Катрин Стоун, Ан Стюарт, Дона Джулиан, Джоди Ларсън
Сестри и тайни (31)

Глава 30

В понеделник следобед Кайл Бейкър пристигна в офиса си напълно изтощен. Джинсите му бяха мръсни, ръцете — покрити с PVC лепило. Спря при бюрото на секретарката си и уморено попита:

— Събра ли нужната ми информация?

— Да, сър. — Почти седемдесетгодишната Джуъл все още се справяше с телефонните разговори и с печатането на писма, които Кайл й възлагаше. Гордо подаде листа: очевидно бе работила върху съдържанието му през по-голямата част от деня. — Тук са всички обекти, отразени вчера във вестника и представени от Ярдли Смит за предстоящите й огледи на празни къщи. В случай, че са ти нужни, преписах адресите на обектите и на другите брокери от „Маккей Риалити“.

Поглеждайки обобщението, Кайл не пропусна и къщата на Стивънсън в списъка на Ан Браун. Свъсил чело, той се зачуди дали Джуъл е направила същата връзка.

 

 

Ярдли си наля кафе и се настани на масата в кухнята, за да прочете сутрешния вестник.

— Така облечена ли изведе Вини на разходка? — осведоми се Ким.

Приятелката й погледна широката си хавлия и чехлите си и прозявайки се, измърмори:

— В този час никой не е буден, освен нас двамата и лудите, които тичат за здраве преди зазоряване.

— Вини изглежда по-добре, но се надявам, не си въобразяваш, че от него ще излезе пазач.

Ким хвърли на игривото мъниче да гони чорап.

Ярдли го взе в прегръдките си, когато той гордо върна плячката, и го почеса зад ухото:

— Ако си с душа на доберман, затворен в тялото на пинчер, по-добре е да се научиш да си смел.

В този момент звънна пейджърът й и сякаш за да я опровергае, Вини изквича, скочи и се скри под масата.

Ким се засмя.

— Да, да. Той определено е смел.

Предложи му парченце от кифлата си — искаше да го подмами да излезе.

Ярдли се намръщи, докато гледаше номера върху екрана.

— Кой звъни в този безбожен час? — зачуди се приятелката й.

— Представа нямам — уверя я тя, взе безжичния телефон и набра.

— Ало — отговори й плътен мъжки глас.

— Тук е Ярдли Смит от „Маккей Риалити“. Някой от този номер ме потърси на пейджъра ми.

— Бях аз, Кайл Бейкър. Надявам се, че не съм ви събудил. Срещнахме се в празната къща на Мейпъл Ридж в неделя…

Хвърли кос поглед към Ким и отиде в другата стая с телефона.

— Ставаме рано. Какво мога да направя за вас, господин Бейкър?

— Чудех се дали ще успея да ви склоня да премислите решението си за поканата ми. В края на краищата не съм ви истински клиент, докато не купя къща от вас, нали? Освен това случайно забелязах, че имате оглед близо до кафене „Пълнолуние“. Като отказахте вечеря, защо не се срещнем там за обяд днес, а после ще ми покажете къщата.

След съвсем кратко колебание тя попита:

— Дванадесет и половина удобно ли ви е?

— Напълно.

Преди да прекъсне връзката, Ким се появи в стаята.

— Ти луда ли си?

— По-вероятно самотна. — Раздразнението ясно се долавяше в тона й. — Виж, може да не е женен, а аз вече знам, че е страшно привлекателен и има собствена компания. Какво повече да искам?

— Май не правиш връзката — смаяно отбеляза приятелката й.

— Каква връзка? — сопна се Ярдли.

— Ти току-що описа Чък Маккей.

Сви рамене и отвърна:

— Този път ще си дам по-широки хоризонти. Ако господин Маккей наистина се интересуваше от мен, щеше да ме покани повече от два пъти през последните шест месеца.

Ким поомекна:

— Наистина е много зает с предстоящото сливане. Щом нещата се поуталожат, убедена съм, че ще се осъзнае. Двамата ще представлявате страхотна двойка.

