Маргарет Керъл
Изгрев над Монтана (29)

Глава XXIX

В сивата утрин на другия ден Бренди мъчително бавно отвори очи. Неразбудена напълно, тя се учуди на болките по цялото си тяло, но внезапно всичко нахлу в паметта й. Джейк, о господи, трябваше да види Джейк! Прехвърли последователно крака през леглото и се опита да стъпи на пода, като се мръщеше от болка. Чувстваше се като пребита — всяко мускулче, всяка става стенеха от болка. „А си мислех, че съм в добра форма“ — горчиво се присмя на себе си.

Наметна халата и забърза по коридора. Беше се успала.

— Вуйчо Джон, къде си? — викна отчаяно. От кухнята изскочи Хети и й прегради пътя.

— Бренди, скъпа, вуйчо ти отиде да проверява оградите. Преди малко се обади в болницата. Джейк е в същото състояние. Направили са му операция, но още не е дошъл в съзнание.

Внимателно прихвана Бренди през раменете и я заведе да седне в кухнята.

— Моето момиче, изпий сега една чаша горещо кафе, докато ти приготвя закуската. После ще се облечеш и можеш да тръгнеш за Билингс.

— Не съм гладна, Хети. И много късно стана, за да се бавя повече.

Хети не бе от хората, които се отказват лесно.

— Не на мене тия, дете! Чака те тежък ден и ти ще го започнеш с топла закуска. Джейк никъде няма да избяга. Ще си бъде там, когато отидеш в болницата.

Бренди нямаше сили да се противи. Кафето й дойде добре, но храната имаше вкус на картон в устата й. Изгаряше от нетърпение по-скоро да седне зад волана, но Хети висеше над главата й със скръстени ръце и я наблюдаваше как се храни.

— Е добре, Хети — усмихна й се слабо. — Ще си изям всичко като добро момиче.

Жената се наведе над нея и я притисна в здрава прегръдка.

— О, дете мое, непрекъснато се моля за теб! Ти сигурно си мислиш, че съм една стара досадница, но се тревожа за теб, а не знам по-добър начин да го покажа.

— Знам, Хети, отдавна съм го разбрала. — Бренди се обърна и на свой ред я прегърна. — Ще ме разплачеш, а не искам да плача — трябва да съм силна заради Джейк.

— Мило — подаде й кърпичка Хети, — изтрий си очите. Ама и ние сме едни — две зрели жени подсмърчат на закуска. Веднага отивай да се облечеш и тръгвай.

Избърса скришом очите си и се зае със съдовете над умивалника. С гръб към Бренди добави:

— Аз ще се моля за него. Нали ще му кажеш?

Бренди избяга, преди да се разплаче отново. Набързо взе топъл душ и нахлузи джинсите и бархетната риза. Прекара гребена през косите си вървешком, за да не губи нито минута. Вече се канеше да тръгва, когато чу гласа на вуйчо си, когото завари в кухнята с чаша кафе в премръзналите си ръце.

— Навън е влажно, скъпа. По-добре си вземи шлифер.

— В колата е. Пътищата как са?

— Седни, Бренди — каза той. — Не е необходимо да се тревожиш за пътищата. Джим Далбърг ще те вземе в своята чесна. Като си изпия кафето, ще те закарам до летището.

Заля я вълна на облекчение и радост. Всички бяха толкова мили. Но Джейк…

— Вуйчо Джон, какво става с Джейк? Говори ли с лекарите? Дали се е подобрил тази сутрин? Как е минала операцията?

— Не, не е по-добре. Още не, поне засега. Операцията е траяла няколко часа, но не знам подробности. Ще трябвала попиташ Оуин Биймън, когато отидеш там. Добър хирург, между другото. Най-добрият в щата.

„Какво може да означава това?“ — питаше се Бренди. Можеше ли най-добрият хирург на Монтана да спаси човека, когото обича? И ако не, каква ирония — мъжът, който толкова обича този край, да загуби живота си, защото тук не разполагат със светилата на медицината от Изтока! Искаше й се вече да е при него и да му даде от своята сила.

— Вуйчо Джон, можем ли вече да тръгваме? Не мога да понасям мисълта, че Джейк лежи там съвсем сам. Това не е добре, той има нужда от някой, който да бъде неотлъчно при него.

— Има такъв човек, Бренди. Джулия е била при него цялата нощ. Редовно се обажда, за да ни съобщи как е той, но не исках да те будя, след като нямаше нищо ново за казване.

