Маргарет Керъл
Изгрев над Монтана (25)

Глава XXV

Дали шестото чувство не бе подсказало нещо на Грег, толкова зачестиха неговите жестове на внимание? Обаждаше й се редовно и й изпращаше забавни писъмца, а веднъж седмично на името на Бренди се получаваше красив букет цветя с неговата визитна картичка. Връзката им бе достатъчно неангажираща и далечна, за да смущава отново събудената чувственост на Бренди, но самото й съществуване й напомняше, че някъде има един друг свят, който я очаква.

Силният, почти примитивен стремеж към обятията на Джейк можеше да бъде преодолян само по един начин — да се върне на Изток и да остане там. Бе се опитала да му обясни защо между тях не може да се получи нещо трайно, но той мрачно се усмихна и отвърна:

— Готов съм да почакам още малко, скъпа, но това няма да трае вечно. Знам, че ще дойде време, когато ще осъзнаеш, че сме родени един за друг. Защо не се решиш най-сетне? Бог ми е свидетел, аз съм търпелив човек и знам какво искам, само че не изгубихме ли вече твърде много време?

— Но, Джейк, не мога! — с вик го прекъсна тя. — Аз просто не мога да си представя да водя живот като твоя. Нито пък ти би се чувствал добре в света, към който се стремя. Ние имаме твърде малко общи неща.

— Така е, Бренди — нищо друго, освен нашата любов. — Той сграбчи ръцете й и я принуди да го погледне в очите. — Нищо общо, освен любовта, която изпитваме един към друг.

Бренди с усилие се изтръгна от болезнената хватка и поклати глава:

— Не. Не мога.

Извърна се и с непослушни крака забърза да излезе, за да не покаже слабостта си и вътрешното си объркване. С всяка стъпка сякаш преодоляваше обратното притегляне, което оказваше върху нея настойчивият му поглед, прикован в гърба й. Вбесяваше я неговата спокойна увереност. Защо бе толкова непоколебимо сигурен, че тя ще се предаде най-накрая?

С наближаването на изборите работата толкова я погълна, че имаше правдоподобно извинение да не отива в ранчото. Не й се искаше да се въвлича в нови конфликти и предпочиташе да говори с вуйчо си по телефона. Той нито веднъж не спомена, че знае за спречкването и с Джулия, а може би и тя не бе му казала. Сигурно беше, че Джулия е все още там и се занимава с довършването на строежа.

Екипът от помощници и доброволци се бе сработил най-сетне и, макар че не можеше да се нарече отлично смазана машина, действаше успешно. Опонентът Том Бейнбридж твърде прибързано се бе опитал да атакува доброто име на Хауи — явно се боеше, че ако съперникът му се представи блестящо в собствения си избирателен район, после ще бъде невъзможно да го стигне в надпреварата.

Нападката бе отправена на пресконференция в Грейт Фолс, родното място и политическата база на Бейнбридж. В подготвеното си изявление той обвини Хауи Морисън, че е инструмент в ръцете на богатите собственици на мини и едрите земевладелци, за да наложат своите интереси, без да се интересуват от средния монтанец, който с труд изкарва прехраната си. Като доказателство за това той прочете списък на главните поддръжници на кампанията „Хауърд Морисън — конгресмен“, като наблегна специално на Арт Уилсън, когото нарече „създател на крале“.

Бренди остана много доволна, когато един от доброволците й донесе запис от тази пресконференция. От самото начало бяха предвидили това обвинение и бяха готови за отпор. Обади се на Питър Корниш, един от приятелите й от семинара, за да сподели с него какво бе намислила. Питър беше млад, но един от най-блестящите умове в групата.

— Ама и този си го бива, Бренди. Показа си рогата твърде рано. От цялата група твоят кандидат е първият, когото атакуват. Как смяташ да действаш?

— Хауи веднага ще изрази задоволството си, че е повдигнат този въпрос, и ще огласи списъка на подкрепилите финансово неговата кампания — те са вече над две хиляди и, като се пресметне средно на глава, се падат по-малко от двадесет долара. И виж сега какво става — хората с големите пари, — хората от средна ръка и пенсионерите, всички те, независимо от доходите си, поддържат нашата кампания. Точно това ще каже Хауи — колко е прекрасно, че всички избиратели от района застават така сплотени зад неговата кандидатура.

