Джослин Уайлд
Сред вълните, под лазура небесен (10)

Х

Грейс току-що беше облякла светлосивия си анцуг, когато Рой я извика.

Тя отиде в кухнята и спря на вратата, като се облегна на рамката. Щом я видя, Рой остави черпака, с който разбъркваше супата и я загледа с поглед, изпълнен едновременно с възхита и желание.

— Колко си красива! — промълви с дрезгав глас.

Грейс се усмихна и за момент забрави за болките в китките и ужаса на последните часове.

Рой пристъпи към нея и я прегърна през раменете. Тя погледна към печката.

— М-м. Ухае вкусно. Наистина умирам от глад.

— Аз също.

Той я притисна по-близо до себе си и я целуна. Грейс затвори очи и обви ръце около врата му. Беше й безкрайно хубаво, когато я прегръщаше така. Супата можеше да почака.

Но Рой я оттласна нежно от себе си и я поведе към един от столовете до масата. След като я настани, постави пълна чиния пред нея. После мълчаливо я загледа как се храни.

— Колко жалко за работилницата ти — каза най-после Грейс, за да наруши мълчанието.

Забеляза погледа му и кръвта нахлу в бузите й. „Боже мой, защо подхванах точно сега тази тема?!“

Рой сви рамене.

— Ще си обзаведа друга.

— Беше забравил да заключиш вратата. Влязох и видях всичко.

Известно време цареше мълчание. Грейс трескаво обмисляше как по-деликатно би могла да смени отново темата, когато забеляза, че Рой се усмихва.

— Мисля — каза той, — че има нещо, което трябва да ти обясня. Предполагам, че си видяла компютъра. Навярно си се запитала какво точно правя с него и преди всичко как може да функционира това нещо тук, след като няма никакво електричество.

— Видях кабела, който е прекаран към фара.

Рой отново се усмихна.

— Ти, изглежда, наистина си добър детектив, Грейс. — Той се окашля. — Така, тогава ще се опитам да ти разкажа някои неща за себе си. Допреди известно време работех на борсата в Сан Франциско. Лудницата там и този непрекъснат стрес така ми подействаха на нервите, че реших да се преселя тук на крайбрежието.

Рой стана и закрачи напред-назад из стаята.

— Животът в града ми беше дошъл до гуша. Повече не ме интересуваше нищо и никой. Вече не исках постоянно да срещам разни непознати хора и да си разменям с тях празни приказки. Не исках нито телевизор, нито радио. — Той направи пауза. — Така се озовах тук, на края на света. И, за да не се изкуша и постепенно да донеса вкъщи придобивките на цивилизацията, като започнем от телевизора и стигнем до електрическата четка за зъби, реших тук да няма електричество. Искам да живея спокойния и пълен със задоволство живот на хората, които и досега са пощадени от цивилизацията.

Той се върна до масата и седна отново.

— За съжаление, никой не е съвършен. Въпреки всичките ми твърди намерения, след известно време повече не можех да издържам без работата си. Така че накарах да прокарат кабел за електричество и си набавих компютър, с чиято помощ можех оттук да извършвам сделките си.

Рой се наведе напред и посегна през масата към ръката й.

— Сега навярно ме считаш за луд, нали?

Тя поклати глава.

— Имаше ли успех? Имам предвид в сделките.

— Повече, отколкото можех да си мечтая — отвърна Рой, смеейки се. — Сделките ми донесоха куп пари. — Той помълча известно време. — Но парите не са всичко в живота.

Грейс стана.

— Вярно е. И преди всичко, ако поне веднъж не си имал възможността да ги похарчиш. Наистина, Рой, въпреки всичко, което ми каза, не разбирам как можеш да издържаш тук толкова дълго и в такова уединение?

— Преди да дойдеш ти, винаги съм си казвал, че имам нужда от уединение, за да бъда истински щастлив. Но сега, когато те срещнах, разбрах какво ми е липсвало.

Рой също стана, прегърна я през раменете и я притисна до себе си.

— Сега знам от какво наистина се нуждая — прошепна й. — От теб…

Сърцето на Грейс затуптя по-бързо. Сега навярно щеше да добави: „Обичам те“. Но той мълчеше.

Вместо това я вдигна на ръце и я понесе в съседната стая. За момент Грейс усети нещо като разочарование, но когато той я целуна, това чувство изчезна толкова бързо, както и беше дошло. Не казваха ли целувките му много повече, отколкото хиляди думи?

