Катрин Белами
Страсти на корта (1)

Първа глава

— Както виждам, в пресата коментират събитието като „сражение на красавиците“ — отбеляза капитан Дейл Куп Купланд, пътувайки с най-добрия си приятел, майор Ник Ленъкс.

Ник изсумтя нещо нечленоразделно, съсредоточен в кормуването. Той натисна педала на газта и ягуарът изпревари няколко едва пъплещи коли от натоварения трафик.

— Тази Лучия Конти доста си я бива, а? Знойна италианка, няма що — продължаваше невъзмутимо капитанът.

— Сладка муцунка. Ами твоята Мелиса Феръл как изглежда?

— Тя не е моята Мелиса — все още. Но работя по въпроса — изрече на един дъх Ник решително и убедено. — А иначе е божествена. Около сто петдесет и осем сантиметра, най-вече — крака, дълга, тъмна коса, невероятни небесносини очи и розови устенца, дето само чакат да бъдат целунати…

— Окей, окей, схванах картинката — прекъсна го Куп, вече съжалил, че изобщо бе подхванал темата.

Пътуваха за предварителния турнир по тенис пре Уимбълдън в Бекънхем, където осемнадесетгодишната Мелиса Феръл щеше да участва в първия си професионален мач.

Интересът на медиите към Мелиса беше голям — и то не само заради неоспоримите й качества, а и защото в спортната си кариера вървеше по стъпките на своя брат. Джек Феръл беше известен тенисист, който жънеше победи в самостоятелните си мачове и в двойка с друг любимец на всички жени, Ейс^[1] Дилейни, опасният и непредвидим американец, „лошото момче“ на тениса.

Пристигнаха малко преди началото на мача и Ник се намръщи, докато преглеждаше програмата.

— По дяволите! Не знаех, че ще се състезават и мъже! — измърмори той.

— Така ли? — изненада се и Куп.

— Ейс Дилейни е тук — рязко отвърна Ник, сякаш това обясняваше всичко.

За Ейс се носеха слухове, че води потеклото си от племената на апахите, и донякъде те бяха оправдани: имаше дълга права коса, смугло лице с остро изсечени черти и гарвановочерни очи. Това обаче, което човъркаше Ник, беше съзнаването, че Мелиса се движи в обкръжението му от четиринадесетгодишна и че един ден ще се омъжи за него — нещо, което влудяваше родителите й и неимоверно много забавляваше самия Ейс.

— От онова, което съм чел за Дилейни, не изглежда да е мъж с уклон към свиване на брачно гнездо — заяви Куп, след като Ник му очерта в общи линии ситуацията. — Нареди се на опашката — посъветва го той. — Тя осведомена ли е за титлите ти и положението, което заемаш в Шотландия?

— Единствената титла, която може да впечатли Мелиса, е тази от Уимбълдън — усмихна се криво Ник. — А що се отнася до древни замъци, то нейното семейство притежава такъв от триста години в Белууд. Мога да те уверя, че е зашеметяващ и датира от шестнадесети век — от времето на Тюдорите.

— Значи трябва да заложиш на неустоимия си, опустошителен чар — ухили се Куп. — Обикновено ти върши работа.

— Мелиса е нещо по-специално — въздъхна Ник и насочи вниманието си към програмата. — Ще играе на втори корт — добави той и си запроправя път между групичката зрители.

Куп не го последва, защото тъкмо беше зърнал павилиона, който предлагаше освежителни напитки и благословена сянка. Пък и нямаше никакво желание да наблюдава как две момичета си подмятат топката над някаква мрежа. С Ник служеха от пет години в едно поделение и никога досега не беше го виждал така да хлътва по жена.

— Първо ще си взема една бира — рече му малко гузно.

— Ще те намеря по-късно.

— Окей! — махна с ръка Ник.

Беше висок, със сребристоруса, късо подстригана коса, сиви очи, прав нос, пълна уста и волева брадичка — признак, че винаги постига това, което си е наумил. Днес той носеше военната си униформа, тъй като бе тръгнал направо от казармата в Алдършот, за да пристигне навреме за мача. Мъжете му хвърляха по един поглед и му правеха път, докато крачеше енергично, с изправени рамене към корта. Жените му хвърляха и втори поглед, привлечени от грубата му красота, инстинктивно усещайки, че би използвал очевидната си сила, за да закриля слабите, а не да напада или извлича изгода.

Той седна на около метър от групичката, която беше дошла, за да подкрепя Мелиса. Веднага разпозна Джек — стегнат, мускулест мъж с безупречна прическа, стрелкащи се лешникови очи и готова усмивка — по-млада версия на своя баща Даниъл. Роуз Феръл, майката на Мелиса и Джек, все още беше изключително привлекателна жена, без нито една бръчка, с блестяща черна коса и небесносини очи, които беше предала на своята дъщеря. Даниъл и Роуз бяха разведени от няколко години, но първоначалната вражда беше отстъпила място на временно затишие на военните действия, което можеше да се определи и като любезно общуване.

— Извинете.

Стройно момиче с яркочервени къдрици се промъкна пред Ник и зае мястото до Джек, после се приведе към ухото му.

— Това е Кати Оливър — подхвърли някой отзад. — Контузия в коляното й попречи на спортната кариера, така че тя прие да тренира Мелиса и да пътува с нея в продължение на една година.

— Какво, по дяволите, е направил Ейс на Лучия снощи? — тихо попита Кати. — Зелена е като грахово зърно и гълта болкоуспокояващи таблетки с пълни шепи.

— Разредил питието й с водка и сложил разслабително в кафето й — отвърна й сухо Джек и тя се изкикоти.

Беше напълно разбираемо да се възползваш от временното неразположение на противника си, но да му го причиниш съзнателно… Джек беше помолил Ейс, като всеобщ, фаворит, да изведе бившата си приятелка в нощта преди мача за малък саботаж, но партньорът му се бе престарал и сега Джек не се чувстваше особено горд със себе си.

Залп от аплодисменти поздрави състезателките и Ник насочи вниманието си към тях, инстинктивно предчувствайки, че Мелиса ще спечели „битката на красавиците“. Беше изминала една година от първата им среща, когато тя победи неговата племенница — Джесика Стентън — в турнира за тенисисти младша възраст и се беше влюбил в нея. Армейските учения го отведоха далеч от Англия, но тя така и не му излезе от ума. И всяко бегло, мимолетно и случайно съприкосновение с нея през тази година все повече го убеждаваше, че тя е момичето на живота му.

— Изглежда бледа — обади се притеснено Роуз.

— Във форма е — увери я Кати. — Ще успее, просто се страхува от началото.

Всички замълчаха и затаиха дъх, загледани в Мелиса, която пристъпваше нервно от крак на крак, докато чакаше съдията да хвърли жребия.

След петминутната разгрявка Джек и Кати си отдъхнаха. Тя удряше уверено топката, движенията й бяха плавни, точни и грациозни. „Ще се справи“ — реши Джек и насочи вниманието си към Лучия.

Лучия се чувстваше отвратително, проклинаше Ейс и собственото си слабоумие с всеки пронизващ мозъка й болезнен спазъм. Ейс винаги означаваше неприятности.

