Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Game, Set and Match, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Снежана Дончева, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,2 (× 13гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Катрин Белами. Страсти на корта
Английска. Първо издание
ИК „Слово“, Велико Търново, 2000 г.
Редактор: Татяна Вишовградска
ISBN: 954-439-616-0
История
- —Добавяне
Девета глава
След още два турнира в Щатите Мелиса отлетя за Европа, където щеше да се състезава на ниските червени терени, в Испания, Италия и Германия, преди втория Голям шлем — Откритото първенство в Париж, в края на май.
Фурорът от нейното избухване на корта много скоро отшумя, тя беше изрекла своите извинения и платила, но за нещастие в английската преса бяха се появили детайли от скандала. Независимо от неспирния си възход „Английската роза“ вече не се радваше на същото страхопочитание и възторг, и то най-вече поради отказа си да участва в първенството на федералната купа, представлявайки страната си — женския вариант на Купата Дейвис.
Решението беше на треньора, а не нейно, но това или не се знаеше, или не му обръщаха внимание. Резкият коментар на Кати, че Мелиса няма намерение да попълва празноти в тима и да подкрепя една предварително изгубена кауза, се приписваше на Мелиса Феръл.
Тя се чудеше измъчено дали Ник е чел репортажите за скандала и за участието й, или по-точно за отказа й да представлява своята страна. Мислите за него я тормозеха все повече и повече с напредването на лятото и тя започна да брои седмиците до настъпването на сезона за мачовете на трева в Англия.
Винаги някъде дълбоко в подсъзнанието й проблясваше мисълта за уговорката, която имаха двамата: „Каквото и да се случи!“, беше казал той. Те трябваше да се срещнат през същия уикенд на същото място — „Ред Лайън“, както през онзи уикенд, две седмици преди Уимбълдън.
Но преди това трябваше да събере всички сили и да съсредоточи енергията си в набирането на точки на „любимите“ си кортове. За нейна изненада обаче сега се движеше много по-леко върху твърдата повърхност, отколкото миналата година и се класира и в трите си участия в Откритото първенство на Франция. Хол беше й предложил да му партнира на смесени двойки, но тя му отказа с извинението, че е обещала на Джек да играе с него, както винаги досега — което си беше чиста лъжа. След това трябваше да звъни на Джек, за да го помоли да подкрепи версията й.
— Ще ми се със същото ревностно желание да партнира и на мен! — избухна Джек. — А той винаги ме зарязва и то в последната минута, и вината за това е най-вече твоя! — завърши заядливо той и доста несправедливо.
— И как се случват тези неща? — поиска да узнае тя.
— Известно ли ти е докъде е паднал рейтингът му на Сингъл тази година?
— Ъъ… не — призна тя.
— От двадесет и пети на осемдесет и пети. В съблекалните му се подиграват. Всички момчета знаят, че не е никакъв подвиг да го съборят. И в действителност на него не му пука дали ще загуби, защото тогава може да напусне града и да хукне при теб.
— О, не, това е ужасно! — слушаше го смаяно и взе решение да спре Хол, преди да е провалил кариерата си. Но как да го стори?
— Ако искаш, аз ще го направя — предложи Кати. — Ще му кажа, че подкопава авторитета ти.
— Струва ми се, че това няма да помогне — каза със съмнение в гласа Мелиса. — Най-вероятно ще започне да си мисли, че сме двойка звездни любовници, разделени от жестоката съдба! Или от жестокия треньор в случая. Не, сама трябва да го направя — въздъхна тя, без да знае обаче как.
— Какво искаш да кажеш с това „да се поохладим“? — повиши тон Хол, когато се опита да го убеди да не лети до Рим, за да бъде с нея.
— Само това, което казах. И двамата трябва да се концентрираме и да работим упорито за Откритото първенство на Франция, а после — и за Уимбълдън — обясни му с безличен глас.
— Но ние ще бъдем заедно в Париж и Лондон…
— Кати вече е запазила стаи — прекъсна го бързо тя. — Възнамерявам да работя, а не да се забавлявам.
— Но аз мога да ти помогна да се подготвиш за мачовете си!
— Това е задължение на Кати. Между другото, ще трябва да се заемеш с подготовката на собствените си мачове, не моите — натърти тя. Съвсем намясто, реши доволна.
