Джослин Уайлд
Сред вълните, под лазура небесен (6)

VI

— Мис Уинтърс?

— Да, аз съм.

Грейс повдигна учудено вежди.

Полицаят, около тридесетгодишен мъж, хвърли поглед към Рой, после отново се обърна към нея.

— Бих ли могъл за малко да говоря с вас насаме?

Грейс се поколеба. Какво ли беше това, което не искаше да обсъжда в присъствието на друг човек? После кимна и последва мъжа. Като се отдалечиха, така че да не може Рой да ги чува, той спря и се обърна към нея.

— Името ми е Стоу — усмихна се. — Сигурно се питате как така ви намерихме толкова бързо.

— По-скоро се чудя защо изобщо сте ме търсили.

— Така, тук съм, защото снощи се получи телеграма от Ню Йорк. От някой си Санторо. Комисар от криминалната полиция в Ню Йорк.

— О, да, Майк и аз сме приятели.

Грейс все още нямаше ни най-малка представа за какво въобще ставаше дума.

— Ако съм разбрал правилно, той смята, че скоро ще се върнете в Ню Йорк. — Стоу я загледа въпросително.

— След няколко дни.

Изведнъж Грейс усети как стомахът й се сви.

— Е, изглежда от затвора в Ню Йорк се е измъкнал някакъв криминален престъпник. Алън Хармън. Този Сонторо иска да узнаете това, преди да се върнете в града. Като предпазна мярка.

„Алън Хармън.“ Отначало Грейс не можа да се сети кой е този човек. После пребледня. „Хармън…“ Не се ли казваше така мъжът, на когото устрои клопка в парка?

— Той… той е избягал?

По лицето на Грейс ясно пролича първо учудване, после ужас.

— Всичко, което мога да ви кажа, е, че има такова бягство. Познавате ли този Хармън?

Грейс кимна. Стоу зачака да му каже нещо повече за случая, но тя мълчеше. Най-после той се окашля.

— Е, предадох ви съобщението. — Тонът му стана служебен. — Ако имате нужда от нас, само ни повикайте.

— Благодаря.

Грейс го проследи с поглед как си тръгва.

Защо Майк Санторо беше счел за нужно да я предупреди? Беше ли чул за това, че Хармън се бе заклел да й отмъсти? Е, при нейната работа това не беше нещо необичайно. Само че щеше да му се наложи да използва цялата си енергия, за да се скрие от полицията в Ню Йорк, и нямаше да има много време да я търси.

Просто щеше да бъде малко по-предпазлива, когато се върнеше в града. За момент Грейс си помисли дали Майк не допуска, че Хармън я е проследил в Калифорния. Но не, откъде пък щеше да знае къде е отседнала?

— Какво искаше Грег Стоу от теб? — Рой пристъпи към нея.

— Познаваш ли го?

— Ходехме заедно на училище, но никога не сме били близки приятели.

— Предаде ми съобщение от един приятел.

Известно време той я гледа в очакване, но когато Грейс не добави нищо повече, сви рамене.

— След час ще закарам моторницата в града. Дан ми обеща днес да ми потърси някоя друга лодка, в която ще мога да монтирам стария двигател. Имаш ли желание да дойдеш с мен?

— С удоволствие. Тъкмо имам да пазарувам. — Грейс пропъди мрачните си мисли. — Тази вечер ще готвя аз. — Тя се усмихна. — Менюто ще бъде изненада.

— Звучи ми добре.

Рой постави ръка около талията й и я притегли към себе си. Когато я целуна, Грейс отново усети онова непознато досега огнено желание, което я обземаше при всяко негово докосване.

Ръцете му замилваха гърба й.

— Никога няма да мога да ти се наситя — промълви близо до ухото й. — Знаеш ли какво бих направил сега с най-голямо удоволствие?

Когато Грейс кимна, той я целуна по върха на носа.

— Но, за съжаление, сега няма да стане. Имам да свърша още нещо.

