Катрин Белами
Страсти на корта (11)

Единадесета глава

Хол не можеше да повярва на късмета си — плащаха му, за да гледа Мелиса, докато играе! Той знаеше, че е нает за изпитателен срок и много внимаваше да не настъпи Кати по мазола. Тренираше усилено Лиза, като полагаше неимоверни усилия да я придвижи нагоре от мястото й в първите тридесет, на което беше се застопорила от години, но с Мелиса играеше единствено като подавач, докато Кати не го попита за мнението му да раздвижат тренировките.

Практиката с мъж се оказа от полза за Мелиса; тя започна да забива по-твърдо топката, даже започна да се движи по-пъргаво из целия корт. Прибави към списъка си още две титли от индивидуалните; вече не й изглеждаше невъзможна перспективата догодина да спечели първия си Голям шлем. Следващата година… тези проклети думи, изписани на огледалото, я преследваха като призрак, колкото и яростно да ги отблъскваше от съзнанието си. Връщаха се в сънищата и мечтите й, хилеха й се подигравателно, тормозеха я и я изнервяха.

Бяха в Ню Йорк за Световния шампионат на Световната асоциация по тенис в началото на декември, после Хол и Лиза си тръгнаха за Калифорния, а Мелиса щеше да се присъедини към тях по Коледа. Кати също получи покана, но реши да прекара останалото време при родителите си, докато Мелиса отлетя за Франция, за да не изпусне една особено доходоносна рекламна кампания. Хол предложи и Джек да прекара с тях ваканцията в Сан Франциско, но в момента той беше в Германия и Мелиса се обади да му предаде поканата.

— Мда-а, защо пък не? Но все пак трябва да отидем да видим мама и татко. Защо не се срещнем в Лондон другата седмица и да ги посетим, преди да отлетим за Щатите?

— Окей — прие Мелиса. — Не съм била у дома от векове — британската преса пак раздухва клюката, че имам лош период, само защото се отказах да се състезавам в Националния шампионат на Британия през октомври — въздъхна тя.

— Знам — в гласа му прозвуча съчувствие. Той беше участвал в този шампионат и повечето от въпросите на журналистите бяха насочени към отказа на сестра му, като се намекваше, че другаде получава повече пари и съответно точки в компютърната класация. — Не се безпокой, преди си била любимката и пак ще бъдеш — каза успокоително той. — На тях изглежда им е приятно да издигнат някого на пиедестал единствено заради удоволствието после да го сринат.

— Не се безпокоя — отсече Мелиса, но не твърде убедено. Обичаше да чете репортажите в пресата, но напоследък ги избягваше.

Останаха два дни в Лондон, колкото да разменят клюки и коледни подаръци с родителите си, а и да се срещнат с Грег — техния агент. Той ги заведе на обед — за нещастие избра точно този ресторант, в който Мелиса и Ник толкова често бяха се хранили, просто защото се намираше на една крачка от апартамента му. Почувства, че й е ужасно трудно да се концентрира върху разговора. Все още пазеше ключовете, които беше й дал, и ужасно се изкушаваше да ги използва.

Когато излязоха от ресторанта, студът хапеше безмилостно, небето беше притъмняло.

— Господи, погледнете колко е натоварено движението! — възкликна Джек. — Май ще направя по-добре да се върна пеша в хотела.

— Ти тръгвай, аз имам да направя още покупки — обади се бързо Мелиса. — Все още не съм купила нищо за мистър и мисис Ренуик.

— Не се бави много, най-късно в пет и половина трябва да тръгнем за летището — извика подире й Джек.

Мелиса му махна, че го е чула и се изгуби в навалицата коледни купувачи.

Закопча яката на палтото си, за да скрие ушите си и забърза по „Кингс Роуд“, където спря пред една телефонна кабина. Потропваше нетърпеливо с крак и чакаше реда си. Натисна цифрите на номера, който така добре знаеше, и изчака десетина позвънявания, за да е сигурна, че в апартамента няма никой.

Излезе от кабинката и бързешком измина останалото разстояние. Спря пред редицата блокове и вдигна поглед към тъмните стъкла. Въпреки че цялата трепереше от нерви, не можа да устои на импулса и краката й сами я понесоха към сградата. Много бавно се заизкачва по стълбите, докато разсеяно се питаше дали Ник е сменил бравата.