Спечели жребия и предпочете да отстъпи реда си на Мелиса, като си направи сметката, че загубата на първия сервис ще разколебае противничката й. И действително Мелиса почувства как трепери от нерви, когато тълпата съвсем притихна и реферът й кимна да започва. За миг застина, после си пое дълбоко дъх и удари топката. Разбра, че сервисът е добър веднага щом ракетата се залепи за топката и тялото й политна напред с перфектен плонж, за да посрещне бекхенда на Лучия. Ниско воле — и отново ракетата й залепна за топката. Петнадесет. Въздъхна дълбоко с облекчение и се върна на крайната линия.

— Добро воле — закима одобрително Джек и Кати го последва.

Роуз и Даниъл не смееха да погледнат към корта.

Следвайки съветите на Кати, Мелиса продължи с тактиката на бързо и стремително атакуване на мрежата, като се опитваше да избягва безразборното търчане, което би дало предимство на Лучия — майстор на ниския удар. Спечели гейма само с една загубена точка и се отпусна на стола си доволна и щастлива.

Лучия ядно захвърли ракетата си на земята, а когато се наведе да я вдигне, й се зави свят — сякаш оловна топка се търкаляше в черепната й кутия. Двадесет минути по-късно беше още по-ядосана, защото загуби собствения си сервис и даде възможност на Мелиса да сервира. Тя го направи безупречно и спечели с 6:3.

Лучия седна и затвори очи, потривайки пулсиращите си слепоочия с леденостудена кърпа, припомняйки си основни моменти от играта. Болката в главата й се бе усилила, а имаше и спазми в корема. В момента не вървяха залози по компютрите, все още имаше шанс и доста време, за да се поупражнява на трева преди Уимбълдън. Но нима сега трябваше да отстъпи пред някаква си новачка! Това бе почти равносилно на позор! Изправи се и решително стисна ракетата.

След един час реферът обяви:

— Гейм, сет и мач за Феръл!

Тя спечели с два сета, 6:3 и 6:2.

Мелиса се вцепени за момент, после почувства неустоим импулс да го помоли да повтори резултата — звучеше така вълнуващо! Тогава си спомни за Лучия и хукна към мрежата.

— Браво! — хладно я поздрави тя. — Предполагам, че пак ще се видим.

„И ще те смачкам следващия път“ — добави мислено.

Мелиса кимна и се усмихна, а после се втурна към близките си, като прегръщаше и благодареше несвързано на всички.

— О, боже, вече влизаш във втория тур, а аз още не съм проверила с кого играеш! — възкликна Кати. — По-добре да тръгвам.

— Някои хора трябва да се сражават с всички сили — нацупи се привидно възмутена Мелиса, сякаш никога не беше хранила съмнения относно изхода на срещата.

Непознати прииждаха към тях, за да я поздравят и тя се потопи в атмосферата на триумфа, от която насила трябваше да я изтръгне брат й.

— От пресата искат интервю. Запомни ли какво ти казах? Бъди мила дори когато ти задават тъпи въпроси и никога не плюй противника си — предупреди я той.

— Няма да забравя — кимна тя и предпазливо влезе в залата за пресконференции.

Повечето журналисти бяха англичани и й задаваха благонамерени въпроси, развълнувани от победата й. Питаха я предимно за бъдещите й планове.

След това тя набързо си взе душ и тръгна да търси Кати, нетърпелива да разбере с кого ще играе следващата среща. Още не можеше да повярва, че е преодоляла първия тур. И е победила противник от първите тридесет, макар че Лучия беше много по-добра на „червен“, отколкото на затревен терен.

— Мелиса! — спря я познат глас.

Тя се завъртя на пети и застана лице в лице с Ник Ленъкс.

— Поздравления! — усмихна се той.

— Благодаря — отвърна му и за миг забави ударите на сърцето си.

Симпатичният чичо на Джесика Стентън винаги беше проявявал любезно внимание към нея, но сега изведнъж й се стори по-различен… В никакъв случай не бе по роднински мил.

— Досега не съм те виждала в униформа — промърмори тя и тутакси се почувства неизразимо глупава.

Ник потисна една усмивка — униформата докарваше до еуфория повечето момичета, но не беше очаквал Мелиса да се впише в тази категория.

— Много е мъжествена! — добави тя иронично, за да прикрие конфузията си. — Джесика с теб ли е?

— Не, дойдох тук направо от Алдършот.

— О!…

Мелиса знаеше, че Ник малко се интересува от тенис.

— Дошъл си, за да ме гледаш? — продължи несигурно тя, леко накланяйки глава, за да го „фиксира“ изпод гъстите си мигли с нещо повече от мимолетно кокетиране.

„Мили боже, тя се опитва да флиртува с мен“ — мина му през ума.

Това поласка неговото самолюбие.

— Точно така. И да те поканя да излезем — изтърси, без да се замисля.

— О!

Мелиса се изчерви от удоволствие и отмести поглед.

„Ти обичаш Ейс! — напомни си язвително. — Не бъди толкова непостоянна.“

— Ще прекарам уикенда в Лондон — би ли искала да прекараш един ден в града?

— Ами…

Мелиса се двоумеше, но в същия миг съзря Ейс, ликуващ от победата на централния корт, да утешава Лучия и се наведе към Ник.

— Ще ми бъде много приятно — заяви със сияйна усмивка.

Ник бе забелязал реакцията й на игричката между Дилейни и Конти. Бързо се уговори къде да се срещнат и я остави, преди да е променила решението си.

Докато минаваше покрай Ейс, той му хвърли дълъг, остър поглед. Всичко, което беше чел за този мъж — а той се появяваше по-често в клюкарските, отколкото в спортните рубрики — предизвикваше неодобрението му. След като вече беше направил първата стъпка в отношенията си с Мелиса, щеше да се опита да набие в главичката й някои истини за живота. Ейс, очевидно регистрирал появата на друг мъж и както винаги доминиращ над мъжкото съсловие наоколо, нямаше как да пренебрегне неприязънта, която се излъчваше от едрия рус военен, се обърна, за да го изгледа още веднъж.

Около Ник витаеше аурата на самоувереност и естествено присъща арогантност, наследена от именитите му прадеди аристократи в едно дълго родословие, която внезапно обърка Ейс — дете от предградията на Лос Анжелис.

 

 

Мелиса слезе бързо на земята, при това с трясък, фактът, че загуби втория мач срещу друга англичанка, класирана в стотицата, я накара да осъзнае, че е дяволски трудно да се изкачи на върха на избрания от нея спорт. Както и да е, твърдо беше решила да успее и се радваше, че има до себе си Кати, за да й помага. Отначало бяха доста войнствено настроени една към друга. Мелиса — малко изплашена от нахаканата нюйоркчанка с дребни черти и доста остро езиче, съвсем сериозно си мислеше, че Джек трябва да е луд, за да поиска да я вкара в леглото си.

Кати също изпитваше доста съмнения: Мелиса, в сладката си къса поличка и ефектна лента за коса, като че ли искаше да се сгрее на славата, която рефлектираше от Джек, вместо да остави свой собствен отпечатък в играта на корта. Беше приела да тренира Мелиса не само защото бе хлътнала по Джек, а и поради контузията на коляното, която й наложи драстично временно прекъсване на собствената й кариера. Както и да е, зад привидния блясък на мис Превземка Мелиса лека-полека усвояваше всички тънкости на занаята, беше решителна и не се щадеше, загледана далеч в бъдещето.

