Катрин Белами
Страсти на корта (15)

Петнадесета глава

Мелиса се оказа права за едно нещо — вниманието от страна на пресата предизвика върховно отвращение у Ник, особено след като му предложиха пари, за да разкаже историята си с Английската роза. Той обаче не се завърна в Англия и за свой късмет успя да се превъплъти в това, което наричаха анонимен турист.

Когато по телевизията избухна бомбата за „признанието“ на Мелиса, той си седеше кротко в едно претъпкано кафене. Въпреки че през целия ден не беше мислил за нищо друго, изявлението му подейства като шок и той седеше замаян и онемял, докато словоохотливите и безпардонни нюйоркчани обсъждаха всички „за“ и „против“ един най-болезнен епизод в неговия живот.

— Много добре даже е постъпила! — заяви сервитьорката. — Ако аз трябваше да избирам между един доход от милиони и едно бебе, познайте какво щях да направя! Аз си знам много добре.

Последваха одобрителни кимания и измърморени проклятия, после пак одобрения, най-вече от женската част на аудиторията.

— Даа, то си е нейното тяло, може да прави с него каквото си иска — обади се някой.

— Знам много добре какво ми се иска да направя с нейното тяло! — изтърси един дебелак и веднага му креснаха да мълчи. Ник направи движение в неговата посока — искаше само да го удуши, но кафенето беше прекалено пренаселено, а масата му се намираше в края на салона. Не е много мъдра идеята ти, Ленъкс! — възпря се сам и се отпусна безсилно на стола си.

— Не е честно — мъжете тенисисти могат да си имат семейство и то никак да не вреди на кариерата им, защо жените да не могат? — подметна друг.

— Абортът винаги си е кофти тръпка — обади се самотен мъжки глас.

— Разчитай точно на някой мъж да ти го каже! — избухна сервитьорката. — Много е лесно да морализираш, особено пък ако никога не ти се налага да забременееш!

— Можела е да внимава повече — настояваше мъжът.

— Ами какво ще кажеш за оня тип, дето й го е натресъл? Нали не забравяш, че двама трябват, за да…

Ник се изправи и поиска сметката си, заровил трепереща ръка в джоба си за дребни. Докато чакаше, не отделяше поглед от екрана и с ужас видя, че освобождават гореща линия, на която всеки можеше да позвъни. „Мислите ли, че Мелиса Феръл е имала право да направи аборт?“ Запремигваха два телефонни номера, над единия светеше „да“, над другия — „не“. Това е отвратително, реши Ник и припряно напусна кафенето.

Предположи, че Мелиса се е барикадирала в хотела си, и забързано пое нататък. Тълпата беше се увеличила, установи объркано той, полицията и наетите бодигардове едва я удържаха. Различи групички репортери да заемат мястото на онези, които вече бяха се опитали да се доберат до него, и след като се увери, че никой няма да го познае, ускори крачка и се вмъкна в хотела. Мерна Ейс, който си проправяше път в тълпата, и в гърдите му се надигна гняв. Кимна хладно на портиера и забърза към асансьора. Отвън глъчката беше оглушителна, очевидно бяха разпознали Дилейни. Ник влезе в асансьора и поиска да го свалят на десетия етаж. Отбеляза си наличието на охрана пред вратата на Мелиса, не й обърна внимание и се облегна на стената, за да изчака пристигането на тенисиста. Търпението му не след дълго беше възнаградено. Само миг по-късно се появи самият Ейс от плът и кръв.

— Дилейни!

Гласът му прозвуча измамно мек, зареден със смъртоносна заплаха и Ейс се извъртя тутакси, предусетил опасността напълно инстинктивно с обонянието си на уличен боец. Въпреки бързите си рефлекси не успя да се извърне навреме, за да избегне правия десен на Ник, който се стовари върху му като парен чук, улучи го в лицето и главата му отхвръкна назад от силата на удара.

— Това е за аранжировката на аборта — процеди Ник, преди да го цапардоса в корема. — А това е за видеокасетата!

Ейс се свлече на коляно, но тутакси се изправи и се втурна в самоотвержен плонж, използвайки тежките си златни пръстени като бокс; при това твърде ефективно.

— А това ти е, дето й направи бебето, глупав задник такъв! — изрева Ейс и му нанесе два бързи последователни удара, преди Ник да се окопити и му нанесе още един прав десен, който го закова право в стената. Ейс не успя да запази равновесие и се стовари върху една маса, която се срина под тежестта му.

Сграбчи едно от изкъртените крачета и замахна, влагайки в удара цялата си сила. Беше превъзходно воле на трениран тенисист, което помете Ник като перце и несвикналите му на подобни тренировки ребра изпукаха зловещо под натиска на сто и двадесет мили в час. Той се опита да отскочи и в същото време успя да сграбчи импровизираното оръжие на Ейс. Започна диво да го дърпа, Ейс на свой ред загуби равновесие, но забрави всякакви правила за честна игра и го ритна в слабините.

