Катрин Белами
Страсти на корта (16)

Шестнадесета глава

Мелиса нервно кръстосваше хотелската си стая, обхваната от съмнения, абсолютно несигурна в себе си и в способността си да се изправи лице в лице срещу света. По-рано беше ходила да потренира, наблюдавана зорко от репортерите, които обикновено не се появяваха на подобни маловажни турнири.

Никой от топтенисистите не се състезаваше, така че тя беше на четвърто място въпреки своето двадесет и седмо място в ранглистата и трябваше да играе за квалификациите на мача, който откриваше състезанието. Ами какво щеше да стане, ако куражът я напуснеше и тя загубеше от напълно непознат и неизвестен тенисист? Потрепери при тази мисъл, после се завъртя на пети да поздрави Хол, който точно влизаше в стаята, отбелязвайки веднага напрегнатото му изражение.

— Какво има? — попита уплашено.

— Първият ти противник… е Джулиет Стентън.

— О, боже! — Мелиса се срина на стола.

— Лесно ще я победиш — току-що гледах играта й, тя не представлява опасност за теб — заяви бодро той.

— О, представлява и още как — тя има на своя страна Кати — тихо промълви Мелиса. И подкрепата на Ник, добави наум. — Никой по-добре от Кати не знае как може да спечели срещу мен.

— Да знаеш нещо на теория е едно, да го приложиш на практика — съвсем друго нещо. Пак ти повтарям, тя не притежава това, с което би могла да те победи — заяви убедено той. — Успях да се сдобия с видеозапис на един от последните й мачове. Ела го виж и пак ще говорим!

— Окей.

Мелиса видимо се успокои, след като изгледаха касетата и бързо се върна в старата, позната рутина. Хол си отдъхна — тя така бързо уравновеси еквилибристиката си, че можеше само да й завижда, но все още не знаеше как ще посрещне новината, която имаше да й съобщи — а именно, че Ник вече е пристигнал да гледа племенницата си.

Каза й го съвсем неочаквано, докато се хранеха. Мелиса замълча за миг, после безгрижно сви рамене и продължи да яде. Но храната беше изгубила вкус, а вътрешно тя вече се бореше с наранените си чувства. Той никога не си направи труда да дойде и да гледа моите мачове, мислеше горчиво тя. Нито в Англия, нито даже най-големите. Постепенно горчилката се превърна в гняв — сега беше прелетял целия този път единствено за да аплодира некадърната си племенница, да подкрепя болните й амбиции и да се надява да я победи!

— Ще спечеля два златни сета — заяви внезапно. „Златен“ беше сетът, в който играчът не губеше нито една точка.

— Задръж малко, не си поставяй висши цели и няма да се разочароваш — притесни се Хол.

— Прекалено много се тревожиш! — заяви безгрижно Мелиса.

 

 

Отбягваше да среща погледите на Джулиет и Кати в съблекалнята, но постоянно чувстваше как Кати я следи изпод вежди. Цял ден беше тренирала с Хол и сега потропваше нетърпеливо като жребче, очакващо голямото родео. За късмет мачът й бе определен да се играе пръв на централния корт, зает докрай с пълния му капацитет от две хиляди места — в никакъв случай голяма публика според стандартите на Мелиса, но вероятно ужасяваща за Джулиет, злорадо си мислеше тя.

До този момент всички с радост бяха приветствали завръщането й — както играчите, така и пресата, и публиката. И когато тръгна към корта, почувства съвсем лек полъх от пърхане на пеперуди в стомаха си. На няколко крачки след нея вървеше Джулиет. Гръмнаха оглушителни ръкопляскания и Мелиса се усмихна на топлото приветствие, оглеждайки бавно претъпканите трибуни. Хубаво беше да се върнеш там, където ти е мястото.

Джулиет спечели жребия — това е единственото, което ще спечели, закани се Мелиса — и избра да сервира първа. Мелиса определи половинката от корта, която беше по-близо до ложата, на тенисистите и се усмихна широко на Хол, докато се разгряваше за мача.

Видя, че Кати се е присъединила към Ник, който седеше, скръстил ръце на широките си гърди и с непроницаемо лице зад тъмните очила. Доста изнервящо беше да не знае дали гледа към нея или Джулиет, така че Мелиса отмести поглед.

В този миг някакво далечно движение сред публиката прикова вниманието й и тя невярващо се взря в Лиза, и което беше още по-невероятно — в Джек, които си проправяха път към първите редове. Джек се движеше мъчително с патериците си, но вървеше доста по-уверено от последния път, когато го беше видяла.

Замръзна на мястото си и зрителите от трибуните, проследили погледа й, избухнаха в спонтанни овации, поздравявайки голямото име в тениса. Джек им махна с благодарност, преди да се усмихне топло на Мелиса и да се отпусне на мястото си, протягайки широко напред контузения си крак.

Изпита неистово желание да се втурне към него, но се задоволи само да му изпрати въздушна целувка. Ник, седнал недалеч, едва потисна импулса си да протегне ръка и да я улови.

— Сега тя ще бъде непобедима — измърмори по посока на Кати.

— Не съм толкова сигурна. Това е невероятна морална подкрепа, но пък е лошо за концентрацията й — отвърна Кати по-скоро отсъстващо. Беше наблюдавала съсредоточено Джек и с радост установи, че изпитва единствено съчувствие към контузения му крак. Вече не беше влюбена в него. Без да го осъзнава, месеците, прекарани далеч от Мелиса и Джек, бяха излекували сърцето й.

