Катрин Белами
Страсти на корта (14)

Четиринадесета глава

Когато пристигна в Калифорния, Мелиса беше очарована от напредъка по обновяването на къщата. Тенискортът беше отъпкан, бяха инсталирали надеждна алармена инсталация — даже съседското куче да влезеше в нейната собственост, полицията щеше да бъде алармирана за три минути.

Докато декораторите се занимаваха вътре, тя се впусна в истинска оргия за пазаруване — мебели, килими, картини — всеки ден от Сан Франциско пристигаха натъпкани фургони. Не пропусна и гардероба си — въпреки че печелеше доста, постоянното пътуване я принуждаваше да носи със себе си малко на брой и все практични дрехи — пропуск, който сега щеше да компенсира с най-голямо удоволствие.

През последвалите две седмици даже не се докосна до ракета и тялото й постепенно се възстанови от леките контузии и болежки, които бяха неотменна част от начина, по който си изкарваше прехраната. Душевните рани също заздравяваха. Джек беше в Белууд, с неговото раздвижване ежедневно се занимаваше рехабилитатор, когото той наричаше „инквизитора“. Често си говореха по телефона и той изглеждаше, с повишен дух, щастлив от постоянното присъствие на Лиза до себе си.

Болката от напускането на Кати утихна, заменена от твърдата решимост без нея да постигне даже повече. Наближаваше Откритият шампионат на Щатите, където тя непременно искаше да направи нещо повече от класирането за полуфиналите и да заличи спомена за провала си на Уимбълдън. Колкото до Ник, опитваше се да не мисли за него и почти успяваше, освен в часовете, когато се събуждаше от сън.

Нае семейство местни хора да се грижат за къщата в нейно отсъствие и отново насочи вниманието си към тениса, най-вече за облекчение на Хол. Той нямаше търпение да възобновят тренировките; изпитваше известно притеснение от силното опекунство на Кати и все още с горчивина си припомняше последните й думи за тежкия кръст, с който се нагърбва.

 

 

Ник беше в Лондон, благодарен да се освободи най-сетне от Джесика и Джулиет, въпреки че последната доста често му се обаждаше с надеждата да й уреди треньор на пълно работно време. Той се побъркваше, както и всички наоколо, с болезненото очакване Мелиса и Ейс да обявят годежа си. Почти му се искаше вече да го направят, за да може веднъж завинаги да я пропъди от ума си.

Изненада се, когато научи, че Кати, а не Хол беше напуснала Мелиса и за да се отърве от Джулиет, й позвъни в дома на родителите й с предложение за работа. Тя, все още бясна от това, което наричаше „конспирацията Феръл-Ренуик“ срещу нея, отлетя за Лондон и се съгласи да види на какво е способна Джулиет.

— Тя никога няма да бъде толкова добра, колкото е Мелиса — заяви прямо Кати. Ник сви с безразличие рамене.

— Ще я поемеш ли? Да кажем, за година?

Кати се намръщи леко. Трябваше да защитава репутацията си на първокласен треньор и чувстваше, че ще бъде направо щастлива, ако Джулиет успее да се добере до първите сто в ранглистата. От друга страна, вземайки я за своя ученичка, щеше да накърни болезнено самочувствието на Мелиса — само ако станеше треньор на Лучия, би я вбесило повече. Така че прие, но при условие за твърда заплата, а не на процент от доходите й.

Предполагаше, че решението на Ник да я наеме има нещо общо с отношенията им с Мелиса и точно тя беше тази, която повдигна въпроса.

— Защо вие двамата с Мелиса не изгладихте нещата? Бях сигурна, че ще го направите, особено след като й осигури охраната.

— Е, аз не знаех за нея и Ейс, когато й предложих телохранители.

— Мелиса и Ейс? — повтори смаяно Кати.

— Тя се е съгласила да се омъжи за него — но ти сигурно го знаеш? — попита недоверчиво той.

— Не — поклати глава. — Но аз и никога не съм забелязала, че помежду им има нещо, както и между Джек и Лиза, така че малко можеш да се осланяш на моята наблюдателност.

— Но ти винаги си преследвала Мелиса като хрътка! — възкликна Ник.

— Точно така — кимна замислено тя. — И бих се заклела, че е надживяла тези глупости още преди години — тя не питае никакви илюзии по отношение на Ейс. Кой ти каза, че ще се женят? Ейс? Той би казал всякакви дивотии, единствено за да ти смачка фасона.

Ник се поколеба.

— Чух го от Мелиса — горчиво изрече той.