— Но нали знаеш приказката: времето е всичко? А на мен ми омръзна да чакам. Освен това обяд с Кайл Бейкър в претъпкан ресторант не означава, че съм приела да вляза в бърлогата му.

Поклащайки глава, Ким прегърна силно Вини и въздъхна.

— Само обещай да бъдеш внимателна.

— Имам парализиращ спрей, а докато се видим, в пистолета ми ще има и патрони. Какво повече му е нужно на едно момиче?

 

 

Ярдли и Кайл седнаха на балкона на малкото кафене с лице на запад, за да се наслаждават на гледката. Той бе облечен спортно — светли джинси и риза с навити до лактите ръкави. Ярдли бе избрала любимите си карирани панталони и пуловер в масленозелено и синьо.

— Май да си с мен все още те изнервя, а? — отбеляза той.

Ярдли се усмихна, бодна от свежата салата и се опита да си придаде безгрижен вид:

— Напоследък постоянно съм малко нервна.

Кайл очевидно се развесели, а очите му се взряха в нейните.

— Не съм масов убиец. Ще го докажа. Попитай ме нещо — каквото и да било.

Тя се облегна назад.

— Добре… Чакай да помисля. Защо не беше с кола онзи ден, когато домашният ти адрес върху визитката ти сочи, че живееш на километри от къщата, където се срещнахме?

Отговори й, без да трепне:

— Работех по една къща на ъгъла на Двадесет и шеста улица и Утика. Денят беше толкова прекрасен, че реших да потичам.

— Но ти не беше… запъхтян или изпотен. Когато аз тичам, сякаш ме обливат с маркуч от главата до петите.

Той се засмя.

— Вероятно се стараеш повече. Аз тичам дълго веднъж седмично — двадесет-тридесет километра — обикновено в понеделник. През останалото време се грижа да натрупам мускулна издръжливост.

— За маратон ли тренираш?

Кайл се усмихна:

— Не. Тичането просто ми помага за спорта, който истински обичам.

— И кой е този спорт?

Той я наблюдаваше внимателно:

— Скално катерене.

Ярдли се задави с водата, от която отпиваше.

— Шегуваш се, нали?

— Съвсем не.

Като направи жест, за да посочи околностите на Тулса, Ярдли обяви:

— В случай, че не си забелязал, наоколо няма планини.

— Права си. Когато тренирам сериозно, летя до Сиера Невада или до Скалистите планини. Ако желаеш силно нещо, има и начин…

— А когато не е сериозно?

Кайл определено плуваше в свои води. Буквално сияеше, докато й обясняваше:

— Поддържам уменията си чрез тренировки в парка „Чандлър“, а и по реките Арканзас и Илинойс има някои добри скали. Тренирам дори в гаража си.

Тя наклони глава, развеселена от шегата.

— Имаш планина в гаража си ли?

— Не точно. По тавана съм окачил въжета и други съоръжения, за да се занимавам вкъщи при лошо време.

— За жалост представям си само как висиш надолу с главата като прилеп. Така ли е горе-долу? — попита Ярдли.

— Ела да видиш някога. — Забелязал подозрителния й поглед, той поклати глава, усмихна се и добави: — Наистина би трябвало да дойдеш с мен в събота. Една група се събираме в парка. Ще ти покажа някои от основните неща. Като те наблюдавах как рисуваш, съм готов да се обзаложа, че обичаш природата не по-малко от мен. Изживяването е поне вълнуващо, обещавам ти, ако не и повече.

Ярдли недоверчиво поклати глава.

— Предпочитам крайниците ми да са здрави и да ми служат още няколко години, макар че от това може да излезе страхотна история, която един ден да разказвам на внуците си.

— Именно в това е прелестта на катеренето: ако го правиш както трябва, си в пълна безопасност. Нужно е, разбира се, да имаш пълно доверие на водача си.

Водачът? Все едно си на каишка?

Той се засмя.

— Сигурно може и така да изглежда, но повечето хора обикновено възприемат водача като колега атлет, неразделна част от отбора.

Тя потрепери и попита:

— Ами змиите? Нали живеят по скалите?

