Катрин Стоун, Ан Стюарт, Дона Джулиан, Джоди Ларсън
Сестри и тайни (26)

Глава 25

Сълзи се появиха в очите на Дайна. Тя поклати глава неразбиращо.

— Какво искаш да кажеш? Ако Ей Джей е невинен и никой от вас двамата не желае да ме убие, тогава защо? Защо няма да ме пуснеш да си вървя?

— Защото някой възнамерява да те убие. — Избърса сълза от бузата й, въздъхна и продължи: — И аз няма да допусна това да се случи.

Пролича как я обзема гняв, примесен със страха и разочарованието й.

— Да бе, наистина — отвлече ме, завърза ме и ме остави два часа в багажника на колата, защото искаш да съм в безопасност. Ъхъ… На това вярвам точно толкова, колкото, че тази вечер Дядо Коледа ще донесе подарък на всяко детенце по света, което заслужава.

— Знам колко налудничаво ти звучи, но е самата истина. Всяка думичка, кълна се в Бога. Бях в дома на Ей Джей първия път, когато полицията пристигна да го разпитва за телефонните заплахи за убийство, за които го подозираха, че е отправил към Тори, съдийката Бианчи, Рона Харкър и теб. — Спря и изчака тя да каже нещо. Но понеже Дайна мълчеше, въздъхна и продължи: — Току-що се бяхме прибрали от командировка в Чикаго. Още не бяхме извадили куфарите от багажника. Според твърденията на ченгетата обажданията били направени между девет и половина и единадесет предишната вечер. А тъкмо тогава двамата с Ей Джей трябваше да сме на делова вечеря.

Отново замълча, но този път очите й трепнаха и най-после се насочиха към неговите.

— Е, добре. И какво?

— Ами и двамата хванахме разстройство. Отказахме вечерята и останахме в хотелския апартамент цялата нощ. Уреждахме сметките и имахме два извънградски разговора. Ей Джей проведе и двата — единия с родителите ни, другия с офиса му, да приеме съобщения.

— Не носи ли клетъчен телефон?

Въпреки отчаяното си желание да я убеди, Джейк се изхили.

— Ей, знаеш ли какво, прекрасна дамо — разсъждаваш точно като адвокат.

Тя нито се усмихна, нито сенките, помрачаващи очите й, изчезнаха.

Джейк преглътна разочарованието си и се върна на въпроса й.

— Естествено, че има клетъчен телефон, но полицията провери обажданията и познай какво откриха?

— Разпечатката показала, че от неговия телефон няма обаждания до вашите — изпревари тя отговора му равнодушно и попари надеждите му да я накара да му повярва.

— Чу ме, но не го приемаш, нали?

Тя поклати глава и разтърси копринените си черни коси.

— Не. Съжалявам. Наистина, защото виждам как заради твоята вяра в невинността на брат ти и заради обичта ти към него извърши нарушение на закона, а то дава основание да те изправят пред съда и дори да получиш смъртно наказание. Най-лошото обаче — ако изобщо е възможно да има нещо по-лошо от осъждането ти на смърт — е, че вярата ти ще рухне, когато станеш свидетел как Ей Джей ме убива.

— Не! — рязко възрази Джейк. Изправи се и се отдалечи. Напрежението в мускулите на раменете и начина, по който ръцете му се впиха в полицата на камината, издаваха гнева му. — Страшно бъркаш — заяви напълно убедено.

Дайна пристъпи и застана зад него.

— Тогава ми го докажи. Посочи ми кой друг има причина да състави именно този списък от жертви.

— Виктория Джафей-Джейкъбс — отвърна той.

— Тори? Това е пълна лудост! Защо ще ме заплашва? А и която и да е от нас. Току-що сам спомена, че при уреждането на развода тя получи всичко, което желаеше. Е, наистина, мразеше Рона. Та тя й разби брака. Но съдийката Бианчи издаде абсолютно справедлива присъдата, а аз бях неин адвокат, по дяволите!

Джейк скръсти ръце, а на устните му се появи странна усмивка.

— Всичко е чудесно, с изключение на едно.

Очите й добиха оловен цвят. Тя също скръсти ръце и вирна брадичка.

— И какво точно?

— Не искаше да се развежда.

— Как ли пък не! Тя беше дълбоко наранена и въпреки желанието й да му прости, той й се изсмя в лицето, когато му предложи да отидат на брачен консултант.