— Ще се видиш ли с Ленъкс, когато се върнеш в Англия? — попита ревниво и Мелиса се поколеба.
— Може би.
— Ще спиш ли с него?
— Не мисля, че той ме желае — отвърна и гласът й го удари като юмрук в стомаха.
— Но ти го желаеш — промълви горчиво Хол.
— О, Хол, изопачаваш думите ми — отвърна тя и се почувства доста неловко.
— В този момент ми се ще да ти извия врата! — Хол тресна телефона и се запъти към хотелския бар.
— Твоята проклета сестра! — изсъска обвинително към Джек, който си седеше кротко, четеше и обмисляше собствените си проблеми. Той вдигна поглед изненадано, отвори уста да попита какво не е наред, после я затвори. Разбра, че по-добре щеше да не знае.
Двамата се срещнаха отново в Париж, което беше неизбежно, тъй като Хол партнираше на Джек, а тя самата — на Лиза. Отначало общуването им беше доста неловко, но Мелиса скоро си отдъхна, разбрала, че той няма нищо против връзката им да остане платонична. Всъщност той изчакваше убеден, че тя ще се върне при него, когато най-сетне изхвърли Ник от ума си.
Въпреки че се представи повече от блестящо на Ролан Гарос, Мелиса с радост щеше да смени твърдия червен терен на Париж с тучните тревни кортове на Англия. Докато останалите състезатели се оплакваха от лоши удари и съсипващо време, тя прелетя през всички мачове като насън и се класира дванадесета. Самочувствието й беше непоклатимо, когато две седмици по-късно започнаха Уимбълдън, както и духът й, когато позвъни в „Ред Лайън“, за да запази стая за втората събота.
Запази тайната за себе си, като се опитваше да не гради прекалено оптимистични планове за осъществяването й. Той можеше и да не дойде; можеше просто да е забравил датата и да е запазил стаята за друг ден. Но за себе си реши, че непременно ще отиде. Ако Ник не дойдеше, щеше да прекара времето си мирно и кротко сама със себе си, спомняйки си времето, прекарано заедно, след което мълчаливо ще си вземе сбогом с тази част от живота си.
Късно следобед в понеделник Мелиса се изправи лице в лице с първия си противник — Кристен Хаардраат, датчанка, класирана по-ниско в квалификациите. Срещата се играеше на трети корт. По време на дългото очакване бляновете й се носеха към Ник, но за нещастие ги пренесе и на корта, и загуби първия сет, преди да успее да се смъмри достатъчно. За щастие Кати я нямаше, за да стане свидетел на падението й. Убедена в безспорната й победа, тя беше решила да гледа мача, който щеше да реши с кого ще се играе втората среща.
Мелиса успя да се мобилизира навреме, осъзнавайки, че едва ли ще има възможност да види Ник, ако загуби мача.
Тя щеше да го види, но след дванадесет дни в хотел „Ред Лайън“. Сега беше тук, на корта, и имаше да изиграе доста мачове, които трябваше да спечели! Трябваше да го направи, дори и само заради оправданието, че е предпочела кариерата пред семейството.
От този миг играта й претърпя драматичен поврат и много скоро Кристен се задъхваше, докато препускаше по корта, за да посреща победните й удари. Тя спечели втория сет с шест на едно и се усмихна на Кати, на която бяха казали, че Мелиса е в беда, така че тя тутакси беше дотърчала на корта.
След като загуби гейма си, в който откриваше със сервис, Кристен се демобилизира напълно и Мелиса спечели финалния сет с шест на нула, аплодирана от пощурели фенове.
— Какво се случи, по дяволите? — попита ядосано Кати. — Не мога и за минута да те оставя сама.
— Просто се нуждаех от известно време, за да намеря ритъма си — сви рамене Мелиса, без да посмее да й каже истината.
След този неубедителен старт Мелиса насочи цялото си внимание към турнира. Останалите й мачове се играеха на представителните кортове и тълпата изцяло беше на нейна страна. Група тийнейджъри скандираха „Обичам Мелиса“, носеха тениски със същата щампа и не спираха да я окуражават. Тя подобри резултата от миналогодишното си представяне, като достигна четвъртфиналите в Сингъла и полуфиналите по двойки. Двете с Лиза загубиха в петък вечерта, но мачът й с Джек беше определен за събота следобед.
