Маргарет Керъл
Изгрев над Монтана (18)

Глава ХVІІІ

По време на обратния полет Бренди се чувстваше някак потисната. Цялата възбуда от връщането й в Ню Йорк се бе изпарила и я връхлетяха тревожни мисли за бъдещето. Чак сега, загърбила суетнята на изминалия уикенд, й дойде наум, че може би се е променила повече, отколкото си бе представяла. Двудневният престой в Ню Йорк й бе доставил огромна радост, но сега нямаше чувството, че напуска място, което счита за свой дом.

Но къде бе тогава нейният дом? Определено не и в Монтана. А може би споровете с Грег я караха да се чувства така?

Облегна назад глава и със затворени очи се опита да разбере какво толкова я бе подразнило. Инцидентът с Т.Дж. Трети — оттам започнаха нещата. Грег бе предположил, че се опитва да представи Томас Литълхорс на колекционера, за да спечели пари. Бил е прав за себе си — само преди година тя сигурно би постъпила така.

А прозрачният сарказъм, с който говореше за ранчото, явната досада, с която посрещаше опитите й да му обясни тайнствената притегателна сила на прерията? Но от друга страна, как би могла да очаква от него да разбере нещо, което не бе изпитвал? И имаше ли смисъл да се впуска в анализи, си каза най-сетне. Тя все още обичаше Ню Йорк с всичките му недостатъци, само че сега имаше време да обръща повече внимание и на някои други подробности… А и Грег вече не й се струваше толкова съвършен. Но се бе постарал да й осигури живота, за който бе копняла. Може би с времето щяха да изгладят противоречията. Все още мисълта да се върне за постоянно в Ню Йорк я караше да потръпва от вълнение.

Поръча чаша минерална вода на стюардесата и се задълбочи в бележките за предстоящата кампания. С удоволствие потъна в работата, която щеше да запълни времето й достатъчно, за да не мисли за неразрешими неща.

Прехвърлянето в Денвър мина като в мъгла. По време на полета до Билингс тя толкова се бе вдълбочила в книжата, че едва когато пилотът обяви кацането, разбра, че е настъпил краят на това дълго пътуване.

Наближаваше девет часа и Бренди бързаше да вземе такси, за да се върне по-скоро у дома и вземе освежителен душ. Тъкмо се питаше дали бе оставила нещо за хапване в хладилника, когато я стресна познат глас.

— Бренди!

— Айла! Какво правиш тук? — Бренди горещо прегърна приятелката си, след това отстъпи назад с престорено смръщено лице. — Не си била целия този път, за да ме посрещнеш, нали?

— Разбира се, че не — сериозно й отвърна Айла. — Просто минавах насам и реших да проверя кои познати лица мога да зърна сред пътниците.

Тя със смях вдигна ръчната чанта на Бренди и заедно се отправиха към лентата за багажа.

— Хайде, размърдай се, вечерята ни чака и Хауи ще ни напердаши, ако не побързаме.

По пътя към колата Бренди едва не изтърва куфара си, когато се сети за радостните новини, които носеше за Айла.

— Ама че съм идиотка, през целия път си мислех как ще те изненадам!

— Хей, за малко да ми изкараш акъла. Казвай какво има.

— Става въпрос за Томас — възбудено заговори Бренди. — Чувала ли си някога за Терънс Джей Кавана — Трети?

— Разбира се, кой не го знае? Той е един от най-известните колекционери на западно изкуство в тази страна. О, Бренди, да не искаш да кажеш, че той ще купи картина от Томас?

Бренди ликуващо вдигна два пръста и се ухили победоносно:

— И не само една!

— О, Господи, не мога да повярвам! — Айла силно я прегърна и дълго не я пусна да си поеме дъх. След това я погледна в очите и тихо каза: — Даваш ли си сметка какво значи това за мен?

— Разбира се, че си давам, затова съм толкова развълнувана.

— Но ти никога се си ми казвала, че познаваш Кавана. Защо не си споменавала нищо за това?

— Виж, да ти кажа право, не го познавах много добре. Трябва да благодариш на Грег Маринели затова. Негова бе идеята да го покани да види работите на Томас — самият той не харесва изкуството на Запада, но след като го убедих какво откритие е този индианец, нямаше нищо против да превърне Т.Дж. в свой благодарен длъжник. Защо да изпуска такава възможност?

— Много мъдро от негова страна — каза Айла.

— Да. Всичко стана като по ноти. Хайде да вървим, умирам от глад.

Хауи не само не ги напердаши, а бе изстудил в тяхна чест бутилка шампанско и редеше чашите, когато те пристигнаха.

— Брей, май наистина се радваш на пристигането ми! — възкликна Бренди. — Шампанско?

Хауи ги притисна едновременно и целуна Айла по бузата.

— Имам страхотни новини, които трябва да полеем. Не че не се радвам да те видя отново, Бренди, но шампанското е, за да се отбележи нещо, което е от значение и за самата теб.