— Забравих, че си дете на предградията — изруга Ник и замахна с дясната си ръка, преди да се сгърчи върху килима, подпрян на лявата. Ейс отскочи назад и се стовари върху поднос, оставен от гостите пред вратата, която успя да поеме тежестта му. Измъкна нож за рязане на пържола, малък, но затова пък остър, и го размаха застрашително пред лицето на Ник.

— Къде останаха добрите маниери, Дилейни? Не са ли те учили как се използва вилица? — изхихика Ник и само миг по-късно съжали, защото трябваше да предпази очите си от зловещо насочения въпросен прибор; Ейс не само че не губеше присъствие на духа, но и действаше с мълниеносна бързина. Господи, бива си ги рефлексите му! — мина през ума на Ник, който едва успя да докопа китката му и да извие вилицата настрани, поваляйки го по гръб.

Ейс се строполи тежко, но тутакси се претърколи и подобно на котка веднага се изправи на крака, все още стискайки снаряжението си, същински прегладнял канибал, нетърпелив да изчака да му приготвят обяда.

Ник го блъсна и разоръжи експедитивно и методично, наблюдаван с неприкрит интерес от страна на охраната. И двамата бяха силни и яки, с почти еднакъв ръст и тегло, така че надмощието клонеше с малки прекъсвания ту към едната, ту към другата страна. Ейс обаче нямаше скрупули по отношение на борбата, най-вече към мръсните хватки и след един втори добре премерен удар в слабините му Ник също се отказа от честна битка; просто му дойде твърде много за още едно преимущество.

Вбесен и заслепен от болка, той скочи изотзад върху Ейс и трясна лицето му в стената, при което разклати живописната творба, висяща мирно и кротко, и тя унизително се стовари върху противника му. Ник се възползва от случая и го срита в бъбреците.

— Копеле! — изрева Ейс и изплю един зъб, гарниран с малко кръв, вдигна силно напред лакътя си и го заби в диафрагмата му. Този път Ник не успя да предвиди силата на удара, само послушно се преви одве и запълзя странишком, за да избегне ритника на маратонката му, която като по чудо се появи пред очите му след една великолепна ротация в стил кунгфу.

Ейс обаче не беше премерил добре удара си и улучи кана, пълна с кафе; без да губи време и присъствие на духа, той я сграбчи и изля съдържанието й в лицето на Ник. За щастие кафето се оказа студено, но докато той бършеше гъстата течност от лицето си, Ейс успя да стовари тежкото сребро върху темето му.

Ник се срина на пода, но вече беше докопал края на ризата му, така че и Ейс го последва и двамата отново се запремятаха в усилие да вземат превес в борбата. Отваряха се врати, къде по-плахо, къде по-нахално; някои веднага се затръшваха, пред други заставаха обитателите и викаха за единия или за другия.

И понеже доста бяха напреднали по пътя си в коридора, аудиторията им неусетно се увеличаваше, а те се приближаваха към апартамента на Мелиса. Бодигардът хвана пистолета си и за пръв път застана нащрек. Но не се намеси; прекалено много се забавляваше, за да развали веселбата.

Като се олюляваха пиянски, двамата се клатушкаха и вместо да се нападат, замахваха омаломощени и по-скоро се подпираха един на друг, всеки сгърчен от своята болка. Ейс знаеше, че трябва да приключи, при това много бързо, и се нахвърли на Ник, който отстъпи грациозно и го халоса по капачката на коляното, с което го принуди да приклекне. Този път той сякаш щеше да си остане долу и Ник бързо отстъпи, като се подпря за по-сигурно на стената, опитвайки се да възстанови силите си и изчаквайки да види дали противникът ще се надигне за нов рунд. С надеждата, разбира се, това да не се случи.

Точно в този миг отсрещната врата се отвори със замах и Мелиса се изправи на прага с ръце на кръста, с мълнии, изскачащи от очите й. Присви гневно поглед и се втренчи немигащо в двамата борци, които се търкаляха по коридора, и в печалните останки от хотелската посуда, които се търкаляха заедно с тях: прекатурени масички за списания, масички за сервиране и постаменти за малки пластики, строшени вази и смачкани цветя, парчета от чаши и чинии, картини, изкорубени от рамките си. Това е ангелът, дошъл да ме прибере, мина сънена мисъл през ума на Ник и той зяпна безпомощно облеченото в трико тяло. Ангел на отмъщението обаче, реши малко по-късно.

— Какво, по дяволите, става тук?! — извика Мелиса.

Дясното му око застрашително се затваряше, но за сметка на това с другото виждаше двоен образ. В природата винаги цари хармония и човек си получава заслужената компенсация, прониза го удивително прозрение. Цели две Мелиси!

— Дойдох на помощ — изломоти той с надебелял език; думите се превъртаха трудно в устата му, сякаш беше пиян.

