Катрин Белами
Страсти на корта (8)

Осма глава

След един плах старт, загубвайки двата първи мача на срещата си и след неколкократни мигренозни атаки Мелиса най-сетне се стегна. Тялото и мускулите й заякваха след съсипващите тренировки, които сама си налагаше, уменията й се усъвършенстваха и тя бавно, но стремително се заизкачва по ранглистата. Тренираше до изнемога, за да може през нощта изтерзаното й тяло да надвие будния мозък и да потъне в безпаметен сън.

Болката не утихваше; Ник ужасно й липсваше. Не че по-рано го виждаше по-често, но обикновено разговаряха всеки ден. Поне сто пъти посягаше към телефона и започваше да набира номера, но успяваше да постави слушалката, преди изкушението да я е победило напълно. А и какво би могла да му каже след всичко? Колкото до бебето… тя се страхуваше даже да мисли за него — шока от откритието, че е бременна, ужасът в клиниката, раздялата с Ник — всичко беше придобило измеренията на нощен кошмар, сполетял някого другиго. Но самотата и празнотата бяха достатъчно реални.

Отношенията й с Кати също претърпяха тотален обрат — тайната за аборта висеше помежду им недоизказана. Сега, когато хотелските сметки не представляваха проблем, двете наемаха отделни стаи и Мелиса неусетно започна да прекарва повече от свободното си време с Лиза.

— Ще се връщаш ли в Англия за Коледа? — попита тя веднъж, докато двете чакаха да ги повикат за мача по двойки.

— Не — Мелиса поклати глава. Не искаше никакви спомени от миналата Коледа, прекарана в Гленгъри с Ник. — Вече съобщих на родителите си, че ще отида някъде да погълна малко слънце.

— Ела с мен в Калифорния.

— Благодаря, с удоволствие — прие с благодарност Мелиса.

Хол вече беше в Сан Франциско, когато двете пристигнаха и много се зарадва, че ще посрещне Мелиса в къщата на родителите си, особено след като научи за скъсването й с Ник. Лиза беше го предупредила, че тя ужасно страда след раздялата; да спазва дистанция и да се отнася с нея както по-рано. Той я посрещна с безгрижното внимание, което отделяше за всичките си гости.

Джошуа и Хана Ренуик, преуспяващи адвокати, също я посрещнаха топло. Мелиса бързо разбра, че родителите им поддържат „отворен дом“, в който не пресекваше потокът от гости. Много от съучениците на Лиза и Хол се отбиваха да повисят край басейна, да поклюкарстват или да поиграят тенис. Тримата професионалисти обаче умишлено отбягваха корта, изпитвайки нужда да си починат и да отдъхнат след изминалата тежка година. На Мелиса не й приличаше твърде на Коледа, което беше преимущество, и празниците си течаха спокойно.

Последната вечер в къщата, след като привърши с опаковането на багажа си, излезе навън, където се отпусна на едно от плажните легла и се загледа в обсипаното със звезди небе.

— Може ли да се присъединя към теб? Или си излязла тук, за да бъдеш сама?

Тя вдигна глава и видя Хол изправен пред нея. Усмихна му се подканящо.

— Не, просто ми стана малко горещо и шумно — каза тя. Къщата, както обикновено, бе препълнена с гости.

Хол придърпа друго легло и седна, загледан в нея. Независимо от предупреждението на Лиза, нямаше сили да я остави да си тръгне, без да е говорил сериозно с нея.

— Ти се представи супер, цяло шоу изнесе, но не виждам да си особено щастлива, нали?

Мелиса въздъхна.

— Не — призна тя.

— Съжалявам. Заради онова момче е, с което скъса — Ник?

— Да. Той вече не ме иска — промълви тъжно тя.

— Той да не е сляп, или сенилен? — попита с интерес Хол и тя лекичко се поусмихна.

— Нито едното, нито другото. Аз го нараних и той не иска да ми прости — прошепна Мелиса, преглъщайки сълзите си.

Хол копнееше да я притисне в обятията си, но само лекичко се протегна и докосна ръката й.

— Не мога да повярвам, че си в състояние да сториш нещо толкова ужасно, което да не може да бъде простено — каза нежно той. — Искаш ли да говориш за това? Моите рамене са достатъчно широки, за да понесат проблемите и достатъчно меки да попият сълзите.

В този момент той много й напомняше за Джек.

— О, Хол — тя почувства внезапен импулс да сподели мъката си. — Обещай ми, че няма да кажеш на никого!

— Обещавам!

— Ник ме мрази, защото — тя направи пауза, за да си поеме дълбоко дъх, — защото направих аборт — изрече на един дъх и се втренчи в очите му в очакване на презрението.

— О, ти, бедно, малко глупаче! — възкликна той. — През какъв ужас си минала! И той те мрази? Би трябвало да мрази себе си за това, че е проявил такава осъдителна небрежност!

