Катрин Белами
Страсти на корта (3)

Трета глава

Мелиса и Кати бързо свикнаха отново да живеят сами, да тренират и да обикалят Щатите за различни турнири. Оковите помежду им се затягаха с всеки изминал ден — в трескавата атмосфера на непрекъснати турнири все повече се затваряха в техния общ затвор: победата на Мелиса. Кати не говореше за раздялата си с Джек и концентрира всичките си сили за усъвършенстването й.

Мелиса упорито вървеше нагоре, увеличавайки постъпленията си от наградния фонд и, което беше по-важно — точките от компютърната ранглиста. Започна да побеждава момичета, класирани доста по-високо от нея, и когато финалистите проверяваха в списъка с кого ще играят, името М. Р, Феръл не беше сред предпочитаните от съперниците й.

В началото на декември проби в ранглистата на първите сто и Кати изпита същото удовлетворение, когато самата тя преди време беше направила този пробив. Участието й в състезанията по двойки също нарасна: тя все още партнираше от време на време на Кати, но започна да експериментира и с други момичета, най-вече с Лиза Ренуик, с която постигаше най-големи успехи.

След още една постигната победа в последния турнир, преди Коледа, Мелиса се търкаляше с телефона в леглото и бъбреше с Ник, докато уговаряха плановете си за празниците, които щеше да прекара в Шотландия. Той вече живееше постоянно в Гленгъри, приключил по-рано от очакваното военната си кариера в резултат на така наречените „дивиденти на мира“.

— Кога пристигаш? — попита Ник.

— Зависи от това дали ще спечеля утре. Освен това първо ще отида да видя родителите си — мисля си, че ще мога да спра в Белууд за една нощ, преди да долетя в Шотландия.

— Само ми кажи с кой полет и ще дойда да те посрещна. Нямам търпение да те видя.

— Знам. И ти ми липсваш.

— Вибраторът не е ли достатъчен заместител — подкачи я той.

— Не знам, не съм го пробвала. Спя в една стая с Кати — напомни му тя.

— Тя там ли е сега?

— Не — отвърна нехайно.

— С какво си облечена?

— С халата си — току-що се изкъпах — измърка тя.

— Свали го и легни долу — гласът на Ник беше нежен и съблазнителен, и съвършено завладяващ — помисли си тя, отпусната гола върху завивките в мразовития въздух, докато зърната на гърдите й се втвърдяваха. — Затвори очи и си представи, че съм там — изрече той с предрезгавял глас. — Къде искаш да те докосна, Мелиса?

Накъсаното й дишане беше сладко изтезание за него; затвори очи, за да си представи как милва нейното прекрасно тяло.

— Хубаво ли ти е, съкровище?

— Не е толкова хубаво, както когато ти ми го правиш — и се надявам, че никой от телефонната централа на хотела не ни подслушва — тя се разкикоти, едновременно притеснена и смаяна от факта, че гласът му беше достатъчен да я доведе до оргазъм.

— Предполагам, че са достатъчно тактични. Почини си, скъпа. Скоро ще се видим — нежно промълви той.

— Да, скоро — повтори с копнеж тя.

Беше улучила, без да иска, че ги подслушват — но не откъм нейния край на жицата. Когато Ник започна да набира номера, Шийна вдигна деривата и остана докрай със слушалка, долепена до ухото, като гневът и ревността й нарастваха правопропорционално на страстните излияния на Ник. Тя с радост посрещна новината за оттеглянето му от военното поприще, но надеждите й за романтична връзка много скоро бяха попарени: колкото повече се опитваше да го съблазни, толкова по-резервирано се държеше той. Прекалено вбесена, за да разсъждава, тя изхвръкна от стаята си и замарширува към неговата.

— Чух всичко! — изсъска тя, очите й хвърляха мълнии. — Беше отвратително! Перверзно!

— Изглежда доста ти е подействало — отвърна сухо той. — Време е да си потърсиш друг мъж, Шийна.