Рой се обърна и тръгна към фара. Грейс се усмихна замечтано. „Ще бъдем през цялата нощ заедно“ — помисли си щастливо, а сърцето й неволно затуптя по-бързо. Представи си какво я очакваше, когато пак щеше да бъде в прегръдките на Рой и устните му отново щяха да откриват тялото й. А после…

Въздъхна и тръгна след него.

Когато влезе, видя, че беше затворил след себе си вратата на работилницата. Тя любопитно пристъпи по-близо. Не, работата на Рой изобщо не я интересуваше! Все някога щеше да й обясни защо залоства вратата, и защо от брега до фара имаше прекаран кабел. Нямаше нужда да го пита, сам щеше да й обясни всичко, защото й вярваше. И тя му вярваше.

Съблече пуловера си през главата и го метна на леглото.

 

 

Когато час по-късно Рой се появи от работилницата си, Грейс се беше преоблякла. Синята пола и тъмносинята копринена блуза с дълбоко изрязано деколте й стояха чудесно. Тя се усмихна. Не й убягна възхитеният му поглед.

— Все още не си ми казала какво всъщност искаше Грег Стоу — забеляза той, когато излязоха навън на дневна светлина.

— Нищо особено. Предаде ми съобщение от криминалната полиция в Ню Йорк за един случай, с който се занимавах, преди да дойда тук. Нали съм частен детектив.

Рой повдигна учудено вежди.

— Въпреки всичко ме изненадва, че Грег изминава този дълъг път, ако не е нещо важно.

— Направи само услуга на един колега.

Той кимна, но изглежда това обяснение съвсем не го задоволи.

— Вечерята ще бъде сервирана в осем часа. — Грейс смени темата. — Да се надяваме, че ще си огладнял добре.

— В осем отдавна ще съм прегладнял. — Рой се усмихна, притегли я към себе си и я гризна нежно по ухото. — И сега дори едва мога да се удържа.

— Обичаш ли млада кокошка?

Тя се опита да се освободи от прегръдката му.

— Душата си давам за такова нещо.

— Тъкмо кокошка ще има…

Устните му я накараха да млъкне. А когато най-после я пусна, Грейс, въздъхвайки, се облегна на рамото му.

— Днес през цялото време забравям какво всъщност искам да кажа.

Той смъкна блузата й от раменете и целуна голата й шия.

— Не ми издавай нищо. Обичам изненадите.

С големи усилия на волята си тя успя да опре ръце на гърдите му и да го оттласне от себе си.

— Ако сега най-после не тръгнем, изобщо няма да има никаква изненада!

— Спечели.

Рой се ухили, хвана я за ръката и двамата тръгнаха надолу към моторницата. Грейс се покатери на борда, а той отблъсна лодката във водата и пусна мотора.

На пристанището в града се разделиха.

 

 

На рафтовете в супермаркета Грейс намери всичко, което й трябваше за вечерята: яйца, кокошка, зеле и сирене. Сложи в кошницата и авокадо, салата и зелен грах. Когато се заоглежда за бутилка шампанско, изведнъж трепна. На по-малко от десет крачки от нея стоеше старият Уиттейкър и я наблюдаваше. Той разбра, че го забеляза, и веднага изчезна между рафтовете.

Грейс остави кошницата с продуктите и решително забърза след него. Уиттейкър се сниши зад една полица, за да се скрие, но беше твърде късно. Когато застана пред него, той се изправи.

— Мистър Уиттейкър! — Грейс сниши глас. — Вече доста често взехте да ме следите. Какво, по дяволите, означава това?

Той я загледа втренчено със светлосините си очи и дълго време не продума. Накрая промърмори:

— Пак сте ходила в пещерата.

Това не я учуди. Сигурно бе открил следите й по пясъка.

— Да — призна тя. — Днес сутринта Рой и аз извадихме двигателя на потъналата му лодка. Това беше единствената причина, поради която се върнахме в пещерата.

В същия миг си спомни как се бяха любили на белия пясък и усети, че се изчервява. „Господи, дано Уиттейкър действително е видял само следите от стъпки, а не ни е наблюдавал!“

— Никога вече не ходете в пещерата!

