река Хъдсън проблясваше като одеяло от черни пайети. Вляво се виждаше рекламно табло с лика на Том Брокоу, показващо дружелюбната му, но сериозна усмивка. Надписът под снимката гласеше: „Новините на NBC — сега повече откогато и да било преди“. Драматично. Какво ли, по дяволите, означаваше?

— А какво знаеш за личния живот на Грег? — продължи Майрън. — Приятелки или нещо такова?

— Сериозна приятелка ли имаш предвид?

— Да.

Одри прекара пръсти през гъстите си къдрави кичури, после разтърка врата си.

— Имаше едно момиче. Той го държеше в тайна, но мисля, че живяха заедно известно време.

— Как се казва?

— Никога не ми е казвал. Веднъж ги видях в един ресторант. Грег не се зарадва на срещата ни.

— Как изглеждаше тя?

— Нищо особено, доколкото си спомням. Брюнетка. Седеше, така че не можах да определя височина или тегло.

— Възраст?

— Не знам. Предполагам около трийсетте.

— Какво те кара да мислиш, че са живели заедно?

Въпросът изглеждаше съвсем лесен, но Одри спря и вдигна глава.

— Леон се изпусна веднъж — отговори тя.

— И какво каза?

— Вече не помня. Нещо за приятелка. Но после замълча категорично.

— Преди колко време беше това?

— Преди три-четири месеца. Може и да са повече.

— Леон ми намекна, че той и Грег всъщност не са толкова близки. Според него пресата раздувала прекалено много.

Одри кимна.

— Сега там има някакво напрежение, но мисля, че е само временно.

— Защо има напрежение?

— Не знам.

— Кога забеляза това?

— Неотдавна. Може би през последните две седмици.

— Да се е случило нещо между Леон и Грег напоследък?

— Не. Те са приятели от дълго време. Приятелите имат недоразумения понякога. Затова не приех историята сериозно.

Майрън въздъхна. Приятелите наистина имат недоразумения, но съвпадението във времето беше интересно.

— Познаваш ли Маги Мейсън? — попита той.

— Тъмпър? Разбира се.

— Тя беше ли близка с Грег?

— Ако имаш предвид дали са се чукали…

— Не, нямам предвид това.

— Е, чукали са се. В това поне съм сигурна. Въпреки онова, което Тъмпър твърди, не всеки от отбора е спал с нея. Някои я отхвърлиха. Не много, признавам. Но някои. Тя нападна ли те вече?

— Преди няколко часа.

Одри се усмихна.

— Предполагам, че си се присъединил към няколкото горди момчета, неизчуканите.

— Правилно предполагаш. Но какво ще кажеш за отношенията й с Грег? Близки ли са?

— Доста близки бих казала. Но Тъмпър е най-близка с ТС. И не става дума само за секс. Не ме разбирай погрешно. Сигурна съм, че ТС и Маги се забавляват сексуално от време на време. Но те са като брат и сестра. Странно е.

— А как се разбират ТС и Грег? — запита Майрън.

— Не лошо за суперзвездите на отбора. Но не и идеално.

— Ще ми обясниш ли?

Одри замълча за момент, събирайки мислите си.

— От пет години ТС и Даунинг си делят славата. Предполагам, че съществува взаимно уважение на игрището, но не говорят за това. Поне не много. Не казвам, че се мразят, но играенето на баскетбол е работа като всяка друга. Можеш да работиш до даден човек, но не искаш да се виждаш с него извън работата — каза тя и погледна напред. — Отбий към Шейсет и девета улица.

— Все още ли живееш на Осемдесет и първа?

— Да.

Майрън зави в отбивката и спря на светофара на Ривърсайд Драйв.

— Сега е твой ред, Майрън. Защо те наеха?

— Както ти каза. Искат да намеря Грег.

— И какво научи досега?

— Не много.

— Защо тогава преди малко се тревожеше, че ще се раздрънкам?

Майрън се поколеба.

— Обещах ти, че няма да кажа и дума никому — напомни му Одри. — Имаш честната ми дума.

Справедливостта си е справедливост. Майрън й разказа за кръвта в мазето на Грег. Устата й се отвори широко. Когато й разказа за намирането на трупа на Сали/Карла, Майрън се уплаши, че сърцето й ще се пръсне.

— Мили боже — каза Одри, когато той свърши. — Мислиш, че Даунинг я е убил.

— Не съм казвал подобно нещо.

Тя се облегна на седалката. Главата й се залюля, сякаш вратът й не можеше повече да я поддържа.

— Господи, каква история! — възкликна Одри.

— Да, но история, която не можеш да разкажеш.

— Не ми напомняй — отвърна Одри и отново седна изправена. — Мислиш ли, че скоро ще изтече някаква информация?

— Възможно е.

— Защо аз да не бъда получателят на тази информация?

Майрън поклати глава.

— Не още. Засега държим нещата в тайна. Не можеш да провалиш всичко.

Кимването й беше враждебно.

— Вярваш ли, че Даунинг я е убил и е избягал? — запита тя.

— Няма доказателства за това.

Майрън спря пред дома й и каза:

— Един последен въпрос. Беше ли замесен Грег в нещо мръсно?

— Какво например?

— Искам да знам защо го преследват бандити?

Възбудата й отново се усили. Тази жена беше като електрически ток.

— Какво искаш да кажеш? Какви бандити?

— Двама бандити наблюдаваха къщата на Грег.

Лицето й направо засия.

— Бандити? Имаш предвид професионални гангстери?

— Вероятно. Още не знам със сигурност. Можеш ли да се сетиш за нещо, което да свързва Грег с бандити или с убийството на онази жена? Например дрога?

Одри незабавно поклати глава отрицателно.

— Не може да става дума за наркотици.

— Какво те прави толкова сигурна?

— Даунинг е смахнат на тема здраве.

— Ривър Финикс също беше такъв.

Тя отново поклати глава.

— Не са наркотици. Сигурна съм.

— Провери все пак — каза Майрън. — Виж какво ще можеш да откриеш.

— Разбира се — съгласи се тя. — Ще проверя абсолютно всичко, за което си говорихме.

— Опитай се да бъдеш дискретна.

— Няма проблеми — отговори Одри и излезе от колата. — Лека нощ, Майрън. Благодаря, че ми се довери.

— Нямах избор.

Одри се усмихна и затвори вратата на колата. Майрън я загледа как влиза в сградата. После подкара колата и се отправи обратно към Седемдесет и девета улица. Върна се на магистралата и продължи на юг към дома на Джесика. Тъкмо щеше да вземе мобифона и да й се обади, когато телефонът иззвъня. Часовникът на таблото показваше 12:07 през нощта. Сигурно беше Джесика.

— Ало?

Не беше Джесика.

— Дясното платно. Три коли зад теб. Следят те.

Беше Уин.