— О-о-о! — този братски съвет беше повече, отколкото можеше да понесе. — Как можа да предпочетеш тази… тази…

— Внимавай! — предупреди я той, рязко сменил настроението си. — Знам какви мисли ти минават през главата — че съм тук в качеството си на заместител на Рори, но това не е така. Или поне що се касае до теб. Знам, че ще бъде най-удобно за всички, да бях се влюбил в теб вместо в Мелиса, но животът невинаги подрежда нещата според очакванията ни. Тя ще бъде тук след няколко дни — и ти ще я посрещнеш както подобава, нали? — завърши той, но репликата му изразяваше по-скоро заповед, отколкото въпрос.

— Разбира се, аз съм отлична домакиня — напомни му хладно тя, събирайки последните остатъци от наранената си гордост. — Предвидила съм за нея стаята в кулата — има великолепен изглед.

— Не ставай глупава — тя ще спи при мен — отряза я Ник. — А сега ще имаш ли нещо против да напуснеш стаята ми? — добави учтиво той и въздъхна тежко, когато тя се втурна навън и захлопна вратата след себе си.

 

 

— Добра игра! В следващия мач ще се изправиш срещу Лучия Конти — каза Кати, после пое дълбоко дъх: беше дошло време за признания. — И не бъди твърде самонадеяна, знам, че ти я победи в Бекънхем, но…

— Знам, тревата е най-лошият терен за нея — прекъсна я Мелиса. — Но доста ще се потруди, за да ме бие.

— Не беше само заради терена — поколеба се за миг. — Ейс я изведе предишната вечер и разреди напитката й с водка.

— Какво? — възкликна Мелиса и се втренчи в нея. — А аз бях на седмото небе, че успях да я бия!

Тя поклати невярващо глава, без да бъде сигурна дали трябва да се ядосва или забавлява от ситуацията, но всичко беше толкова отдавна, че вече нямаше никакво значение.

Лучия твърдо беше решила да се реваншира за загубата си в Бекънхем, както заяви в хвалебствената си статия „Битката на красавиците“, фаворизирайки Мелиса, и в предстоящото сражение беше заложено нещо повече от угрозата да загуби мача. Красивият външен вид на Лучия с нейните южняшки черти беше й осигурил твърд доход от мощни спонсори и в случай, че младата й английска съперничка я надскочеше в ранглистата, щеше да се появи съперничество и в тази област.

Тя и нейният треньор бяха наблюдавали последния мач на Мелиса, изработвайки стратегия: превъзходният нисък удар на Лучия най-сетне успя да се прояви с надмощие над сервиса на Мелиса и нейните тактики на воле, но въпреки това на Лучия й трябваха три сета и почти три часа, за да се изравни с победителката.

 

 

— Добра игра! — изчурулика грациозно тя.

Мелиса, която изпитваше чувство на вина за случилото се в Бекънхем, върна усмивката и й пожела късмет за останалата част от турнира, преди да отиде да събере нещата си. Можеше да тръгва за Англия. Беше почти Коледа и тя нямаше да пипне ракетата в следващите две седмици!

Кати щеше да прекара ваканцията в Ню Йорк; Джек беше в Южна Африка, Ейс беше Бог знае къде, потаен, за разлика от Джек.

— Сигурно си има ново гадже — кой знае защо не иска да ми каже името й. Не си ти, нали? — изпадна в панически ужас той. Увери се, че няма нищо подобно и с абсолютна сигурност не тя е новото му гадже.

Отиваше при Ник.

 

 

Роуз посрещна Мелиса на „Гатуик“ и я прегърна силно.

— Скъпа, така се радвам да те видя! Малко си поотслабнала обаче — заяви тя, плъзгайки пръсти по дължината на ръката й. — Много ли беше натоварена?

— Всъщност готова съм за малко почивка — призна й Мелиса, докато прибираха багажа й и си проправяха път навън. — Олеле, какъв студ! — потрепери тя и забърза към мястото, където майка й беше паркирала. — Ник ми спомена, че заминаваш?

— Ъъъ, да — смотолеви нервно Роуз, но Мелиса беше прекалено уморена и измръзнала, за да забележи смущението й. — Много мило беше от негова страна да ме покани в Гленгъри, но след като знаех, че и двамата с Джек няма да сте там, си направих други планове. Искаш ли да караш? — смени темата тя.