Ключът й влезе много лесно в отвора и тя нерешително посегна към бутона за осветлението. Примигна във внезапната ярка светлина и тръгна бавно из апартамента, връхлетяна от спомени. Докосваше различни предмети, погалваше някой шкаф или други, познати й от по-рано неща.

Последната стая, в която влезе, беше спалнята и тя се поколеба на прага.

Бяха изминали осемнадесет месеца от последното й идване тук — щастлива и влюбена. Сякаш онази Мелиса беше съвсем чужд човек!

Отвори гардероба и свря лице в якето от туид, което висеше вътре — то ухаеше на Ник — чиста, мъжка миризма, която не можеше да сбърка. Ядосана внезапно на себе си, тя затръшна вратата и се завъртя на пети. Точно насреща й я гледаше нейният портрет. Сигурно Шийна беше го изхвърлила от Гленгъри, помисли си злорадо, с мъничко привкус на болка. Глупаво постъпи, че изобщо дойде — какво беше очаквала?

Спря за миг, преди да си тръгне, нещо я караше да остави знак, който да му покаже, че е била тук. Зарови в чантата си и измъкна червилото. Тънка усмивка изкриви устните й, докато се навеждаше над огледалото. Догодина — изписа по диагонал на стъклото. Отстъпи назад, за да се наслади на изкуството си — никой нямаше да го разгадае, с изключение на Ник, но той щеше да знае, че е била тук. Напусна апартамента, доволна от себе си и забърза по „Кингс Роуд“, за да хване такси.

 

 

В Калифорния грееше слънце и беше горещо, тя бързо започна да се отпуска и да се наслаждава на така дългоочакваното прекъсване на състезания и ангажименти. След няколко дни, прекарани в мързелуване и размотаване, се почувства изцяло изпълнена с нова енергия, готова да опознае Сан Франциско и околностите му. Предишната година беше се чувствала прекалено изтощена и паднала духом, за да разглежда забележителности, а сега Хол и Лиза се зарадваха да компенсират това, горди със своя град. Те задоволиха желанието й да вземат въжената железница, откъдето й посочваха всички исторически ценности.

— Исторически ли? — поднасяше ги Джек. — Вие не знаете значението на думата, обявявате всяка сграда, построена след 1906 година, за паметник на културата. Би трябвало да видите Белууд!

— Който понастоящем е притежание на Ейс — не можа да се стърпи Хол.

— О, престанете вие двамата. Харесва ми това място — извика Мелиса с блеснали от възторг очи. — Може да си купя къща и да се преселя тук — добави небрежно тя. Но думите й я прорязаха неочаквано с прозрението, че наистина имаше нужда от място, някъде, където и да е, за да се приютява от време на време след безконечното циганско странстване. Освен това би било изгодно да инвестира част от парите си в недвижима собственост, но не и в Англия, там пресата винаги заставаше на нокти, когато преминеше границата.

Няколко дни по-късно видя точно къщата, която й трябваше. Четиримата пътуваха през лозята на долината Напа и тя мързеливо се наслаждаваше на гледката, когато къщата неочаквано изникна пред тях.

— Спри! — извика нетърпеливо тя.

Хол стъпи на спирачките.

— Какво има?

— Тази къща — вижте я само! — тя посочи към снежнобялата хасиенда, сгушена в подножието на хълмовете, обградена с акри лозя. — Продава се!

— О, Мелиса, какво ще правиш с това лозе? — въздъхна Джек.

— Ще продам по-голяма част от земята — заяви въодушевено тя. — Карай нататък! — нареди на Хол.

— Това е частна собственост — възрази неубедително той, но даде назад и се отправи по лъкатушещия път.

— Те искат да го продадат, нали така? — настоя тя и изскочи от колата, преди той да е спрял.

Тъмна веранда опасваше къщата и тя пристъпи в сенките й, за да почука на извитата дъбова врата. След като никой не й отговори, тръгна да я обикаля и да наднича през прозорците.

— Мелиса, престани! — извика притеснено Джек.

— Празна е — съобщи му тя и продължи с инспекцията, вървеше бавно покрай фасадата и оглеждаше стаите, като си ги представяше обзаведени с мебели, избрани по неин вкус. Мястото е избрано перфектно, мислеше Мелиса, толкова уединено и спокойно, и само на един час път от града, освен това бяха минали през едно прелестно градче само на няколко мили от къщата — там можеше да пазарува и други неща. И най-хубавото беше, че щеше да бъде напълно сама — американската преса си имаше достатъчно местни величия, за да се занимава с нея.