Тя не беше предполагала, че ще стигне толкова напред, опиянението да бъде част от бурните трепети на финалите измести на заден план мисълта, че може да закъснее за срещата с Ник. Все пак логично беше, освен ако не изключваше телевизора и отказваше да чете вестници, да е наясно къде се намира тя в момента. Само се молеше той да се гордее с нейните постижения и да си даде сметка защо беше пожертвала бременността си.
С никого не беше споделила, че възнамерява да прескочи до Ню Форест, успя да наеме кола, която да я вземе от Ол Инглънд Клуб и да я откара направо в хотела.
За щастие техният мач щеше да се играе пръв от полуфиналите и малко след приключването на Сингъла за жени излязоха на централния корт.
Мелиса отчаяно се молеше да спечели в два сета и събра целия си потенциал за постигането на тази цел: играеше с мощен сервис, атакуваше безмилостно и показваше най-добрата си техника при волетата.
— Укроти топката — изпъшка Джек след един особено див удар. — Да не би да гониш влак?
— Не — усмихна се загадъчно тя.
— Е, задръж малко тогава. Караш ме да изглеждам в лоша форма — оплака се той.
— Съжалявам — тя се съсредоточи върху играта и те спечелиха поредни сетове.
Дори не остана да си вземе душ и да се преоблече, съобщи на Кати, че отива да гледа финалите на централния корт, спря за миг, колкото да грабне чантата, приготвена по-рано, само с дрехи за преобличане, и се мушна в очакващата я лимузина.
Облекчението й от безболезненото измъкване много скоро отстъпи място на тревогата, дали Ник действително щеше да се появи и ако го стори, как щеше да се държи.
Докато се регистрираше на рецепцията, цялата беше като кълбо нерви. Ник не беше пристигнал… все още, успокои се Мелиса. Беше подранила — той едва ли я очакваше да пристигне по-рано от час.
Поръча в стаята чай и сандвичи и се зае да пълни ваната с гореща вода. През това време си извади чисти дрехи и грим. Събу обувката си, докато се навеждаше за другата, извика от болка. Вдигна ходилото си и смаяно се загледа в капчиците кръв. Погледът й обходи килима, който блестеше от стотици натрошени стъкълца. Закуцука към телефона и поръча да изпратят камериерката. Докато тя дойде, ваната се напълни. Мелиса нямаше търпение да се потопи в уханната вода, за да посрещне свежа и чиста Ник.
— Влизам да се изкъпя, бихте ли заключили, когато свършите? — попита плахо тя.
Камериерката я увери, че ще го стори и Мелиса хлътна в банята, съблече се набързо и потъна в горещата благоуханна вана. Затвори очи и се опита да се отпусне.
— Привърших! — извика момичето. — Съжалявам, че по-рано не съм ги забелязала.
— Всичко е наред, благодаря.
Ник вървеше бавно по коридора. Въпреки че беше преживял търпеливо ужасните девет месеца от живота си, все още не беше наясно как трябва да се държи, когато се изправи очи в очи с Мелиса; тя беше му липсвала ужасно, даже и сега, след толкова време, ядът го изгаряше като незараснала рана, все едно че онзи ден в Белууд беше вчера.
Изненада се, когато вратата се отвори и от стаята излезе камериерка, после се дръпна настрани и я изчака да мине, преди да влезе. Звукът от плискаща се вода му подсказа къде е Мелиса; той пое дълбоко дъх и бутна вратата на банята.
Мелиса тъкмо беше се изправила, за да изплакне косата си, и за един дълъг миг двамата останаха втренчени един в друг, неспособни да кажат или направят нещо.
Ник я зяпаше, опиянен от красотата на младото й голо тяло. Тя все още беше слаба и гъвкава, стомахът му се присви от желание, от копнеж да я докосне, да обхване пълните й гърди, да сграбчи тънката й талия, да усети тези дълги крака как се увиват около бедрата му. Но, нямаше начин тя да изглежда същата, прониза го внезапна мисъл; бюстът й би трябвало да бъде по-отпуснат, тялото по-закръглено и женствено, след като беше носила и убила неговото дете. Неговото дете, изтръгнато така безмилостно!
Заля го вълна от желание и гняв, неописуема смесица, която го тласна напред и той сграбчи ръцете й, за да я измъкне от ваната.