— Последното вероятно е вярно — съгласи се Джейк. — И ще ти кажа защо. В един момент откри, че тя се е омъжила за него заради парите му и никога не е възнамерявала да ражда, независимо от силното му желание да създаде истинско семейство. И тогава изрита прословутия й задник от къщата си.

— И защо не спомена нищо такова в съда?

— Нямаше търпение историята да приключи веднъж завинаги. Не го интересуваше какво ще му струва, стига само да се отърве от нея.

Дайна се замисли. Припомни си първата среща с Виктория Джафей-Джейкъбс. Жената изглеждаше сломена. Коя актриса би успяла да изиграе горчивината и обидата, които видя в очите й? Възможно ли е Ей Джей да е поискал развода, а не Тори, както й бе дадено да разбере? Всичко беше възможно. Но тогава къде се вместват заплахите за убийство? Зададе въпроса си на глас.

— Всеки е могъл да пусне писмото, което получих по пощата. Това приемам. Но телефонното обаждане е нещо съвършено различно. Разпознах гласа на брат ти, Джейк.

— Било е запис, Дай…

— Знам. Полицията намери записа в дома на Ей Джей. Питам това как ще го обясниш?

— Не ми се налага да го обяснявам. Ей Джей вече го направи. Оставил е съобщението на Тори в деня, когато се е разбрало, че бракът им няма да го бъде. Наетият от него частен детектив току-що му бе връчил доказателства за изневерите й и някои други уличаващи факти. Но да не се впускам в подробности. Той просто й позвънил по телефона и оставил съобщението.

— И какво? Заплашил я да я убие ли?

— Да — призна Джейк. — Не знаеш ли какво може да изрече човек в пристъп на гняв? Не е имал представа какво говори. Глупаво е, но вече ти казах, че е бил ядосан, по-точно направо бесен, и нервите му не са издържали. Но по-важното е друго: заплахата за убийство, която вие четирите сте получили, всъщност представлява манипулиран вариант на съобщението до Тори. — Прокара уморено ръка по лицето си. — Спомняш ли си думите буквално?

— О, да. Човек не забравя такива неща.

— Кажи ми ги — подкани я той.

— Ами нещо в смисъл…

— Не, не искам „нещо в смисъл“, а точните думи.

— Добре. Каза: „Кучко. Ти провали живота ми! Ще те убия. Ще те изпратя направо в ада, където ти е мястото.“ После сякаш се изсмя, последва дълга пауза, аз постоянно питах кой се обажда и накрая затвори.

— И това е всичко? — попита Джейк.

Дайна кимна.

— Да.

— Не спомена името ти, не каза кой е?

— Не, но познах, че е той. Тори…

— … потвърди, че това е гласът на Ей Джей. А от полицията чух, че и Рона е сторила същото.

— Но ти твърдиш, че не Ей Джей, а Тори е разпратила писмата.

— Точно така.

— Но защо Тори ще ни заплашва? Защо ще убива Рона и… съдийката Люси Бианчи, за Бога?! — попита тя раздразнено. — Какво й стори Люси? Даде й всичко, което искаше.

— Господи, Дайна, въобще не разбираш какво ти говоря. Чуй ме: Тори не желаеше развод. За нея това беше игра. Играеше си с вас точно както си бе играла с него. Надяваше се, че ако го ужили достатъчно, той ще премисли и ще я прибере обратно. Ха, та вечерта, когато обявиха развода, тя му се обади вкъщи да го моли да промени решението си. Той обаче й се изсмя. Тогава нервите й не издържаха и му се закани как ще го накара да съжалява, че изобщо някога я е срещнал.

Започваше да я обзема известно съмнение, но същевременно не преставаше да допуска възможността Джейк да е подведен от редица привидно убедителни лъжи. Свъси вежди.

— Просто не знам на какво да вярвам.

Той се ухили и в очите му се появи надежда.

— Цялата история звучи невероятно, знам. Но ме изслушай още една-две минутки. Става ли? — Без да изчака отговора й, продължи със защитата си: — Помисли си за бележката, която уж той е изпратил.

— Няма какво да мисля за нея. Имам копие в куфарчето си.

— Донеси го — разпореди Джейк. — Ако обичаш.

Отиде до килера в антрето и се върна след секунди.

Постави бележката върху масичката. С изрязани от вестници думи и букви беше написано:

Живот за живот

ти провали моя

сега аз трябва да

отнема твоя

лейди Ди! Схващаш ли?

Ха-ха-ха.