— Не, благодаря, имам чувството, че карам в лявата половина — заяви Мелиса и се настани на пасажерското място.

Прекараха заедно, следващите няколко часа, като бъбреха безспир. Майка й искаше да научи всичко за нея, за новия й живот и градовете, които беше посетила, а тя жадуваше да чуе местните клюки. Беше много странно, но тривиалността на провинциалния живот, когото винаги беше смятала за отегчителен, сега й се струваше неустоимо привлекателен. В продължение на шест месеца — като се изключат трите седмици в Ню Йорк — беше живяла като бездомница, единствената опорна точка в този живот беше Кати, с която странстваха от град на град, всичките чужди.

За вечеря пристигна Даниъл. Той оживено коментираше подвизите и пътешествията на Мелиса, но тя си помисли, че изглежда по-уморен, отколкото се чувстваше самата тя. По-късно попита майка си да не би нещо да не е наред.

— Не е болен — увери я припряно Роуз, — но има известни финансови проблеми. Всъщност претърпя потресаващи загуби с „Лойд“. Вече разпродаде изгодно някои от земите ни и нещата са под контрол.

— Джек знае ли? — намръщи се Мелиса.

— Не и ти не бива да му казваш — отсече бързо Роуз. — Баща ти би предпочел да банкрутира, отколкото да заеме пари от своя син!

— Но…

— Без „но“. Обещай ми, Мелиса. Даже и на теб не биваше да казвам.

— Ох, добре, обещавам — съгласи се неохотно тя.

Вече беше си запазила място за сутрешния полет за Единбург и позвъни на Ник в Гленгъри, за да му съобщи часа на пристигането си. Ник го нямаше, така че съобщението прие жена, за която Мелиса реши, че е икономката.

На летището чака повече от час, после се зае да търси такси, което би я закарало до Гленгъри. Селото беше по-голямо, отколкото беше очаквала, над къщите се извисяваха руините на древния замък. Имаше доста магазини, две кръчми и хотел, всичките загнездени между планините и езерото.

Наложи се шофьорът да пита за пътя за Гленгъри Хаус и Мелиса се сгуши нещастно на седалката си, когато през спуснатия прозорец нахлу мразовит повей. В Англия също не беше топличко, но тук северът осезателно се чувстваше. Най-сетне таксито спря пред внушителна и представителна, триетажна викторианска постройка от сиви тухли, изградена близо до езерото.

В този миг иззад ъгъла се показа Ник и смаяно се втренчи в нея.

— Мелиса! — възкликна той, не вярвайки на очите си. — Каква прекрасна изненада! Защо не ми се обади? Очевидната му радост я стопли донякъде и тя се затича към него, а той я грабна в обятията си.

— Напротив, обадих се вчера, но това няма значение — изрече забързано с приглушен от рамото му глас.

— Нямало значение! Влизай вътре, измръзнала си. Аз ще се оправя с таксито — той отвори вратата, побутна я вътре и тя се озова в огромен, облицован с тисова ламперия вестибюл. — Шийна! Маги! — извика Ник и я представи набързо на двете жени, които се появиха при крясъка му. Мелиса позна вдовицата от снимките на Джесика, за другата знаеше, че е икономката — местна жена, дойка както на Рори, така и на Ник.

Малко се притесняваше от срещата с Шийна след случилото се в апартамента в Челси. Най-вероятно тя също беше пристигнала за Коледа — би трябвало да се досети, че вдовицата на Рори също ще бъде поканена, но изобщо не й мина през ум, а и Ник не й го спомена.

— Мелиса се е обадила вчера — заяви той, като местеше обвинително поглед от едната към другата жена.

— Ох, да! — плесна се през устата Шийна. — Сигурно не съм разбрала правилно — стори ми се, че казахте за утре.

Как ли пък не, помисли си огорчено Мелиса, но пропусна прозрачното обяснение покрай ушите си.

Ник излезе да прибере багажа й и я поведе по широко, просторно стълбище, което се виеше нагоре. На площадката се разклоняваше на още две части, водещи наляво и надясно.

