Катрин Белами
Страсти на корта (10)

Десета глава

Мелиса твърдо се придържаше към своя вариант на историята за злополуката и категорично отричаше да е виждала Ник — Кати най-вероятно беше разбрала погрешно.

— А какво ще кажеш за червените следи по китките ти? — попита язвително Кати. — Сигурно си изтървала четката си за зъби и тя те е наранила!

— Остави това, Кати, моля те — погледна я отегчено Мелиса. — Не искам Джек да хукне към Шотландия, или което е по-лошото, баща ми да разбере защо Ник ми е толкова сърдит.

— Добре — съгласи се неохотно Кати.

В продължение на няколко дни медиите спекулираха със случая, разнищваха го и снимките й редовно се появяваха в едър план в таблоидите. Но постепенно шумотевицата заглъхна, Уимбълдън вече не беше новина номер едно. Инцидентът беше забравен.

Но не и от Ник. Не и от Мелиса. Шокът и ужасът от проявеното насилие постепенно се отдалечиха и Мелиса се улавяше, че на моменти дори е оптимистично настроена за тяхното съвместно бъдеще. Може би напразно се надяваше, но все й се искаше да повярва, че той е отишъл в хотела единствено заради секса, нито че е намерил утеха при друга жена — ако беше така, защо си беше направил целия труд да предприеме това дълго пътуване?

Често, преди да се унесе в сън или докато дремеше по време на полет, пред вътрешния й взор изпъкваше онази бележка, надраскана по диагонал на огледалото — и беше сигурна, че и двамата ще бъдат там за това рандеву — една среща, която сигурно щеше да приключи по-щастливо от последната, може би.

Междувременно трябваше упорито да работи, за да затвърди позицията си в първата десетка и да защити точките, които беше натрупала в компютъра предишната година. Винаги се стремеше да върви крачка напред в класацията.

Сега парите потекоха — не само тези от високия награден фонд, но и от изгодните сделки на спонсорите. Грег упорито защитаваше интересите й и тя успя да сключи договори с различни компании за козметика и конфекция — носеше дрехите им и употребяваше продуктите им. Играеше с ракетите на производителите. На корта се освежаваше с нискокалорични напитки с високо енергийно съдържание, придружени с подходящ коментар.

— Но аз пия единствено вода по време на мачовете — възрази раздразнено тя.

— Можеш да пиеш и чиста водка, ако щеш, и никой не го е грижа — стига да е в техните бутилки — обясни й търпеливо Грег. Мелиса само сви рамене и вдигна усмихнато поредната бутилка.

Последваха принадлежности за плуване, дамско бельо обаче отказа да рекламира.

Най-изгодното предложение беше за ръчни часовници — на корта винаги трябваше да се появява с някое стилно бижу.

— Акуратни и елегантни като Мелиса Феръл — подкачаше я Кати, докато двете разглеждаха огромния плакат. Въпреки че приходите им в момента бяха повече, отколкото им бяха необходими, тя не се противопостави на новото предложение. Нейното намерение беше да изтласка Мелиса колкото се може по-високо в ранглистата.

Пристигнаха в Ню Йорк в края на август. И на двете им беше трудно да забравят какво им се случи миналата година, въпреки че никоя не спомена аборта. Мелиса все пак грейна от радост, когато два дни преди Откритото първенство се появи Джек. Бяха отседнали в един хотел и той й позвъни от стаята си, за да се уговорят да вечерят заедно.

— Току-що пристигам и съм скапан — ще имаш ли нещо против да ядем тук?

— Не, разбира се, че не. Ще запазя маса — за кое време?

— Дай ми половин час да си взема душ и да се преоблека. Ще се видим на бара.

— Екстра.

Мелиса направи резервацията и вече с повишено настроение от присъствието на брат си, бързо се преоблече в тесни бели джинси и тъмночервена тениска, след което се отправи надолу по стълбите. Въпреки че често бяха говорили по телефона, тя не беше го виждала от началото на юли, когато напусна Англия. Сега не спираше да бърбори, докато се охлаждаха с ледена бира.

Когато влязоха в салона за вечеря, Мелиса забеляза Ейс, седнал на една маса със зашеметяваща червенокоса дама и тръгна към него, преди Джек да я спре.

— Здрасти, сладурче, изглеждаш великолепно — Ейс се изправи и я целуна по бузата, докато кимаше за поздрав към Джек. — Ще се присъедините ли към нас за вечеря? — предложи той, без да дочака отговор, махна към сервитьора да донесе още два стола.

— И ти ли си отседнал тук? Какво съвпадение — отбеляза Мелиса.