— Страхотно, но как ще решиш проблема с председателя на кампанията? Предишният път като ми се обади ми каза, че е безогледен манипулатор и адски богат.

— Да — с известно неудобство трябваше да признае тя. — Аз наистина вдигах олелия до бога заради тарикатските му трикове. Трябва да призная обаче, че след като му свикнах на номерата, се научих да играя с него с открити карти и май досега не ме е измамил. Да не говорим, че познава този щат като собствения си джоб.

— И така да е, как старият паяк ще закърпи тази дупка в мрежата си? Като си седи в креслото и пуфка със смърдящата си пура? Трябва да мислиш за отпор на нападението, Бренди.

— Питър, слушай внимателно. Направих някои проучвания за него и резултатите са неочаквано добри. Сам ще се убедиш, като ти кажа, че той се е издигнал със собствени сили, започвайки от абсолютната нула. Всеки цент от богатството си е натрупал с упорита работа.

— Да ти завиди човек на късмета, Бренди. А аз съм се забил тук в Охайо с кандидат, който отказва да крънка пари.

— Не бях се замисляла досега, Питър, но щом казваш, сигурно съм късметлия. Вярно е, че моят кандидат е почти съвършен, ама само да беше видял с какъв щаб започнах в началото. Друг на мое място би се гръмнал. А ти, Питър, не се нуждаеш от късмет, ти си просто върховен. Знам, че нищо не може да ти се опре.

— Задължен съм ти за тези думи, Бренди. Знаеш как е — в нашия бизнес трудно се намират приятели и лесно се печелят врагове. Струва ми се, че си избрала правилна стратегия. Обаждай се, когато можеш, а аз ще пусна новината на останалите от нашата, банда.

Нашата банда. Това й хареса. Караше я да се чувства отново дете.

Когато й трябваше някой, върху когото да излее недоволството си или да се оплаче, отиваше при единствената си довереничка Айла. Не можеше да занимава Хауи с проблемите си, но разчиташе на здравия разум на неговата съпруга, която не се колебаеше да му предложи някои идеи, ако се убедеше, че ще помогнат. Трудно се убеждаваше, спореше разпалено, но имаше неоценимото качество да изслушва внимателно всичко, от оплаквания до най-смелите хрумвания. Все повече се сближаваха помежду си и Айла не криеше, че се тревожи за личния живот на младата си приятелка.

Една вечер, както седяха удобно сгушени върху дивана във всекидневната на Бренди с по чаша вино в ръце, тя разказа цялата история с Джейк и нищо не скри — как бяха привлечени от взаимната си страст, недоразумението между тях, повторното откриване на непреодолимото им привличане, въпреки че отричаше любовта да е причина за това.

— Проблемът, Айла, е, че не виждам начин Джейк да се приспособи към моя начин на живот. Когато тази пролет се върнах за няколко дни на Изток, отново се убедих, че мястото ми е там — въпреки нещата, които не харесвам в Ню Йорк. Казвала съм ти за Грег — той е от мъжете, които разбирам. О, не мисли, че го смятам за единственият и съвършеният. Но той е точно този тип мъж, от когото имам нужда. В началото наистина си помислих, че се влюбвам в Джейк, но после разбрах, че е говорело само тялото ми.

— Сигурна ли си, че не е било сърцето ти? Имам усещането, че всичките ти заключения — а те не са много мъдри — идват от главата ти. Просто си мисля, че не искаш да чуеш това, което се опитва да ти каже твоето собствено сърце.

— Не, сърцето тук не е намесено. Освен че не мога да му вярвам напълно, ние нямаме много общи неща помежду ни, а и не бих могла да прекарам живота си в Монтана — ако трябваше, щях да умра.

Когато осъзна какво бе казала, Бренди обви с ръце Айла и възкликна:

— Съжалявам — нямах предвид… знаеш какво значи за мен твоето приятелство. Но не виждаш ли — ти ще живееш във Вашингтон след изборите през ноември. И аз ще бъда там и ще можем отново да сме заедно — Хауи, ти и аз.

