Катрин Белами
Страсти на корта (2)

Втора глава

Следващите няколко седмици минаха за нея като насън. Нямаше време за носталгия по дома, а когато най-сетне се добереше до леглото си, беше толкова съсипана, че мислите за Ник неусетно преминаваха в мечти и сънища с него. Кати я побъркваше от тренировки, за да усъвършенства стила й и да поддържа формата й, избираше нови ракети с различен опън и ръкохватки, даже обувките я принуждаваше да сменя.

Когато не тренираше, участваше в малки турнири с ниски залози на места, които никога по-рано не беше чувала, срещу точно толкова неизвестни противници, пред рехава и отегчена публика.

Някои от мачовете спечели, най-често в партньорство с Кати, но сама никога не направи крачка напред по-нататък от втория кръг. За сметка на това попиваше опит и знания, даже точките й в компютърната листа се увеличиха.

— Не е като да летиш с частни самолети и да нощуваш в скъпи хотели — въздъхна тя една вечер, докато отново стягаха куфарите. — Дяволски скъпо излиза да препускаш из целия свят за всичките тези турнири.

— Добре дошла в малкия свят — изсмя се горчиво Кати.

— Ти как успяваше да се оправиш в началото? — попита любопитно Мелиса. Известно й беше, че родителите й не бяха особено заможни, за да я субсидират.

— Живеех в каравана и сама се придвижвах до различните места. Когато ми свършеха парите, се хващах като сервитьорка, докато спечеля достатъчно за път — равнодушно обясни Кати. Мелиса застина мълчаливо за миг.

— Предполагам, смяташ, че на мен ми е къде-къде по-лесно? — попита отново. Кати само сви рамене.

— Сигурно, в определени случаи. Парите на Джек те издигнаха високо в стълбицата, но остатъка ще трябва да изкатериш сама. И добре се справяш — добави окуражително, което беше рядко явление за нея.

— Наистина ли? — грейна Мелиса и двете се усмихнаха топло една на друга. Отношенията им, започнали на чисто професионална основа по необходимост, се развиваха стремително към едно дълбоко й искрено приятелство. Мелиса всеки път се изненадваше приятно от работоспособността и упоритостта на Кати, както и от желанието й да предаде знанията си на другите.

Пристигнаха в Ню Йорк в един зноен и задушен ден през август в най-добро състояние на духа, докато таксито ги отвеждаше към къщата, взета под наем във Флашинг Мийдоу — мястото, където щеше да се състои Откритият шампионат на Щатите. Кати се радваше да се завърне в родния си град, а за Мелиса това съвпадаше с въодушевлението на първото й посещение на Голямата ябълка^[1].

 

 

Освен това и двете — по различни причини — нямаха търпение да видят Джек, въпреки че двамата с Ейс щяха да пристигнат след няколко дни.

Мелиса се изправяше пред ужасяващата необходимост да спечели и премине през преквалификационните мачове, след които следваха още три от квалификациите, преди да бъде включена за участие в единичните двубои, но участието и в двойки с Кати и смесени двойки с Джек беше сигурно.

— Бих искала да играя с Джек в смесените — изсумтя Кати.

— Вие двамата играете по различен начин — заубеждава я Мелиса и накрая Кати се съгласи да излезе с Ейс; за тяхна изненада той беше приел партньорството.

Мелиса изкриви врата си, за да може да види повечко от Ню Йорк, въпреки че би предпочела да се включи в някоя от групите за обиколка на града. Но не се осмели да го направи. Само веднъж си беше позволила — във Флорида, и тогава Кати я сряза: „Ти тенисистка ли си или туристка?“ Може би след турнира, преди да си тръгнат, реши тя наум. Сега-засега беше твърде горещо и задушно, за да пилее време и енергия, които щяха да й бъдат нужни на корта.

Веднага щом разопаковаха багажа си, Кати я помъкна към Флашинг Мийдоу.

— Винаги съм смятала, че Уимбълдън е огромен, но в сравнение с това ми прилича на градинско квартално парти — възкликна Мелиса, оглеждайки се наоколо със страхопочитание.

— Само централният корт побира двадесет хиляди зрители — съобщи й Кати. — Върховно е да играеш тук нощем, под светлините на прожекторите. Не виждаш тълпата, само гласовете им долитат някъде отдалеч, като в свърталище на демони. Страхотно е, когато те насърчават с викове, но още по-страхотно е, когато не го правят.

Мелиса кимна, опитвайки да си представи ликуващата тълпа на издигащите се чак до небето трибуни. Ликуваща или може би дюдюкаща.

— Не мисля, че ще играя точно тук, не и тази година — въздъхна тя едновременно с облекчение и разочарование.

— Възможно е, ако спечелиш на квалификациите и победиш Граф в първия мач — обясни Кати и се разсмя при вида на физиономията й, на която се изписа ужас. — Хайде, давай да вървим и да си изберем корт за тренировки, както и да хвърлим едно око на списъка с участниците — нареди тя, възвърнала стария си практичен маниер.