Съвпадение — другия път, помисли мрачно Джек, докато се настаняваше неохотно на масата. Опитваше се по всякакъв начин да избягва Ейс по време на турнирите; най-вероятно щеше да се наложи да сменят с Мелиса хотела.

Забеляза, че червенокосата се чувства почти толкова комфортно, колкото и той самият, и й се усмихна.

— Здрасти, аз съм Джек Феръл, а това е сестра ми Мелиса — той се пресегна, за да стисне ръката й.

— О, да-а — Ейс си припомни със закъснение добрите маниери. — Това е… — замълча за миг, за да помисли — Сали Лу. Къде е овчарското ти куче? — обърна се към Мелиса той.

— Кати? Отиде да посети родителите си.

— Имах предвид Хол. Обикновено не мога да припаря до теб, без да се препъна в него.

— И той си има добрите страни — отбеляза кисело Джек. — Знаех си, че непременно трябва да има причина, за да го привлека насам.

— О, спрете, той е сладък — запротестира Мелиса.

— Сладък? — Ейс направи физиономия. — Всичко сладко ти е противопоказно, защото ще надебелееш и ще повредиш зъбите си.

Мелиса се изкикоти.

— Бил ли си напоследък в Англия? Как са нещата у дома? Мама и татко добре ли са?

— Биват. Изпращат ти поздрави — Ейс хвърли кос поглед към Джек, който внимателно изучаваше менюто и отбягваше погледа му. — Опитах се да убедя майка ти да дойде на Шампионата, но тя не пожела — заяви по-скоро остро той. Всъщност последната му покана към Роуз беше доста куртоазна. Щом като искаше да си стои в Белууд, толкова по-добре за него.

Той не беше осъзнал факта — за разлика от нея, че именно тайната придаваше вкус на дълготрайност на връзката им. Тя беше сигурна, че не може да се съревновава с младите момичета, които следваха тенисистите в турнетата им или пък се присъединяваха пътем към тях — и даже не искаше да опитва. Самата мисъл за това беше изтощителна. Да не говорим за присмеха, когато връзката им излезеше наяве или, не дай, боже, той я оставеше заради по-млада жена.

Мелиса не беше обърнала внимание на тона му — беше твърде заета да разглежда Сали Лу — толкова красива, че дъхът ти спираше. Но тя изгледаше отегчена, докато си играеше със златните верижки на тънката си китка.

— В Ню Йорк ли живеете? — осведоми се учтиво Мелиса.

— Да-аа.

— Фотомодел ли сте?

— Да-аа. А вие сте също тенисистка, нали така? — попита Сали Лу с тон, сякаш пълчища нещастни тенисисти бяха нападнали града.

— Да-аа — подигра я Мелиса с нейния бруклински жаргон, но тя беше твърде дебелокожа, за да забележи сарказма.

— И Мелиса е модел — намеси се бързо Ейс. — И се обзалагам, че изкарва повече от теб — добави злорадо той. — Милион гущерчета за онези плувни джунджурийки, така ли беше, сладурче?

— Не, не чак толкова — припряно отрече тя. — Не трябва да вярваш на всичко, което четеш в таблоидите.

— Видях я онази дебелана — каза Сали Лу. — Дубльор ли използвате за моделите? Може би само за тялото?

— Не, не използват дубльор — процеди ядосано Мелиса.

Мъжете се разсмяха и размениха погледи. Очевидно много се забавляваха и за миг забравиха враждата, свикнали да общуват само с погледи. После Джек отмести поглед. Манекенката се нацупи и Мелиса се опита да изкупи вината си.

— Предполагам, че и ти си уморена от пътуването като нас.

— Да-аа.

Мелиса въздъхна. Това момиче просто пращеше от интелигентност. Къде ги намираше Ейс? Е, не че избираше момичетата според уменията им да разговарят!

— Извинете ме за миг — тя се изправи. — Поръчай за мен пиле и салата, става ли? — обърна се тя към Джек, после се отправи към тоалетната.

След минутка Сали Лу я последва и на масата настъпи неловко мълчание.

— Чувам, че си завършил добре първия мач — каза най-накрая Джек.

— Да-аа, само че го победих, преди това — каза Ейс и двамата изпитаха облекчение да прехвърлят разговора на делова тема.

Междувременно манекенката беше се присъединила към Мелиса пред огледалото и си играеше с косата си, докато й хвърляше кратки погледи.

— Ти си тая, дето пресата я кръсти „Английската роза“, нали? — безцеремонно попита тя.

— Измежду доста други сравнения, да — съгласи се сухо Мелиса.

— И аз си го помислих — ти си момичето! Ейс ми разказа. Е, няма нужда да се безпокоиш, тази нощ хващам „Червеното око“ за Ел Ей, така че той целият е твой — изсъска тя.

Мелиса я зяпна с отворена уста, после се ухили.