Мелиса работеше и с двамата — ту с Джек, ту с Кати — и краят на седмицата неусетно дойде. Когато наближи срещата й с Ник, започна да изпитва неприсъща нервност. Беше глупаво, неразумно, но усещането си оставаше. Може би защото винаги се бе срещала само с момчета на нейната възраст, а Ник, доколкото си спомняше, наближаваше тридесетте.

Пробваше и отхвърляше последователно всяка дреха от гардероба си и накрая реши какво да облече веднага след като се събуди в събота. Денят нахлуваше, ярък и ведър, прогнозата обещаваше горещо и слънчево време, така че си избра черна мини рокля от ликра без ръкави.

Когато пристигна в Лондон, минаваше десет и тя напрегнато се завзира в тълпата за Ник, минавайки през билетната бариера. Сърцето й прескочи щастливо един удар, щом като го съзря над другите — висок и представителен, с очакващ поглед. Видя я и си запробива път, за да я посрещне. Беше по-едър от повечето мъже, загорял и свеж, с изсветляла от слънцето коса.

— Здрасти — усмихна й се той.

Очите му проблясваха топли и радостни, но нервното потрепване в стомаха й не минаваше.

— Здравей — отвърна му малко неловко.

— Изглеждаш прекрасно — подхвърли небрежно Ник.

Господи, никога в живота си не беше желал нещо повече от това момиче тук.

— Също така изглеждаш… по-висока — добави объркано.

— От обувките е, обула съм си високи токчета.

Тя изпъна единия си крак, за да му ги покаже, но това, което прикова погледа му, беше нейното стройно, голо, загоряло от слънцето бедро.

— Мм-м… — беше единствената му реакция.

Ник се окашля и опита още веднъж:

— Има ли нещо специално, което би искала да правиш днес?

Мина едно такси и той му махна.

— Не, просто искам да се помотая малко без работа. Кати ме съсипва.

Ник беше установил, че всички жени, независимо от възрастта си, обичат да ходят по магазините, и незабавно й предложи да му помогне да избере подаръци за племенничките си Джесика и Джулиет, които имаха рождени дни следващата седмица. Тръгнаха, без да бързат, по „Кенсингтън хай стрийт“ и след като напазаруваха, прекосиха „Кенсингтън гардънс“. Вървяха безцелно, наслаждавайки се на слънчевите лъчи и на своята компания.

Мелиса бързо се съвзе от умората и изглеждаше напълно естествено Ник да я хване за ръка, докато се надигаха от една пейка, за да продължат разходката си. Тя бъбреше весело, отговаряше на въпросите му за Кати, за бъдещите си планове и с гордост му съобщи, че ще партнира на Джек в смесените двойки в Уимбълдън само след две седмици.

— Джек съчетава тениса с повишаване на образованието си. Ти не смяташ ли да направиш същото? — попита предпазливо Ник, въпреки че му беше известно какви безплодни усилия бе положил баща й да я накара да следва в университета, вместо да се занимава с тенис.

— Не! — отвърна категорично тя, попарвайки надеждите му. — И за да бъда откровена, ще ти кажа, че Джек ще съжалява. Не виждам как ще се справи и с двете неща. Най-вероятно ще закъса в университета или ще отпадне от някой турнир.

— Разбирам — промърмори Ник. — Хайде да хапнем някъде — предложи внезапно той.

Успяха да си намерят масичка на тротоара и тя побърза да се освободи от обувките си. Кати щеше да я убие, ако можеше отнякъде да види височината на токчетата й. Един изкълчен глезен щеше да провали всичките им планове за следващите няколко месеца.

Ник почака, докато им сервират напитките, после вдигна чашата си.

— За твоето бъдеще — многозначително изрече той, като добави наум: „Моля те, не ме изхвърляй от него!“

— Благодаря — усмихна се Мелиса. — Но какво ще кажеш за твоето собствено бъдеще? Джек ми спомена, че си имал намерение да изоставиш кариерата си в армията. Това има ли нещо общо с братовчед ти, който почина?

— Да.

Сянка премина по лицето му. Повече от две години бяха изминали от фаталния инцидент, но все още дяволски болеше.

— Рори беше мой втори братовчед, но ние се обичахме повече от братя — изрече бавно. — Израснахме заедно в едно градче в Шотландия. Рори щеше да наследи титла и имение, но той и съпругата му не успяха да създадат потомство. Това ме поставя на неговото място в родословието. Старецът — така наричат чичо ми — вече е над осемдесетгодишен и знам, че би искал да прекарвам повече време там… Дължа му го…

Мелиса кимна съчувствено.

— Не би ли могъл… — поде тя, но в този момент наблизо се чу вик и Ник се извърна на стола си, оглеждайки се в тълпата.

На десетина метра по-нататък някакъв мъж беше грабнал чантата на едно момиче и бягаше срещу тях, като блъскаше хората около себе си.

Ник, който беше сложил крак върху напречната пръчка на един стол, изведнъж го ритна към крадеца, скочи, сграбчи ръката му и я изви зад гърба му. Крадецът се свлече на колене и изпусна чантата. Ник я вдигна и я подаде на момичето. То беше русо, красиво и носеше пола с много висока талия. Усмихна му се с обожание — по начин, който никак не допадна на Мелиса. Тя все още седеше на мястото си, зашеметена от скоростта, с която се бяха развили събитията — изобщо не беше разбрала какво става, преди Ник да скочи.

— Някой ще извика ли полиция? — попита той. — Бих желал да довърша обяда си.

Тези негови думи подействаха благотворно на Мелиса, която изглеждаше бледа и потресена. Той предаде пленника си на един сервитьор, изскочил от ресторанта, за да му помогне, отклони благодарностите на русото момиче и отново се присъедини към нея. Пресегна се през масата и стисна пръстите й.

— Добре ли си, скъпа?

— Да — усмихна се несигурно тя. — Беше много бърз! — добави с възхищение. — Аз просто замръзнах, не знам как бих постъпила, ако бъда нападната…

Мелиса потрепери въпреки горещото слънце.

— Ако някой ти поиска портмонето, просто му го дай — посъветва я Ник.

— Но ти не би го направил — възрази тя.

— Не, защото преимуществата в чисто физически план най-вероятно ще са в моя полза. Само че, повярвай ми, ако някой насочи пистолет към мен и поиска портфейла ми, ще пратя по дяволите гордостта си и ще му го дам — заяви напълно сериозно Ник. — Едно накърнено его се лекува по-бързо, отколкото рана от куршум. При теб нещата стоят доста по-особено, Мелиса. Ако започнеш да се боричкаш с някого за портмонето си, много скоро ще му хрумне нещо по-различно от грабеж…

— Имаш предвид да бъда изнасилена?

— Да, но нека сменим темата. Нямах намерение да те стряскам.

— Добре. Впрочем би ли могъл да ме научиш на самоотбрана?

— Ще ми бъде приятно. Можем да започнем още този следобед, ако нямаш нищо против да дойдеш в апартамента ми, разбира се. Не е далеч — зад Кингс Роуд в Челси. Искаш ли да хапнеш още нещо? Кафе?

— Не, благодаря.

Ник махна на сервитьора за сметката.

— Тези обувки например биха били чудесно оръжие — замислено каза той, докато я гледаше как напъхва краката си в тях. — Ако някой те нападне изотзад, ритни го с всички сили по глезена, после можеш да забиеш тока върху крака му. Това ще е достатъчно, за да те пусне, и тогава хукваш презглава.