Рой дръпна с една ръка мечата кожа от стената, разстла я на пода и предпазливо положи Грейс на нея. После отиде до камината и запали огъня. Дървата пламнаха и запращяха.

Грейс потръпна. Пламъците й напомниха за пожара във фара.

Рой се обърна и я погледна загрижено.

— Изведнъж стана толкова сериозна. Още ли мислиш за Хармън?

Той коленичи до нея на кожата.

Грейс кимна.

— Мисля си за фара и за него. Не ме напуска усещането, че там някъде навън нещо не е наред. Може би само си внушавам всичко това. Но досега можех винаги да се доверя на предчувствието си.

— Ако се безпокоиш заради Хармън, наистина няма нужда. Никой не би могъл да оживее след едно падане от толкова голяма височина.

— Но ти не намери тялото му.

— Нали знаеш колко близо до водата е фарът…

Той млъкна и сложи ръка на рамото й, за да я успокои.

— Ще отида пак навън и ще се огледам още веднъж.

След като Рой напусна къщата, Грейс стана и отиде до вратата. Навън се беше смрачило, а мъглата изглеждаше още по-гъста.

Безпокойството й се засили. Тя обви ръце около раменете си. Там, навън, нещо я дебнеше. Съвсем определено усещаше това.

Пред нея изникна някаква тъмна сянка. Грейс изплашено трепна. После облекчено въздъхна, когато разпозна Рой.

— Всичко е наред. Само кулата все още гори. До утре сутринта няма да е останало нищо, освен желязната стълба.

Грейс кимна, върна се в къщата и седна пак пред камината. Вторачи се в пламъците и се опита да се освободи от напрежението си. Хармън беше мъртъв, а тук тя беше в безопасност.

След като залости вратата, Рой седна до нея на мечата кожа и я прегърна. Грейс притисна глава до рамото му и той я зацелува — първо по косата, а после по шията.

Грейс тихо простена, когато устните му гальовно се плъзнаха по бузите й и намериха устата й. Целувката му я накара да забрави всичко друго. Съществуваха само тя и той.

— Толкова отдавна бленувам по теб — промълви Рой. — Ти беше моето момиче. Сега си моя жена…

Грейс се разтрепери. Струваше й се, че цял живот е чакала само него. Двамата си принадлежаха завинаги.

Без да откъсва устни от нейните Рой нежно я побутна към меката кожа. Ръката му се плъзна под блузата й, после я съблече. Затаи дъх, когато видя голите й гърди.

— Желая те — прошепна Грейс и изведнъж се притесни. Никога досега не беше говорила така на някой мъж. — О, Рой, ще полудея, ако ме разглеждаш така…

Устните му я накараха да млъкне. Докато я целуваше, милваше нежно ръцете и раменете й, после обхвана гърдите й.

— Толкова си хубава… — Гласът му звучеше дрезгаво. — Най-хубавата жена на света…

Ударите на сърцето й отекваха в ушите й.

— Ти си моя. Завинаги.

Рой се откъсна от нея и издърпа пуловера си, после се наведе и събу панталона й. Когато се изпъна гола на кожата пред него, той отново я загледа с възхищение.

Грейс затвори очи. Топлото му тяло се спусна над нея и тя тихо изстена. Жадуващо разтвори устни и страстно се изви като дъга насреща му.

С треперещи пръсти потърси ципа на джинсите му. Рой й помогна и малко след това коленичи гол между краката й. Дишането на Грейс се ускори. Усещаше болезнено цялото си тяло, докато ръцете му се разхождаха нагоре по бедрата й, а устните му захапваха зърната на гърдите й. Тя се задъха от неизпитана досега наслада и неспокойно се замята под ласките му.

— Рой!

Струваше й се, че умира от желание.

Той я зацелува диво по устата и в същия момент проникна в нея. Грейс се вкопчи в него и обви крака около хълбоците му. Колко много обичаше този мъж! Той беше като морето — непредсказуем и буен, но и много нежен.

Телата им се движеха в страстен ритъм — първо бавно, после, когато възбудата им достигна кулминацията, все по-вихрено.

Грейс забрави всичко около себе си. На света съществуваше само Рой, Рой и това безгранично желание, което отново и отново разтърсваше тялото й.

Рой също достигна върха на екстаза си и извика силно името й.