— Все още ми е трудно да го повярвам. Е, може да го е казала, за да ти го върне за нещо? — предположи тя, припомняйки си синината под окото й.

— Не! — Ник нетърпеливо прокара пръсти в косата си, но не можеше да се насили да назове на глас източника на информацията. — Знам с абсолютна сигурност като факт, че тя е спала с него и каза… — той потрепери мъчително, — каза, че го обича и ще се омъжи за него.

— О! — Кати направи гримаса, тя наистина му съчувстваше, той изглеждаше толкова уязвим и така отчаяно се стараеше да го скрие. — Някаква идея кога е било това?

— Не съвсем. Може би в Париж? Трябва да е било наскоро — Ейс е с къса коса — добави той.

Веждите й подскочиха нагоре: откъде, по дяволите, той… Единственият възможен отговор се изправи пред нея и тя изсумтя от отвращение. Ейс беше такъв гадняр!

— Ъъ… не е в Париж — проговори най-накрая тя. — Ейс пропусна Откритото на Франция — замълча и прехвърли в ума си изминалите месеци. Пътищата им рядко се бяха пресичали; тя самата пропусна турнира за смесени двойки в Кий Бискейн поради болест… — Разбира се! Ами да! Знаех си, че има някой, само че не предполагах, че ще бъде толкова глупава да се забърка с Ейс. Станало е в Мелбърн, през януари — заяви убедено тя.

— Сигурна ли си? — усмихна се внезапно Ник: януари — а сега сме август! Тя сигурно е променила решението си, помисли той, разбрала е що за копеле е той. — Къде е сега тя? — попита настойчиво.

— През тази седмица няма състезание — отговори му веднага Кати; все още помнеше наизуст предстоящите ангажименти на Мелиса. — Следващата седмица ще бъде в Монреал, после има още една свободна седмица преди Откритото първенство на Щатите.

— Никога не съм бил в Канада — засмя се щастливо Ник, Кати също се усмихна. Сега, след като не беше лично отговорна за кариерата на Мелиса, го намираше почти очарователен.

— Желая ти късмет — усмихна му се тя и двамата се разделиха в приятелски отношения: Кати, за да пришпори Джулиет за къртовска работа, Ник — да направи постъпки за пътуването си.

Но не му бе писано да види Канада. Точно преди полета Куп получи силни болки и го приеха в болницата с остър апандисит. Горкият човек тъкмо се съвземаше след анестезията, когато отиде да го види в болницата.

— Сигурно вече ще можеш да поемеш работата? — избухна гневно той, но въпреки това остана в Лондон. Най-сетне успя да уреди пътуване до Ню Йорк за началото на последния и най-интересен кръг на Големия шлем — във Флашинг Мийдоу.

Джулиет беше взела участие в квалификационните мачове, но пропадна на последното препятствие. Въпреки това Кати реши да остане за няколко дни — да наблюдава истински професионалисти щеше да се отрази добре на работата й, информира с нетърпящ възражения глас Джулиет за решението си. А и не на последно място не й се щеше да изпусне фойерверките между Мелиса и Ник!

Хол и Мелиса пристигнаха през уикенда преди началото на шампионата, регистрираха се в хотела и отидоха направо във Флашинг Мийдоу. Докато се преобличаше в съблекалнята, Мелиса научи, че Кати е още тук.

— Току-що видях Кати Оливър — осведоми я Бев Хънтър.

— Ами? — Мелиса се опита да прозвучи незаинтересовано.

— Тя тренира сега друга англичанка, Джулия коя беше… Стандинг?

Мелиса замръзна.

— Стентън? — внимателно попита тя.

— Мдаа, така беше. Познаваш ли я?

— Джулиет Стентън? Страхувам се, че да. Тя ме мрази и в червата.

Както очевидно и Кати, помисли с тъга. Тя й липсваше повече, отколкото беше предполагала и би признала, и не само заради перфектния синхрон в съвместната им работа; просто й липсваше постоянното й присъствие наоколо, грижите и дори укорите й.

С понижен дух тя излезе, за да се срещне с Хол в кафенето за тенисисти и да му съобщи последните новини.

— Ама че нелоялна кучка! — възкликна разгорещено той.

— Джулиет не е в моята половина на списъка, нали? — попита с ужас, както обикновено, тя не си беше направила труда да проучи срещу кого ще играе в първия мач.

— Не, успокой се — каза бързо Хол.

Тя изпусна въздишка на облекчение, но знаеше, че рано или късно щеше да й се наложи да се изправи срещу Джулиет.