— Това е нашата стая — Ник задържа вратата, за да влезе, стовари куфарите на пода и отново я стисна в силните си обятия. — Какво има, съкровище? — нежно промълви той.

— Всъщност нищо. Просто съм уморена! Подръж ме малко така.

Ник я вдигна, седна на леглото и я намести в скута си. Притисна я силно, без да говори и тя постепенно се отпусна, успокоена от пращенето на дървата в камината и нежното му докосване. След известно време отметна глава и му се усмихна.

— Здрасти — прошепна щастливо.

Ник прочете поканата и се наведе да целуне устните й.

— Здрасти — отговори дрезгаво той и я притисна по-силно.

Първата целувка възпламени искри от желание и много скоро дрехите им лежаха безразборно нахвърляни по земята, докато се любеха на килимчето пред камината.

— Мм, колко беше хубаво! — въздъхна доволно Мелиса.

— Отслабнала си — Ник прокара ръка на познавач по извивките на тялото й. — Трябва да се погрижим за теб — и аз съм точно човекът, от когото имаш нужда — заяви той.

— И началото беше доста ужасяващо — усмихна се мързеливо тя, после се прозина сънено. — Извинявай, но май наистина съм адски уморена.

— Знам. Кати сигурно е потомка на робовладелци — Ник нежно прокара пръсти по кръговете под очите й. — Отивай в леглото и заспивай.

Мелиса седна и се загледа с копнеж в огромното легло с балдахин.

— Много ми се ще, но чичо ти няма ли да си помисли, че съм невъзпитана?

— Не, разбира се. Ще обясня, че от два дни си на път — Стареца ще разбере. Между другото той е в най-добро разположение на духа сутрин и най-вероятно точно тогава ще поиска да се срещне с теб.

— Супер!

Не й бяха нужни повече увещания: тя се покатери на леглото и се пъхна под завивките, като се начумери малко, когато Ник започна да се облича, вместо да се присъедини към нея.

— Трябва да си починеш — заяви решително, подпъхвайки завивките й, сякаш беше дете.

Когато след двадесет минути надникна, почти беше заспала. Той й качи вечерята на един поднос и тя омете всичко с апетит — не че й трябваха много увещания за вкусното шоколадово парфе.

— Кати ще падне, ако ме види отнякъде — направи муцунка тя и Ник избухна в смях. — Напълно нездравословно хранене.

— Вие двете все още ли се разбирате добре?

— Да, но ми се струва, че нямаме нищо против да прекарваме известно време разделени — замълча и отпи от кафето си. — Постъпих ужасно глупаво, като приех да вечерям в леглото. Какво ще си помислят другите гости?

— Какви други гости? Ти си първата, която пристигна.

— Ами Шийна?

— Тя не е гостенка, тя живее тук — отбеляза небрежно Ник.

— Живее тук? — повтори невярващо Мелиса. — Защо?

— Защо ли? Ами защото това е и нейният дом, естествено. Премести се тук, когато се омъжи за Рори.

— Но той е починал преди години. Това не е нейната къща. Или може би е? — объркано попита тя.

— Не, съществува ред на унаследяване по определена линия, така че най-вероятно ще бъде моя — обясни търпеливо Ник. — Предполагам, че е останала, защото на Стареца му е приятно да бъде около него — сви рамене той.

— А на теб? — подметна остро тя.

— Не особено, но не мога да настоявам да се махне, нали?

— Защо не? Твоят чичо няма нужда от нея, след като вече ти си тук. На теб нямаше да ти бъде приятно, ако живея с друг мъж…

— О, престани — запуши устата й с целувка, бутна завивките настрани и покри тялото й със своето. Таблата се прекатури на пода и издрънча силно, но те дори не я чуха.

 

 

Мелиса се чувстваше доста нервна от предстоящата среща с лорд Дъглас Ленъкс и зъбите й лекичко потракваха — не само от студа, докато Ник я съпровождаше към покоите на Стареца.

— Той няма да има нищо против джинсите ми, нали?

Беше облечена също така и с два пуловера, чорапогащник и вълнени чорапи, но въпреки това не можеше да се стопли.