Два дни по-късно Мелиса тренираше ожесточено, когато пристигна Джек, по-рано от очакваното. Тя хвърли ракетата си и хукна към него, като едва не събори Кати.

— Здрасти, как се развиват моите инвестиции? — прегърна я Джек, вдигна я във въздуха и я завъртя.

— Не ме наричай така! — изпищя тя.

— Окей, пенсионната ми осигуровка — съгласи се той и се ухили, след което се обърна към Кати, набързо я прегърна и целуна леко по бузата. — Как се справя тя?

— Виж сам — каза Кати по-скоро лаконично, отколкото съкрушено след радушния, почти колегиален прием. Беше се надявала, че след като се съгласи да тренира Мелиса, отношенията й с Джек ще станат по-близки, но краят като че ли наближаваше. Той все още й се обаждаше редовно при всяко спиране, но на нея започваше да й се струва, че го прави по-скоро, за да се осведоми за развитието на сестра си.

Джек зае мястото на Кати на корта и започна да разменя удари с Мелиса, школуваният му поглед веднага оцени бързината и ловкостта й.

— Удряй повече към нейния бекхенд — каза му Кати. Това беше слабата страна на Мелиса и той изви въпросително вежди, но направи каквото го посъветва.

Първият пас го хвърли в недоумение и го хвана неподготвен; при втория се опули, докато я наблюдаваше как помита топката надолу към страничната линия.

— И като си помисля, че я карах да остави този бекхенд с две ръце! — мрачно процеди той. — Почти е невъзможно да прецениш посоката й.

— Знам — съгласи се Кати по-скоро кисело. — Сега е много по-бърза с топката и има време да играе агресивен бекхенд, вместо да я връща обратно, както й беше навик.

— Да го направи на тренировка е едно нещо, но ще има ли самочувствие да го изпълни в играта?

— Ще го разбереш след… — Кати направи справка с часовника си — … три часа. Окей, Мелиса, това беше достатъчно — извика тя. — Хапни нещо и си почини, и не забравяй да пиеш много вода, иначе ще дехидратираш в тази жега.

— Добре — тя метна пешкира на врата си и засъбира ракетите си. — Ще дойдеш ли да ме гледаш? — обърна се към Джек.

— Естествено. Имам среща с Хол Ренуик за една игричка, но ще бъда тук — обеща й той.

Джек удържа думата си. Хол, спомняйки си грациозната брюнетка от Уимбълдън, която срази на корта — и не само във физическия смисъл — се присъедини към него на страничната линия, когато мачът на Мелиса беше в разгара си. Тя спечели в поредните сетове и сияеше от радост, докато си пробиваше път към тях.

— Браво, ти си изключително убедителна! — похвали я Джек.

Хол кимна одобрително, въпреки че никога по-рано не беше я гледал да играе в единични мачове. Господи, тя беше направо зашеметяваща! Даже потна и разгорещена… най-вече потна и разгорещена, реши той, почувствал как и него го облива жарка вълна.

— Защо не хапнем довечера всички заедно? — предложи той. Кати се намръщи — искаше Джек за себе си, но той прие с готовност. Мелиса също се съгласи, тя нямаше нищо против да служи за параван на влюбените.

— Мелиса има още един мач утре — напомни остро Кати.

— Така ли? Тогава трябва да яде — заяви Джек. — Освен това може да си легне по-навреме.

— О, да, моля те, Боже — помоли се наум Хол. Джек беше забелязал изражението му и изпъшка вътрешно. Само това му трябваше — един пощурял от любов Хол, който да разсейва Мелиса и да проваля играта й.

Брат й щеше да бъде много по-притеснен, ако знаеше за връзката й с Ник. Както и да е, много скоро щеше да го узнае, защото Ник беше решил да долети в Ню Йорк и да наблюдава турнира. В продължение на седемте седмици след заминаването на Мелиса — седем живота, както му се бяха сторили, той се нагърбваше с денонощна работа, поемаше дежурствата на свои колеги през уикендите и извънредни нощни дежурства, за да може да си вземе една седмица отпуск. Спорадичните картички и кратките телефонни разговори още повече разпалваха желанието му и той взе самолета в първия четвъртък от началото на турнира.

Мелиса беше спечелила квалификационните мачове и първия за състезатели с равни резултати, но загуби втория срещу играч от топлистата на първите тридесет. Всъщност не беше и очаквала действително да спечели, чувстваше неудовлетворение и лека умора, затова реши да си легне рано. Миеше си зъбите, когато Кати влезе в спалнята.

— Имаш гост, който те чака долу — съобщи й тя малко троснато, както й се стори.

— Мм? Кой? — попита Мелиса с пълни с пяна уста.

— Ти не знаеш ли?

— Представа нямам.

— Трябва ти да си му дала адреса — обвинително я изгледа Кати.

— Кой? Не съм го… Ник? — невярващо промълви Мелиса, когато Кати кимна, и нададе радостен писък. — Очаквах единствено писмо! — извика тя, докато излизаше тичешком от спалнята, без да обръща внимание на оскъдното си облекло.

— Не мога да повярвам, че си тук — щастливо изрече тя, гласът й заглъхна, потънал в гърдите му.

