Маргарет Керъл
Изгрев над Монтана (1)

Глава I

Името й — Елен Брандън Станууд — не бе от тези, които лесно се забравят. Помисли си, че може би едно ново име със същите инициали би могло да бъде решението на въпроса. Елза Б. Стоун или Елиза Бъртън Стар, както и Елси някоя си. Чела бе, че престъпниците, сменили имената си, често биват хващани заради придържането им по навик към същите инициали. „В моя случай — помисли си, — бих спестила доста само от разноските за монограми.“

Тя се усмихна мрачно в себе си. Чаршафите и кърпите с монограм, гравираните сребърни прибори, ленените покривки вече не бяха част от нейния живот. След всичко преживяно през последните няколко месеца не можеше да се отърси от убеждението, че никога вече не ще има този вълнуващ и комфортен живот, който бе започнала да смята, че ще трае вечно. Лимузината с шофьор, домашните помощнички, интериор в стила на най-реномираните архитектурни списания й се бяха стрували най-естествена заслуга за тежкия й труд, затова все още не можеше да потисне раздразнението, което изникваше при мисълта, че не би трябвало да е тук, не би трябвало да лети на запад към един нов и, както подозираше, много по-малко приятен живот, лишен от обичайните удобства. Отгоре на всичко пътуваше втора класа.

Елен Брандън Станууд винаги бе била звезда. Отлична ученичка в гимназията, една от най-добрите в колежа, между първите студенти в Харвардския университет, тя се бе превърнала в жена, с която се съобразяваха на Уол стрийт. Повечето я наричаха Ей Би и ако предизвикваше интереса на мъжете, много по-често те се държаха на разстояние, защото или не искаха, или може би се страхуваха да направят необходимото усилие да привлекат вниманието й. Погледната отстрани, тя като че бе изцяло погълната от бизнеса, и наистина — страстите й все по-често бяха насочени към предизвикателствата на борсовия пазар, като че предпочиташе да прекарва повече време в залата, отколкото в спалнята.

Често се бе питала защо успехът значеше толкова много за нея. Външността й определено можеше да привлече, който и да било мъж, а и притежаваше достатъчно интелигентност да го задържи. Защо тогава изпитваше толкова непреодолим подтик да се състезава с мъжете, да, предимно с тях, в тяхната собствена среда? Никога не бе живяла с чувството, че им отстъпва в нещо, дори обратно — дразнеха я мъжете, които не издържаха на сравнението с нея.

Баща й често бе казвал, че тя е синът, който никога не бе имал, а и тя бе проявявала достатъчно агресивност, за да отговаря на неговите очаквания. Самият той преуспяваше в бизнеса и някои от най-ранните й спомени бяха свързани със съботните сутрини, когато седеше зад бюрото в някой ъгъл на кабинета му, наблюдаваше го как работи и подражаваше на всяко негово действие. Когато беше в последните класове на гимназията, вече имаше представа какво прави той и защо го прави, като все по-често изненадваше всички с добрите идеи, които предлагаше.

Винаги бе знаела, че мястото й е в света на бизнеса и че ще успее. Това се очакваше от нея. Родителите й бяха наблюдавали ранния й възход на Уол стрийт и се бяха гордели с нея, но тяхната смърт в автомобилна катастрофа преди няколко години им беше спестила унижението от нейния провал. Тя никога не би се осмелила да погледне баща си в лицето при мисълта за ужасното разочарование, което би му причинила.

Защо трябваше това да се случи? Толкова усилено бе работила и бе заслужила — успех. Бе една от най-добрите. Имало ли бе момент, когато още можеше да спре и да промени хода на нещата? Не, всичко бе предопределено от деня, когато прекрачи прага на борсата…

 

 

1982

Това я връхлетя в мига, когато влязоха през стъклената врата и бяха обгърнати от шума и възбудата, от атмосферата на това място. Това трябваше да се превърне в част от живота й. Никога преди не се бе сблъсквала с нещо, което да й направи толкова силно впечатление като този лудешки, объркан, но напълно организиран хаос, какъвто представляваше Фондовата борса на Ню Йорк сити.

Карнавал, по-скоро казино — това бе първото й впечатление. Дървеният под бе обсипан с късчета хартия като розови и бели конфети. Видеомониторите, прикрепени над всяко работно място, позволяваха да се обхване цялата зала. Зелени сака, сини сака и всички нюанси на по-строгото тъмно облекло на тълпата борсови играчи, която се люшкаше в някакъв неразгадаем танц.

