Маргарет Керъл
Изгрев над Монтана (13)

Глава XIII

С решително усилие на волята Бренди се изтръгваше от летаргията на безрадостните мисли и започна да гледа напред. Писмото до Грег бе добро хрумване като първа стъпка. След като бе открехнала вратата към възстановяване на връзката им, пътят към изцелението беше открит. Няколко пъти препрочете внимателно писмото, преди да го пъхне в плика. Беше издържано в безупречен стил — тонът му издаваше известно разкаяние, но съвсем не беше извиняващ се; тук-там бе вложила малко от своя типичен хумор, уповавайки се на това свое изпитано оръжие. Остана доволна от себе си.

А сега беше време да се поразмърда и да излезе от пашкула на фермерското всекидневие. Постоянните обитатели бяха започнали да й действат на нервите — всички бяха станали раздразнителни от принудителното стоене в къщата. Но Бренди нямаше намерение да прекара цялата зима заключена в този затвор. Не че в Билингс щеше да бъде много по-приятно, но ако си изиграеше добре картите и имаше малко късмет, можеше да каже завинаги сбогом на тази затънтена провинция.

Вашингтон. Щеше да бъде много по-различно от Ню Йорк, но също толкова вълнуващо и провокиращо, а тя беше готова за нови предизвикателства. В благоприятната позиция на приближена на един конгресмен, пък бил той и от малък щат, тя бързо можеше да навлезе в една нова и уважавана кариера. Хауърд Морисън без много усилие можеше да спечели изборите, ако се организираше една добра кампания, а като шеф на тази кампания тя идеше да си извоюва влиятелно положение, след като се установи в столицата.

Нефритеният медальон, който толкова за кратко бе изгарял гърдите й с огъня на страстта, сега бе погребан в дълбините на гардероба, за да не попада пред очите й и да й напомня какво бе означавал за нея. Вуйчо й с нищо не издаде, че е забелязал липсата му, макар тя да беше сигурна в неговата дискретна наблюдателност. Повече не отвориха дума за Джейк. Бренди се възхищаваше от способността на възрастния мъж да не нарушава личната територия на другите. Емоции, сълзлива сантименталност, интимни подробности на една връзка — всичко това трябва да остане скрито за хорските очи. Личните неща не са за показ.

Тя си набеляза близки и далечни цели, както бе свикнала да действа в света на бизнеса. Бяха й предложили работа като ръководител на предизборна кампания, но преди това трябваше да преодолее няколко бариери, между които на първо място поставяше подозрителността на Айла, съпругата на Хауи.

Няколкото прострелващи погледа и скептично присвитите устни недвусмислено й подсказваха, че ако не успее да убеди Айла в своята незаинтересованост от Хауи като мъж и приятелските си чувства към самата нея, не би могла да задържи работата си.

Айла бе от онези жени, които се харесваха на Бренди — интелигентна, с творчески идеи, много по-отворена към света, отколкото съпругите на останалите първенци от Монтана. Изглежда нейната художествена галерия беше за нея не по-маловажна, отколкото кариерата за Бренди. Самата галерия не отстъпваше по нищо на нюйоркските, защото освен традиционните образци на западното изкуство не се бе поколебала да включи няколко модерни платна на съвременната живопис.

Бе посетила няколко пъти галерията, за да се полюбува на работите на един индиански художник, който бе започнал да печели признание с оригиналния си абстрактен маниер на рисуване. Сегашните й доходи не й позволяваха да си купи картина, но бе решила да колекционира негови произведения, когато щеше да може да си го позволи. На няколко пъти й бе минало през ума да помоли Айла, стига да бе малко по-приятелски настроена, да купи на изплащане едно платно, което си бе харесала.

Реши, че това може да послужи за добро начало в преодоляването на скритата враждебност на галеристката. Някога, в добрите стари времена в Ню Йорк, би се присмяла на влагането на толкова големи усилия за такава незначителна крачка. Но сега разбираше, че нейното бъдеще зависеше много от тази малка крачка, която щеше да я заведе във Вашингтон и да я върне към живота.

Няколко дни й бяха необходими, за да набележи план за действие, и в понеделника вече беше готова.