— Не, изглеждаш супер — увери я Ник. Почука леко на вратата и я отвори. — Чичо? Доведох Мелиса да се запознаете.

— Да влезе — изръмжа лорд Ленъкс и тя пристъпи зад Ник. Позна дребния беловлас мъж в инвалидна количка от снимките на Джесика. „Вече не може да се движи — беше й казала тя, — но мрази да го виждат как се тътри с патерици, така че предпочита количката. Ако не хареса някого, умишлено започва да чука по колелата!“

— Как сте? — Мелиса тръгна към него с протегната ръка. Дъглас Ленъкс се наведе напред, ръкостискането му беше изненадващо силно. Сивите очи, които я пронизваха, много напомняха за тези на Ник и тя се усмихна.

— Е, че си красавица, се вижда веднага — избоботи той и кимна одобрително. Тайно беше направил справка за семейството й и установи, че произходът й беше повече от задоволителен; изглеждаше от чистокръвна порода, освен това хубава като картинка. Щеше да се справи.

— Чувах, че си тенисистка — няма ли да ти хареса повече да бъдеш лейди Ленъкс?

— Това предложение ли е?

— Ако бях с петдесет години по-млад… — намигна той.

— Щях да ти обявя дуел — подхвърли Ник.

— Не се впрягай, момчето ми.

Шийна подслушваше зад вратата, или поне се опитваше, и въпреки че не можеше да различи отделните думи, тонът оставаше недвусмислено сърдечен.

Внезапно нахълта в стаята.

— Дядо, аз… о, извинявай. Не знаех, че имаш компания. Добро утро, Мелиса, добре ли спа?

— Към края, да — отвърна самодоволно тя и Ник бързо се престори, че кашля, за да прикрие кикота си.

От хитрите очи на Дъглас Ленъкс не убягна раздразнението на Шийна и той запази усмивката за себе си. Небеса, в доста експлозивна ситуация беше попаднал Ник! Завиждаше на момчето, въпреки всичко!

— Ник, защо не поразведеш Мелиса из Гленгъри и не я запознаеш с хората? Все пак един ден тя ще бъде господарката тук — каза той, без да отмества поглед от Шийна.

— Стар палавник си ти — отвърна Ник, напълно осъзнаващ маневрите му.

— Не ми останаха много удоволствия в този живот — най-голямото ми развлечение напоследък е да насъсквам котката срещу гълъбите. А сега, Шийна, кажи ми какво искаш? — той завъртя ръчката на стола към снаха си и Мелиса забеляза, че едва не премаза крака й. Може би не беше запленен от нея чак толкова, колкото си мислеше Ник. Може би точно Ник искаше тя да се мотае наоколо. Той разчете мислите й, сякаш бяха изречени на глас, но не каза нищо, с което да я успокои. Ако ревността можеше да ускори раздялата с тениса и тяхната женитба, би бил пълен идиот да я убеждава, че няма от какво да се тревожи!

Дните бързо летяха, както винаги, когато бяха заедно, всеки миг беше прекрасен подарък, достоен да бъде преживян. Мелиса се превърна в познато лице в селото, спираше се и щастливо бъбреше с хората, доволна да се откъсне от тениса — за пръв път. Поддържаше формата си обаче, като бягаше всеки ден с Ник и с удоволствие откри напълно оборудван гимнастически салон и затоплен закрит басейн в Гленгъри Хаус.

— Не се ли страхуваш, че ще станеш прекалено мускулеста? — попита я Шийна.

— Ти не се ли страхуваш, не ще се отпуснеш? — парира Мелиса.

— Упражненията, които прави, са предназначени за по-стегнати мускули, а не за по-големи — обясни припряно Ник, като едва потискаше смеха си.

— Какво прави тя по цял ден? — попита го по-късно Мелиса. — Тук съм от четири дни и не съм я видяла да направи нищо по-съществено от това да напълни чайника.

— Тя е отлична домакиня — отвърна след известна пауза. — И има много работа, свързана с благотворителност, организиране на местни празненства и градски увеселения — такива неща — добави несигурно той.

— О! — направи физиономия и реши да смени темата.

— Би трябвало да превърнеш замъка в хотел. Американците ще плащат щури пари само за да пренощуват в автентичен замък.