Това бе танцът на доларите — милиони долари, преминаващи от едни ръце в други, състояния, натрупани или загубени за броени минути от всички тези мъже, които действаха с невъзмутими лица. Разбира се, мъжете преобладаваха на това място. Но нямаше значение. Тя бе усетила, че въпреки възбудата и винаги съществуващият риск от това, което се разиграваше тук, истинската власт притежават тези, които дирижират действието — онези невидими мъже и жени, които предизвикваха това неистово оживление, това сноване между безбройните телефони, които опасваха всички стени и отделните гишета.

Изглежда съдбата я бе тласнала да предприеме това пътуване до Ню Йорк в точно определено време, така че да попадне случайно на един стар приятел на баща си на улицата, който бе дошъл тук заедно с дъщеря си.

Елен, сигурен съм, че си заета, но не би ли могла да ми направиш една страхотна услуга? — я бе помолил той. — Мег трябва да напише доклад за фондовата борса като курсова работа в училището и уредих с един приятел, който е брокер в борсата, да ни разведе навсякъде. Не са много тези, които биха се съгласили на такова нещо. Само че ми се налага да отида на една среща, която не мога да отменя. Би ли могла да отидеш с Мег вместо мен? Предполагам, че ще ти хареса. Ще заведа и двете ви на ресторант в Плаза след това.

Тя се бе смяла на мисълта, че ще й допадне да я развеждат из фондовата борса. Оставаха й само няколко месеца до дипломирането й в Харвард и тя вече бе планирала бъдещето си в бизнеса. Така че се съгласи да отиде само за да достави удоволствие на Мег и да услужи на семейния приятел.

Отиде и видя бъдещето си.

Когато по-късно същия ден седяха на чай в Палм Корт, всички се посмяха от сърце. Мег, която в началото бе толкова възбудена от перспективата да посети фондовата борса, съвсем не бе очарована от видяното.

— Ужасно е! Как може някой да издържи да работи там по цял ден?

Барни Елингтън, брокерът, който ги бе развел из борсата, се опита да й го обясни.

— С течение на времето се привиква към високите скорости на работа — решения, които се взимат за части от секундата, предизвикателствата на всяка сделка. Когато се налага да придружавам жена си на покупки, едва не полудявам. Свикнал съм за миг да взимам решение и ако жена ми се колебае повече от пет минути, когато купува кола, едва удържам нервите си.

Елен го разбра напълно. Още в борсовата зала бе започнала да преосмисля внимателно планираната си бъдеща кариера и да вижда в съвсем различна светлина стремежите си. Докато Мег скришом си поглеждаше часовника, Елен и Барни оживено разговаряха и млъкнаха едва когато тя най-сетне многозначително се прокашля и посочи към многобройните хронометри в залата.

— Татко ни чака, Елен. Не ми е приятно да ви прекъсна, но май вече е време да тръгваме.

Тя беше изумена от явното удоволствие, което изпитваше Елен в това объркано място, но като всяко добре възпитано шестнадесетгодишно момиче бе научена да не разпитва по-възрастните за техните странности.

Бъдещето на Мег също се свърза с Ню Йорк, но това беше един съвсем различен Ню Йорк от този на Елен. Кариерата на актриса стана нейният живот, а това я държеше много далеч от света на Уол стрийт. В последвалите години тяхното познанство прерасна в добро приятелство. Елен й помогна да си намери първия самостоятелен апартамент и я наглеждаше отблизо, докато научи достатъчно за мъжете и големия град, а също и за разочарованията, които една начинаеща актриса може да очаква.

Когато се вглеждаше назад в развалините на своята кариера, унизена и наранена, нуждаеща се от приятели, но твърде горда, за да ги търси, Елен чувстваше, че сега просто не беше в състояние да се изправи лице в лице с Мег. Трудно й беше да се среща и с всички други приятели и колеги от онова чудесно време.

Барни Елингтън, който й бе показал какво трябва да прави брокерът, за да осъществи изгодна сделка, се превърна в неин довереник — мъжът, който единствен управляваше личните й дела.

— Това място е като семейството — бе й казал тогавашния добронамерен Барни, — докато я развеждаше из залата. — Ние разчитаме един на друг, но не забравяме да се погрижим за самите себе си.