— Окей, видях достатъчно — заяви бодро тя и се върна при колата.

Записа си името на агенцията, после се настани на мястото си и заговори за друго; след като възнамеряваше да си има тайно убежище, нямаше нужда да бие барабани.

 

 

— Мелиса, Ейс се обади, докато ти беше на пазар — посрещна я на прага Джек и бързо я дръпна настрана, за да не ги чуе Лиза. — Не беше в Белууд, а в Ел Ей на летището и чакал да обявят полета му. Нямал време за подробности, но успях да разбера, че идва тук и иска да го чакаме в „Пасифик“ в седем и половина.

— И двамата? — Мелиса се намръщи. — И защо трябва да идвам и аз?

— Мисля, че има нещо общо с мама — въздъхна Джек. — Не мислиш, че й е направил предложение, нали?

— Господи, надявам се, че не! — възкликна прочувствено Мелиса, ужасена, както и Джек от тази перспектива, макар и по други причини. Ейс — неин втори баща?

Пристигнаха по-рано в хотела, седяха, потънали в мълчание, всеки зает със собствените си мисли и бавно отпиваха от питиетата си, когато Ейс се приближи до бара и седна шумно на високото столче.

— Здрасти, деца — поздрави любезно и ги прегърна зад вратовете.

Джек изръмжа и се отърси от ръката му, очаквайки да чуе най-лошото.

— Не трябва да те наричаме „татко“, надявам се — изхихика нервно Мелиса.

— Не — махна на бармана и се настани по-удобно. Беше необичайно нервен, но го прикриваше доста добре. Откакто Мелиса дойде в апартамента му в Ню Йорк, той търсеше начин да скъса връзката си с Роуз. Прекъсването на някоя връзка никога не беше представлявало проблем за него — поне в близкото минало — но сега беше по-различно, толкова много неща бяха намесени! Трябваше да постъпи по начин, който нямаше да се хареса както на Джек, така и на Мелиса. Освен това беше разбрал причината, поради която Роуз отказа да го придружи в Австралия за Нова година, въпреки че я уговаряше през всичките дни на Коледа.

— Благодаря, че дойдохте, ще карам направо. Роуз и аз разговаряхме надълго и нашироко и решихме, че това доникъде няма да ни доведе. Тя поиска да скъсаме и аз приех. Не са намесени твърде съдбовни чувства и аз й казах, че може да остане в Белууд, докато пожелае — аз се мяркам там от дъжд на вятър и оставането й няма да представлява проблем, докато играя тенис — изрече спокойно той.

Джек си отдъхна с облекчение.

— О! — успя единствено да каже Мелиса. Мама сигурно си е възвърнала здравия разум, помисли тя.

— Въпреки това ще запазиш Белууд? — поинтересува се Джек. — И няма да го продадеш?

— Не съм мислил за това — каза бавно Ейс. Всъщност притежаването на подобна собственост доста олекотяваше джоба му; беше сигурен, че управителят, когото назначи, го ограбва най-нагло. Провинцията беше чудесно местенце да се отбиваш от време на време, но никога не беше мислил да се засели за постоянно там — в душата си беше градско дете. — Защо?

— Може би пък аз съм помислил — заяви Джек за изненада на Мелиса.

— Ти не прояви интерес, когато татко го обяви за продан — възкликна тя.

— Знам, но нямам намерение вечно да пътувам насам-натам, нали така? Все някога ще поискам да се установя на едно определено място и защо то да не е родният ми дом?

— Има ли нещо или някой, за когото би трябвало да зная? — осведоми се спокойно Мелиса, но Джек само се ухили и замълча.

Ейс изгълта скоча си и остави чашата.

— Ще ви уведомя, ако реша да продавам — каза той. — Вие яли ли сте?

— Не, мисис Ренуик ни очаква да се върнем. Ти също си поканен.

— Не, благодаря, скапан съм. Ще си поръчам нещо в стаята и няма да стана от леглото поне седемдесет и два часа.

Той се изправи, после добави почти настойнически:

— Ще ви видя утре, нали?

— Сигурно — кимна Джек. След като поговоря с мама, добави мислено.

— Окей. Леща нощ.

— Лека нощ, Ейс — повториха хорово двамата.

— Хайде да се връщаме при семейство Ренуик. Сигурно вече се тревожат за нас.