— На помощ? На помощ?! — изкрещя Мелиса с тон на фелдфебел, мъмрещ нещастен войник, реши гордо Ник. — И ти наричаш това помощ? — саркастичният й глас го проряза както нож полуразтопено масло. Тя замахна царствено и обхвана с жеста си всичките разрушения наоколо.

— Не ми ли стига публичността, която имам, точно сега? Долу ме дебне цяла глутница журналисти с камери — защо не слезеш да ги поканиш тук?

Няма отговор на този въпрос, мина през ума му, и той бавно започнала се свлича по стената.

— Защо не ги спряхте? — обърна се тя вбесено към бодигарда. Той само сви рамене.

— Аз съм тук, за да спирам онези, които искат да нападнат вас, а те нека да се трепят взаимно — заяви спокойно той; тя само скръцна със зъби и насочи вниманието си към една от гостенките на хотела, която беше открехнала вратата на съседния апартамент и надничаше любопитно оттам.

— Какво гледате? — изсъска Мелиса и жената тутакси се скри.

Ейс, който се чувстваше така, сякаш десният му крак моментално трябваше да бъде опериран, опита една плаха, макар и доста крива усмивка, доволен, че бесът на Мелиса в момента е насочен към другия.

— Той ми се нахвърли без причина, сладурче. Джек ме помоли да дойда и да ти бъда морална подкрепа…

— Морална? — Мелиса го изпепели с поглед. — Ти не знаеш значението на думата! — процеди презрително тя, после изкрещя: — За бога, надигайте се и двамата!

И двамата биха предпочели да не го правят, но гордостта ги задължаваше поне да опитат, така че всеки по свой начин се заопитва да се изправи на крака, стиснал зъби от болка.

— А сега се махайте! Вън! — изкрещя тя извън себе си, когато се опитаха да й възразят. Обърна се към бодигарда:

— Ако отново видите някой от тях да се навърта наоколо, имате моето позволение да го застреляте!

С тези думи тя се завъртя на пети и се втурна в апартамента си. Хол, който едва се сдържаше да не прихне, сега неудържимо се разкикоти, но усмивката му помръкна, когато разбра, че Мелиса го е заключила отвън в коридора.

Точно в този миг се появи управителят на хотела, алармиран от разтревожени гости, следван по петите от своите пърхащите служители. Хол бързо се втурна към търкалящите се мъже и ги задърпа нагоре, без да обръща внимание на стоновете и огъващите им се тела, после ги забута по-далеч от вратата на Мелиса.

— Дръжте Мелиса настрани от тази каша! Извинявайте се, плащайте щетите, оправдавайте се както искате, само името й да не се споменава! И престанете да капете с тая кръв по килима! — добави грубо той.

Тримата се втурнаха да спасяват ситуацията, омайвайки управителя с пачки в брой и реверанси на заден ход. Той от своя страна успя да овладее положението, без да допусне повече публичност и любопитни погледи, безкрайно щастлив да ги съпроводи до кухните и задния вход.

— Стойте тук и по-далеч от камерите, докато спра такси! — нареди им Хол и ги подпря на стената. Ейс тутакси се свлече на земята и остана седнал върху кофа за боклук, при което зае мястото на една беззащитна улична котка. Тя се втурна в самоотбрана, вкопчвайки се в крака му и той изврещя от болка, докато замахваше да я срита, забравил за крехката си в този миг физика.

— Две таксита — обади се Ник.

— По дяволите! — изруга Хол и тръгна забързано, клатейки глава. Нямаше да се изненада или натъжи много, ако при завръщането си намереше два трупа, но те бяха прекалено изтощени, за да се проявят достойно и увенчаят битката със завършек. Така че успя безпрепятствено да ги набута в две отделни таксита. После се върна в хотела и се опита да се промъкне в апартамента на Мелиса.

— Лиса, аз съм. И двамата си тръгнаха! — извика той, чукайки нетърпеливо на вратата.

— Махай се!

— Няма справедливост на тая земя — измърмори съкрушено Хол към бодигарда. — Какво лошо съм направил?

 

 

Звукът от пневматична бормашина, пронизителен и непресъхващ, успя най-сетне да го върне към живота и Ник предпазливо отвори очи. Е, по-скоро само едното, другото отчаяно отказваше да погледне белия свят. Все още беше напълно облечен и лежеше напреки на леглото, където едва успя да се строполи предишната вечер. Телефонът звънеше.

Протегна се да го докопа, забравил за контузените си ребра, изруга яростно и вече по-предпазливо заопипва за адската машина — по-скоро от крещяща нужда от тишина, отколкото от горещо желание да си поприказва с някого.

— Ммм…? — успя да произнесе на глас.

— Ник? Кати се обажда. Гледа ли новините? — започна бодро тя.

— Даже не съм прогледнал още — изръмжа в отговор той.

