Катрин Стоун, Ан Стюарт, Дона Джулиан, Джоди Ларсън
Сестри и тайни (27)

Глава 26

Джейк спеше дълбоко в леглото на Дайна, а тя го наблюдаваше. Отпуснатите и спокойни в съня му черти се различаваха много от изражението му, докато се любеха на килима пред камината. Лицето й пламна от сладостна тръпка и срам. В своята невъздържаност Джейк прояви настойчивост, дори грубост, а тя го прие жадно и в пълна самозабрава. Припомни си как го наблюдаваше, докато той се събличаше; после застана над нея и я омагьоса с великолепната си физика и възбудения си пенис. Свлече се на колене пред разтворените й бедра и я възбуди с ръце и уста, преди най-после да удовлетвори молбата й и да проникне в нея.

Сега лежеше до него със затворени очи и си припомняше всеки див, страстен миг, както и че по едно време погледна към прозореца с дръпнатите завеси и се изсмя, представяйки си как Гюс пристига и ги заварва така.

Въздъхна — припомни си как много, много по-късно той я взе на ръце и я отнесе в спалнята; отново я люби, но този път с нежност.

После разговаряха: той — за работата си, за семейството си; тя описа сестрите си и сподели колко се радва, че само нейното име е измислено от баща й.

— Дайна, защото работеше и се издигна като служител в железниците; и все си тананикал онази глупава песничка за Дайна, дето работела на гара и по цял ден свирела със свирката. Той се казваше Клейтън — макар всички да го наричаха Клей — и ми даде името си като второ.

Продължи с разказ за майка си, но някъде по средата видя как той се унася и заспа.

Сега лежеше до него и го наблюдаваше. Не изрече думите, не му призна, че го обича, но колкото и налудничаво да изглеждаше, тя знаеше, че чувствата й са силни. Никога не бе вярвала на любов от пръв поглед. Нали виждаше какво става около нея: любовта идваше след време, емоция се пораждаше от уважение и сходни интереси. А сега лежеше до мъж, когото познаваше от по-малко от тридесет и шест часа; мъж, който я бе отвлякъл! Но Господ й е свидетел — влюби се дълбоко в него.

И нещо несравнимо по-важното — беше готова да му повери живота си. Само дето не изпитваше същото доверие към брат му, мина й през ума, докато леко целуваше устните на Джейк.

Надигна се тихо от леглото, промъкна се до другия край на спалнята и извади от куфара дебела жилетка и вълнени панталони.

Облече се в банята, без да пали лампата; взе от килера канадката с качулката и отиде във всекидневната; в тъмното завърза ботушите си.

Накрая потърси ключовете от колата си в джобовете на джинсите на Джейк. Върна се обратно в килера и прерови набързо и джобовете на якето му. Катинарче с код висеше на сака му. Нямаше смисъл да си губи времето с него. Но къде другаде да провери? Чу слабо изскърцване на пружината на леглото, когато той се раздвижи.

Не разполагаше с повече време. Ако ще се спасява, преди Джейк да се събуди, трябва да тръгне веднага. Пътьом грабна чантата си, преметна я през врата си и затвори ципа на канадката над нея.

Огънят в камината все още тлееше. Докато прекосяваше помещението, една цепеница мръдна и предизвика рой искрици. В този миг Дайна видя на пода пистолета и пейджъра му. Ритна ги с върха на ботуша под дивана, където не се виждаха. Ако Джейк се събуди скоро и реши да тръгне след нея, ще се забави поне малко, докато си търси оръжието.

Забърза към входната врата.

Резето се приплъзна със скърцане, което й прозвуча като гръмотевица в притихналата къща. Дайна неволно трепна, макар да знаеше, че по-лошото предстои — очакваше пантите силно да изскърцат. Затаи дъх, хвана дръжката и със замах отвори вратата.

Сгреши. Не беше просто изскърцване, а пронизителен шум; сърцето й заби лудо, докато изскачаше навън. Вече не се интересуваше колко шум ще вдигне. Дори затръшна вратата. Какво значение има? Джейк най-вероятно вече бе буден.

За неин късмет обаче беше гол. А тя добре познаваше горската пътека към магистрала 54. Никога, разбира се, не се бе разхождала по нея в тъмното или през мразовита зимна нощ при температура под нулата. Но беше уверена, че дори без фенерче лесно ще се справи с този един километър до магистралата.

Ходенето се оказа много по-трудно, отколкото предполагаше; дори грайферите на ботушите не й помогнаха да избегне десетината залитания, когато потъваше във високите странични преспи.

Държеше главата си наведена, но студът и вятърът бяха безмилостни. Скоро носът й и устните й изтръпнаха. Дробовете й горяха, сълзи напираха в очите й и се стичаха по бузите.

На няколко пъти силният вятър я завъртя гърбом на посоката, която следваше, но луната вече се бе издигнала високо в небето и осветяваше пътя й.

Нощните звуци я плашеха. Печалният вой на вятъра между клоните на дърветата, превити под тежестта на снега, и воят на куче или вълк в далечината, постоянно я караха да спира и с тъга да поглежда през рамо към мястото, където се намираше бунгалото. От време на време изпитваше желание да се върне обратно в безопасната прегръдка на Джейк.