— Дадено — Мелиса хвърли поглед към часовника си, изчислявайки наум часовата разлика с Великобритания. Нямаше търпение да поговори с майка си!

 

 

Роуз се чувстваше доста неловко да обсъжда сексуалния си живот с дъщеря си, даже и от далечно разстояние и по телефона, така че отбягваше въпросите й, доколкото й беше възможно, преди окончателно да капитулира.

— Знам, че не мога да го задържа — въздъхна тя. — Винаги съм го знаела. И не бих понесла унижението да ме видят официално с мъж, два пъти по-млад от мен.

— Това би бил най-малкият проблем — отбеляза Мелиса. — И говори за понижено самочувствие.

— Не, само за болезнено осъзнаване на реалността — въздъхна Роуз. — Ти не можеш да го разбереш, а и как би могла — твърде си млада, за да се тревожиш от бръчки и побеляваща коса, и отпускаща се плът, неподвластна на волята ти. Да продължавам ли?

— Изглеждаш страхотно! — възрази Мелиса.

— За възрастта си, да — съгласи се Роуз. — Просто няма начин да поддържам пълнокръвна връзка с Ейс, нямаме основа за това — промълви тя и в гласа й прозвуча огорчение. — Това ще бъде цяло наказание — да ставам рано и да се гримирам, преди да е видял лицето ми. Даже бях решила да ходя на курорт за отслабване, представи си.

— В това няма нищо осъдително!

— Не и ако исках да го направя за себе си. Но аз не искам. Добре ми е както съм си. Просто исках да излъжа годините. Не, не се оплаквам, беше прекрасно, но не съжалявам, че свърши. Ще се съобразявам с възрастта си и ще чакам внуци… О, скъпа, съжалявам!…

— Няма значение — прекъсна я Мелиса. — Ето ти Джек — добави тя и припряно бутна слушалката в ръцете на брат си.

— Тя добре ли е? — попита нетърпеливо Роуз. — Не мога да повярвам, че споменах за внуци.

— Отиде някъде — какво каза току-що? Добре ли си? — извика Джек.

— О, аз съм си наред — отвърна нетърпеливо тя. — Просто прегърни Мелиса от мен, ще го направиш ли?

— Разбира се, но какво става с теб?

— Вече ти казах — добре съм и никога не съм била по-добре. И няма нужда да се ядосваш на Ейс; той се държа абсолютно благородно, както винаги. Но аз повече се безпокоя за Мелиса — не знаех дали трябва да й го кажа или не. — Роуз замълча. — Ник се обади тук на следващия ден, след като двамата ни бяхте на гости.

— Какво искаше?

— Да разбере къде е. Сигурно е прочел във вестниците, че е в страната. Извини се, като ми каза, че тя е оставила нещо в апартамента му, но това едва ли може да бъде истина, не мислиш ли?

— Да. Какво му каза?

— Че е била тук, но си е заминала, за да прекара Коледа с Хол — каза Роуз малко виновно. — Най-вероятно съм го оставила с погрешно впечатление — знам, че има всички основания да й бъде ядосан, но не мога да му простя, че я удари.

— Нито пък аз — процеди навъсено Джек. — И съм сигурен, че го е направил, въпреки че тя отрича. Не го споменавай на Мелиса, може пак да се разстрои, а аз искам да се съберат с Хол — той е добър момък и много помага за кариерата й — което е повече, отколкото Ленъкс някога е правил.

— Знам и съм щастлива, че приемаш така спокойно това, което ти казах — въздъхна с облекчение Роуз. Ник звучеше толкова настойчиво, а след като му казах — толкова обидено. Очевидно гореше от нетърпение да се срещне с нея и се опита да потисне разочарованието си, когато му съобщих, че Мелиса току-що е напуснала страната.

След като приключи разговора, Роуз се запъти към кухнята, където си отряза голямо парче от коледния кейк, изхлузи обувките си и се сви на канапето пред телевизора. Ейс й липсваше, но все пак колко беше прекрасно, че успя да го остави да си тръгне! Усмихна се щастливо и посегна към кутия с шоколадчета.

 

 

Първата седмица на Открития шампионат на Австралия премина бързо — трафикът на Мелиса бе толкова натоварен, че едва успяваше да отдели няколко минути да си поприказва с Ейс. В неделя вечер обаче, докато чакаше Лиза в „Плеърс бар“, го видя седнал самотен да отпива от портокаловия си сок без ентусиазъм — сдържаше обещанието си към Джек да не близва алкохол по време на турнирите.