— О, извинявай. Спеше ли? Никога няма да познаеш — Ейс са го нападнали в Сентрал парк снощи и сега трябва да се откаже от турнира — изрече на един дъх, като се опитваше да не звучи прекалено злорадо. — Джулиет и аз тръгваме днес — невъзможно е да се работи с всичките тия журналисти, дето ме притискат с въпроси за Мелиса. Ако още веднъж произнеса „без коментар“, ще се превърна в папагал!

— Мм… ъъъ… Кати, да ти се намират някакви лекарства, нещо обезболяващо?

— Да. Искаш ли да ти донеса?

— Ако обичаш. И, Кати, не споменавай нищо на Джулиет.

— О, няма проблеми — съгласи се тя след известна пауза.

Ник предпазливо седна в леглото, после, жалко подобие на Джон Уейн, се заклатушка към вратата, за да отключи, спря, за да се ориентира в обстановката, и се потътри несигурно към банята, където пусна ледената вода да облива главата му. Потръпна при вида на отражението си в огледалото: дясната половина на лицето му зловещо беше отекла, придобила неистов патладжанен цвят; изглеждаше почти като Мелиса, когато… поетична справедливост, реши той, пристъпвайки внимателно към спалнята, където се срина върху леглото.

— Влез! — извика прегракнало, когато Кати почука.

— Тези би трябвало да… О, Свещена краво! — възкликна тя със страхопочитание, съзирайки лицето му.

Ник не каза нищо, само протегна ръка за шишенцето с хапчетата.

— Ейс — осъзна в този миг Кати и трябваше да прехапе долната си устна, за да не избухне в смях. — Той също ли изглежда толкова зле?

— Надявам се да се чувства малко по-зле.

— Защо лъже, че са го нападнали? Повече е в неговия стил да обвини теб и да те съди за морални и материални щети — нали се отказва от турнира.

— Предполагам, че не иска името на Мелиса да се намесва — промърмори по-скоро засрамено Ник.

— Мелиса?

— Бихме се в нейния хотел — въздъхна той.

— О, гледката си е струвала!

— Знам, знам — въздъхна отново Ник и опипа предпазливо главата си, опитвайки се да реши кое се нуждае повече от незабавна помощ — тя или ребрата му.

— Би трябвало да те прегледа лекар — намръщи се Кати; като се изключеха раните и отоците, лицето му изглеждаше пепеляво.

— Ще го направя, но първо ми се ще да поговоря с Мелиса — макар че един бог знаеше какво би могъл да й каже. Ейс беше предизвикал всичко, естествено, но не можеше да не признае, че и той се справи добре.

— Тя все още не приема обаждания — аз опитах по-рано тази сутрин. Искаше ми се да видя дали ще мога да се свържа с Хол.

— Моля те — кимна Ник и веднага съжали: главата му сякаш щеше да се откъсне.

Когато Кати си тръгна, бавно се измъкна от дрехите си, влезе в банята и пусна горещата вода. Това в комбинация с хапчетата до голяма степен притъпи поне основната болка — тътена в главата му и усещането, че гръдният му кош се разпада. Когато обаче докосна ребрата си, за да се изтрие, му призля и го обля вълна от световъртеж. Най-сетне си даде сметка, че все пак действително се нуждае от медицинска намеса; ударът със счупения крак на масата беше строшил две от ребрата му.

 

 

Мелиса спа дълго, което поуталожи донякъде бесовете й, и когато се появи Хол, го поздрави доста спокойно. Тъкмо закусваше, така че го покани да се присъедини към нея. Той мъкнеше цял куп сутрешни вестници; Мелиса им хвърли враждебен поглед.

— Добри или лоши новини?

— Повечето пърхат по ръба на вентилатора, изчакват да видят накъде ще задуха вятърът — каза той, докато се настаняваше и си сипваше кафе. Вече беше закусил, но сега се наслаждаваше на интимния момент да бъде с нея. — Повечето от радиостанциите и телевизионните програми са пуснали телефонен номер за обаждания „за“ и „против“ решението ти. До този момент се радваш на около осемдесет процента подкрепа.

— Добре — каза някак отсъстващо тя. Знаеше, че е важно от гледна точка на спонсорите, но в продължение на две години беше си задавала същите въпроси, както и Ник, така че мнението на широката публика малко я вълнуваше.

— Ейс има счупена капачка на коляното наред с другите натъртвания. Трябваше да се откаже от Откритото първенство.

— О, не! — погледна го ужасена тя. — Проклетият Ник!

— Ммм… Кати ми позвъни — той искал да разговаря с теб.

— Едва ли ще му хареса това, което имам, да му кажа — изсъска заядливо тя. — Имаш ли номера му?

— Да. — Хол й го подаде и се опита да не се чувства прекалено обиден, когато тя се затвори в спалнята, за да се обади.

Удоволствието на Ник от гласа й имаше кратък живот.

