Маргарет Керъл
Изгрев над Монтана (27)

Глава XXVII

Всички обитатели на ранчото бяха включени в приготовленията за празника. За скарата на открито беше изкопана яма, в която дървените въглища се бяха превърнали в рубинени въглени, а капещата мазнина от въртящите се на шиш огромни късове говеждо месо изпълваше въздуха с апетитен аромат. Малък електромотор осигуряваше ритмичното въртене, за да може месото да се изпече равномерно и да хване коричка. Ранчото се славеше с ненадминатия вкус на приготвяната по този начин скара и никакви модерни нововъведения не можеха да я затъмнят. Върху една по-малка огнедишаща яма вреше огромно гърне с фасул, окачено на железен триножник. Съседите започнаха да пристигат — кой с купа салата, кой с вкусен сладкиш. Под навеса се мъдреше неизменната за такива случаи бъчонка бира.

Бренди не очакваше да се събере такава голяма тълпа за рождения й ден, но след това се сети, че от Коледа насам не бе чувала някой да прави празненство. Пролетта и лятото са усилно време за фермерите — трябва да се грижат за новородените телета, трябва да се пасат стадата, да се дамгосват говедата, да се коси и събира сеното, а наскоро беше привършило и прибирането на зърното. Не бе имало време за празненства и сега хората се радваха на случая да се повеселят.

Измежду гостите нямаше хора от Билингс или от политическите приятели на вуйчо й от Хелена. Това бяха съседи — ранчероси и фермери от източната част на щата — и всички тях ги свързваше общият им начин на живот. Богати скотовъдци или дребни земевладелци, те бяха преминали през борбата за оцеляване, корените на тяхното съществуване бяха в земята и сетивата им неуморно следяха промените на капризната понякога природа. Бренди харесваше тези силни и несложни за разгадаване хора, въпреки че не би могла да живее като тях.

Неочаквано за самата себе си тя искрено се радваше на всеки новопристигнал гост. Повечето хора не бе виждала от коледното парти, но всички я помнеха и топло я поздравяваха за празника. Получи няколко ячки потупвания по гърба от силните фермерски ръце, а съпругите им едва не я задушиха в мощните си обятия.

— Бренди, скъпа — хокаше я ласкаво жената на Ед Шрьодер, — не сме ти виждали очите от зимата. Както чувам, отново си се превърнала в градската госпожица, откакто си се преместила в Билингс.

— Ни най-малко, Бес.

Бренди едва се сдържа да не се изсмее при мисълта, че тукашните хора смятат Билингс за гнездо на градските пороци и изкушения.

— Съжалявам, че не можех да идвам по-често. Сузи ми се оплака, че никой не иска да я заведе да види пак бизоните.

Бес поклати глава.

— Ах, тези глупави животни. Ед толкова се гордее със страховитите си хибриди. А ти се вслушвай в думите на детето, когато ти казва, че трябва да прекарваш повече време в ранчото. Само веднъж да ми дойдеш на гости в четвъртък, когато меся хляба за цяла седмица, никога няма да куснеш от градския. Ако се боиш да не напълнееш, направо ще ти кажа, че едно — две килца няма да ти дойдат зле.

Бренди от сърце се разсмя на препоръката и огледа отдалечаващата се фигура на Бес, по която можеше да се отгатне, че често пощипва от домашно печеният хляб. Както при повечето фермерски жени, в набитото й тяло се криеше сила, която не отстъпваше на мъжката.

Мъжете се събраха, за да играят на подкови. Някои от жените се присъединиха към тях, а останалите насядаха под сенките и се заприказваха за децата си и тежкия труд по поддържането на домакинството в една ферма. Повечето от тях не помнеха откога не бяха сядали на раздумка без мисълта, че са оставили толкова недовършени неща. Бренди получи топли благодарности, че благодарение на рождения й ден са намерили извинение да поседят на приказки и да не правят нищо.

Заобиколена само от жени, Бренди почувства неудобство, което постепенно започна да прераства в паника. Държаха се към нея мило и дружелюбно, лицата им вече й бяха познати, но да прекара целия следобед в посръбване на бира и безконечни разговори за консервиране и детски болести — това вече не можеше да понесе. Като че тъмна сянка надвисна върху нея и си помисли, че е дотук, повече не може да издържа. Опита се да привлече погледа на вуйчо си.