След десетина минути се качиха в едно такси и веднага щом влязоха в апартамента му, той продължи урока.

— Винаги, когато можеш, избягвай неприятностите и бъди нащрек, особено когато вървиш сама нощем или пък си на безлюден паркинг. И винаги дръж готови ключовете си в ръка. Носиш ли ги със себе си?

— Да — тя порови в чантата си и измъкна връзка ключове.

— Ето така.

Показа й как да ги стисне в юмрука си, тъй че острите им ръбове да й послужат за оръжие.

— Цели се в лицето му. Дробовете ти са твоето друго оръжие — пищи, колкото имаш сила. Тези негодници не обичат шума… — Той млъкна, съзрял тревога в очите й. — Това те плаши, нали?

— Не… Е, добре, да, но искам да се науча да се отбранявам! — отсече Мелиса. — Предстои ми да прекарам по-голямата част от времето си в непознати градове, а Кати няма да бъде с мен двадесет и четири часа в денонощието.

— Окей.

Ник едва се стърпя да не я помоли да остане в Англия и да му позволи да я закриля.

Побърза да се залови за работа. Прекараха следобеда в отработване на хватки, удари и избягването им. Резултатите бяха повече от задоволителни. За него това беше време и на удоволствие, и на мъчение — да държи прекрасното й тяло в ръцете си единствено, за да я учи как да се изплъзва. Въпреки ръста и теглото си тя се оказа доста жилава и неочаквано силна, така че накрая започна съвсем сериозно да се отбранява, като за всеки случай си взе и една възглавница за щит.

— Не забравяй да крещиш — задъхано й рече. — За бога, само ти напомням!… Иначе съседите ще започнат да звънят в полицията. А сега използвай коленете си…

Късата й рокля се вдигна още по-нагоре и той вече едва успяваше да се концентрира.

„Трябва да си взема студен душ!“ — внушаваше си отчаяно.

— Хайде да прекъснем за малко — не издържа накрая. — Ще пийна нещо.

Бързо изчезна в кухнята, където остана, докато възвърне самоконтрола си.

— Искаш ли кола или портокалов сок? — извика малко по-късно.

— Само вода, моля.

Когато се върна в стаята, тя се взираше през прозореца. Постави тихо чашата на масата и застана зад нея, плъзгайки длан към шията й в очакване на удар с лакът или изригване в слабините. Тя обаче не реагира по начина, по който беше я обучавал.

Взирайки се в ръката му, отпусната някак закрилнически на рамото й, чувстваше единствено сигурност и комфорт. Той имаше силни, красиви ръце, покрити с руси косъмчета.

— Мелиса — гласът излезе прегракнал от пресъхналото му гърло. — Ако някой мъж те хване изотзад, в никакъв случай не удряй ръката му! Никога!

— Знам.

Облегна глава на гърдите му и усмихната вдигна поглед нагоре. Тази усмивка сякаш го хипнотизира.

— Мелиса…

Стисна я в обятията си и се наведе да я целуне. Устните й бяха най-сладкото нещо, което беше докосвал, а нейният отклик — отначало колеблив, но ставащ все по-окуражителен, му вдъхна надежда. Задълбочи целувката и я притисна към себе си.

За нея целувката беше откритие. Ръцете му — също. Те обхождаха извивките на тялото й и това нямаше нищо общо с непохватните опипвания на момчетата, с които беше се целувала досега. Обзе я копнеж за повече.

Ник погали копринените й дълги коси, опъна ги назад и отново впи устните си в нейните, като този път плъзна езика си дълбоко в устата й. Усети как тазът й се раздвижи срещу неговия и обходи с език нежната ямка под шията й, където пулсираше една почти прозрачна веничка.

— Ще ни бъде по-удобно, ако си легнем… — измърмори хрипливо.

След кратко колебание тя кимна. Ник я вдигна, отнесе я в спалнята, положи я внимателно върху леглото и седна на ръба. Тя вдигна поглед към него със смесица от страх и очакване в огромните си зеници.

— Нищо няма да се случи, ако ти не го желаеш. Щях ли да прекарам последните три часа да те обучавам в самоотбрана, ако смятах да те нараня?

— Предполагам, че не…

— Обещаваш ли, че няма да ми издереш очите? Ако направя нещо, което не ти харесва, едно просто „не“ ще бъде достатъчно.

Когато се наведе, за да я целуне, Мелиса се протегна и обви шията му с ръце, придърпвайки го към себе си.

„Само по-бавно!“ — внушаваше си той, опитвайки се да преодолее неотложната нужда веднага да я притежава.

Започна да я гали отначало съвсем леко, екзалтиран от звука на накъсаното й дишане, от начина, по който се втвърдиха под пръстите му връхчетата на гърдите й. Прекъсна целувката, за да плъзне език по шията й, а после продължи надолу, докато устните му покриха венериния й хълм. Мелиса издаде сподавен стон.

— Така ли? — прозвуча дрезгавият му глас.

— Ммм… да — въздъхна блажено тя.

— Ще бъде много по-сладко, ако махнем тази роля — предложи Ник.

Отново — кратко колебание, след което Мелиса се приповдигна и му помогна да изхлузи роклята й, оставайки само по черни дантелени бикини.

— Прекрасна си — въздъхна той, приковал поглед в красивото й стройно тяло.

Пълните й гърди бяха щръкнали предизвикателно, а краката й бяха толкова дълги и така фино изваяни, че изпита физическа болка от копнеж да се сключат на гърба му.

Обхвана гърдите й с длани и сведе глава, за да ги засмуче последователно, подтикван от сподавените й стонове възторг. Легна до нея, без да престава да я целува. С дълги и настойчиви целувки покри цялото й лице, докато ръцете му обхождаха гладката като кадифе кожа на корема й.

Усети я как се стегна, когато се опита да изхлузи бикините й, и спря, без да сваля дланта си от корема й. Лекото движение на пръстите му постигна очаквания ефект. Мелиса скоро заизвива ханша си и пожела повече, притискайки ръката му надолу. Ник я изчака да стане по-настоятелна и плъзна пръсти в бикините й, като едва не загуби самоконтрол, откривайки колко е гореща и влажна. Изхлузи оскъдната дантела от бедрата й и зарови лице в уханните къдрави косъмчета между тях.

— О-о-о! — изкрещя Мелиса, смаяна от тръпката на удоволствие, която разтърси цялото й тяло.

Ник посегна да свали ризата си, за да усети кожата й със своята и тя трескаво се зае да му помага. Ръцете й леко трепереха, когато се осмели да помилва раменете и гърдите му и зяпна от изненада, съзирайки втвърдените му под пръстите й зърна.

Никой не чу хлопването на входната врата, но и двамата скочиха, като чуха нечий глас — женски, и при това принадлежащ на жена, която очевидно разполагаше с ключ от апартамента.

— Ник… Тук ли си?

Беше Шийна, вдовицата на Рори, която погрешно тълкуваше съчувствието на Ник от загубата на съпруга й, приемайки го за нещо по-особено.

„По дяволите!“ — изруга мислено Ник, когато Мелиса рязко се отдръпна.

— Позвъних в офицерския стол и ми казаха, че ти си в града този уикенд… Ник?

„О, господи, тя ще нахълта тук!“ — мислеше си ужасен той, изпълзявайки тромаво от леглото.

— Стой тук, скъпа — рече бързо и излезе от спалнята, като затвори вратата зад себе си.

