Маргарет Керъл
Изгрев над Монтана (19)

Глава XIX

Бренди бе неприятно изненадана, когато разбра, че няма да получи подкрепа в битката с Арт Уилсън. Дори Айла я предупреди да бъде по-отстъпчива.

— Но, Айла — възрази Бренди, — този човек вече тридесет години се занимава с политика и иска да води кампанията, като че телевизията още не е изобретена. Може и да е добър бизнесмен, но нищо не знае за модерните прийоми на една съвременна стратегия. Ако се оставя на него и се откажа от моя план, ние никога няма да спечелим.

— Бренди, той не възнамерява да отхвърли напълно твоите идеи. С ушите си го чух, когато каза на Хауи, че в тях има много разумни неща. Той просто смята, че не си взела предвид някои особености на политическата ситуация в Монтана.

Бренди въздъхна и поклати глава. Бяха я предупредили за това във Вашингтон. Всички си въобразяваха, че техният щат се различава от другите. И вуйчо й не беше по-добър от другите.

— Бренди, недей да подценяваш Арт. Да, възможно е да е поизостанал в техническо отношение, но той е хитър стар дявол и познава хората. Особено тукашните хора. Придържай се към нещата, които познаваш, но го остави да се оправя с местните дебелоглави многознайковци. Той ври и кипи в тези неща.

— Виж какво, вуйчо Джон, той непрекъснато разправя, че хората от Вашингтон не познават Запада и че идеите им нищо не чинят на местна почва, а аз се опитвам да приобщя хората към тези идеи.

— Сигурна ли си, че те наистина могат да се приложат в Монтана?

— Вуйчо Джон, не се дръж като втори Арт Уилсън!

Предпочете да смени темата, преди разговорът да вземе по-широк обрат.

Когато й се обади Грег, опита се да избегне оплакванията, като го засипа с весели истории от обиколките с Хауи из малките градчета, където цялото население излизаше на единствения площад, за да чуе речта на кандидата. Грег й разказа за последните новости на Бродуей и с кого се бе срещал напоследък. Знаеше много политически клюки и по негово мнение, тя много по-добре би се проявила в Ню Йорк.

— Грег, тези хора са от Демократическата партия — напомни му Бренди. — Аз съм републиканка. Има голяма разлика.

— О, не толкова голяма, Елен. Но мисля, че си права — ще трябва да преминеш в другия лагер, когато се преместиш в Ню Йорк. Но това едва ли има някакво значение.

Нямаше смисъл да спори с Грег точно сега. Не харесваше отношението му към тези неща, но имаше достатъчно грижи с тукашната си работа, че да прибавя и допълнителни към тях.

Сега беше много по-заета от времето преди да замине за Вашингтон. Всички списъци бяха съставени, датите за срещите с избирателите бяха насрочени и бе създадена отлично работеща организация, която с напредването на времето се нуждаеше от все повече помощници и доброволци. Имаше да се правят брошури, да се отпечатват плакати, да се изработят значки и ленти с цветовете на Републиканската партия. Веднъж стана неволен свидетел на следния разговор в рекламната агенция:

— Какво, да не би да се трепем за конкурс по дизайн? Достатъчно е хората да знаят името на Хауи и да са чули, че е свестен тип. Какъв смисъл има от всичките тези финтифлюшки?

Беше си съставила един много дълъг списък от нещата, които трябваше да свърши, и ги задраскваше едно по едно. Имаше дни, когато си мислеше, че никога няма да стигне до края, но бе достатъчно да позвъни на някой от колегите си, с които бе карала курса, за да разбере, че навсякъде е така, дори в някои неща ги е изпреварила. Айла на няколко пъти я предупреди да не прекалява с работата и по-често да си почива.

— Знам да си разпределям работата, Айла, но още нямам свой екип, а има хиляди неща за вършене. Не мога да си позволя да изоставам, защото после ще бъде още по-трудно за наваксване.

— Само че ако се изтощаваш така, въобще няма да можеш да се справиш, когато навлезем в решителната фаза. Не ти ли казаха в онова училище, че „печелившата кампания е тази, която е оставила поне едно нещо несвършено“? Не можеш да обхванеш всичко. Сякаш говоря на стена, ти въобще не ме слушаш!

Бренди се засмя.

— Добре, обещавам ти, че отсега нататък ще прекарвам уикендите си в ранчото. Липсва ми ездата. Ако можех да яздя всеки ден, нямаше да бъда толкова напрегната.

— Да знаеш, че ще идвам всеки ден и ще те измъквам навън за кратък отдих. В края на краищата, аз съм съпругата на кандидата и имам това право.

Бренди знаеше, че упреците са справедливи. Само да можеше да си намери достатъчно помощници. Имаше малък екип от платени сътрудници, затова започна да възлага надежди на доброволците. Намери една приятна жена, която предложи да отговаря на телефонните обаждания два дни през седмицата, а за останалите обеща да намери още две нейни познати. Хауи бе намерил двама студенти от университета, които се сменяха на волана при дългите пътувания. Бяха я предупредили, че най-трудно се намира свестен секретар по печата, и това се оказа вярно. Бе отхвърлила няколко кандидатури, които не й се видяха подходящи.