— По дяволите! — възкликна Хол. Мелиса го погледна въпросително, после проследи погледа му. Кати и Джулиет тъкмо влизаха и… сърцето й лудо заби… придружаваше ги Ник. Разбира се, сигурно той плащаше обучението на Джулиет, даде си сметка тя с известна горчивина. Господи, той трябва да ме ненавижда толкова много, помисли Мелиса и гърлото й се сви от мъка. Втренчи се невиждащо в пода, докато Ник я изпиваше с поглед. Почувства го, но не можеше, не смееше да вдигне очи след всичко, което беше й причинил.

Той естествено беше подготвен за евентуална среща с нея. Или поне си мислеше, че е и сам се изненада от силния копнеж, който го връхлетя в същия миг, в който я зърна. Почувства как пулсът му се ускорява. Внимателно се зае да преценява шансовете си: прекалено много хора имаше помежду им, за да може да се приближи до нея. Но чакането беше свършило, реши веднъж завинаги той и погледът му потъмня, докато наблюдаваше как свойски я обгърна през талията Хол и я притисна до себе си. Трябва да се махне, реши категорично Ник.

— Какво, по дяволите, прави Ленъкс тук? — попита ревниво Хол.

— Кой го е грижа? — сви рамене Мелиса и неочаквано зарови в чантата си за дребни монети. — Имаш ли монети?

— Какво?

— Монети! — повтори нетърпеливо тя. — И нещо, в което да ги сложа.

— Какво си намислила? — попита той и смаяно я загледа как се навежда към съседните маси и събира монети.

Мелиса не отговори, само преброи монетите и ги пусна в една празна чаша.

Отправи се към Кати, без да обръща внимание на Ник и Джулиет, и постави чашата пред бившата си треньорка.

— Обезщетение за прекъсване на трудовия договор — изрече с леден глас и веднага тръгна обратно.

— Мелиса! Почакай! Как е Джек? — извика след нея Кати.

Мелиса забави крачка и хвърли кос поглед през рамо.

— В инвалидна количка — жлъчно отвърна тя.

Кати се намръщи, насочвайки вниманието си към чашата и изсипа парите на масата.

— Това са някакви безразборни монети — американски, английски, канадски… Какво иска да каже тя? — обърна се към Ник. — Да не би да има предвид, че работя за жълти стотинки?

— Не — поклати глава той, броейки на глас монетите.

— Трийсет сребърника — каза тихо.

— Ама че коза! — избухна Джулиет.

— Млъквай! — изсъска Кати, преглъщайки сълзите си. — Пази дишането си за тренировките — тя се изправи. — Хайде!

— Мислех си да поразгледам наоколо този следобед — нацупи се Джулиет.

— Каква искаш да бъдеш: турист или тенисист? — раздразнено попита Кати; същия въпрос беше задала някога и на Мелиса. Тогава отговорът беше категоричен и незабавен.

— Това е първото ми идване в Ню Йорк! — продължи да хленчи Джулиет. Кати въздъхна тежко.

— Ще се видим по-късно — обърна се тя към Ник.

— Добре — той също беше станал; нямаше смисъл точно тук да се опитва да говори с Мелиса. — Кати? Ще откриеш ли къде е отседнала тя?

— Няма проблем.

— Благодаря. Ще си бъда в хотела.

Тримата излязоха заедно и на входа застанаха лице в лице с Ейс, който тъкмо влизаше. Враждебността между двамата мъже беше така осезателна, че Кати отстъпи неволно назад, а Ник трябваше да стисне юмруци, за да не го удуши на място.

— Гледали ли сме някои интересни филми напоследък? — изгледа го присмехулно Ейс, убеден, че има много привърженици в помещението. Погледът му се плъзна пренебрежително покрай Кати и се закова върху Джулиет.

Ник подхвърли едно „ще се разправя по-късно с теб“ и мина покрай него.

— Хайде, Джулиет! — нареди той, стиснал зъби.

— Този път наистина го даваш съвсем педофилски, Ваша светлост — изгледа го подигравателно Ейс.

— Тя е моя племенница, кретен безподобен!

О! Това би се оказало твърде интересно, реши Ейс; животът на турнето досега бе доста скучен без Джек.

— Здрасти, сладурче, аз съм Ейс Дилейни — усмихна се подкупващо той.

— Знам — изчерви се Джулиет до върха на ушите си.

— Хайде, Джулиет!