— Повечето змии не се спускат по скалите, за да намерят хубаво местенце за припек — успокои я развеселен той. — Сериозно: катеря се от десет години и още не съм попадал на нито една. — Отпи от чая си. — От време на време някое гущерче прекосява пътя ни, но те са безобидни.

Като потисна неволно потреперване, Ярдли се пресегна и хвана ръката му.

— Ноктите ти са идеално поддържани и чисти. Катериш се, предполагам, с ръкавици по отвесните скали.

— Не. Снощи си правих маникюр. Всъщност — правя си маникюра всяка сряда вечер. Между катеренето и ремонтирането. В противен случай ръцете ми ще представляват доста неприятна гледка.

Тя не успя да сподави ухилването си под въпросително вдигнатите вежди.

— Редовно си правиш маникюр?

— Знам. Истинските мъже не си правят маникюр. Ако искаш, ме дай под съд. Освен това обичам и хубав масаж на ръцете. А и маникюристката ми е направо прекрасна.

Ярдли усети силата на ръката му под пръстите си и остана смаяна от обзелата я ревност.

Кайл изтегли ръката си и като я обърна, хвана нейната.

— Хайде, кажи, че ще опиташ. Не е нужно да ми казваш къде живееш. Ще се срещнеш с групата в събота сутринта в парка. Лесно ще ни намериш.

— При едно условие — обади се тя.

Очите му се взряха в нейните.

— Какво?

— Ако честно ми отговориш, наистина ли те интересува къщата, която се предлага тук, или се обади, за да излезеш с мен.

Той вдигна ръце.

— Виновен съм. Къщата на Петдесет и седма улица не е моят тип.

Тя се надигна, усмихна се и му подаде ръка.

— Тогава ще се видим в събота сутринта.

 

 

В четвъртък вечер брокерките на „Маккей Риалити“ излязоха от заседателната зала малко по-самоуверени, отколкото изглеждаха преди два часа. Ярдли излезе последна заедно с полицайката, която ръководеше курса по самоотбрана. След като я придружи до входната врата, Ярдли заключи и се върна при бюрото си да довърши детайлите по договор за продажба.

Беше потънала в дълбок размисъл, когато усети две ръце да обвиват шията й и се сепна. Чък започна леко да я масажира и тихо каза:

— Радвам се, че посещаваш курса, Ярдли. Най-много бих се разстроил, ако от всичките ми брокерки на теб се случи нещо.

Тя се изправи и се извърна с лице към него.

— Наистина ли, Чък? Ако трябва да съм честна, мислех, че… помежду ни няма нищо.

— Степените на обвързване са различни. Сега, когато предстои да се слеем с „Бруксайд Риалити“, най-после разполагам с малко свободно време. Съзнавам колко кошмарни бяха последните няколко месеца и искрено се извинявам, че те пренебрегвах. Но вече започнах да пренареждам живота си. Започнах отново да тичам, да се поддържам във форма и вярвам, че наистина е настъпил моментът да се посветя на малко романтика. — Ухили се широко и добави: — Какво ще кажеш за по чаша кафе в „Джава Дейв“?

Тя погледна часовника си.

— Наближава десет. Няма да мигна цяла нощ.

Като я подбутна леко към вратата, той се засмя и уточни:

— Тогава ще пиеш кафе без кофеин.

Изминаха краткото разстояние с кола и се настаниха в ъглово сепаре; отпиваха от димящите чаши кафе със сметана и шоколад. Следващите тридесет минути преминаха в непринудени разговори за всичко — от изкуството до работата им.

Почти на тръгване той подметна небрежно:

— Между другото, как мина курсът по самоотбрана тази вечер? Ще ме запознаеш ли с най-новите начини да повалиш един мъж?

Ярдли се прозя.

— Курсът беше… информативен. И направо ме уплаши.

— Уплаши ли? — попита той, взе ръката й в своята, а с другата я прегърна през раменете, за да я подкрепи.

Размекната от досега му, тя уточни:

— Повдига ми се, че за да се самозащитят, жените трябва да се учат как да избождат очите на човек с ключовете за колата. — Прозина се отново и добави: — Извинявай. Просто съм страшно уморена.

— Тежка седмица изкара. Ще те откарам до вкъщи.

