Катрин Белами
Страсти на корта (6)

Шеста глава

— Мисля, че първият мач ще ти хареса — каза Кати. — Ще играеш срещу Даян Банистър — тя те победи в Бекънхем миналата година.

— Да — кимна замислено Мелиса. Оттогава не бяха играли, но през изтеклите месеци нейната лична класация беше хвръкнала рязко нагоре, надминавайки и по-старшата по възраст Даян — класираната най-високо британска тенисистка. — Сякаш ще бъде изцяло британски мач и най-вероятно ще играем на централния корт — усмихна се щастливо тя.

— Това същото момиче ли е, което миналата година се страхуваше да излезе на корта даже когато брат й я държеше за ръката? — подигра я Кати.

Мелиса само се усмихна разсеяно — толкова път беше изминала оттогава.

Много финалисти от върховете излязоха на терена още в първия ден на откриването на Шампионата и мачът на Мелиса беше определен на един от страничните кортове, привличайки само няколко зрители. Както и да е, тя стана първата, достигнала до втория мач, победила Даян лесно — с шест на два, шест на два.

В сряда обаче се изправи срещу доста по-голяма трудност — трябваше да се срещне с Карлота Мендоса, номер осем от ранглистата на финалистите, и то за пръв път. Карлота, която Ейс беше нарекъл товарен кон, беше висока и яка и превъзходна тенисистка на всякакъв терен. Докато вървяха към корт номер едно, трибуните вече бяха препълнени и Мелиса хвърли бърз поглед наляво, където седяха поддръжниците на играчите.

Зърна родителите си, Джек и Кати, и разбира се, Ник. Напоследък той проявяваше много по-голям интерес към този спорт и тя със задоволство разбра, че посещавал някакъв клуб в Единбург, където вземал уроци по тенис. Неговият треньор, Гейвин Брус, беше решил да посвети живота си на професионалния тенис, отказвайки се след осемнадесет месеца игра, осъзнал, че не може да понесе напрежението и натоварването. Беше се върнал отчаян и самотен у дома, изтощен и обезверен след спечелването само на два мача. Преклонението му пред тези, които наистина успяваха, беше оказало благотворно влияние върху Ник, променяйки изцяло отношението му към сериозността на този спорт.

Не беше чак толкова лесно, колкото изглеждаше! Имаше обаче всички физически дадености да стане добър играч — след упорити тренировки, разбира се, разсъждаваше той. Какво толкова — стига ти само да биеш сервис, кога — бекхенд, кога форхенд, да държиш топката над мрежата и в границите на линията, нали така? Грешка: твърде скоро Ник разбра, че има много да се учи.

Мелиса се подсмихна, после продължи пътя си, вдигайки глава, за да погледне почитателите си, които я приветстваха с бурни аплодисменти. Даже и до сто години да доживееше, острият аромат на прясно окосена трева винаги щеше да нахлува в мислите й при спомена за този ден, помисли си тя — първата й индивидуална игра на един от централните кортове в Уимбълдън. В корема й пърхаха няколко пеперуди, но те щяха да изчезнат само веднъж да започнеха играта. Грег Рейнълдс също присъстваше — нещо необичайно за него. Той рядко гледаше срещите, твърде зает да урежда зад кулисите ангажиментите на играчите, които представляваше, че да има време й да ги гледа. Интересът му към Мелиса обаче надделя: тя твърде бързо се изкачваше по стълбицата на ранглистата — нещо, което едва ли някой беше очаквал, пресата я обичаше и даже незлобливите клюки, които спрягаха името й с Хол и Ейс, я оставиха недокосната. Вече имаше стабилно изграден професионален профил и още няколко мача на най-известните световни терени щяха да я направят твърде привлекателна за спонсорите.

Мелиса от пръв поглед разбра, че тълпата е на нейна страна — искаха от нея да играе добре, както и от всеки британски тенисист. Беше дълъг и изтощителен първи сет, но имаше предимството да сервира първа. С пет на четири, окуражавана от рева на въодушевената публика, тя разбра, че сега е нейният голям шанс при откриването на сета. Мелиса пропъди мисълта от главата си и се съсредоточи в топката. Беше доста плах сервис и тя пристъпи напред, улучвайки перфектно момента на своя удар, стисна с две ръце ракетата и я изпрати с елегантен бекхенд в ъгъла на корта.

— Гейм и първи сет, Феръл, шест на четири.

Мелиса отново сервира за начало на сета и много бързо го спечели, тъй като Карлота очевидно играеше дезорганизирано след първата си загуба. Тя неумолимо и агресивно я атакуваше, следвайки неотклонно промяната в тактиката й. Водеше с пет на три.