— О, ето къде си бил!

Шийна се обърна сияеща, но изражението й мигом се промени, когато забеляза външния му вид.

— Май не се радваш много да ме видиш — усмихна се пресилено.

— Не, не се радвам. Какво търсиш тук, по дяволите? — избухна той и усмивката й помръкна съвсем.

— Аз имам право да бъда тук точно толкова, колкото и ти — напомни му студено тя.

Ник прокара пръсти през косата си.

— Да, разбира се, че имаш — съгласи се неохотно. — Няма ли начин да отидеш да понапазаруваш малко? — предложи й със слаба надежда.

— Не, няма начин! — отсече вбесено Шийна. — Пътувах дълго и съм уморена. Или се освободи веднага от онази пачавра, дето я криеш в спалнята, или върви на хотел — изсъска тя.

— Не смей да я обиждаш! — настръхна Ник. — Ако имам късмет, тя скоро ще стане член на семейството, така че още отсега можеш да се държиш любезно с нея.

— Охо! — изгледа го остро Шийна. — Възнамеряваш да се ожениш за нея, така ли?

— Да, така че внимавай какво приказваш. Аз я учих на самоотбрана и ако я наречеш пачавра в лицето, не се изненадвай, че получаваш някой ритник в бъбреците — кисело рече той.

— Чаровно момиче, личи си по всичко — изсумтя Шийна.

Ник се обърна и тръгна към спалнята, за, да се опита да уговори Мелиса да се появи пред снаха му. В спалнята обаче нямаше никой, както и в банята към нея.

— По дяволите! Заминала си е!

Той трескаво заоглежда и другите помещения, но от Мелиса нямаше и следа.

— Погледни през прозореца! — извика, нахлузи ризата си и забърза към вратата. — Носи черна рокля.

— Не виждам нищо подобно! — отвърна Шийна, без изобщо да си направи труда да погледне. — Боже, каква бъркотия! Ник! Тя ще се върне! Тръгнала е без обувките си. И без чантата си… — добави разсеяно, докато я вдигаше и надничаше любопитно вътре.

Ник я изтръгна от ръцете й.

— Господи!

Почувства, че го облива студена пот.

— Трябва да я намеря!

— О, не й доставяй удоволствието да тичаш подире й! — отряза го нетърпеливо Шийна. — Ще се върне веднага щом разбере, че няма пари.

— Може да е твърде засрамена. Отивам да я търся. Ако се върне междувременно, бъди мила с нея.

— И какво още?! — изръмжа Шийна, но той вече беше захлопнал вратата.

Ник се спусна по стълбите, изскочи от сградата, преценявайки, че тя най-вероятно е поела към Кингс Роуд и сам се отправи в тази посока. Съзря я, както му се стори, след цяла вечност, да седи на някакви стъпала — образ на самото отчаяние, но си наложи да не се размеква, докато крачеше към нея.

— Това беше Шийна, защо хукна като попарена? Беше твърде глупава и детинска постъпка — студено изрече той. Едва не получи разрив на сърцето, докато я гледаше толкова малка и нещастна.

— Цял следобед ме учиш да бягам далеч от неприятностите! — изкрещя му тя. Шийна? Джес беше й показвала семейни фотографии, на които се виждаше и малката, изящна и красива вдовица, с ореол от безпомощност, акцентирана от огромни кафяви очи и облак черна коса.

Джес беше й доверила също така, че семейството се надява Ник и Шийна да се оженят един ден.

— От опасни ситуации, а не от лични проблеми! — изкрещя и Ник на свой ред, вбесен от логиката й, после въздъхна и се отпусна до нея.

— Може ли да получа чантата и обувките си? — учтиво помоли тя.

— Не още! — стисна ги здраво Ник. — Трябва да поговорим.

— Не, просто ме пусни да си вървя! — примоли се тя, явно съвсем близо до сълзите и сякаш още по-млада от своите осемнадесет години. Ник се почувства засрамен, беше се държал ужасно, опитвайки се да я прелъсти.

— Съжалявам, съкровище, не трябваше да оставям нещата да излизат извън контрол — успокояващо изрече той.

— Не би ли трябвало да се извиниш на Шийна, а не на мен? — отряза го студено тя.

— И за какво? — безучастно попита той.

— Е, добре, тя притежава ключ от твоя апартамент, така че изводът, който се налага, е, че може би вие двамата сте… много близки — довърши тя.

— О, Мелиса — въздъхна Ник, но вече с облекчение. Тя ревнуваше от въображаема връзка с Шийна? — Апартаментът принадлежи на Стареца, всички от семейството го използват, не само аз. Попитай Джес, ако не ми вярваш — сигурно и тя има комплект ключове, а майка й — сто процента.

— О! Аз си помислих…

— Сбъркала си — отсече той. — А сега ела да се запознаеш с нея.

— Не — прекъсна го Мелиса. Тя все още отказваше да го погледне дори. Никога по-рано в досегашния си кратък живот не беше се чувствала толкова глупава и засрамена. — Просто искам да си отида у дома. Не биваше изобщо да се забърквам с теб — аз обичам Ейс — изтърси неочаквано тя.

Думите й поразиха сърцето му и той се потопи в мъката си.

— Ако все още си фантазираш детински измислици за онзи фукльо, както разбирам, че става, изобщо не би трябвало да приемаш поканата ми — погледна я навъсено той. — Извинявам се, че те сбърках със зрял човек.

Мелиса прехапа устни, после дръпна чантата и обувките си от ръцете му, нахлузи ги и хукна, като се препъваше в желанието си час по-скоро да избяга. Ник я остави да си тръгне, изчака, колкото да се увери, че се е качила на такси, после се обърна и заслиза по стълбите. Браво, Ленъкс, повтаряше си горчиво той. Пъхна я направо в ръчичките на Ейс Дилейни! Дяволски болеше, но страшното беше, че най-вероятно тя щеше да научи от първа ръка това, което на всички останали вече беше известно: че Ейс ще разбие сърцето й и окото му няма да мигне.

 

 

Мелиса обожаваше Уимбълдън от най-ранна детска възраст, когато увещаваше родителите си да я водят на срещите и ако това, за голямо нейно нещастие, не станеше, в краен случай засядаше пред телевизора да гледа репортажите. И когато Джек започна да се състезава в младша възраст, беше толкова горда с по-големия си брат! Винаги ходеше на мачовете му и с едно око дебнеше своите кумири за автограф. Когато брат й се насочи към професионалния тенис, тя беше на седмото небе: Джек просто пускаше тетрадката й за автографи в съблекалнята, докато се напълни с подписи.

Тази година Джек и Ейс бяха наели къща на една крачка разстояние от Ол Инглънд Клуб. Кати и Мелиса се присъединиха към тях след турнира в Ийстбърн; по-късно пристигна и Роуз, за да се грижи за домакинството и успокои страховете на Даниъл, че Мелиса живее под един покрив с Ейс. Кати се чувстваше малко неловко от присъствието й — изпитваше нещо като страхопочитание към високата класа на майката и усещаше инстинктивно, че Роуз не я одобрява, въпреки че тя се държеше коректно, но не заради връзката им. Роуз се беше примирила, че на двадесет и три години любовните авантюри на сина й са си чисто негова работа, интуицията й я караше да усеща, че емоциите му не са твърде дълбоки, но това, което истински я дразнеше у Кати, беше нейното непрекъснато натякване и критиките й по отношение на Мелиса. Както и да е, доколкото Роуз не възразяваше на факта, че Джек и Кати делят обща спалня, групата се радваше на привидно миролюбиви отношения.