Почтеността бе най-голямото достойнство на Барни, а и самият той считаше — това за най-важното качество на хората, с които работи. Това, че го бе подвела, я караше да страда повече от самия него.

— Елен, ти трябваше да знаеш какво прави онзи човек, трябваше да го знаеш, преди който и да е от нас. Защо не ни подсвирна навреме, преди всички да се натопим?

Защо не бе го направила? Всичко, което бе вършил той, бе нередно, но бе толкова силен и влиятелен. Всички го поставяха толкова високо…

 

 

1984

Животът се беше показал благосклонен към нея. Работа във фирма на Уол стрийт с начална заплата, която изглеждаше умопомрачително висока в очите на онези, които нямаха диплома от Харвард, непрекъснато растящ кръг от приятели, които със смях приемаха да ги наричат типични юпита — тези предвзети, самовлюбени, алчни млади хора, интересуващи се единствено от успеха. Вярно е, че приятелите й бяха амбициозни и склонни към жестока конкуренция, но същевременно и интелигентни, добре образовани и мислещи хора, способни да допринесат много за обществото.

Младите лъвове от Уол стрийт започваха с възнаграждение, по-високо от заплатите на бащите им след двадесетгодишен стаж, но този бизнес изискваше енергията и издръжливостта на младостта. Елен работеше до късно, а часовете след изморителния ден бяха запълнени със задължителните за професията й социални контакти. Никога не се знае кого може да срещнеш на някой прием, колко полезни връзки могат да се създадат на коктейл. Колкото по-оживен е социалният ти живот, толкова повече потенциални клиенти могат да се срещнат, а от това зависят успехът и големите пари.

Елен грижливо подбираше тоалетите си за особено значимите коктейли, но внимаваше да не изглежда много по-различна от по-обикновените сбирки за бизнесконтакти. За една млада жена с нейното положение беше важно да създава впечатление на преуспяваща, но не твърде богата, което означаваше да следва стила на Ескада вместо на Армани, да предпочете Луис Феро пред Шанел.

Роклята й за тази вечер, която щеше да промени живота й, беше в задължително черно, светлата й коса бе вдигната високо на тила, прихваната с тясна черна панделка.

Тя се извърна от огледалото зад вратата на спалнята и попита съквартирантката си:

— Кари, не намираш ли, че панделката е малко предвзета?

Кари Стийли я огледа критично.

— Не, мисля, че е един добър акцент към твърде строгия тоалет. Изглеждаш ужасно изискана за възрастта си и знаеш как понякога респектираш хората. Панделката е добро хрумване.

Елен се уповаваше на мнението на Кари за тези неща. Между тях двете имаше твърде малко общо, но Кари беше сговорчива и приятна за съжителство, а усетът й за стил, който я бе направил многообещаваща звезда в суровата битка на нюйоркския пазар със стоки на дребно, бе истинско достойнство за една съквартирантка. Като закупчик за един от най-известните магазини тя винаги предупреждаваше Елен за предстоящи разпродажби на уникални дизайнерски произведения, благодарение на което външният й вид значително изпреварваше доходите й.

— Изглеждаш точно както трябва, Елен. Може би ще срещнеш някой вълнуващ мъж.

— Единственият вълнуващ мъж, когото искам да срещна — отвърна Елен, — е Уолтър Ласкер.

— Ти се шегуваш, наистина ли ще бъде там? Мислех, че той никога се спира да работи достатъчно дълго, за да се забавлява.

Уолтър Ласкер беше в зенита на славата си — гений, който винаги знаеше кога акциите ще се качат или ще паднат, кога да се купува и кога да се продава. Правеше един милион долара на ден, твърдяха някои. Работохолик, той често говореше по няколко телефона едновременно, спеше малко и беше накарал да му направят специално бюро, за да може да работи прав, тъй като имаше твърде много енергия, за да седи зад него. Младите банкери и брокери направо се биеха за привилегията да се срещнат с него, умилкваха му се, мечтаеха да ги забележи, защото евентуалните му избраници биха могли да постигнат успех, превишаващ дори и техните представи.

Елен не мечтаеше, тя действаше. Беше се подготвила внимателно за тази вечер, защото възнамеряваше да направи първата стъпка в планираното от нея настъпление към недостижимия свят на големия бизнес. Имаше някаква ирония във факта, че макар да бе отишла на срещата с понижено самочувствие, резултатите от нея далеч надхвърлиха очакванията й.

