Джослин Уайлд
Сред вълните, под лазура небесен (9)

IX

Грейс вдигна поглед към една ъгловата челюст с белег на лявата буза. „Хармън. Алън Хармън, престъпникът от Сентръл парк.“

По лицето на мъжа пробяга кисела усмивка.

— Не си очаквала, че ще те открия, нали, съкровище?

Клечката кибрит в ръката му изгасна.

Грейс не отвърна нищо и се опита да преодолее надигащата се в нея паника. Трябваше да запази самообладание и да изчака удобен момент да се изплъзне от клопката му. Все някога щеше да направи грешка, тогава тя трябваше да е готова.

Хармън я погали с пръст по бузата. Грейс се опита да извърне глава настрани, но той я задържа.

— Отговори ми!

Тя си пое дълбоко въздух.

— Не, не съм… — промълви едва чуто.

Мъжът внезапно я пусна и стана. Отвори вратата на печката и сложи още едно дърво. Когато се обърна към нея, лицето му изглеждаше зловещо и брутално на блещукащата светлина на огъня.

— Само да не беше толкова дяволски тъмно тук. — Хармън откри газената лампа и се опита да я запали. — Това идиотско нещо е празно — изруга и вбесен хвърли кутията с кибрита на масата.

После блъсна лампата настрани и отиде при Грейс. Тя неволно се отдръпна назад. Хармън седна на леглото и я погледна.

— Май се страхуваш от мене, а?

Грейс забеляза, че беше изкривил уста в подигравателна гримаса. Тя потръпна.

— Имаш пълно основание за това. Никой не може да вкара Хармън в пандиза безнаказано.

Той се наведе над нея и хвана брадичката й. Грейс се разтрепери.

„Не му давай да разбере колко много се страхуваш!“ — заповяда си. Но как можеше да скрие страха си от него?

Ръцете му започнаха да опипват блузата й.

— Нямаме бърза работа — промърмори той. — Цялата нощ е пред нас.

Грейс се опита да освободи китките си от възела, но разбра, че е безполезно и се предаде. Остана да лежи вцепенена, напрегнала всеки мускул на тялото си.

— Наблюдавам те вече от доста време — продължи Хармън. — Трябва да си разбрала какво е да те преследва някой. Затова и разбих колата ти.

Докато той говореше, Грейс се огледа наоколо и откри ръжена на пода, недалече от себе си. Само да можеше да освободи ръцете си! Тя простена наум, като видя, че бе проследил погледа й.

— Ха, какво е това тук?

Той протегна ръка и вдигна желязото. После отиде до печката и пъхна края на ръжена в пламъците.

— Тук ще стане доста уютно, сладурче.

С широко отворени очи Грейс се вторачи в него и лицето й пребледня.

— Не трябва да се страхуваш. Още не. — Хармън се наслаждаваше на ужаса й. — Всичко с времето си. Доста дълго го предвкусвах. — Той се наведе и дръпна блузата й. — Но преди това ще си взема дължимото.

Издърпа блузата през завързаните й ръце до китките. Грейс горещо се замоли в себе си да разхлаби възела, за да може да я съблече. Може би това беше шансът, на който се надяваше.

Хармън се втренчи в сутиена, който скриваше гърдите й, после пусна раменете й.

— Трябва ми нож — промърмори и се огледа в стаята. — Няма ли тук някакъв нож?

Стана, пристъпи ядосан към масата и я преобърна на пода с трясък. Червената роза на Рой падна и той я стъпка с тежките си обувки. Изкривил лице, погледна към Грейс. Тя едва удържаше сълзите си. Отчаяно се вкопчи в мисълта, че може би той смяташе да разреже възела с ножа.

— По едно време вече си мислех, че съм сгрешил нещо — чу го да казва. — Когато пробих лодката с камък. Ти внезапно изчезна, а после се появи пак с онова посивяло копеле. Вече си мислех, че си се удавила, а това щеше да ме лиши от удоволствието да те пречукам.

Хармън клекна до нея и разкъса сутиена й. Затаил дъх, се втренчи в разголените й гърди. Грейс ужасена затвори очи, но той не я докосна, както очакваше, а стана и затрополи с тежки стъпки през стаята.

— Имам нужда от светлина — промърмори. — Искам да те гледам.

Грейс отвори очи и го забеляза да отива към вратата с газената лампа в ръка.

— Скоро ще се върна — ухили се и изчезна.

След малко го чу как тресна тежката врата на фара след себе си.

