Джослин Уайлд
Сред вълните, под лазура небесен (8)

VІІІ

Каква безсмислица! Опустошението в работилницата на Рой беше напълно необяснимо.

Някой сигурно го мразеше. „Уиттейкър?“ Не, със сигурност не бе той. Но кой тогава? Или някой искаше да я сплаши?

Грейс реши да не остава и минута повече на това място. Нямаше да изчака завръщането на Рой, а щеше да отиде да пренощува в града. Багажа си би могла да натовари на следващата сутрин.

Облече едно яке, завърза някаква кърпа на главата си и напусна фара.

Мъглата се беше сгъстила и Грейс можеше да вижда само на няколко метра пред себе си. Тя обаче познаваше пътя и за нея така бе по-добре. Ако този, който беше сторил поразията във фара, обикаляше все още тук някъде, нямаше да може да я открие.

Тръгна към плажа покрай пясъчната ивица до черните скали, откъдето лесно щеше да намери пътя. Съвсем скоро лицето и дрехите й се навлажниха от мъглата. Прибоят продължаваше да бучи оглушително. Никога досега Грейс не беше виждала океана толкова бурен.

Съвсем неочаквано беше заляна от една огромна вълна. Опита се да се вкопчи в някаква скала, но не успя и падна на пясъка между няколко кафяви водорасли. Бързо се надигна, тъй като видя да се задава следващата вълна. Забърза нататък, но внезапно спря.

Пътят към магистралата беше отрязан.

Грейс изстена и се хвана за гърба. Сигурно се бе контузила при падането. „Дано не съм си счупила някое ребро“ — помисли си и с наведена глава тръгна обратно към фара. Когато тъмният му силует се извиси като заплашителна сянка пред нея, спря като закована. Щом тя не можеше да се измъкне, то тогава и непознатият натрапник не можеше да се махне оттук!

Треперейки от ужас, се замисли къде би могла да намери закрила. В никакъв случай нямаше да прекара нощта във фара. „Къщата на Рой!“ Нали й беше показал къде крие винаги ключа. Грейс забърза към вратата на къщата, отвори я и влезе в дневната. Затаи дъх и се ослуша, но не се долавяше нищо, освен бученето на прибоя.

В тъмнината различаваше съвсем смътно мебелите. Придвижи се пипнешком до масата и намери лампата и кутия кибрит.

Запали газената лампа, после се огледа с облекчение. Като че ли всичко беше наред. След като претърси и другите стаи, залости вратата с резето, увери се, че всички прозорци бяха затворени, и спусна завесите.

Връщайки се отново в дневната, откри, че Рой беше приготвил в камината дървата за огъня. Запали с клечка кибрит един намачкан вестник и зачака, докато пламъците се заизвиваха около цепениците. Малко след това огънят се разгоря и тя протегна ръце, за да ги стопли.

Защо Рой не беше сега при нея… Грейс въздъхна. Вероятно щеше да се върне едва утре рано сутринта.

Дрехите й бяха съвсем подгизнали от влага. Тя се съблече, уви се в една голяма хавлиена кърпа от банята и отново се разположи пред пламтящия в камината огън.

Внезапно долови навън някакъв шум.

Трепна и се втренчи във вратата. Нищо не помръдна. Тъкмо да си отдъхне, когато отново дочу леко дращене.

Тя се разтрепери. Отиде до леглото, взе едно одеяло и го обви около тялото си. Треперейки, си пое дълбоко въздух, после се промъкна тихо до вратата и се ослуша напрегнато. Отново долови същия звук. Сякаш някакво животно драскаше по вратата.

Тръпки полазиха по гърба й. Тук нямаше нито котки, нито кучета, изобщо никакви животни. Дали някой не се опитваше да я примами навън?

Погледът й се насочи към прозорците. „Не се ли раздвижи току-що нещо зад завесата?“ Не, само трепкащите пламъци се отразяваха в стъклата.