Сърцето й лудо биеше, но тя се обърна към момичето, което подаваше топката и му кимна спокойно. Щеше да сервира за мача! На Уимбълдън, срещу номер осем от ранглистата! Забрави го, нахока се наум, просто изиграй една точка. Петнадесет нула, тридесет нула, четиридесет нула. Три точки! Тя подхвърли топката и замахна с ракетата. Беше добър първи сервис, но връщането на Карлота също беше брилянтно и Мелиса трябваше да подскочи, за да достигне топката, след което я запрати с двоен бекхенд край Карлота, едва докосвайки линията. Беше го направила! Беше!…

— Четиридесет — петнадесет.

— Какво?

Мелиса погледна към съдията, после премести поглед към рефера на страничната линия. Не го беше чула да обявява аут, но ръцете му бяха напрегнати, което означаваше, че топката й е отишла твърде далеч.

— Четиридесет на петнадесет — повтори съдията.

— По дяволите, сто пъти по дяволите! — мърмореше Мелиса под нос. Беше сигурна, че е спечелила мача, но след всичките онези пререкания за страничната линия с Лучия в Рим нямаше да започне да спори, ако ще и всички съдии да се разхождаха из корта с бели бастуни и кучета — водачи.

— Тя вече има две точки от мачовете — каза Джек по-спокойно, отколкото всъщност се чувстваше. Да загубиш точка в подобен мач означаваше дори за изтъкнат играч крачка назад, а Мелиса имаше само едно отклоняване на топката при сервис. Ако сега Карлота не успееше… Той се наведе напред, като се молеше Мелиса да запази спокойствие, усещайки ноктите на Кати да се впиват в ръката му.

Мелиса удари няколко пъти топката, за да се концентрира, удари добър сервис и хукна към мрежата, пресрещайки връщането на Карлота с мощен удар, в който имаше малко повечко сила от необходимото, на косъм да я изпусне.

— Гейм, сет, мач, Феръл!

Мелиса се усмихна широко и се обърка към Ник и семейството си, докато чакаше до мрежата поздравленията от Карлота.

— Добра игра — поздрави я тя, едва ли не обвинително, и бързо напусна корта.

Мелиса й остави достатъчно време, като се наслаждаваше на аплодисментите и на благоразположението, което струеше от публиката и я обгръщаше като в облак от всички страни на стадиона. Искаше й се завинаги да остане тук.

Хукна към семейството си, за да приеме поздравленията; Ник я чакаше прав и я грабна в обятията си.

Роуз попиваше сълзите си, а Даниъл изглеждаше толкова горд, сякаш самият той беше спечелил мача. Единствено Джек и Кати знаеха как точно се чувства тя, колко велик е триумфът й. Двете размениха дълъг поглед, като всяка отдаваше мълчаливо признание на другата за нейния принос в победата.

После всичко се смеси в невъобразим хаос — много хора, които й говореха едновременно, гласовете им се смесваха и размиваха край нея.

— Върви да си вземеш душ — там е единственото място, където можеш да останеш сама на спокойствие — пошушна й Кати, чувствайки, че й идва твърде много.

Послуша съвета й, но не успя да се успокои. Все още беше на върха, превъзбудена от емоции, част от съзнанието й оставаше на корта, ушите й пищяха от силата на аплодисментите.

Когато влезе в залата за пресконференции, сияеше от щастие и трепереше от възбуда. Зае мястото си и погледна представителите на пресата. Въпросите им бяха добронамерени и лесни за отговор. Тренирана от Кати, внимаваше много да не изтърве нещо в ущърб на противничката си.

— Вие си мислехте, че сте спечелили първата точка от мача — как се почувствахте след решението?

— Реферът на страничната линия е имал по-добра позиция да прецени нещата. Предполагам, че съм се заблудила — усмихна се сладко тя и бързо премина към останалите въпроси.

— Вие победихте номер осем от ранглистата и сега пътят ви към четвъртфиналите е открит, нали?

Мелиса се взря в мъжа, който беше задал въпроса, еуфорията й спадна и тя почувства лек пристъп в дясното си слепоочие.

— Не! — възрази малко по-рязко от необходимото, те не можеха да очакват това от нея, просто не можеха да го очакват! — Аз дори не знам кой ще бъде следващият ми противник. — Тя бързо вдигна ръце, за да ги накара да замълчат. — Това е задължение на Кати — добави тя и се насили да се усмихне. Посоката на интервюто се промени: те започнаха да й задават въпроси за Кати и нейната роля на треньор. Мелиса си отдъхна, но когато всичко свърши, почувства истинско облекчение и почти се втурна към съблекалнята, където набързо изгълта две таблетки против главоболие.

— О, боже, не и главоболие? — потрепна колебливо гласът на Кати.

— Не, поне засега — Мелиса потърка челото си. — Само лек намек по време на интервюто, но изглежда ще ми се размине — изрече със заклинателен глас и кръстоса пръсти.

— Трябва да ги вземаш веднага, когато наистина почувстваш болка!

— Знам, но не мога да започна да гълтам лекарства с пълни шепи пред журналистите, нали? — не й остана длъжна тя.

— Предполагам, не. Какво толкова казаха, че да те разтревожат? — подхвърли заядливо Кати.