Мелиса прекарваше всеки ден в Клуба, живееше и дишаше с тениса. Наблюдаваше с Кати играчите, срещу които скоро щеше да се изправи, отбелязваше си силните и слабите им страни, тактиката, която използваха, попивайки знанията и опита, натрупани в петгодишната практика на Кати в този спорт.

Мелиса и Джек трябваше да играят първия си мач за смесени двойки в сряда вечерта, техни противници щяха да бъдат също двойка брат и сестра от Калифорния — Хол и Лиза Ренуик. Мелиса беше дошла по-рано, за да потренира, и сега чакаше в съблекалнята да свърши мачът на корт 14. Не се чувстваше нервна, само възбудена от очакването да играе с Джек; искрено се надяваше да не го провали. Заради нея той се беше отказал да участва в подбора за крайното класиране и сега Мелиса тръпнеше в очакване да оправдае надеждите му.

— Мелиса! Побързай, вие сте на ред! — връхлетя в съблекалнята Кати. — Единичните в центъра приключиха по-рано от очакваното, тъй че ще играете там.

— На централния корт! — възкликна ужасено Мелиса. — Тази необятна арена?! Хиляди зрители и телевизионни камери! Не мога да се появя там! — паникьоса се тя.

— Разбира се, че можеш. Джек ще бъде там и ще държи ръката ти — отряза я сухо Кати. — Повечето играчи биха дали кучешките си зъби, за да имат шанса да се появят на голямото шоу.

— Знам — пое няколко пъти дълбоко дъх, после взе ракетите си и я последва навън. Сърцето й препускаше лудо от ужас, но успя да изобрази някакво подобие на усмивка пред Джек. Чувстваше краката си омекнали като пред разболяване и леко залиташе.

— Мисля, че съм обула неподходящи обувки.

— Не, не си — успокои я Джек.

— Трябва да отида до тоалетната!

— Току-що ходи.

— Не мога да правя реверанс.

— Няма нужда от това. От кралското семейство си тръгнаха, както и повечето зрители. А пък телевизията се прехвърли на първи корт — излъга я той. — Ето ги нашите противници, не допускай да разберат, че си нервна — добави тихичко и тя кимна. Вече познаваше по физиономия Лиза и Хол; той беше висок брюнет с меки кафяви очи и винаги готова усмивка; сестра му — също така висока, с медено руса коса, вече прекарала няколко години в професионалния спорт.

За радост на Мелиса не се наложи дълго да чакат. Официалните лица се появиха на корта и двете двойки бяха избутани напред, минавайки под известния надпис: „Ако можете да приемете триумф и поражение и да застанете лице в лице като пред равни с тези двамата…“

Аплодисментите, с които посрещнаха появата им, й се сториха оглушителни и тя се огледа със страхопочитание. Просторната арена, погледната оттук, й се стори още по-огромна, а тълпата беше около сто пъти по-голяма от обичайната публика, пред която беше играла, въпреки че доста народ беше се изнесъл след класацията на единичните играчи.

— Уау! — едва не проплака тя, докато обхождаше с поглед необозримия терен; тогава съзря надписа на светлинното табло:

ДЖ. Д. ФЕРЪЛ И М. Р. ФЕРЪЛ СРЕЩУ

Х. Е. РЕНУИК И Л. Е. РЕНУИК

Божичко, моля те, не ме оставяй да се превърна на глупачка, помоли се наум, после измъкна ракетите и избра една.

Джек спечели жребия и реши да го приеме, като даде по този начин на Мелиса три гейма, за да се успокои, преди да дойде нейният ред да подава. Петминутната разгрявка доста беше помогнала и Джек й се усмихна, когато реферът даде знак за начало. Вече бяха дискутирали многократно тактиката си, но Джек набързо й припомни знаците, които си разменяха с Ейс на корта, за да поддържат връзка по време на игра.

— Не съм забравила — кимна тя и зае позиция срещу мрежата.

Хол беше пръв с безупречен удар, който не допринесе особено за самочувствието й, когато се наведе зад крайната линия, за да върне сервиса. Или по-точно да направи опит, поправи се наум, завъртайки бързо ракетата в изпотените си длани.

Сервисът пристигна по-бързо, отколкото беше очаквала; нямаше време да разсъждава. Лиза пропусна удара и топката се заби в мрежата. Петнайсет на петнайсет. Беше спечелила точка! Хол спечели гейма въпреки всичко, после Джек изравни резултата. Лиза доста варираше, но успя да поведе с два на един.

— Просто се концентрирай, когато подаваш ниско, а аз ще се опитам да водя и да пресичам ударите — каза брат й, докато излизаха за смяна на местата. Тя кимна, пое няколко пъти дълбоко дъх, задържа го и изпълни първия сервис. Той беше неуспешен, вторият мина толкова ниско, че Джек се изкуши да се хвърли настрани с ракетата си и да го подкрепи, но в крайна сметка топката излетя във вярната посока. Хол подскочи и удари силно, но Джек не се даде и изпрати остро воле, изхвърляйки топката далеч от съприкосновението й с ракетата на Лиза.

Мелиса въздъхна тежко от облекчение, докато се връщаше към крайната линия. Тя спечели гейма или по-точно казано, успя да спаси двойна грешка, а Джек свърши останалото. Два на два. Мачът продължи, всички играчи се редуваха на сервиса, което неминуемо изравняваше резултата. Шест на шест, тайбрек.

Сега вече публиката истински се вживя в играта, викаха и насърчаваха местните играчи и стадионът отново се напълни със зрители, които бяха мръднали да се поосвежат в края на единичните срещи.

Хол откри със сервис, Джек върна на сестра му, която удари към Мелиса. Тя изпрати твърдо, право воле към Хол и топката го улучи в слабините. Той изкрещя и се наведе, а от тълпата се разкикотиха, докато се влачеше приведен и обикаляше корта, използвайки ракетата вместо бастун.

— Ужасно съжалявам — заизвинява се Мелиса, като се опитваше да потисне собствения си смях.

— Да не се опитваш да провалиш първата ми брачна нощ? — изквича Хол, а тя затисна устата си с ръка.

— Добре ли си, приятелю? — попита Джек, който се беше присъединил към тях до мрежата.

— Естествено! — той се запрепъва превзето със свити колена, което предизвика още по-голямо веселие по трибуните.

Инцидентът не само отпусна Мелиса, но даде на нея и Джек така необходимото прекъсване от сервиси, за да затвърдят тайбрека, а и самия сет.

С нараснало самочувствие тя заигра много по-убедително във втория сет, виртуозно отбиваше сервиса на Лиза и което беше по-важно — задържаше своя собствен. Спечелиха със седем на шест и шест на три.

— Наистина съжалявам дето те ударих — извини се тя още веднъж на Хол, докато си стискаха ръцете. — Ти не искаше деца, нали? — не можа да се сдържи да не добави накрая.

— Не, преди да те срещна — отвърна сериозно Хол, вече обвързан с една очарователна брюнетка.

Мелиса се усмихна неуверено, без да е напълно сигурна какво трябва да му отговори. Така че се обърна към Джек, като се тресеше от възторг.