— Няма да им хареса водопроводната инсталация.

— Говоря напълно сериозно. Имате толкова много неща, които да предложите на туристите — природа, алпинизъм, риболов — и на всичкото отгоре игрище за голф. Това, от което се нуждаете, са няколко тенис корта и известни професионални тенисисти като атракция!

— Ти си известна, нали?

— Не още, но работя по въпроса — сериозно отвърна тя.

— Идеята не е лоша. Но не искам да настъпвам по мазола Стареца — новите идеи могат да почакат.

— Да, и аз мисля така.

Той всъщност нямаше решаваща роля тук до момента, в който щеше да наследи имота и титлата, даде си сметка тя и се замисли дали не съжалява, че е напуснал армията. Едва не го попита дали в действителност е щастлив, но не й стигна кураж, а и малко се страхуваше от отговора — виждаше, че жителите на Гленгъри я приемат като негова бъдеща съпруга, а тя все още не беше готова за това.

На Коледа сутринта Ник я събуди, като разклати подаръка й точно до ухото. Тя отвори стреснато очи, сети се какъв ден е и мързеливо се усмихна.

— Честита Коледа, съкровище — той й подаде малка кутийка, която очевидно криеше пръстен и Мелиса бавно я отвори, изпълнена със смесени чувства при вида на странното бижу, обсипано със сапфири и диаманти. Обичаше Ник, но толкова много неща й предстояха още да свърши, преди да се спре окончателно някъде.

— Прекрасен е — тя завъртя кутийката между пръстите си, любувайки се на светлината, която се пречупваше в камъните.

Ник разбра дилемата, която я измъчваше, и го извади от кадифеното му ложе.

— Носи го на дясната си ръка засега — каза той и го сложи на третия й пръст. — Когато пожелаеш да го преместиш на лявата, аз ще бъда щастлив.

— О, благодаря ти. Обичам те. — Тя поривисто го прегърна, облекчена и щастлива колкото от разбирането, което проявяваше, толкова и от подаръка. — Така е най-добре, ти си много мъдър!

— Е, не може да се каже. Просто познавам всеки инч от теб, нали знаеш?

— Знам — целуна го, после се измъкна от леглото, за да се полюбува на подаръка си и да донесе своя. Той представляваше голям, тежък пакет, пристигнал по пощата три дни по-рано и Ник беше твърде любопитен да види съдържанието му.

— Надявам се, че ще ти хареса — Мелиса му го подаде по-скоро с безразличие и седна да наблюдава реакцията му.

Той разгъна опаковката и се втрещи при вида на усмихнатата Мелиса, изобразена с маслени бои върху платно в рамка.

— Не знаех какво да ти купя — е, доста нарцистично от моя страна, но не искам да ме забравяш, когато ме няма — пошегува се тя.

— Прекрасен е — бавно промълви Ник. — Кога си била достатъчно дълго на едно и също място, за да имаш време да позираш?

— Не съм — едно от момичетата, с които пътуваме, е омъжено за художник. Наистина ли ти харесва? — плахо запита тя.

— Обичам го — каза простичко той.

Веднага свали един пейзаж, закачен срещу леглото, и закачи портрета на неговото място. Художникът не само беше постигнал невероятна прилика, но беше доловил и палавата й жизненост, която толкова обичаше. Тъмните й прекрасни очи блестяха дяволито, загадъчна усмивка играеше около устните й.

— Точно това е, което исках — теб в спалнята си, при това непрекъснато — подкачи я той, пропълзя в леглото и я прегърна. — Но сега-засега си имам оригинала — измърмори, докато я поваляше на възглавниците.

— Ще имаме и време…

— Винаги, любов моя — промълви дрезгаво той, — винаги.

Всъщност бяха закъснели за закуската — когато слязоха, прислугата тъкмо раздигаше масата. Ник помоли за препечени филийки и кафе и двамата ги захрупаха мързеливо, щастливи да бъдат сами — оставаха й точно три дни, преди да отлети за Австралия.