— Изглежда искат от мен още сега да мина през четвъртфиналите — въздъхна Мелиса. — Не знаят ли какъв труд е това?

— О, сигурно го знаят — просто душа дават англичанка да се класира — утеши я Кати — Почакай минутка — каза тя и изчезна да потърси Ник. Може би все пак момчето щеше да се окаже от полза.

— Можеш ли да заведеш Мелиса в твоя апартамент? — попита тя.

— Разбира се. — Ник не беше сигурен дали е разбрал правилно.

— Там няма да я притесняват от пресата — обясни му Кати. — Ще можеш ли да я храниш, да я успокояваш и да се грижиш да спи добре през нощта?

Е добре, точка в моя полза, помисли си Ник. За двете условия поне можеше да гарантира.

— Разбира се. Но аз си мислех, че тя ще иска да остане, за да подкрепя Джек.

— Дойде й много — взе решението вместо нея Кати. — Тя има нужда сега единствено от почивка и разведряване.

Заобиколиха главния вход и излязоха незабелязано. Сега Ник си даде сметка защо Кати беше взела това решение: настроението на Мелиса се менеше всяка минута. От екзалтирана възбуда изпадаше в мрачна меланхолия, от неспирен брътвеж преминаваше в потиснато мълчание, след което следваше нескончаем монолог. Когато пристигнаха в апартамента, състоянието й не се промени — включваше и изключваше телевизора, вдигаше разни предмети и отново ги поставяше на местата им или някъде другаде. Ник направи мълчаливо чай и тя изпи половин чаша, забравяйки остатъка.

— Ела тук — протегна ръка, осъзнал внезапно какъв е единственият начин на комуникация с нея — в хоризонтално положение — и я поведе към спалнята. Дръпна завесите, за да затъмни стаята и я притисна в обятията си, целувайки врата й. Устните му почувстваха бързото препускане на пулса й. Не и от възбуда, прецени той, все още не.

След няколко часа се събуди и предпазливо се отдръпна от нея, за да не я притесни. Съсредоточено я загледа как спи с отпуснато тяло, дълбоко и равномерно се повдигаха гърдите й, лека усмивка извиваше устните й — него ли сънуваше или своя мач? Той не посмя да доразвие мисълта, вдигна внимателно дрехите си и излезе от стаята.

 

 

Още две последвали победи в четвъртък повдигнаха самочувствието й, а новината, че третият й мач в индивидуалната игра ще се състои на централния корт го затвърди окончателно. Кати беше отделила време да посъбере информация за противничката й — малко известна австралийка на име Сюзън Карлън.

— Тя е само на деветнадесет и е класирана на сто осемдесет и осмо място, така че доста ще трябва да се потруди за този турнир. Подобно на теб е добра на волето, така че ще трябва да водиш ти, което няма да е особено трудно, ако я накараш да се поизпоти на корта — съобщи й Кати. — И това е първият й Голям шлем, значи ще бъде адски нервна да се появи на централния — добави тя.

Мелиса кимна в знак на съгласие, спомнила си собствената си плахост, подплатена с мрачно предчувствие отпреди една година.

В петък рано сутринта се появи на корта за тренировки, прекалено заета в мислите си с това, което й предстоеше, за да забележи високото, кокалесто момиче, което спря за миг, за да й хвърли един поглед, преди да продължи пътя си. Кати също я забеляза и я посочи на Мелиса. Тя вдигна поглед, премигна и отново я погледна.

— Тя би трябвало да е в списъка на мъжете. Едва ли е австралийка — сигурно е амазонка! — възкликна ужасено тя.

— Недей да изпадаш в паника. Тя е с наднормено тегло, ще препуска на корта като слон.

— Това едва ли е толкова важно — виж ръцете й само! Като на горила! Всичко, което трябва да прави, е да застане в средата на корта и да ги протегне. Изобщо няма нужда да се движи!

— Глупости! Ако се придържаш към удари ниско долу към краката й и заемеш позиция до мрежата, всичко ще бъде окей — погледът й се плъзна покрай Мелиса и от това, че се озари внезапно, разбра, че Джек е наблизо. Обърна се и го видя да приближава с Ейс — двамата трябваше да играят мач по двойки по-късно същия следобед.

— Виждал ли си онзи гигант, с когото трябва да играя? — попита Мелиса и кимна по посока на австралийката, която тъкмо загряваше на съседния корт.

Джек изкриви физиономия, изпълнена със съчувствие. Ейс се изхили гръмогласно.

— Ако те бие, настоявай за хормонален тест — посъветва я той. — Тя има в тялото си повече тестостерон от мен! — каза той.

— Обзалагам се обаче, че не е погълнала толкова алкохол — подметна кисело Джек. Пиянството на Ейс действително го тревожеше; неговите постоянни разпивки нощем не се отразяваха добре на формата му, а Джек горещо се надяваше да спечели титлата на Уимбълдън. Ейс се опитваше и почти успяваше да внуши, че също му пука.