Гледа го известно време и си даде сметка колко се е променил. За пръв път, откакто изобщо някой си спомняше, беше се отказал от имиджа си на индиански вожд, сега косата му бе отрязана съвсем късо и едва покриваше черепа му.

— Вчера направих велик мач — каза тя. — Косата ти ми харесва повече къса. — Той все още изглеждаше неустоимо привлекателен, чаровен и опасен. — Кати е на мнение, че сега изглеждаш почти нормален.

— Мили боже, по-добре пак да я пусна дълга — направи физиономия той. Можеше да понесе всичко друго, но не и да го окачествят като нормален. — Искаш ли да пийнеш нещо, душичке?

— Не, благодаря. Лиза би трябвало да дойде всеки миг — ще имаме разговор с журналистите.

— А след това? — настоя той.

— В леглото — отвърна му с отсъстващ глас тя.

— С някой интересен мъж? — тъмните му очи заблестяха. Мелиса го погледна бързо с усещането, че хиляди мравки запълзяват по тялото й.

— Не мога да си простя, че те оставих да си отидеш миналия септември — проговори дрезгаво той. — Как стоят нещата при теб? Зае ли някой мястото на Хол в леглото ти?

— Не — поклати глава, но мислите й отлетяха при Ник, Не при Хол. Непрекъснато се питаше дали вече е бил в Лондон, дали е видял бележката й и каква е била реакцията му? Имаше чувството, че е опарила пръстите си, изписвайки думите. Ник беше започнал играта в „Ред Лайън“ и оставяйки му на свой ред послание, тя беше приела щафетата на предизвикателството.

Ейс я наблюдаваше с присвити очи. Не знаеше нищо за миналото им и за евентуалното им бъдеще, но най-вероятно онзи английски мерзавец беше причината да продължава да живее сама.

— Все още си хлътнала по Негова светлост лорда, нали?

— Да — призна Мелиса.

— Аз мога да те накарам да го забравиш — заяви убедено той.

— Удовлетворението гарантирано, така ли? — подигра го тя.

— Абсолютно — натъртено произнесе той и лека съблазнителна усмивка изви ъгълчетата на устните му. — Знаеш номера на апартамента ми — 612.

Изправи се и си тръгна, като я остави сама да вземе своето решение.

Мелиса го гледаше как се отдалечава и изпитваше по-скоро съжаление. Доста се изкушаваше, но… онази история с майка й? И защо трябваше някога да го узнае? — помисли тя и изпита внезапно облекчение — също както и Роуз няколко години по-рано, убедена, че няма начин да нарани дъщеря си.

 

 

На следващата сутрин Кати наблюдаваше тренировката на Мелиса и Хол за подготовката им за четвъртфиналите и се мръщеше. Мелиса играеше разсеяно, движеше се тромаво и удряше от лошо по-лошо. Изведнъж се прозя и се протегна. Очите на Кати потъмняха. Видът на Мелиса беше като след нощ, прекарана с Ник. Вгледа се изпитателно в Хол, после отхвърли идеята — той изглеждаше толкова объркан, колкото и тя самата. Не и Хол, значи, но тогава… Мелиса изтича да смени ракетата си с нова.

— Не ти е виновна ракетата — изсъска й Кати. — Какво, или би трябвало да попитам кой те е подредил така?

— Не знам какво се опитваш да ми кажеш — излъга лекомислено Мелиса. — Не се безпокой, Катенце, аз съм си окей.

Катенце!

На физиономията й се изписа такова отвращение, че Мелиса избухна в смях и се отдалечи с грациозни подскоци.

Чувстваше се прекрасно, макар и уморена. Ейс наистина заслужаваше репутацията си на велик любовник — такава огнена нощ, изпълнена със страст, бяха прекарали двамата, освободена от предразсъдъци, изсмукваща силите от тялото и вливайки нови сокове в тази така зажадняла плът. Най-хубавото в случая беше, че душата й оставаше недокосната — предполагаше, че ще се чувства омърсена, но нищо подобно не изпитваше.

— Махни тази самодоволна физиономия от лицето си! — изсъска Кати отново подире й.

— Съжалявам! — извика жизнерадостно Мелиса и се опита да се съсредоточи в играта. По-късно отново имаше среща с Ейс — той вече беше запазил стая в друг хотел под друго име, за да не излезе връзката им наяве. А и реакцията на Джек не беше за подценяване.