Грейс се замисли дали не сбърка, като дойде тук, в къщата. Всеки можеше да проникне с лекота през някой от прозорците. Беше нужно само да разбие стъклото. Трябваше да се върне във фара. Там нямаше никакви прозорци и щеше да залости вратата отвътре.

Дращенето престана. Може би само си беше въобразила всичко това?

В същия момент едно от стъклата на прозореца се строши и на пода до краката й се посипаха парчета. Грейс изкрещя и отскочи назад. Когато, изпълнена с ужас, се втренчи навън, забеляза някаква мъжка ръка, която се пресегна през дупката и хвана дръжката на прозореца.

Грейс отчаяно хукна през кухнята към задната врата. Минавайки тичешком край камината, грабна железния ръжен, облегнат до нея. Докато избутваше резето и блъскаше вратата да се отвори, одеялото се смъкна от раменете й. Изтича навън в гъстата мъгла.

Зад себе си чу как някакъв стол падна трополейки на пода. Грейс стисна здраво дръжката на ръжена и продължи да тича.

Фарът! Във фара щеше да бъде в безопасност. Тя бързаше, олюлявайки се по мократа трева през мъглата, докато зърна пред себе си тъмния му силует. „Успях!“

Потърси пипнешком вратата, промъкна се през нея и я залости след себе си. После, дишайки тежко, се облегна на дебелата дъбова врата. Изведнъж замря. А може би нападателят я беше изпреварил и вече се бе скрил тук?

Но това беше невероятно. Не беше разполагал с толкова време. И все пак… Трябваше да се увери. Грейс се отблъсна от вратата и заопипва в тъмнината за лампата и кибрита. После се огледа страхливо. В стаята й нямаше никой, също и в работилницата.

Поуспокои се малко. Сложи сака си на масата и извади от него сухи дрехи. След като се облече и запали огън в камината, тя се замисли какво да прави по-нататък.

Най-напред трябваше да се убеди, че във фара наистина нямаше никого, освен нея. Все още не беше проверила едно вероятно скривалище — кулата.

С ръжена в дясната и лампата в лявата ръка, се заизкачва по витата стълба.

В далечината долови тътена на прибоя. Толкова много й се искаше Рой да е тук, но се надяваше, че няма да се опита да тръгне с лодката в това време. Не би могла още веднъж да понесе загубата на любим човек в океана.

Грейс спря. Любим човек? Тя затвори очи. Да, обичаше Рой! Беше безсмислено да продължава да отрича това. Когато го видеше отново, щеше да му признае чувствата си. В най-лошия случай той щеше да я отблъсне, но тя бе готова да поеме този риск.

Решението й вдъхна нов кураж и тя заизкачва по-бързо стъпалата нагоре. Над главата й стълбата се извиваше в тъмната кула. Грейс пристъпваше безшумно стъпка подир стъпка. Газената лампа хвърляше зад нея зловещи сенки по стените.

Когато най-после стигна до върха на кулата, спря и се ослуша. Освен прибоя, не се долавяше никакъв друг звук. Обърна се и погледна надолу по стълбата. За миг й се зави свят при мисълта, от колко високо щеше да падне, ако…

Стисна здраво ръжена, вдигна лампата по-високо и забеляза, че вратата на кулата не можеше да се залоства. Ритна я силно с крак, изчака няколко секунди и предпазливо излезе на терасата.

Насреща я блъсна гъста, непроницаема мъгла. Можа да различи смътно само прогнилите перила. Пристъпи няколко крачки наляво, после спря. Ако някой се намираше тук горе, той лесно можеше да изтича около кулата, да се промъкне обратно във вътрешността на фара и да я причака долу в стаята й.

Грейс остави лампата на пода, извади кутията с кибрита от джоба на панталона си и я пъхна в леко открехнатата пролука на вратата. Ако някой я отвореше и затвореше отново, кутията щеше да падне на пода.