За да доставят удоволствие на Стареца, се присъединиха към църковната служба, после се върнаха в къщата за лек обяд. Когато приключиха, Ник отиде да провери как върви подготовката за вечерното парти и как са настанили гостите. Както и очакваше, Шийна беше сложила Мелиса колкото се може по-далеч от него. Тъкмо разместваше табелките, когато тя влезе, понесла купа с рози и карамфили.

— Не ги пипай! — изпищя тя. — Прекарах дни наред да измислям тази подредба!

— Знам — намръщи се в отговор Ник. — Не искам Мелиса да седи до този стар досадник Кармайкъл — ще я изпрати бързо-бързо да спи с неговите анекдоти, а после ще тръгне да я търси. Тя ще седи до мен.

— О, за Бога, да не сте сиамски близнаци? — изсъска Шийна.

— Винаги, когато е възможно, ставаме такива, да — не й остана длъжен той и напусна залата.

Мелиса положи извънредно старание, докато се приготвяше за вечерята — искаше Ник да се гордее с нея. Вдигна косата си — така изглеждаше по-възрастна и по-достолепна в роклята от кремава коприна, изрязана дълбоко на деколтето и гърба, а на вратлето й проблясваше перлена гърлица.

— Изглеждаш зашеметяващо! — възкликна той и подкрепи думите си с целувка по голото й рамо, после я хвана за ръка и я поведе по стълбището, за да я представи на гостите.

Запозна я с всеки поотделно и тя положи нечовешки усилия да запомни всяко име. Когато се настаниха на масата, се оказа в центъра на вниманието: търпеливо отговаряше на безконечните въпроси за живота по време на турнир, въпреки че нито един не беше особено оригинален, дали е играла срещу Щефи Граф или Сабатини… срещала е Агаси… какви бяха… уморява ли се по време на път? И най-сетне нещо потресаващо от някоя си мисис Рендъл, която очевидно не блестеше с висок коефициент на интелигентност:

— Има ли адски много от онези, нали ги знаете, лесбийките? — прошепна тя, като се наведе през масата. — Много бих се срамувала да си вземам душ, като ме гледат! — изцвили щастливо тя.

— И аз щях да се срамувам, ако имах нейното тяло — размърмори под носа си Мелиса. Ник се престори, че не я е чул.

— Какво казахте? Защо ги има толкова много в този спорт? — продължи да настоява мисис Рендъл.

— Не мисля, че са чак толкова много. Просто не виждат причина да крият предпочитанията си, а и да потискат самата си сексуалност. Виждате ли, момчетата по време на пътуване не са повече от тук присъстващите — добави тя.

Ник замръзна. Настъпи кратко, но заредено с неловкост мълчание, преди някой да започне дискусия за лова, който щеше да се проведе през следващия ден.

— Мисля, че ударих право в целта — прошепна му Мелиса.

— Аз пък мисля, че искаш да получа сърдечен удар. Дръж се прилично! — изсъска той.

Тя посърна и заигра с вилицата си с нещастно изражение. Шийна, усетила нейния дискомфорт, засия и хвърли многозначителен поглед към една от старите си приятелки, която само чакаше даден знак.

— Сега се сетих! — възкликна театрално Изабел. — Вие трябва да сте сестра на Джек Феръл?

— Точно така — усмихна се Мелиса.

— Гледах го на Уимбълдън преди няколко години — продължи Изабел, — доста е добър, но аз предпочитам неговия партньор… как му беше името… Ейс Дилейни?

— О, да — пое щафетата Шийна, — спомняш ли си, дядо? Джесика непрекъснато приказваше за него. Той е апах, винаги е в клюкарските рубрики и има отвратителна репутация с жените. Джес малко беше хлътнала по него…

— Както и аз — спокойно я прекъсна Мелиса, решила да напада, вместо да се отбранява.

— Вие трябва доста добре да го познавате? — продължи невинно Изабел.

— Той е семеен приятел.

— Какво? Какво? — подскочи старият човек. — Как е възможно да имате приятел, който е апах?

— Това е само за параван пред публиката — обясни Мелиса и се насили да се усмихне. — Както казах, той е приятел на семейството — тя погледна към Ник в очакване на подкрепа, но студенината в погледа, който й хвърли, я накара да потрепери. Искаше й се да му изкрещи, че няма никаква вина, но запази мълчание.