Петнадесетминутното загряване приключи много бързо за Мелиса — очевидно както присъствието на Джек, така и на Ник й се отразяваше деструктивно. Пое няколко пъти дълбоко дъх, за да се успокои, когато тълпата зашумя, нетърпелива да гледа играта, и зачака Джулиет да сервира. Тя много приличаше на Джесика, но беше далеч по-добра — по-бърза, по-спортна, удряше топката по-силно и по-добре, отколкото сестра й изобщо някога беше го правила.

Винаги е трудно, когато играеш с някого за първи път; и Мелиса внимателно започна със стари, отработени удари, за да изпробва издръжливостта и повратливостта на Джулиет, както и да се приспособи към обстановката на заобикалящата я ревяща тълпа.

Първият гейм течеше в третия си сет с три равни резултата, после Мелиса направи грешка при волето и даде преднина на Джулиет. Направи гримаса и се върна при крайната линия; последваха три брилянтни връщания на сервис и геймът беше неин. Тръгна към стола си, за да си поеме дъх.

— По дяволите, възстановила се е по-бързо, отколкото предполагах — измърмори Кати, но не прозвуча твърде разочаровано, отбеляза Ник и се усмихна лекичко.

Мелиса беше абсолютно убедена в собствения си сервис; вече беше събрала всичката информация относно възможностите на противничката й, която й беше нужна. Спечели четири поредни точки на сервис и с два на нула се хвърли в атака.

Джулиет, успокоена от предпазливата й игра и заблудена относно преценката си за физическото й състояние, много скоро осъзна грешката си, загубвайки с нула на три. Само след минути резултатът беше пет на нула и Мелиса приключи сета със сервис — шест на нула. Е, не беше „златен сет“, за който беше се заканила, но все пак достатъчно добър.

Самочувствието на Джулиет висеше на парцали; отново загуби сервис и започна да се деморализира. Ник, който наблюдаваше съсредоточено, изпита усещането за нещо вече преживяно, макар че стандартът на играта беше доста по-висок, това, което виждаше, много му напомняше за сцената в онзи ден, когато беше гледал как Мелиса побеждава Джесика: и в двата случая разликата беше само между породист кон и товарно муле. Как се повтаряха нещата!

Мелиса прекъсна отново с резултат три на нула; сега вече наистина се наслаждаваше на играта. Колко прекрасно беше да се върнеш пред тази благосклонна публика, да слушаш одобрителните възгласи, всичкото това ахкане и охкане, което вливаше допълнително адреналин в кръвта й и може би задоволяваше онази ексхибиционистична страна на характера й, скрита дълбоко под повърхността.

Кати разбра — даже по-бързо и от Хол — какво прави Мелиса и без да се замисля, присви око и й намигна закачливо, после й махна с онзи жест на одобрение и съзаклятничество, който и двете така добре познаваха, когато си правеха тайни знаци. Той означаваше: престани да тормозиш горкото същество и приключвай по-скоро с това! Мелиса остана загледана за известно време в бившата си треньорка, после широко се усмихна, а Кати отпусна глава в ръцете си.

— О, господи, съжалявам — изпъшка тя. — Току-що поучавах Мелиса!

Ник само сви рамене.

— Не мисля, че тя има нужда от това — заяви небрежно той, чудейки се дали сред зрителите има поне един човек, който да иска Джулиет да победи. Поне той със сигурност не искаше, независимо от парите, които беше пръснал по обучението й.

Джулиет, решила, че играе твърде далеч, се придвижи напред и зае позиция до мрежата — там, където Мелиса беше спечелила толкова много точки. Отговорът на Мелиса беше перфектен удар с върха на ракетата, който приземи топката на ръба на крайната линия. Джулиет хукна назад с почервеняло лице и тресящо се от гняв тяло, но успя да подскочи и да я улови в последния момент.

След още един дуел до мрежата, който Джулиет загуби, тя метна с отвращение ракетата далеч зад гърба си. Тя удари ръба на мрежата, подскочи и тупна в краката на Мелиса. Това си беше чист инцидент, но той й спечели неодобрението на публиката и строг поглед от страна на съдията. Ако не чувстваше, че е на изпитателен срок пред публиката, Мелиса щеше да я метне обратно. Вместо това я вдигна и мълчаливо я подаде с лека усмивка и диаболично изражение на лицето.

— Виж я само — и масло би се разтопило в устата й — възкликна през смях Джек. Хол кимна, обаче му се щеше Мелиса да ускори мача.

Неочаквана болка в лявата ръка я пришпори и тя, сякаш прочела мислите му, направи това, което той искаше. Приключи набързо с четири ужасяващи сервиса: шест на нула, шест на нула.

Джулиет избягна погледа й, докато си разменяха едно от най-кратките ръкувания, които историята на тениса помнеше, после мина бързо покрай нея, за да разговаря с Ник и Кати.

— Предполагам, че сега ще ми опяваш колко лошо съм играла — просъска към Кати тя.

— Може да прекара остатъка от живота си във водене на подобни разговори — отбеляза безгрижно Мелиса, без да се обръща конкретно към някого.

Устните на Ник се изкривиха присмехулно, но не каза нищо, само я загледа как бърза да поздрави брат си.

Още веднъж съдбата се намеси, за да му попречи да се разбере окончателно с нея: първо трябваше да разговаря с Джулиет, а и неочакваното пристигане на Джек отлагаше за кой ли път този момент.

— Джек! — Мелиса само се притисна в широките му гърди. — Благодаря ти, че дойде — толкова съм щастлива, че си тук!