— А аз не мога да повярвам на това посрещане — дрезгаво изрече той. Тънкото сатенено неглиже не прикриваше нищо от великолепните извивки и той я притисна до себе си така, че контурите на телата им се сляха.

Ейс мина край тях и се загледа в краката и дупето й, които се бяха оголили в прегръдките.

— Хубаво задниче, съкровище — измърмори той и се взря изпитателно в Ник. Не знаеше името на мъжа, но сега си спомни бегло, че го е виждал в Англия. Най-вероятно той беше успял да разтвори крачетата на Мелиса!

Ник го изгледа ледено.

— Точно така, само дето днес няма да мога да те обслужа — равно изрече той.

— Не? Жалко! — подхвърли безгрижно Ейс и продължи към кухнята.

— Защо не ми каза, че ще дойдеш? — попита тя и отстъпи назад, за да може да го погледне в лицето. Беше толкова щастлива да бъде отново в обятията му! Всичко останало в живота й беше се променило бързо и драстично и понякога й се струваше мираж, че изобщо е била с него; дори се съмняваше дали чувствата им ще бъдат същите, когато отново се срещнат. Сега всичките й съмнения се изпариха: тя беше точно там, където й е мястото.

— Исках да те изненадам. Тук има твърде много народ — вън чака такси. Върви и си приготви чанта с най-необходимото и хвърли някоя дрешка.

— Така няма ли само да загубим време? — измърмори Мелиса и той се ухили.

— Може би, но върви и действай. С тази дрешка си твърде изкусителна.

— Окей, дай ми пет минути — тя хукна по стълбите. — Кухнята е насреща! Сипи си кафе! — извика през рамо.

В кухнята с Ейс? Как ли пък не, помисли си Ник и остана, където беше. Дочу възбудени гласове, разпозна този на Джек и предположи, че другият е на Кати Оливър. Реши, че е спречкване между любовници и престана да слуша, но фактически той — или по-точно неговото пристигане беше причина за кавгата.

— Той не би трябвало да е тук! — изкрещя Кати. — По средата на Открития шампионат! Върви и му кажи, че тя не е във ваканция — нареди му заповеднически тя. Джек въздъхна, но отиде да разговаря с Ник.

— Къде е Мелиса?

— Отиде да се облече, ще я взема със себе си.

— Тя се канеше да си ляга, когато пристигна ти, а утре заран ще става рано, за да се упражнява. Виж, разбирам, че си изминал дълъг път, за да се видиш с нея — неловко добави Джек, — но моментът е ужасно неподходящ. Ще ми се да ни кажеш къде си отседнал… — той замлъкна под изпепеляващия поглед на Ник.

— Нямам нужда от твоето позволение, за да прекарам няколко дни в Ню Йорк — меко каза той.

— Не, разбира се, че не — бързо се съгласи Джек. — Но това е изключително важен турнир за нея.

— Сигурен съм, че е така и нямам намерение да разрушавам формата й, но тя най-вероятно разполага все пак с малко свободно време? — довърши нетърпеливо Ник.

— Да, но тогава трябва да си почива, не да… да… — вмъкна се и Кати.

— А не да се изтощава — притече й се на помощ Ейс, докато наново прекосяваше помещението.

— Млъкнете!

И тримата го погледнаха така смаяни, че той не можа да сдържи усмивката си; сцената неимоверно го забавляваше.

— Какво става тук? — попита Мелиса, която тихо беше слязла по стълбата и сега несигурно местеше поглед от лице на лице.

— Нищо, скъпа — отсече Ник и я хвана за ръката.

— Мелиса, запазили сме корт за десет часа утре сутринта — напомни й Кати.

— Знам, ще бъда там — извика тя, преди Ник да я извлече от къщата и да тръшне вратата.

— За какво беше всичко това? — попита тя, докато се наместваше в ръцете му на задната седалка.

— Не са твърде очаровани да ме видят. Страхуват се, че ще те проваля.

— Сигурно имат право! Толкова се радвам, че си тук — колко ще останеш?

— До другата сряда. Това е първото ми идване в Ню Йорк и много ще се радвам сам да открия този град. Предполагам, че ти ще трябва да работиш и го разбирам — увери я той. — Лекцията на Джек беше доста неуместна. Ще ти дам резервен ключ за апартамента си и ти ще можеш да идваш и да си отиваш, когато пожелаеш.

— Най-добре направо да се принеса при теб — каза и се изчерви. Ник се разсмя — силно и с облекчение.

— Ще направя каквото зависи от мен.

И удържа думата си въпреки дългото пътуване и липсата на сън; да я гледа, да я докосва беше единственият афродизиак, от който щеше да има нужда, ако ще и сто години да живееше.

— Мм, това беше страхотно — въздъхна тя доволно малко по-късно и се протегна като блажена котка, изпънала гърбина на слънцето. — Малко се страхувах, че нещата между нас няма да бъдат същите. Толкова неща се случиха, откакто напуснах Англия, а сякаш никога не сме се разделяли.