— И ти не мислиш, че съм отвратителна? — попита Мелиса, която не можеше да повярва на реакцията му, въпреки че очевидно беше напълно искрена.

— Не, разбира се. Какво друго си могла да сториш?

— Можех да задържа бебето…

— На деветнайсет? Това би съсипало кариерата ти, и то точно когато започваш да оставяш свой отпечатък в тениса. Той не може ли да го проумее?

— Моята кариера никога не е стояла на особено високо място в списъка му на приоритети.

— Не, мисля, че за всички беше очевидно посланието — силно и ясно — съгласи се бавно Хол. — Тази арогантна свиня!

— Но аз даже не му казах, че съм бременна — продължи Мелиса, като се чудеше защо се вживява в ролята на адвокат на дявола. — Знаех, че никога няма да се съгласи на аборт.

— Не е имал никакво право на решение! — избухна разпалено Хол. — Ти не си омъжена за него; за твоето тяло и за твоята кариера е ставало въпрос. Постъпила си правилно, Мелиса — изрече искрено той, — така че спри да се самообвиняваш!

— Наистина ли го мислиш? — попита и започна да усеща как част от товара се свлича от крехките й плещи. След като толкова мило и възпитано момче като Хол смята, че не е извършила нещо ужасно, може би не беше чак толкова отвратително в крайна сметка. Нито на нея, нито на Хол им хрумна, че той едва ли би бил настроен толкова спокойно и философски, ако беше махнала неговото бебе.

— Можеш да се обзаложиш, че е така — твърдо каза той. — Е, признавам, че не съм непредубеден. Но си мисля, че без него ще си по-добре. Арогантната свиня! — повтори презрително той.

 

 

„Арогантната свиня“ беше в Гленгъри и безуспешно се опитваше да не мисли за Мелиса. Портретът, поправен и оставен мълчаливо на мястото му от Шийна, беше прибран в гардероба с лице към стената. Беше поканил сестра си Керълайн, съпруга й Джералд и двете си племенничета да прекарат Коледа и Нова година в Шотландия с надеждата, че присъствието им ще направи самотата му поносима и ще притъпи болката. Не се получи и той прекарваше повечето време навън, оставяйки на Шийна задължението да забавлява роднините му.

Един следобед Шийна влезе да пие чай с Керълайн в по-малката и уютна всекидневна и никоя от двете, увлечени в разговор, не забеляза, че Джулиет е застанала зад спуснатите завеси, за да вижда по-добре снега, който се сипеше на едри парцали отвън.

— Какво става с Ник? — попита Керълайн, докато се настаняваше удобно пред огъня в камината, понесла чашата си с чай.

— Мелиса Феръл — кратко и ясно се изрази Шийна.

Джулиет наостри уши зад пердето и реши да остане скрита.

— Не се вижда вече с нея.

— Дотолкова и аз успях да разбера. Едва не ми строши главата, когато го попитах дали ще бъде тук. Не съм истински изненадана — тя е много по-млада и непрекъснато пътува. Друг мъж, предполагам? — тя повдигна въпросително едната си вежда.

— Не, нещо по-лошо от това — започна Шийна с доверителен глас. — Той не го е споменавал оттогава, така че не казвай нищо… — тя се поколеба.

— Думичка няма да обеля — обеща бързо Керълайн.

— Ами… — отново направи пауза, без да бъде напълно убедена, че постъпва мъдро.

Керълайн нетърпеливо се наведе напред.

— Да? — повтори настойчиво тя.

— Мелиса направи аборт — довери тихо Шийна. Възклицанието на Джулиет беше заглушено — за голямо щастие — от шумната реакция на майка й.

— О, не! Колко ужасно! Горкият Ник — въздъхна тя и поклати със съжаление глава, после вдигна поглед към Шийна. — В крайна сметка пътят се освобождава за теб, скъпа.

— Той ми предложи брак, но аз не го искам, не и в състоянието, в което се намира в момента — заяви Шийна.

— Мисля, че се среща с жена в Единбург, може би и с повече от една. Единственото, което знам, е, че много често го няма по цяла нощ — не че му се отразява особено благотворно. Винаги се връща в ужасно настроение — добави прочувствено тя.

— И откога е в такова състояние?

— Повече от три месеца. Мислех си, че Рори е един упорит дявол, но при него никога не траеше много. Ник обаче… — отчаяно поклати глава, — той загуби интерес към всичко. Беше пълен с идеи и планове за замъка и имението, но сега е зарязал всичко. Даже като че ли изобщо не го е грижа за собствеността му — единственото, което го вълнува, са уроците му по тенис, сякаш чрез тях остава свързан с Мелиса.

— О, глупости — това беше твърде сантиментална проява, за да бъде асимилирана от Керълайн. — Той винаги се е отвращавал от всеки вид спорт.

— Знам, но се захвана с тениса само за да й достави удоволствие. Мисля, че все още я обича.