— Аз съм в голяма беда — подшушна й доверително Ейс. — Забравих да си поискам нощен пропуск!

— Познавам усещането — намигна му Мелиса и погледна към Кати с крайчеца на окото си.

— Хайде да се залавяме за работа! — извикаха Кати и Джек в един глас и Ейс се изхили.

— За мен си остава мистерия, защо вие двамата винаги прекъсвате хубавите работи? Направо сте родени един за друг.

— Млъквай! — извика Джек, хвърляйки извинителен поглед към Кати и тръгна напред, като се извърна, за да избегне погледа на Мелиса.

Нейният мач щеше да бъде пръв на корта — нещо, което я зарадва — беше изключителна досада да се въртиш в съблекалнята и да чакаш да приключи някоя среща, докато дойде твоят ред.

Минутите бавно се точеха, докато чакаха кралските особи да заемат местата си във височайшата ложа. Забавянето я тормозеше — кого, за бога, беше дошла да гледа публиката? Те са тук, за да те видят как побеждаваш, говореше слабо гласче в главата й. Ти победи тенисист номер осем в световната ранглиста, така че някакво си неизвестно име под номер сто осемдесет и осем ще бъде като парче кейк…

Точно това си мислят, но грешат — реши Мелиса. Тя не би се изправила с леко сърце срещу момиче, спечелило два мача от квалификационните срещи и вече победила двама играчи, класирани по-високо от нея в основната листа.

Най-сетне ги поканиха да излязат на корта. Мелиса остави Сюзън да води — аплодисментите станаха гръмовити, когато самата тя се появи в полезрението на публиката. Почувства — и видя как я сравняват с противничката й. Лицата, които съзря, бяха усмихнати и доброжелателни, а заредената с очакване публика смъкна малко от товара на плещите й. Може би щяха да разберат и да й съчувстват, ако загубеше, а не да хвърлят упреци по неин адрес и да й се подиграват, помисли си с надежда тя.

Достигнаха линията за сервиси и се обърнаха с лице към кралската ложа. Мелиса се насили да направи плах, макар и грациозен реверанс. Сюзън се поклони сковано с прибрани крака и коленете й се раздалечиха докато приклякаше. Или беше последователка на Пол Кийтинг, или беше схваната от нерви. Мелиса се молеше да е второто.

Тя спечели жребия и избра да се откаже — ако не бъркаше за паниката на гигантката, можеше да спечели тутакси брейк-сервис. Много скоро установи, че Сюзън удря топката яко като мъж, но за щастие доста неточно — или поне днес бе така. Нито един от първите й сервиси не беше добро попадение и Мелиса трескаво тласкаше мача напред, бързайки да победи убедително, преди противничката й да се съвземе достатъчно, за да заиграе както трябва.

Успя да спечели лесно с четири на нула, пропускайки само една точка, преди Сюзън да намери верния ритъм и да започне да сервира със самочувствие. Все още се движеше мъчително и Мелиса я отпращаше в различни посоки, после я подлъга и се хвърли в атака. Петият гейм беше мъчителен, с три равни резултата, но Мелиса го спечели и хвърли победоносна усмивка към Кати, преди да отиде да седне и да си почине.

Мелиса сервира с аут на първия сет при шест на нула, аплодирана френетично от своите поддръжници. Все по-трудно й ставаше да печели геймовете обаче и Сюзън спечели първия; сервисите й станаха мълниеносно бързи и заредени със сила, а Мелиса не успяваше да контролира връщането така добре, както би й се искало. Трябваше да си отвоюва собствен сервис, за да придаде поне малко равностойност на играта, ако искаше да спечели. Сега Сюзън играеше с пълно самообладание, движеше се по-лесно и непрекъснато я провокираше.

Мелиса задържа до сервис, но нямаше как да прекъсне Сюзън. Резултатът беше три на четири, после стана четири на четири, но Сюзън отново имаше предимството да сервира първа. Тълпата, все още на нейна страна, очакваше повторение на първия лесен сет; дочуха се нетърпеливи възгласи: „Хайде, Мелиса!“ и „Давай, Мелиса!“, но краката й по-скоро се сковаваха, вместо да хукнат по-бързо и самоуверено. Те не виждаха ли, че начинът на игра на австралийката драматично се променяше?

Мелиса много искаше да приключи мача в два сета и прие предимството на няколко слаби втори сервиса, като ги връщаше в ъглите на корта. Прекъсна при пет на четири и воят от трибуните беше невъобразим, когато излезе, за да сервира за мача. Съдията напразно призоваваше за тишина и спокойствие.

Мелиса не обърна внимание на гюрултията — ликуващите възгласи бяха предназначени за нея и тя нямаше да ги разочарова. Сервисът й беше брилянтен, волето — добре премерено. Опонентката й беше сразена.

— Гейм, сет, мач, Феръл!

Тълпата полудя и Мелиса пое облекчено дъх. В някои отношения тази победа беше даже още по-сладка от онази над Карлота — сега доказа на родната си публика, че предишната победа не е била случайна; тя действително беше победител.

