Маргарет Керъл
Изгрев над Монтана (30)

Глава ХХХ

През следващите седмици Бренди открадваше всяка минута, за да бъде до леглото на Джейк. Лекарите и сестрите трябваше насила да я измъкват оттам, за да извършват своите изследвания и наблюдения. Тогава Бренди отиваше в предизборния щаб и се заравяше в работа. Айла и останалите от екипа правеха всичко възможно, за да върви гладко кампанията, и понякога й беше съвестно, че не е така всеотдайна, както преди. Често й се случваше да застине с поглед, втренчен в празното пространство, неспособна да вземе каквото и да било решение. Твърде изтощена беше от недоспиването, а заплахата да загуби мъжа, когото обичаше, отнемаше всичките й сили.

Арт Уилсън, този свадлив и опак старец, й се притече на помощ. Не без участието на Айла той постепенно взе нещата в свои ръце. Всеки ден се отбиваше, за да контролира работата на екипа, и придвижваше нещата с привичната му грубовата непосредственост.

— Я ме чуйте сега, момчета и момичета. Щом като Бренди не може да ви държи изкъсо както преди, с това ще се заема аз, и не си мислете да се отпускате. Ще се придържаме към нейния план и не искам да чувам никакви възражения. Ясно ли ти е, Джак?

Бренди едва успя да потисне напиращите сълзи в очите си, а гърлото й се стегна от вълнение, но се засмя с всички останали. Свадливият стар Арт! Кой можеше да очаква, че ще защитава нейния план? И как само се опитва да ги сплаши с шефката, като че беше някакво страшилище. И без това горките сътрудници бяха толкова респектирани от него, че подтичваха като зайци, само за да му угодят. Но едно трябваше да се признае — работата вървеше много добре. От време на време някой се осмеляваше да й изрази съчувствие.

— … Ъъъ… Бренди — неловко започна един късен следобед Джак, като я изтръгна от унесеното й вцепенение. — Бренди, да ти взема ли нещо освежаващо за пиене? Или да ти направя чаша чай?

В погледа му се четеше загриженост.

— Не, благодаря ти, Джак, но много мило от твоя страна да ми предложиш.

— Аз… аз от все сърце се надявам, че всичко ще се оправи. Искам да ти кажа, че ние двамата невинаги сме се разбирали добре, но знаеш, че понякога говоря, без да се замисля. Просто не мога да се удържа, а после съжалявам…

Той така смутено пристъпваше от крак на крак, че я разсмя. Доколкото можеше да се досети, това трябваше да послужи като извинение. И звучеше напълно искрено. Стана от бюрото и се приближи по-близо до него.

— Благодаря ти, Джак.

И го прегърна, за най-голямо негово изумление.

По-късно разказа на Айла за това.

— Бедният, той едва не се вкамени, стоеше вдървено като статуя и побеля като платно. Мисля, че очакваше да го нападна.

Айла се отбиваше към края на деня, за да следи нещата и да помогне с каквото може. Нейната сдържаност и топлота действаха като противовес на стария заядливец Арт. Подкрепяна от тях двамата, Бренди се справяше някак през деня, а дългите нощи прекарваше в бдение до леглото на Джейк.

Не преставаше да се измъчва от мисълта, че е била невероятно глупава насила да се убеждава, че не обича Джейк. Как е могла да допусне, че може да живее без него? А сега животът му висеше на косъм и тя не можеше да си представи света без него. Като си помислеше, че някога се бе заклела никога да не му проговори! Може би никога повече нямаше да може да я чуе, но сега тя му говореше непрекъснато.

Чувала бе, че изпадналите в кома всъщност чуват и дори разбират какво им говорят. С мек нежен шепот му повтаряше колко го обича, какъв ще бъде животът им, когато се оправи. Разказваше му за своето детство и за следването си в колежа. Каза му колко съжалява, че толкова късно бе осъзнала любовта си към него. Държеше ръката му и я галеше, докато сестрите не я изгонеха или пък вуйчо й не я отмъкнеше навън, за да хапне нещо и да си почине малко.

Понякога просто седеше до леглото му и гледаше бледото му лице под бинтовете. Изглеждаше толкова млад и беззащитен. Опитваше се да си представи какъв е бил като дете. Понякога й се струваше, че той я вика, че долавя слаб шепот, но устните му бяха все така неподвижни, а ръцете му оставаха отпуснати безжизнено край тялото.

Една вечер сестрите решително я изблъскаха навън, сериозно обезпокоени за здравето й.

— Крайно време е да си починете — каза й по-младата от тях. — Напразно се изтощавате, като седите тук. Той никъде няма да отиде.