Джулия… с Джейк? Жегна я ревност. Защо Джулия трябва да бъде до него, когато той се нуждае от нея, от Бренди? Но неприятното чувство бързо се разсея и бе заместено от благодарност. Естествено, Джулия е там, защото е загрижена за Джейк. Всички около нея й даваха да разбере колко много искат двамата да са щастливи. За пръв път, откакто бе загубила родителите си, тя се чувстваше заобиколена от топлотата и подкрепата на тези, които бяха нейното семейство и които винаги биха застанали зад нея, независимо от всичко. Дори да я чакаха тежки времена, знаеше, че има кой да й подаде ръка и да й вдъхне сила. Обхвана я увереност, че любовта на всички тези хора ще помогне и на Джейк да се пребори, да се върне към живота. В душата й не бе останала нито следа от недоверието към Джулия. Протегна ръка към вуйчо си.

— Съжалявам, че се държах така с нея. Джулия винаги ми е била добра приятелка, а аз се проявих като егоистка. Затова напоследък се държах настрана — не харесвах самата себе си. Разбираш ли, толкова добре се чувствах с тебе, че не исках да те деля с никого. Трябваше да се случи това, за да разбера, че ти имаш нужда от някого, който да запълни празнотата в живота ти. И мисля, че Джулия е точно жената, която би могла да го направи.

— Бренди, мечтаех да чуя това. Единственото, което искам, с двете жени, които обичам най-много на света, да се разбират. А сега качвай се в колата. Джулия отказва да си почине, докато не я смениш ти. Сигурно е много изтощена.

И наистина беше така. Тъмни кръгове обграждаха зачервените й очи, а лицето й беше бледо като платно. Измачканите й дрехи носеха следите от снощната кал — явно не си беше позволила да се отдели нито за минута от леглото на Джейк. Когато видя Бренди, изтича към нея и силно я прегърна. Заплакаха така, вкопчени една в друга, сякаш опитващи се да почерпят кураж от мъката, която ги свързваше.

— Ела да седнеш, Бренди. Ще ти кажа всичко, което знам, а след това ще можеш да го видиш.

— Не, нека първо го погледна. Искам той да знае, че съм тук.

Джулия съчувствено я проследи, когато влезе в тихата бяла стая.

Покритото с бял чаршаф тяло на леглото, бледото лице със затворени очи под короната от бинтове, тръбичките, свързани с някакви апарати и пластмасови бутилки… това ли бе нейният Джейк? Бренди се приближи още малко. Дишаше едва доловимо, но беше жив. Наклони се да го целуне по бузата и взе безжизнената му ръка в своята.

— Обичам те — прошепна. — Ще те чакам.

Джулия подробно й разказа какво се бе случило през нощта.

— Пътуването до болницата беше истински кошмар. Бурята въобще не стихна и ужасно се страхувах да не катастрофираме. По едно време ми се струваше, че линейката ще се обърне, толкова силен беше вятърът. Бедният Джейк, опитвах се да го предпазя от сътресенията. Когато пристигнахме, лекарите вече ни чакаха. Бяха им съобщили, че вероятно се касае за травма на черепа, така че се бяха приготвили за операция. Доктор Биймън е чудесен — едновременно спокоен и експедитивен. Рентгенът показа тежка фрактура на черепа. Трябва да се е ударил силно в нещо. Операцията продължи няколко часа и казват, че е минала добре, но не се знае колко е повреден мозъкът. Ще се разбере, когато спадне оттокът. — Или когато дойде в съзнание.

— Но той ще се събуди, нали? — извика с надежда Бренди.

Джулия взе ръцете й в своите.

— Бренди, не мога да ти кажа нещо, което не знам. Ако искаш, попитай сама лекарите. На мен те не ми дадоха ясен отговор. Доктор Биймън казва, че на този етап още нищо не може да се каже.

Докато Бренди и Джулия вървяха към асансьора, две жени в бели колосани униформи ги проследиха с поглед.

— Не е ли прекрасна косата й? — прошепна една от тях. — Ще й бъде трудно да го понесе, когато научи истината. Ако оживее, той никога не ще бъде нещо повече от жив труп. А си личи, че е бил красив мъж.

И двете поклатиха печално глави. Но Бренди не беше ги чула.

Много часове на бдение до леглото очакваха Бренди, която не искаше и да чуе за почивка. Първите няколко часа опознаваше един нов за нея свят — болничните миризми и шумове, звънците, приглушеният смях, потиснати стонове…

Беше я обхванала натрапчивата идея, че трябва да приключи една глава от предишния си живот, за да отгърне нова страница и да започне на чисто. Суеверие или не, но трябваше да приключи връзката си с Грег. Без да знае защо, беше убедена, че това ще върне Джейк към живота.

Долу на рецепцията имаше няколко телефонни автомата. Тя набра домашния телефон на Грег и още при първото позвъняване той вдигна слушалката. Каза му, че обича единствено Джейк и е решила да живее в Монтана.