— Не е ли страхотно да се играе тук? Нямам търпение да се появя в единичната игра! — изтърси тя и след цялото й нервно напрежение допреди малко това изявление го остави напълно онемял.

Трябваше й доста време, за да слезе от седмото небе, но на следващия ден се върна към обичайната си рутина на тренировки и отработване на удари, комбинирани с наблюдение на чужда игра. Следващият ден измина по-бързо от всякога. Съблекалнята постепенно се опразваше след елиминирането на отпадналите състезатели, които отлитаха обратно за вкъщи. Тя и Джек спечелиха и втория мач, като този път играха на един страничен корт, за нейно разочарование, но загубиха третия — за играчи във високата категория. Джек загуби и третия си мач в единичната игра, но двамата с Ейс вече бяха готови за върховото състезание — титлата за мъжки двойки.

Мелиса няколко пъти се връща на централния корт, но като зрител в ложата за играчи, за да наблюдава брат си и Ейс. Ейс играеше със съвършена техника, абсолютно спокоен и успя да се класира за четвъртфиналите в единичната игра, но загуби в напрегнатия петобой. Дългите му черни коси бяха опънати с лента назад, остро изрязаните черти на смуглото му лице повече отвсякога издаваха някаква принадлежност към племето на апахите.

— Изненадана съм, че Ейс не е втъкнал пера в тази лента и не е изрисувал шарките на войната по лицето си! — отбеляза иронично Кати.

— Ти не го харесваш, нали? — попита любопитно Мелиса.

Кати поклати глава.

— Не мога да го трая! Всичките тези глупости за апахите! Всичко е за параван пред публиката — тя млъкна и хвърли кос поглед към Мелиса. — Той е като мен — дете, израсло откъм по-лошата страна на разделителната линия. Ти май вече не бърбориш непрекъснато за него? Да не ти е дошъл умът в главата?

Мелиса се усмихна едва-едва и сви рамене; все още го намираше за неустоимо привлекателен, въпреки че все по-често се улавяше, че мисли за Ник. Даже се беше обаждала на Джес да поиска адреса и телефона му, но все още не беше събрала достатъчно смелост да използва информацията.

Останала едва три дни в Англия, тя започна да събира и опакова наново нещата си и да си взема довиждане с близки и приятели; звънеше по телефона и обещаваше да пише, въпреки че и двамата — и Кати, и Джек, бяха я предупредили колко трудно се поддържат връзки от разстояние. „Те няма да разберат твоя начин на живот, а ти ще бъдеш отегчена от техния — каза й Джек. — А с другарчетата от професионалния спорт е невъзможно да се създадат близки приятелства. На корта те са твои врагове и ти не можеш да допуснеш да разберат, ако си претърпяла контузия или си изпаднала в депресия. Винаги ще трябва да криеш част от себе си. С Ейс и мен е по-различно — ние сме се специализирали в играта по двойки, но ти имаш намерение да се концентрираш в единичните състезания. Трънлива пътечка си избрала в този живот.“

Когато наближи времето за заминаване, Мелиса знаеше, че непременно трябва да види Ник, така че в събота вечер се облече и гримира по-внимателно от обикновено и тайно напусна къщата.

 

 

Ник седеше в офицерската столова, гледаше мързеливо новините по телевизията и се опитваше да се отърси след ужасната седмица на тренировки в Брекън Бийкънс. Телефонът иззвъня и той протегна ръка.

— Ленъкс.

Слуша известно време.

— Повторете, моля! — нареди той, без да може да повярва на ушите си. — Задръжте я там! Тръгвам веднага.

Тръгна бавно по централната алея между бараките към главния портал, все още несигурен, че провидението му е отредило тази среща. Пришпорвайки и себе си, и войниците с работа, той беше се опитал да изтласка Мелиса дълбоко в подсъзнанието си. И ето я сега тук, отпушвайки всички чувства и спомени, потиснати с такава мъка.

Все повече увеличаваща се група от неговия взвод беше наобиколила БМВ-то с подвижен гюрук и открито изразяваше възхищението си както от него, така и от шофьорката му. Изпепеляващият поглед, който им хвърли, ги разпръсна веднага и той спря на място на един метър от Мелиса. Не смееше да пристъпи по-наблизо: копнежът да я стисне в обятията си беше точно толкова силен, колкото и реципрочната му стойност — да я нашляпа за всички мъки, които беше му причинила. Тя изглеждаше зашеметяващо с яркорозовата си рокля без ръкави, която подчертаваше загорялата й кожа, блестящата черна грива и морскосините очи. Рокличката също така разкриваше твърде много от краката и имаше доста дълбоко деколте, ревниво прецени той.

— Да не си се побъркала? Да караш в град с гарнизон през нощта и облечена по този начин! И със смъкнат гюрук! — добави вбесено той и тутакси се намрази, когато усмивката й помръкна, както и пламъчетата в очите й. В следващия миг брадичката й се вирна войнствено.

— Тук съм на сигурно място, нали така? — не му спомена за пияния войник, който опита да се покатери в колата й, докато разпитваше за посоката, нито че се наложи да се прости с единия си стоп, за да се спаси от него.

— Да. Въпросът е защо?

— Утре напускам Англия. Исках да си вземем довиждане.

Мелиса лека-полека губеше почва под краката си. Никога не беше го виждала толкова дистанциран, сивите му очи — студени като кремък. Трябваше да събере всичката си смелост, за да посрещне погледа му.

— Исках само да ти кажа, че съжалявам, дето хукнах тогава по този глупав начин и също… ще ми се Шийна да не беше се появявала — изтърси внезапно, изчервявайки се като домат.

Сърцето му пропусна един удар, въпреки че не смееше да разтълкува значението на последните няколко думи.

— Знае ли някой, че си тук? — внимателно попита той.

— Не, мама предполага, че ще прекарам нощта в Белууд, а баща ми сигурно си мисли, че съм още в Лондон — изрече бързо тя, цветът на бузите й отново се завръщаше — свеж и с една идея по-розов от роклята й.

Ник се отпусна и се усмихна, после бавно и някак със страхопочитание я взе в прегръдката си, задържа я за миг, притискайки я с всичка сила, вдишвайки тръпчивия аромат на кожата и косите й.

Един войник, който не можа веднага да познае Ник, изсвири с пръсти, после по лицето му плъзна тръпка на ужас, когато Ник обърна глава и го изгледа вбесено.

— О, боже! Извинявайте, сър! — смотолеви войничето и побърза да продължи пътя си.

— Наоколо няма нито едно уединено място — изръмжа Ник. — Отиваме на хотел — реши и отново я пусна на мястото й, после прескочи през вратата до нея. Обясни й откъде да мине и се облегна назад, наслаждавайки се да я гледа как шофира, като погледът му се спираше най-вече на гладкото й опънато бедро. Никога преди това не беше си давал сметка колко възбуждащо може да ти действа жена, която сменя скоростите.

— По дяволите! — изруга неочаквано той, спомняйки си за кондомите. — Трябва да спрем до някоя бензиностанция или нощна аптека — обясни той, уловил въпросителния й поглед.

— О! Ами… добре. Но аз вземам таблетки — информира го срамежливо, добавяйки бързо: — Беше идея на Кати — за регулиране на… нещата — завърши притеснено: поражението й в Бекънхем се дължеше отчасти на това, че играта съвпадна с цикъла й.