— Е, какво, дълго ли смяташ да ни държиш в неведение?

Загърнал в кърпа бутилката, с изискан келнерски жест той ловко освободи капачката от телта и след лекия пукот разля пенливата течност по чашите. По всичко личеше, че има намерение да произнесе тост. Вдигна чаша и тържествено произнесе:

— За нашият нов председател на предизборната кампания — Арт Уилсън.

Бренди трепна при произнасянето на това име. Ето това бе, което им трябваше, това щеше да изведе до победа кампанията.

— Хауи, не мога да повярвам! Арт Уилсън от двадесет години не е участвал в изборна кампания за Конгреса. От вуйчо Джон знам, че му е писнало от тези неща, сам му го е признал. Единственото, което би могло да го заинтересува, е президентската кампания.

— Е добре — каза Хауи, — значи си е променил мнението. Всъщност, каза, че съм първият кандидат за Конгреса от двадесет години, който заслужава да бъде избран.

Общата радост ги накара да почувстват особена близост тази вечер. Арт Уилсън несъмнено беше ас за всеки предизборен екип, а и имаше най-голямо политическо влияние в този щат. Купища пари можеха да потекат само като се разчуеше, че е дал своето одобрение за определен кандидат. Привличането на Арт Уилсън обезсмисляше поста на финансов директор на кампанията, защото напълно достатъчно бе да се намери някой доброволец, който да прибира чековете и да разпределя средствата за отделни пропагандни цели.

— Утре ще трябва да говориш с Арт, Бренди. Казах му, че ти ръководиш компанията и той пожела да се срещнете. Искам едно да запомниш — малко е старомоден, но иначе е свестен тип.

Бренди с облекчение си помисли, че са дошли безоблачни времена за предизборната кампания на Хауи Морисън.

Но след срещата с Арт Уилсън вече не беше толкова сигурна.

Забавно й бе да отбележи, че кабинетът му представляваше несръчна имитация в стил „уестърн“ на могъщия щаб на Уолтър Ласкер. Разположен на последния етаж в сградата на една от най-големите местни банки, той също така разкриваше внушителна за тукашните стандарти гледка. Вместо хладната безлична елегантност, характерна за кабинетите на богатите финансови босове от Уол стрийт, ту изобилстваха кожените мебели, ниските масички, издраскани о токовете на ботуши, претъпкани рафтове с карти и книжа, а над всичко това се носеше застоялия мирис на евтини пури.

Арт Уилсън скочи на крака, когато тя влезе, и загаси димящата си пура в медния пепелник пред него.

— Извинявай, Бренди, влизай! — провикна се той. — Години, откакто съм зарязал пушенето, но не си струвала се отказвам от удоволствието да издимя една пура точно след обяда.

Сърдечно й стисна ръка и й посочи едно от големите кожени кресла.

— Седни по-близо, момичето ми. Страшно се радвам да се запознаем. Чувал съм много неща за тебе от Джон Брандън. Имал е право да се гордее с хубавата си племенница.

Арт беше едър мъж с грозновато, белязано от живота на открито лице и лисеещо теме, заобиколено от металносива четина. Лицето му бе измамно простодушно и открито, но в тесните присвити очи се четеше невероятна хитрост. Тези очи хладно и внимателно следяха всяко нейно движение. Познато й бе излъчването на тези всевластни в своята област мъже и от опита си с Уолтър Ласкер знаеше, че е много важно да се държи с него на равна нога.

— Арт, безкрайно се зарадвах, когато разбрах, че си с нас. Това изцяло ще промени изгледите за успех на нашата кампания. С какво да започна, за да те запозная с направеното досега?

— Ето какво, малка лейди — първото нещо, което ще направиш, е да ми донесеш подробен план на кампанията, за да видя дали си на прав път. Твърде отскоро си в този щат и искаме да се уверим, че знаеш как стоят нещата тук.

Бренди едва се удържа да не възрази. Възможно е вуйчо Джон и Морисън да му се възхищават, но тя вече не се съмняваше, че добрият стар Арт Уилсън и тя нямаше да мелят добре до края на кампанията.

— Сигурна съм, че ще харесаш плана, който съм съставила, Арт — каза хладно. — Той включва някои нови моменти, но е замислен да изтъкне силните страни на Хауи и недостатъците на Том Бейнбридж, кандидатът на Демократическата партия, който очевидно ще бъде неговият конкурент.

— Е какво, чудесно, ако е така, Бренди. Сигурен съм, че онези типове във Вашингтон са ти напълнили главата с всякакви идеи за водене на кампания и бих се заклел, че си се проявила прекрасно. Но ти не познаваш Монтана — тук нещата са различни и ако не вземеш предвид това, после ще се каеш. Не си мисли, че тези, които са те обучавали, не са имали наум някои трикове, с които да ни отровят живота в последния рунд.

„Най-вероятно е ти да ми отровиш живота“ — помисли си тя, докато Арт я изпращаше до вратата на кабинета.