— Би могъл да съсипеш кариерата на Ейс, копеле ирландско! — избухна Мелиса. — И по каква причина? Защото бил имал някаква си незначителна връзчица с мен! Това не ти влиза в работата — мога да спя с всеки мъж, когото срещна в съблекалнята, стига да искам! — продължаваше да крещи тя, увеличавайки пулсиращата болка в главата — както и в сърцето му.

— Не — беше всичко, което успя да каже.

— Ти ми каза, че искаш да ми помогнеш, нали това имаше предвид? — попита го вече доста по-спокойно.

— Да. Какво мога да направя за теб? — попита с трепет в гласа, нетърпелив да заглади нещата.

— Върни се в Англия — заяви тя и болката, която той изпита, нямаше нищо общо с физическата контузия. — Никой няма да повярва, че Ейс е бил нападнат от непознати, стига само да зърнат физиономията ти — натърти тя.

— Аз съм неузнаваем — проговори тежко той. — Бих предпочел да остана. От пресата продължават да настояват за интервю. Мога да бъда от полза, ако остана и се обявя в подкрепа на решението ти.

— Но ти не се обяви, нали? — в гласа й прозвуча равнодушие, което го смая. — Ти дори не направи опит да ме разбереш!

— Ти не ми даде тази възможност — изстреля в отговор той, после въздъхна: — Извинявай.

— Даже и да се обявиш в моя защита, това няма да умилостиви противниците на аборта. Моля те, Ник, просто си върви. Знам, че не ти си предизвикал цялата тази суматоха, но присъствието ти тук действа като катализатор.

— Това не беше честно — той повиши глас, изпълнен с болка. — А що се отнася до това кой е подбудителят на суматохата, какво ще кажеш за Прекрасния и неотразим Ейс? — добави горчиво Ник. — Той ме видя във Флашинг Мийдоу в неделя и е решил да ни раздели окончателно.

— Не е бил Ейс — отсече веднага Мелиса с такава убеденост, че той застана нащрек. Защо му трябваше, по дяволите, да моли за позволение да остане в Ню Йорк?

— Вземам следващия полет! — изрече Ник и трясна телефона.

Много по-късно, след посещението при доктора и на половината път над Атлантика, в съзнанието му изплуваха нейните думици то с такава яснота, че тъпанчетата му запищяха: „… е имал кратка връзка с мен… е имал!“ Имал?

Минало време? И Ейс беше казал, че идва да я види по молба на Джек?… Ами да, той просто не приличаше на мъж, забъркан в романтична връзка с нея. Бледа усмивка изкриви устните му и той се отпусна назад, вече успокоен, и най-сетне потъна в дълбок сън.

 

 

След разговора с него Мелиса закрачи из апартамента си, неспособна да се захване с каквото и да било. Известно време наблюдава група демонстранти, които дефилираха под прозорците й, понесли плакати, но полицията бързо ги разпръсна.

Най-сетне гневът й се уталожи, оставяйки горчивия привкус на загуба. Предложението му да я защити публично си беше един галантен жест, а тя дори не беше го попитала как са раните му, осъзна с чувство на вина. Реши пак да му позвъни, но той току-що беше напуснал хотела.

Погледа малко телевизия, направи няколко телефонни разговора, колкото да позвъни на откритата линия, която приемаше обаждания в нейна полза. Скоро и това й омръзна и позвъни в стаята на Хол.

— Искам да отида да се поупражнявам — заяви Мелиса. — Ще полудея, ако остана тук цял ден. И няма да се промъквам през кухните, така да знаеш — не съм извършила престъпление.

— Окей — съгласи се Хол. — Ще уредя кола и въоръжен ескорт…

— О, боже! — Мелиса въздъхна и затвори. Преоблече се в спортен екип и докато го чакаше, реши да позвъни на Ейс. Колко сладко от негова страна да скрие нападението на Ник и да го припише на неизвестни лица. А и като професионалистка и негова приятелка беше сериозно загрижена за състоянието му. Той едва ли щеше да участва в най-големите турнири до края на годината.

— Здрасти, сладурче — поздрави я почти жизнерадостно той.

— Съжалявам за снощи — изхвърлиха ли те от хотела ти?

— Не още — Хол пръскаше наляво и надясно долари като конфети — изрече закачливо и двамата се усмихнаха.

— Някаква идея кое копеле те натопи в тази каша?

— Не. Ти изглежда си на първо място във всеки списък от подозрителни лица.

— Амии? — гласът му прозвуча заинтригувано. — Ти вярваш ли наистина, че съм способен да го направя?

— Не — заяви решително тя. — Нямаш никаква изгода и не би рискувал да загубиш отново приятелството на Джек заради нещо толкова маловажно — добави язвително и той не посмя да й противоречи. — Колко зле са контузиите ти?

— Коляното ми е с размерите на футболна топка и имам чувството, че ми е нужна спешна трансплантация на бъбреци, но можеше да бъде и по-лошо — рече философски той. — Реших да прескоча до Белууд, докато се оправя, и да наема физиотерапевта на Джек. Намислил съм да обърна това място в санаториум за реконвалесценция.