Нещо невъзможно, разбира се. Дори Джейк наистина да я обича, както твърдеше, на първо място той обичаше брат си и бе поставил бъдещето си в неговите ръце. Не, не бива да рискува да се върне. А дори да посмее, не би допуснала Джейк да я защитава. Не и след като това със сигурност означава Ей Джей да пострада.

С големи усилия продължи да се придвижва напред: падаше и ставаше, после отново се препъваше. И изведнъж — съвсем ненадейно — чу изненадващ шум: автомобилни гуми върху утъпкания сняг.

Дайна застина, обзета от силни страхове. Да не би вече да наближава магистрала Н, където Джейк положително обикаля и я търси?

Избърса очи с ръкава на канадката, извърна се на запад и затърси в тъмнината светлина на фарове. Ала в тази посока нощта бе мастиленочерна.

После вятърът довя шум от затръшващи се автомобилни врати, високи гласове, подвиквания на поздрави от всички посоки.

Дайна се засмя от облекчение — добре съзнаваше какво означават тези звуци. Беше успяла. Магистрала 54 се намираше зад следващия склон. На около триста метра западно имаше и паркинг за камиони. Трябва внимателно да прекоси магистралата, за да не я забележат, но вече знаеше, че най-страшното е минало, и не се съмняваше в успеха си.

Изкачи склона, хвана една клонка, за да се изтегли нагоре, но тя се счупи и Дайна се претърколи. Неволно прехапа език и почти веднага усети вкуса на кръв.

— По дяволите — изруга и се изплю на снега.

Избърса устни с ръкавицата и отметна вледенените, покрити със сняг кичури коса. Болеше я цялото тяло, идеше й да седне в снега и да се разплаче. „И тогава Ей Джей печели“ — нашепваше й подигравателно вътрешният й глас.

— Как ли пък не — изрече високо и намери сили да се устреми към върха.

Спря, когато чу смеховете.

Църквата на Богородица при Езерото — ето къде се намираше. Енориаши и гости прииждаха, за да присъстват на среднощната служба. Някъде по пътя се бе заблудила и се бе озовала на неколкостотин метра по на север от целта си. Или, мина й през ума и тя леко потрепери, неволно бе попаднала на идеалното място, където да се скрие, докато Джейк кръстосва пътищата да я търси. Никога няма да се досети, че седи в черква, а не се опитва да хване кола на автостоп по магистралата, за да я откара до града, или на паркинга за камиони, откъдето да звънне на полицията.

Пасторът вече четеше от евангелието, когато Дайна се настани на скамейката в задната част на кокетната черква. Махна качулката от главата си, свали ръкавиците и със замръзнали пръсти дръпна надолу ципа на канадката и я съблече.

Капки се стичаха от косите й. Отметна ги от челото си и бръкна в чантата за хартиена салфетка, за да избърше лицето си. Ръката й докосна дръжката на малкия пистолет и тя потрепери при спомена за ужасните часове, които бе преживяла.

Усмихна се неволно — отново си представи как лежи в обятията на Джейк; очите й се напълниха със сълзи, защото почти усети дъха му върху бузата си и неговото сънено прошепване: „Обичам те, Дайна Клейтън Смит. Ще те защитя. Кълна се пред Бога!“

Забравила за пастора, за службата, за богомолците наоколо, Дайна се свлече от скамейката и коленичи. Сведе глава и затвори очи.

Сега вече беше в безопасност. Бягайки от бунгалото, тя всъщност защитаваше Джейк и допринасяше никой никога да не узнае за ролята му в мрачната вендета на Ей Джей. А когато всичко приключи, когато заловят Ей Джей, тя ще отиде при Джейк, ще изрече думите, които не можеше да произнесе, докато заплахата на брат му витаеше помежду им.

Отвори очи и въпреки украсата от гирлянди в черквичката видя единствено Богородица. Изведнъж се сети за майка си и за нейната преждевременна смърт. И тя даде воля на сълзите, които напираха в очите й.

В този миг почувства как стаеният от години у нея гняв я напуска. Не знаеше как точно и защо почина майка им. Никога не поиска да й кажат истината, а сега, след като Ардат й писа, че Зое всъщност се е самоубила, на Дайна вече й беше все едно. Никога не беше смятала за възможно да се живее единствено с миналото; тогава какво значение имаше? Но изведнъж осъзна, че майка й е преживяла някаква криза, точно както Дайна преживяваше криза през последните два дни.

— Но аз имам теб, за да ми помогнеш — прошепна тя разбиращо.

Забеляза, че богомолците са прави; тя също се изправи на скованите си крака, за да изслуша как пасторът ги призовава да се обърнат едни към друг и да си кажат добри думи.

Дайна се усмихна на възрастната двойка от скамейката пред нея: бяха се обърнали и протегнаха ръце с пожелания за весели и спокойни празници.

Беше сама на скамейката, затова се извърна с протегната ръка и усмивка на лицето.

Усмивката й застина в момента, когато очите й срещнаха зелените очи на мъжа, застанал точно зад нея. Носеше тъмносиня канадка с качулка, прикриваща добре по-голямата част от лицето му. Ала нямаше значение. Беше прекарала достатъчно дълго време с Евън Джейкъбс, за да разпознае мъжа, поел ръката й в своята.

— Весела Коледа, Дайна.