Маргарет Керъл
Изгрев над Монтана (15)

Глава XV

Айла не каза нищо, когато видя зачервените очи на Бренди, открояващи се на бледото й лице. Обясни на своя помощник, че ще помага на приятелката си да се настани в малкия апартамент, за който бе приготвила цял кашон с кухненски съдове и прибори за хранене.

— Я виж! — възкликна тя, след като ги подреди в шкафа и се отдръпна да им се полюбува с ръце на кръста. — Нали цветовете са много приятни?

Бренди не можа да се удържи да не се усмихне. Тиганите, чиниите и купите за салата бяха в най-странни цветове и шарки, но общото впечатление от тяхното съчетание беше жизнерадостно и трябваше да признае, че й харесва.

— Права си. Жалко, че не мога да държа шкафа непрекъснато отворен.

Отново се заловиха за работа. Чувстваше се добре в присъствието на Айла — така практична и в същото време толкова деликатна в мълчаливото си съчувствие.

Айла бе изготвила цял списък с неща, които трябваше да се купят за спалнята и банята — дреболии, за които тя самата едва ли би се сетила. Бегло си помисли за оставените на склад луксозни мебели от нюйоркската си квартира, но те щяха да изглеждат нелепо в този малък като кутийка апартамент. Трите малки стаи бяха светли и проветриви и тя бе доволна от новото си жилище.

Върху чисто белите стени на всекидневната се открояваше картината на Томас Литълхорс. Нейното присъствие доминираше над всичко и тя реши да не окачва нищо друго, което би могло да отклонява вниманието от експресивното й въздействие.

„Какво има в тази картина, че й придава толкова сила?“ — често се питаше тя. Когато Айла я запозна с Томас, бе почувствала същото странно усещане пред внимателния поглед на тесните му индиански очи.

Айла я бе изненадала още първата вечер в апартамента, когато позвъни на вратата и донесе картината, заедно с бутилка вино и две чаши.

— Напълно си я заслужила — увери я тя. — Говорихме с галерията, която ти ни посочи в Ню Йорк, и те са готови да вземат на консигнация няколко работи на Томас. Гледай само да не пропуснеш някоя от вноските, че ще си имаш големи неприятности — заплаши я шеговито. — А сега нека полеем новия дом, картината и твоето бъдеще.

Вдигаха тост и се почувстваха така добре, сякаш се познаваха отдавна. Невинаги бяха на едно мнение, но споровете им доставяха удоволствие. Свързваше ги непоколебимата увереност в успеха на Хауи. Бренди бе започнала да го уважава още повече, откакто работеха заедно. Той беше почтен и способен правник, който проявяваше неподправен интерес към избирателите си и притежаваше истинско призвание да им служи. Кампанията бе необходима част от работата и той добре играеше своята роля. Но скоро тя се убеди, че предпочитанията му клонят към онова, което той смяташе за истински полезен труд, вместо към игрите и външния блясък на предизборната кампания.

В началото задълженията й се състояха да разпределя времето на кандидат сенатора между ангажиментите му в юридическата кантора и политическия живот. Служителите в неговата фирма чудесно биха се справили сами с работата, но непременно държаха да получат одобрението му по вземаните от тях решения. Едва успяваше да отдели малко свободно време, за да обсъждат с Бренди програмата за срещи с избирателите.

— Хауи, ти си ненадминат, когато се налага да се набират средства, и нашият финансов комитет върши чудесна работа с такъв председател като моя вуйчо. Но виждам, че имаш сериозни проблеми с хората от твоята фирма и не знам как ще се справя с тях. Ще трябва да съчетаем някак усилията си, за да степенуваме нещата.

— Бъди по-търпелива, Бренди — помоли я той. — След няколко седмици ще заминеш за Вашингтон, където ще получиш отговор на всичките си въпроси. Хората там си знаят работата.

Семинарът скоро щеше да започне и тя до късно оставаше в бюрото си, за да е сигурна, че създадената от нея организация ще работи безотказно в нейно отсъствие. Не й се искаше да остави нещата на самотек. Първичните избори бяха най-верния индикатор за предстоящата битка. Ако постигнеше задоволителни резултати, спокойно можеше да продължи напред. С известна доза суеверие си бе внушила, че ако сега се справи добре, ще преодолее всички трудности от тук нататък. За нея беше добре да се съсредоточи в изграждането на безупречно функционираща предизборна кампания. Изцяло погълната от работата си, вниманието й бе концентрирано в придобиването на нови познания и умения. В края на един дълъг ден имаше сили само да се добере до леглото и заспиваше, преди мислите за Джейк да нахлуят в претоварения й мозък.

Бе положила всички усилия да избегне какъвто и да било контакт с него. Домашният й телефон не бе отбелязан в указателя, а в офиса на предизборния щаб секретарката на Хауи имаше грижата да отговаря на обажданията. На няколко пъти Джейк се бе опитал да се свърже с нея, но тя бе успявала да се изплъзне. Веднъж дотолкова се бе увлякла в някакъв проблем, че разсеяно вдигна слушалката, когато телефонът иззвъня.

— Бренди?

Тя застина на място. Сърцето й като че спря да бие. Гласът му причини болезнено свиване на диафрагмата й и тя остана за няколко секунди без дъх.

— Бренди? Ти ли си?

— Джейк, виж…

— Радвам се, че най-сетне те хванах. Чуй ме, ние наистина трябва да поговорим. Най-малкото, дължиш ми едно обяснение.

— Да ти дължа нещо? Грешиш, Джейк, нищо не ти дължа. Не искам нищо да обсъждам. Моля те, остави ме на мира, твърде много проблеми имах през изминалата година и не искам да ме преследваш. Просто ме остави на мира.

Учудваше се на спокойния си глас, защото неочакваното му обаждане я бе поразило като удар и бе парализирало чувствата й.

— Бренди, опитвам се да те разбера — каза той. — Но това е лудост! Мислех, че те познавам.

— Оказа се, че не е така — хладно му отвърна тя. — Що се отнася до мен, аз наистина не съм те познавала.

— Двамата бяхме започнали да се опознаваме, поне така се надявах.

— Как би могъл да познаваш някого, който дори не иска да бъде честен с теб? А ти не беше честен с мен, нали, Джейк?

В един умопомрачителен миг тя почувства слаба надежда. Може би имаше някакво обяснение. Но неясната искрица бързо угасна. Едва запалена, бе потушена от следващите му думи.

— Не — бавно й отвърна. — Признавам, че не бях напълно честен с теб. Но имах своите причини и щях да ти кажа, когато му дойде времето. Заслужавам поне да ми дадеш възможност да ти обясня.

— Съжалявам, Джейк. Може да ти се стори забавно, че го казвам точно аз, но ценя високо честността.

Тя затвори слушалката и остана дълго с вперен в стената поглед. Отчаяно се стремеше да не мисли за него, да си поеме отново дъх и да се залови за работа.

Този следобед за пръв път си тръгна рано и плака за последен път през тази зима.