— Сигурно те е будалкал, между нас никога не е имало нищо.

— О, я стига! „Английската роза“! Той е купил твоята къща в Англия, нали?

— Да, но не за мен…

— И той така ми каза.

Грабна чантата си и изфуча от помещението. Мелиса се намръщи, беше озадачена. Ейс сигурно се е шегувал или е искал да я накара да ревнува? Винаги беше казвал, че страхът от съперници кара момичетата да се изправят на палци. Е, би могло да се каже да лягат по гръб, помисли ехидно Мелиса и се приведе към огледалото, за да начерви устните си. Догодина! Сякаш буквите изникнаха пред очите й, толкова ясно ги видя.

— Дяволите да те вземат, Ник — промълви горчиво.

В Ню Йорк я застигнаха купища писма — стотици фенове, напълно непознати, бяха й писали, за да я поздравят за Уимбълдън и да й изкажат съчувствие за инцидента. А Ник опита ли се да се свърже с нея? Другия път! Само тази единствена дума, с която й заповядваше да се срещне за една нощ с него следващия юли!

Ами ако Ейс не беше поканил Сали Лу? Тя го познаваше от години, много преди да срещне Ник. Ейс имаше репутацията на най-добрия любовник по турнетата… кой по-бързо щеше да я накара да забрави Ник — макар и за кратко време?

Върна се на масата и зарови в чинията, като същевременно разглеждаше Ейс изпод спуснатите си клепачи. Колко често беше се осланяла на близостта му през изминалите години, колко запленена се чувстваше от излъчването му, преди да срещне Ник! Съсредоточи се върху дългите му загорели пръсти, които неспирно потрепваха по плота на масата, докато говореше. И това стройно, жилаво тяло, пълно с неизказани обещания! Толкова красив и опасен с този негов индиански профил и небрежна, самодоволна усмивка. Вгледа се в ръцете му, които й действаха почти магически и наистина бяха такива, ако можеше да се вярва на Лучия, която три пъти беше се обвързвала с него през последните години, за да им се наслади… каква оперативна дума само!

— Ох, извинете — Джек закри устата си с ръка; отново се прозяваше. — Смазан съм и веднага си лягам.

Той се изправи — изобщо не се съмняваше, че манекенката ще прекара нощта с Ейс, иначе би изчакал Мелиса да привърши вечерята си, за да я ескортира в стаята й.

— Лека нощ, Джек — усмихна му се сладко и си наля още кафе.

Когато излязоха от ресторанта, тя се засуети във фоайето на хотела, докато Ейс спре такси и настани приятелката си. След като влезе обратно, Мелиса тръгна към него.

— Ще ме почерпиш ли едно късно питие? — попита невинно тя с усещането, че й трябва доста кураж.

— Разбира се — той се обърна да отиде на бара, но Мелиса положи възпираща длан върху лакътя му.

— В твоя апартамент?

Ейс се поколеба.

— Не си в беда, нали, сладурче?

Отново. Не го изрече на глас, но и двамата си спомниха сърцераздирателната сцена почти година по-рано. Мелиса пое дълбоко дъх и се усмихна.

— Не — изрече меко и се взря в очите му.

Ейс я изгледа остро и малко предпазливо.

— И искаш да се качиш при мен?

Мелиса не отговори, обърна се и закрачи към асансьорите, като се опитваше да изглежда спокойна и самоуверена.

— На кой етаж?

— Ъъ, седмия — пристъпи до нея и натисна бутона. Облегна се на стената и я загледа с подозрение. Сигурно беше клопка, аранжирана от Джек. Не, той едва ли би използвал сестра си за примамка. Въпреки това претърси апартамента за следи от него.

— Какво ще пиеш?

— Бренди? — предложи Мелиса.

Той кимна и й напълни малка чашка. Остана загледан в нея, докато тя се разхождаше и разглеждаше стаите. Господи, тя е прекрасна, мина през ума му. Толкова приличаше на Роуз, но в по-млад вариант, по-красива, по-стройна, повече уверена в своята сексапилност… въпреки че точно сега беше много нервна, прецени той. Почуди се какво ли я подтикваше да извърши това, но бързо пропъди мисълта от съзнанието си. Кой го беше грижа за причините?

— Ела тук — заповяда й нежно той.

Мелиса се приближи колебливо, сърцето й биеше като чук. Той взе чашата от ръката й и я постави на масата, без да отмества поглед от нейния.

— Защо точно тази вечер?

— Защо не? — контрира го лесно тя, затвори очи и се остави да я притисне до гърдите си. Той я зацелува жадно. О, добър е, помисли блажено Мелиса, обгърна шията му и се притисна по-плътно до гърдите му.