Айла седеше зад бюрото си до витрината, когато пред галерията спря един изпръскан с кал буик. Леко се смръщи, когато видя от него да слиза Бренди. Младата жена жизнерадостно й махна с ръка и пое през топящия се сняг право към нея, преметнала огромна кожена чанта през рамо.

— Добро утро! — извика тя. — Реших да се възползвам от топлия вятър, за да мръдна до града. Надявам се, че докато тръгна довечера обратно, всичкият сняг ще се е стопил и ще ми бъде още по-лесно по пътя.

— Да, бъди сигурна, че ще е така. Нещо специално ли си дошла да видиш? — хладно попита Айла.

Тя бе скръстила ръце в жест, който подсказваше на Бренди, че не е много желана. Въпреки това продължаваше да се усмихва сияйно, защото твърдо бе решила да следва набелязания план.

— Дошла съм по няколко причини — каза, докато се отправяше към дъното на галерията, където бе изложена онази картина. — Първата от тях е, че не мога да се отърва от впечатлението, което оставиха в мен работите на Томас Литълхорс, и просто трябваше да дойда, за да ги видя отново.

Тя извинително се усмихна на Айла:

— Предполагам знаеш, че точно сега не мога да си позволя да я купя, но когато ще имам пари, надявам се да купя ето тази картина.

Айла не можа да скрие изненадата в погледа си. Тя отхвърли тъмните къдри от челото си, за да изгледа по-внимателно Бренди.

— Наистина ли разбираш изкуството на Томас? — недоверчиво попита.

Двете жени се вгледаха в картината пред тях, която изобразяваше обвито с облаци прах или сняг скалисто плато, на което самотна фигура се бе изправила с вдигнати ръце в израз на отчаяна молба, но съвсем не на примирение. Някак си ставаше ясно, че малката фигурка се опитваше да се бори с жестоките сили на природата. Бренди се опита да обясни чувствата, които пораждаше в нея малката маслена картина, но й беше трудно да подбере подходящите думи.

— Знам, че никога не ще постигна напълно начина на мислене на човек като Томас Литълхорс — заключи тя. — Но когато гледам картината, мога да почувствам неговата мъка, и ако щеш ми вярвай, тази мъка като че се отнася до самата мен. Ако има някакъв начин да купя картината, бих искала да я имам. Тя е една от причините, поради които съм днес тук. Струва ми се, че и ти я чувстваш по същия начин, защото всичко в тази галерия показва, че това е така.

Не бе имала намерение да се открие толкова много, но след като го направи, разбра, че е на прав път. Айла изглеждаше поразена, но не преставаше да кима през цялото време.

Бренди й отправи предизвикателен поглед и си пое дълбоко дъх.

— Втората причина, поради която съм тук, е, че ние двете трябва да се опознаем по-добре. Скоро нашите пътища ще се пресекат и не бих искала да си ми враг. Ето защо искам да те поканя на обяд и да си поговорим, за да се убедиш, че искам да бъдем приятелки.

Айла се замисли за момент, след това кимна:

— Права си. Трябва да си поговорим. Освен това, един нов клиент е винаги добре дошъл. Ако искаш да купиш картината, ще измисля по какъв начин да стане това. А съм и гладна.

Малкият ресторант беше претъпкан, но явно Айла бе добре позната на персонала, защото веднага ги настаниха на една маса, по-далеч от шума и суетнята. В началото между тях се настани неловко мълчание, докато и двете се питаха с какво да започне този труден разговор, и с надеждата, че две-три чашки ще им помогнат да стопят леда, решиха да поръчат бутилка вино.

Без много предисловие, Бренди реши да започне с най-главното. Обяви, че приема предложението на Хауи да ръководи неговата предизборна кампания и не скри, че се надява това да й открие отново пътя към Източния бряг.

— Ще бъда пределно пряма, Айла. Знам, че не ми вярваш и може би никога няма да спечеля докрай твоето доверие. Но имам личен интерес твоят съпруг да успее и трябва да разбереш защо. Имам връзка с един мъж в Ню Йорк и ми се иска да се върна при него. Като се захващам с тази кампания, смятам, че избирам най-добрия вариант да възстановя предишния си начин на живот.

— Сигурна ли си, че наистина искаш това? Не мога да се отърва от усещането, че начинът, по който възприе картината на Томас Литълхорс, издава нещо повече от ценителско възхищение. Не мислиш ли, че за времето, откакто си тук, си се променила?