Беше толкова вбесен, че се разхожда с часове, опитвайки да се успокои. Просто трябваше да си изяснят нещата с Мелиса, а не можеше да го стори, докато отвътре му ври и кипи от ревност. Внезапно реши да се върне в хотела и заедно с ключа му връчиха и бележка от Кати — името на хотела на Мелиса.

Взе набързо душ, преоблече се и се отправи със страх за там, потънал в мрачни мисли. Едва не подскочи, когато във фоайето го спря някакъв мъж.

Това, което непознатият му каза, го загря още повече и той почти кипеше вътрешно, докато се качваше в таксито. Мелиса още не беше се върнала от Флашинг Мийдоу и трябваше да чака, преметнал крак върху крак във фоайето, почукваше с токове и мислено подреждаше това, което щеше да й каже.

— Мелиса! — той се изправи и бързо тръгна насреща й, без да обръща внимание на Хол. — Трябва да поговорим насаме — изрече настойчиво и на един дъх. Обаче прозвуча повече като команда, отколкото като молба и брадичката й се вирна войнствено. Той беше я зарязал в Лондон, беше наел Кати да обучава проклетата му племенница и сега очакваше от нея просто да си поговорят.

— Моля те, провери дали няма някакви съобщения — обърна се тя любезно към Хол, после отправи леден поглед към Ник, който би трябвало тутакси да го превърне в айсберг. — Какво искаш? — изрече през зъби.

— Не тук — Ник се огледа притеснено. — Важно е, Мелиса.

— Окей — тя сви рамене, но демонстративно изчака Хол, преди да се отправи към асансьора. И двамата я последваха: Хол, втренчен настойчиво в Ник, и Ник, пренебрегвайки абсолютно треньора. Влязоха мълчаливо в асансьора.

— Казах насаме — повтори Ник пред вратата на нейния апартамент.

— Нямам тайни от него — заяви безгрижно Мелиса, докато влизаше във всекидневната.

— Сигурна ли си? — попита Ник и отправи поглед към Хол. — Мисля, че ще помрача илюзиите ви, Ренуик. — Той се обърна отново към нея: — Един репортер, фланаган, ме чакаше във фоайето на моя хотел преди малко…

— Той се обажда три пъти тук — прекъсна го Хол, прехвърляйки съобщенията за Мелиса.

— Какво иска? — попита остро тя. — Защо е искал да разговаря с теб?

— Попита ме дали има истина в клюката, че си абортирала моето дете преди две години — заяви безцеремонно Ник.

— О, боже! — изпъшка Хол. Мелиса стоеше онемяла очакваше всичко друго, но не и повторението на този кошмар.

— Съжалявам, Ренуик — обади се ехидно Ник. — Но аз ви предупредих за помрачените илюзии. Добре дошъл в клуба.

— Това не е нещо ново за мен — изгледа го презрително Хол. — И не съм единственият, на когото би трябвало да се извините. Вие я забъркахте в тази каша, а когато тя се справи с проблема, се отнесохте с нея като към престъпник! — извика гневно той.

— Да се извиня? — зяпна го Ник. — Тя абортира моето дете, а вие мислите, че трябва да й се извиня?! — гласът му се повишаваше с всяка следваща дума: беше дошъл в Ню Йорк единствено с намерението да изглади нещата, но случката разбуди стари и неприятни чувства — гняв, омерзение и убеждението, че тя никога не го е обичала.

— Престанете и двамата, моля ви! Ти какво му каза? — попита несигурно тя.

— Отрекох го. Но се съмнявам, че това ще е краят на голямата клюка. Такива новини не изчезват току-така.

— Никога до този момент не се е чула и думичка за това — изгледа го подозрително Хол. — Това са две години все пак. Интересно, много интересно съвпадение с вашето пребиваване в Ню Йорк.

Ник само повдигна едната си вежда, без да му обръща внимание. Не даваше пукната пара за намеците му.

— Кати — изрече внезапно Мелиса. — Кати трябва да го е изпяла.

— Ъхъ — съгласи се и Хол, спомняйки си тридесетте сребърника, които й даде Мелиса. Ето това се вика вече предателство!

— Може ли да го докаже? Притежава ли някакви сметки и документи?

— Не знам. Бях там под друго име. А Ейс й каза да плати в брой.

— Ейс!

И двамата мъже се втренчиха в нея, изтръпнали от ужас.

— Обзалагам се, че той те е предал, а не Кати — процеди мрачно Ник. Хол кимна замислено.

— И защо би го направил? — възрази Мелиса, за да го вбеси още повече. — Кати поне беше провокирана донякъде.