— Какви доказателства виждаш, че именно Ей Джей я е изпратил? — попита Джейк.

Дайна бавно въздъхна.

— Не виждам. Но и не виждам нищо, което да ме накара да повярвам, че Тори го е наранила.

— Хайде, Дайна, погледни! Чети между шибаните редове. Двамата с Ей Джей не сте разговаряли повече от един-два пъти, нали? Смяташ ли, че би използвал умалително на името ти, което едва ли някога е чувал?

— Но не е изключено, Джейк — не отстъпваше тя. — Негов адвокат беше Стан Розентал, нали помниш? Стан постоянно ме нарича „лейди Ди“. Дори не допускам брат ти някога да го е чувал да ме нарича по друг начин.

Джейк се изправи и отново отиде да се облегне на полицата до камината.

— Добре, забрави. Не успявам да те убедя, значи просто ще трябва да ти го докажа.

— Като ме държиш заложница? — попита тя язвително. — И докога ще продължава?

— Докато тя не се появи.

— Тори ли? Ами ако вместо нея цъфне Ей Джей?

— Няма.

Тя пристъпи напред, застана до него и отпусна ръка върху рамото му.

— Не знам защо, но изпитвам потребност да ти кажа, че ти вярвам — промълви с тих глас.

Очите му омекнаха и той се ухили.

— Е, все е нещо. Но ти ще повярваш и на Ей Джей, когато всичко това свърши.

— Разбирам какво доверие му имаш и знам, че именно затова участваш в този план за отвличането ми. Страстната ти защита в негова подкрепа ми показва колко дълбоко си убеден в невинността му. Но как да забравя заплашителния тон на Ей Джей през онази нощ. Ужаси ме. И не е за пренебрегване фактът, че върху ножа, с който е била убита Рона, полицията откри неговите отпечатъци.

Джейк раздразнено отвърна:

— Ножът е взет от неговата кухня, Дайна.

Отпусна глава на рамото му и въздъхна.

— Добре. Няма значение. Просто трябва да чакаме и да видим кой ще се появи. — След дълга пауза попита: — Но, Джейк, ако все пак се окаже Ей Джей, ще го оставиш ли да ме убие?

При тези думи той я взе в прегръдките си и я притисна към себе си. Едва дишаше; срам и неудобство раздираха гърдите му.

— Господи, Дайна, какво, по дяволите, направих с теб?

— Няма значение — прошепна тя опрощаващо; почувства как я обзема внезапно спокойствие, сякаш я обляха летни морски пръски. — Все ще свърши някога. Сега, като знам кой си, няма значение кой е убиецът. Не се страхувам.

Джейк седна на люлеещия се стол до камината и я придърпа в скута си. С нежно изражение на лицето той отметна няколко от копринените й черни кичури и ги прибра зад ухото.

— Много си красива.

— Благодаря — прошепна тя.

— Съзнавам колко неподходящ е моментът, но искам да ти кажа нещо. — Младата жена кимна насърчително, но не проговори: опасяваше се гласът й да не я подведе. — Аз съм на тридесет и три, Дайна. Чаках достатъчно дълго, за да се влюбя отново. Предишния път бях още хлапак; тогава любовта ми се зароди постепенно от едно приятелство. Никога не съм допускал, че отново ще изпитам същото чувство. И Господ да ми е на помощ, то дори ни най-малко не прилича на онова мое усещане. Но е любов, Дайна. Знам колко налудничаво звучи. Ха, сигурно самият аз съм луд, но съм луд от любов към теб.

Отвърна на признанието му с бавна, чувствена целувка.

— Господи — простена той и се отдръпна. — Виж, скъпа, не можем да правим това, освен ако не стигнем до край. От тридесет часа мечтая да те любя и бавно полудявам.

— Горкичкият. — Смъкна се от скута му, хвана го за ръката и го придърпа към себе си; после се излегна върху ръчно тъкания килим в средата на всекидневната. Смехът й прозвуча страстно и подканващо, като на мъркащо коте. — Макар моята област да не е криминалното право, знам, че на затворниците се полагат някои привилегии.

Той се ухили, докато се наместваше над нея, разтваряйки бедрата й с коляно.

— Никога не би ми хрумнало да споря с адвокат. Та аз съм само един надзирател. А понеже ти си собственичката на този затвор, намирам за редно ти да диктуваш правата на обитателите.

— Е, цяла нощ ли ще говориш, или ще ме любиш?