Катрин Стоун, Ан Стюарт, Дона Джулиан, Джоди Ларсън
Сестри и тайни (35)

Глава 34

— Успокой се, Ким. Не е толкова трудно, колкото изглежда. Концентрирай се върху движенията, едно по едно.

— Лесно ти е на теб да говориш! Сигурно си се катерила по тази скала поне десет пъти миналия месец. Повярвай ми — не е така лесно, както твърдиш.

От върха на скалата Кайл се засмя и извика:

— Преди няколко седмици Ярдли се кълнеше, че никога вече няма да се катери. А сега тя е водач.

— Което означава, че трябва да ми имаш доверие, Ким — обади се Ярдли. — Ще преодолееш „тавана“ без усилие. Само прави като мен.

— Трябваше да си остана вкъщи и да се гушнем с Вини — промърмори Ким. — Той поне не очаква от мен да правя друго, освен да вървя по равна, стабилна земя.

— Престани да хленчиш. Почти стигнахме — сряза я другата жена.

— А как се оправя Вини? — полюбопитства Кайл.

— Според доктор Нида се е възстановил от мозъчното сътресение, но вероятно ще мине доста време, преди да започне да се доверява на мъж — отвърна Ярдли.

Ким пълзеше по скалата и мърмореше:

— Ако вие двамата не ме бяхте спасили от Остин, нямаше да съм тук сега. Което, като се замисля, не ми звучи така лошо. Как въобще допуснах да ме уговорите за това катерене!

— Наблюдавай ме внимателно — посъветва я Ярдли и преодоля „тавана“, сякаш е поредният метър скала; после се усмихна широко на Кайл, който я посрещна горе. След миг тя надникна през ръба и шепнешком го попита: — Мислиш ли, че ще падне?

Кайл обгърна талията й с ръце, но така, че въжетата да са свободни, за да изтегли Ким, и отвърна:

— Няма начин.

— Всичко ли направих както трябва?

Той бе наблюдавал всяко нейно движение.

— Разбира се. Имала си добър учител.

Ярдли повиши глас и се провикна:

— Готова съм, щом кажеш!

И двамата чуха Ким да измърморва:

— По дяволите! Ще загина.

Секунди по-късно се разнесоха писъците й.

Кайл и Ярдли надникнаха над ръба. Ким висеше на въжетата няколко метра под тях. Ярдли извика:

— Добре ли си?

Тя й отвърна с писък:

— Приличам ли ти на човек, на когото му е добре? Вися като паяк до стената. Махни ме от тук!

Усмихнат, Кайл помогна на Ярдли да я изтегли през ръба. Накрая отбеляза:

— Знаеш ли, някои хора просто не са създадени за катерене.

Стъпила най-после на здрава почва, Ким го погледна враждебно:

— Нима? Но аз никога повече няма да се катеря. Никога!

Ярдли поклати глава и се обърна към Кайл:

— Ти ли ще й кажеш, или аз?

— Сърце не ми дава. Тя ти е най-добрата приятелка. Ти й кажи.

Ким скочи на крака. С широко отворени очи попита:

— Какво да ми каже? Господи! Какво още има за преодоляване?

Ярдли прехапа долната си устна и направи гримаса.

— Начина да се измъкнеш…

— Това пък какво е? — простена Ким.

Кайл кимна към земята далече под тях и съобщи:

— Слизането е далеч по-трудно.

Ким пребледня и обяви:

— Извикайте спасителната служба. Кажете им, че съм получила сърдечен пристъп. Кажете им каквото искате, но да докарат хеликоптер да ме свали от тук. Няма да се спусна обратно по това… ужасяващо чудовище!

Кайл и Ярдли прихнаха — повече не можеха да се сдържат. Ким веднага се успокои.

— Много смешно, няма що! И все пак как ще слезем оттук?

Кайл й отговори:

— Ще си починем малко и ще се спуснем надолу. Много е просто. Наистина.

Ким отчаяно промърмори:

— И друг път съм го чувала.

Ярдли прегърна Кайл:

— Не й обръщай внимание. Всичко ще й мине, щом се приберем. — Леко погали долната част на гърба му. — Снощи забелязах, че синината ти най-после е изчезнала. Казах ли ти, че разкарах дамския пистолет? Окончателно.

— Слава Богу! — прегърна я на свой ред той.

— Но трябва да признаеш, че свърши работа.

— Нали не искаш да започваме този спор наново? — върху лицето му се изписа лукава усмивка.

Тя също се ухили и го целуна, преди да признае:

— Като си посипвам главата с пепел, май трябва да ти призная и още нещо.

— Нима? Какво?

— Помниш ли онзи ужасен ден — говорихме за виденията, които ми се мярнаха, когато бях…

Ким я прекъсна:

— … като умряла. Точно каквато ще бъда аз след няколко минути, щом тръгнем да се плъзгаме надолу по това глупаво въже.

Кайл се засмя и погледна Ярдли:

— О, най-после намести снимките в семейния албум?

— Все още не мога да го повярвам — прошепна тя. — Трябва да е била майка ми, която видях в онази светлина…

Той я прегърна и я прекъсна:

— Това ми напомня, че имам изненада за теб. Намирам мястото идеално за случая.

Отвори торбичката, закачена на сбруята му, извади кадифена бижутерска кутийка и й я поднесе.

Ярдли засия, когато очите й, срещайки неговите, съзряха безпределната му обич. Отвори кутийката и ахна. Вътре лежеше брошката на баба й.

— Кайл! Като нова е! — Присви очи. — Но нали каза, че полицията я е задържала като улика.

— Е, успях да я измъкна. Бижутерът сложи нова закопчалка, изправи четката, почисти я. Огледай я добре — всичко ли ти харесва?

Тя вдигна брошката от кутийката и на слънчевата светлина проблесна диамантеният пръстен, скрит под палитрата. Просълзи се, когато Кайл падна на колене.

— Влюбих се в теб в мига, щом те видях да рисуваш жълтите теменужки. Ще станеш ли моя съпруга, Ярдли Смит?

— Разбира се!

— Изглежда, че ще се наложи Вини да се научи да се доверява поне на един мъж — засмя се Ким. Погледна през ръба на скалата и добави: — Моля ви, кажете ми, че ще се венчаете на хубава, здрава земя.