— И откога Ейс се нуждае от логична причина, за да нарани някого? — попита горчиво Ник, още повече съкрушен, че тя беше споделила с Ейс, но не и с него самия, докато вече не беше станало ужасно късно. — Защо, по дяволите, си го посветила в тази история? — повиши заплашително глас той.

— Не съм съвсем сигурна — Мелиса сложи ръка на слепоочието си и се намръщи. Хол разпозна безпогрешно началните пристъпи на мигрената и бързо отиде в банята, за да донесе хапчетата й. — Не знам, не мога да си спомня! — избухна тя.

— Ето, вземи това — Хол й подаде две таблетки и чаша вода. — Имаш мач утре — напомни й той.

Ник изсумтя с неодобрение. Мачове! Тенисът ли беше единственото нещо, което имаше значение за тези хора?

— Не се тревожи — продължаваше да й говори Хол, — можеш да го отречеш. Даже и да имат проклетите сметки от болницата — било Кати, било Ейс — твоето име не фигурира там. Не могат да го докажат.

— Откъде можем да бъдем сигурни? — изтъни глас Мелиса. — Не мога да живея цял живот с този меч над мен! Може би трябва да действам първа аз, да се появя публично и да дам интервю за пресата.

— Господи, не! — възкликна ужасено Хол. — В Щатите има прекалено силно лоби на противниците на аборта!

— А също и силно лоби на хората, които поддържат правото на избор — контрира го Мелиса.

— Твоите спонсори ще пощуреят!

— Да вървят на майната си — избухна Мелиса.

— Мелиса, изслушай ме — започна сериозно Хол. — Те плащат милиони долари, защото всяко малко момиче, което играе тенис, иска да носи дрехите, които ти носиш; използва същата екипировка като твоята; пръска се със същия дезодорант. Те искат да пораснат с единствената мечта да бъдат точно като теб! Но те не искат да правят аборти!

— Какъв е проблемът, Ренуик? Тревожим се за нейния или за своя престиж?

Хол не му отговори; Мелиса даже не беше го чула, отчаяно се опитваше да мисли.

— Не смятам, че имаме някакъв избор — бавно изрече накрая. — Ник е прав — клюки като тая просто не отмират току-така.

— Поговори с Грег Рейнълдс — той би трябвало да знае как да се действа в случай като този.

— Не, това е нещо лично, то няма нищо общо с бизнеса — заяви упорито Мелиса. За пръв път погледна директно към Ник. — Какво смяташ, че трябва да направя? — попита го тихо.

— Кога моето мнение е имало някакво значение за теб? — контрира я горчиво той. — Направи това, което сметнеш за добре — както обикновено.

С тези думи се завъртя на пети и излезе стремително от стаята.

Измина пеша разстоянието до своя хотел с мисли, кръжащи около възпаления му мозък като разгневени оси. По-рано през деня беше оставил бележка на Кати, в която я молеше да го изчака, преди да разговаря с пресата и сега тя кръстосваше фоайето с мрачно нетърпение.

— Какво става? — попита тя.

— Хайде да седнем там — Ник я поведе към една усамотена маса в бара, преди да й разкаже събитията, като внимателно следеше реакцията й.

— О, господи, горката Мелиса! — промълви Кати и звучеше искрено загрижена. — Това ще сложи траен отпечатък на тениса й.

— О, за бога! — избухна Ник. — Тенис!

— Става въпрос за Откритото първенство на Щатите — изрече натъртено Кати. — Тя има всички шансове да грабне титлата, щеше да спечели и Уимбълдън, ако не беше се случил онзи инцидент с Джек. Стресът я извади от релси… — тя внезапно млъкна, осъзнала, че Ник едва ли иска да чуе за поражението на Мелиса. — Защо излъга Фланаган? — попита от чисто любопитство.

— Мразя намесата в личния си живот — каза сухо Ник, отказвайки да признае даже и пред себе си, че за Мелиса би дал живота си. — Ха! Личен живот. Та това е направо абсурдно! — изсмя се горчиво той. — Всъщност аз бях последният, който научи. Ти и Ейс сте били тези, на които се е доверила. — Той замълча, после думите, агонизиращи в него, изскочиха от устата му: — Мое ли беше детето? — попита с болка. — Защо е казала на Ейс, а не на мен? Тогава спеше ли с него?