Втурна се да стиска ръце, като същевременно обърна поглед към Ник, Кати и семейството си. Джек се усмихваше широко с вдигнати палци, после хукна да се подготви за собствения си мач с Ейс по двойки.

Проправи си път към съблекалнята, където Ейс вече го очакваше, бъбреше с останалите играчи и хвърляше по един поглед към списанието за жени тенисистки, които бяха на върха.

— Коя има най-добри данни? — подхвърли той, без да отправя въпроса си конкретно към някого.

— Мелиса Феръл! — отговори тутакси Хол.

— О, каква изненада — провлече саркастично Ейс. — Кой има най-хубавите крака?

— Феръл — каза отново Хол.

— О, много благодаря — процеди Джек, като се огледа наоколо с ръце на кръста.

— Не става въпрос за теб, задник такъв! — разсмя се Ейс и го замери със списанието. — Можеш да я забравиш, Ренуик. Нямаш никакъв шанс — заяви той.

— Ще видим. Имам намерение да я поканя да прекара ваканцията си с мен на някое наистина романтично местенце.

— Амиии! Хиляда доларчета залог ми казват, че си сбъркал адреса — изсмя се Ейс.

— Хиляда в зелено? Дадено, твой ред е — прие Хол.

— Не се ли шегувате? Моята сестра е тази, за която залагате — възмути се Джек.

— Без зла умисъл каза бързо Хол. — Готов съм да се оженя за нея още утре, стига да се съгласи.

— Няма — охлади го Ейс.

— Даже не и срещу меден месец на Сейшелските острови? — попита с надежда в гласа Хол.

— Даже и да й ги купиш, пак няма да те огрее — каза Ейс. — Там е хубаво… но не мислиш ли, че навсякъде ще е хубаво с нея?

— Кога ли пък ти си бил на Сейшелските острови? — измърмори Джек.

— Последната Коледа… о, погледнете резултата — май трябва да се стягаме — Ейс посочи към монитора, изправи се на крака и грабна ракетите и хавлиите си.

Джек го последва; имаше нещо недоизказано в онова изявление за островите, но точно сега не можеше да се сети какво точно, а и не му беше моментът да разпитва. Съзнателно го изхвърли от съзнанието си и насочи мисли към предстоящия мач.

Феновете бяха запалени за следваща победа на фамилия Феръл и не останаха разочаровани. Страховитият сервис на Ейс напълно съответстваше на репутацията му, а Джек го подкрепяше всеотдайно близо до мрежата. Спечелиха три поредни сета за по-малко от три часа — много по-лесна победа, отколкото бяха очаквали. Докато приближаваха към мрежата, за да се ръкуват с противниците, си размениха многозначителни погледи.

— Мисля, че това ще бъде нашата година — промърмори Джек. — Стига да стоиш по-далеч от чашката.

— Ще, ще. И аз искам тази титла — отвърна Ейс и той кимна удовлетворен.

Ако Ейс наистина съсредоточеше цялото си внимание в играта, наистина успяваше.

Ник знаеше, че от обяд нататък в неделя времето е обявено за „свободен ден“ и възнамеряваше да го прекара с Мелиса, по възможност в леглото, и с ужас установи, когато се събуди, че тя вече е облечена за излизане.

— Няма да ходиш на тренировка, надявам се?

— Разбира се, че ще ходя. Утре имам много важен мач — отвърна му тя с онзи свой отсъстващ глас, който той толкова мразеше, гласът, който издаваше, че мислите й са при нейния тенис.

— Знам, но… о, върви да играеш — въздъхна той.

— Няма да закъснявам — обеща му тя, наведе се да го целуне и отскочи с танцова стъпка, когато той се опита да я сграбчи. — Не, не го прави! Ще ти се наложи да почакаш до довечера — усмихна се тя, изпрати му още една въздушна целувка от безопасно разстояние и изчезна.

Кати и Лиза я очакваха на кортовете за тренировка и Мелиса се извини мимоходом за закъснението си. Знаеше, че Кати не одобрява оставането й в апартамента на Ник в центъра на Лондон през нощта, и не искаше да дава повод за разногласия.

— С кого ще играя утре? Класиран е, предполагам?

— Страхувам се, че да — кимна Кати. — Лучия Конти.

— О, небеса! — промърмори Мелиса.

— Ти я победи на твърд терен, така че можеш да я биеш и на трева — успокои я набързо Кати. — И не ми говори врели-некипели за нечестно спечелен мач, знаеш, в Рим — добави по-тихо, за да не я чуе Лиза.

Мелиса кимна, но и двете знаеха, че това няма да бъде даден с охота мач.

— Наясно си, предполагам, че тя ще се оплаква за всяко по-близко до линията попадение на топката?

— Папата католик ли е? Подготвена съм за това — този път няма да се хвана — заяви решително Мелиса. — А и това са моите зрители, не нейните.

— Точно така — Кати видимо се успокои.