— Да не си полудяла? Бяхме разделени цяла вечност — изръмжа благосклонно Ник и я намести в сгъвката на ръката си. Протегна се да загаси, после се унесоха в сън, уморени и щастливи.

 

 

Мелиса пристигна на корта само с три минути закъснение, но Кати, вече готова за игра, я смъмри. Бързо се преоблече и се върна на корта. Подготвяха се за двойки жени, така че двете с Кати играеха срещу друга двойка; загряваха и съгласуваха действията си като екип. Джек също беше тук, разпускайки преди третата единична игра.

— Изглежда щастлива — подхвърли на Кати, той докато си почиваха.

— Прекалено щастлива — горчиво изрече тя. — Не й пука дали ще спечелим, или загубим.

— Още по-малко щеше да й пука, ако беше нещастна — измърмори Джек, вече му беше дошло до гуша да слуша оплакванията й от пристигането на Ник. — Знам, че щяхме да сме по-добре без Ник Ленъкс, но след като вече е тук, дай да извлечем изгодата, за бога.

Кати се извърна, без да му отговори — не само гостът разваляше настроението й. Изгубваше Джек — разбираше го, осъзнаваше го и вместо да се примири или оттегли с достойнство, тя проявяваше капризи, които само ускоряваха процеса. Със сигурност той никога не я беше гледал по начина, по който Ник зяпаше Мелиса! Знаеше, че няма никакви права над него — нито пък той над нея, — но през последните осемнадесет месеца бяха прекарали повечето от времето си заедно.

Отново беше жарък и задушен ден с температура, заклещена някъде около стоте^[2] и двете с Кати отдъхваха в снабдената с климатик съблекалня, докато чакаха мачът им да започне. Жегата я удари като парен чук, когато излезе от съблекалнята и се отправи към корта, но беше твърдо решила да докаже на Кати, че присъствието на Ник няма определящо значение за играта й; и именно нейните акуратни волета им спечелиха това прекъсване на сервиси, така необходимо за приключване на сета.

Вторият сет вървеше към тайбрек и Мелиса, събрала цялата си енергия напук на жегата и изтощението, заложи всичко на последните витални удари. Ако трябваше да играят трети сет, чувстваше, че ще загубят. Във върховия момент на играта тя сервира удар, който не можеше да бъде отблъснат, и докато вървяха към мрежата, за да стиснат ръцете на победените противници, ликуваше от радост и удовлетворение.

— Добра игра — призна неохотно Кати, докато събираха нещата си. — Ще дойдеш ли да гледаш Джек?

— Не, тази горещина ме убива — каза Мелиса, което си беше чистата истина. Взе душ и бързо се облече, след което се отправи към паркинга.

Влезе в апартамента на Ник и го завари излегнат на едно от леглата с кралски размер, облегнат на куп възглавници и увит само с един пешкир. Телевизорът беше включен и той наблюдаваше Джек, който играеше в момента.

— Здрасти, сладурче — той понечи да се надигне, но тя му махна да не го прави.

— Не мърдай, изглеждаш толкова удобно настанен — изрита обувките си и се измъкна от джинсите и тениската, преди да се покатери до него и да се гушне в ръцете му.

— Джек спечели ли?

— Изкара два сета — каза й Ник. — Показаха края на твоя мач. Кати би трябвало да спре да се оплаква от моето пребиваване тук — ти игра по-добре от нея самата.

— О? И откога стана такъв експерт? — подкачи го тя.

— Не съм. Говорителят каза, че ученичката е надминала учителката си.

— О, боже, надявам се никой да не го каже на Кати! — извика прочувствено Мелиса. Бурен залп от аплодисменти прикова погледа й в екрана и тя видя повторението на сервиса на Джек. Камерата се плъзна по редицата зрители и случайно попадна на Кати.

— Ето я Кати Оливър, приятелката на Джек — съобщи коментаторът на зрителите. — Тя тренира Мелиса Феръл, неговата сестра. Аз не виждам Мелиса, а ти, Бил? Чудя се къде ли може да бъде?

Мелиса се разсмя и се обърна към Ник, после се сгърчи от болка.

— Боже, трябваше да остана на масаж. Би ли разтрил гърба ми?

— Не съм те наранил тази нощ, надявам се? — разтревожи се той и се захвана да разтрива вкочанените й мускули.

— Не, тези бетонни кортове са цяла мъка за тялото ми — равнодушно му обясни тя. — Още малко така… по-ниско… о-о, така е добре. Някога мислил ли си да станеш масажист?

— Само за теб — той залепи целувка на рамото й. — Лягай по корем и ще разтрия гърба ти — предложи той. Мелиса се съгласи с готовност и се отпусна с наслада под пръстите му.

— Трябваше да донеса някакво масло — промърмори тя.

Ник се замисли за миг, после стана от леглото и отиде в банята.

— Масло за вана? — вдигна някакво шишенце и Мелиса кимна. Той изсипа малко от парфюмираната течност на дланите си и внимателно я втри в кожата й, опитвайки се да не обръща внимание на нарастващата си възбуда. И тогава чу учестеното й дишане, което недвусмислено говореше само по себе си и плъзна хлъзгавите си от маслото пръсти между бедрата й. Мелиса изстена и съблазнително изви хълбоци.