После добави:

— Но нямаше нужда да изминаваш всичкия този път.

— Няма проблем, вече съм добре. Самолетът беше полупразен и аз имах възможност да се опъна и да спя през цялото време.

— Добра игра — поздрави я Лиза. Мелиса кимна и се обърна към Хол, за да го целуне по бузата.

— Идеята е била твоя, предполагам?

— Ъхъ. Отложиха полета им и доста се притеснявах, че няма да се класират навреме.

— Браво, Мелиса! — Кати се поспря, за да я поздрави. — Здрасти, Джек — добави сухо.

— Кати — поздрави я кратко и без усмивка той; все още подозираше, че цялата история в пресата за аборта на Мелиса тръгва от нея.

Тя се поколеба, после продължи пътя си. Мелиса се обърна и я загледа как се отдалечава, после погледът й попадна на Ник, който си проправяше път в тълпата. Въздъхна, обърна се отново към брат си и го засипа с въпроси за дома и за всички случки, на които не беше присъствала.

По-късно същата вечер, когато Джек си легна, изтощен от емоциите и дългия път, а Лиза и Хол подхванаха клюките от дома, Мелиса излезе от хотела да поеме глътка въздух.

— Трябва ли да си тук по това време без бодигард? — дълбокият глас на Ник я накара да подскочи и тя затисна уста с длан, за да заглуши надигащия се вик на ужас. Все още си спомняше за гневния му изблик, когато беше победила Джесика в Ийстбърн и проклета да бъде, ако се остави да изслуша още веднъж натякванията му! Дотук с роднинските реверанси!

— Очевидно не — захапа го тя. — Ако знаех, че има някакъв неблагонадежден тип, който се мотае наоколо, поне щях да взема със себе си Джек!

— Защо се сърдиш? — Ник изглеждаше искрено учуден. — Нали не се впрягаш все още за това, че се бихме с Ейс? — добави той и сърцето му замря.

— Отчасти — той все още не е в състояние да се състезава. Но всъщност не, по-скоро… О, когато имам няколко часа за губене, ще ти направя списък! — избухна тя, вбесена, че той изобщо дръзва да й задава подобни въпроси.

— Не. Сега ми кажи — промълви глухо той и пристъпи напред. Твърде близо, помисли Мелиса, за да се чувства комфортно, така че му обърна гръб. Той обаче направи още една крачка и протегна ръце, за да докосне раменете й, но те бяха толкова напрегнати, че се отказа. — Кажи ми — настоя отново.

— Окей, ще го направя. Гленгъри, като начало!

— Гленгъри? — веждите му озадачено се повдигнаха. — И какво за Гленгъри?

— Винаги си твърдял, че твое задължение е да живееш там и очакваше от мен да се оттегля от кариерата си и да работя като безплатен социален работник със селяните! А сега си започнал някакъв бизнес с Куп в Лондон! — извика с гняв тя, припомняйки си с болка колко близо беше стоял до нея през онези първи дни след катастрофата с Джек, когато беше я накарал да повярва, че все още живее в Шотландия.

— Собствеността все още е в семейството — Шийна се омъжи за мой далечен братовчед — обясни кратко Ник. — Радвах се, че съм се отървал от тези окови — и не на последно място, защото знаех, че ти никога няма да дойдеш да живееш там — добави спокойно и Мелиса се извърна, за да срещне ясния му поглед. — Нещо друго? Следващият упрек?

Мелиса обаче прехапа устни и сведе поглед към земята.

— Нае Кати да обучава племенницата ти. Проявяваш повече интерес към нейната кариера, отколкото изобщо някога си проявявал към моята! — възропта тя, макар да съзнаваше, че звучи детински.

— Забърках се в този спорт само и единствено защото ти го обичаше толкова много, а наех Кати, защото е добър треньор и защото е прекалено близко до теб, но не и за да те наскърбя. И не съм дошъл тук, нито пък в Ню Йорк, за да подкрепям Джулиет. Беше, защото исках да те видя, да се опитам да подредя нещата и живота си, нашия живот — добави нежно.

— Беше? — прошепна Мелиса.

— Да. Коя е следващата точка от твоя списък? — настоя той и тя се сви като ударена. Трепереше толкова силно, че пъхна ръце в джобовете на джинсите си.

— Лондон — изстреля в отговор. — Ти изпрати свои служители да ми помогнат, но не дойде сам. Аз… — тя едва се спря да не изрече: имах нужда от теб. Вместо това възобнови атаката: — Ти ме отхвърли. Просто ми би дузпата. Вече бях на път за „Ред Лайън“, когато Куп ми каза, че ти няма да бъдеш там! — тя го изгледа обвинително.

— Не можех. Исках го, отчаяно при това, но не бях сигурен в себе си дотолкова, че да се приближа до теб — току-що бях научил, че си приела да се омъжиш за Ейс — изрече горчиво той.

Главата й подскочи от изненада.

— Това не е вярно! Ако той ти е казал това, значи те е излъгал, а и ти едва ли си му повярвал — погледна го заядливо тя.

— Не, но повярвах на теб — изрече той с равен глас, който заглъхна при ужасния спомен.

— Не разбирам — объркано поклати глава. — Никога не съм казвала, че ще се омъжа за него. Е, поне откакто навърших седемнадесет години — вметна тя.

Ник въздъхна тежко, после посегна и я сграбчи за раменете.

— Аз те видях. Аз те чух да го казваш — изстреля той. — Ейс беше направил видеозапис на двама ви в леглото и любезно ми изпрати копие! Ти каза, че го обичаш и ще се омъжиш за него!

