Маргарет Керъл
Изгрев над Монтана (16)

Глава XVI

В деня, когато замина за Вашингтон, Бренди чувстваше как в нея се заражда пролетно нетърпение, въпреки студа и вятъра, с който я изпрати Монтана. Вълнението я караше да се движи със забързана, почти хвърковата крачка, а на няколко пъти се хвана, че се усмихва на напълно непознати минувачи. Предстоящата среща с Грег я изпълваше с трепет. Една седмица във Вашингтон, и после я очакваше пълен с изненади уикенд в луксозния мезонет на Грег в Ню Йорк. Бе прошепнал по телефона, че има предвид нещо специално само за тях двамата, и не бе трудно да си представи какво е то. Спомените за топлата прегръдка на Джейк бяха изтласкани някъде дълбоко в подсъзнанието и при всеки опит да възкръснат тя ядно ги отпъждаше. Двамата се избягваха грижливо, а когато се налагаше да бъдат на масата заедно с обитателите на ранчото през уикендите, се държаха подчертано учтиво един с друг. Това не убягваше от загрижения поглед на вуйчо й, но той не се намесваше.

Джейк бе направил последен опит да разговарят една неделна сутрин, когато тя се връщаше от ранна езда. Посрещна я на входа на конюшнята и й препречи пътя.

— Джейк, моля те — изпревари го тя. — Студено е и копнея да смъкна тези ботуши, за да взема горещ душ.

Свали шапката си и прибра разпиляната си коса зад ушите. Стоеше пред него със скръстени ръце и с хладината на погледа си се опита да угаси искриците в сините му очи.

— Знам, че не искаш да разговаряме. Няма повече да ти досаждам… засега.

— Засега — хвана се тя за последните му думи. — И колко време ще трае това „засега“? Надявам се да бъде колкото може по-дълго.

— Докогато ще бъдеш готова да разговаряме, Бренди. Знам, че не ти е било леко и не искам да утежнявам нещата. Но между нас остана нещо недовършено и ти добре го знаеш.

Той вдигна ръка, за да възпре гневния поток думи, които напираха от устата й.

— Просто ме чуй. Между нас се беше зародило нещо особено, което обещаваше да се превърне в по-дълбоко и трайно чувство, отколкото един мимолетен флирт. Направих грешка, че не бях напълно честен с теб още от началото, но не исках да ти казвам нещо, за което после щях да се укорявам.

Тя гневно се отдръпна назад от смущаващата близост на тялото му.

— Остави ме да мина, Джейк. Не искам да слушам повече.

— Няма да ти се наложи точно в този момент. Ще изчакам малко. Но няма да се махна от живота ти.

Отстъпи, за да й направи път, и тя решително закрачи към къщата с развяна от вятъра коса. С удоволствие затръшна вратата зад гърба си.

— Проклет каубой — процеди през зъби. — Нервите му са железни, а аз все не мога да си удържа чувствата.

Оттогава Джейк не бе подновявал опитите си, но й бе писал писма, които тя прибираше неотворени в бюрото си, докато един ден не ги събра и ги занесе вкъщи. Постави ги в едно чекмедже, за да не ги вижда постоянно, но не посмя да ги унищожи. Надяваше се, че когато се върне, ще ги бъде забравила напълно,

Защото Грег я очакваше и може би щеше да й помогне да заличи от съзнанието си всичко преживяно.

Когато му се обади, за да съобщи кога пристига, радостта му изглеждаше безгранична.

— Елен, глупачето ми, какво се мъчеше да докажеш, като избяга? Едва не се побърках да те търся! Исках да ти обясня, да изчистим недоразуменията. Надявам се, че си получила писмата ми.

— Всичко е наред, Грег, ще говорим за това по-късно.

— Знаеш колко загрижен бях за тебе. Не си забравила, че не исках да се забъркваш в онази каша, нали? Единственото, което ме интересуваше, беше твоето спокойствие. Но какво можех да направя при този твой инат? Скъпа, знаеш, че щях да застана на твоя страна, ако ме беше помолила.

— Остави това — засмя се тя. — Нещата се промениха оттогава. Сега съм много добре и с нетърпение чакам да се видим.

Удоволствието да я чуе отново беше очевидно, но дали щеше да застане на нейна страна, беше за щастие въпрос, на който тя не търсеше отговор. Можеше да поднови връзката си с Грег само на равни начала. Знаеше какво може да очаква от него, защото той никога не я караше да губи контрол над чувствата си.

Разбрал, че посещението й ще бъде кратко, той незабавно начерта план за дните, които щяха да прекарат заедно.

— Не мога да кажа, че съм щастлив от намерението ти да дойдеш само за уикенда, но поне е повече от нищо. Избрала си най-подходящото време да се появиш. В петък вечерта има бал на Фондацията за подпомагане на болниците и всичките ти някогашни познати ще бъдат на него.

Бренди все още не беше сигурна, че ще посмее да се изправи лице в лице с предишните си приятели и колеги, но Грег разсея съмненията й, като й каза с какво нетърпение очакват да я видят едни от най-влиятелните мъже в Ню Йорк. „Сигурно умират от любопитство да разберат какво се е случило с мен — безрадостно си помисли тя. — Явно се надяват да ме видят унизена, нещастна и ужасно състарена. Ще ги науча хубавичко да не се радват предварително!“

По време на полета се задълбочи да преглежда материалите от лекциите от предишната кампания. В сравнение с другите участници в курса тя имаше много по-малък опит и се зарече да работи усилено, за да се изравни с тях и да ги надмине. Знаеше, че има сили за това. По същия начин бе постъпвала и в бизнеса.