— Ник! — извика Мелиса, загуби равновесие, политна напред и дясната й буза се удари в мивката.
Тя извика от болка, но той дори не чу, хвърли я на леглото, сякаш беше футболна топка.
Сгърчена от болка, Мелиса не разбра какво възнамерява да направи, докато не почувства две груби ръце да раздалечават бедрата й.
— Ник! Не! Недей! Не по този начин! — тя се опита да се претърколи настрани, но той беше твърде силен, лесно хвана двете й ръце с една ръка и я притисна надолу.
— Моля те, недей! — примоли се тя. — Нека да поговорим…
— Няма за какво да говорим. Никога не е имало. Единственото, което сме имали, е било добър секс — изсъска злобно той — И тази е единствената причина, поради която съм тук сега — излъга той. — Малко е късничко да изпитваш угризения по отношение на Хол Ренуик, нали?
Той стисна грубо гърдата й, преди да свали ципа си, а Мелиса притихна и се отказа да се съпротивлява. Почувства как в гърлото й се надига буца на унижение. Ник направи грешката да я погледне в очите — две тъмни, дълбоки езера, пълни с неизказана болка и сълзи на унижение.
— Небеса! Какво направи с мене ти! На какво ме превърна? — изстена той и се отпусна до нея. Тази ненавист беше насочена към него, не към нея, но тя не го разбра и се опита да не заплаче, докато се изправяше нерешително, търкайки прежулените си китки и бузата си, която беше започнала да отича.
— Ти… ти ожени ли се за Шийна? — прошепна Мелиса.
Ник я погледна смаяно и леко се намръщи.
— Не — отвърна лаконично той, но не й достави удоволствието да си помисли, че е незаменима. — Помолих я, но тя не прие. Все пак има доста жени на възраст за женене в Единбург — добави той.
Мелиса се сви като ударена.
— Толкова си жесток.
— Поне не убивам бебета.
Мелиса се опита отново да спре сълзите си, но те потекоха по бузите й. Ник я наблюдава известно време, в душата му се бореха смесени чувства — на любов, омраза, мъка и гняв. Трябваше или да й прости, или да я забрави, но Бог да му е на помощ, не можеше да направи нито едно от двете.
Настойчиво чукане на вратата го изтръгна от мислите му.
— Моля? — извика недоволно той.
— Закуската.
— Отвори си сам! — нареди, но бързо осъзна в какво положение се намираше и трескаво се заоблича, а Мелиса изчезна в банята да наметне някоя хавлия.
Остана известно време неподвижна, после намокри една тениска и я притисна до бузата си, която вече чувствително беше се подула. Пусна водата и започна да плиска очите си, подути и зачервени от плач.
Когато се върна в спалнята, я намери празна. На масата се мъдреше поднос с чай и сандвичи — преди колко години беше ги поръчала? После видя бележката, оставена от Ник на огледалото и се смрази. Използвайки червилото й, той беше надраскал „Догодина“. Той имаше намерение да се върне следващата година? И за какво? За да довърши изнасилването, което така успешно започна? Как ли пък не, вбесено си помисли тя и изтри с един замах думата. Трябва да е луд, за да си представи, че тя ще се появи тук на другата година!
Треперейки като лист, Мелиса се пъхна под завивките, твърде разстроена, за да разсъждава логично. Пийна малко чай и затърси хапчетата си — все още не беше мигрената, но главата започваше ужасно да я боли, а и малката червена таблетка щеше да я приспи — единственото облекчение, за което копнееше в този миг.
Спа почти дванадесет часа и се събуди в шест часа. Изстена при спомена за случилото се и веднага се намръщи от последвалата като тътен в главата й болка. Повлече се към банята и с ужас се вгледа в отражението си — цялата дясна половина на лицето й беше подпухнала и морава.
— О, господи! — изстена тя. Единственото, което искаше, беше отново да се свие в леглото, но не можеше да си го позволи. Предстоеше й мач; не можеше да изостави Джек в този момент и със сигурност нямаше да достави на Ник удоволствието да провали първата й поява на финалите на Големия шлем.
Поръча си закуска и кола, която да я върне обратно в Лондон, после позвъни на Кати с надеждата, че не са открили отсъствието й през нощта. Де такъв късмет!
— Къде, по дяволите, беше? — изпищя Кати. — Едва не се обадих на ченгетата!