Мелиса никога по-рано не беше се състезавала със сегашната си противничка — относително ново име във втория кръг, която играеше ожесточено, за да достигне до класацията на първия си Голям шлем.

В пресата печатаха в продължение на цяла седмица хвалебствени дитирамби за Рената, а в съблекалнята неизменно посрещаха Мелиса с възгласа: „Хайде, Мелиса, дай урок на детенцето!“. Въпреки че сред състезателите рядко се създаваха големи приятелства поради непрестанната конкуренция, Мелиса се почувства внезапно обградена от доброжелатели.

И ето я сега, уморена, с разфокусиран поглед и натежали от слава рамена, Мелиса се изправи пред непознатата си съперница. Рената, естествено, беше много по-осведомена за нейния стил, въпреки че и Хол, и Кати се опитаха да научат повече за рускинята. Мисълта на Мелиса летеше все още към леглото на Ейс, когато внезапно се намери лице в лице с играч в превъзходна форма и неоспоримо самочувствие. Рената спечели първия сет с шест на едно.

— Време е да преминем към „План Б“ — промърмори Хол към Кати.

— Никакъв проклет план няма да й помогне — изсъска в отговор Кати, объркана и отчаяна.

Жалката форма на Мелиса продължи да се проявява и много скоро тя се изправи пред окончателното поражение с две на пет. Тя хвърли бегъл поглед към трибуната, където седяха нейните поддръжници: Джек и Лиза изглеждаха озадачени, Хол се мръщеше объркано, а Кати готова да припадне. Ще ги разочаровам всичките, помисли Мелиса. Спомни си какво й каза Хол, след като загуби мача си с Щефи: „Шампионите никога не се предават, никога не се отказват, никога не се оставят да им проличи — даже и в най-лошите си дни. Те са неприкосновени — могат да ги победят, но по принцип никога нищо не се губи — просто този път съперникът им е спечелил“ — беше подчертал разликата той.

Окей, лейди, давай да видим дали можеш да спечелиш, помисли мрачно тя и реши да приложи стария трик — затвори мислено всяка врата в съзнанието си, докато остана единствено мисълта за мача й. Една съвършено променена Мелиса се върна обратно на корта, за да сервира на свой ред и Кати тутакси го разбра.

— Благодаря ти, господи, тя се събуди!

Все още седяха на ръба на седалките си, но лека-полека се отпуснаха, когато Мелиса сервира с резултат три на пет в края на сета. Още повече си отдъхнаха, когато Мелиса срази Рената за втори път, макар и с равен резултат — пет на пет. Рускинята губеше самочувствие толкова скоростно, колкото Мелиса го наваксваше, а и започна да губи самообладание. Мелиса шеметно се носеше към висините със седем на пет.

Третият сет приключи за двадесет минути и Мелиса триумфираше: едно шест, седем пет, шест едно. Беше преминала полуфинала на първия си Голям шлем за единична игра! Издиша удовлетворено, докато крачеше по корта, но все още не можеше да срещне погледа на Кати. Знаеше, че едва не беше се провалила и можеше да обвинява единствено себе си — и Ейс. Знаеше също така, че беше пълна лудост да започва афера по време на толкова решителен шампионат като Големия шлем, но все пак реши да се срещне с него според уговорката им.

Мелиса се протегна блажено, просната гола до него в леглото, напълно преситена след пет прекрасни, изпълнени със секс дни и нощи.

— Ще ми липсва — въздъхна тя.

Турнирът беше приключил и всички напуснаха Мелбърн, за да поемат по своите пътища.

— Беше прекрасно — ти изобщо не искаш от мен да променя начина си на живот, за разлика от Ник, или пък да те обичам, което искаше от мене Хол. Само обикновен секс.

— Обикновен? Трябва да съм се изложил — промърмори Ейс и тя се изкикоти.

— Избрах неподходяща дума — съгласи се тя, претърколи се по корем и подпря глава на длани. — Предполагам, че е така хубаво, защото може да свърши безболезнено. Мисля, че Кати подозира нещо и съм изненадана, че Джек все още не се е усетил.

— Твърде е ангажиран със собствената си връзка, за да забележи какви ги вършиш.

— Връзка? Коя е дамата? Не и Кати, тя е твърде нещастна.