— И как би могъл след това, което е направила? Не, той много скоро ще се осъзнае и още тази година ти ще станеш лейди Ленъкс — заяви разпалено и убедено Керълайн.

Шийна само сви рамене — тя самата не беше чак толкова сигурна.

Джулиет трябваше да изчака двете жени да напуснат стаята, вече трепереше от студ, когато най-сетне успя да се измъкне от прикритието си. Протегна вкочанените си крайници пред огъня, после изяде останалите сандвичи и кейк, преди да се втурне към Джесика да й съобщи сензационната новина, която току-що беше узнала.

Когато на следващата сутрин Ник слезе на закуска, облечен в екип и понесъл ракетата за тенис, Джулиет изчурулика:

— Мога ли да дойда с теб, чичо Ник?

— Да, предполагам — равнодушно отвърна той, неспособен да измисли достатъчно добра причина, за да откаже. И с неудобство си помисли, че не се представяше като твърде любезен домакин.

— Аз ще стана професионална тенисистка — заяви Джулиет, когато се настаниха в колата.

— Струва ми се, че съм чувал сестра ти да прави същото изявление.

— Знам, но аз съм по-добра от Джес. Мога много лесно да я победя някой ден — стрелна го с поглед тя, — един ден ще бия и Мелиса Феръл. Мразя я.

— Така ли? И защо? — Ник запази физиономията и гласа си равнодушни.

— Забрави ли как унижи горката Джес на Ийстбърн? — разгорещи се Джулиет. — Джес можеше да бъде много добра, но никога не тренира достатъчно. Искам да отида на турнира в Щатите и да играя всеки ден. Мама ще ме пусне, но татко казва, че е прекалено скъпо — добави кисело тя.

Ник не коментира чутото, но когато пристигнаха в клуба, й отстъпи времето си на корта и помоли Гейвин Брус да предаде уменията си на племенницата му.

Той наблюдаваше от страничната линия и му се стори, че Джулиет настина е по-добра от сестра си. По-късно подхвана с Гейвин темата за условията и приемането в най-добрите училища по тенис.

— Ако тя си мисли, че я очаква една безкрайна ваканция на слънце, много се лъже. Ще трябва да работи изключително упорито. Всички ние слушаме твърде много за чуждите успехи — Агаси, Селеш — да не ги изреждам, но никога не научаваме за хилядите, които се провалят, както и за мъките от загубите при фаворитите.

— Значи или ще стане човек, или ще се прекърши? — каза замислено Ник и се обърна към Джулиет: — Ако родителите ти се съгласят, ще ти помогна с таксите.

— Благодаря ти, чичо Ник! — грейна от щастие Джулиет. — Ще работя упорито. И наистина го мисля — един ден ще срещна Мелиса Феръл!

— Не тази е причината, поради която искам да ти помогна — каза остро Ник, но веднага наум се запита за мотивите си. Толкова ниско ли беше паднал? Действително ли искаше да сложи в ръцете на племенницата си осъществяването на едно унижение на Мелиса, знаейки, че е спомогнал за него?

 

 

От Сан Франциско Мелиса отлетя за Перт, където двамата с Джек се представиха на смесените двойки. Оттам заедно заминаха в Сидни, за подгряващ турнир под егидата на Австралийския открит шампионат, който щеше да се проведе в Мелбърн през следващата седмица. Кати вече я очакваше в Сидни и двете отново бяха готови да се срещнат с Лиза и Хол Ренуик в Мелбърн.

— Да не би да ходиш с Хол? — попита я Джек.

— Не — тя неволно сведе поглед към сапфира, обкръжен с диаманти, който все още носеше.

— Никакъв изглед за сдобряване? — продължи меко той, забелязал жеста й.

Мелиса просто поклати глава и притихна, замислена дали да посвети брат си в тайната, или не.

— Джек? Ако Кати беше забременяла от теб, когато бяхте заедно, ти какво щеше да направиш? — попита тя прекалено спокойно.

О, боже, това ли беше причината за разрива помежду им? Бедното малко дете!

— Винаги внимавахме много, за да не се случи — започна малко сковано, въпреки че, без съмнение, тя добре беше разбрала мястото си във връзката им. — Мисля, че бих приел решението на Кати, каквото и да е то — продължи бавно той. — Не бих се оженил за нея, но бих я подкрепял финансово, в случай че пожелаеше да задържи детето.

— А ако не пожелаеше? — настоя Мелиса и той само сви рамене.

— Както вече ти казах, бих се съобразил с всяко нейно решение — тя не би имала много за губене, между впрочем.

— Хм… — Мелиса се усмихна и се поотпусна. Може би все пак Хол щеше да се окаже прав; може би тя не беше чак толкова отвратителна. Само ако Джек можеше да разбере пред каква дилема е била изправена, щеше да си даде сметка за мъченията, които е изтърпяла и продължаваше да търпи.