На Националното летище я посрещна сив и влажен ден. Взе такси до хотела, където трябваше да отседнат курсистите. Не беше много далеч от летището, явно се бяха водили от съображението да държат обучаваните настрана от изкушенията на шумните столични улици.

Като отдели настрана специалните тоалети, които бе приготвила за уикенда в Ню Йорк, тя се облече в спортни пола и блуза и се присъедини към другите в залата за занятия. Повечето от курсистите приличаха на колежани в джинсите, тениските и грубите си пуловери. Изглежда се познаваха отпреди. Говореха помежду си на непонятен за нея кодиран език, когато споменаваха предишни кампании и имена на политици. За момент изпита желание да се махне. Как щеше да се справи, след като не познаваше и разбираше света на тези хора? С усилие се овладя, припомняйки си думите, с които я бе изпратил Хауи:

— Бренди, може би няма да имаш много общо с хората, които ще срещнеш през тази седмица. В началото ще си помислиш, че нищо не знаеш, ако ги слушаш какво говорят. Затова просто си спомни, че всяка професия има свой специфичен език, и към края на седмицата ще откриеш, че знаеш колкото всички останали за начина, по който се ръководи предизборна кампания, ако не и повече. В много отношения то е като в бизнеса. Просто ще трябва да възприемеш терминологията.

Тя се усмихна в себе си. Хауърд се оказа прав, поне дотук. Приближи се към най-близката групичка и се представи. Бяха любезни и проявиха интерес към нейната работа. Никой от тях не бе посещавал Монтана — знаеха само, че е обширна по територия, но рядко населена. Скоро й стана ясно, че тези хора не са способни да говорят за нищо друго, освен за политика. За тях тя бе въздух и храна, за тях тя беше животът. Не спираха да обсъждат своите и чуждите кандидати, разменяха си клюки и слухове, правеха прогнози и събираха информация от всевъзможни източници. Обхвана я съмнение, че някога ще се почувства като една от тях.

Но не й остана време да размисли. Семинарът започна с безмилостна скорост, инструкторите ги засипваха с информация и изискваха отговори със същата бързина. На втория ден Бренди се уплаши, че няма да издържи — цяла нощ бяха писали с нейната група курсовата задача. Окопити се на третия ден — бе разбрала, че ще се справи.

Помогна й способността да организира времето си, докато другите прекарваха безкрайни часове в бара — разбира се, за да говорят за политика, — а после висяха по цели нощи над домашните. До четвъртък не беше си спечелила много приятели, но бе излязла начело в курса. Опитните политически инструктори веднага оцениха безпогрешния й нюх и това личеше по особеното уважение, което проявяваха към нея.

Когато настъпи време да се срещне с екипа на Републиканската партия, който трябваше да прецени значимостта и новото на кампанията на Хауърд, тя бе напълно спокойна. Доволна бе, че усвои политическия жаргон за няколко дни. Уверено говори за проучването на общественото мнение, за начина, по който трябва да се интерпретират данните, за стратегията на предизборната кампания. Изказа и някои оригинални виждания за спечелване гласовете на избирателите. Върна се в хотела с увереността, че кандидатурата на Хауърд Морисън ще се ползва с най-висок приоритет, а значи и с най-голяма финансова поддръжка.

Страните й още пламтяха, когато се присъедини към групата си. Всички възбудено се скупчиха около нея — тя бе първата, която се бе изправила пред партийната комисия в защита на своята избирателна кампания, а всички знаеха колко критична е тя.

— Успяхме! — извика тя. — Хауърд е в първата листа!

Поздравиха я с ликуване и Бренди изпита прилив на топлота към тези млади хора, които преди седмица й изглеждаха толкова чужди. Осъзна, че винаги ще бъде свързана с тях, защото бяха въвлечени в общия водовъртеж на политиката. Някои щяха да спечелят, други да загубят, но важното бе, че бяха придобили опит и знаеха неща, които непосветените дори и не подозираха. През следващите няколко месеца тези малко странни и вманиачени хора щяха да й бъдат приятели, към които можеше да се обърне за информация или за помощ. Беше станала част от системата.

Разбра го последния ден, когато един младеж, който бе късал нервите на инструкторите с грубата прямота на въпросите си, й каза:

— Бренди, когато те видях първия ден, помислих си колко е сгрешил онзи, който се е спрял на теб. Ама сега, право да си кажа, не мисля, че си толкова зле.

Той я потупа по гърба и заедно с другите извика няколко пъти „ура“ в нейна чест. — Все едно, че я приемаха за член на някакъв клуб.

Чак след няколко седмици шефът на семинара в телефонен разговор случайно спомена, че всички от групата са знаели коя е. Трябвало да знае, че изкушените в политиката постоянно четат вестници, така че нейната „тайна“ съвсем не била тайна за тях. Тя мислено се възхити, че никой дори не бе намекнал за това.

Предстоеше й уикенд в Ню Йорк, а след изтощителната седмица й беше много трудно да се пренастрои за него. Надяваше се, че Грег с интерес и разбиране ще посрещне нейната политическа треска. На борда на самолета имаше време да помисли и си представи, че животът й се бе разбил на малки отделни парчета. Придобитият в Монтана опит, втурването в света на политиката, предишният й живот в Ню Йорк — по някакъв начин трябва да събере всичко в едно цяло. Но не сега. Все още израстваше, учеше и се променяше.