Той не отместваше поглед от лицето й и видя как изражението на неудобство се заменя от това на неописуем ужас.

— Той?… — не можеше да продължи и се обърна с намерение да избяга от целия този срам, но Ник прегради пътя й и я хвана здраво, така че не й оставаше нищо друго, освен да наведе глава, за да избегне погледа му. — Спомням си, че казах това, но никога не съм го мислила сериозно, то беше… просто игра — изпелтечи тя. — И освен това не се брои. Бях заключила пръстите си, докато го изричах.

Ник остана за един дълъг миг загледан в сведената й глава, после почувства как огромна тежест се свлича от раменете и сърцето му, отметна глава и избухна в смях. Игра!

— О, недей да се смееш, това е отвратително — изломоти объркано Мелиса, твърде близо до сълзите и със сериозното намерение да удуши Ейс при първа възможност.

— Не е отвратително, чудесно е! — опроверга я Ник. — Не разбираш ли? Когато видях записа, помислих, че съм те загубил. До онзи момент винаги бях смятал, че ти си моето момиче, независимо от всичко случило се, независимо от разстоянията и превратностите на съдбата… което ни отвежда неизбежно до следващия упрек от твоя списък.

Той вдигна ръка и докосна дясната й буза. Толкова нежно, сякаш все още беше подута и насинена. Мелиса автоматично притисна лице до дланта му, като котенце, което си проси милувка.

— Така ли? — попита тя, затаила дъх. Неговото момиче?

— Аз ти причиних болка. Почти те изнасилих — изрече с мъка той.

— О, това ли — подхвърли небрежно тя. — Не ти се сърдя въобще. А и никога не съм го правила, не и насериозно. Бях разстроена, да, но не и сърдита.

Ник я изгледа озадачено: тя беше раздразнена от факта, че той беше напуснал Гленгъри и бе дошъл в Щатите да подкрепя Джулиет, а не й пукаше, че едва не я уби тогава в „Ред Лайън“?

Хвърли поглед над главата й и огледа това, което ги заобикаляше: хотелският паркинг едва ли беше най-подходящият фон за онова, което беше намислил, но не можеше да понесе да чака повече. Бръкна в джоба си и протегна към нея ръка с дланта нагоре. На нея ярко блестеше пръстенът със сапфири и диаманти и Мелиса се втренчи като хипнотизирана в него.

— Ще го приемеш ли обратно? Ще ме приемеш ли обратно? — попита с предрезгавял глас. — Обичам те, Мелиса. Ще… ще се омъжиш ли за мен?

Мелиса преглътна мъчително, сърцето й биеше така оглушително, сякаш го чуваше в ушите си.

— Да се омъжа? — тя поклати глава, по-скоро от неудобство, отколкото в знак на отказ, Ник обаче изтълкува погрешно жеста и се опита да скрие разочарованието в гласа си.

— Имаш ли нужда от време, за да го обмислиш?

— Не — прекъсна го Мелиса. — Искам да кажа да, да, ще се омъжа за теб, ако… — думите й бяха заглушени от целувката му, като в същото време дребното й тяло се изгуби в обятията му. Внезапно се завърна старата магия, неописуемата наслада и тя се разтопи цялата, обвила ръце около врата му. Пияна от щастие, Мелиса го прегърна, без да обръща внимание на света около тях, неспособна да повярва, че чудото беше станало, но нямаше никакво съмнение в страстта му и в силата на неговата прегръдка. Най-сетне беше се озовала там, където й бе мястото! Почти припаднала от щастие, тя стисна очи, за да спре сълзите си. Никога повече сълзи, зарече се в себе си Мелиса и се усмихна щастливо.

— Извинете, мога ли да ви помоля за автограф?

— Само в Америка — измърмори Ник и я пусна обратно на земята.

Един миг Мелиса объркано гледа жената, която беше се приближила до тях и държеше в ръце програмата от днешните срещи и химикалка.

— Моят съпруг и аз ви наблюдавахме днес и ще бъдем на мача ви утре. Искрено се надявам да спечелите турнира.

— Благодаря — усмихна й се Мелиса. — Извинявай за това — тя хвърли почти плах поглед към Ник.

— Нямам нищо против, поне докато не започнат да се обръщат към мен с „мистър Феръл“ — сухо заяви той. — Ще трябва да се науча да те поделям със света, нали така? — попита жизнерадостно той. Мелиса дълго го гледа, преди да проумее значението на думите му.

— Да ме поделяш? Нямаш нищо против да продължа да се състезавам, така ли? Поне за известно време? — развесели се тя.

— Ти беше готова да се откажеш, така ли? — контрира той, не по-малко изненадан.

— Ако трябваше да направя избор, да — заяви решително тя.

— Не бих те помолил да го правиш. Смятам да бъдем женени през останалите петдесет години, така че ако искаш да се състезаваш през следващите пет или дори десет от тях, то аз нямам нищо против.

— О, няма да продължи толкова дълго — изрече бързо Мелиса, почувствала внезапно прилошаване от тази перспектива. — Ще пътуваш ли с мен? — невярващо го попита тя.

— Разбира се. Куп лесно може да ми намери заместник — има толкова много бивши военни, които търсят работа. Няма да те пусна да си идеш, никога повече — заяви простичко той, после се поколеба, но реши да продължи: — Ако бях с теб първия път, когато предположи, че си бременна, ти щеше да се обърнеш към мен, а не към Кати и ние сами щяхме да се справим със ситуацията, заедно. А аз бях един упорит глупак, дето си върти палците в Гленгъри и се надява, че толкова ще ти домъчнее за него, че ще зарежеш кариерата си и ще хукнеш през глава към Шотландия. А ти, толкова млада, изпаднала в паника и под това напрежение…

— О, моля те, не търси оправдания за постъпката ми.