— Разбирам. В секса има повече неща за опазване от една нежелана бременност.

Той самият винаги беше използвал презервативи, още преди ерата на СПИН-а, никога не се доверяваше на момиче, което твърдеше, че било „чисто“. Стареца беше набил в главите им с Рори този урок още в най-ранна юношеска възраст от страх да не ги манипулира някое жадно за титла и наследство девойче. Но сега си даваше сметка, че не желае тази тънка бариера помежду им.

— Нямаше нужда да ми се доверяваш чак толкова.

— Но аз ти имам доверие! — изрече простичко тя със своята прекрасна усмивка.

Ник нежно погали бузата й, после отдръпна ръка. Още сега би я нападнал, тук, в колата, ако продължаваше да я докосва. Молеше се на небесата да има свободна стая в „Ред Лайън“.

За щастие такава имаше. Той провеси отвън табелката „Не ни безпокойте“, заключи вратата и остави телефона отворен, преди да се обърне към нея. Гледа я втренчено известно време, после и двамата се спуснаха един към друг.

Неговата страст веднага преля в нея и я възпламени — сякаш отново бяха в неговия апартамент, повторен каданс на миговете преди появата на Шийна. Дрехите се оказаха трудна бариера, трескаво се сваляха и хвърляха встрани, докато я положи на леглото, покривайки голото й тяло със своето.

Целуна я жадно, ръцете му докосваха ненаситно всеки сантиметър от тялото й, преди да разделят бедрата й и да плъзне нетърпеливи пръсти във влажното й отвърстие. Напомняйки си непрекъснато, че е девствена, той задържа копнежа си до мига, в който тя бе напълно влажна и готова за него, без да спира да движи ритмично ръката си. Тя се страхуваше от самия акт единствено когато през ума й минеше споделеното преживяване на някоя от съученичките й с момчета на тяхната възраст.

— Отпусни се, съкровище — измърмори Ник в устните й. Самият той беше достатъчно напрегнат и за двамата.

Бавно и нежно, проникна в нея. Господи, толкова гореща беше тя. Толкова гладка, толкова очакваща го, той стисна зъби, изчаквайки собствената й страст да я поведе и движенията й да му подскажат неговото поведение. Бавно и още по-внимателно той навлезе в дълбините й, ускорявайки движенията си и силата на тласъците, изтръгвайки кратки викове и гърлени стенания от отмалялото й същество.

Мелиса никога не беше предполагала, че сексът може да бъде нещо толкова красиво; вълна подир вълна неземно блаженство заливаха отпуснатото й тяло, тя копнееше да се слее с Ник, да стане част от него. Вкопчи се с ръце и крака около тялото му и сякаш някой я понесе нагоре и все по-високо към недостижим небесен купол, където целият свят експлодира в хиляди малки късчета. Изкрещя, цялото й тяло се разтърси в спазъм, който постепенно заглъхваше и отшумяваше, и накрая отвори очи, за да открие Ник, вторачен нежно в нея.

— Никога не съм си мислила, че ще бъде нещо толкова… Винаги ли е толкова прекрасно?

— Само с мен — отсече Ник. — Ще го намразиш с всеки друг мъж — добави той и я целуна по устните, преди да отдели тялото си от нея. Претърколи се настрани, без да я изпусне от обятията си, а тя се сгуши в него, почти мъркайки от удоволствие, когато той замилва гърба и раменете й.

— Не съжаляваш, че си с мен вместо с Ейс, надявам се? — не се стърпя да запита и настръхна в очакване на отговора.

Тя се извърна в прегръдката му и го погледна право в очите, докато се опитваше да намери думите, с които да опише отношението си с Ейс Дилейни.

— Повечето млади тенисистки имат в стаите си плакати с Ейс и дните им минават в мечти по него — започна бавно тя. — Това се отнася за повечето момичета, но за мен беше по-различно. Мъжът от постера влезе в нашата къща, когато бях на четиринадесет, и каза: „Здрасти, сладурче, ще станеш красавица“. Бях убедена, че това е мъжът за мен.

— Какво? Минало време? И какво промени становището ти?

— Ти, предполагам. Разбираш ли, никога не съм ревнувала от приятелките му. Казвах си, че те нямат значение за него, но те всъщност нямаха значение за МЕН. Но когато Шийна нахлу в апартамента ти, сякаш мястото й принадлежи, сякаш притежава теб…

— Аз ти обясних ситуацията — прекъсна я Ник, чувствайки, че вече достатъчно време са изгубили в приказки за други хора и убеден, че между нея и Ейс всичко е стигнало до логичния си завършек. Отново я обърна по гръб, вклини колене между краката й, за да ги раздалечи, и опъна ръцете й встрани.

Този път нямаше нужда да се бърза и той използва цялото си умение да я доведе до върховата точка, преди да проникне в нея. Силата на едновременния им оргазъм изненада и него самия, а Мелиса почти загуби съзнание.

По-късно дълго стоя буден, опрян в куп възглавници, като я държеше в обятията си, докато спи. Отказваше да се поддаде на собствената си умора, за да не прекъсне сладостта на мига. Утре — не, днес, осъзна той с внезапна болка, щяха да се сбогуват.

Прекалено скоро късата лятна нощ се оттегли, за да отстъпи място на ярко утринно зарево и Мелиса се размърда, протегна се мързеливо и му се усмихна сънливо.

— Наистина ли трябва да тръгнеш тази сутрин? — попита той, но не й остави време за отговор. — Забрави го, беше егоистично от моя страна. Разбира се, че трябва да заминеш. Това е големият ти шанс по пътя към успеха.

— Ако не отида, винаги ще ме измъчва мисълта колко ли добре бих могла да се представя — бавно изрече тя. Толкова отдавна очакваше този ден, а сега й идваше да ревне на глас.

— Ще дойда да те гледам веднага щом ми бъде възможно — обеща, въпреки че с нейните непрекъснати пътувания и неговите разквартирувания вероятността да бъдат по едно и също време на един и същи континент беше минимална. — Хайде да определим датата — внезапно предложи той. — Още сега. Всяка година на този ден, през този уикенд, ще се срещаме тук, каквото и да се случи в нашия живот.

— О, това е чудесна идея! — съгласи се с готовност тя, после въздъхна дълбоко. — Виж, вече е светло — промълви тъжно. Притисна се до него и той я задържа за миг с желание да спре времето, но слънцето се издигна още по-високо и скоро се дочуха звуците на обичайното хотелско ежедневие; започваше още един ден. Закусиха в леглото, любиха се още веднъж, много бавно — сладки благословени последни мигове, после започнаха да се приготвят за тръгване.

Излязоха бавно навън с вплетени пръсти и спряха до колата на Мелиса. Тя трябваше да се срещне с родителите си на летището и да остави БМВ-то на Роуз, за да го използва по време на отсъствието й.

— Ще ти кажа довиждане, тук и сега, и ще позвъня на един приятел да дойде да ме вземе — изрече той с равен тон, сякаш просто й съобщаваше факт. Така му се искаше да я притисне в обятията си и да я задържи! Целуна я още веднъж, силно и настойчиво, оставяйки завинаги отпечатъка си върху нея, после отстъпи назад и й отвори вратата. Тя запремята ключовете, погледът й беше замъглен от сълзи. Най-сетне улучи стартера и се подаде навън за една последна целувка, преди да завърти ключа и да си замине.