Ейс прокара пръстите си бегло по гръбнака й, слезе надолу и нежно обхвана таза й. Тя потрепери, искаше й се да продължи. Палците му обиколиха пъпа й и бавно, о, колко бавно се придвижиха нагоре, за да помилват гърдите й, заиграха с връхчетата им, докато те се втвърдиха болезнено и се изправиха нагоре. Простена, когато я връхлетяха вълни на екстаз. С Хол никога не беше почувствала подобна тръпка; вече беше започнала да се страхува, че не може да се възбуди от друг мъж, освен от Ник. Беше сгрешила.

Поведе я към спалнята, без да отделя тялото си от нейното. Положи я на леглото и се отпусна до нея. Ръката му не спираше да я милва, пръстите му сякаш бяха навсякъде и тя не усети как свали джинсите й с обигран жест.

— Мечтаех за този миг, когато бях на четиринадесет — промълви замечтано тя.

Ейс се усмихна и сведе поглед към нея, към сините очи, потъмнели от страст, даже повече, отколкото тези на Роуз… И двете ще ме намразят за това.

В душата му се разразяваше битка. Ръцете му замръзнаха. Само да не изглеждаше толкова доверчива, почти невинна! Каквато, разбира се, не беше. Преди него бяха онова английско копеле, което й направи бебето, Хол, може би още дузина други, чиито имена не знаеше, нито му пукаше за тях. Но внезапно се улови, че му пука.

— Ах, мамка му! — изруга Ейс и рязко се отдръпна.

— Какво има? — объркано го погледна Мелиса.

— Току-що открих, че имам скрупули. А това е доста неудобно, миличка — добави самоиронично той.

— Не те разбирам. Вече не съм на четиринадесет…

— Не е това — прекъсна я рязко Ейс.

— Какво е тогава? — настоя и се изправи, преди гордостта й окончателно да пострада. Той я отблъскваше? — Хайде просто да го забравим — каза припряно; чувстваше се толкова унизена и не знаеше дали изобщо ще може някога да го погледне в лицето. Плъзна се от леглото, готова да избяга, но Ейс я хвана здраво за ръката.

— Нека ти обясня — започна настойчиво, но тя го отблъсна.

— Какво има да се обяснява? Не искаш да спиш с мен — горчиво промълви. — От ясно по-ясно.

— О, искам, сладурче, и още как. Повярвай ми — въздъхна тежко, така очевидно нещастен, че Мелиса спря и го погледна.

— И защо ме отблъскваш тогава?

— Спомняш ли си, когато преди няколко години ти казах, че сексът с теб би бил равносилен на кръвосмешение?

— Да. И?

— Нямах предвид отношенията ни с Джек. Мислех си за Роуз.

— Мама? Какво общо има тя с… — очите й се разшириха, когато най-сетне проумя. — Имал си връзка с майка ми? И още имаш — заяви тя и внезапно всичко й се проясни; разбра коя „Английска роза“ е имала предвид Сали Лу.

— Мм… — Ейс кимна наежено.

— Ти и мама? — повтори невярващо тя и зачака потвърждение.

— Да.

— Ти и мама? — повтори като на себе си, докато се опитваше да асимилира информацията. Шокът се смени с неудобство, гняв, ревност и мъка. Струпаните емоции трябваше да бъдат смлени една по една; тя тръсна глава, за да се отърси от тях.

— Джек знае ли? Разбира се, че знае — отговори си тутакси сама. — Затова се скарахте, нали? Това е истинската причина да развалите партньорството си, нали?

— Да. Ти го приемаш доста по-спокойно от него — но все още предпазливо очакваше сълзи и упреци.

— Така ли? Той е закрилник по душа, притеснил се е да не я нараниш. Все пак е доста по-добре осведомен от мен за твоите подвизи! Между другото, аз… — тя млъкна внезапно. Мога да проумея в действителност защо мама се е оставила да бъде прелъстена, помисли си Мелиса. Джек е виждал само лошата страна на нещата, болката и несъответствието във възрастта. Не е допускал, че мама има нужда от това, че може да изпитва удоволствие.

— И защо е тази потайност? — попита тя на глас, а той само сви рамене.

— Роуз се страхуваше, че Джек ще се разстрои, но най-вече не искаше да нарани теб — ти малко си падаше по мен, когато започна всичко — добави той.

— Преживях го — отряза го тя. Ейс едва-едва погледна към леглото, където доскоро се търкаляха, по нейно настояване, и тя се изчерви. — Копеле!

— Най-вероятно — съгласи се той. — Ти не си луда по мен, така ли е, скъпа? Аз съм добър за нея — добави арогантно той. Обзалагам се, че си, помисли ядно Мелиса.