— Не го и правя, опитвам се да ти кажа, че разбирам как се е случило и че вече е в миналото. И аз трябва да понеса своя дял от цялата бъркотия, нали? Не бях убеден дали сме взели всички мерки, като някакъв непростим егоист смятах, че това е твоя грижа или че ще приемеш всякакви последствия, независимо че бях наясно колко държиш на кариерата си. Не можем да променим това, което сторихме, но можем да го оставим зад себе си и да поставим ново начало. Но този път аз ще ти помагам в твоята кариера, вместо да те спъвам. И за да го докажа, точно сега ще те изпратя до стаята ти — и после ще си тръгна — заяви той; преследвачката на автографи беше му напомнила, че Мелиса има мач на другия ден.

— Мили небеса! — изрече тя със страхопочитание.

— Именно!

Ник въздъхна, после се усмихна:

— Моето момиче?

— Твоето момиче — потвърди щастливо Мелиса.

Бавно се отправиха към хотела, преплели здраво ръце.

Мелиса отключи вратата, после се обърна, копнееща да я последва.

— Не ме гледай по този начин — изръмжа Ник, решен твърдо да отстои добрите си намерения. Прегърна я силно и я целуна със страст, която остави и двамата без дъх, незадоволени и жадуващи.

Ник с неохота се отдръпна, но първо нахлузи пръстена на лявата й ръка, целуна пръстите й, а после, много нежно, и контузената й китка.

— Сега ми се ще да бях останал в Ню Йорк, за да те закрилям. Никой повече няма да те нарани — обеща й той. — Сънувай ме — изрече с предрезгавял глас, залепи още една целувка на устните й, завъртя се решително на пети и си тръгна.

Мелиса остана загледана в него, докато зави по коридора, после влезе в стаята и се хвърли на леглото. Той ме обича! Той още ме обича, мислеше тя отново и отново, докато най-сетне започна да си вярва. Пръстенът беше неопровержимо доказателство и тя го доближи до устните си, после се разсмя — силно и волно, щастлива като птичка. Но така й се щеше да не беше си тръгвал… Надявам се да не приема кариерата ми чак толкова насериозно все пак. Усмихна се и се зае да си оправя леглото. Въпреки последните му думи спа дълбоко и без сънища, в пълен покой за първи път от години.

Ник се върна към хотела си; кръстосваше улиците с глуповато ухилена физиономия и уханието на Мелиса в ноздрите си. Внезапно хлътна в някакъв нощен бар и поръча пиене на всички — жест, който му спечели дузина новооткрити и напълно пияни приятели.

— Ще се женя — заяви той.

— Амиии? Направи си предбрачен договор — предложи му добронамереният барман.

Ник се разсмя.

— Това ще трае цял живот — погледна го убедено той.

— Сигурно — сви рамене барманът; и по-рано беше чувал тези думи.

Леко подпийнал и все още в еуфорично настроение, Ник се завърна в хотела си в осем часа и налетя на Кати и Джулиет във фоайето. Кати отбеляза мислено, че носи дрехите от предишната вечер и се нуждае от бръснар, и отгоре на всичко се хили глупаво, а погледът му е безумно отнесен.

— Оправил си нещата с Мелиса — предположи тя.

Усмивката му разцъфтя още повече.

— Умно момиче — призна той.

— Не може да си го направил! — изкрещя внезапно Джулиет. — Ти я мразиш!

— Ти не си умно момиче — Ник погледна племенницата си с неодобрение.

— Но… точно така си беше. Спомняш ли си, че дойдохме в Гленгъри за Коледа, месеци след аборта й. Ти даже отказваше да разговаряш с нас! Шийна каза… — тя внезапно млъкна, твърде късно осъзнала, че си копае гроб.

— Шийна има голяма уста — изрече студено Ник.

— Тя не е единствената — намеси се презрително Кати.

— Малката мис Невинност беше толкова шокирана и, потресена, когато избухна скандалът в Ню Йорк, въпреки че вече знаеше за него. Защо е този театър, Джулиет? — попита остро тя. Ник, леденостуден и с каменно изражение, не отместваше поглед от племенницата си. Тя упорито го отбягваше; поруменелите й бузи бяха самата виновност.

— Ти ли съобщи на пресата? — невярващо попита той.

— Нямах намерение да го правя — изломоти тя. — Онзи репортер, Фланаган, мислеше, че е познал в теб бившия приятел на Мелиса и започна да ми задава въпроси…

— Предполагам, че ти е забивал клечки под ноктите? — изсъска презрително Кати. — Подла кучка такава! Не, знаеше ли какво причиняваш на Мелиса? — тя се обърна към Ник. — Знам, че приех да я обучавам една година, но напускам. А и само си прахосваш парите между впрочем.

— Не за дълго — изрече студено Ник, без да откъсва поглед от Джулиет. — Ще уредя сметката за хотела и ще ти купя билет за самолета — оставям на теб да решиш дали ще поемеш към следващия си турнир или се връщаш при родителите си.

— Не можеш да го направиш! — проплака Джулиет, но вече говореше на себе си. Кати се беше отдръпнала с отвращение, а Ник изчезна по посока на асансьора.