Джек смени темата, но си каза, че ако сестра му е направила аборт, Кати нямаше начин да не го знае.

 

 

— Искам да поговорим — каза й навъсено той, с особено напрегнато изражение на лицето, което не беше виждала до този момент.

Тя го погледна въпросително.

— За аборта на Мелиса.

— Тя ти е казала? — не успя да скрие изненадата си; Мелиса беше обещала да запази тайната.

— Не, ти току-що го направи — процеди ледено той. — Ти беше наета, за да се грижиш за нея, Кати.

— И какво се очакваше от мен — да наглеждам сексуалните й изпълнения, за да съм сигурна, че е взела необходимите предпазни мерки?

Джек въздъхна и прокара пръсти през косата си.

— Не, разбира се, че не. Съжалявам, не беше честно — призна неохотно той и гневът й се уталожи тутакси. — Ти очевидно си действала според случая — никога и думичка не се е чуло за това. Кой знае всъщност?

— Само майка ви и Ник, освен ако Мелиса не е споделила с Лиза. О, и Ейс, разбира се.

— Моля? — помисли, че не е чул правилно. — О, небеса! — избухна той.

— Не можах да се сетя за някой по-подходящ, който да ми даде съвет — започна колебливо тя. — Ти вече беше напуснал Ню Йорк, а аз не можех просто да вляза в съблекалнята и да попитам дали някой не е чувал за дискретна клиника, която прави аборти!

— Да, но… о, по дяволите! — изруга Джек. — Не се доверявай повече на Ейс!

Той се обърна и ядосано излезе, като си мислеше: „Дявол го взел, сега ще трябва да правя мили очи на копелето.“ Ако Ейс реши да направи малката им тайна публично достояние, всъщност двете тайни — връзката си с Роуз и аборта на Мелиса, каква храна за клюкарската преса щеше да бъде това! Вече нямаше да има нужда журналистите да висят край съблекалните и във фоайетата на хотелите седмици, ако не и месеци наред. Роман с продължение и подлистници — очаквайте следващия брой!

За разлика от Мелиса той винаги четеше списъка с подреждането, отбелязваше си потенциалните противници и вече знаеше, че ако и двамата с Ейс спечелят първия си мач, ще играят един срещу друг.

Искрено се надяваше, молеше се Ейс да загуби срещата си с номер четири от класацията, но в действителност той спечели една от най-големите си единични победи в сряда следобед. Двамата бивши партньори и приятели се изправиха лице в лице, един срещу друг.

За пръв път в своята професионална кариера Джек се напи предварително с бира — искаше напълно съзнателно да загуби този мач. Страхуваше се какво би предприел Ейс, разочарован и вбесен от едно поражение, и какво би изтърсил в интервюто след мача. Той по-добре от всеки друг познаваше стила му, сигурните сервиси и мощните волета, които биха затруднили всеки друг играч.

Но не и този път. Нямаше нужда от преиграване: той умишлено се бавеше до последната секунда, съвсем последователно и твърде очевидно, докато Ейс му хвърли един мрачен поглед и мълчаливо му нареди да се вземе в ръце и да играе както трябва. Джек спечели третия и четвъртия сет, преди да даде възможност на Ейс да се наложи в петия и да спечели мача. Знаеше, че би могъл да спечели и затова поражението беше още по-горчиво; първият Голям шлем на годината и въжделеното четвърто място в ранглистата…

— Днес си нещо прекалено остър — да не би да страдаш от липсата на махмурлук? — попита любезно Джек, докато се ръкуваха над мрежата.

— Да-а, позна — кимна Ейс, но изглеждаше по-скоро притеснен. — Но не и утре. Възнамерявам да направя парти за Ал Монтоя. Искаш ли да наминеш? — добави небрежно.

— Може — съгласи се учтиво Джек. Само да запази привидния мир, помисли горчиво той, докато прибираше хавлиите и ракетите си, преди да се отправи към съблекалнята.

Пълчища от фенове се трупаха за автограф и Ейс дори подписа няколко, преди окончателно да загуби търпение и да си тръгне, но Джек остана по-дълго от обичайното, като подписваше наред програми и бъбреше с хора в тълпата, на които иначе не би обърнал внимание, само и само да избегне по-нататъшни разговори с него.

Знаеше, че няма начин да избегне партито, но отиде възможно най-късно, без да бъде неучтив. Както и предполагаше, в апартамента на Ейс беше гъмжило от хора, но сърцето му подскочи, когато видя, че и Мелиса е една от гостите. Поне Хол беше тук, суетеше се около нея, прихванал я през кръста.

— Радвам се, че успя да се класираш — домакинът си запроправя път през навалицата, за да го посрещне. — Грабвай си питие или пък момиче.

— А не може ли и двете? — насили се да се усмихне Джек и Ейс се усмихна от своя страна.