— Сигурна ли си, че нещата ще бъдат същите като сега? — Попита Айла. — Вашингтон ще ни промени всичките, бъди сигурна. Не — тя вдигна ръка, за да спре възражението на Бренди, — няма да споря с теб, само ти казвам какво мисля. Винаги ще ти бъда приятелка, каквото и да направиш, но мисля, че грешиш за Джейк. Той е чувствителен и интелигентен и води такъв живот не защото е принуден, а защото го мисли за добър начин един мъж да изживее дните си. И съм съгласна с него.

След този разговор Бренди често се връщаше в мислите си към тези думи. Не можеше да ги приеме. Единственият път за нея бе на Изток, там трябваше да бъде нейният дом.

Джейк беше търпелив с нея. Пишеше й хубави писма, в които описваше живота в ранчото, телефонираше й, за да я пита как върви кампанията. Това, което я изненадваше, бе, че не настояваше да се виждат.

— Бренди, нямам намерение да приема лудата ти идея, че между нас има само сексуално привличане, което ще изчезне с времето. Желая те повече от всичко на света, но искам от теб повече, отколкото можеш да ми дадеш в този момент. Признавам, че ми е трудно да не те виждам, но докато не дойдеш при мен безрезервно, няма да се срещаме.

— Безрезервно? — сърдито повтори тя. — Това е твърде голямо изискване, Джейк, след като не искаш да ми се откриеш докрай. Защо да спорим — това до никъде няма да ни доведе. Нека просто приемем факта, че се привличаме чисто физически и да оставим нещата, каквито са.

Но в една прекрасна нощ, когато небето беше пълно със звезди и тишината особено й тежеше, той се появи пред вратата й. Изглеждаше уморен и много сериозен. Беше късно, тъкмо се бе изкъпала и се бе загърнала в хавлията, когато долови лекото почукване.

— Трябваше да те видя — каза той. — Нямаше да издържа, ако не бях дошъл.

Безсилна да устои, Бренди падна със стон на неочаквана радост и копнеж в обятията му, жадна за неговата сила, притискаща го с все сила, сякаш причинявайки му болка, можеща да спре онази, разкъсваща душата й.

— Джейк, толкова те желая! Не искам да мисля за бъдещето, когато си така близо до мен. Искам да ме любиш, да ме любиш така, както в първата ни нощ. Направи го, Джейк, за да не го забравя никога.

— Ти никога не ще го забравиш — промълви той, — нито аз.

Сведе глава към полуотворените й устни, и двамата бавно се свлякоха на пода, докосваха телата си, шепнеха страстно имената си и потъваха в онези безкрайни, спиращи дъха целувки, след които в очите притъмнява, а огънят на желанието лумва с неудържима сила.

Тялото й проблесна, когато той разтвори робата й. По гърдите й още имаше капчици влага и той с благоговение зацелува розовите зърна.

— Тялото ти е толкова прекрасно, любима… Искам да бъде мое завинаги.

— О, Джейк — изстена тя, жадуваща за първичната мощ на силната му прегръдка. — Вземи ме сега! Направи ме твоя.

Небето беше започнало да просветлява, когато заспаха сгушени един в друг с утолени от любовта тела. Тази нощ бяха постигнали пълното сливане и тя знаеше, че дори след като си тръгне, за да започне своя нов живот, винаги ще трябва да се бори със самата себе си, за да не се втурне към обятията, на Джейк.

Рожденият й ден беше през септември и вуйчо й настоя да го отпразнуват в ранчото.

— Къщата почти е готова — каза — и си мисля, че наистина ще я харесаш, ако я видиш каква е станала. Искаме да устроим първия ти рожден ден на новото място.

— Разбери, че сега не мога да оставя Хауи. Наближават най-напрегнатите дни на кампанията, а още толкова неща не сме свършили.

Не беше виждала Джулия от техния разговор и не се чувстваше готова да се срещнат точно сега. Но от друга страна, Джейк беше там и тя се поколеба, като си помисли за нощите, който можеха да прекарат в неговата барака.

— Имате още два месеца, скъпа, не се паникьосвай. Ако не си вземеш малка почивка сега, няма дълго да издържиш. От седмици не си яздила Шеба, а Сузи мисли, че й се сърдиш. И ако ми е позволено да кажа, време е вече да си измъкнеш главата от пясъка и да приведеш в ред проблемите си.

Тя искаше да попита „Кои по точно?“, но се боеше от отговора. Джейк, разбира се. Вуйчо й не знаеше какво се бе случило между тях, но бе схванал добре, че нещо чака своето решение.