Кимна, като едва държеше очите си отворени, докато Чък й помагаше да се настани в колата му. Докато той седне зад волана, тя спеше дълбоко.

Полагайки усилия да отвори очи, Ярдли бе напълно убедена, че сънува. Дръзките, силни райета на калъфката под главата й нямаха нищо общо с бледорезедавата възглавница, ухаеща на лавандула, която бе на нейното легло.

Надигна се бавно. Когато осъзна, че е в напълно непозната стая, се ужаси:

„Къде, по дяволите, се намирам?… Помня, че отидох с Чък да пия кафе… Усетих се ужасно уморена. Той предложи да ме отведе вкъщи… О, Господи!… Вероятно съм в дома му!“

Изтърколи се по гръб и си даде сметка, че е гола под чаршафите. Простена, взе телефона от нощното шкафче и набра своя номер.

— Ким? — тихо рече тя.

— Къде си, по дяволите? Толкова се тревожех — развика се Ким.

Ярдли примигна, понеже болката в главата й се усили.

— Струва ми се, че съм в дома на Чък Маккей.

— Какво значи „струва ми се“? Не си ли сигурна? — попита приятелката й напълно озадачена.

— Сигурно се разболявам от грип или нещо друго. Чувствам се ужасно…

Гласът на Ким продължаваше да звучи строго:

— Чуй ме: знам адреса му. Да дойда ли да те взема?

— И какво точно ще му обясниш? Освен това не виждам дрехите си, а не мога да си тръгна чисто гола.

— Ярдли, чувала ли си някога за безопасен секс? — извика тя.

— По дяволите, Ким. Казах ти. Нямам никаква представа как съм се озовала тук или какво се е случило след десет и половина снощи. — Гласът й изневери. — Искам само да се прибера вкъщи.

Ким поомекна:

— Добре. Успокой се. Сега е седем и нещо. Маккей винаги е в службата в седем и половина, така че вероятно вече е излязъл. Иди, провери и отново ми позвъни. Става ли?

— Добре.

Ярдли се измъкна изпод чаршафите и отиде в банята. Облегна се на заключената врата и като си пое дълбоко дъх, се пребори с гаденето. Отвори очи и с облекчение видя дрехите си, акуратно сгънати върху плота в банята.

Събра кураж, облече се и надникна в спалнята. Заслуша се напрегнато и зачака. Не се чу никакъв звук. Спусна се предпазливо по стълбите и надникна зад ъгъла. Изпита облекчение, като видя, че помещението е празно. До керамичното чайниче с кафе в кухнята имаше изправена бележка. Краката едва я държаха, докато прекосяваше по студения теракот, за да я вземе.

Ярдли,

Надявам се да се чувстваш по-добре. Прецених, че сигурно ще искаш да се наспиш след случилото се снощи. Ще ти позвъня около десет. Може да обядваме заедно, ако нямаш вече други планове.

Чък

Една фраза не й излизаше от главата дълго след като Ким я прибра и я откара вкъщи. След случилото се снощи… След случилото се снощи…

Ярдли размърда пръстите на краката си под завивката и погъделичка Вини. Като скачаше напред-назад по леглото, дребното кученце игриво ръмжеше и нападаше крака й.

Ким открехна вратата и надникна.

— Е, значи се събуди. Добре ли си?

Тя кимна, седна и се протегна.

— Сигурно ме е повалил двадесет и четири часов вирус или нещо друго.

— Аз залагам на „нещо друго“. Господин Маккей е на телефона. Ще говориш ли с него?

Ярдли сви рамене и заключи:

— Очевидно няма да мога да го отлагам до безкрай. — Вдигна слушалката на деривата до леглото. — Здравей, Чък.

— Чух, че си спала целия ден. За щастие шефът ти е разбран. Снощното кафе ти подейства непредвидено.

Като си играеше нервно с шнура, младата жена отвърна:

— Наистина съжалявам. Представа нямах…

— Всичко е наред. Погледни на случилото се от тази гледна точка: поне попадна в добри ръце. Ако не бях джентълмен, вероятно щях да се възползвам от уязвимостта си.