Веднага щом влезе в стаята си, набра номера на Мелиса, като напълно си даваше сметка, че изворът на всички сполетели я беди се намира пред неговата врата, макар и индиректно. Хвана я на прага и набързо й обясни ситуацията.

— Наистина съжалявам, съкровище, не биваше да казвам на Шийна.

— Няма значение — увери го тя. — Всъщност дори се радвам, че го е направил някой, когото не харесвам. Страшно неприятна ми беше мисълта, че може да е Кати. Между другото, вчера се реванширах — мислиш ли, че й е харесал урокът по тенис, който й дадох? — попита тя и Ник се усмихна.

— Не, но със сигурност е един от онези, които винаги ще помни… — той замълча и се понамръщи, дочул гласа на Хол някъде зад нея — той я пришпорваше да побърза. Напомни си за решението, което беше взел и се насили да запази спокойствие. Та Ренуик беше просто и само един треньор. — Ти върви да тренираш — продължи спокойно Ник. — Аз още не съм си лягал, така че ще подремна за няколко часа.

— Къде си бил цяла нощ? — попита подозрително тя.

— На седмото небе.

— И аз — гласът й омекна. — Ще те видя ли скоро?

— Разчитай на това.

— Окей. Чао.

Всеки зачака другият да затвори, после се разсмяха и го направиха едновременно.

Ник изхлузи дрехите си и си взе бърз душ, преди да се покатери на леглото, където почти веднага потъна в дълбок сън. Сънува прекрасен сън: момичето, което обичаше, лежеше голо до него. Беше толкова реално, че той затърси опипом да притисне тялото си до нейното, с тази мека кожа, с тази гъста и буйна коса, каквато друга нямаше.

— Подкупих камериерката, за да ме пусне — прошепна Мелиса и той се събуди напълно.

— Правиш много трудно изпълнимо за мен решението да се грижа за кариерата ти и да я поставям на първо място — възропта Ник, докато жадно протягаше ръце, повтаряйки извивките на тялото й.

— Отложиха мача ми — съобщи му радостно тя. — Вчера Людмила е разтегнала мускул и се е отказала да играе.

— Горката Людмила — зарадва се той и тя избухна в смях.

Ник се извъртя и покри тялото й със своето, езикът му се стрелна жадно в устата й, опипвайки и най-потайното местенце, изследвайки го милиметър по милиметър. Когато плъзна пръсти между бедрата й, откри, че е гореща и влажна, толкова готова за любов, колкото и той самият.

— По дяволите. Презервативи — измърмори Ник. Единствено Мелиса бе състояние да го накара да забрави — винаги толкова силно беше я желал, а тази негова небрежност им бе коствала толкова много в миналото.

— Донесох няколко — обади се тя, бързо и с умение разопакова един и го постави без проблем, докосвайки го толкова нежно, че всеки миг той щеше да експлодира. Кой я беше научил на това? — мина ревнива мисъл през ума му. Ейс? Хол? Или някой от десетките други мъже, за чието съществуване и не подозираше, но за които непрекъснато се намекваше в пресата? В съзнанието му нахлу картината на една гола Мелиса в леглото, която умолява Ейс час по-скоро да я люби, но той бързо я пропъди. И той беше имал други; сега те нямаха значение.

Безмълвно раздалечи бедрата й и проникна в нея. Тя го посрещна с щастлив вик и сключи ръце и крака около него, притискайки го все по-дълбоко и по-дълбоко в меката влага на своето тяло.

— Господи, Мелиса, толкова дълго ми се стори, толкова ми липсваше през всичкото това време. Без теб сякаш бях наполовина жив — изстена той. Вече беше почти готов да свърши, дори не се опита да се сдържи. Това беше един акт на взаимно обсебване, на разкрепостяване и върховност. Той беше нейният първи любовник; щеше да остане и последният.

Освободи я от тежестта си и се опря на лакът, втренчен в прекрасните морскосини очи, сега още по-тъмни от страстта, меки от любов.

— Никога не съм преставала да те обичам — промълви Мелиса. Той се наведе и я целуна.

— А останалите? — почувства се задължен да попита той. — Не искам списък с имена, само някакво обяснение, но… кажи ми все пак, обичала ли си някого от тях?

— Не, не съм, а и не бяха чак толкова много, колкото ги изкараха в пресата. Хол… той беше толкова мил с мен във време, когато се чувствах смазана. Но това бързо приключи, много преди да ми стане треньор. Това е самата истина — добави с хитри пламъчета в очите. — Репортерите ще бъдат доста разочаровани да го научат.

— Е, аз поне не съм — въздъхна с облекчение той.

— Мисля, че не бих искала да знам за твоите… приятелки — усмихна се горчиво тя — Освен… познавам ли някоя от тях?

— Не — отвърна Ник, правилно разбрал, че тя има предвид Шийна. — Винаги съм обичал само теб — увери я той. Наведе се и целуна очите й, проправи пътечка надолу по шията й, безпогрешно откривайки най-чувствителното местенце до сънната артерия.

Мелиса отметна назад глава и застена от удоволствие, когато езикът му обхвана връхчето на гърдата й, втвърдяващо се бързо и съблазнително, преди да насочи вниманието си към другата.

Този път я люби бавно и чувствено, без да губи самоконтрол, насочил всичкото си внимание към това да й достави сладост. Шепнеше неразбираеми думи в устата й, докосваше я почти болезнено и я водеше бавно и сигурно към върха.