— Не, не съм — отвърна откровено тя. — Но щях да полудея, ако беше изчакал и…

— И ти го бях съобщил утре сутринта? — довърши вместо нея Ейс. — Дадох си сметка за това. Но след като вече знаеш истината, не мисля, че… — той повдигна едната си тъмна вежда.

— Не — каза, въпреки че доста се изкушаваше.

— Сигурна ли си?

— Не — призна си и той се изхили.

Облегнат на таблата на леглото, той изглеждаше ужасно възбуждащ и мъжествен и изобщо не се стремеше да го скрие. Подаде й ръка и Мелиса направи крачка напред, после се закова на мястото си.

— Как бих могла да погледна мама в очите? — възкликна ужасено тя.

Ейс въздъхна. Беше я загубил, поне засега.

— Целуни ме за лека нощ, после можеш да се върнеш в самотното си студено легло — усмихна й се иронично той.

Мелиса не беше толкова глупава! Изпрати му въздушна целувка, после се обърна и решително тръгна навън.

Когато Откритият шампионат навлезе във втората си седмица, Мелиса и Джек отново бяха единствените англичани, които удържаха до този момент, въпреки че Джек беше загубил в индивидуалния мач. Мелиса все още продължаваше и в трите класации, като в единичните беше девета, а на двойки — даже още по-нагоре.

Този щеше да бъде последният турнир на Хол. След като отново загуби още в първия мач на Сингъл, той изненада всички със съобщението, че се оттегля от състезателна дейност и за в бъдеще ще тренира сестра си.

Мелиса не беше съвсем сигурна как се чувства — той не беше направил никакъв опит да възобнови връзката им, винаги беше неизменно любезен, когато им помагаше с Лиза да се подготвят за мачовете си по двойки, но трябваше да признае с охота, че все още беше влюбен в нея и често я наблюдаваше с погледа на вярно куче.

— Какво ще правим с Хол? — обърна се, както винаги, към Кати.

— Ще го използваме — заяви без колебание тя. — И ще го направим официално, като го включим във ведомостта за заплащане. Ти ще имаш полза да те тренира за ударите партньор, който е мъж. Ако не потръгне, просто ще намерим някой друг на мястото й за двойките.

В понеделник вечерта Мелиса отиде да гледа Джек и Хол, които се състезаваха на двойки мъже. Само след няколко минути към нея в ложата, запазена за играчи и близките им, се присъедини Ейс, който безцеремонно разблъска насядалите, за да се настани до нея. Мелиса се престори, че не го е забелязала и остана с поглед, вперен в корта.

— Здравей, прекрасна — той прокара длан по голото й бедро; Мелиса прехапа устната си. — Изглеждаш уморена — не спиш ли добре? — попита ехидно той и очите му заблестяха подигравателно.

— Така ти се струва — процеди през зъби тя. Много добре знаеше, че е в пълно въздържание след онази вечер в апартамента му. Независимо от превъзходната си физическа форма, тя действително спеше зле, сънищата й бяха мъчителни, изпълнени с еротични видения, в които участваха или Ник, или Ейс, или понякога и двамата — за неин ужас!

Тя спря да му обръща внимание и се опита да се концентрира върху мача. Ейс се облегна назад и я загледа. Упрекваше се, че тогава я остави да си отиде — сигурен беше, че нямаше да допусне повече тази грешка! Протегна се и небрежно отмахна кичур черни къдрици от челото й, задържайки пръстите си на бузата й по-дълго от необходимото.

— Казала ли си на Джек? — промърмори той.

— Че съм била в спалнята ти ли? Все още съм жива, нали така?

— Не че има някакво значение. Имах предвид дали си му казала, че знаеш за Роуз и мен и че го приемаш спокойно — поясни той.

— Не — поклати глава тя и се отдръпна от милувката на пръстите му. — Престани! Джек забеляза! — изсъска Мелиса.

— Знам. Както и Хол. Ако не се концентрират, ще загубят този мач — обяви злонамерено той. Мелиса извърна очи, после тутакси подскочи, почувствала ръката му от вътрешната страна на бедрото си.

— Ако не спреш, ще стана и ще си отида — заплаши го тя.

— Ако го направиш, ще тръгна след теб — не й остана длъжен той и обгърна раменете й. — Те най-вероятно ще загубят и…

— Какво искаш? — попита го вбесена тя.

— Само една малка услуга. Накарай Джек отново да възстанови партньорството ни. И двамата губим пари, а когато Хол се откаже, ще започне да търси нов партньор.

— Добре, ще го направя. Ако спреш да ме докосваш! — изсъска злобно тя.

Кати се приближи в този момент и тутакси забеляза дискомфорта на Мелиса.

— Какво става тук? — подозрително попита тя.