„Уязвимост“, повтори тя наум.

— Благодарна съм ти за помощта, наистина. Но още ме мъчи ужасно главоболие. Възможно ли е да поговорим по-късно?

— Разбира се. Да наредя ли друг да направи огледите ти на къщи през уикенда? Но всъщност лично аз ще те придружа.

— Убедена съм, че ще бъда съвсем наред в неделя. Благодаря, че си помислил за мен. Ще се видим утре.

Ярдли затвори, облегна се и въздъхна.

— Е, не беше чак толкова ужасно, нали? — заинтересува се Ким.

Като изръмжа игриво на Вини, тя отговори:

— Да, можеше да бъде и по-лошо.

— Като например?

— Ами да каже: „О, бейби, снощи бяхме страхотни в леглото. Жалко, че не си спомняш…“

— Като стана дума за спомени — Кайл Бейкър остави съобщение на секретаря ти. Поръча да облечеш удобни, но не широки дрехи. Сутринта щял да те отведе в Рая. Не твърдя, че метафората му — или да го нарека заплахата? — ми допадна особено.

Ким дръпна завесите и отвори балконската врата. Стаята мигом се изпълни с лъчите на следобедното слънце и подухна лек ветрец.

Стиснала главата си, Ярдли простена:

— Престани да се държиш така. Кайл ще ме учи да се катеря по скали, което не предвещава ненавременната ми кончина.

Ким пристъпи навън.

— Добре, добре. И все пак още смятам, че не е редно да отиваш.

— Да, мамо — промърмори Ярдли, застанала на балкона до нея. — Но и двете знаем, че няма начин да се види бъдещето. Обърни внимание как се въздържам да не ти напомня колко странен се оказа Остин, макар ти да го смяташе за господин Идеален. Господин Пристрастен повече му подхожда. Не си ли доволна, че скъсахте, преди да е станало прекалено късно?

Ким изведнъж се напрегна. Обърна се към Ярдли и безпомощно вдигна ръце.

— Стига! Не желая отново да споря с теб за Остин. Освен това сега в опасност е твоят хилав врат, не моят. И независимо от отношението ти, честно казано, съм доволна, че снощи си била с Чък Маккей, а не с Кайл Бейкър!

Ярдли се намръщи — намираше реакцията й за прекалено бурна, но въпреки това се извини:

— Съжалявам, Ким. Зная колко държеше на Остин; не биваше да подхващам темата. Но защо все пак се радваш, че съм била с Чък?

— По две причини. Първо, ако излезеш с него няколко пъти, вероятно ще го изхвърлиш веднъж завинаги от системата си. Второ, ако снощи беше с по-непочтен мъж, щях да се притеснявам да не ти е сложил приспивателно, за да те изнасили. Налице са всички признаци: бели петна в паметта, главоболие…

Ярдли простена — болката в главата отново се обади. Ала дълбоко в душата си се запита дали Ким все пак няма право.

 

 

Долу на улицата един мъж чакаше и наблюдаваше от часове. През цялото време, докато двете млади жени си говореха на балкона, скъпата камера ги следеше. Ухилен, той прибавяше снимка след снимка към набъбващата си колекция.

 

 

Ярдли паркира джипа в страничния път убедена, че е открила мястото. По отвесните скали вече се виждаха катерачите, а бе едва седем сутринта. Погледна чантата си и си даде сметка, че в прилепналите дрехи, с които бе облечена, няма къде да скрие нито дамския пистолет, нито дори малкия флакон спрей.

Въздъхна и се помоли инстинктите й да не я подвеждат по отношение на Кайл — в пълен катерачески екип той й се усмихваше широко, докато се приближаваше към нея. Тя не успя да прикрие възхищението си от великолепната му физика, която черната ликра очертаваше.

— Просто не вярвам, че наистина дойде — посрещна я той.

— Обещах да дойда, а щом обещая, спазвам дадената дума.

— Май носиш тридесет и осми номер обувки, а? — набързо огледа той стройната й фигура.

Тя възкликна:

— Само не ми казвай, че краката ти действат като фетиш!