— Ти си първият физиотерапевт, който ми прави това! — тя се изви да го погледне и очите й се разшириха, регистрирайки огромната ерекция. — Мой ред е — промълви с дрезгав глас и посегна към маслото. Хлъзгавите й пръсти докосваха и поглаждаха члена му, докато той вече не издържаше на сладкото мъчение. Спомняйки си болките в гърба й, се отпусна назад и нежно я повдигна върху себе си, притвори очи в екстаз и се потопи в горещото тайнство на тялото й. Колкото и често да я любеше, гладът му не стихваше, беше последната му мъглява мисъл, преди да се вкопчат един в друг в оргазъм, неоприличим с нищо друго преди това. Лежаха полузаспали, без да говорят, с все още преплетени тела.

— Баня — изрече накрая Ник — Ваната е достатъчно голяма и ще стигне за двама ни. Това масло е толкова силно, че смърдим на турски бардак.

— Ти пък откъде знаеш? — отвори едното си око Мелиса, за да го изгледа укоризнено. Той само махна в отговор, но любопитството не я оставяше и тя се надигна на лакът. — Повтарям въпроса си: откъде знаеш, че мирише по този начин?

И след като той отново не отвърна нищо, продължи:

— Не ти се е налагало да си плащаш за това, надявам се?

— Не загрубявай чак толкова — успокои я Ник, като едва потискаше смеха си. — Бях много млад — гласът му прозвуча някак извинително. — Имахме учение в Турция с НАТО и останахме още няколко дни. Влязохме в нещо, което ни приличаше на нощен клуб, и…

Той сви рамене.

— Обаче не си тръгнахте, когато разбрахте грешката си, нали?

— Не.

Мелиса се понамръщи, не й беше особено приятна представата за един Ник, който прави любов с друга жена, колкото и случайна и далеч в миналото да е била тя.

— Ще трябва да разкажа тази история на Ейс — преднамерено небрежно подметна тя. Много добре знаеше, че всяко споменаване на името му го дразни неимоверно. — Ще се издигнеш в очите му.

— Съмнявам се. Той най-вероятно също е бил там, вършил е същото и си е купил тениска за сувенир — сухо изреди Ник, напълно наясно с причината, поради която тя спомена мелеза.

Тя се разсмя и се облегна назад.

— Съжалявам, не би трябвало да изпитвам ревност към жени, с които си бил, докато съм посещавала основното училище — изчурулика невинно тя.

— Уха, особено след като е засягало единствено емоцията под колана.

Той скочи върху леглото, сграбчи я и я помъкна към банята.

— Извини се… веднага… иначе пускам студения душ! — заплаши я той пътем.

— Съжалявам, съжалявам — бързо изрече тя, отпусна се на пети и завъртя кранчето за горещата вода. Ваната беше достатъчно широка за двамата, въпреки това голяма част от водата се изплиска навън, докато играеха вътре като деца. Когато се укротиха, се насапунисаха взаимно — определено не като деца, и Меласа преживя първото си любене във вода.

Поръчаха храна в стаята, след което напуснаха просмуканите с аромат на масло чаршафи и се прехвърлиха на другото легло, бъбреха за незначителни неща и зяпаха телевизия. Тя с гордост узна, че Джек е спечелил, и веднага набра телефона в къщата, за да го поздрави.

— Къде, по дяволите, се намираш? — извика Джек.

— С Ник съм.

— Това ми е добре известно! Но въпросът ми е — къде?

— Няма да ти кажа — отсече тя. — По кое време е тренировката ми утре?

— Задръж така — той се консултира с Кати, след което каза: — В единадесет часа.

— Ще бъда там — обеща тя.

— Не забравяй, че утре имаме мач. Наспи се добре. О, господи, какви ги приказвам и аз! — въздъхна измъчено той. — Моля те, опитай се да си починеш, заради мен!

— Ще го направя, разбира се. Вече даже съм в леглото — възропта възмутено тя. Ник се разкикоти и Джек, който го чу, отново въздъхна.

— Не можеш да си представиш обстановката тук — той понижи глас, за да не го чуе Кати.

— О, да, мога. Живея така от седмици насам, забрави ли? Лека нощ, Джек, ще се видим утре — тя затвори и се обърна към Ник: — Наистина трябва да поспя малко.

— Не възразявам! — заяви той. Комбинацията летене през океана — любене беше изтощила и неговите сили.

— Ще дойдеш ли утре да гледаш мача ни? Джек и аз срещу Кати и Ейс.

— Сигурно — прозя се той. Загаси телевизора и лампите, притисна гъвкавото й топло тяло в тъмнината и потъна в сън.

 

 

Порядъчно голяма тълпа беше се събрала, за да наблюдава смесените двойки, независимо от присъствието на Агаси на съседния корт. Ейс също беше фаворит от Ню Йоркърс и интересът, естествено, се повишаваше, след като щяха да играят с Джек от различни страни на мрежата. А и за пръв път Кати и Мелиса щяха да се изправят лице в лице като противници в този турнир.