— Нищо — той има скрупули, — промърмори язвително Мелиса.

— Какво има? — Кати си помисли, че не е чула добре.

— Какво се е случило — да не си правиш нов тест за СПИН? — ужасено заекна тя с надеждата, че камерите не ги снимат в този момент. Джек беше я предупредил много отдавна да внимава какво говори, докато е сред публиката. Според него винаги се намираше някой, който да разчита по устните, докато гледа телевизия!

— Като нищо! Тя е абсолютно предразположена към промискуитет! — изкиска се Ейс, после, усетил, че е отишъл твърде далеч, се изправи и си тръгна.

Мелиса изпита едновременно облекчение и съжаление, като го видя да се отдалечава, но поне отсъствието му щеше да помогне на Хол и Джек да се концентрират върху играта. Те с лекота завършиха сета с шест на един.

По-късно Мелиса се срещна с Джек във фоайето на хотела, за да изпият по едно питие, и поиска мнението му да наемат Хол. Той беше съгласен с Кати, но предложи шестмесечен изпитателен срок.

— Аз ще бъда по-спокоен, както и татко, ако заедно с теб пътува мъж. Вие, момичетата, привличате твърде много нездравословно внимание.

— Можем и сами да се грижим за себе си — заяви раздразнено Мелиса. — Виждал ли си как се справя Кати с кикбокса?

— Дали съм го виждал? Преживял съм го!

Джек изкриви физиономия и тя се разсмя.

— Какво ще правиш без Хол? — попита предпазливо тя. — Ще му търсиш заместник ли?

— Не още.

— Какво ще кажеш за Ейс? Вие бяхте страхотна двойка, а и никой от двамата не постигна такъв успех след раздялата ви, нали?

— Не, само не и Ейс — заяви категорично Джек.

— И защо не? Защото спи с мама ли? — спокойно попита тя.

Джек подскочи и се втренчи в нея с увиснала челюст.

— Откъде знаеш?

— Направих така, че Ейс да ми го каже.

Което беше вярно донякъде.

— И не ти пука?

— Всъщност не. Малко ревнувам само — ухили се тя, после се намръщи. — Мисля, че за мама е много важно, повдига самочувствието й и я кара да се чувства желана. След развода беше съсипана, ако си спомняш. Тя има нужда от някого, който отново да я събуди за живот.

— Може би, но не и Ейс. Той се отнася с жените като с боклук — повиши тон Джек.

— Знам това. Както и мама. Разговаряла съм с нея по темата и те уверявам, че за нея не е нищо ново. Тя не очаква вярност, една дълготрайна връзка е това, от което има нужда. Не бъди такъв инат, Джек. Ти и Ейс бяхте най-добрите.

— Е, добре — капитулира накрая той. — Но единствено заради парите — извън корта пътищата ни се разделят. Освен това ще трябва да се откаже от наркотиците. Ако го хванат, аз също ще бъда дисквалифициран.

— Сигурна съм, че ще приеме условията ти — каза бързо Мелиса.

— Точно така, ние си имаме приказката. Свърши ли вече с изненадите? — погледна я накриво той. — Не само ти искаш да си на върха. Хайде да ходим да спим.

— Окей — Мелиса се измъкна от стола и го целуна по бузата.

На другия ден в хотела се получи малко пакетче. Мелиса отвори кутийката на Картие. Върху черното кадифе проблясваха две неприлично скъпи диамантени обеци. Придружаваше ги кратка бележка: „Благодаря, скъпа!“

 

 

— Ник, тук ли си? — Шийна почука лекичко по вратата на кабинета му. — Може ли да поговоря с теб?

— Разбира се — той остави химикалката и вдигна поглед. — Какво си намислила?

— Има един човек, с когото бих искала да те запозная — започна тя, като нервно чупеше пръсти. — Срещнах някого, един мъж…

— Не ти е нужно моето позволение — отвърна с безразличие той.

— Знам. Всичко стана доста внезапно и е малко… Странно… Ще разбереш, когато го видиш. Сега е тук — искаш ли да дойдеш?

— Разбира се — изправи се и я последва навън, озадачен от нейната тайнственост.

Много бързо разбра причината — мъжът, който чакаше в хола, поразително напомняше Рори: същата стоика, същите черти, даже изражението му беше подобно на неговото — очите и дълбоката трапчинка на брадичката. Но този мъж беше по-възрастен, в началото на четиридесетте, предположи Ник, докато вървеше към него.

— Ник, искам да те запозная с Ричард. Ричард Ленъкс — добави тихо Шийна.

Ник протегна ръка и се насили да се усмихне.

— Ленъкс? Вие трябва да сте далечен роднина? — произнесе безгрижно тъй. Или измамник. Може би и двете.