— По-скоро изпитвам желанието да не пострадаш. — Засмя се и с жест я подкани да го последва. — Едно от най-важните неща в екипировката при катеренето са залепващите се обувки.

— Залепващите се? — накланяйки глава, Ярдли се ухили. — И защо трябва да се залепват…

Извади обувки от пикапа си и докато й ги подаваше, обясни:

— Говоря сериозно. Това са обувки за катерене с гладка гумена подметка — помага да се задържиш към скалата. За съжаление по тях полепват пясък, прах и буболечки, което намалява ефективността им.

— Господи! С всяка минута катеренето започва да ми се струва по-забавно. — Беше изключено да не забележи идеалния ред във вътрешността на автомобила му. Дори в кутията с принадлежностите за катерене, разделена на отделения, всяко въже, кука и халка си имаха определено място. Опита се да не обръща внимание на свития си стомах, но не се стърпя да отбележи: — Нещата ти са много прецизно подредени. Да не си маниак по отношение на реда?

— Добрият катерач се грижи неговите или нейните неща да са подредени. Това може да ти спаси живота някой ден.

Облегната на пикапа, тя огледа износените си груби туристически обувки, а после обувките, които той й подаде.

— Съвсем са ми по мярка, същински ръкавици за крака.

— Като се има предвид колко са скъпи, трябва да ги чувстваш като втора кожа — уточни той.

— Винаги ли носиш няколко чифта катерачески обувки със себе си, или просто тези са моят номер? — пошегува се тя притеснено.

— Всъщност носиш същия номер, като моята бивша…

— Бивша какво? — попита Ярдли прямо.

— Приятелка. Шест години живяхме заедно. Един ден преди два месеца се върнах вкъщи и не я намерих. Но трябва да призная изключителната й акуратност. Беше си дала труда да ми остави бележка защо точно е изпразнила банковите ми сметки и е откраднала няколко скъпи предмета от художествената ми колекция, преди да хване пътя.

Ярдли смръщи вежди.

— О, извинявай.

Почти чуваше как Ким вика: „Казах ти да внимаваш! Убийствата започнаха преди около два месеца. Все още не е късно да си тръгнеш!“

Със студено изражение на лицето той взе последните необходими принадлежности и затвори вратата.

Всъщност доволен съм, че си тръгна. Това ми даде възможност да се срещна с теб.

Прогонвайки мрачните си мисли, Ярдли погледна нагоре и посочи към скалата само на няколко метра.

— Нали не очакваш да се покатеря тук още при първия ми опит? В този спорт няма ли нещо като учебни скали?

— Ще се почувстваш неудобно да се катериш по учебната скала. Тя е за децата…

— Не съм горделива. Напротив — за начало учебната скала ми изглежда идеално място. Нека да отидем там.

Някакъв катерач наблизо дочу разговора им и прихна. Кайл срещна погледа на мъжа и бързо му намигна, преди да погледне невинно Ярдли.

— Извинявай. Стара катераческа шега. Няма такова нещо като учебна скала.

— А би трябвало да има — възрази тя, прикривайки страха си с раздразнение.

Подаде й каска и сбруя. В отговор на въпросителното й изражение я подкани:

— Хайде. Опитай. Този спорт е уникален, защото всяко изкачване е различно. Всяка скала, всяко движение, всяка промяна във времето изискват от катерача да реагира и с ума, и с физиката си. Ще използваш мускули, които никога не си подозирала, че притежаваш, и ще достигнеш места, където никога не си очаквала да се озовеш.

— При последната проверка открих, че не съм планинска козичка. А и вероятно някои причини добре обясняват защо хората не бива да се катерят по канарите.

— Но ти обичаш природата… Видях го в очите ти, когато се срещнахме. — Докато ухилен плъзгаше поглед по костюма й от ликра, добави: — И знам, че си в отлична физическа форма. И тъй какво имаш да губиш? Ако стигнеш до върха и не ти хареса — никога повече няма да се катериш.

— Като изключим, че се налага да сляза — промърмори тя, загледана в скалата пред тях.

— Ще ти разкажа основното за въжетата, за закрепването и как се стъпва. После поемаме.