Ник се забавляваше — шумът и гълчавата на Флашинг Мийдоу не можеха да оставят никого напълно безразличен — даже и да не играеше Мелиса, той щеше да се потопи в атмосферата на това място. Тя го настани лично, за да се увери, че има добро място сред останалите играчи, техните приятели и роднини и че ще вижда корта.

Нито Джек, нито Ейс приемаха твърде насериозно предизвикателството — и двамата вече бяха в топлистата при единичните и щяха да участват във Втория открит шампионат на Съединените американски щати и да се бият за титлата. Мелиса много искаше да спечели заради Ник. Кати искаше да я победи — тя беше разбрала за коментара от предишния мач, за ученика и неговия наставник. Значи така, Мелиса получаваше повече секс от нея самата и това беше причината!

И двамата мъже играеха с усилие, много по-слабо от нормалния им потенциал. Джек си отдъхна с облекчение, когато се увери, че сестра му играе добре и за двамата, и се впусна в рутинното подаване. Момичетата най-често се спречкваха под мрежата. Мелиса рядко печелеше точка, но и рядко губеше. Кати изпитваше все по-нарастващо чувство на безсилие, особено заради пасивността на Ейс.

— Не към нейния бекхенд! — изплака тя и вече дълбоко съжаляваше за всичките пропилени часове, в които я тренираше за двойния удар, а междувременно Мелиса изпрати още един брилянтен бекхенд.

— Съжалявам, мислех, че това е слабата й страна — излъга той и се върна към крайната линия. Сервира към Мелиса — напълно съзнателно към нейния бекхенд. Кати пресрещна удара и го върна назад. Мелиса се втурна към мрежата, улови топката и я удари обратно към краката й. Брат й се почувства неловко и хвърли поглед към противника си, кимвайки с глава към страничната линия на корта. Ейс се ухили и приближи до него през мрежата, където останаха със скръстени ръце, наблюдавайки сражението на момичетата. Тълпата избухна в смях и ликуващи възгласи, когато Мелиса надхитри противничката си с лъжлив бекхенд и удари топката в полето й.

— Изпусна я! — процеди презрително, посочвайки й мястото, където в този момент трябваше да се намира.

— Къде, по дяволите, беше ти? — изкрещя Кати на Ейс и започна невъздържано да го ругае.

— Вие двете очевидно искате еднакво силно да си докарате парите от наградния фонд — ами спечелете си ги сами тогава — отряза я той.

— Внимавайте с нецензурните приказки, мис Оливър! — предупреди я съдията.

— Пфу! — изсумтя Мелиса и вдигна предупредително пръст към Кати, която й отвърна с убийствен поглед.

Сега вече братът и сестрата водеха с пет на четири и Джек сервира, за да прекъсне първия сет. На Ейс му писна от намусените физиономии на Кати, освен това искаше да пести силите си за утрешния единичен мач и приключи втория сет с три на нула.

— Агаси спечели току-що — обади се някой зад Ник.

— Мм-даа, но пък Ейс е на път да загуби — отговори му друг. — Аз ще играя срещу него утре, надявам се да е в същата форма.

— Аз не бих залагал на това — и малко по-късно: — Ейс даже минимално усилие не полага, не виждаш ли? Какво му става? Да не е хлътнал по Мелиса Феръл?

— Кой знае? Ако е така, ще трябва да се пребори с Хол Ренуик за нея.

И двамата ще трябва да се преборят с мен, помисли мрачно Ник. И кой, по дяволите, беше този Хол Ренуик?

По-късно, когато Мелиса седна до него в ложата за играчи, той я попита директно.

— Хол? Не съм го виждала, ама сигурно е някъде наоколо — отвърна небрежно тя и се огледа.

— Той твой фен ли е? — попита Ник, дебнейки реакцията й.

— Не, той е тенисист — отсъстващо промърмори тя, после спря поглед върху Ник, без да разбира настойчивостта в неговия. В прекрасните й тъмни очи той съзря единствено невинност, отпусна се и се усмихна, пръстите му помилваха бузата й.

— Ти си моето момиче, нали? — меко попита той и тя почувства как й премалява от удоволствие.

— Разбира се — протегна се и го целуна, а той я притисна още по-силно, без да обръща внимание на хората наоколо.

— Готова ли си да ставаме? — промърмори в ухото й и тя кимна, плъзвайки ръката си в неговата, докато си проправяха път навън.

 

 

Кати и Мелиса загубиха следващия си мач по двойки и Кати ядосано хвърли ракетата на земята, огорчена от собственото си слабо представяне.

— Съжалявам, проявих толкова безгранично невежество! — промърмори тя.

— Всичко е наред. Случило ли се е нещо? — попита Мелиса, всъщност облекчена от избухването й и от това, че виновен за провала беше друг, а не тя самата.

— Не. Да. Джек да ти е казвал нещо — за мен имам предвид? — преглътна гордостта си Кати и попита направо.

— Не, но и аз не съм го виждала твърде често.

Тя прекарваше всичкото си свободно време с Ник; в къщата се връщаше единствено за да се преоблече.

