Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sisters & Secrets, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ивайла Божанова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- aisle(2015)
Издание:
Катрин Стоун, Ан Стюарт, Дона Джулиан, Джоди Ларсън. Сестри и тайни
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Художествено оформление на корицата: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN: 954–585–060–4
ИК „Бард“, София 1999
История
- —Добавяне
Глава 7
Не й отне почти никакво време да опакова багажа си, да хвърли джинсите и пуловерите в малкия куфар. Лорън обаче не прибра украсената с перли копринена рокля. Сгъна я внимателно и замислено.
И въпреки това заниманието й отне съвсем малко време. Толкова лесно е да сгънеш една мечта.
Въпреки срещата си с Мишел Лорън купи великолепната рокля. Тя символизираше новата Лорън, родена онази вечер в гората; дъщерята, която няма да последва примера на майка си; сянката, която се бе освободила.
Когато напусна вилата, взе роклята със себе си. Беше убедена, че един ден ще облече копринения ефир с перли.
Лорън мълчаливо се сбогува с вила „Рододендрон“, с езерото, с величествените борове, с уханните цветя… с него. Едно горчиво-сладко сбогуване, но изпълнено с благодарност. Надяваше се да успее да се освободи от депресията, а се бе освободила от толкова неща. Докато шофираше през ситния дъждец, в душата й дори зазвуча слънчева песен.
„Алоха, Лорън. Алоха.“
На няколко километра от вилата пред очите й изведнъж изплува жизнерадостната дума. „Добре Дошли В Алоха“ гласеше надписът, проблеснал във влажната сивота като фар.
„Ти бягаш — твърдяха изписаните със злато букви на новата Лорън. — Алоха, Лорън.“ Не, не бяга. Нали?
„Не — помисли си Лорън, докато внимателно, ала решително зави на сто и осемдесет градуса точно пред дъскорезницата. — Вече не!“
Още тази вечер във вилата ще облече роклята, която прибра за някой друг ден. Ще вечеря сред орхидеите — едно лично празненство сред тропическите цветове… Лорън ще празнува в чест на Лорън. Питър няма да е наоколо.
Той ще празнува събирането си с Мишел в луксозния си апартамент, който тя никога не бе виждала.
Ще се намеси ли Лорън в тази романтична среща? Ще тропа ли по вратата, за да принуди любовниците да й отворят, та да разобличи Питър? Не, естествено. Тя не изпитва никакъв гняв към него. Абсолютно никакъв.
И въпреки всичко изпитваше желание да поговори с него, само за няколко минути. „Бъди честен с мен, Питър. Ще се справя, но ми кажи истината.“
Истината. Не бе изключено Лорън Смит никога да не узнае истината на Питър Кейн за времето, което прекараха заедно. Но тя знаеше своята: „Никога не съм се чувствала така, Питър. Никога. Вероятно не е било възможно, преди да се роди новата Лорън. Или не съм могла, докато не се появи… ти.“
Това е нейната истина; след самотната си вечеря сред орхидеите и преди да поеме с колата посред нощ към Смарагдовия град, сигурно ще остави едно признание на апарата му за съобщения — едно признание, една благодарност и едно сбогуване.
Копринената дреха с проблесващите перли; екзотичните орхидеи от Рая; поздрава Алоха към самата себе си, а и към Питър — всяко едно бе достатъчна причина да се върне във вилата.
Ала имаше и още нещо — скъпоценно и проклето, — за което бе забравила досега. Дамският пистолет „Смит“ с проблесващите перлени люспи стоеше заключен в сейфа на вилата.
Романтична атмосфера от цветя и запалени свещи в Салона на орхидеите бе създадена за любовници. Питър и полицаите специално избраха маса в закътано сепаре.
Лейтенант Шанън, облякъл смокинг, вечеряше наблизо. Тук бяха и останалите членове на екипа му. Дължаха елегантното си облекло на бутика на вилата.
През последния час съставиха методичен и прецизен план. Подробностите не отстъпваха на приготовленията, които човек прави, преди да щурмува най-високите върхове на света. След изисканата вечеря Питър ще предложи да потанцуват в Залата на камелиите. Докато той и убийцата се носят под кристалния полилей, специалистът по отпечатъците ще се залови за работа.
Към края на вечерята ще има достатъчно отпечатъци по порцелановите чаши, по сребърните прибори, по кристалните чаши, а полицаят сервитьор с бели ръкавици внимателно щеше да ги прибере. Изобличителните следи щяха да са предостатъчни като доказателство. Но предпазливостта е важна, става ли въпрос за неща на живот и смърт.