— Не, не спеше! — отвърна рязко Кати. За части от секундата претегли всички „за“ и „против“ да му каже истината — най-лошото, което можеше да направи, беше да я уволни, а на нея бездруго започваше да й писва от постоянните хленчове на Джулиет и пословичния й мързел. — Мелиса не е казвала нищо на Ейс, аз го направих — тя пое дълбоко дъх. — Помислих си, че той най-вероятно знае някое дискретно местенце, както се и оказа; всичко беше организирано още преди Мелиса да е сигурна, че е бременна.

— Как може да не бъде сигурна? — Ник се намръщи в усилието си да асимилира току-що чутото; искаше да й вярва, но тя звучеше толкова абсурдно!

— Тя предполагаше, че може да е бременна, но не беше напълно сигурна. Аз я излъгах, че тестът й е отрицателен.

— И защо? Каква беше причината?

— Е, добре, това се случи точно преди турнира и аз не исках да се разстройва излишно, не исках мислите й да са заети с нещо друго, освен с тениса.

Ник въздъхна — защо изобщо си беше направил труда да попита? Хвърли й поглед, пълен е отвращение и тя се сви на стола си.

— Тя не искаше да роди това бебе — погледна го умолително Кати. — Ако беше показала поне мъничко желание или разочарование от това, че тестът е отрицателен, бих действала по съвсем различен начин. Когато научи истината, тя искаше да говори с теб, но Ейс и аз й попречихме. Знаех, че това ще сложи край на кариерата й, каква безсмислена загуба на безспорен талант! — тя замълча, но Ник не каза нищо, чертите му останаха напълно безизразни, така че тя продължи: — Ако беше се омъжила за теб и родила детето, вече най-вероятно щяхте да бъдете разведени.

— Не — отговорът му прозвуча абсолютно категорично.

— Щеше да се чувства ограбена и нещастна. Това едва ли е добра основа за здрав брачен съюз.

— Благодаря ви, доктор Рут — процеди Ник. — А не ти ли хрумна, че това е решение, което трябваше да вземем двамата с Мелиса и то насаме?

— Не — призна си честно тя. — Аз те упрекнах за бъркотията, в която я завлече. Мелиса не искаше това бебе, разбери го веднъж завинаги. И аз го знаех! Трябваше да действам бързо, преди пресата да се е докопала до някоя небрежно изтървана дума! Изчаках да приключи турнира, съобщих й го в неделя вечерта, когато вече беше записана за понеделник сутринта в дискретна клиника под чуждо име. Тя искаше само всичко да свърши час по-скоро, но не можеше да прецени как ще се чувства след това. Нито пък аз — добави тихо. — Беше ужасно, всичките тези сълзи и самообвинения, кошмарите и мигрените… Господи, тези мигрени — потрепери тя. — Мислех си, че ще умре.

— Видях я в Белууд — каза тихо Ник, припомняйки си целия ужас от преживяното. Погледна я и си представи как двамата с Ейс бомбардират Мелиса с настойчиви доводи да запази на всяка цена кариерата си и час по-скоро да се освободи от нежеланото бреме. — Помислих си, че е съсипана от чувство за вина.

— И така беше донякъде. Но най-вече от скръб.

Ник въздъхна тежко и си отбеляза още една черна точка в полза на Ейс. Това копеле прекалено често взе да се намесва в живота ми, реши той, изпълнен с чувство за мъст.

— Мелиса как смята да се оправи с това?

— Не съм съвсем сигурен. Когато си тръгнах, все още спореше с Ренуик — каза той и се изправи. — Съжалявам, че не го направи две години по-рано — произнесе с равен тон и се отправи към стаята си.

Ама че бъркотия!

 

 

Мелиса се събуди със съзнанието, че трябва да каже истината — да запази мълчание за тази толкова интимна инквизиция беше едно, а да лъже — съвсем друго.

Позвъни в Белууд и предупреди Джек да бъде готов за инвазиите на пресата; журналистите много скоро щяха да го напъплят като мравки. Той изпитваше съчувствие към сестра си, но присъедини гласа си към Хол, съветвайки я да си седи кротко и да остави бурята да отшуми, предупреждавайки я за евентуалната загуба на парите от спонсорите.

— Осъзнавам всичко това, но промених мнението си — отсече Мелиса. Джек въздъхна, но си даде сметка, че няма смисъл да я убеждава повече.

— Казвала ли си изобщо някога на татко? — попита той.

Настъпи кратко, напрегнато мълчание.

— По дяволите! — изруга тихо Мелиса. — Не.

— Аз ще му кажа — предложи Джек.

— Не! Аз ще го направя.

Ако можеше да го сподели с баща си, останалата част на света изобщо не важеше, даде си сметка тя. Незабавно набра номера му, преди да е размислила и десет минути по-късно изхвърча от стаята със зачервени очи; Хол точно чукаше на вратата й.