Мелиса направи гримаса.
— Откъде можех да предположа, че ще липсвам на някого?
— Само на мен. Обърнах света да те търся. Къде беше?
— Уредих си среща с Ник — призна си Мелиса.
— О, Мелиса — възкликна Кати, — добре ли си? Звучиш ужасно!
— И даже още по-ужасно изглеждам, но ще оживея. Можеш ли да донесеш екипа ми на корта? Няма да се появя преди десет.
— Разбира се. Ще кажа на Джек, че ще се срещнем там. Какво…
— Ще се видим по-късно — прекъсна я и затвори.
Опита се да замаскира оттока с грим, но не постигна твърде голям успех и очите на Кати невярващо се разшириха, когато я видя.
— Ник направи това? — смаяно попита тя.
— Не — отрече бързо Мелиса, вече съжалила, че изобщо спомена името му. — Ще отида да се преоблека. Кой спечели другия полуфинал? — попита небрежно тя.
— Лучия Конти и Стив Бартън — каза Кати и се намръщи, докато я наблюдаваше как се отдалечава.
Малко след това се появи Джек и премигна два пъти, като видя сестра си.
— Как се случи това?
— Подхлъзнах се, докато излизах от ваната и се ударих в мивката — обясни хладнокръвно Мелиса.
— Мивка, наречена Ник Ленъкс — изстреля Кати.
Мелиса я погледна мрачно.
— Ник? Къде е сега? Няма да го оставя да се измъкне току-така! — избухна Джек.
— Не беше Ник! Имах уговорка да се видя с него, но той не се появи. Плачех, когато излизах от ваната, загубих равновесие и се подхлъзнах, вече ти казах! Ще тренираме ли за този мач или не? — Тя запристъпва нетърпеливо от крак на крак и се отправи към корта, за да им даде знак, че дискусията е приключила, поне що се касаеше до нея. Джек погледна безпомощно Кати, която само сви рамене.
— По-добре направи това, което иска. Рутинните занимания ще я успокоят — подхвърли хапливо тя.
— Може да е контузена — каза замислено Джек. — Може да й е строшена някоя лицева кост?
Кати не беше помислила за такава вероятност.
— Възможно е да си прав. Ще отида да видя какво може да се направи.
Хол и Лиза бяха предложили да им помогнат в подготовката за мача и Мелиса стоически понесе още шокирани погледи и настойчиви въпроси, когато пристигнаха. И тримата като че ли смятаха, че тя всеки миг ще падне мъртва и държаха топката далеч от нея за нейно най-голямо раздразнение.
— Не мислите сериозно, че Лучия ще ми направи реверанс само защото съм си натъртила бузата, нали? — сопна се тя. — Аз съм добре! Удряйте топката и към мен, по дяволите — тя се изплези на Джек. — Ако ме третирате като дете, ще се държа като такава!
— Кажи ми нещо, което да не знам!
Тя изглежда в дяволски добра форма, помисли си той. В заплашително добра при това. Продължи внимателно да я наблюдава, докато тренираха. После отново настоя да я прегледа лекар.
— О, много добре! — капитулира Мелиса. — Искаш да влезеш в ролята на загрижен родител ли?
— Позна.
Мачът щеше да се състои на централния корт след състезанието за финалите на Сингъл — мъже и Мелиса прекара следобеда в съблекалнята, хоризонтирана и покрита с ледени компреси над пулсиращата си буза. Когато Лучия влезе да се преоблече, замръзна при вида на съперничката си.
— Тъй-тъй — започна саркастично тя с ръце на кръста.
— Битката на красавиците, а? — не беше забравила заглавията на вестниците от предишната им среща. — Днес е по-скоро на Красавицата и Звяра, както виждам!
— Млъквай, Лучия! — прекъсна я остро Кати. Тя се суетеше над Мелиса като квачка над пиленцето си. — По-добре се приготви за играта — обърна се тя към Мелиса.
— Скоро ще започне представлението.
Тя кимна и се изправи, като направи лека гримаса.
— Искаш ли още болкоуспокояващи? — попита разтревожено Кати, забелязала физиономията й.
— Не, ще бъда прекалено замаяна, за да играя.
Вдигна косата си на опашка, както обикновено, но така лицето й изглеждаше прекалено голо, оттеклата й буза сякаш висеше. Реши да я пусне отново.