— Не, не и Кати — каза само Ейс; той си спомняше горчивото й разочарование, когато му призна, че всичко между тях е приключило.

„Всичко беше твърде хубаво, но време е да приключваме“, тези вълшебни думички си бяха негов прерогатив. Но не се разтревожи особено; знаеше, че лесно може да си я върне обратно, а и самочувствието му беше прекалено високо, за да повярва, че тя може да го замести с лека ръка, докато са разделени. Хол не влизаше в сметката, а тя щеше да бъде в различен град всяка седмица — достатъчно време, за да започне нова връзка; освен това не беше в неин стил да спи с всеки срещнат. В момента приемаше лесно раздялата им само защото беше презадоволена, но само след няколко месеца щеше да почувства толкова остро липсата му, че сама щеше да дотича в леглото му.

В стаята беше ужасно задушно и Мелиса се протегна над него, за да си вземе няколко кубчета лед от купата, които постави на слепоочията си, после разтърси ръце.

— Изглежда доста забавно — Ейс загреба шепа ледчета и започна да си играе с нея, като очертаваше зърната на гърдите й с бавни и сластни движения, докато те се втвърдиха и изтръпнаха, и той ги пое в горещата си уста. Продължи да търка леда надолу по ребрата й, докато се стопи, постави мъничко кубче в пъпа й и се наведе да го изсмуче; Мелиса простена и се вкопчи в косата му.

— Нямаме време… — започна неубедително тя. — Трябва да се видим с останалите за едно последно питие — напомни му тя. — И между другото, ще подпухна от студ!

— Млъкни — посъветва я Ейс и се пресегна за още лед. Мелиса изписка шокирано, когато пъхна едното кубче дълбоко в нея и го последва друго.

— О-о, това се казва удоволствие! — измърка накрая, успяла да се наслади на контраста между жега и лед, и той дори й хареса. Хвана дланта му и притисна пръстите му още по-навътре.

— Толкова си гореща, те се топят страхотно бързо — промълви Ейс, като смени кубчетата с нови, след което разтвори бедрата й широко, за да поеме влагата с език. Мелиса прехапа долната си устна, за да не извика.

— Ейс?

— Нямаме време, забрави ли? — подкачи я той и се отдръпна, наслаждавайки се на гърча й.

Изучава я в продължение на един дълъг миг — това красиво лице, поруменяло от възбуда, потъмнелите очи, прибулени и далечни, розовите устни, великолепното тяло, простряно в очакване на неговото.

Тя щеше да му липсва — осъзна внезапно той — и не само приказният секс, на който се наслаждаваха и двамата. Тя просто бе една от малкото жени, с която му беше приятно. Изпитваше интерес към нея, тя можеше да го накара да се смее и беше толкова независима — не искаше от времето му нито секунда повече от това, което беше готов да й даде. Не искаше парите му. По дяволите, той даже би могъл да се ожени за нея! Изказа мислите си на глас и тя му отвърна с бурен смях. Тъмните му очи потъмняха още повече — може би беше прекалено независима!

Не каза нищо, но възобнови бавната разходка на ръцете си по тялото й, възбуждайки я близо до оргазма, после внезапно и преднамерено спря и стана от леглото.

— Ейс! — Мелиса застана на колене и го загледа очаквателно, почти отчаяна. — Какво има?

— Искаш ме само за да свършиш, нали? — ухили се той.

— Да!

— Ами тогава кажи, че ме обичаш и искаш да се омъжиш за мен — изрече бавно той. — Хайде, кажи го — продължи да настоява, тъй като тя мълчеше.

Мелиса се поколеба, после кръстоса пръсти под главата си, за да не се виждат.

— Да, обичам те и искам да се омъжа за теб — заяви тя. — А сега ела тук и ме люби…

Ейс се засмя, удовлетворен от капитулацията й и се върна в леглото.

Положи я по гръб и прегъна широко разтворените й крака силно нагоре, докато коленете й опряха в раменете. Даже гъвкавите стави на Мелиса се възпротивиха на подобно отношение, но той проникна така внезапно в нея, силните му тласъци я опияниха и всяка мисъл изчезна от ума й. Изкрещя, докато свършваше и после пак и пак, струваше й се, че конвулсиите никога няма да отшумят и го притисна още по-дълбоко в себе си. Най-сетне Ейс свърши едва дишайки, а дъхът му излизаше на пресекулки и се смесваше с нейния. Отпусна хватката си и Мелиса внимателно протегна крака.