— Предай поздрави на Джек, също на мама и татко — промълви глухо и по-скоро с копнеж тя.

— Дадено. Имаш ли нужда от нещо? Дрога, пиячка, секс?

Тя се засмя.

— Мислех си, че си претърпял контузии? Би могъл да предизвикаш още по-голям скандал, ако се опиташ да ми помогнеш. Жалко, че си извън турнира — би могъл да спечелиш купата или нещо подобно. Би могъл дори да набиеш някой съдия — добави игриво тя.

— Няма нужда да участвам в турнира, за да напердаша някой съдия. Има един-двама, които…

— Шегувах се, по дяволите! — каза бързо Мелиса. — Аз съм си добре, честно. Сега тръгвам за Флашинг Мийдоу да поиграя… О, Хол пристигна. Трябва да тръгвам. Чао.

— Чао, сладурче. Късмет.

— Сигурна ли си, че искаш да правиш това? — попита я Хол, самата загриженост. — Доста голяма навалица се е събрала навън.

— Знам, видях ги — каза безгрижно тя, вдигна сака с ракетите, после по лицето й премина сянка на ужас.

— Какво има? — намръщи се Хол.

— Ейс и Ник — и двамата се връщат в Англия — какво ще стане, ако се случат в един и същи самолет?

— Ако имат този късмет, ще продължат да се бият и капитанът ще ги изхвърли през аварийния изход от хиляда фута височина — заяви безцеремонно Хол. — Хайде, колата чака.

Двама от въоръжената охрана крачеха неотлъчно зад тях, когато се отправиха надолу по стълбището. Мелиса потрепери лекичко, когато наближиха остъклената врата — тълпата сега й изглеждаше доста по-разлютена, отколкото от птичи поглед и зад прикритието на стените.

Някои от демонстрантите развяваха знамена; един носеше огромен плакат, който изобразяваше ембрион, на друг я заклеймяваха като убийца на деца. Мелиса пое остро дъх, задържа го и смело завъртя летящата врата.

— Не можеш да излезеш навън! — изкрещя Хол.

— Вече го правя — заинати се Мелиса, но коленете й трепереха, докато пристъпваше на тротоара.

Мръсни възгласи приветстваха появата й и тя вдигна високо глава, игнорирайки въпросите, които заваляха от журналистите. Нямаше обаче как да се скрие от камерите и светкавиците на фотоапаратите.

— По дяволите! — изруга Хол. — Колата! Сигурно ченгетата са наредили на шофьора да се махне от входа!

Той настойчиво се заоглежда нагоре и надолу по улицата, за да съзре някоя лимузина или поне такси.

Бодигардовете оглеждаха тълпата за потенциални нападатели и внезапно точно в този миг адът се продъни.

— Хванете онова момче с червената тениска — той има оръжие!

Докато крещеше предупреждението, гардът, следващ плътно Мелиса, я блъсна на земята и я затисна с тялото си, посягайки към собствения си пистолет.

Тя се строполи тежко, ръката й болезнено изпука притисната между неравния паваж и острия ръб на сака с ракетите. Инстинктивно се размърда, за да облекчи тежестта върху себе си, обаче гардът разтълкува погрешно намеренията й като желание да се изправи, притисна я по-настойчиво надолу и с това направи нещата още по-лоши. Мелиса прехапа устни от болка, за да не извика на глас и да се унижи пред тази разбесняла се тълпа.

— Стойте долу! — нареди той, докато наблюдаваше как един полицай свали мъжа на земята и закопча ръцете му на гърба с белезници. — Окей, вече можете да станете.

— Не мога — изломоти Мелиса. — Не ме докосвайте! Вие счупихте ръката ми! — проплака тя и със залитане се опита да се изправи на крака. Лицето й имаше пепеляв цвят. — Е, поне е лявата — процеди през зъби, мина покрай него и се озова в обятията на Хол.

Много бързо забрави последвалото оттеглянето й меле. Докато я отвеждаха в болницата, противниците на аборта се изправиха лице в лице за достоен ръкопашен бой с радетелите на свободния избор. Размятаха се камъни и ругатни и когато полицията най-сетне успя да вземе нещата под контрол, още четиринадесет души се нуждаеха от спешна медицинска помощ, а повече от двадесет бяха арестувани. А оръжието, предизвикало цялата тази суматоха, се оказа импровизирано.

 

 

Самолетът на Ник се приземи в Хийтроу точно на разсъмване. Изтощен, със смърдящо и натъртено тяло, той едва успя да вземе колата си и да подкара към центъра на Лондон. За негов късмет движението не беше натоварено, така че пристигна безпрепятствено. Изпълзя бавно по стъпалата към апартамента си, успя само да си свали обувките и се строполи на леглото.