Салонът бе претъпкан, около Уолтър Ласкер тълпата бе най-плътна, така че Елен изчака момента, когато той се измъкна и се насочи към вратата, и тогава сякаш случайно се оказа на пътя му и с усмивка му се представи:

— Елен Брандън Станууд. За мене е чест да се запозная с вас, сър.

Бледите му очи спокойно я изучаваха няколко секунди, след това той кимна.

— Да, Доналд Корнблат ми е казвал, че вие сте един от най-надеждните му брокери.

Тя се почувства объркана:

— Поласкана съм, че сте чувал името ми.

Той се усмихна и й връчи визитната си картичка.

— Не се изненадвайте толкова, аз рядко забравям имена и лица. Елате да поговорим утре сутринта. В седем часа в моя кабинет. Ще обсъдим вашето бъдеще.

Докато той се отдалечаваше, тя стоеше вцепенена, стиснала картичката в ръка. Около нея се понесоха шушукания и тя усети завистливите погледи на най-близкостоящите, които бяха дочули краткия разговор.

— Я виж ти, току-що грабна големия късмет, Елен — каза й младият мъж, който стоеше най-близо до нея. — Той ще ти предложи да работиш за него.

— Наистина ли мислиш така? Той не знае почти нищо за мене, само разменихме няколко думи.

— Слушай, този човек не си губи времето с празни приказки. Ако иска да разговаряте, това значи, че те смята за някой, който може да направи нещо за него. Ласкер е от хората, които не вършат нищо без причина.

На следната сутрин тя беше на крак още от пет часа, сменяше различни тоалети, разтърсваше Кари, за да я събуди и й даде своя съвет. Колебаеше се дали да прихване косата си на тила с панделката, но реши, че Уолтър Ласкер едва ли би обърнал внимание на подобно нещо и може да си позволи да изглежда такава, каквато е — агресивна и амбициозна като истински брокер от Уол стрийт.

Тя също не изпитваше сковаващ респект в присъствието на мъже от неговия ранг. В уютния му кабинет, издържан в бледобежови тонове и с огромни прозорци, под които градът се виждаше като на длан, тя спокойно изчакваше той да свърши с телефонните си разговори. Те протичаха в естествен и доверителен тон и нищо не показваше, че присъствието й в момента, когато уговаряше с партньорите си как да въздействат върху пазара този ден, го смущава с нещо.

— Е, какво, проявявате ли интерес към възможността да работите при мен? — бе първият му въпрос към нея.

Отговорът й беше хладен.

— Разбира се. Ако се споразумеем за условията.

Той се разсмя:

— Ей Би, чувал съм, че сте рязка. И много добра професионалистка. Разберете едно — нямам никакво намерение да се съобразявам с въпросите на феминизма. Очаквам от вас да бъдете толкова способна, колкото и един мъж, и ще се отнасям към вас както към всеки друг. Не искам да чувам никакви коментари за това, че човекът, когото съм избрал да работи с мен, е жена.

— Разбрано — отвърна тя. — Никога не съм подхождала, към каквото и да е въз основа на пола си и нямам интерес да го правя. На ваше място и аз бих помогнала на по-млади от мен жени само ако мисля, че освен дипломи от Харвард имат какво да предложат и са достатъчно способни.

— Едно последно нещо. Проверил съм ви изцяло и не открих нищо отрицателно по ваш адрес, но трябва да бъда сигурен. Не мога да държа при себе си личност, която крие скелети в шкафа си, или има нещо в своя произход, което може да рефлектира по някакъв начин върху мен.

— Няма нищо — каза Елен. — Аз съм толкова почтена, колкото и вие.

Оттук нататък нещата потръгнаха бързо. Времето като че препускаше, животът й стана още по-напрегнат от преди. Можеше да се справя със задълженията си само ако плащаше на други да вършат нещата, които биха я откъснали от работата й и от важните социални контакти. Това, че използваше наета кола с шофьор, й даваше възможност по пътя към офиса и обратно да подрежда книжата си. Скоро трябваше да напусне тесния апартамент, който споделяше с Кари, за да се пренесе в свое собствено, елегантно обзаведено студио. С удоволствие би се заела да го подреди сама, но това би отнело твърде много време. Затова нае специалисти по вътрешно обзавеждане и резултатът бе прекрасен. Само за едно нещо се опъна на дизайнера и това бе въпросът за предметите на изкуството.