— Я ела, Бренди! — гръмогласно я повика той. — Ще ти покажа какво значи истински спорт.

Едва ли някога Бренди бе мислила, че ще се състезава в хвърляне на подкови. Но точно сега предложението беше добре дошло, за да се измъкне, и след минути вече се смееше и се шегуваше с мъжете. На помощ й се притече точното око и сигурната ръка, които бе наследила, както и придобитата от ездата пъргавина и издръжливост на ръцете. Да хвърля подкови не й се видя толкова трудна работа, колкото си бе мислила. Не че винаги улучваше и беше между победителите, но поне не се посрами.

През цялото време Джейк беше някъде около нея. Нито веднъж не се приближи толкова, че да я докосне или да й каже нещо. По всичко личеше, че добре се забавлява. Понякога Бренди се питаше дали е сдържан по природа или е такъв само към нея, но като го наблюдаваше как непосредствено общува с хората, заключи, че едва ли познава достатъчно добре всички страни на този силен и мълчалив каубой.

Когато очите им случайно се срещнаха, той така щастливо й се усмихна, че я заболя от копнеж по горещите му силни ръце. Опита се да вземе участие в разговорите около нея, но не бе способна да се съсредоточи, нито чуваше какво й говореха. Искаше само едно — да бъде сама с Джейк.

Измисли някакъв претекст и се отдели от множеството. Може би Хети имаше нужда от помощ в кухнята. Просто искаше да се махне и от гостите, и от Джейк поне за момент. Малко работа щеше да й помогне да се отпусне. Само така можеше да набере сили, за да се справи с останалата част от тържеството и бъркотията от чувства, които бушуваха в душата й.

При звука на затръшнатата врата Хети вдигна глава и се ухили широко.

— Чудех се колко още можеш да издържиш на тази олелия. От ден на ден ставаш все по-силна. Ела сега и ми нарежи тези зеленчуци.

Бренди не можа да скрие изненадата си.

— Как можеше да знаеш, че ще дойда?

— Скъпа, защо мислиш, че седя тук и се туткам със салатите и сладоледа, след като те донесоха повече, отколкото е необходимо да се нахрани цяла армия? Просто не мога да понасям бърборенето. По цели седмици се занимавам с приготвяне на зимнината и не виждам нищо забавно в тази работа. Защо тогава да прекарам целия следобед, като слушам как тази или онази си прави консервите? Ако им се ще да приказват, защо не изберат друга тема на разговор, а не това, което вършат по цял ден.

Хвърли поглед към Бренди и се засмя.

— Тъкмо си ми дошла на крака, я ми разкажи с какво се занимаваш. Разкажи ми за проклетата предизборна кампания.

Бренди с готовност се подчини. Хети беше добър слушател и често я изненадваше със смислените си забележки за този или онзи виден гражданин на Билингс.

Направиха си кафе и увлечено си бъбреха, докато режеха зеленчуците. Беше минало достатъчно време, преди Хети да издебне една пауза и да попита:

— Какво става с твоя префинен градски приятел? Нещо не го споменаваш напоследък.

Бренди въздъхна.

— Той ми изпрати за рождения ден комплект пътни чанти. Според него те ще ми напомнят, че е време да се върна на Изток. Май ще се наложи да го направя по-рано, отколкото бях възнамерявала.

Вложи в гласа си възможно най-захарните нотки, на които беше способна. Някои не биха доловили тежкия сарказъм в думите й, но Хети добре я познаваше. Тъкмо се канеше да се надсмее над прекалената самоувереност на Грег, когато се сепна от нечия едра сянка до вратата. Беше Джейк и по израза на лицето му можеше да се прочете, че е потресен от чутото. Като че внезапно беше видял призрак.

— Дойдох, защото си помислих, че е време да ви повикам. Скарата е готова и трябва да се сервира обяда.

Гласът му звучеше рязко, макар че се мъчеше да се усмихва.

Но какво му става? Бренди продължаваше да си задава този въпрос, докато двете с Хети изнасяха салатите и ги поставяха върху застланите маси на открито. Тя се бе пошегувала. Ще се наложи да го дръпне настрани след празненството и да му обясни всичко.