Един следобед Хауи се отби в предизборния щаб, но вместо да си разменя бодри шегички със сътрудниците, подаде глава през вратата на кабинета й и тържествено провъзгласи:

— Намерихме един истински, жив секретар по печата и за по-добър от него не може и да се мечтае.

— Влез и ми разкажи всичко отначало — въодушевено каза Бренди. — Не ме дръж в напрежение.

Хауи самодоволно се разположи в креслото срещу нея и възкликна:

— Ама че неудобно нещо! Предполагам, че нарочно си го поставила, за да не се заседяват твърде дълго на него.

— Точно така. Научиха ме на този номер.

— Хайде де, та и аз щях да ти го кажа. Но щом като държиш на краткостта — човекът се казва Джак Джеръм, дългогодишен журналист, който същевременно е бил секретар по печата на губернатора. Има достатъчно опит и си познава работата. Намирам, че пасва идеално за работа с медиите.

— Мразя да се показвам подозрителна, Хауи, но защо твоята безценна находка иска да се включи в кампанията? Не се съмнявам, че примира от желание да спечелиш изборите, но работата не е нито постоянна, нито, добре платена.

Хауи кимна в съгласие.

— И аз се питах същото. Доколкото разбрах, наскоро е претърпял фалит — вложил всичките си пари в някаква финансова операция и загубил всичко. Иска отново да се върне към журналистическата си кариера и кампанията ще му даде възможност да си възстанови контактите. Както и да е, надявам се, че нямаш нищо против. Всъщност, аз малко избързах и му предложих работата.

— Е, какво, ако е толкова добър, както казваш, нямам какво да възразя.

Но когато проведе встъпителното интервю, Бренди не бе сигурна дали би го наела, ако зависеше от нея.

Бе склонна да съчувства на хора в неговото положение. Господ й бе свидетел, че разбираше какво значи да се провалиш. Но не смяташе, че прекалената нервност и докачливост издават устойчивост на характера. Наложи се да го уверява, че му задава въпроси от интерес, а не от излишна предпазливост. Това го накара да се отпусне и държанието му стана закачливо:

— Знаеш ли, Бренди, ние двамата ще се разбираме добре. Имаме много общи неща, ако разбираш какво искам да кажа.

Намигна ли й, или така й се стори? Тя застина, а гласът й прозвуча хладно:

— Сигурна съм, че чудесно ще се разбираме, Джак, ако си вършиш както трябва работата. Знам, че имаш богат опит и се надявам да вложиш всичките си усилия за Хауи… и за мен.

Той изпъна закръгленото си тяло под строгия й поглед.

— Ще ти кажа, че никога не съм имал нещо против да работя за жена. Няма такова нещо, всъщност това въобще не ме притеснява. Обстоятелството, че си жена… какво, та аз дори не го забелязвам.

„Как не, приятелче, как щяло да имаш нещо против!“ — си помисли тя. Още един от онези мъжки шовинисти. Само това й трябваше.

С присъединяването на Джак Джеръм към екипа грижите й се увеличиха с още една. И без това си имаше неприятности с Арт Уилсън и поддръжниците на неговия консерватизъм.

Една дъждовна вечер, когато особено остро чувстваше самотата си, посегна към телефона и набра номера на Джулия в Ню Йорк. Знаеше, че там никой не си ляга преди полунощ. Когато чу познатия гърлен глас, въздъхна от облекчение.

— Джулия, така се радвам да те чуя!

— Елен? Каква приятна изненада! Как вървят нещата?

— Ще се побъркам. На всичко отгоре тук ми играят по нервите разни доморасли мъжки шовинисти.

— И тук не са малко, скъпа! — провлече Джулия.

— Вярвам ти, само дето са по-префинени. — Засмяха се едновременно. — Обаждам ти се, защото непременно трябва да дойдеш, преди да си загубя ума окончателно. След първичните избори ще имам нужда от кратък отдих. Мислиш ли, че ще можеш да дойдеш в началото на юни?

— Хм. Не е лоша идея. Знаеш, че пиша за Запада, а още не съм била в Монтана.

— Страхотно ще ти хареса — увери я Бренди, въпреки че не можеше да си представи как би се чувствала Джулия в ранчото.

Поговориха си за това как ще яздят на воля из безкрайните хълмисти равнини.

— Но щом като си толкова заета — вметна Джулия, — сигурна ли си, че ще ти остане време за това?

— Ако искам да си запазя разсъдъка, трябва да си взема няколко свободни дни.

Всичко щеше да бъде наред, ако следващият въпрос на Джулия не бе извадил на бял свят един съвсем друг проблем:

— А кога смята Грег да ти дойде на гости, скъпа? Обзалагам се, че нямаш търпение да се видите.