— И Шийна смята така — той раздруса силно ръката му.

Гласът беше различен, по-дълбок и с лек акцент, сякаш беше прекарал дълго време в Австралия, не, по-скоро в Южна Африка, помисли Ник.

— Шийна едва не припадна, когато ме видя за пръв път — той й се усмихна с любов и тя се изчерви. — Помислих си, че моят неустоим чар е причината и бях убеден в това, докато не ми показа снимка на съпруга си.

— Кога се запознахте? — поиска да узнае Ник.

— Бях тук по-рано през лятото — знаех, че предците ми произхождат от този край, и реших да хвърля един поглед — говореше безгрижно Ричард.

И намери богата вдовица, чийто мъртъв съпруг би могъл да ти бъде близнак, помисли ядосано Ник.

— Беше точно след Уимбълдън — намеси се бързо Шийна. — Ти беше… зает, Ник.

Той кимна. Зает, не — просто объркан, нещастен и недостъпен. Пожела — твърде късно — да беше разбрал какво става наоколо.

Все пак успя да потисне неприязънта си и да покани Ричард на вечеря, после, щом разбра, че е отседнал в „Гленгъри Армс“, му предложи да им бъде гост.

Дръж приятелите си наблизо, а враговете още по-наблизо, докато…

През седмиците, които последваха, той опозна своя нов „братовчед“ и без да ще започна да го харесва. Мислите му се разведриха и от факта, че Ричард притежаваше богатство, в сравнение, с което зестрата на Шийна изглеждаше нищожна. Той беше ликвидирал по-голяма част от собствеността си зад граница и се оглеждаше за нещо в Шотландия.

— Смяташ ли, че биха обявили за продан Балморал? — попита той, като се шегуваше само отчасти.

— Не мисля, че положението в двореца е чак толкова отчайващо — отвърна сухо Ник.

После внезапно млъкна, припомнил си колко тежко беше реагирала Мелиса на последния скандал в Уиндзор, причинил толкова огорчения на Кралското семейство.

— Обзалагам се, че всички беди идват от тези безконечни семейни ваканции в разни резиденции. Представете си да имате свекърва до себе си и тя единствена в страната да може да отговори на въпроса: Кой си ти и чия армия стои зад теб?

Ник се усмихна леко при спомена. Толкова малко време беше прекарала Мелиса в Гленгъри, а сякаш всичко наоколо беше свързано с нея.

— Извинете, не ви разбрах? — той с нежелание върна мислите си в настоящето.

— Всъщност имах предвид женитбата си с Шийна — искам да съм сигурен, че няма да вижда Рори всеки път, когато ме погледне.

Ник разбираше опасенията му, но те бяха напълно безпочвени след разговорите, които беше водил с нея. Тя беше напълно убедена в чувствата си и в необходимостта от тази женитба — много повече, отколкото когато се омъжваше за Рори.

Ник много малко се вживяваше в ролята на сватовник и си отдъхна, когато Шийна с гордост му показа годежния си пръстен с диаманти. Трудно беше да остане настрани от щастието, което струеше от нея и създаваше празнична атмосфера в къщата — твърде далеч от собствените му чувства в момента. С истинско облекчение посрещна стария си приятел Дейл Купланд, току-що уволнен, от армията.

Той се отби да го види, преди да се залови с бизнес, и отседна за неопределено време в замъка.

— Единствената просперираща индустрия в момента са престъпленията — говореше Куп. — Хората са уплашени, те искат закрила — за себе си и своята собственост, и са готови да платят за нея.

Ник повдигна въпросително вежди:

— Не ми казвай, че се каниш да поставяш алармени инсталации!

— Не, разбира се, че не. Имам предвид лична охрана, многознайко. И дори съм наясно как да си спретна екип — нали знаеш колко бивши военни си търсят подходяща работа и колко малко успяват да се приспособят към цивилния живот? Нямам предвид теб, естествено.

— Да, това наистина е проблем — погледна го сериозно Ник. — Повечето от тях са отишли в армията веднага след училище. Армията ги е хранила, давала им е подслон и ги е обличала, и много ясно им е казвала какви са задълженията им за следващите двадесет години. Трудно е да се пренастроиш.

— Точно така. Но те са били добри войници и са идеални за идеята, която имам. — Куп се наведе напред и го погледна оживено: — Те могат да се грижат за себе си и за хората, които ще ги наемат! Очертава се дяволски добър бизнес, Ник. Защо не се включиш с мен?

— Трябват ти пари? Сигурно — подметна небрежно Ник.

— Нямах предвид това! — извика разгорещено Куп. — Започни с мен като равностоен партньор. Какво ще кажеш?

— Не мога. Имам прекалено много задължения тук — той поклати глава.