— Чувствам се, сякаш имам заушка — оплака се тя някак уплашена и обезсърчена.
— Изглеждаш окей — излъга Кати. — Не знам обаче какво ще правим с фотографите. Спонсорите ще припаднат!
— Майната им — отсече кратко и ясно Мелиса. Вдигна чантата и ракетите си и излезе да чака Джек. Пътеката към чакалнята зад централния корт сега вече й беше много позната, но Мелиса почувства, как все пак потръпва от нерви — явно не беше в най-добрата си форма.
— Надявам се всички телевизионни камери да блокират — промърмори тя по посока на Джек, после простена, забелязала Ейс, който се плъзгаше към нея сякаш не стъпваше по земята. Той беше последният човек, когото искаше да срещне. При вида й повдигна едната си вежда.
— Здрасти, сладурче! Да не си имала вземане-даване с Майк Тайсън напоследък?
— Остави я на мира! — изсъска Джек, хвана я за ръката и я побутна напред.
За Мелиса, която крачеше като насън към централния корт, и този ден беше почти толкова ужасен, като онзи първи ден, преди две години — на първия й мач в Уимбълдън. Тогава се съмняваше само в способностите си. Сега се чувстваше като жертва на престъпление, изложена на показ пред безжалостната публика.
Отначало като че ли никой нищо не забеляза, но тя трябваше да се обърне и да направи реверанс към ложата с кралското семейство. Чу как по редовете премина вълна от шепот на ужас и изненада, последвана от възбудени разговори на зрителите.
— Дръж главата си високо изправена — прошепна Джек. — Не си направила нищо, от което да се срамуваш!
Съдията я погледна, отмести бързо поглед и отправи обясненията си към Джек. Когато излезе на корта за загряване, Мелиса вдигна поглед към ложата, където стояха близките на тенисистите за подкрепа. Кати вдигна палец; Хол и Лиза бяха там, също и Даниъл и Роуз. Джек беше успял да ги държи настрани от Мелиса, като им спомена бегло, че се е подхлъзнала и си е насинила окото, без да говори за какъвто и да било инцидент. Неочаквано в ложата се появи Ейс. Той й помаха и вдигна една от тениските с щампа „Обичам Мелиса“, които се продаваха навсякъде, после я просна на парапета на ложата. Мелиса кимна в знак, че е разбрала и се отдалечи, освобождавайки съзнанието си от всичко друго, освен от предстоящия мач.
След това повторно дълго кормуване в разстояние на два дни Ник остави колата в Гленгъри и тръгна към планините. Имаше нужда от физическо натоварване и свеж въздух, за да проясни възпаления си мозък. Беше направил точно онова, в което обвиняваше Мелиса — беше избягал от един емоционален проблем. Но не беше посмял да остане — просто нямаше начин да се довери на себе си. Тази загуба на контрол го разтърси до мозъка на костите. През целия си живот беше ненавиждал грубияните, а сега се превърна в един от тях; беше причинил физическа болка и се беше проявил почти криминално към момиче, което някога толкова обичаше. И все още обичаше, призна си неохотно. Не че признанието помагаше с нещо — пропастта помежду им сега беше още по-дълбока.
Въздъхна тежко и спря да хвърли поглед на красотата, която се разстилаше наоколо — зелените и свежи планински склонове и езерото долу, чиито тъмни загадъчни води примамливо проблясваха на слънчевите лъчи.
Колко често през изминалите месеци беше търсил покой за наранената си душа на това място, но откакто загуби Мелиса, уединението носеше със себе си единствено болка.
Постоя известно време, въздъхна дълбоко и заслиза обратно по пътеката към клисурата. Когато влезе в къщата, дочу звука на телевизора в малката всекидневна, която използваше Шийна. В този момент тя наблюдаваше Уимбълдън — отново. Сигурен беше, че гледа репортажите само за да го дразни!
Шийна видя колата му да спира на алеята и сега забърза да го посрещне.
— Помислих, че са те взели запас снощи — каза тя. Почти обвинително, помисли горчиво Ник. — Но ти си бил с Мелиса Феръл, нали?
— Така ли? — въздъхна Ник.
— Така ли? — апострофира го тя. — Какво сте правили, Ник? Тя изглежда отвратително!