Макар че говореше тихо, думите му прозвучаха като заповед.

Грейс усети как у нея се надига гняв. Какво право имаше този мъж да й нарежда какво да прави?

— Пещерата не е ваша частна собственост, мистър Уиттейкър. Нямам намерение да ходя пак там. Но ако някога имам желание за това, със сигурност няма да спазя забраната ви.

Той поклати глава.

— Повече няма да ходите в пещерата! — повтори, повишавайки глас.

Другите клиенти в магазина се заобръщаха към него.

— Чуйте… — Грейс млъкна и присви очи. — Бих искала да ми отговорите на един въпрос. Вие ли пробихте дупка на дъното на лодката ми, докато бях в малкия залив? Да или не?

Уиттейкър се втренчи в нея с леко отворена уста.

— Не — отвърна. — Защо да го правя… — Протегна ръка и я хвана за рамото. — Не ходете повече там! — предупреди я още веднъж.

После я пусна и побърза да се отдалечи.

Тя ядосано гледаше след него. Всъщност не я беше страх. Какво си въобразяваше този мъж?

Кой знае защо Грейс имаше чувството, че той искаше да й каже нещо друго. Но какво ли? Тя поклати глава. Вероятно този Уиттейкър беше само един объркан стар човек, който си придаваше важност.

 

 

Докато се връщаха с новата лодка на Рой към фара, тя му разказа за срещата с Уиттейкър в супермаркета.

Той поклати глава.

— Нали ти казах, че е странен особняк. Но открих нещо, което навярно те интересува. Дан Рийвс ми разказа, че тук по крайбрежието се върши контрабанда с дрога. Във всеки случай носят се слухове за това. Та за контрабандистите пещерата сигурно е идеално място да се крие или да се предава съмнителна стока.

— Вярно. — Грейс въздъхна. — Но тези контрабандисти всъщност не ме интересуват. Не мога да си представя, че баща ми е бил един от тях. Все пак дойдох тук, за да открия нещо за него, но постепенно цялата работа започна да ми изглежда твърде безнадеждна.

— Тогава забрави миналото. — Рой я погледна загрижено. — С него е свършено. Само настоящето има значение.

— Е добре, най-малкото поне за днес ще последвам съвета ти. — Тя се облегна назад и вдиша дълбоко свежия горски въздух. — Впрочем, лека-полека започвам да разбирам защо живееш тук. Във всеки случай поне така си мисля. Аз също не бих имала нищо против да имам една вила тук на брега.

— Не бих издържал дори и седмица в града — отвърна Рой. — Човек там не живее истински живот. Всъщност в града всичко е мъртво и задушаващо.

— Не е вярно, градът кипи от живот и там се чувствам много добре. Тук, в тази пустош, животът като че ли преминава покрай човека и той получава съвсем малко от това, което става по големия свят. Освен това човек не е създаден да бъде сам. Тук ще намериш само вятъра и океана, а за по-продължително време това са все пак скучни компаньони.

Той поклати глава.

— Всеки град е една опасна джунгла. Само на място като това може да съществува действително пълноценен живот.

Грейс го гледа известно време мълчаливо, после отправи поглед напред. Фарът вече се виждаше.

— Още не съм била на върха на фара — каза тя, за да смени темата, тъй като разбра, че има опасност разговорът им да свърши пак с кавга. — Щом стигнем на сушата, ще се качим горе!

Рой насочи лодката към брега и помогна на Грейс да слезе. Мълчаливо поеха по пътеката към фара.

Пред вратата на стаята й оставиха чантата с покупките и се заизкачваха по витата стълба.

— Добре поне че е желязна, а не от дърво — констатира тя с облекчение.

Когато стигнаха на върха, Грейс вече се беше запъхтяла. Кулата, където по-рано бе светил фарът, беше заобиколена отвсякъде с дълга тераса от дърво.

— Не се облягай на парапета — предупреди Рой. — Изглежда на някои места е прогнил.

Грейс се спря на известно разстояние от перилата и погледна надолу към скалите и прибоя. Макар че беше слънчев ден, по гребените на вълните се носеха пръски бяла пяна.