— Това са глупости. Продай всичко на Ричард. Дай му и титлата — бездруго не я искаш. Хайде, Ник, защо не се поразмърдаш? Какво те задържа тук? Лоялност към фамилията? Е, това е фамилията на Ричард, нали така?

— О, да — съгласи се неохотно Ник. — Проверих го, когато пристигна — добави засрамено той, но преди време му се стори абсолютно необходимо да го направи. — Произхождаме от един и същи род, пет поколения по-назад.

— И както стоят нещата сега, той най-вероятно е прекият ти наследник — каза натъртено Куп.

— Е, нещата, както ти се изрази, все още са в процес на изясняване — измърмори Ник.

— Но той е от семейството. И иска да се пресели в Шотландия. Продай му онова, което не е завещано, и остави адвоката си да свърши останалото — продължи да настоява той.

— Старецът ще се обърне в гроба си — изрече замислено Ник, вече доста изкушен от предложението му. Все пак изглеждаше толкова нелоялно — дължеше много на стария човек.

— О, добре, не мога да споря с един дух — въздъхна Куп и смени темата.

Но Ник продължи да предъвква мислено разговора и накрая се свърза с адвоката си, с правния си съветник, даже разговаря с Алън Дънкан — иконом в имението от четиридесет години насам. След няколко дни, докато слушаше Шийна и Ричард да обсъждат поредното имение, което бяха ходили да разглеждат, взе решение.

— Как би се почувствал, ако можеш да купиш това място? — попита внезапно той.

Шийна зяпна и повдигна ръка към устата си, втренчена смаяно в Ричард.

— Кажи ми цената — заяви простичко той.

 

 

Късно през октомври Шийна се омъжи за Ричард в църквата в Гленгъри, в която беше се венчала за Рори седем години по-рано. Тогава Ник присъстваше като шафер на младоженеца; сега водеше булката. Нямаше ги духовете — нито на Рори, нито на Стареца, и Ник се опитваше да не мисли колко беше се надявал следващата булка в Гленгъри да бъде Мелиса. Въпреки че беше изцяло обсебена от щастието си, Шийна не можеше да не усети как се чувства той. Дръпна Куп настрани и му прошепна:

— Не го оставяй да се провали, моля те! Веднага щом се преместите в Лондон, го запознай с някое момиче. Все ще се намери някоя да заеме мястото на Мелиса Феръл!

— Все още тя! Още преди години му казах, че му трябва едно добро напиване и много лоши жени, за да я изхвърли от ума си.

— Опита и двете. Никое не се оказа ефикасно.

— Защо тогава не пробва да изглади нещата с Мелиса?

— И това опита — каза Шийна след известна пауза. — Сигурно си видял резултата — снимката й я имаше по всички вестници.

— Не — Куп поклати глава, после очите му се разшириха. — Искаш да кажеш… когато тя паднала във ваната или нещо такова…

— Да, Ник ми каза, че носи отговорността за случилото се. А и по-лошо е щяло да стане…

— Боже мой! — беше истински шокиран. — Бих заложил живота си, че Ник не може да направи подобно нещо. Какво… — той млъкна, спомняйки си, че е на сватба, и се усмихна. — Не се тревожи, ще му намеря някоя. Купланд и Ленъкс са неустоима комбинация.

— Ленъкс и Купланд — поправи го Ник, чул последните думи. За щастие предположи, че двамата обсъждат тяхното професионално бъдеще като бизнес партньори. — Аз бях с по-висок чин, не си ли спомняш?

Той се обърна към Шийна и я целуна по бузата:

— Твоят съпруг те чака. Желая ти късмет, скъпа.

— Благодаря, Ник. За всичко — тя го прегърна напористо, после се отдръпна и бързо тръгна към Ричард.

Ник се съгласи да остане в Гленгъри, докато траеше меденият им месец в Кения. Настроението му лека-полека се повишаваше, докато опаковаше личните си вещи и ги изпращаше в апартамента в Челси, който отсега нататък щеше да бъде единственият му дом. Куп се върна в Лондон веднага след венчавката; вече беше наел офис и човек, който да го обслужва. Още първите обяви доведоха наплив от бивши войници и настоящи охранители, недоволни от работата си.

В началото на декември Ник окончателно предаде управлението на Гленгъри в ръцете на Ричард и се качи в колата си с чувство на пуснат на свобода затворник. Целият му досегашен живот оставаше зад него, мислеше си, докато караше на юг. Шансовете да изгради свой собствен дом… И Мелиса никога нямаше да се настани и да заживее щастливо в Гленгъри… Мисълта го споходи неочаквано и той изруга, разтърсвайки нетърпеливо глава. По дяволите, не правеше това заради Мелиса! Или може би все пак беше заради нея?