Скоро щеше да намери газта в къщата на Рой. Грейс не трябваше да губи време. Изправи се с мъка до стената и се опита по някакъв начин да разхлаби възела. Но не й се удаваше. Тогава погледът й попадна върху печката.

Успя някак си да се дотътри, куцукайки със завързани глезени. Отвори капака и вдигна завързаните си длани срещу нажежения й ръб. Прехапа долната си устна от болка, но не се отказа, докато от тлеещата връв не се изви тънка нишка дим и можа с едно напъване да разкъса възела.

Разтри набързо болящите я китки, после се наведе към връвта около глезените. Но не можа да разхлаби стегнатия възел. Хвана решително ръжена, който стоеше все още пъхнат в печката, подържа го в огъня, а след това притисна нажежения му край към възела. Малко след това беше вече свободна.

Хармън можеше да се върне всеки момент. С ръжена в ръка, Грейс забърза към вратата.

Твърде късно! Още преди да стигне до нея, някой отвън натисна бравата. Грейс се притисна до стената и вдигна желязото. Затаи дъх.

Хармън блъсна вратата, но не влезе вътре. Защо ли се колебаеше?

Изведнъж Грейс разбра причината. В светлината на газената лампа, която държеше в ръка, той можеше да забележи по пода разкъсаните върви. И така, той вече знаеше, че тя се беше освободила. Грейс затвори за миг очи.

Съвсем неочаквано Хармън се хвърли напред, остави лампата на пода и застана с насочен нож пред нея. Грейс събра всичките си сили и замахна. Но Хармън беше предвидил действията й. В последния момент отскочи настрана и ударът засегна само ръката му, която държеше ножа. Той издрънча на пода.

Хармън изкрещя като диво животно и се втурна към Грейс. Сграбчи китката й и я извъртя, докато ръженът се изплъзна от ръката й. После я стисна за гърлото и я хвърли на земята. Тя задиша на пресекулки, пред очите й затанцуваха огнени кръгове, после загуби съзнание.

Когато се съвзе отново, лежеше по гръб, а Хармън се беше заел да я съблича. Вече беше смъкнал блузата и сутиена й и тъкмо се суетеше около джинсите й. Грейс затаи дъх и се огледа наоколо.

Точно до протегнатата й ръка на пода стоеше газената лампа. Обви пръсти около дръжката й. Виеше й се свят, но сега трябваше да действа. Това беше единственият й шанс.

Отправи една кратка, гореща молитва към небето, после замахна и удари Хармън с лампата по челото. Той изрева от болка и се хвана с две ръце за главата. Грейс се изправи, олюлявайки се, и отново замахна, но мъжът сграбчи китката й и изскубна лампата. После с див крясък се втурна към ножа, който все още лежеше на пода.

Грейс се вторачи като хипнотизирана в бляскащото острие. Той щеше да я убие! Странно, но тя вече изобщо не се страхуваше. С едно-единствено движение се метна встрани и се насочи към изхода.

Но Хармън беше по-бърз. Вдигнал застрашително ножа, той застана в рамката на вратата и й прегради пътя. Оставаше само още една възможност да избяга. Стълбата към кулата.

Грейс се извърна и с всички сили хукна запъхтяно нагоре по железните стъпала. Въпреки ужасните болки в гърба, не се спря нито за миг. Трябваше да се качи до върха на кулата, преди Хармън да е успял да я настигне.

Катереше се решително все по-нагоре, далече от кънтящите му тежки стъпки. Най-после стигна последното стъпало. Блъсна вратата и излезе навън в студената влажна мъгла. Неволно обви ръце около разголените си гърди. После затвори вратата зад себе си и трескаво замисли какво да направи.

Дали щеше да успее да изненада Хармън? Трябваше да опита. Вече го чуваше зад вратата. Леко дрънчене й подсказа, че я отваря.

„Сега!“

Грейс се хвърли с всичка сила към вратата. Тя се залюля и изби лампата от ръката на Хармън, която полетя срещу стената, после падна на пода. Газта се разля по дървените стени на кулата. Малки пламъчета заизвиваха езици нагоре.

Със сърдито ръмжене Хармън се втурна навън към терасата, все още с ножа в ръка. След няколко минути горната част на фара щеше да запламти с буйни пламъци. Грейс имаше само един шанс. Трябваше да подмами Хармън да заобиколи кулата, за да може да стигне до вратата преди него и да слезе бързо долу. Тя се обърна и хукна. Погледна няколко пъти през рамо, но преследвачът й не се виждаше никакъв. Изведнъж пред нея в мъглата изплува тъмна огромна сянка и Грейс с ужас установи, че беше налетяла право в ръцете му.

Като на забавен кадър видя как той вдигна ножа.

