Катрин Стоун, Ан Стюарт, Дона Джулиан, Джоди Ларсън
Сестри и тайни (15)

Глава 14

Ардат лежеше на огромен диван в съвършено непозната стая. Беше будна от известно време, но не отваряше очи. Макар и все още унесена, слушаше шумовете зад затворената врата. Първо чу сирените — воят им сякаш започна почти в момента, когато се строполи на пода в кухнята, но времето някак й се губеше и тя нямаше представа дали са минали пет минути, или пет часа откакто стреля и вероятно уби Том Уилмар.

Чудеше се трябва ли да изпитва съжаление. Ала в момента се чувстваше прекалено скована — физически и емоционално — за да се притеснява. Вероятно щеше да страда по-късно. Сега съзнаваше единствено, че той повече не е заплаха за никого.

Някой стискаше ръката й; отвори леко очи и видя Етън Джеймсън. Държеше ръката й, докато привързваше китката й.

— Добре си се подредила — отбеляза той с равен тон. — Протривания от въжето, охлузена кожа, натъртвания. Но все пак е по-добре от огнестрелна рана. Как е главата ти?

Ардат отвори по-широко очи.

— Остави сега главата ми! Уилмар мъртъв ли е? Убих ли го?

Той я дари с жестока усмивка.

— Ще оцелее, макар че сигурно би предпочел да е умрял. Не допускам да безпокои повече Роана или друга жена. Никога вече.

— Какво искаш да кажеш? Не бъди толкова тайнствен.

— Простреляла си ташаците му, скъпа. Напомни ми да се погрижа да скрия всякакви оръжия от теб. Ти си по-опасна, отколкото си давах сметка.

— Какво съм направила?

— Е, станало е, предполагам, по погрешка, но Зек положително ще иска пълни показания. Вероятно нямаш разрешително за пистолета, нали?

— Имам, разбира се — сряза го тя. — Аз съм отговорна жена. Възнамерявах да го използвам.

— Какво спазващо закона същество! — възкликна той. — Винаги извършвай убийствата с пистолет, за който имаш разрешително. Така нещата стават доста по-прости.

Опита се да седне, но той сложи ръка на рамото й и не й позволи.

— Стой тук. Мина през доста изпитания. Не желая отново да припаднеш. Не ти отива.

— Не съм припадала.

— Добре: значи кръвното ти е паднало и ти е причерняло. Но на мен ми заприлича на загубване на съзнание. — Привърши с превързването на китката й. — Готова ли си да дадеш показания на Зек?

— Дай ми минутка, ако обичаш — раздразнено промърмори тя.

Опита се да отметне косите от челото си. Етън изглеждаше отдалечен, дистанциран, съвършено непознат и случилото се през последните няколко часа се стовари като бреме върху гърба й.

Надигна се да седне и този път той не я възпря. Стана, наведе се към нея, а тъмните му очи излъчваха загриженост:

— Вече стабилизираха състоянието на жертвата ти и го откараха в болница — съобщи й тихо. — И изтеглиха колата ти в града…

— И ти намираш всичко това за много смешно, така ли? — прекъсна го тя.

— Това, че простреля Том Уилмар в ташаците? Има и забавна страна — призна той. — Така поне стреля по някого, а той го заслужаваше много повече от мен.

— Така е — промълви тя. Пое си дълбоко дъх. — Съжалявам.

Изгледа я с присмехулно недоверие:

— Съжаляваш? За какво?

— Че се опитах да те убия.

Той поклати невярващо глава:

— Никога ли няма да престанат да се случват чудеса? Разбра ли, че не съм жесток, безсърдечен съблазнител, който е провалил живота ти?

Тя го погледна смело в очите:

— Всъщност точно такъв си.

Той нетърпеливо изрече:

— Виж, майка ти е…

— Не говоря за майка си. Говоря за себе си.

Той не помръдна.

— Провалил съм живота ти, така ли?

— Да — отвърна тя. — Не че имаше кой знае колко за проваляне — призна. — И без това не бях особено щастлива.

— Надявам се, не си въобразяваш, че се каня да те направя щастлива? — попита той с леко ужасен тон.

— Не вярвам в приказки, Етън.

Остана доволна от достойнството, с което успя да му отговори, особено като си припомни как само преди часове обвиваше тялото му с ръце и крака и потреперваше от екстаз.

— И според теб аз съм жесток прелъстител?