— Здрасти — поздрави я с плаха усмивка той.

Тя му кимна вяло.

— Който е казал, че изповедта облекчава душата, жестоко се е лъгал. Или е лъгал другите.

— Не си разговаряла с пресата, надявам се? — настръхна той.

— По-лошо — току-що съобщих на баща си — изрече с кух глас тя.

— О! — Хол направи физиономия. — Той ядоса ли се?

— Не. Беше тъжен, шокиран, объркан — тя преглътна сълзите си. После пое дълбоко дъх. — Хайде да отидем до Флашинг Мийдоу и да свършим малко работа — добави припряно.

— Хубаво, обаче ще излезем през задния вход. Онзи репортер, Фланаган, висеше във фоайето.

— О, боже!

Мразеше да се измъква през задните входове на кухните, покрай любопитни готвачи и сервитьори, и мръсни чували с нечисто пране, но се насили да се съсредоточи към предстоящия мач и само въздъхна. Ако му е останал поне малко здрав разсъдък, Ник вече ще е в самолета си на път за Англия, помисли горчиво тя. Знаеше колко ненавижда всичко това, а нея я очакваше голямата гилотина от страна на пресата, която щеше да извади наяве всичкото им спално бельо.

Мачът й бе определен за единадесет и след лека тренировка тя се преоблече и се вмъкна в съблекалнята. Веднага разбра, че Фланаган или някой от събратята му вече е разговарял с колегите й. Всички изглеждаха безкрайно концентрирани в собствените си разговори, но хвърлените през рамо бегли погледи не оставяха място за никакво съмнение. Бързо скритите усмивки ясно й говореха, че вече всички знаят нейната история. Обикновено обстановката беше дружеска; отношенията придобиваха сегашния си оттенък едва навън, на корта, когато се изправеха един срещу друг.

Докато си проправяше колебливо път към корта, тя вдигна поглед към зрителите, които очевидно не бяха повлияни от никакви зловредни слухове и я посрещнаха с бурни овации, както обикновено, въпреки че противничката й беше американка. Кортът й се стори много близък приятел, почти светилище и тя лесно спечели мача с шест на един и шест на два.

Размотава се известно време наоколо, даде няколко автографа, наслаждавайки се на аплодисментите, но от ума й не излизаше мисълта, какво биха си помислили всичките тези хора, когато научат интимната й тайна.

Взе си душ и се преоблече, преди да се появи пред пресата, даже успя да си сложи грим, за да повдигне самочувствието си.

— Осигури кола, която да ни чака — нареди тя на притеснения Хол, преди да тръгне към залата за интервюта.

Бегъл поглед й бе достатъчен да се увери, че вече всички са чули мълвата; присъстваха много повече журналисти, отколкото при едно рутинно интервю след междинен мач.

С кънтящо като наковалня сърце зае мястото си зад микрофоните и ги изгледа хладно. Първите няколко въпроса касаеха тениса, но внезапно разговорът пое обрат на сто и осемдесет градуса и Мелиса се стегна вътрешно, после реши да нападне първа.

— Имам да направя кратко изявление — започна тя с премерен тон, звучащ много по-спокойно, отколкото се чувстваше. — Някои от вас може би са дочули мълвата за аборта ми преди две години.

Тя направи пауза и пое дълбоко дъх, всички чакаха, неподвижни, с хищни като на хиени погледи, занемели в зловредно предчувствие. Хол затвори очи.

— Отказвам да отговарям на въпроси, засягащи толкова интимна част от живота ми, но признавам, че слухът е достоверен. — Тя игнорира внезапно настъпилата суматоха и продължи спокойно, с вперен в камерите невиждащ поглед: — Бих искала единствено да добавя, че по онова време бях на деветнадесет, неомъжена и като атлетка не виждах друга алтернатива, освен да прекъсна една неочаквана бременност. Това е всичко, което съм готова да споделя по въпроса сега и за в бъдеще.

Изправи се и си проправи път към вратата с високо вдигната глава.

— Измъкни ме оттук — прошепна отчаяно на Хол. Вече се тресеше неконтролируемо и той трябваше да я подхване, за да я изведе навън. Пътят до паркинга й се стори безкраен, но най-сетне събра сили да се срине в лимузината, скривайки лицето си зад тъмните стъкла.

— Възхищавам се на себеотрицанието ти, въпреки че няма нищо общо с отношението ти към бизнеса — отбеляза той.