Грег не повярва на думите й. И как би могъл, след като въобще не можеше да си представи, че тя би искала да живее на такова място. И то без него, както излизаше.

— Елен, ти очевидно си разстроена. Не си даваш сметка какво говориш. Мисля, че е по-добре да ми се обадиш отново, когато се успокоиш.

— Грег, напълно сериозна съм. Дълго време бях убедена, че съвместният ни живот ще ми даде всичко, за което съм мечтала. Ти си красив, интелигентен, проспериращ — Повечето жени биха дали всичко, за да те имат. Но между нас я няма искрицата. Любовта.

— Любовта? — Грег се изсмя. — Хайде де, твърде много книги си чела. Ние си допадаме сексуално, достатъчно си умна, за да водим интелектуални разговори, изглеждаш блестящо и се чувстваме добре заедно — това е всичко, което се иска за една връзка. А ти знаеш — добави той, — че всички ни смятат за идеалната двойка.

Как е могла досега да не види колко повърхностен е Грег? Защо трябваше да мине толкова време, докато разбере, че е била сляпа за толкова много неща? Изпита нещо като съжаление към него.

— Грег, прости ми, ако можеш. Аз наистина много те харесвам. Но моето бъдеще е тук, с Джейк. Надявам се да ме разбереш.

Най-сетне той й повярва.

— Представящ ли си какво ще кажат всички, като научат! Елен Станууд се превърнала в дивачка, решила да живее с някакъв неграмотен каубой от Дивия Запад. Още отсега виждам как ще изглеждаш след няколко години — провиснали коси, сбръчкано лице, тревирен костюм. Страхотна гледка! Знаех, че си способна на странни постъпки, но не съм си мислил, че ще стигнеш чак дотам. Опитах се да те върна към нормалния живот. Сега съжалявам, че го направих.

Докато поставяше слушалката, Бренди се замисли над думите му. „Неграмотен каубой.“ Нещо прищракна в главата й. Джейк далеч не беше неграмотен, знаеше това, но имаше още нещо: нещо, което вуйчо й беше й казал, когато бе прекалено обзета от собствените си чувства, за да му обърне внимание. Нещо свързано с неговите почитатели… почитателите на Джейк… Тя си спомни писмата му, вълшебния начин, по който подреждаше думите, тяхната своеобразна и живописна образност…

О, господи! Спомените нахлуха в главата й, за да подредят в едно цяло отделни фрагменти, откъслечни думи, премълчани истини… Т.Дж. Трети в Ню Йорк, който спомена името на писателя Джей Милс, живеещ някъде по тези места. Нежеланието на Джейк да говори за себе си, тайнствените му изчезвания. Бъбренето на Сузи за чудесните приказки, които Джейк й разказвал. Нещо, което вуйчо й беше споменал…

Тя се върна до телефона и е разтреперани ръце набра номера на ранчото.

— Хети! Дали вуйчо ми е някъде наблизо? Не, Джейк е в същото състояние, но трябва да говоря с вуйчо Джон веднага. Много е важно.

Нетърпението я караше да се чувства на ръба на истеричната криза.

— Вуйчо Джон — избухна тя още щом той вдигна слушалката, — толкова ли глупава съм била? Джейк е Джей Милс, нали така?

Вуйчо й се засмя.

— Уфф, когато Хети ми каза, че искаш да ми кажеш нещо много важно, какво ли не си помислих! Разбира се, че той е Джей Милс. Не мога да повярвам, че това никога не ти е минавало през ума.

— Но защо той не ми каза? Защо поне ти не ми спомена нещо за това?

— Виж, Бренди, ти знаеш колко упорит е този мъж. Той имаше малко романтичната идея, че трябва да го обичаш заради самия него. Казвах му, че би ти било много по-лесно да го обичаш заради самия него, ако знаеше кой, по дяволите е той, но Джейк ме накара да обещая нищо да не споменавам за това. Вероятно си спомняш, че се опитах да ти намекна…

— О, вуйчо Джон, и двамата сме били прекалено непреклонни, за да се вслушаме в нечии намеци. Ти просто трябваше хубавичко да ни разтърсиш, за да се осъзнаем. А Джулия знае ли?

— Разбира се, че знае, и не можеш да си представиш колко ще се зарадва като разбере, че най-сетне си прогледнала. Отивам да й кажа и да й предам твоите поздрави, съгласна ли си?

— Прегърни я силно от мене и отново й благодари за това, че е била търпелива с такова самомнително и късогледо същество като твоята племенница.

Двамата се засмяха едновременно и това беше първият смях от кошмарната нощ насам.

Може би ги чакаха още изпитания, но тя бе уверена, че с нейна помощ Джейк ще издържи и ще се оправи.