— Защо?

— Мисля, че не ме обича вече — промълви нещастно.

— О! — не смяташе, че изобщо някога беше го правил. — Искаш ли да поговоря с него? — предложи тя, но Кати поклати глава.

На следващия ден беше ред на Мелиса да се извинява за пропаднал мач.

— Ти наистина положи много усилия, за да стигнеш до това ниво — успокояваше я Джек, без да се притеснява чак толкова от загубата. — Кога си тръгва Ник? В сряда сутрин, нали така беше? Върви и се забавлявай. Нужно ти е прекъсване на тези безконечни тренировки, аз ще го уредя с Кати!

— Благодаря ти — тя тутакси разцъфна и хукна да си вземе душ и да се преоблече. Цели тридесет и шест часа свобода! — мислеше щастливо тя.

Кати посрещна новината за „ваканцията“ на Мелиса с мълчание. После неочаквано изтърси:

— Означава ли това, че ти и аз най-сетне също ще се позабавляваме?

Джек се размърда неловко; в този миг му се щеше да може да прекъсва връзките си толкова бързо и лесно, както Ейс го вършеше непрекъснато. Но тук беше заложено много повече от накърнените чувства на Кати — сестра му действително се нуждаеше от нея. Той самият силно се надяваше, че Кати се нуждае също така от финансовата изгода, която й се предоставяше в играта на тези турнири, за да изостави Мелиса точно сега.

— Аз имам още състезания — предпазливо каза той.

— Да, точно както беше и миналата година, но това не ни попречи да се чукаме при всяка възможност! Има ли друга някоя, Джек? — добави тя по-тихо, засрамена от арогантния си език и грубото избухване.

— Не-е — поклати глава той. — Но… ти си се променила, Кати — неловко добави Джек и прокара пръсти през косата си. — Обучението на Мелиса беше въпрос на бизнес, еднакво добър както за теб, така и за нея — изрече бързо той. — Но… ти изглежда си направила погрешни изводи за евентуален брак! Когато те заведох в Белууд да се срещнеш с нея, ти се огледа така, сякаш вече си собственичка на това място! Само дето не направи предложение за ремонт!

— О, това не е вярно! — избухна Кати, но не посмя да срещне погледа му. Тя беше изпитала неимоверно удоволствие да си представи, че е част от семейство Феръл. Беше потресена от къщата в Белууд, питайки се какво ли е да живееш в замък с такава история?

— Съжалявам — насили се да се усмихне тя. — Никакви дълбоки чувства, така ли?

— Не, разбира се — не успя да потисне въздишката си на облекчение. — И аз все още…

— Ако смяташ да кажеш, че ме харесваш, сигурно ще те цапардосам! — информира го тя. — Кога се връща Мелиса?

— Ъъ… в сряда.

— Добре. Ще отида да видя родителите си — заяви тя и излезе с вдигната глава, без да му остави време за отговор и да види сълзите й.

За щастие Мелиса нямаше и понятие от терзанията на Кати и прекарваше всеки свободен миг с Ник. Часовете обаче летяха, времето минаваше: забележителности, пазаруване и, естествено, любене.

— Ще ми трябва още една ваканция, за да си почина от тази — подметна той, докато празнуваха последната си вечер заедно.

— Оплакваш ли се? — измърмори сънено тя.

— А ти как мислиш? — възкликна Ник, но тя вече беше отлетяла в прегръдките на Морфей.

Той се усмихна и я намести така, че да й е по-удобно през нощта, докато обмисляше своето — тяхното бъдеще.

„Ще трябва да напусна армията“ — реши внезапно той. Тази идея му се въртеше в главата от седмици насам, даже от месеци, но сега причините за напускане натежаваха пред тези за оставане.

Стареца не упражняваше никакъв натиск над него, но Ник знаеше, че го иска в Гленгъри и чувстваше необходимост да изпълни желанието на стария човек. В края на краищата и неговото детство, и юношеството му щяха да протекат по съвсем различен начин, ако не го бяха изпратили да живее там, едва осемгодишен, със своя братовчед Роди.

А Мелиса… — той сведе поглед и докосна с устни нежната сгъвка на ръката й. Гленгъри беше прекрасно място, той имаше какво да й предложи — един великолепен дом вместо квартирите, отпускани на военнослужещите. Първите десет години служба му допаднаха — но време беше вече да се сложи край.

Трябваше да тръгне за летището в седем часа, така че стана, бързо си взе душ и се облече, докато Мелиса продължаваше да спи, изтощена от напрежение, а междувременно той вече беше решил, че не иска тя да го изпраща на аерогарата. Искаше да я запомни както си беше сега — заспала в неговото легло. В последния миг не можа да се стърпи, наведе се и положи нежна целувка на бузата й.

Тя се размърда.

— Трябва да тръгвам — нежно прошепна той.

— О, Ник! — нежно го обгърна и привлече надолу, като се опитваше да не плаче. — Аз те обичам.

Той не каза нищо.

— За пръв път го казваш — притисна я до себе си, после я отдалечи без желание. — Купих ти подарък — той посочи към едно пакетче на нощната масичка. — Не го отваряй, преди да съм тръгнал.