И освен ако съдбата не се намеси, не би трябвало да има никакво отклонение от плана, независимо колко неспокоен е човек. Независимо, че тази измамно романтична вечеря с убийцата Питър възприемаше като предателство спрямо Лорън. Независимо, че всяка клетка от тялото му се изпълваше с гняв към Мишел Грегори — заради това, което е и което е сторила, заради нейната самовлюбеност, заради злината й.
Тя беше убийцата. Жената, чиято цел бе да съблазни и да се венчае. За него. Не изпитваше никакво съмнение, нищо че огромният диамант проблясваше насреща му под светлината на свещите.
Питър потисна неспокойствието и гнева си.
— Прилича ми на годежен пръстен — отбеляза той.
— Такъв е.
Той би трябвало да приеме като подканяне смръщването на красивото лице на Мишел.
— Някакъв проблем с годежа ли има?
Въздишката й говореше за драма.
— Да, опасявам се, макар той да не знае. И въпреки това вероятно и затова съм тук. В сравнение с възможността да се запозная с теб причината е маловажна естествено. Нужно ми беше да прекарам известно време със себе си. О, той е прекрасен, не ме разбирай погрешно. Богат, привлекателен, интелигентен, забавен… и ми е предан. Но имам чувството, че стените се приближават, че се задушавам и женската ми интуиция ми крещи: „Не го прави!“ Някои жени и мъже просто не стават за съпрузи. Опасявам се, че съм една от тях сред дамското съсловие. — Провокативната извивка на устните й целеше да му напомни точно колко е женствена. — Ами ти, Питър? Ти готов ли си да се ожениш?
Да.
— Не, държа на свободата си.
Оцветените й в изумрудено очи флиртуваха безсрамно.
— Излиза, че при теб съм в безопасност.
— Напълно.
В този момент изражението на Мишел се промени. Едва забележимо, но зловещо. Поне Питър Кейн го долови като такова. Беше експерт по долавяне на противоречиви знаци: където другите не успяваха, той виждаше измамната невинност на белия облак в синьото небе, снежната унищожителна сила, скрита зад привидна мекота.
Сега Питър усещаше заплахата.
И беше прав.
— Тя знае ли възгледите ти за брака?
В този момент Питър премести погледа си. Съдбата се бе намесила. Плановете се променяха. Той ще ги промени. Беше се включил в битката на живот и смърт — беше покорен, решен и изключително спокоен.
— Тя? — повтори и небрежно се обърна да проследи злия поглед на „черната вдовица“.
Тя стоеше при входа на Салона на орхидеите до дървената решетка с пълзящи бели люляци като олицетворение на прелестта.
— Лорън — уточни Мишел. — Забелязах ви двамата в градините, когато пристигнах, а следобед я срещнах случайно в бутика. Купуваше роклята, с която е в момента. Останах с впечатлението, че я купува заради теб.
— Съмнявам се — спокойно отвърна Питър. С нищо не издаде унищожителната стихия, бушуваща в него и желанието си да премахне тази жена, която изричаше името на Лорън, сякаш я притежава, сякаш вече я е вплела в пъкления си план.
— Наистина ли? Означава ли, че не е влюбена в теб?
— Не. Просто е приятелка.
— Приятелка — повтори Мишел, — която се готви да вечеря сама. Много тъжно. О, чакай, не само ние я забелязахме. Всъщност, освен ако журналистическите и женските ми инстинкти не ме подвеждат, тя, струва ми се, предизвика интереса на онзи доста симпатичен мъж, ей там. Двамата ще бъдат страхотна двойка, не намираш ли? Няма значение, че той носи халка.
— И е доста привързан към семейството си.
— О, и него ли познаваш?
— Той е мой делови сътрудник.
В бизнеса с убийства, в който Джак Шанън нямаше равен на себе си. Лейтенантът, естествено, бе забелязал чернокосата, синеока жена, облечена като булка. За разлика от Мишел Грегори тя напълно отговаряше на описанието на психотерапевтката от Бевърли Хилс.
— Който също като Лорън, вечеря сам, защото ти си зает с друго?
— Не мисля, че има нещо против и макар да не подлагам на съмнение инстинктите ти, според мене той гледа през нея, а не в нея. По-склонен съм да повярвам, че обмисля следващото си корпоративно решение.
Мишел се нацупи.
— Разваляш ми цялото удоволствие, Питър. Значи не съм доловила любов от пръв поглед в Салона на орхидеите? — Наклони съвършено боядисаната си златиста глава. — Да поканим и двамата да се присъединят към нас. Мисля, че ако не се бях появила, нито единият, нито другият щеше да вечеря сам.
Питър се престори на изненадан.
— Не би имала нищо против да се присъединят?
— Никак.
— Е, ще откажат, предполагам, но вероятно е редно да попитам. Няма да се бавя.
— Не се притеснявай, Питър. Нямам нищо против да седя тук, да отпивам от превъзходното шампанско и да наблюдавам възникването на нови минидрами в трапезарията.