Когато после я държеше в прегръдките си, тя си пожела да лежи завинаги така до него — в тях се чувстваше в безопасност.

— Няма да те пусна никога да си отидеш — прошепна Рой, сякаш беше отгатнал тайните й желания. — Какъв глупак съм бил! Преди да дойдеш, животът ми беше толкова безсмислен. Ти промени всичко… — Погледът му падна върху жаравата в камината. — Така се страхувах… не само от огъня. От живота, от хората. И от теб, Грейс, от онова, което стори с чувствата ми.

— Не трябва да ми разказваш, ако не искаш — каза тя.

Тайно в себе си обаче не желаеше нищо по-пламенно от това, най-после Рой да й се довери и да се освободи от кошмара на миналото. Дори и да си премълчеше, нямаше да престане да го обича.

— Но аз искам. Като че ли пламъците във фара освободиха нещо в мен.

За момент Рой затвори очи, после продължи:

— Тя беше прекрасна. Актриса, с която се запознах в Бевърли Хилс. Жена ми беше красива, но за съжаление безхарактерна. Продължи дяволски дълго, докато разбера това.

Рой смръщи вежди.

— Не беше само алкохолът, тя имаше и други мъже. Когато беше пияна, ми разказваше за всичките си любовници. И се наслаждаваше да гледа колко много се измъчвах от това. Понякога си мислех, че ме мрази, но вероятно по-скоро мразеше самата себе си. Умолявах я да отидем на лекар, но тя винаги отказваше.

— И когато ме видя да се наливам с шампанското, ти напомних за нея? — прекъсна го Грейс.

— Ти не си като нея, скъпа, изобщо не си. Първо това си помислих. Нямах доверие нито на теб, нито на чувствата си. Веднъж вече се бях опарил — не трябваше да ми се случи пак.

— А какво беше това със свещите на масата? И това ли има нещо общо с нея?

Рой замълча. После си пое дълбоко въздух.

— Веднъж се върнах от командировка по-рано от обичайното. Тя беше подредила масата за двама души и беше сложила две свещи. Очевидно очакваше някого — само че за съжаление не мен. Кавгата, която последва, беше най-ужасната, която някога сме имали.

Рой поклати глава.

— Обзет от безразсъден гняв, тогава избягах от къщи, скочих в колата и потеглих където ми видят очите. Най-после спрях и разбрах, че се намирам само на няколко преки от къщата ни. Трябва да съм обикалял в кръг с колата. И тогава чух сирените. — Той скри лице в ръцете си. — Когато пристигнах, къщата беше цялата в пламъци. Като обезумял се втурнах вътре, но не можах да я открия никъде. Внезапно долових гласа й от спалнята. Викаше името ми. Когато поисках да се изкача нагоре по стълбата, нещо се сгромоляса върху мен и паднах в безсъзнание. После някакъв пожарникар ме измъкнал от горящата къща. — Рой поглади с върха на пръстите си белега. — Тогава го получих. Когато я намериха, жена ми беше мъртва.

— Какво нещастие! Трябва да е било ужасно за теб.

— Пожарникарите ми обясниха, че огънят е избухнал в столовата. Вероятно причината са били свещите. Никой не знае дали е било нещастен случай, или тя нарочно е запалила огъня. Ако не бях я оставил… щеше да е още жива.

— Вината не е твоя.

Грейс се притисна по-близо до него.

— Не знам. Просто не знам — възкликна той измъчено.

Грейс от цялата си душа си пожела да можеше да го утеши. За да я спаси, Рой беше превъзмогнал страха си от пламъците… Сега любовта й трябваше да излекува душевните му рани. Нежно отметна косата му от челото.

— Било е само един ужасен кошмар. Всичко е минало.

— А ти си тук. — Той помилва ръката й. — Никога досега не бях говорил за смъртта на жена си. Още като дете се затруднявах да говоря за чувствата си. Ако ми помогнеш, може би ще мога да се променя.

— Можеш да говориш с мен за всичко! Винаги ще те изслушам и ще споделям с теб всичките ти грижи.

— Бих искал да ти кажа още нещо. — Тъмните му очи потърсиха погледа й. — Обичам те, Грейс. Толкова… те обичам!

— О, Рой!

Почувства се неизразимо щастлива.

В стаята беше станало по-светло и когато погледна през прозореца видя, че навън беше настъпил денят. Мъглата се беше вдигнала. Притисна се до Рой, затвори очи и заспа.