Трите момичета се поупражняваха в продължение на няколко часа, прекъснаха, за да хапнат, след което Лиза и Мелиса се изправиха една срещу друга, наблюдавани изкъсо от Кати, за да отработят най-решаващите удари. Контузеното коляно все още я наболяваше, ако играеше по-продължително време, но тя се чувстваше все по-добре в ролята си на треньор — да обучава Мелиса и да я води по пътя нагоре й се струваше по-важно от собствената й кариера.

Когато решиха, че са направили достатъчно за деня, трите се върнаха в къщата и седнаха да си починат в градината, отпивайки от току-що направената от Роуз лимонада. Джек и Ейс се върнаха от своята тренировка малко след тях; Джек се присъедини към момичетата в градината, а Ейс изчезна в къщата да си вземе душ и да се преоблече.

— Ей, Лиза, къде е Хол? — попита Джек.

— Хол? Не знам със сигурност, защо? О! — тя погледна към Мелиса и се ухили. — Мисля, че тренира упорито, за да успее.

— О, престанете. Хол е само приятел; той знае за Ник — изчерви се Мелиса.

— Ами-ии? — брат й повдигна едната си вежда. — Очевидно все още не те е поканил на Сейшелските острови.

— Само ще си загуби времето — бързо каза Мелиса, като хвърли многозначителен поглед към Лиза, която кимна; тя щеше да има грижата да предаде на брат си посланието и да му спести унижението да бъде отхвърлен.

— Сейшелските острови? О, там е прекрасно! — възкликна Роуз.

— Не знаех, че си била там — изненада се Мелиса.

— Мм, миналата Коледа — каза Роуз. Джек се втренчи с ужас в майка си. Разбира се — всичко си идваше на мястото. Как не беше го забелязал по-рано? Необичайната тайнственост на Ейс, внезапните му изчезвания, покупката на Белууд. Джек беше се чудил защо досега не беше водил нито една от своите пеперудки там — а и защо ли, нали си е имал една за постоянно! Ейс и майка му? Мили боже, Ейс и майка му! Замръзна, защото чу безгрижния смях на Мелиса — и нея ли беше омагьосал Ейс? На него много би му допаднал подобен сценарий — да притежава и двете, майката и дъщерята, и то без едната да знае за другата.

Той стана от мястото си и се втурна в къщата, кипнал от гняв, готов да пролива кръв, нахълта в стаята му и ядно стовари юмрук по стената — Ейс беше излязъл. Застана до прозореца и се загледа в групичката отвън, видя как Лиза и Мелиса си тръгват, последвани след малко от Кати. Майка му прибра празните чаши и той я чу да трополи в кухнята, после стъпките й по стълбището и тихото прихлопване на вратата на спалнята й.

— О, Джек, ти ли си — Роуз се обърна и му се усмихна.

— Звучиш изненадано. Кого очакваше — Ейс? — попита студено той и видя как пребледня лицето й.

— Ейс? — повтори колебливо тя и се отпусна на най-близката табуретка. — Защо…

— Не го отричай!

— Джек! Аз съм ти майка и…

— И една от курвите на Ейс. Точно така ги нарича той, неговите курви — осведоми я Джек с премерена жестокост. — Безмозъчни бамбини с морал, отпуснат като ластиците на кюлотите им! Напълно ли си се побъркала? — погледна я невярващо той. — Той се отнася с жените като с боклуци и ти много добре го знаеш. Откога е това между вас?

— Нямам намерение да ти отговарям…

— Откога? — изкрещя Джек.

— От около осемнадесет месеца — накрая каза Роуз. — Чувствах се толкова потисната и самотна след развода, а Ейс просто… — тя прехапа устните си и отмести поглед.

— О, знам как действа той — каза й Джек. — Бил съм свидетел хиляди пъти. Осемнадесет месеца? Тогава Мелиса беше луда по него — не си ли помисли, че би трябвало да спреш и да се запиташ как би се чувствала тя, ако разбере?

— Мелиса обича Ник — каза Роуз, но очевидно се почувства неудобно.

— Сега — да, но преди осемнадесет месеца беше луда по Ейс и ти го знаеше.

— Никога не бих й причинила болка — възрази Роуз. — Най-вече заради нея настоявах за секретност. Страхувах се, че ще си помисли, че съм я предала… нямаш намерение да й кажеш, нали? — примоли се тя.

Джек впи поглед в нея, преценявайки пораженията, които би нанесъл — ако Мелиса разбереше истината, това щеше да я предпази от Ейс, но и щеше болезнено да я нарани. Той въздъхна тежко.

— Не мога да реша още. Ти си пълна глупачка! — избухна невъздържано той. — Известно ли ти е още колко жени е имал той през изминалите осемнадесет месеца? Не ти е бил верен даже когато е бил в един и същи град с теб… нито пък в една и съща къща! — Той внезапно си даде сметка, че през повечето нощи, откакто бяха в Лондон, Ейс отсъстваше от къщата.