Доволна от хрумването си, тя взе отново лампата, за да продължи обиколката по терасата. Предпазливо опипваше с крак пода, за да не се спъне.

Скоро косата й залепна от влага на челото й, а лицето й се покри със ситни капчици вода. Веднъж се хвана за перилата и усети, как те веднага се залюляха заплашително. От ужас Грейс без малко щеше да изпусне лампата.

Изплашено се притисна плътно до стената на фара. „Всъщност трябва да съм обиколила половината кула“ — помисли си тя, спря и се ослуша. Досега не беше открила или чула нищо подозрително. Тъкмо се поуспокои малко, когато пламъкът замига и угасна.

Объркана, Грейс се втренчи в мъждукащия фитил. Когато разлюля лампата, установи, че газта е свършила. Ядосана на самата себе си, че не беше я проверила преди това, продължи пътя си в тъмнината.

Най-после върховете на пръстите й докоснаха вратата. Тя коленичи и намери кибритената кутия на старото й място. Значи никой не се беше качвал нагоре след нея! Облекчена я пъхна в джоба си и започна да слиза, крепейки се с ръка за перилата на стълбата.

В стаята й през пролуките на старата печка проникваха отблясъци от огъня. Все пак беше малко осветено. За момент Грейс си помисли дали да не отиде в кухнята на Рой и да вземе газ, но после реши да остане, където си беше.

Гърбът все още я болеше. Изтощена, тя седна на тясното легло и погледна светещия циферблат на часовника си. Беше спрял.

Внезапно Грейс усети глад. Отново се замисли дали да не отскочи до къщата, но веднага отхвърли тази мисъл. „Не, ще остана тук, докато се развидели. Мъглата ще се разсее и Рой ще се върне!“ Легна на леглото и се загледа в танцуващите по стената сенки. „Не заспивай, Грейс“ — заповяда си сама. Мъчеше се да държи отворени очите си, но съвсем скоро клепачите й натежаха.

„Защо всъщност не трябва да заспивам? — помисли си. — Тук съм на сигурно място.“

Отново в нея се прокрадна съмнение и тя потрепери. През ума й мина ужасна мисъл. Все още беше възможно някой да се намира във фара. Все още можеше да има някой горе на кулата. Защо беше толкова сигурна, че този някой, ако съществуваше, не бе използвал възможността да слезе, докато тя правеше обиколката си?

Може би я чакаше да загуби бдителността си. Искаше да я накара да повярва, че е в безопасност, и да я изчака, докато заспи. Грейс си пое дълбоко въздух, после поклати глава. Май вече страдаше от мания за преследване. „Защо ли дойдох в тази забравена от бога местност!“

Скочи от леглото и взе няколко цепеници от сандъка до печката. После сложи една в подножието на витата стълба и разпредели още няколко по стъпалата. Ако някой започнеше да слиза надолу по стълбата, неизбежно щеше да се спъне в някоя от цепениците и шумът щеше да я разбуди.

Идеята й хареса и тя се поуспокои.

После сложи още дърва в печката, постави ръжена до леглото и отново се опъна върху вълненото одеяло. Умората налегна очите й и тя скоро потъна в дълбок сън.

 

 

Внезапно Грейс се стресна. Веднага се разсъни. Ужасена, усети, че освен нея, в стаята имаше още някой. Огънят в печката беше изгаснал и помещението тънеше в тъмнина.

После долови смях на някакъв мъж — сипкав и дрезгав. Грейс посегна до себе си за ръжена. Там обаче го нямаше. Искаше да скочи, но не й се удаде и падна на пода до леглото. Глезените й бяха завързани. Отново чу смеха, този път близо до ухото си. Усети как някой сграбчи китките й и ги завърза зад гърба й. Тя отчаяно се опита да се обърне.

Силни ръце обхванаха раменете й и я извъртяха. Припламна клечка кибрит и Грейс видя лицето на мъжа.

Тя изкрещя високо.