Почувства как ноктите й се забиват в гърба му, как тя все повече и повече се приближава, с учестен дъх, с разширени и нищо невиждащи очи, как главата й се разтресе неудържимо върху възглавницата и задъханите й стонове процепват тишината. Тя изпъна още веднъж тялото си като тетива на лък, отхвърляйки го нагоре, притисна силно хълбоците му към ханша си, потрепери за последен път и утихна.

— Никога повече не ме оставяй — прошепна дрезгаво той.

— Няма, обещавам, и никога няма да ти дам повод да ме напуснеш — заяви решително, спомняйки си ужаса, който изпита през онзи ден в Белууд, когато му призна за аборта.

— Съжалявам, толкова съжалявам — прошепна тя и той инстинктивно разбра какво имаше предвид. — Ако можех да повторя всичко, никога нямаше да го направя, но очевидно е, че не мога. Това не е оправдание, но нямах никаква представа как ще се чувствам след това. Звучи глупаво, но даже не мислех за него като за „бебето“, докато него вече го нямаше… — тя пое дълбоко и откъслечно дъх и Ник я притисна още по-здраво, в ушите му звучеше цялата болка на гласа й.

— Даже и една дузина деца да имам в бъдеще, никога няма да върна точно това — продължи тъжно тя. — Беше толкова страшно — не знам дали се дължи на хормоните или просто на въображението ми, но точно в дните, когато би трябвало да се роди, отново се почувствах бременна. — Тя млъкна и преглътна мъчително, после разтвори безпомощно ръце: — Копнеех да си имам моето бебе. Ръцете ми бяха толкова празни…

— Прегърни мен — промълви нещастно Ник и почувства как горещите й сълзи капят по гърдите му. — Престани да се самоизмъчваш.

Той се опитваше да я утеши в ръцете си, не спираше да я докосва и милва, докато треперенето й най-сетне утихна. Насили се да намери някакви думи на утеха, нещо, което поне малко да помогне, накрая й заговори за двуличието на Кати.

— Тя не ме е карала да го правя — изрече Мелиса с равен глас. — Аз би трябвало да й кажа да върви по дяволите, на нея и Ейс, но не го направих. Исках само нещата да са както преди бременността ми, всичко да е отново нормално.

— Знам — Ник продължаваше да разтрива ритмично гърба и раменете й, докато тя най-сетне се унесе в сън. Беше решил да остане буден, но тялото й излъчваше такава топлина и спокойствие, че неусетно я последва.

Събудиха го гласове. Той поотвори едното си око, за да види Мелиса, загъната само в една хавлия и безгрижно бъбреща със сервитьора, който очевидно никак не бързаше да си тръгне, помисли ревниво Ник. Прочисти гърлото си и момчето тутакси изчезна.

— Поръчах закуска — обяви весело тя. Изглеждаше отново ведра и щастлива и той се отпусна с доволна въздишка назад. Ядоха в леглото, обсъждаха времето, правиха планове за венчавката, говориха за всичко и нищо. Мелиса му каза за Роуз Арбър, нетърпелива да го заведе там.

— Аз обичам това местенце, мисля, че и ти ще го обикнеш — разказваше ентусиазирано тя. — Това е запазена територия, неприкосновена за мъже — подхвърли с хитра усмивка. — Хол е бил там, но само на двора и на корта, за да играе тенис. Ейс даже не знае, че притежавам тази вила.

— В такъв случай съм абсолютно сигурен, че ще ми хареса — реши Ник и отново посегна към нея. Едва задоволили един глад, той сякаш възбуждаше друг и те се любеха отново и отново, и всеки път беше като нов, и всеки беше по-хубав от предишния.

Доста по-късно се изтегнаха във ваната, плискаха се и се пръскаха като деца, заливаха се от смях, когато телефонът започна да звъни.

— Най-вероятно са хората от долния апартамент и идват да се оплачат, че таванът им е протекъл — усмихна се Мелиса, когато следващата вълна преля ръба на ваната.

Телефонът замлъкна, но не след дълго беше последван от силни удари по вратата.

— Ник! Там ли си?

Беше Кати и Ник простена.

— Какво има пък сега?

— Ник! Мелиса при тебе ли е? — извика нетърпеливо Кати.

— Не! — извика в отговор Мелиса и се разкикоти.

— Бъди по-сериозна! Джек вече се кани да се обади на ченгетата! Хол и Лиза преобърнаха целия град да те търсят — вече си мислехме, че са те отвлекли!

— О, боже! — Мелиса се разкикоти така неудържимо, че щеше да се удави, измъкна се от ваната, добра се Някакси до телефона и набра номера на Джек.

— Къде си, по дяволите? — изрева той с груб от тревогата глас. — Как смееш да се покриеш, без да кажеш и дума на някого от нас, след като наоколо се мотаят поне хиляда души, които биха искали да те убият?

— Съжалявам — изчурулика Мелиса с глас, който опровергаваше думите й. — Аз съм добре, през целия ден си имах бодигард. — Тя намигна на Ник, който се ухили в отговор. — Вече тръгвам, скоро ще се видим. Чао! — извика и затвори бързо, преди Джек да е имал възможност да продължи.

Когато влезе в стаята на Джек и видя Ник застанал до нея, Хол беше този, който реагира пръв. Той премести бързо поглед от сияещото й лице към пръстена на ръката й, после се изправи с пепеляво лице.

— Ще ти помогна да подготвиш мачовете си за тази седмица, после напускам — изрече сковано и бързо излезе от стаята. Лиза размени поглед с Джек и също се изправи.

— Ще го настигна. Не се тревожи, Мелиса, той наистина трябва да си тръгне сега — изрече припряно и хукна навън след брат си, оставяйки Мелиса лице в лице с нейния.