— Знам — Роуз прехапа устната си. — Той ми се сърди и ми натяква, защото не искам да спя с него… когато ти или Мелиса сте тук.

— О, боже мой! — въздъхна тежко Джек и гневът му отстъпи място на съжалението. Поклати отчаяно глава, обърна се и си тръгна. Напъха малко дрехи в един сак и излезе да търси хотел.

Натъкна се на Ейс на другата сутрин в мъжката съблекалня и от косия му поглед разбра, че Роуз му е разказала за разговора им.

— Вече ти е известно какво копеле си — изръмжа насреща му Джек, но с много нисък глас, тъй като съблекалнята беше пълна, — така че няма да си губя времето да ти разказвам какво мисля за теб. Приключваме турнира и баста, чао. Независимо дали ще спечелим или загубим, заявяваме, че вече не съществуваме като отбор и се разделяме приятелски. Ясно ли е?

— Това е глупаво, ти просто си афектиран — възрази Ейс; беше очаквал разправия, но не и това.

— Казах, край! — изгледа го с омраза, завъртя се и излезе от съблекалнята.

Ейс седна и запали цигара с треперещи ръце въпреки протеста наоколо. Не можеше да повярва, че Джек го приема по този начин — всеки щеше да си помисли, че той е станал причина за развода на Роуз и Даниъл, докато всъщност беше поел ролята на утешител, от който тя толкова се нуждаеше в момента! Не беше го планувал — Роуз Феръл беше една от малкото жени, които изобщо някога беше харесвал или уважавал. Винаги щеше да си спомня първото си посещение в Белууд, преди пет години — колко впечатлен остана от старинната прелест на това място, от традициите там — да слезеш в селото в началото на ловния сезон беше като сцена от филм!

Беше завидял на Джек за произхода му; даже беше завидял на Даниъл за тази грациозна жена, но никога не беше проявявал претенции към нея, не и в този смисъл. Или пък към Мелиса, ако това изобщо имаше някакво значение сега; девици — колкото щеш по широкия свят! А и предполагаха прекалено много работа. Предупреждението на Джек да не закача малката му сестричка беше съвсем излишно; известно беше, че Ейс пие прекалено много, че взема и прекалено много дрога и се нуждае от Джек като буфер както в живота, така и на корта. Той все още имаше нужда от него, не, по дяволите, нямаше. Имаше Роуз, притежаваше Белууд, беше милионер… нямаше нужда от Джек Феръл, реши той. Но ръцете му все още трепереха.

 

 

Роуз, неспособна да погледне дъщеря си в очите, позвъни в апартамента на Ник, за да съобщи, че не се чувства добре, просто леко неразположение, грип може би, но е решила да се върне в Белууд, за да не зарази някой друг и, че ще гледа мача по телевизията.

Беше почти шест часа, когато приключи маратонът на мъже — единична игра и Лучия и Мелиса излязоха на корта. Дългото чакане опъна нервите й докрай и още в първия миг разбра, че я грози опасност. Лучия се втурна в играта в отлична форма, улучваше линиите с безпогрешна акуратност и си спечели много рано брейк на сервис, което й беше достатъчно да победи в първия сет с шест на четири.

Вторият се оказа истинска битка. Мелиса отказа сервис, след като загуби своя собствен, и подигравателната физиономия на Лучия я влуди. Мимоходом подхвърли някакъв коментар на родния си италиански. Не можа да разбере думите, отправени към нея, но тонът беше недвусмислено оскърбителен и много скоро започна да усеща, че се предава. Мачът не й доставяше удоволствие в ни най-малка степен, но напрегна всички сили и приключи втория сет с равен резултат, който изтри усмивката от лицето на Лучия.

В началото на третия сет Мелиса падна лошо и изкриви глезена си — съвсем незначителна контузия, но достатъчно болезнена, за да затрудни движенията й. Лучия веднага се възползва от временното й неразположение, без да скрива ликуването си, когато стана ясно, че ще бъде безспорния лидер.

— Гейм, сет, мач, Конти!

Двете си размениха смразяващи погледи, докато се ръкуваха, после Лучия се усмихна злорадо:

— Благодаря, че махна Карлота Мендоса от пътя ми. Никога не бих я победила, но сега, така или иначе, отивам на полуфиналите!

— Кучка! — промърмори Мелиса, докато събираше ракетите си. Горчиво разочарована, тя тръгна да излиза от корта, като рязко прекъсна съчувствените думи на Кати за глезена й. Даже с Ник не й се говореше и се спаси в горещата вана и самосъжалението, преди да събере достатъчно сили и самоконтрол, за да се изправи лице в лице с пресата.

Успя да преглътне поражението си, доволна, че след дългата почивка през нощта глезенът й беше като нов, намирайки утеха във факта, че успя да премине до полуфиналите и двата турнира — по двойки и в индивидуалната игра. Все още беше участничка. И най-голямото й удовлетворение беше да представи на Джек чек, с който му изплащаше всичко дължимо до последното пени плюс лихвите.