В същия момент някаква ръка зад него го хвана за китката и ножът се изплъзна от пръстите му. С очи, все още разширени от ужас, Грейс различи мъжа зад Хармън.

Беше Рой!

 

 

Рой с всичка сила се хвърли отзад върху нападателя на Грейс. Хармън се олюля, пусна я, загуби равновесие и връхлетя напред върху парапета. Грейс инстинктивно се дръпна настрани. Вкопчи се с пръсти в дървените талпи на пода. Прогнилият парапет поддаде под тежестта на Хармън и той се сгромоляса в пропастта.

Грейс закри лице с ръце. После усети, че някой внимателно я вдига.

— Свърши, всичко свърши — прошепна нежно Рой и я притисна до себе си.

Грейс захълца и се вкопчи в него.

— Трябва да излезем оттук, докато все още можем.

Тя вдигна глава и го погледна. Видя в очите му паника. Изплашено се обърна. Горната част на кулата вече гореше с буйни пламъци. Очите на Рой се бяха разширили неестествено. Огънят навярно му напомняше нещо ужасно.

После обаче поклати като замаян глава и стисна устни. Хвана Грейс за ръката и я затегли след себе си към вратата. Когато я отвори, насреща ги блъсна непоносима жега.

Грейс се дръпна назад.

— Не мога — прошепна, вцепенена от ужас.

Рой я взе на ръце и прикри главата й с рамото си.

— Трябва да преминем! Не се страхувай, скъпа, всичко ще е наред. Този път ще успея.

Лицето му изразяваше решителност.

Грейс обви ръце около врата му.

— Обичам те — прошепна тя, после затвори очи.

Рой притисна тялото й по-силно до себе си и хукна.

Горещината и гъстият пушек почти задушиха Грейс.

Сякаш мина цяла вечност, докато Рой разхлаби прегръдката си. Тя отвори очи. Плътни ивици дим се носеха над стълбата, но сега огнището на пожара беше високо над тях. Когато стигнаха долу, Рой я пусна на земята. Навсякъде по пода се търкаляха опожарени парчета дърво.

— Всичко наред ли е? — попита той, като се мъчеше да си поеме дъх.

Грейс кимна.

— Ще вземем набързо нещата ти и ще излезем оттук. — Изглежда едва сега забеляза голите й гърди. — Причини ли ти болка?

За момент се поколеба, после бързо издърпа пуловера си през главата и го наметна върху раменете й.

Тя поклати мълчаливо глава и посочи към сака.

— А какво стана с работилницата ти?

— Всичко може да се смени. — Рой грабна сака и я хвана за ръката. — Хайде, ела.

Докато бързаха към къщата му, Грейс усети студената мъгла по кожата си. През това време зад тях пламъците се заизвиваха буйно към небето. При вратата спряха и Рой обгърна талията й.

— За щастие, вятърът се обърна и къщата ни е в безопасност — установи той.

— Как дойде до тук? Скалата вече беше залята от прилива.

Грейс имаше чувството, че краката й всеки момент ще се подкосят.

— Успях да премина. Проклетият океан не можеше да ми попречи да дойда при теб. Разбрах от Грег Стоу, че този Хармън е избягал от затвора и те е последвал тук. — Рой млъкна за момент. — Ако знаех това преди, никога нямаше да те оставя сама.

Той я притегли по-близо до себе си и Грейс се притисна до него.

— Слушай, бих искал да останеш тук, докато се огледам малко наоколо.

След известно време, което й се стори цяла вечност, Рой се върна.

— Хармън трябва да е паднал в морето. Не намерих никаква следа от него.

Приближи се до нея и я прегърна нежно.

Грейс скри лице на гърдите му и той я усети, че трепери с цялото си тяло.

— Не се страхувай повече — целуна я леко по косата. — Сега си в безопасност.

 

 

Хармън с мъка изпълзя нагоре по терасата. Ръцете го боляха непоносимо от стискането на прогнилия дървен парапет, който бе поддал при натиска му, но не се беше сринал.

Докато висеше над зейналата пропаст, яростта му бе надвила паниката и се бе превърнала в безпределна злоба…

Тя му вля неподозирана сила. Сега слизаше, олюлявайки се и с болки в дробовете, през ада на железните стъпала на стълбата, а в главата му пулсираше само една мисъл: „Ще намеря тази жена и ще я убия!“.

Когато се измъкна от горящата кула, изтощението взе връх. С неимоверни усилия стигна до брега и се запрепъва по-нататък, за да намери някое защитено място зад скалите. После рухна на мокрия пясък.