— Моля? — смая се тя, все още изучавайки зловещата скала.

— При въжетата не се изисква нищо повече, освен да се научиш да връзваш няколко прости възела. А иначе се закрепваш по местата, които самата скала предлага или по изкуствено направените. Въжетата са нещо като мрежа, предназначена да те предпази. Между другото — престани да правиш това.

— Кое? — попита тя невинно.

— Да си представяш цялото изкачване. Когато видиш един пейзаж, наведнъж ли рисуваш целия или го разделяш на фрагменти? Ще се катерим по скалата стъпка по стъпка.

— Не скалата ме притеснява.

— А кое?

Като посочи малка козирка, надвиснала високо над главите им, тя уточни:

— Онова! Не съм жената паяк.

— Наричаме такива места „таван“. Ще ти помогна да се изкачиш на него. Стига си се притеснявала. Поеми си дълбоко въздух. Наслаждавай се на гледката и прави каквото правя аз. Какво по-лесно от това?

На Ярдли й идеше да изпищи.

В събота в осем сутринта се позвъни на вратата. Ким изтича да отвори по хавлия. Надникна през шпионката, бързо отключи и нервно обясни:

— Не ви очаквах, господин Маккей. Да не би нещо да не е наред?

— Не, не. Всичко е наред — отвърна той усмихнат.

Тя придърпа яката на хавлията около врата си и предложи:

— Заповядайте. Защо не влезете?

Докато влизаше в къщата, той измъкна иззад гърба си впечатляващ пролетен букет от маргаритки и жълти карамфили.

— Съжалявам, че нахълтвам така, без предварително да се обадя. Ярдли вкъщи ли е? Мислех да й предложа сутринта да се поразходим с кола.

Ким сви рамене и отвърна:

— Ако трябва да съм честна, не съм сигурна. Почакайте да проверя в стаята й.

Прекоси кухнята и се качи по стълбите, за да потропа тихо на вратата на Ярдли. При отварянето Вини се втурна към нея, усилено клатейки задница, сякаш да компенсира липсата на опашка. Ким го взе в прегръдките си; безупречно оправеното легло й даде да разбра тъжната истина: Ярдли за пореден път бе пренебрегнала съвета й.

Върна се във всекидневната и въздъхна:

— Съжалявам. Изпуснали сте я.

— Знаеш ли къде е?

Макар че знаеше, тя поклати глава.

— Не. Когато рисува, Ярдли обича да лови първите слънчеви лъчи, така че практически може да е навсякъде.

— Какви са плановете ти за днес?

— Да уча за изпита за брокерско разрешително. С малко късмет след няколко дни ще имам диплома и ще потропам на вратата ви с молба да ми дадете шанс да стана една от вашите брокерки.

— Очаквам с нетърпение този миг — увери я той.

Докато Ким се приближаваше към Чък Маккей, Вини ставаше все по-неспокоен. Внезапно оголи зъби и излая.

— Вини, престани — смъмри го тя.

— Няма нищо. Нали не възразяваш да дадеш тези цветя на Ярдли, когато се върне?

Докато й подаваше букета, Вини направи опит да го ухапе.

Като се опитваше да го задържи с една ръка, за да поеме букета с другата, Ким обясни:

— Обикновено се държи съвсем безобидно. Сигурно някой мъж го е бил, преди да го приберем тук.

Отстъпвайки към вратата, Чък Маккей поклати скептично глава.

— Май ще е по-добре да го изпратите на кучешко училище, за да се научи на обноски. Е, приятни занимания. Ще се видим утре.

Младата жена затвори вратата и се облегна на нея. Между ученето в събота и работния неделен ден имаше чувството, че от месеци не е живяла. Господин Маккей обеща нещата да се върнат в нормалното си русло след сливането, но очевидно все още очакваше тя да работи шест дни в седмицата. Предстоеше да изгуби още един неделен следобед, но вероятно щеше да се наложи да свикне, ако иска да стане брокер.

 

 

— Как се чувстваш? — попита Кайл. Ярдли пълзеше по скалата към него.

Докато стъпи на безопасно място до него, той умело бе скъсил въжета между своята и нейната сбруя.