— Обслужвай се — той се поколеба, после добави тихо: — Дай да спрем с мусенето, съгласен ли си?

Джек сви рамене.

— И двамата сте свободни, признавам, че не ми влиза в работата. Но не очаквай да й хареса — знам колко зле се отнасяш с жените. А и освен това никой не обича да мисли, че майка му има сексуален живот, нали?

— Може би само там, откъдето идваш ти — изрече с равен глас Ейс. — Там, където аз израснах, всяка една майка беше курва.

„Което не е причина да превърнеш и майка ми в такава“, помисли си ядосано Джек, но запази самообладание и разсеяно огледа помещението, сякаш специално търсеше някого. Усмихна се топло на Мелиса, която изглеждаше неустоима в права къса рокля от черна дантела без талия. Тя тъкмо си проправяше път към него, а Хол я придържаше за лакътя. Какво само правя заради теб, помисли си той с горчивина. Но винаги беше я обичал и закрилял от мига на раждането й и осъзнаваше, че би могъл да й предложи много повече от умишлената загуба на един мач, за да утеши мъката й.

— Здрасти и чао! — извика весело Мелиса. — Тръгвам си.

— Амии? — Ейс хвърли многозначителен поглед към Хол. — Рано в креватчето, защо, скъпа?

— Да, но не и за това, което си мислиш — наежи се тя. — За утре имам два мача в списъка.

— Кофти късмет, Хол! — провлече Ейс и се ухили на неловката му физиономия.

Помисли си, че Хол е твърде мек с нея — изминали бяха месеци от скъсването с Ленъкс, а той все още не беше я завел в кревата си, завърши презрително мисълта си. Единственото, което предлагаше, беше едно рамо, на което да поплаче и много скоро щеше да хване ревматизъм.

Изгледа я настойчиво — тя наистина се нуждаеше от нов любовник, реши той, но със съжаление отхвърли идеята — поне засега. В този момент имаше нужда много повече от Джек, отколкото от сестра му или майка им.

— Отвратителен си! — изсъска тя, после премести погледа си от единия към другия. Никога не беше повярвала на официалната версия за тяхната раздяла. — Отново ли сте приятели? За какво беше цялата тая суматоха?

— О, Джек реши, че всички са прави да мислят, че съм истински кучи син и гадно копеле — започна Ейс, като погледът му не се отместваше от него в очакване на реакцията му. Джек направи грешката да се усмихне, после осъзна, че това всъщност беше тест за истинските му чувства. Ейс беше напълно убеден, че той няма да приеме ролята на безгрижен зрител, ръкопляскащ на изпълнението на клоуна. Очите му потъмняха.

— Не проигравай късмета си — изрече меко той, като се обърна така, че Мелиса да не може да го чуе.

— Съжалявам, не можах да устоя на изкушението — подхвърли невинно Ейс.

— Да устоиш на какво? — погледна го с очакване Мелиса.

— Нищо — изрекоха в един глас и двамата и тя въздъхна тежко.

— О, я си задръжте глупавите тайни за себе си — промърмори отегчено. — Хайде, Хол, да тръгваме.

Излязоха, като Хол я следваше неотлъчно.

— Хол, овчарското куче — изрече презрително Ейс.

— По-добре овчарско куче, отколкото вълк — не му остана длъжен Джек. — Я ми кажи, коя е оная блондинка там? — смени темата той, изплашен, че Ейс би приел репликата му за извинение.

— Не й знам името — огледа я преценяващо Ейс. — Дойде с Алфредо.

— Е, ще си тръгне с мен. И хич не ми пука, че това е неговият рожден ден.

Ейс се разсмя.

— Радвам се, че се върна, приятелче — каза искрено той.

 

 

Хол и Мелиса изминаха краткото разстояние до хотела й, хванати небрежно за ръце. Той не беше направил никакъв намек за последния им разговор в Сан Франциско, но беше съвсем очевидно, че чувствата му към нея не бяха се променили, въпреки че знаеше ужасната й тайна. Кафявите му лешникови очи все още бяха пълни с топлота и възхищение, освен това даде всичко от себе си, за да я тренира и участва в подгряващите мачове, докато бедната Кати лежеше болна от грип, и оставаше при нея в стаята й, за да не се зарази.

Мелиса беше започнала турнира малко нервно. Превзела деветнадесетото място в световната ранглиста, тя стремително се изкачи на шестнадесето, като победи в няколко мача много по-известни от нея тенисистки. Това беше ново усещане, но и нов натиск — очакваше се да достигне до четвъртия мач на Големия шлем.

Вече беше настръхнала срещу телевизионните репортери, които представяха на зрителите имената на участниците, като изписваха с удебелени букви имената на онези, които бяха загубили — сякаш бяха умрели! Кати го наричаше „позорния списък“, но сега Мелиса вървеше стремително към третия мач и самочувствието й непрекъснато нарастваше, тъй като много от фаворитките бяха отпаднали.