— Карате ли ски, Мелиса? — попита я една добронамерена матрона, решила да й се притече на помощ, а Мелиса я дари с благодарна усмивка.

— Карала съм, но не съм много добра и не искам да рискувам с някоя контузия.

— Какво ще кажете, защо не дойдете в клуба да поиграем тенис? — обади се мисис Рендъл.

Мелиса погледна едрата жена на средна възраст с наднормено тегло; сигурно се шегуваше!

— Тук съм само още няколко дни — отговори уклончиво тя.

— Така ли? Елате тогава утре, докато мъжете са на лов.

— Във ваканция съм — отвърна безгрижно Мелиса. — Даже не искам да погледна ракета, преди да съм пристигнала в Австралия!

— О, хайде, елате — може да ни научите на някои номера — не спираше матроната.

— Не, наистина не мога — заяви Мелиса и отново пожела Ник да й се притече на помощ. Накрая той го направи, променяйки темата на разговор, но по-късно тя се смая от гнева му.

— Действително ли щеше да ти коства много да удариш няколко топки? — сухо подхвърли той. — Не ходиш на лов, не искаш да караш ски — те просто искаха да ти покажат, че си добре дошла!

— Глупости! Искат безплатни уроци от професионалист — избухна Мелиса. — Ако знаех, че от мен се иска да пея, за да платя вечерята си, никога не бих дошла тук! На вечерята имаше и счетоводител, но не го видях да попълва данъчни декларации! — продължи вбесено тя. — А докторът не преглеждаше мазолите на присъстващите…

— Вземи да пораснеш! — Ник се завъртя на токове и напусна стаята.

Същата нощ легнаха разделени и изкараха без сън в огромното легло.

На другата сутрин мисълта за предстоящата раздяла отново ги хвърли в обятията им.

— Съжалявам — промълви Мелиса, въпреки че не беше съвсем сигурна за какво трябва да се извинява. — Обичам те.

— Знам, и аз те обичам.

Ник я сграбчи и те се любиха отчаяно, без да се замислят как ще уредят живота си в бъдеще и дали тя ще се откаже от свободата си, за да заживее в Гленгъри.

— Реших да пътувам с теб до Лондон — заяви по-късно Ник. — Можем да прекараме нощта в апартамента, после ще те изпратя на „Хийтроу“, преди да се върна тук.

— Ще бъде чудесно! — Мелиса пое с благодарност маслиновата клонка.

И двамата изпитаха облекчение да видят Гленгъри зад гърба си: останали сами, всичко отново беше перфектно и този път временното им пребиваване в апартамента мина без инциденти. Мелиса тръгваше, когато на сутринта Ник я изненада с комплект ключове за апартамента.

— Предполагам, че би предпочела да отсядаш тук вместо в хотел, ако ти се наложи между два полета.

— Благодаря ти — целуна го и пусна ключовете в куфара си. Ник я наблюдаваше как проверява документите за пътуването, но устоя на изкушението да я помоли да остане.

Пътуването до „Хийтроу“ премина в мълчание. Мелиса се раздвояваше между болката от раздялата и вълнението от предстоящия турнир — а и за пръв път щеше да бъде цяла година в непрекъснати ангажименти. Ник се терзаеше наум как би могъл да я откаже или поне да я помоли да си даде отсрочка в търсенето на слава и популярност.

— Сега ми се ще да бях си взел паспорта — наруши внезапно тишината той, докато тя ровеше в багажа си. Мелиса се поусмихна.

— И аз — каза тя, но вече си представяше ужаса, изписан по лицето на Кати, когато я видеше на летището с Ник. — Недей да чакаш — ще се разплача, а и ти предстои дълго пътуване обратно.

— Добре — Ник я притисна силно и я задържа, неспособен да я освободи от прегръдката си. — Обади ми се, когато пристигнеш.

След една последна целувка се обърна и тръгна сковано към изхода, питайки се колко пъти още ще я изпраща и посреща на различни летища и колко пъти би понесъл да й казва „сбогом“.