— Изключително жесток — подчерта тя тихо. — И много съблазнителен. — Пое си дълбоко дъх, твърдо решена да каже всичко, преди полицията да я отведе. За него нямаше никакво значение, но за нея имаше. — Ти си опасен мъж, Етън Джеймсън. Опасен за сърцето и душата ми, както и за цялото ми досегашно благополучие. Ако бях глупачка, щях да ти призная, че съм влюбена в теб, но не съм…

Той не пророни нито дума, просто се взираше в нея, а Ардат се страхуваше да срещне погледа му. Победи я, защото тя така и не си даде сметка колко добре въоръжен е всъщност. Всичко, в което някога вярваше, лежеше разбито в краката й; включително и гордостта й.

Зое не бе наранена светица, предадена от жесток любовник. А и Ардат не бе преродената Зое и никога не е била. Тя бе самостоятелна жена — силна, умна. И само понякога беше невероятно глупава. Но тя не беше Зое. Беше просто жена и се влюби за пръв път. И то в най-ужасния миг през живота си.

Погледна към него с надежда, че той ще изрече нещо, ала вратата се отвори със замах и вътре нахълта едър цивилен мъж.

— По дяволите, Етън, нямам време да чакам повече — заяви той и се почеса по плешивата глава. — Трябва да отида до болницата и да напиша доклада. Дай да поговоря с малката госпожица, за да получа първоначалните показания, и изчезвам.

— Тя не е малка госпожица, Зек — обади се Етън с леко насмешливи нотки в гласа. — Том Уилмар я наричаше така и виж какво му се случи.

Зек направи инстинктивно движение да прикрие слабините си, после се засмя сконфузено.

— Голям шегаджия си, Етън.

— Голям — промълви той, без да откъсва поглед от нея.

— И как така госпожица Смит се озовава тук с пистолет? Не ми каза, че очакваш някого, Етън — обърна му внимание Зек, като гледаше и двамата с подозрение.

„Вероятно в затвора няма да е чак толкова лошо“ — помисли си Ардат. В края на краищата нали там очакваше да попадне накрая? Но понеже на практика не бе застреляла никого, а бе действала при самоотбрана, сестра й Дайна няма да срещне никакви трудности да я измъкне под гаранция.

— Нямам навик да ти съобщавам за романтичните си срещи, нали, Зек? — подхвърли Етън небрежно.

Ардат го погледна шокирано, но прекалено улисаният Зек не забеляза.

— Но, Етън, обикновено споделяш с кого си… Имам предвид… — Изчерви се. — Е, нали знаеш как си говорим по мъжки.

— Ардат е по-различна — сряза го той.

— Да, да… Ясно — отвърна полицаят объркано. — Разбира се. Щом… — Млъкна за миг. — Възразяваш ли да я отведа в града, за да получа показанията й? Или предпочиташ ти да я докараш по-късно?

Ардат се надигна, без да изчаква отговора му.

— Ще бъда готова след няколко…

— … дни — завърши вместо нея Етън.

— Не, не, Етън, не мога да чакам дни — възрази Зек.

Младата жена гледаше изумена към Етън и всъщност нямаше представа какво очаква да види в тъмните му очи.

— Тя няма да ходи никъде. Нуждае се от почивка на легло, Зек. Дни наред. По някое време все ще се спуснем в града и ще ти помогнем да приключиш преписката.

— Но, Етън…

Той мина край Ардат, без да я погледне и без да я докосне. Хвана Зек за рамото и го изведе от стаята, а после и от къщата. След няколко мига тя чу затръшването на кухненската врата и бръмченето на двигател — вероятно на полицейската кола. Докато Етън се върна в обширната всекидневна, Зек вече бе заминал.

— Е? — попита той, застанал пред нея.

— Е? — отвърна тя.

— Пистолетът е у Зек, в случай, че отново се изкушиш.

— През живота си не желая да видя повече пистолет.

— През целия си живот ли?

Пристъпи към нея. Тя беше висока, силна жена. Ала и той бе висок, силен мъж.

— Мисля, че те харесвам повече като глупачка — прошепна той.

— Какво искаш да кажеш?

Обгърна лицето й с ръце.

— Остани при мен, Ардат. Обичай ме като глупачка. Дай ми възможност да изкупя греховното си минало.

Посегна да отстрани коварните му ръце от лицето си, но вместо това ги покри със своите.

— Защо? Защото ти напомням за майка ми и този път искаш да го направиш както трябва?

Жестоки думи, но той дори не трепна.

— Не — възрази той. — Вероятно съм се влюбил в майка ти, защото е приличала на теб. Този път обаче искам оригинала.

Тя не помръдна.

— Нали си даваш сметка колко ирационално и нездраво е това? — попита тя.

Усмихна й се накриво.

— Сигурно.

— Ще ме обичаш ли?

— Определено.

Погледна го и се усмихна замаяна.

— Добре. Тогава вероятно няма да те убия.