— Ти си садист — оплака се тя.

— На теб ти хареса — заяви самодоволно той, докато се отдръпваше и освобождаваше от презерватива.

Мелиса не си направи труда да го отрече. Беше прекалено изтощена, за да се движи изобщо, но един поглед към часовника я накара да подскочи и тя припряно засъбира нахвърляните си на куп дрехи.

— Смяташ ли, че е добра идеята да се появим заедно довечера? — попита тя, докато се обличаше бързо. И двамата старателно бяха крили връзката си от самото й начало.

— Не, още по-малко добра е идеята да не го направим — отвърна Ейс. — Джек го организира и ще очаква да види двама ни, няма да го оставим да се пита защо сме се покрили, нали така?

— Господи, не — съгласи се неохотно Мелиса. — Просто не казвай и не прави нищо провокативно — примоли се тя, целуна го за последно и се измъкна от стаята.

Когато се увери, че си е тръгнала, Ейс се приближи до етажерката, в която беше скрил видеокамера зад някакво растение в саксия, филмът би станал доста по-добър със съзнателното й участие, разбира се, но той не искаше да рискува, като й го предложи директно.

Взе си душ и си позволи една-единствена цигара сега, когато турнирът беше свършил, после се върна в хотела си. Когато по-късно се присъедини към останалите на бара, забеляза Мелиса, седнала между Кати и Хол, зашеметяваща във вечерната си рокля от тафта в наситено тъмносиньо. Тя избягваше погледа му и упорито разговаряше с останалите.

— Аз черпя — какво ще пиете? — попита безгрижно той и подвикна към бармана. — Мелиса?

— Само портокалов сок, моля — отвърна безизразно тя.

— Искаш ли лед в него, сладурче? — попита с равен глас той.

Мелиса едва потисна надигащия се кикот и се закашля мъчително, което поне успя да обясни гъстата руменина по бузите й. Ейс услужливо се наведе и я потупа по гърба.

— Какво има, да не ти е влязло някое ледче в кривото гърло? — попита невинно той и направи нещата още по-лоши. Тя му хвърли кос поглед и той я изгледа със съчувствие, след което се обърна и заговори с Джек.

Мелиса се опитваше да се преструва, че я няма и се замисли за къщата в Калифорния. Беше получила потвърждение, че собствениците са готови да разделят земята и да продадат по-голямата част на един от съседите, а къщата, обградена с няколко акра — на Мелиса. Наричаха я „Роуз Арбър“ и това повлия на решението й да я купи. Вече нямаше търпение да прекара известно време там, в нейното потайно местенце. Даже Джек не знаеше и тя продължи да пази тайната за себе си — до момента, в който къщата щеше да бъде готова да приеме първите си гости.

— Много си тиха — отбеляза Кати. — Добре ли се чувстваш?

— Да, просто съм уморена — усмихна се Мелиса.

— Да си ходим тогава — Кати вдигна поглед към Джек, който току-що й беше казал нещо. — Трябва да хващаме ранен полет.

— Добре — Мелиса безропотно я последва, като спря единствено да целуне брат си. — Чао, Джек, скоро ще се чуем. О, щях да забравя — какво чувам, имал си нова приятелка? Защо не си ми казал?

— Няма нищо за казване все още — отвърна той и се намръщи. — Кой ти каза между впрочем?

— О, просто нещо, което чух в съблекалнята — отвърна бързо Мелиса.

— Ти не се заслушваш много-много в клюките, които си разменят там, нали?

— Да се заслушвам ли? Че нали повечето ги започвам аз? — възкликна тя и Джек се разсмя.

— Вярвам ти — отвърна сухо той. — И точно по тази причина не ти издавам тайните си. Хайде, махай се оттук! — добави шеговито той, за да изглади нещата и я прегърна.

— Тръгваме си толкова рано, сладурче? — надвеси се над нея Ейс. — Ти направи някои доста добри изпълнения тук. — Мелиса затаи дъх и го зачака да продължи, което й се стори цяла вечност. — Единичните полуфинали и финала на двойки в двете представяния — добави накрая той с крива усмивка, а от гъстата руменина, покрила бузите й, разбра, че нямаше предвид тениса. Той не би устоял на изкушението да я докосне, но и двамата си даваха сметка, че трябва добре да играят, за да не разбере никой двусмислието на разговора им.