Мелиса измъкна връзката с ключове и се обърна към Хол, като се надигна на пръсти и му подаде бузата си за целувка. Поколеба се — знаеше, че той очаква далеч повече от нея. До този миг беше устоявала, но внезапно се почувства толкова самотна, толкова уморена да очаква една-единствена думичка от Ник, дума, която така и не дойде. А ето тук имаше мъж, който я искаше, който я разбираше, нея и нейните амбиции, и начина й на живот така, както Ник никога не беше го правил.

— Искаш ли да останеш? — прошепна тя.

Устата му пресъхна, той едва успя сковано да кимне и да благодари мълчаливо на Бог за това, че в джоба си имаше пакетче презервативи.

Когато останаха сами в стаята, Мелиса почувства как я обзема плахост и нежелание подобно на девственица. Започна нервно да рови в чантата си, като избягваше да среща погледа му.

— Ако си променила решението си, само ми кажи и аз ще си отида и ще се самоубия — изрече небрежно той.

Мелиса се засмя и тръгна бавно към него, без да отмества поглед от тъмните топли очи, които я гледаха с такава любов.

— Не го прави. Не съм променила решението си — просто никога не съм била с друг мъж, освен с Ник.

— Предположих го — промълви Хол и я притисна нежно, но настойчиво. Насили се да действа бавно — истинска агония, тъй като в действителност копнееше да разкъса дрехите й, да я повали на леглото и да я накара да забрави завинаги името на онова копеле. Но нагонът надделя, подсилен от желанието и възможността да бъде най-сетне с момичето, за което толкова дълго беше копнял, и той свърши прекалено бързо.

— Господи, съжалявам — простена, докато се задъхваше. — Бях като ученик на първата си среща.

— Не се извинявай, беше чудесен — излъга учтиво Мелиса. Сякаш се намираше на досадно английско чаено парти, помисли горчиво Хол. После се смъкна надолу, спря за миг да целуне гърдите й и продължи към бедрата й, като зарови лице в меката влага между тях.

— Хол, няма значение — изрече бързо Мелиса и го отблъсна. Той беше очаквал да го повторят… о, боже!

— Уморена съм, а и двамата имаме мачове утре.

— Окей — съгласи се неохотно след известна неловка пауза. — Следващият път ще бъде по-добре — обеща и я притисна в обятията си.

Мелиса се усмихна и кимна, после се отпусна до него, докато не чу равномерното му дишане. Надигна се предпазливо и се отмести от него — не можеше да заспи в прегръдките му, не можеше да се настани уютно във вдлъбнатините на тялото му по начина, по който заспиваше до Ник. Отвратена и нещастна, изпълнена с чувство за вина, сякаш го беше предала, тя се обърна настрани и затвори очи.

Не след дълго се събуди, усещайки приятната топлота от допира на ръцете му, които нежно милваха гърба и хълбоците й. Пообърна се към него, така че да може да стигне гърдата й, която той обхвана в шепата си, нежно затърка връхчето й между двата си пръста. О, така вече е много по-добре — помисли томително тя.

Затаи дъх, когато ръката му се спусна надолу. Раздалечи бедрата й и се плъзна в нея. Простена от удоволствие и притисна гърба си по-плътно до тялото му, повдигайки лекичко таза си. Той я обхвана отзад с другата си ръка и зарови пръсти в топлата й утроба. Мелиса затвори очи и се остави страстта му да я повлече и погълне; здравото й младо тяло копнееше за силата и нежността му; изви се като дъга под него и простена дълбоко, за първи път удовлетворена истински от толкова много време насам.

— Получих оргазъм! — възкликна въодушевено тя, толкова впечатлена, че Хол си помисли дали не й се случва за първи път. Изпита невероятно облекчение, усмихна се и я обсипа с целувки. Проклетите студенокръвни англичани, явно ненапразно им се носеше славата, че са слаби любовници, помисли си злорадо. Тя сигурно никога повече няма да поиска да се върне при онази безкръвна риба.

— Обичам те.

— О, Хол! — прегърна го силно, като й се искаше и тя да изпитва същите чувства, но той беше твърде щастлив, за да забележи фалшивата нотка в гласа й. Много скоро отново потъна в сън, напълно доволен от живота и съдбата си.

Кати остана доста изненадана, когато позвъни на другата сутрин, за да обсъдят тактиката на предстоящия й мач, а й отговори Хол.

— Тя е под душа — заяви весело той. — Няма нужда повече да се притесняваш за Ник Ленъкс — той вече е минало.

Само в мечтите ти, помисли мрачно Кати.

