Елизабет Лоуел
Не ме забравяй (19)

Глава 19

Алана стоеше до огнището в малкото бунгало, облечена само с топлия халат на Рейф. Песента заглъхна на устните й, докато гледаше как Рейф изтръгва тихи звуци от сребристата хармоника.

Беше се изтегнал на леглото, затворил очи, чувствителните му пръсти обгръщаха хармониката, а устните му предизвикваха вълшебна музика. Беше облечен единствено със светлината на огъня, която се променяше върху тялото му с всяка поета глътка въздух. Косата му блестеше, оживяла от отблясъците на пламъците.

Рейф вдигна поглед, усетил, че Алана го наблюдава.

— Щастлива ли си, мисис Уинтър? — попита той и протегна ръка към нея.

— Много щастлива.

Алана хвана ръката му и се сгуши до него, наслаждавайки се на топлината на плътта му под бузата си.

— Въпреки че не си си спомнила всичко? — попита тихо той.

Тя го погледна в очите — златни от светлината на огъня. Не искаше нищо друго, освен той да я обича.

— Вече не ме интересува — каза тя, — защото вече не се страхувам.

Рейф въздъхна дълбоко и нежно проследи с пръст копринената мекота на едната й вежда.

— Хубаво — каза глухо той. — Не мисля, че въобще някога ще си спомниш слизането надолу по планината. Беше натъртена, окървавена, не беше на себе си от студа и шока.

Той затвори очи, сякаш се страхуваше, че тя ще види прекалено много в тях.

— Честно казано — продължи съвсем тихо, — аз също бих го забравил, ако можех. Обичах те много, а мислех, че умираш, че съм дошъл прекалено късно.

— „Дошъл прекалено късно“ — повтори Алана. — Каза ми, че някак си почувствал, че имам нужда от теб.

— Така беше.

— Как така? — прошепна Алана. — Защо си се изкачил до най-високото езеро, след като си знаел, че съм там с Джак?

— Не мога да го обясня. Просто… знаех.

Рейф погледна хармониката, преди внимателно да я остави на леглото.

— През нощта, преди да се кача на Броукън Маунтин — каза той, — непрекъснато мислех, че те чувам да ме викаш отново и отново. Но това беше невъзможно. Бях сам в ранчото. Сам с вятъра. Но до сутринта бях подивял, почти полудял, бях сигурен, че имаш нужда от мен.

— Той въздъхна дълбоко. — Нямах друг избор, освен да яхна коня и да тръгна нагоре в планината, за да те открия, Алана. В това нямаше никакъв смисъл, беше лудост, но трябваше да го направя.

— Не си бил луд — каза Алана и потрепери. — Когато Джак ме завърза и ме остави на скалата до езерото, аз те виках през цялата нощ. Просто не можех да се сдържам.

Рейф се задъха. Претърколи се и я погледна, докосвайки я така, сякаш сънува и се страхува, че може да се събуди.

— Ако не се бях борил с тези си усещания толкова силно — каза съвсем тихо той, — щях да дойда много по-рано.

— Истинско чудо е, че въобще дойде. Ти си ме мразил.

— Не — каза той и целуна челото й, клепачите й, ъгълчетата на устните й. — Никога не съм те мразил. Исках, но не можех. Ние бяхме свързани прекалено силно, независимо колко далеч сме били един от друг.

— Да — прошепна тя, отвръщайки на нежните целувки.

— Затова не можах да избягам от теб, след като правихме любов — продължи Рейф, — макар да смятах, че ми нямаш доверие. С всеки полъх на вятъра чувах как ме викаш. Трябваше да се върна при теб. — Пръстът му очерта устните й. — Обичам те повече, отколкото можеш да си представиш, повече, отколкото мога да изразя с думи.

С бавни, нежни движения Рейф развърза халата й и го разтвори, докато Алана остана съвсем гола на светлината на огъня, единствено със златната верижка на шията. Златната верижка, която той й бе подарил. Нежният символ на безкрайността проблясваше във вдлъбнатината на шията й и говореше безмълвно за една любов, която не познаваше граници.

Той притисна Алана към тялото си, целувайки я отначало нежно, а после със страст, която беше едновременно сдържана и дива. Тя се предаде на целувките му, разтапяйки се в ръцете му изпълнена с желание и обич. Той слушаше тихите звуци, които излизаха от гърлото й, и се усмихваше.

— Да — прошепна Рейф. — Пей за любовта си към мен, за любовта до смъртта. И след това…

Устните му докоснаха златния символ на шията й и той знаеше, че винаги ще има песен за любовта, която не познава граници.