— Великолепно — отвърна тя с успешното преодоляване на последните стръмни метри.

— Катерим се вече час. Усещаш ли мускулите ти да горят?

— Не много. Но си ожулих пръстите.

— Нормално е. Новаците обикновено впиват пръсти, вместо да се придържат. Малко практика и нещата ще се променят. Натъркай ги с малко креда, а ако ръцете или краката ти започнат да те тормозят, намери място, за което да се заловиш и ги разтръсквай.

Пристъпи по-близо до нея. Дългите му, силни пръсти започнаха леко да масажират врата й.

— С последната отсечка се справи чудесно. Смяташ ли, че можеш да продължиш?

Пръстите му наистина премахваха напрежението. Искаше й се да поостанат тук за малко и да поговорят.

— Трябва да призная, че е по-забавно, отколкото очаквах. — Погледна надолу, после нагоре и добави: — Но все още не съм сигурна дали ще стигна до „тавана“…

— Просто гледай как аз ще се справя. Първо ще се хвана там, ще се придърпам нагоре, ще балансирам тежестта върху ръцете си и ще вдигна десния си крак, за да стъпи по-нагоре. Наблюдавай внимателно. Ще те изтегля нагоре, ако се наложи, така че дори да се подхлъзнеш, няма от какво да се притесняваш.

— Все това повтаряш. И все пак — кога точно трябва да се притеснявам?

— Когато си захваната — отвърна той.

Озадачена, тя го погледна.

— Захваната за скалата?

— Не. „Захванат“ е, когато замръзнеш на място по време на трудно движение. Или трябва да се успокоиш и да го направиш, или да отстъпиш назад.

Усмихната, Ярдли се опита да се пошегува:

— Искаш да кажеш, че отстъплението е вариант? Не си ми го казвал досега.

— Няма защо да отстъпваш при скала като тази.

Загледа се как се промъква нагоре без усилие, а после с изненада повтори движенията му.

— Браво! — похвали я той. — Определено ще успееш да преодолееш първия си „таван“. Готова ли си?

Тя леко се намръщи.

— Едва ли някога ще бъда по-готова. Сигурен ли си, че ще преодолеем това нещо?

— Напълно. Гледай ме и се учи. Всъщност ще правиш каквото прави и досега и само след няколко секунди ще бъдеш горе.

Наблюдаваше го внимателно. Докато издигаше крак, за да преодолее ръба над главите им, стройното му тяло сякаш бе част от скалата. И в следващия миг изчезна.

Все още беше зяпнала, когато се появи ухиленото му лице.

— Казах ти — съвсем лесно е.

С широко отворени очи тя простена:

— О, не. Няма начин да успея да се справя. Няма начин! Забрави!

— Е, относително трудно движение е, признавам, но несъмнено ще успееш. Не можеш да спреш, когато си толкова близо до върха. Никога няма да си простиш.

— А когато се размажа като палачинка… — посочи към земята на метри под тях — … никога няма да простя на теб!

Очите му се присвиха и добиха сериозно изражение.

— Нали си даваш сметка, че не разполагаш с кой знае какъв избор?

Сепната, попита:

— Това заплаха ли е?

Усмихна й се зловещо и сви рамене:

— Интерпретирай го както щеш. Аз знам как да сляза оттук, а ти — не.

— Как смееш! — извика тя.

Макар вече да не го виждаше, Ярдли бе готова да се закълне, че долавя подигравателния му смях. Преди да започнат катеренето, той я предупреди, че едно от най-важните неща за един катерач е пътят за слизане.

— Кайл! Не можеш да ме оставиш тук!

Тишина.

Свъсила вежди, решително дръпна въжето около кръста си. Мигом усети ответното му придърпване и го чу да вика:

— Аз съм готов тук горе. Давай.

Ярдли си пое дълбоко дъх, вдигна крак, напипа удобна хватка и се изтегли нагоре с всички сили. Прилепнала към стената, тя се опита да прехвърли крак, както бе видяла да прави Кайл, но другият й крак се подхлъзна.

Всички катерачи в парка чуха острия й писък, когато тя загуби опора и политна.