— Вероятно се задава буря от Аляска — отговори Рой на неизречения й въпрос.

Той застана зад нея, прегърна я през талията и я притисна до себе си. Грейс облегна глава на гърдите му. „Може би има право — мислеше тя, докато се наслаждаваше на прекрасния изглед. — Може би тук е истинският живот.“

Далече в океана забеляза ивици мъгла. Покрай крайбрежието на юг се носеше бяла платноходка. Около фара кръжаха чайки, чиито крясъци отекваха откъм стръмните скали.

„Това е един от редките мигове в живота, когато всичко е така хармонично — помисли си Грейс. — Океанът, небето, чайките и прегръдката на Рой. Да можех да прекарам остатъка от живота си в една такава съвършена хармония с този мъж…“

— За какво мислиш? — попита след известно време.

— Че не мога да изразя с думи колко ми е хубаво тук с теб. — Рой притисна лице до бузата й. — Понякога хубостта ти ми спира дъха… Докато сме двамата заедно, нямаме нужда от никой друг.

Тези думи я накараха да се замисли за предстоящото си връщане в Ню Йорк. Затвори очи и се опита да се пребори с внезапно появилото се отчаяние.

Изведнъж усети как Рой се вцепени.

— Не мърдай — понижи глас той.

Грейс погледна през рамо и го видя да се взира застинал в краката й. Проследи погледа му и замръзна. Един огромен черен паяк пълзеше по обувката й към босия й глезен.

— Стой напълно спокойно.

Рой се наведе и с едно-единствено движение на ръката запрати паяка през перилата надолу.

Тя потръпна и се изсмя сипкаво.

— И ми казваш, че градът бил опасна джунгла.

— Няма нищо страшно. Не беше отровен — увери я той, но очарованието около тях беше изчезнало.

— По-добре да започвам с приготовленията за вечерята.

Грейс се обърна и заслиза пред Рой по стръмните стъпала надолу.

 

 

След като приготви вечерята, Грейс си взе набързо душ. После изтича до фара, загърната само с една хавлиена кърпа, за да си облече чисти дрехи и се върна отново в къщата.

Спусна завесите в дневната, постла покривка на масата и сложи по средата две свещи.

Погледна часовника. Беше малко преди осем. Всеки момент Рой щеше да бъде тук. Тя запали свещите. Отиде до прозореца, отметна настрани завесата и надзърна навън.

Хванал под мишница статива, той тъкмо идваше по пътеката от брега. Грейс опъна роклята по тялото си, после излезе пред вратата.

— Вечерята е готова! — извика и сърцето й неволно затуптя по-бързо, когато при вида й той повдигна вежди с възхита.

— Мисля, че ще започна от десерта — каза и я взе в прегръдките си.

Усмихвайки се, тя му се изплъзна.

— Нищо подобно! Първо има кокошка.

— А после?

— Не казвам!

Отвори подканващо вратата.

Когато Рой застана в дневната пред наредената маса и горящите свещи, Грейс веднага усети, че беше направила нещо не както трябва. Но какво? Погледна лицето му и се уплаши от суровия му израз.

— Какво има? — запита недоумяващо.

— Свещите!… — избухна той. — Свещите са опасни!

Грейс отиде бързо до масата и ги изгаси.

— Така по-добре ли е? Можем да вземем лампата.

Докато Грейс палеше газената лампа, Рой стоеше напрегнато усмихнат.

— Извинявай, не би могла да знаеш. — Той пристъпи към нея и я погали нежно по бузата. — Свещите ми напомнят за нещо, което винаги съм искал да забравя.

„Да не би да е бил ранен при някакъв пожар? Пожар, причинен от свещ?“ Грейс мислеше напрегнато. Каквото и да се беше случило в миналото му, то все още определяше живота му. Защо не говореше за това с нея? Защо не й се доверяваше?

— Салатата изглежда великолепно. — Рой й предложи стол да седне.

Грейс кимна с глава, отказвайки му.

