Маргарет Керъл
Изгрев над Монтана (7)

Глава VII

Когато вуйчо й обяви, че са поканени на едно политическо събрание в Билингс, тя прие новината с удоволствие. Монотонният живот бе започнал да й омръзва.

— Трябва да се запознаеш с някои от тези хора, Бренди. Може би ще ти хареса да работиш за изборната кампания. Всички, от губернатора до обикновения чиновник, ще бъдат включени в акциите за набиране на средства.

— С удоволствие ще се възползвам от случая да се запозная с нови хора, но не разбирам нищо от политика

— Ти си умно момиче и мисля, че си получила някои горчиви уроци, което може да е от голяма полза за теб и за хората около теб в кампанията. Когато в политиката настъпват горещи моменти, изкушението да се нарушават правилата става голямо, а знам, че ти не се поддаваш на изкушения.

Това бе първият път, когато той намекваше за проблемите, й, и тя разбра, че с тези думи й казваше колко голямо е доверието му в нея. Протегна ръка и стисна неговата.

— Благодаря ти, че ми вярваш. Това значи много за мен.

Той се усмихна и с кимване даде да се разбере, че разговорът по този въпрос е приключен.

— По-добре си помисли какво да облечеш в петък, защото искам да се изфукам с хубавата си племенница пред всички тези политически величия и надутите им съпруги.

Това наистина беше проблем. Не вървеше да отиде по джинси и пуловер, но щеше да сгреши, ако облече, която и да е от нюйоркските си рокли. „Може би трябва да отида до града и да си купя някоя полиестерна дрешка — си каза тя. — Някои от тези жени се обличат, като че ли са замръзнали във времената от преди двадесет години, и вероятно ще се наложи да им подражавам.“ Но кой знае, възможно е там да срещне и по-приятелски настроени, и по-изискани жени с прилично образование, които да са пътували достатъчно из света, за да са в крак с новото. Ех, само да можеше тук да бъде Кари Стийл с нейния критичен поглед, за да я посъветва какво е подходящо да се облече за среща с шепа провинциални политици!

До петък следобед вече се бе спряла на дълга велурена пола в светлобежов цвят, зелена копринена блуза, която подхождаше на цвета на очите й, пристегната със сребърен колан. От украшенията си подбра гривни и обеци също от сребро. Разпусна гъстата си коса, доста пораснала след последния път, когато бе ходила на фризьор в Ню Йорк.

Когато се появи така в дневната, вуйчо й подсвирна от възхищение, а тя не можа да се въздържи да не погледне към Джейк, застанал до вратата. Интересуваше се от неговата реакция, но той нищо не каза, макар че когато очите им се срещнаха, между тях прехвръкнаха искрици, които я накараха да настръхне. Бързо се извърна и пое палтото си от сребърна лисица, като отдели на ритуала по обличането му малко повече внимание от необходимото.

— Е, аз съм напълно готова — обяви най-сетне с широка усмивка. — Джейк, ти също ли ще бъдеш с нас?

— Не — отговори вместо него вуйчо й. Джейк има да свърши някои работи в Билингс, така че само ще пътува с нас до града. Наредих да измият буика. Тази вечер се налага да покажем малко повече стил.

Пътят до Билингс й се стори твърде дълъг. Джейк седеше до нея напълно притихнал и за да запълни мълчанието, тя нервно бъбреше с вуйчо си в стремежа си да потисне нарастващото напрежение, което се излъчваше от тъмната мускулеста фигура на мъжа до нея. Когато най-сетне спряха пред хотела, тя с облекчение се измъкна навън и вдъхна хладния вечерен въздух.

Фоайето на хотела беше претъпкано, но това съвсем, не притесняваше Джон Брандън, който изглежда познаваше всички. Представяше я на фермери, юристи, бизнесмени и политици — всички придружени от съпругите си. Показаха й почетния гост тази вечер — един едър добродушен и с любезно държание, мъж, вашингтонски сенатор, който й смигна закачливо и каза на вуйчо й, че тя е „ама наистина страхотно хубаво момиче“. Един приятен мъж със загоряло лице й бе представен като губернаторът на щата Монтана.

Жените не проявяваха особена любезност. Повечето от тях бяха облечени добре, в традиционната изкуствена коприна или фина вълнена материя, но между тях не се отличаваше нито една със собствен стил. Всички те изглеждаха някак вяли и потиснати и напразно търсеше измежду тях някоя, с която би намерила общ език. Малко по-късно, когато отиде в дамската тоалетна, дочу откъслек от разговор и се почувства ужасно неудобно, осъзнала, че се отнася за нея.

— Е добре, вижда се, че много добре се разбира с мъжете, но по всичко личи, че се мисли за нещо повече от нас.

— И на какво отгоре? Ние поне не сме обвинявали никого в престъпление.

— А какво ще кажете за тези дрехи? Може би си мисли, че се намира в Холивуд или в някакво подобно място!

— Не трябва да забравяте, че хората от Изток са такива. Джон се приспособи към нас много добре, но все още не може да се каже, че е кореняк, та какво остава за роднините му?