— Искаш да кажеш, че вече няма начин да те осъдя за просрочени дългове? — сви вежди той, после се ухили. — Браво на теб. На мен ми трябваха две години, за да върна парите на татко, освен това трябваше да покривам само собствените си разноски. Предполагам, ти оставаш с Кати?

— Да, тя и Грег подписаха договор. Мисля, че имам още много да уча от нея.

— Разбирам — кимна той.

По-късно се видя с Кати.

— Все още никой не знае за това — започна той, — но Ейс и аз се разделяме. Писна ми от начина му на живот. Но ти сама знаеш какъв отмъстителен мръсник може да бъде той. Страхувам се, че може да се опита да ми направи нещо чрез Мелиса — да я прелъсти примерно, а след това да я унижи публично само заради удоволствието от ефекта. Тя все още ли си пада по него?

— Не мисля така. Напоследък даже рядко го споменава.

— Добре — малко се поотпусна, но чувстваше, че не бива да й казва за авантюрата на майка си. — Все пак внимавай Ейс да не предприеме някои набези — погледна я загрижено той.

— Ще го направя. Ще ти позвъня, ако реша, че се мъти нещо.

— Благодаря — докосна бегло бузата й и си тръгна, без да си дава сметка за погледа, който му отправи — наполовина изпълнен с копнеж, наполовина — с обида. „Той разговаря с мен единствено за Мелиса“, въздъхна измъчено тя.

Джек и Ейс продължиха да се изкачват победоносно по стълбицата на успеха в играта по двойки — толкова отдавна бяха партньори, че нямаше нужда да разговарят много на корта.

Напротив, взаимната им неприязън помагаше в играта — всеки се стремеше да покаже, че е по-добрият от другия. Ейс показваше най-брилянтните си способности, надминавайки себе си и напълно оправдавайки името си, като изпращаше в полето на безпомощните си съперници удари, които те не можеха да отблъснат.

Успяха да постигнат така желаната победа, но тази титла щеше да напомня и на двамата само началото на разрива на едно добро партньорство — и двамата бяха наясно, че е резултат от неградивни стремежи. Вдигнали трофеите, и двамата посрещнаха с усмивка овациите на ликуващата публика.

— Наслади му се докрай — изсъска Ейс. — Едва ли някога ще държиш в ръцете си друг „Гран при“ от Уимбълдън без мен!

— Глупости! Ти вече превали хълма! — не му остана длъжен Джек.

 

 

Мелиса гледаше финалната им среща по телевизията; двамата с Ник прекарваха последните си няколко дни заедно в Лондон в хотел „Ред Лайън“ в Ню форест — същия хотел, в който бяха прекарали първата си нощ заедно само преди една година. Това се оказа един великолепен промеждутък, сами двамата, без да става нужда тя да гледа непрекъснато часовника си и да нервничи, преди тренировки или състезания, но прекрасните часове бързо отминаваха.

На сутринта преди раздялата им Ник се събуди пръв и остана за миг неподвижен и смълчан, наслаждавайки се на гледката на спящата Мелиса, чието тяло съблазнително се извиваше срещу неговото. Започна леко да милва нежната й топла кожа; връхчетата на гърдите й се втвърдиха под допира му, бедрата й леко се разтвориха, когато ръката му се плъзна между къдриците. Когато се събуди, Мелиса беше напълно възбудена.

— Добро утро — усмихна се насреща й Ник.

— Мм, добро утро. Ще ми липсва това събуждане с теб — измърмори тя и се протегна, за да го притисне по-плътно до себе си.

Но Ник не искаше да бърза; докосваше извивките на тялото й с върха на пръстите си, с устните си, водейки я устремно нагоре към необузданата страст. Дори когато проникна в нея, можеше да контролира движенията си така, че отново и отново да предизвиква оргазъм — толкова добре познаваше тялото й, да се отдръпва и отново да я обладава, докато и двамата не можеха повече да издържат разтърсващата тръпка.

Една последна дълбока въздишка и двамата се отпуснаха в томителна изнемога, докато конвулсиите бавно отшумяваха.

После дойде тъгата от раздялата. Взеха си душ и мълчаливо се облякоха. Мелиса постепенно падаше духом. Не й се щеше да си тръгва, нито можеше да остане. Когато дойде време да излиза, тя спря и огледа стаята.

— Ще се върнем тук догодина, нали? — попита настойчиво тя, връхлетя я внезапен страх, че това няма да се повтори.

— Ще се върнем, разбира се. Всяка година по същото време, даже да остареем и побелеем — увери я той.

Мелиса кимна и бавно го последва навън към паркинга.

— Обичам те — тя се притисна отчаяно към него, все още обладана от непознатия страх.

— Аз също те обичам — Ник я целуна за последен път. — Хайде, ще изпуснеш самолета си.

Той гледаше как колата й се отдалечава с натежало сърце, после се обърна и се вмъкна в своя ягуар, за да поеме дългия път към Шотландия.