— Аз нямах избор; не можех да лъжа за това — обясни му простичко тя и те продължиха в мълчание до хотела, който за техен късмет беше празен откъм репортери — но не за дълго, прецени тя с горчивина.

Отиде направо в апартамента си, а Хол се разпореди за охрана и нае екип от хотела да се оправи с неочакваните натрапници, нежеланите телефонни обаждания и прочее попълзновения. После се оттегли в стаята си, без повече да обезпокои Мелиса.

Останала насаме, тя се преоблече в трико и си пусна релаксираща музика, за да изпълни няколко от йога упражненията, които използваше за рутинно възстановяване.

Почувства се облекчена и пречистена; далеч от това, което току-що беше преживяла, и изпълнена с нов заряд сили. Всичко щеше да бъде под контрол, нещата щяха да поемат своя естествен ход, в това нямаше съмнение. Миналото… Какво бе то, без връзка с настоящето и бъдещето, просто брънка, малко прекъсната, но не непоправима. Пластовете спомени, разринати за един нов поглед, малко по-зрял, малко по-трезв, без опиянението на младостта и надеждите… Е, ще го преживеем. Някак. Това уединение несъмнено я люшкаше в паяжините на съкровена интимност, преди да се изправи пред озверените фенове и врагове, и кой знае… Е, да, ще я нападат, ще я поругават, но може ли да се заличи частицата живот, колкото и дискредитираща да е тя?

През това време Хол и новоназначените секретари приемаха телефонни обаждания, отказваха коментари и срещи. Всички виеха вкупом: спонсори, фенове, преса и телевизия. В един момент се почувства толкова изтощен и изгладнял, че прати всичко по дяволите и тръгна да търси Мелиса.

— Здрасти — поздрави го спокойно тя, като бавно се изправи в цял ръст. Забравил гнева, глада и изтощението си, Хол се усети впримчен в грацията и неподправената красота на това тяло, толкова съвършено, че чак стомахът го присвиваше. Колко жалко, че тя го третираше единствено като близък приятел. Съсредоточи се и проумя отново мисълта. Какво мъчение: да я тренира, да я глези, да й бъде бавачка… и толкова. И да я обича.

— Е? Каква е присъдата? — попита безгрижно тя.

— Ъъ? — той бързо прогони предателските мисли. — Доколкото ми е известно, обнадеждаваща — заяви с възможно най-спокойния си глас. — Грег беше побеснял, но сега малко отпусна парата; изглежда повечето от твоите спонсори ще продължат да те подкрепят, стига обществеността да не ги подтикне към други действия. Повечето от обажданията бяха положителни — той реши, че няма нужда да я уведомява за отрицателните, повече от маниаци, но въпреки всичко беше се погрижил за въоръжена охрана, докато затихне еуфорията. — Кати се обади, изглежда, че доста се притеснява и ти изпраща съобщение: „Не оставяй копелетата да те сринат“ — прочете той и Мелиса лекичко се усмихна.

— Обадиха се и много тенисисти… ето имам списък — той й подаде един лист и Мелиса го сложи настрана, за да го прочете по-късно. — Поканена си на интервюта, токшоу… не се притеснявай, отказах ги всичките — добави бързо той, забелязвайки реакцията й.

— Благодаря. Изглеждаш уморен — отбеляза внезапно Мелиса. — Съжалявам, сигурно не си бил подготвен за всичко това, когато прие да ме тренираш.

— Не се оплаквам — усмихна се топло той. — Просто съм уморен. И гладен. Ти яде ли вече?

— Не, аз… — млъкна и леко се намръщи. — Какво става вън? — попита, повече озадачена, отколкото уплашена.

И двамата се заслушаха напрегнато; шумът много напомняше стадо слонове, препускащи в безлунна нощ по неотъпкани пътеки. И звукът се приближаваше застрашително все повече и все по-наблизо.

— Това вещае неприятности — предположи Хол и посегна към телефона; той поначало си беше практичен. — Отвън има въоръжена охрана, но ти по-добре се скатай в спалнята, докато разуча казуса. Върви! — изрева той и си спести обясненията, че това едва ли е една от най-добрите му идеи.

— Мелиса! — проплака той, виждайки я да поема в погрешна посока. Трясна телефона и хукна след нея, но тя отърси рамото си от ръката му като от непредвидена летяща твар.

Точно сега да проявява страх и паника — о, не, това не беше в нейния стил. Мелиса крачеше храбро напред… и в следващия миг замръзна, разпознала един от гласовете, който магически я връхлетя и я накара с един замах да отвори вратата.