Когато се събуди, беше тъмно и той остана известно време неподвижен, събирайки сили да се надигне. Дългият сън обаче беше направил чудеса: счупените ребра все още, го боляха, но тътенът в главата му беше утихнал до поносимо ниво и той успяваше доста по-лесно да се придвижва наоколо.

Гладът го подгони към кухнята, където си приготви закуска и я отнесе в хола. Пусна телевизора, избра спортния канал и се приготви да чуе как се е представила Мелиса на мача си от втория кръг. Тъкмо показваха състезанието за мъже и той едва хвърляше по едно око, но скоро коментаторът прикова вниманието му с обявяване на резултатите при смяната:

— … Лучия Конти също се класира, ние всички се надявахме да се повтори блестящият двубой Конти — Феръл, на който се наслаждавахме на Уимбълдън, но след злополучния инцидент вчера…

— Злополучен инцидент? — повтори на глас Ник. Какво, по дяволите, беше се случило? Смътен страх пропълзя в мозъка му и ръката му трепереше, докато посягаше към телефона; доста трябваше да се напрегне, за да си припомни номера.

Измина цял век, преди да осъзнае, че най-вероятно са изключили телефона. Бързо набра друг номер. Куп сигурно ще знае… Всеки друг, с изключение на мен ще знае, помисли горчиво той. Докато сладко-сладко си е спял, Мелиса е претърпяла някакъв „злополучен инцидент“.

— Куп! Слава богу, какво се е случило с Мелиса? — изкрещя той.

— Ти не си ли бил там? — прозя се Куп, очевидно вдигнат от сън.

— Не, по дяволите! В Лондон съм! — избухна Ник. — Какво се е случило с нея?

— Тя е добре — успокои го бързо Куп. — Имало демонстрация пред хотела вчера и я блъснали на земята, но нищо по-сериозно. Тънка пукнатина на ръката и изкълчена китка.

— О! — Ник въздъхна с облекчение. — На коя ръка? — попита плахо после.

— На лявата.

— Е, значи наистина не е толкова зле — реши Ник. — Но аз се връщам в Ню Йорк…

— Не го прави — прекъсна го Куп. — Тя се връща в Англия.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Нейният треньор — Ренуик? — даде интервю по телевизията тази сутрин. Вече й е запазил полет.

— Значи точно в този момент тя може би е в Белууд? — усмихна се глуповато той.

— Да — Куп се поколеба. — Но там е и Ейс Дилейни — добави предпазливо той.

— О, дявол го взел — изруга Ник. — И точно аз го изпратих там.

— Чудех се дали ти не си го подредил. Едно нападение ми изглеждаше твърде пресилено, даже и в Ню Йорк! Е, поне в пресата не те споменават, така че няма да се засегнат нашите бизнес интереси. Знаех си, че един ден ще си го изкараш. Кой спечели? — попита с интерес.

— Мисля, че това е, което наричат „мексиканско състояние“, или май ще бъде по-точно да кажа „отлежание“ — поясни сухо Ник. — И двамата бяхме еднакво размазани. Майчице, доста мръсно се бие този тип! — добави с чувство. — Даже и да беше се съгласила Мелиса на изглаждане на отношенията, едва ли бих имал сили за това!

Куп се сдържа с мъка да не прихне и съжали, че не е бил там да ги гледа.

— В такъв случай утре няма да идваш в офиса?

— Не, освен ако нямаш отчаяна нужда от мен. Както изглеждам в този миг, само ще подплаша нашите клиенти.

— Толкова ли е зле, ъъ? Не си прави труда тогава. — Куп замълча, искаше да помоли Ник да не тръгва за Белууд, но навреме осъзна безполезността на съвета си и само му пожела лека нощ.

 

 

Въпреки напредналото време Ник беше безнадеждно буден и предпочете да се върне към закуската си пред телевизора, за да изгледа късния финал. Изпитваше донякъде облекчение: „Злощастният инцидент“ беше върнал Мелиса у дома, а заедно с това я отдалечаваше от нажежената обстановка в Ню Йорк и от силните страсти на побеснялата тълпа. Слуховете щяха да затихнат, скандалът да отшуми и да се превърне в банален прецедент много преди тя да се почувства във форма, за да се състезава пред публика.

Тя беше си дошла у дома, може би дори вече беше тук! Избягна негативните мисли за Ейс — все пак Джек и Роуз също бяха в Белууд, убеди сам себе си той.

 

 

Изтегната в болничното легло, Мелиса планираше непосредственото си бъдеще. В първия момент, разтърсена и разстроена от случилото се, изпита едно-единствено желание — отчаяна нужда веднага да се върне вкъщи при майка си, така че помоли Хол да й запази място за първия полет. Но сега, след като размисли, беше променила намеренията си.

— Британската преса ще бъде още по-нахална от репортерите тук. Върви в някоя театрална агенция и наеми човек, който да се представи за мен и да отлети за Англия на мое място. Можеш да я придружиш до летището и дано всичките да повярват, че сме напуснали Ню Йорк. След като веднъж пристигне в Англия, тя би могла просто да изчезне.