— Добре — съгласи се Мелиса, доста озадачена. Той се наведе и целуна устните й, после се отдръпна от нея, докато все още имаше воля за това. Никой не каза довиждане. И след още един изпълнен с копнеж поглед Ник затвори вратата след себе си и се отправи на пътешествие към дома.

Мелиса хукна към прозореца и остана загледана там, докато не го видя да се качва в едно такси и да тръгва. Върна се тъжна в леглото и взе подаръка си. Разкъса красивата опаковка, зяпна при вида на съдържанието и избухна в смях — точно както беше се надявал Ник.

 

 

— Вижте какво ми е купил Ник! — възкликна щастливо тя, докато влизаше в хола по-късно същата заран. — Вибратор!

— Жалко, че не е купил един и за мен — отвърна кисело Кати, хвърляйки унищожителен поглед към Джек.

Мелиса направи съчувствена физиономия по посока на брат си.

— Радвам се, че най-сетне си тук — продължи Кати. — Записах те за участие във Вирджиния, тръгваме след няколко часа. Няма смисъл да се мотаем повече тук — добави натъртено тя.

— Окей, отивам да се приготвя — съобщи миролюбиво Мелиса. Щеше й се да остане и да наблюдава Джек и Ейс за титлата по двойки, но реши да не спори по въпроса. Беше доволна, че Кати не се отказа да я тренира, независимо от влошените й отношения с Джек — както накъсо беше й обяснил брат й. Без нея беше загубена — тя вършеше всичко: писма, ангажименти за пътуване, даже вземането на дрехите й от пералнята! Пък и познаваше всички тенисисти, срещу които трябваше да играе, и с това й оказваше неоценима подкрепа.

Свърши с опаковането, легна на леглото и се загледа в телевизора, докато стане време да тръгват, после взе багажа си и напусна стаята, като спря да почука на вратата на Ейс.

— Наминах само да се сбогувам… о-о! — тя закри очи, тъй като той тъкмо излизаше изпод душа, напълно гол.

— Ами тогава влез и го направи както трябва — подкачи я той.

Тя поотвори едното си око и свали ръка, когато видя, че се е загърнал в хавлия. Кожата му блестеше с кафеникав загар, смолисточерната му коса висеше мокра и падаше над голата му гръд.

— Няма начин да си истински апах — те нямат окосмяване по тялото — информира го тя.

— Да не сме вече големи експерти по мъжките тела?

— Само по едно — замечтано произнесе тя.

Очите му потъмняха — той беше се радвал на нейното обожание и определено не можеше да хареса мъжа, когото беше избрала на негово място.

— Твоят войник добър любовник ли е?

— Най-добрият.

— И как можеш да го определиш? Нямаш обект за сравнение — усмихна се ехидно той и пристъпи по-близко.

Мелиса се взря в очите му и не почувства нищо. Само година по-рано това съприкосновение с един гол Ейс… о-о, как само би ликувала от щастие! Но сега, за да бъде съвсем сигурна, тя не отстъпи назад, когато той се наведе и я целуна. Даже му отвърна и й беше приятно, но целувката им нямаше нищо общо с другата, която раздираше сетивата й. Той се отдръпна и отстъпи назад, после я изгледа със съжаление:

— Мисля, че доста дълго се размотавах около брат ти — изговори провлачено той. — Да те целува човек е напълно безопасно! — с потъмнели очи, в които проблеснаха пламъчета, добави: — Знаеш ли, кръвосмешението е единственото нещо, което не съм опитвал досега!

Мелиса едва не се затича към вратата.

— Чао, Ейс. Надявам се, че ти и Джек ще спечелите титлата.

— Благодаря. Чао, сладурче. Хей! — извика внезапно той. — Ако някога ти трябва помощ и Джек го няма наоколо — обади ми се.

Мелиса го гледа известно време, после кимна, някаква нотка в гласа му докосна друго чувство в нея.

— Ще го запомня. Ти не си чак толкова лош, колкото те изкарват другите, нали?

— Господи, не пускай слуха наоколо — имам си репутация и трябва да я защитавам! — разгорещено извика той.

— Мисля, че репутацията ти е ненакърнена — сухо го отряза тя.

— Мелиса! — извика Кати. — Таксито чака!

— Идвам.

Тя взе куфарите си и хукна надолу по стълбите.

— Чао, Джек, ще се зарадваш да разбереш, че най-сетне се освободих от Ейс!

— Не бъди толкова самоуверена — предупреди я той. — Доколкото го познавам, той е по-лош от маларията — веднъж като се заразиш, отърване няма.

— Не и аз — уверено заяви тя и го прегърна, после се качи в таксито и седна до Кати.

Джек им помаха, после въздъхна с облекчение и влезе в къщата.

— Е, след като вече си тръгнаха, ще празнуваме ли? — попита Ейс.

— По-късно. Искам тази титла.

— Разбрано. Но независимо от това дали ще спечелим или загубим, трябва да разпуснем.

— Разбрано — отвърна сериозно Джек и двамата се разсмяха.