Нетърпелива да види как това ново преживяване ще се отрази на играта й, Кати напусна леглото и се настани до страничната линия, за да може да я наблюдава по-добре, докато тя тренираше с Хол и Лиза. Стори й се, че изглежда по-спокойна, бодра и с желание за победа. Нямаше и следа от замечтани погледи и полуусмивки, нито пък от стреса, какво ще стане и дали ще се справи добре, който обикновено я събаряше преди всеки решителен мач, особено след прекарана с Ник нощ — нещо, което винаги беше вбесявало Кати.

Когато тренировката приключи, тя тръгна с нея към съблекалните.

— Не искам да ти натяквам… — започна тя.

— И откога? — попита Мелиса в най-добро разположение на духа.

— Ти взе всички предпазни мерки, нали? Снощи, имам предвид.

— Разбира се. Девствен пояс и желязна мрежа.

— Е, добре — въздъхна Кати. — И как е той в леглото?

Мелиса се усмихна, но отказа да отговори на въпроса й.

 

 

След Откритото първенство на Австралия Мелиса се състезава в Далечния изток, преди да се върне в Щатите на зелените американски кортове. Те бяха по-жилави от европейските и повече подхождаха на естествения й начин на игра.

Връзката й с Хол продължаваше, но повече по навик, като съжителство върху твърдо изградена база, без изненади и емоции — нещо, което я удовлетворяваше много повече, отколкото него. Участията им бяха най-често в различни щати, но той често прелиташе при нея, за да си изпроси няколко дни в нейната компания, преди да продължи към следващата спирка в турнира.

Сексуалният им живот се развиваше в пълна хармония и тя винаги го посрещаше с радост, но не му позволяваше да я отклонява от тениса. Работеше по-упорито отвсякога и даже Кати започна да протестира, че се пренатоварва. Мелиса избягваше дискусиите, но тя знаеше какво я тласка към това убийствено изтощение — наближаваше времето, когато би трябвало бебето да се появи на бял свят и Мелиса не можеше да го забрави, не можеше да понася спокойно гледката на бременни жени или малки бебета. Продължаваше безконечната си въртележка на обикаляне по света, трениране, игра, ядене и спане, а Кати я наблюдаваше отстрани в очакване на експлозията.

И тя се появи през един горещ, задушен и влажен следобед във Флорида.

Мелиса играеше срещу Лиза — нещо, което мразеше да прави, и като фаворитка от ранглистата от нея се очакваше да победи. Публиката неотклонно стоеше зад американката, и то най-вече една особено гласовита групичка ученици, които открито злорадстваха при грешките на Мелиса и полудяваха от възторг, когато Лиза пречупваше сервиса й, за да си спечели втория сет.

Мелиса им хвърли поглед, докато вървеше към стола си, после се обърна още веднъж, тъй като й се стори, че разпозна помежду им нечие лице. Ами да, Джулиет Стентън! Не можеше да бъде… освен ако… може би Ник беше довел племенничките си на почивка във Флорида.

Насили се да не мисли за това и се съсредоточи върху втория сет, но Лиза спечели без усилие началото на гейма. Ядосана на себе си, Мелиса се приготви за сервис, решена на всяка цена да накара хиените да млъкнат, като спечели.

Вдигна високо топката и се приготви да замахне с ракетата; остър писък на бебе разцепи въздуха и го проряза като с нож. Тя отпусна ракетата и удари няколко пъти топката в земята, за да се съвземе, после повтори дословно първоначалните си действия. Заигра яростно, но и бебето не се отказваше — Мелиса не можеше да издържа повече — що за изчанчена идиотка беше довела едно бебе да гледа тенис?

— Ще махнете ли проклетото бебе оттук? — изкрещя тя и добави още някоя и друга ругатня.

Кати се намръщи и обхвана с ръце лицето си. Лиза замръзна с отворена уста, невярваща на ушите си. Един от учениците се изхили, но тълпата мълчеше обвинително. Жената с бебето се надигна от мястото си и се запрепъва надолу между редовете, докато изнасяше смутителя, лицето й беше покрито с тъмночервени петна.

— Предупреждение за непристойно поведение, мис Феръл — обяви съдията с мрачен вид и я изгледа строго.

Мелиса прехапа устната си и се опита да измести инцидента от съзнанието си. Публиката обаче нямаше намерение да я остави да се измъкне току-така и Лиза поведе с четири на един.

Докато си сменяха местата, Мелиса отново се убеди, че съзира в тълпата Джулиет Стентън, точно злорадото изражение на лицето й я накара да събере сили — тя НЯМАШЕ да загуби този мач!

Блокира съзнанието си за всички странични явления: забрави жегата, враждебната публика, умората и отчаянието, забрави, че играе срещу приятел.

Кати наблюдаваше с гордост и одобрение тази трансформация и си отдъхна, когато Мелиса изравни резултата. После поведе с пет на четири и спечели мача.

— Гейм, сет, мач, Феръл!

— Почти те бях съборила този път! — промърмори със съжаление Лиза, докато се ръкуваха над мрежата.

Мелиса се усмихна и се обърна да погледне Кати.