— Впрочем, като спомена шампанското, малко съм разочарован от тази бутилка. Опитвала ли си „Монтан Ноар“?
— Не, но с удоволствие бих пробвала. Според приказките нашата родна долина Напа сега произвежда най-хубавото шампанско на планетата.
— Тогава да го опитаме. Поръчах няколко каси за вилата, току-що пристигнаха. Закупчикът ми на вина има безупречен вкус, но възнамерявам лично да се уверя в качеството на питието, преди да го предложа на гостите си. Ако настояваш…
— Определено настоявам.
— Ще кажа на сервитьора да ни донесе една бутилка. Даже защо не направим една истинска дегустация? Ще поръчам „Монтан Ноар“, „Кристал“, „Татинджър“, „Дом Периньон“.
— Прекрасно. И ако предположим, че Лорън и жененият ти приятел откажат да се присъединят към нас, ще прекараме вечерта в тостове за необвързания живот.
Питър пресилено се усмихна. Щом се извърна, на лицето му се изписа решителност. Нито детективът от отдел „Убийства“, нито жената, която обичаше, щяха да се присъединят към тях.
Трябваше да стигне до Лорън и да я отстрани от опасността. Но преди да отиде при нея, той инструктира полицая сервитьор да донесе още шампанско, нови кристални чаши и да отнесе вече използваните.
После Питър Кейн се насочи към дървената решетка с белите люляци и младата жена, застанала под тях.
Лорън не го видя, докато не застана до нея.
Поздравът й бе смесица от радост и изненада.
— Питър?
— Мислех, че си замина.
Леденостудените му очи стопиха радостта й. „О, Питър, моля те, не се сърди!“
— Тръгнах, но… така бързах, че забравих пистолета. Не очаквах, че си тук.
Ала Питър стоеше до нея, без съмнение бесен, че е нарушила обещанието си, че разваля вечерта, ознаменуваща завръщането на любимата жена. Лорън зърна Мишел в сепарето — Мишел, която вдигна чашата с шампанско в знак на поздрав и триумф.
— Знам всичко за Мишел, Питър. Желая и на двама ви всичко най-хубаво. Наистина. Не съм тук, за да правя сцена.
Беше прекалено опасно да й каже какво изпитва. Не биваше да допусне нито Мишел, нито Джак да станат свидетели на друго, освен на едно грубо сбогуване.
— Тогава си тръгвай, Лорън. Моля те.
Розите по страните й мигом повехнаха.
— Разбира се — прошепна тя. — Съжалявам, Питър. Довиждане.
— Довиждане — отвърна той, загледан в тъжните й сини очи. „Бързай, любов моя.“ — Лорън?
— Да.
— Карай внимателно.
Озадачена, тя леко сви вежди, после се обърна и се отдалечи — деликатна, но същевременно силна; наранена, но горда. След миг Питър също се обърна и се насочи към осветената от свещите маса на Джак Шанън. Усмихна се, докато приближаваше, тъй като Мишел не откъсваше очи от него. Но когато стигна до детектива, Питър застана така, че тя да не вижда лицата им.
Лейтенант Шанън пръв заговори:
— Коя е тя, Питър?
„Жената, която обичам. Няма да вземеш нейните отпечатъци, лейтенанте. Няма да го допусна.“
— Пия шампанско с убийцата, Джак.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Толкова сигурен, че реших да ускоря действието. Твоята „черна вдовица“ и аз ще се посветим на малко дегустиране на шампанско — чаша след чаша, докато се сдобиеш с необходимите отпечатъци. Искам да започнеш проучването веднага, Джак. Веднага.
Подобно на Питър лейтенантът имаше навика да издава заповеди, а не да ги получава. Но също като него знаеше колко е важно да умее да реагира правилно във всяка ситуация.
— Добре.
— Благодаря.
После, сякаш той и деловият му партньор си бяха разменили някаква шега, Питър се усмихна и с това изражение тръгна към романтичното сепаре и сеещата смърт съблазнителка, която го очакваше там.
— Никой ли не прие? — попита тя.
— Не. Тя щяла да се чувства неловко, а той, както предположих, обмисля делови въпрос. Значи ще бъдем само двамата.
Зеленикавите очи на Мишел проблеснаха от удоволствие.
— Значи само двамата… и всичкото това шампанско?
— Да, опасявам се.
— Е, предполагам, че ще го преживея.
Ала щеше ли да го преживее Лорън, чудеше се Питър. Свали я от заплашителния връх, но я остави да се спуска по склона сама. Ще бъде при нея обаче скоро, много скоро… А до тогава не му остава нищо друго, освен да налива скъпите пенливи златисти питиета в кристалните чаши.