— А ти къде ще бъдеш през това време?

— В Калифорния. Едва ли някой знае за Роуз Арбър. Ще пътувам под чуждо име, разбира се, и ще се надявам да не ме познаят.

— Идвам с теб.

— Не, това означава по-лесно да ни хванат. Остани тук до края на Откритото, а после можеш да обявиш на медиите, че отиваш при родителите си в Сан Франциско — тъкмо вече ще съм готова за тренировки.

— Няма да останат заблудени задълго — изрече със съмнение той. — Много бързо ще разберат, че изобщо не си пристигала в Англия.

— Ммм, помислих за това. Запиши ме в различни хотели на Карибското крайбрежие — това ще притъпи обонянието им, поне за известно време.

— Окей, ще го уредя.

 

 

Планът на Мелиса се задейства безотказно. Появи се актриса с нейния ръст и приблизителна външност, накипрена с перука, тъмни очила и превръзка през врата, която държеше лявата й ръка. Следвана от въоръжена охрана и придружена от Хол, тя излезе от болницата и се настани в лимузината, която я очакваше и я откара на летище „Кенеди“; репортерите не се отделяха от тях.

В същото време върху покрива на болницата се приземи хеликоптер, който взе Мелиса и я откара на летище извън града. Оттам нае частен лайнер по Западното крайбрежие, прехвърли се на един малък самолет за Ел Ей и с това пътешествието й приключи. Пристигна изтощена на малък аеродрум недалеч от Роуз Арбър, но по петите й нямаше нито един репортер и тя се усмихна победоносно, сякаш току-що беше покорила Форт Нокс.

Когато Откритият шампионат приключи, медийният и публичен интерес към тенисистите отпада от само себе си; само няколко много упорити членове на Британската медийна асоциация напразно я издирваха по Карибското крайбрежие — повече за нейно забавление. Мелиса беше изчезнала. Знаеше, че им прави услуга — нали пътуваха за сметка на изданията си все пак!

Хол пристигна в Сан Франциско, без да се крие, и остана няколко дена в града, преди да поеме за Роуз Арбър, след като се убеди, че никой не го следи.

Мелиса поддържаше формата си, доколкото й бе възможно и веднага след пристигането му се заеха с тренировките. Внимателно следяха рейтинга й, който спадаше с всяка изминала седмица — бавно и по-малко, но не незабележимо тя губеше точките, които беше събрала в компютърната класация.

Веднага след свалянето на бандажа започна ежедневна физиотерапия, за да възвърне силата на лявата си ръка и най-вече на юмрука, но подобрението беше отчайващо слабо. Външно Хол си оставаше оптимистично настроен за крайния изход на пълното й раздвижване, но реши да сподели тревогите си с Джек — самият той все още на бавния си и мъчителен път да си върне добрата форма; в същото положение се намираше и Ейс след побоя с Ник — коляното му заздравяваше обезпокоително бавно.

— Тя има деветдесет процента раздвижване, но се страхува да използва ръката си. Нейният двоен бекхенд е загубил пъргавината и силата си. Сега това е отбранителен, а не агресивен удар.

— Ще има достатъчно време да се тревожи за бекхенда си по време на тренировките — успокои го Джек. — Прекалено голям професионалист е, за да се откаже от него по време на състезание. Ускори нещата и я вкарай в някой турнир час по-скоро — посъветва го той. — Вече слезе от първата двадесетина — трябва да я върнеш много скоро на корта, в противен случай ще наблюдава Големия шлем догодина като декласиран състезател.

— Знам. А това автоматически ще понижи самочувствието й по-бързо и от спадането на точките — въздъхна Хол.

— Проблемът й чисто физически ли е? Или се страхува да се появи пред публика?

— Тя твърди, че не е така, но мисля, че е станала плаха. Повечето като че ли я подкрепят, или поне са толерантни да признаят, че решението си е било нейна работа, но винаги съществува опасност сред зрителите да има група антиабортионисти, които да се развикат в неподходящ момент.

— Знам, но тя трябва да се изправи лице в лице с проблема — рано или късно. Или да се откаже от кариерата си — добави загрижено Джек. — Когато реши, че е готова, вкарай я в някой турнир. Между другото, Ник Ленъкс беше тук и настояваше да разбере къде е тя.

— Ти да не си му казал? — попита Хол с паника в гласа.

— Разбира се, че не. Казах му, че е на почивка на Карибите! Не мисля, че ми повярва, но очевидно е решил, че от един инвалид по-лесно могат да се измъкнат сведения — добави горчиво той, после припряно продължи: — Извинявай, не исках да прозвучи като самосъжаление. Не, не му казах — той просто ще трябва да почака и да прочете за това в пресата.

Не трябваше дълго да чака. Само две седмици по-късно директорът на един от турнирите в Тексас обяви, че в последния момент Мелиса Феръл е била включена в турнира, който започваше през следващата седмица.