— Добра игра — каза спокойно тя. — Но следващия път, когато ти хрумне да ругаеш някого от зрителите, внимавай да не бъде съпругата на директора на турнира — добави остро тя.

— О, по дяволите, тя ли беше наистина? — възкликна Мелиса. Знаеше, че не заслужава овации за поведението си, но не можа да се въздържи и се разсмя. — Предполагам, че няма да ме споменат в списъка за парични субсидии през следващата година — въздъхна печално тя, но настроението й мигом падна, когато съзря Джулиет. Смушка Кати. — Виждаш ли високото русо момиче ей там горе? Сигурна съм, че това е племенницата на Ник.

— Не може да бъде — какво ще дири тук… искаш да кажеш, че имаш предвид момичето, което те нападна в Ийстбърн, когато победи сестра му? — продължи замислено Кати, припомнила си ужасния мигренозен пристъп.

— Да, това е една от сестрите.

— Действително прилича на нея — съгласи се неохотно. — О, забрави го, хайде да вървим.

Лиза бързешком раздаваше автографи, но за пръв път никой не се обърна към Мелиса и тя тръгна след бодигарда към изхода на корта.

— Мелиса!

Тя се обърна по посока на гласа. Наистина беше Джулиет.

— Здравей, Джулиет — поздрави хладно. — На почивка ли си?

— Не, записах се в Академията по тенис. Чичо Ник ще плати за обучението ми — заяви гордо тя и я прикова със сивите си очи, които толкова приличаха на неговите, и сега бяха пълни с неприязън.

— Така ли? Съмнявам се, че разполага с достатъчно пари, за да покрие разноските — отвърна ледено Мелиса. — Между другото, ако наистина си толкова добра, Академията би ти отпуснала стипендия.

— Добре казано — промърмори зад нея Кати, хвана я за ръката и я поведе напред, преди Джулиет да е имала възможност за достоен отговор.

— Чичо Ник помоли Шийна да се омъжи за него! — извика Джулиет след нея.

Кати почувства как цялото й тяло се напряга и решително я поведе напред.

— Обзалагам се, че е лъжа — изсъска тя. — Тази малка подла кучка!

— Господи, той наистина ме мрази — простена Мелиса и се срина върху първата пейка в съблекалнята. — Той никога не е проявявал и най-нищожния интерес към моята кариера, но е готов да плати купища пари за тази на племенницата си, единствено, за да ме засегне. И знаеш ли кое всъщност е най-глупавото? — попита с треперещ глас и тръгна, преди да дочака отговора й. — Че когато за пръв път забелязах Джулиет в публиката, ми се прииска и Ник да е там, помислих си, че е дошъл да ме гледа. — Тя преглътна сълзите си. — Това не е ли най-патетичната дивотия, която някога си чувала?

— Не — промълви меко Кати. — Хайде, ще се почувстваш по-добре след един душ и масаж — каза тя и й подаде шепа хапчета, които да блокират пристъпа на мигрената.

— Нямам нужда от тях.

— Вземи ги, просто превантивно. По-късно ще играеш на двойки.

Мелиса само сви рамене и ги погълна с отвращение.

Докато физиотерапевтът премахваше болката и умората от схванатото й тяло, Кати тръгна да търси отдушник и за пръв път се зарадва, когато налетя на Хол.

— Радвам се, че си тук — извика ентусиазирано тя. — Мелиса ще има рамо, на което да поплаче.

— Победи ли я Лиза? — попита изненадан той.

— Не, но Ник Ленъкс се опитва да го направи — каза навъсено Кати и му разказа набързо случката.

За разлика от нея Лиза не се зарадва да види брат си отново.

— Не и още една загуба в първия мач? — въздъхна тя.

— Мдаа, и какво от това? — заяви безгрижно Хол.

Лиза сви рамене, но не каза нищо. Щом като смяташе, че Мелиса е по-важна от кариерата му, това си беше негов избор.

Мелиса също не беше във възторг от срещата им. Мислите й бяха прекалено заети с Ник, с наглостта на Джулиет и инцидента на корта, от който вече ужасно се срамуваше. Все пак съумя да се престори достатъчно и да му се усмихне, успя да събере сили за победата си по двойки същата вечер, но всъщност нямаше какво да предложи на Хол. Не можеше да събере достатъчно ентусиазъм за секс, а не искаше да го разочарова — беше прелетял стотици мили, за да бъде с нея.

— Знаеш, че винаги можеш да ми се довериш — каза прочувствено той, обиден от мълчанието й.

— Съжалявам, уморена съм — извини се Мелиса и изпита облекчение, когато той се отдръпна от нея и се отпусна на леглото.

— Няма да ти позволя да го казваш, когато се оженим — пошегува се той и се засмя насила.

— Съжалявам — повтори немощно тя. — Съжалявам, че не мога да те обикна, съжалявам, че все още обичам Ник…