Джек беше се съвзел от паниката, обхванала ги по обед, когато бяха открили, че Мелиса е в неизвестност от сутринта. Страхът за нейната сигурност беше се заменил с гняв, който той насочи директно към Ник.

— Мислехме, че си напуснал града! — изръмжа той.

— Нима? — Ник повдигна едната си вежда. Мелиса реши да се намеси и бавно запристъпва към мястото, където седеше Джек. Там се отпусна на колене и вдигна поглед към него.

— Ще се женим. Другата седмица — каза тя и се помоли наум той да се зарадва на новината.

Джек зяпна от изненада.

— Другата седмица?

— Да, дискретно и тайно, преди пресата да го е надушила. Само църковна благословия, а после голямото „да“ ще бъде в Англия — когато нещата се поуталожат.

— Изглежда всичко си планирала предварително — въздъхна Джек. — И аз не мога да те спра, предполагам.

— И защо би искал да го направиш? — намеси се Ник.

— Твърде умело боравиш с юмруците си, например! — изгледа го гневно Джек. — Не съм забравил как я преби, въпреки че тя го е забравила. И оказваш пагубно влияние върху кариерата й.

— Той не ме е пребил — възрази бързо Мелиса. — Това беше нещастен случай, нали, Ник?

— Да, но за него нося отговорност аз — въздъхна Ник. Защо, по дяволите, трябваше да бъде толкова почтен?

— И двамата извършихме неща, с които не се гордеем, но вече всичко е минало — обади се Мелиса. — И той ще подкрепя моята кариера.

— По какъв начин? Той току-що те лиши от твоя треньор — напомни й язвително Джек.

Ник започваше решително да губи търпение, пое дълбоко дъх и заброи до десет, после повтори упражнението. Джек очевидно изпитваше физическа болка, беше се изплашил до смърт за живота на Мелиса, а сега съвсем разбираемо се тревожеше за бъдещето й, за щастието и сигурността й. Но най-вече щастието, повтаряше си отново и отново.

— Моля те, Джек — гласът й прозвуча доста верноподанически, реши Ник, после внезапно срази брат си с думите: — Нужна ни е твоята помощ!

— Така ли? — Джек протегна крака си и направи гримаса — за пръв път, откакто колата катастрофира, се нуждаеха от помощта му.

— Да. Заради Ейс — изрече бързо и хвърли извинителен поглед към Ник. — Знаеш колко мрази да губи — било мач, било игра на покер или пък някое момиче, независимо дали го харесва или не — промърмори сконфузено тя.

— Сигурно. Но какво общо… — той млъкна и я зяпна невярващо. — Ти и Ейс?

Тя кимна, а той само прокара пръсти през косата си и въздъхна.

— Ами да, нали си дъщеря на майка си. Но какъв е всъщност проблемът? — попита той и се взря в каменното изражение на Ник. — Ник очевидно вече е наясно — какво би могъл да ви причини Ейс?

— Ами… — Мелиса почервеня, — съществува възможност Ейс да притежава няколко порнофилма — с мен в главната роля — завърши горчиво тя.

— О, господи, Мелиса! — избухна Джек. — Как си могла да постъпиш толкова глупаво!

— Аз не съм знаела! Трябва да е инсталирал скрита камера… Джек, той ще се съобрази с теб. Ако аз го помоля само ще се изсмее — никога няма да бъда напълно сигурна дали не притежава още някое и друго копие.

— Окей, ще говоря с него заради теб. Всъщност още сега ще го направя — той се надигна бавно и мъчително и закуцука към телефона. — Той сигурно спи, това е най-добрият момент да се добереш до истината.

Мелиса се приближи до Ник и положи ръка на рамото му — мускулите му й се сториха втвърдени от напрежение.

— Съжалявам — промълви тя и вдигна към него поглед, пълен с разкаяние.

— Всичко е наред, разбирам всичко — въздъхна той. — Само не се доближавай никога повече до това копеле — изрече грубо и отдръпна ръката си.

— Няма — обеща Мелиса.

Разговорът беше кратък и Джек изглеждаше доста засрамен, докато поставяше телефона обратно на вилката.

— Каза ми, че има само един филм и че вече го е изпратил на теб — каза той, гледайки Ник с известна симпатия.

— Унищожих го — отвърна лаконично Ник. — Сигурен ли си, че говореше истината?

— Да — каза Джек с повече убедителност, отколкото чувстваше — кой би могъл изобщо да бъде сигурен относно реакциите на Ейс? — Сигурни ли сте в това, което сте намислили? — обърна се той отново към Мелиса и погледна Ник над главата й.

— Сигурен съм — заяви кратко Ник.

— Благодаря ти за помощта, Джек — Мелиса се втурна към него и го целуна по бузата. Той я прегърна, после двамата мъже разтърсиха ръце, макар и с нежелание.

— И като си помисля, че ще трябва да се срещна още и с баща ти! — въздъхна Ник, докато се връщаха към апартамента на Мелиса. — Когато Джек каза, че си като майка си… за едно и също нещо ли сме мислили?

— Боя се, че да — изкикоти се Мелиса на физиономията, която направи Ник. Отключи вратата и се обърна към него: — Утре имам мач, така че трябва да си легна рано — изрече със сериозен глас.

Ник се опита да прикрие разочарованието си.

— Но трябва да хапна… какво ще кажеш за вечеря в леглото?

— Звучи ми добре — измърмори Ник и я последва в стаята, като заключи набързо вратата след себе си.