— Там ли е? — той нетърпеливо пристъпи в стаята, а Шийна поклати със съжаление глава.
— Не, в телевизора е. Тя и брат й играят смесени двойки на финалите — обясни Шийна и отбеляза как светлината в погледа му угасна.
— Разбира се. Колко глупаво от моя страна — промълви горчиво той, но въпреки това влезе в стаята. Шийна го последва. Мелиса играеше с гръб към камерата и изглеждаше в перфектна форма, докато отбиваше поредния удар на Конти.
— На мен ми изглежда добре… о, боже! — той се приближи до апарата; в този момент показваха лицето й в едър план. — И ти си мислиш, че аз съм й сторил това? — невярващо попита той.
— Коментаторът каза, че се е подхлъзнала, докато излизала от ваната и се ударила в мивката — съобщи му Шийна, но тонът й показваше, че дълбоко се съмнява.
Ник затвори очи и простена, после се отпусна в един фотьойл и зарови лице в ръцете си. Така да загуби контрол над действията си! Сякаш се гледаше отстрани, сякаш някой друг я измъкваше от ваната. Но отговорността си оставаше за негова сметка — за това и всичко последвало.
— Ник? — чу разтревожения глас на Шийна. Вдигна глава и я погледна.
— Ти беше права — изрече мрачно той. — Аз го направих. Не умишлено, но го направих.
— И защо си тук тогава? Връщай се обратно и поговори с нея…
— Да поговоря?! Точно това възнамерявах да направя вчера и виж какво се случи! — той махна ожесточено по посока на телевизора. — Съвсем честно си мислех, че е минало достатъчно време, за да се изправим лице в лице и да поприказваме спокойно за аборта, но като я видях… — той сви безпомощно рамене. — Не смея да припаря и на миля от нея.
— Не разбирам. Ти каза, че си я наранил случайно — погледна го объркано Шийна.
— Аз почти я изнасилих, Шийна! — избухна Ник. — Все още ли си на мнение, че трябва да се върна? — извика той, но говореше на празната стая. Шийна беше избягала, ужасена от признанието му.
Ник насочи вниманието си към мача. Мелиса и Джек бяха спечелили първия сет и доколкото виждаше, прекъсваха Стийв Бартън да поведе с два на нула във втория. Мелиса зае позиция на крайната линия за своя сервис.
Напълно спокойна външно, тя се обърна към момчето с топките и го изчака да й избере една, физическото усилие я накара да се намръщи от болка, отчаяно й се искаше да откаже третия сет, което означаваше, че трябва да преотстъпи сервиса си.
Пое няколко пъти дълбоко дъх, вдигна топката и я удари силно към ъгъла, после бързо хукна към мрежата, тъй като Лучия пропусна удара.
— Остави я! — извика Джек. Той разбра, че волето й е изпратило топката надалеч. Мелиса бързо отстъпи встрани и зачака следващия удар.
По-късно не можеше да си спомни как точно се случи, но някак успя да удари лицето си с дръжката на ракетата, като разпори вече доста набъбналата кожа. Болката беше толкова неописуема, че тя неволно се свлече на колене, притиснала бузата си с ръка. Сред зрителите се понесе шепот на съчувствие, Джек се втурна към нея и внимателно отмести ръката й, за да не инфектира раната.
— Господи, тече ти кръв — промълви, той, ужасен от гледката. — Пратете треньора тук! — извика към съдията, докато й помагаше да се изправи и да отиде да седне.
— Добре ли си, Мелиса? — пропя сладко Лучия, когато се оказа достатъчно близо до страничния микрофон, за да я чуят и от публиката.
— О, скъпа, такова нещастно стечение на обстоятелствата — отбеляза коментаторът. — А и тя докосна топката, така че губи точка. Колко жалко.
— Лицемер такъв — промърмори Ник, докато наблюдаваше безпомощно как Джек и Кати се суетят около Мелиса и се опитват да спрат кръвотечението.
— Можем да прекъснем, нали знаеш, няма никакво значение — каза тихо Джек.
— Шегуваш ли се? Това е първият ми финал в Големия шлем. Ще се оправя.