С пламнало лице Бренди изчака зад преградата, докато се увери, че групичката жени е излязла от тоалетната. Когато се измъкна от прикритието си, застана пред огледалото й внимателно се вгледа в отражението си. Тоалетът, който толкова ги бе възмутил, й изглеждаше повече от скромен. Дали й завиждаха или просто не бе избрала подходящото за такова място облекло?

— А, ето те! Тъкмо се чудех къде да те търся. — Вуйчо й я хвана за ръката и я поведе през множеството. — Има един мъж, с когото особено държа да се запознаеш

— Хауи Морисън. Хауи — моята племенница Бренди.

— Радвам се да се запозная с вас, Бренди. Джейк Милбърн ми каза, че напредвате много бързо в ездата. Ще ви направим истинска коренячка.

Тя огледа високия побеляващ мъж с подозрение, но реши, че не влага никаква ирония в думите си. Наистина ли Джейк я беше похвалил?

— Хауи е нашият щатски сенатор — каза Джон, — но сега сме се заели да го издигнем още повече.

Морисън се засмя.

— Как не, голямо издигане! Искате да ме изпратите в Конгреса само за да можете да ме махнете от града. Можете ли да си представите, Бренди — вуйчо ви и неговите приятелчета се опитват да ме убедят да отида във Вашингтон!

— На мен ми се струва добра идея — каза тя. — Сигурна съм, че там ще ви хареса. Винаги съм мислила, че би било чудесно, ако можех да поживея в столицата няколко години.

Видът на Хауи Морисън подсказваше, че той чудесно, би паснал на вашингтонска сцена. За разлика от другите бе облечен в тъмен костюм с добра кройка, а посивелите му коси бяха грижливо поддържани. Говореше без местен акцент и в безупречен стил.

— Щом като искате да живеете във Вашингтон, защо не ми помогнете да ме изберат, за да работим заедно там? — Предложи Хауи.

Докато казваше това, една нисичка тъмнокоса, жена го хвана под ръка.

— Преди да каниш някого във Вашингтон — каза тя, — по-добре е да се посъветваш с мен.

Бренди разпозна един от гласовете, които бе дочула в дамската тоалетна, и издайнически се изчерви. Неохотно се усмихна на жената.

— Не се безпокойте. Нямам намерение да влизам в политиката, поне засега. Нямам ни най-малка представа как се води предизборна борба и не мисля, че бих искала да се науча.

— Не отхвърляйте толкова бързо идеята — каза Хауи. — Ще поговорим за това по-късно. Впрочем, да ви представя моята съпруга и пазителка Айла. Опитва се да ми внуши, че бди над мене като сокол, но истината е, че е толкова заета с управлението на своята галерия, че ми се налага да я ангажирам за обяд три седмици предварително.

— Престани, Хауи! — засмя се жената. — Харесва му да се оплаква, че го пренебрегвам, но знае, че не е истина.

— Айла има художествена галерия малко по-надолу по тази улица, специализирана в съвременното изкуство на Запада — поясни Джон Брандън. — А Хауи е адвокат, когато не е много зает в Хелена да спасява света на демокрацията.

Разговорът продължи в този лековат тон и Бренди се поотпусна за пръв път тази вечер. Дори Айла се показа добронамерена, макар че Бренди вече си имаше едно на ум за нея.

След като обиколиха присъстващите, за да си вземат довиждане и излязоха навън, вуйчо Джон неочаквано я потупа по гърба и й каза:

— Много добре, справи се толкова добре, колкото очаквах, Бренди. Жените може би те намразиха, мъжете едва ли са успели да те оценят напълно, но едно е сигурно — ти направи впечатление.

— Но повечето от тях явно не ме харесаха, вуйчо Джон. Какво толкова се радваш?

— Ти им показа, че си лейди — умна и твърда жена. Имаш достатъчно време да им покажеш, че си личност, която може да бъде харесвана.

„А може и да нямам толкова време“ — помисли си. Почти два месеца бе стояла във фермата и не виждаше никакъв смисъл да остава повече. Скоро ще трябва да започне да мисли за бъдещето си.

Когато излязоха от очертанията на града и първите снежинки се появиха в светлината на фаровете, тя осъзна, че се връщат във фермата без Джейк.

— Къде е Джейк? — попита сепнато. — Няма ли да се връща с нас?

— Не се тревожи за Джейк — полуусмихнат й каза вуйчо й. — Този мъж знае как да се грижи за себе си. Има си лична работа в града и ще се върне в понеделник.

Почувства, че в нея се надига раздразнение, последвано от ужас. Та тя ревнуваше! Ревнува този ограничен враждебен каубой, който може би в момента се забавлява с някоя келнерка в Билингс! А не е изключено да прекара уикенда в някакъв безкраен запой. Бе дочувала мъгляви намеци за изчезванията на Джейк, а веднъж Джо й беше казал направо:

— Този Милбърн е особен тип, но нека не ми казват, че не знам какво прави един мъж, когато от време на време изчезва за по ден — два. Налива се до козирката, за да си изпусне клапана, и след това отново се връща на работа, докато му дойде времето пак да се олаби.

Възможно ли бе това да е така? Бренди мислено се предупреди, че е смешно да проявява такъв интерес към един мъж, па макар и той да не е някакъв отчаян пияница. Трябваше да се съсредоточи в обмислянето на бъдещето си. Но по дългия път обратно съвсем не можеше да си представи какво точно трябва да бъде то.