Когато видя отражението си в огледалото на тоалетната, разбра защо сестрите бяха толкова загрижени. Отслабнала бе невероятно, под очите й имаше кръгове, а лицето й бе изгубило всякакъв цвят. От огледалото я гледаше лице, остаряло с десет години.

Времето течеше бавно, а дните се сливаха в едно безконечно очакване. Люшкана между добрите новини за хода на кампанията и липсата на промяна от болницата,

Бренди все повече губеше надежда. Опитваше се да разбере нещо от доктор Биймън, когато идваше на визитация, но той не беше склонен да обсъжда каквото и да било.

Затова сърцето й се сви от тежко предчувствие, когато един ден й позвъни секретарката му, за да я покани в неговия кабинет. Опита се да се окуражи, като си представи, че са се появили симптоми за излизане от комата и я викат, за да я зарадват с новината. Изпълнена с вълнение, Бренди нетърпеливо изчакваше хирурга, за да се върне по-скоро при Джейк.

Доктор Биймън се появи на вратата.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате, госпожице Станууд.

Тя кимна и с очакване го погледна, сигурна, че ще й съобщят за подобрението на Джейк. Вчера й се бе сторило, че изглежда много по-добре.

Той поразмести книжата по бюрото си, облегна се назад, а погледът му се рееше някъде над главата на Бренди.

— Ще се опитам да ви го обясня колкото може по-ясно. Господин Милбърн е получил тежка травма на черепа. От доста време е в кома и не показва никакво подобрение. Вярно е, че комата понякога продължава дълго време и има случаи, когато някои са излизали от нея след месеци. Но колкото повече трае, толкова по-малка е вероятността това да стане. А дори и да се случи, продължителното състояние в кома може сериозно да увреди мозъка.

Бренди го погледна през пелена от сълзи. Лицето му сякаш плуваше пред очите й и тя едва чуваше мекия му глас.

— Трябва да започнете да мислите за себе си и за своето бъдеще. Не мога да ви попреча да се надявате, макар че шансът да се оправи с минимален. Не бива да се заблуждавате, че ако излезе от комата, той ще бъде същият като преди. Необходимо е по-скоро да свикнете с тази мисъл и да следвате своя собствен живот.

— Но той се подобрява! — извика Бренди. — Сигурна съм, че от вчера изглежда много по-добре!

— Всички искаме да е така, госпожице Станууд, но не откриваме подобни симптоми. Понякога надеждата ни е толкова голяма, че ни се иска да вярваме в невъзможното. Но в случая…

Той поклати глава и продължи да й говори нещо с бащински глас, но тя престана да го слуша.

Кога бе излязла от кабинета и какво бе отговорила на доктора, не помнеше. Само една мисъл се въртеше в ужасеното й съзнание — да бъде при Джейк, да му говори и да го гледа. Стоеше до леглото му, втренчена в бялата стена, когато пред втрещения й взор изникна неочаквана картина — студиото на Томас Литълхорс, малката му къща сред изгорялата трева и неговото лице.

Какво бе казал той? Нещо за младите индианци, подлагани на проверка, преди да ги признаят за пълноправни сред мъжете в племето, и за подобните изпитания, които я очакваха. Това проверка ли беше? Да гледа как гасне Джейк и да седи, безпомощна да му помогне?

— Бренди?

На вратата се показа Сузи с букет маргарити в малката си ръчичка. Детето с разширени очи оглеждаше болничната стая и се колебаеше дали да влезе. Бренди изтича до него и го грабна в прегръдките си.

— Донесох на Джейк малко цветя. Мислех, че ще му харесат. Кога ще си дойде? Откакто го няма, не съм яздила голям кон.

Бренди понечи да обясни на Сузи какво бяха казали лекарите. Защо момиченцето да храни напразни надежди. Но като надникна в големите му кафяви очи разбра, че не трябва да го лишава от непоколебимата му увереност, че Джейк ще се върне.

Изглежда Сузи усети вътрешната й борба.

— Не се тревожи, Бренди, той ще се оправи. Знаеш, че на Джейк нищо лошо не може да се случи. Той няма да умре, защото много ни обича.

Бренди притисна до сърцето си храброто момиченце. Изведнъж си припомни останалата част от предсказанието на Томас — беше й казал, че ще издържи проверката, че ще премине през тежките изпитания, които й предстоят. Знаеше, че съдбата й завинаги е свързана с Джейк, а това значи, че и той ще издържи.

Усмихна се. Сузи беше права. Прекалено много ги обичаше и двете, за да умре. И преди бе успявала да преодолее всякакви трудности. Невинаги бе побеждавала, но не се беше предавала без борба. И сега няма да се предаде.

— Сузи — склони глава към детето, — продължавай да се упражняваш в езда. Защото Джейк ще иска да види колко си напреднала, когато се върне от болницата.