Когато тръгна към корта, я съпроводиха ликуващите викове на тълпата и тя успя да пусне една крива усмивка на благодарност. С навременната помощ на Джек и подкрепата на феновете си тя беше в състояние да продължи, но не беше сигурна доколко ще издържи. Главата й кънтеше от болка, повръщаше й се и й се виеше свят. Но те вече имаха нужния брейк за сервис и Мелиса непоколебимо се втурна в играта, отвоювайки петнадесет на четиридесет, за да поведе с три на нула.
Смяната й позволи да си поеме дъх, след нея успяха да свалят Лучия с четири на нула. Мелиса трябваше да сервира за мача и титлата с пет на едно. Да сервира за мача само по себе си беше доста гадничко, но да сервира — и то за пръв път — за титлата на Уимбълдън, беше направо ужасяващо.
Тя стоеше до страничната линия и се концентрираше неподвижно. Щеше й се Джек да изиграе този сервис вместо нея… ако тя го изпорти, наистина ще му се наложи, помисли с горчива ирония тя. Но тогава противниците им ще си наваксат самочувствието и за изхода на мача можеше само да се гадае.
Джек, заел позиция до мрежата, я изгледа въпросително и тя кимна. Многобройните тренировки и дивата воля да успее си казаха думата, Джек довърши останалото. Той сякаш улавяше с магическа пръчка всяка топка и я връщаше с непоколебими волета.
— Гейм, сет, мач…
Мелиса почти припадна в обятията на Джек и той продължи да я подкрепя, докато се ръкуваха с противниците си и съдията. Имаше няколко минути до представителната церемония. Стъпалата до кралската ложа й се сториха безкрай, тя дори забрави да се поклони на дука и дукесата на Кент, но те не го забелязаха, щастливи да връчат купата на британци.
Воят от трибуните все още беше оглушителен, но постепенно затихна, когато пристъпиха напред да поемат трофея. Мелиса се огледа над смълчаната арена, която внезапно подивя, хиляди ръце ръкопляскаха, хиляди уста скандираха и екзалтацията я помете като бурен поток, притъпявайки болката и изтощението й. Искаше й се само да няма толкова много камери, които да я снимат.
— Тези снимки определено не са за семейния албум — измърмори в ухото на Джек и пусна косата си така, че да покрие наранената си буза и поне отчасти да скрие подутината.
— Толкова си суетна. Аз наистина се гордея с теб.
— Нямаше да бъда тук без твоята помощ — каза замислено, припомняйки си неговото безкрайно търпение, когато беше дете, тренировъчните удари, които продължаваха с часове, защото малкото момиче толкова искаше да подражава на големия си брат.
— Мисля, че щеше. Може би щеше да ти отнеме по-дълго време, но щеше да успееш.
Думите му означаваха повече от сребърния трофей, който държаха и Мелиса се надигна да го целуне.
— О, не е ли прекрасно! — говореше коментаторът на милионите телевизионни зрители, включително и на Ник.
— Какво чудо е да има британци на финала през този последен ден на Шампионата. Първата титла от Големия шлем за Мелиса Феръл, но със сигурност не и последната. Тя все още е само на двадесет, а е постигнала толкова много. Но всички ние чувстваме, че за това талантливо дете ще има и други триумфи. Четвъртфиналите на Сингъл тази година — резултат, който я класира в първата десетка — и тя има потенциална възможност да се класира и да стане шампион за жени. И няма ли това да бъде един върховен миг за Великобритания? За британския тенис? Може би следващата година…
Когато Мелиса напусна Кралската ложа, Ник изключи телевизора. Гордост и щастие от успеха й се бореха със срама, че едва не бе провалил видяното току-що. Ето там й е мястото, помисли той, с Джек и Кати, с… — получи спазъм на ревност в стомаха — с Хол, даже Ейс никога не беше я наранявал и никога не беше се опитвал да застава на пътя й, за разлика от, него.
Заизкачва се към втория етаж, за да си вземе душ и да се преоблече, и да измъкне портрета на Мелиса от скришното му място. Вгледа се в прекрасното, безхитростно лице, после леко докосна бузата, която беше ударил.
— Съжалявам, миличка измърмори той, преди да отиде до стената и да го закачи на предишното му място.
— Може би следващата година — повтори думите на коментатора.
Тя трябва да е видяла бележката му на огледалото. Ще дойде ли да се срещне с него? Ще дойде — друг път, отговори си сам с горчивина, но портретът остана на стената — наслада и мъчение за месеците, които предстояха.