Бренди погледна тъмнокосата жена с изненада. Значи Айла бе следила с интерес как се приспособява към живота в Монтана.

— За известно време мислех, че е така — каза тя. — Но съм грешала. Мисля, че работата на Томас Литълхорс внушава универсални неща и не ги ценя само защото съм в Монтана.

Айла тръсна глава.

— Не съм съгласна, но да не спорим за това. Нека започна с това, че съжалявам, задето не бях много дружелюбна към теб. Наистина не ти дадох възможност да се сближим. Мисля, че разбираш колко важна е за мен кариерата на Хауи. Искам да ми обещаеш, че ще се заемеш изключително отговорно с предизборната кампания. Нямам нищо против да я ръководиш. Само недей да подвеждаш Хауи. — Тя изчака утвърдителното кимване на Бренди и продължи: — А сега нека поговорим по какъв начин можеш да притежаваш картината. Ти ме убеди, че трябва да бъде твоя, но искам от твоя страна да помислиш как да помогнеш на мен и Томас. Той вече е достатъчно известен в района, скоро имаше изложба и в Далас. Но още не е опитвал да пробие на нюйоркския пазар. Ако ни подскажеш с кои хора да се свържем, ако ни представиш на някои собственици на галерии, ще ни помогнеш извънредно много. Що се отнася до плащането, не виждам проблем да получиш картината срещу няколко месечни вноски. — Тя се засмя при вида на светналото от радост лице на Бренди. — Не си въобразявай, ще си платиш като едното нищо. Смятам да убедя Хауи да ти удържа от заплатата.

Втората бутилка вино още повече им развърза езиците и разговорът стана по-интимен. Бренди мислено благославяше Томас Литълхорс. Благодарение на него се бе сдобила с нова, изключително ценна приятелка.

Обядът се проточи дълго и двете жени се върнаха в галерията само за да сложат червена лента „продадено“ върху картината, след което отидоха да вечерят в дома на семейство Морисън. Заедно с Хауи набелязаха първите стъпки на кампанията и ролята, която Бренди щеше да играе в нея. Наложи се да се обади на вуйчо си и да му каже, че ще пренощува при семейство Морисън. Тази вечер тя научи много неща за анализа на политическата ситуация, за възможните изборни стратегии и най-важното — за източниците на финансиране на кампанията. Бренди се чувстваше неудобно, тъй като й липсваше политически опит, но Хауи и Айла я увериха, че най-много разчитат на качествата й на бизнесмен.

— Както ти бях споменал — каза Хауи, — идния месец се открива семинар за ръководители на предизборни кампании във Вашингтон и ние ще те изпратим там. Ще трае една седмица — напълно достатъчно време, за да придобиеш някои технически умения, а не е лошо да се срещнеш с няколко влиятелни мъже и преди всичко с онези, които държат парите.

— Аха — намеси се Айла. — Нали искаше да се върнеш на Изток! Ето че съдбата за нула време те изпрати там. Ще можеш да прекараш добре с твоя приятел Грег и да го сравниш с мъжете на Монтана.

Бренди пламна, като си спомни какви неща бе надрънкала по време на обяда, как й беше доверила краткия си флирт с Джейк и за болката, която й бе причинило откритието, че той не е нещо различно от всеки друг каубой в Монтана.

— Сигурна съм, че сравнението ще бъде интересно — каза тя. — Но точно сега много повече ме интересува работата и Хауи ще бъде мъжът номер едно в моя живот, независимо дали това му харесва или не.

Двете с Айла си размениха усмивки. Днес бяха достигнали до пълно разбирателство. Хауи бе мъжът, който заслужаваше тяхната поддръжка, и с Айла до себе си и Бренди зад тях той щеше да стигне далече.

„Колко далече?“ — питаше се тя. Можеше ли новата работа да й осигури успех, по-голям от предишния? Каквото и да си бе мислила преди, богатството сега й изглеждаше по-маловажно от властта. Да, властта в наши дни е най-чудодейния еликсир. Знаеше, че трябва да придобие власт и върху собствения си живот и силите, които му влияеха. Също като фигурата на картината и тя щеше да се бори срещу природните стихии. И щеше да победи.