Катрин Стоун, Ан Стюарт, Дона Джулиан, Джоди Ларсън
Сестри и тайни (21)

Глава 20

През нощта не спа и два часа. Лежа будна — ту обмисляше възможности за спасение, ту изобретяваше ужасни мъчения и отмъщение за тайнствения си похитител и жестокия му брат. Ала през по-голямата част от времето само се въртеше и се мяташе изплашена и раздразнена.

Три пъти излиза от спалнята — два пъти до тоалетната и веднъж да си вземе чаша сок от кухнята.

Джейк седеше на стол, обърнат с лице към всекидневната, но всеки път тя минаваше покрай него, без да го поглежда.

До сутринта я заболя стомахът. Облече се на зазоряване, но отказа да засити глада си. Три часа след великолепната зора продължаваше да отхвърля мисълта за закуска — ту крачеше напред-назад из спалнята, ту прекарваше дълги минути до прозореца, загледана в искрящия бял пейзаж. После сядаше на леглото, свиваше ръце в юмруци и стискаше зъби. Отказа се от битката в десет часа.

Извести появата си, отваряйки със замах вратата на спалнята, а после я затръшна с трясък.

Мина край седналия на стола Джейк и забави крачка само колкото да му хвърли изпепеляващ поглед. Ръката й замръзна върху дръжката на хладилника — столът изскърца и тя се извърна към него. Той се изправи.

— Виж, Джейк, уморена съм. Коледа е, а това само по себе си е лош момент за мен дори и при най-добри обстоятелства; писна ми да се тревожа кога ще се появи проклетият ти брат. — Направи пауза и пое дълбоко дъх. — Моля те, стой настрана от мен и ме остави да приготвя закуска. Колкото и да ми е неприятно, ще си дам труда да изпържа и за теб яйца с бекон, но само ако ме оставиш сама.

— Защо? — попита той, остави пистолета върху плота и се облакъти до него.

— Какво „защо“? — попита тя раздразнено.

— Защо мразиш Коледа?

Дайна вече държеше кутия яйца и пакет бекон. Тръсна ги върху плота до мивката. Няколко яйца се счупиха и от устните й се изтръгна тиха ругатня.

— Знаеш ли, Джейк? — подхвана, докато вадеше счупените яйца от кутията и ги хвърляше в мивката. — В твоя власт е да ме държиш тук против волята ми. Способен си да ме изплашиш до степен да изгубя съня си. Очаквам дори самият ти да ме убиеш, вместо да чакаш брат си. Но единственото, което не си в състояние да направиш, е да ме принудиш да ти кажа каквото и да било за личния си живот. — Извърна се. По ръката й се стичаше белтък, очите й се насълзиха. — Моля те. Не желая да разговарям с теб. Снощи се насилих да си представя, че всичко това не се случва. Не успях. Пробвах да си внуша, че ще измисля начин да се измъкна жива от цялата каша. Е, предавам се.

Тридесет минути по-късно седнаха на масата и се нахраниха мълчаливо. После той й помогна да отнесе чиниите на мивката и като се върна във всекидневната, взе стол от масата и го занесе до прозореца. Седя загледан в замръзналата природа навън до ранния следобед. Внезапно до бунгалото долетяха гласове. Той стана, за да вижда по-добре.

Дайна пристъпи към него и също застана пред прозореца.

— Кой е? — попита тя с дрезгав шепот.

В продължение на един дълъг, изпълнен с напрежение момент Джейк не й отговори. Най-сетне посочи склона южно от алеята: три хлапета на коне бавно се катереха нагоре.

— Успокой се — промълви. — Май няколко от внуците на пазача ти са излезли да пояздят.

Дайна нямаше сили да проговори. От силното треперене зъбите й тракаха, а гърлото й сякаш не пропускаше и най-малката глътка въздух.

Джейк погледна към нея и се ухили.

— Изплаши се не по-малко от мен. Помисли си за Ей Джей, нали? А аз бях убеден… — Хвърли й един от косите си, неразгадаеми погледи и поклати глава. — Няма значение. Забравих, че не желаеш да разговаряме. Върни се към заниманията си.

„С нищо не се занимавам, просто чакам да умра“ — мина й през ума. Но естествено не му го каза. Какво значение би имало? А той знаеше как се чувства тя.