— Трябва да отида пак в кухнята.

Тя бързо излезе и взе шампанското от хладилника, който се захранваше с батерии. Всъщност, то беше предвидено за по-късно, но може би щеше да помогне настроението на Рой да се оправи.

После, когато седяха на масата един срещу друг, Грейс вдигна чашата си и я протегна към него.

— За какво ще пием?

Той се усмихна леко.

— За теб…

— А защо не за нас?

Рой сви рамене, отпи от шампанското си и остави чашата. Внезапно се почувства притеснена и изпи своята на един дъх.

— Трябва първо да хапнеш нещо, преди да пиеш толкова!

Тя повдигна вежди. „Какво означава този груб тон?“ Но после потисна появилото се раздразнение.

— Не помислих за това.

— А би трябвало.

Рой отбягна погледа й.

Грейс смръщи чело. Какво му ставаше? Да не би да имаше намерение да провали цялата им вечер с лошото си настроение?

Зачовърка без желание салатата си от авокадо. Малко след това стана и отиде в кухнята, за да поднесе основното ястие — нейната гордост. Печена кокошка, юфка с пикантен сос и зеле, запечено със сирене.

Установи обаче, че не може да сложи и хапка в устата си. Най-накрая бутна чинията си настрана и си наля още една чаша шампанско. Рой я наблюдаваше унило. Грейс се помъчи да не му позволи да я изкара от търпение. С какво право й разваляше приготвената с толкова старание вечеря? А бе направила всичко това само за него!

Усети как в очите й напират сълзи. Очевидно не му харесваше нищо, което тя правеше. Взе бутилката и отново си наля.

Рой мълчаливо опразни чинията си.

— Красиво е, малките мехурчета… — Тя се втренчи в чашата си. — Единадесет, дванадесет, тринадесет…

— Пи повече, отколкото трябва.

Гласът на Рой прозвуча остро.

— От шампанското главата ми винаги се замайва. Май те виждам двоен. Но и един като теб ми е достатъчен. Май ще ми дойдете доста двама.

— Щом това нещо ти оказва такова въздействие, по-добре е да не пиеш.

Грейс го погледна право в очите и отпи една голяма глътка.

— Това нещо, както го наричаш, е истинско френско шампанско и намирам, че има прекрасен вкус. — Тя се изкиска и го погледна развеселена над ръба на чашата си. — Ти наистина си двоен.

Рой протегна ръка, изтръгна чашата й и я сложи рязко на бялата покривка.

— За мен няма нищо по-лошо от пияна жена!

Грейс си пое дълбоко въздух.

— Съвсем типично за мъж! — сопна се тя. — Може би си пийнах малко, но съвсем не съм пияна. Шампанското ми повдигна настроението, за разлика от теб, Рой Тремпър!

— Веднага престани да се държиш така детински! И повече няма да пиеш! — Взе бутилката от масата и я сложи на пода зад себе си.

— Какво си въобразяваш наистина, кой пък си ти! Не можеш да ми заповядваш!

Грейс посегна към чашата си, но той пресрещна ръката й. За секунда се гледаха враждебно. „Но това направо е смешно“ — реши тя и я пусна. Рой не очакваше това и чашата падна на пода.

Грейс погледна към приготвената със старание вечеря. Повече не можеше да сдържа сълзите си. Скочи от масата, обърна се и скри лице в ръцете си.

— Грейс!

Рой отмести назад стола си и отиде при нея.

Ядосана, тя го блъсна в гърдите, така че той се олюля назад. Спъна се в бутилката и искрящата течност се изля на пода. Грейс бързо я вдигна и изля остатъка от шампанското върху главата му.

— Така, шампанско за победителя! — Тя изхлипа. — Наистина е удоволствие да се готви за теб, тъй като оценяваш старанията, които положих, за да те уважа както подобава!

И запрати празната бутилка срещу каменната камина, където тя се разби с трясък.

— Грейс!

Тя хукна навън. Тресна вратата зад себе си и се затича по тясната пътека към фара.

В стаята си се хвърли на леглото и се разплака неудържимо.