— Няма да ви оставя да купувате вместо мене. Не ми харесва да окача по стените картини, които са избрани само за да отговарят на обстановката. Оставете стените голи, докато намеря достатъчно време да избера това, което харесвам.

Така че нейното красиво мебелирано студио остана с бели стени и с няколко текстилни пана. Чудно, но точно затова хората харесваха общото внушение на комбинация между традиционното и аскетичното, което доведе много клиенти на нейните дизайнери.

Само поради факта, че е включена в малката група приближени на Уолтър Ласкер, тя си спечели и име, и източници на доходи. За една година работа с великия финансист вече получаваше хонорари, които наближаваха милион долара, а тя планираше да прави много повече пари. Благодарение на способността си да поема рискове тя много скоро стана заместник — президент на престижна фирма, което се считаше за немислимо на нейната възраст, и вече беше търсен наставник на млади жени, решили да правят бърза кариера в нетрадиционни за нежния пол области.

Баща й беше първият, който изрази известно смущение от това положение.

— Не ми харесва този човек — бе казал той. — Има нещо в него, което ме кара да му нямам доверие.

— Татко — каза му през смях тя, — просто не си свикнал с типичния нюйоркски бизнесмен. Това е човек, който толкова много работи и чийто мозък е толкова активен, че едва ли му се събират и четири часа сън на денонощие. Много добре знаеш, че винаги си смятал упоритият труд за единствения път към успеха.

Баща й бе поклатил глава.

— Не, в този човек просто има нещо, което…

Трябваше да изминат цели три години, преди някой друг да забележи, че има нещо нередно.

 

 

1987

Сега нямаше и съмнение, че баща й беше прав в подозренията си. От няколко месеца тя също знаеше това, но нищо не беше направила. Отначало мислеше, че просто не разбира добре какво става. Слуховете, прошепвани между запознатите с делата му експерти, не можеха да помрачат блясъка на този безупречен професионалист. Сигурно имаше някаква грешка, си беше казала.

Още от първите дни на съвместна работа тя бе поразена от неговата способност да взима блестящи решения въз основа на данни, които всички имаха, но не притежаваха неговата интуиция. Работейки със същите факти, самата тя не можеше да стигне до заключенията, които толкова лесно му се удаваха. По някакъв мистичен начин той успяваше да надникне от високото си орлово гнездо, надвиснало над улиците, и да грабне точно тези акции, които утре щяха да донесат печалба.

Когато придоби повече опит, съмнението почна да се прокрадва в нейното съзнание. Знаеше, че е много добра в този бизнес, но не можеше да си представи да бъде като него — да не допуска почти никакви грешки и да прави толкова големи удари. Колкото повече растеше доверието му в нея, той й се откриваше все по-често — до онзи ден, когато тя седеше в кабинета му в очакване на предстоящия разговор.

Когато окачи слушалката, очите му блестяха от възбуда.

— Бързо, Ей Би! „Норд Хил Индъстриз“. Купувай!

— Но защо? — попита тя. — Те са страхотно загазили в този момент. Бизнесът със суперкомпютри замира, а не са се погрижили достатъчно да инвестират в други области и да развият по-сигурно основно производство.

— Направили са пробив в областта на изкуствения, интелект. Това ще бъде обявено следващата седмица. Акциите им са рекордно ниски, така че можем съвсем законно да закупим голяма част от тях на много изгодна цена.

— Но как узнахте това? Кой ви каза?

— Не задавай глупави въпроси, Ей Би. Просто грабвай телефона и се хващай на работа.

СДЕЛКИ НА ПОСВЕТЕНИТЕ! Ужасяващите думи отекнаха в съзнанието й. Ласкер имаше източник на информация в тази компания.

— Уолтър, не мога да правя покупки въз основа на вътрешна информация, знаеш това. Можеш ли да ме увериш, че това не е така?

— Ей Би, не се прави на наивна. Никак не ти отива. Много добре знаеш, че това е бизнес, който се основава на информация, и никой от нас нямаше да струва и пукната пара, ако нямахме своите източници. Разбира се, че моят вътрешен човек ме осведомява тайно, но и той си докарва пари от тази сделка. Честна игра.

— Но това е противозаконно… ако те хванат?

— Няма. Нито пък тебе.

Той се обърна и грабна телефона, пренебрегнал напълно нейното присъствие.

Няколко нощи тя не можа да мигне в опита си да измисли решение как да постъпи. Ако напуснеше работата си, би трябвало да обясни защо го прави, но можеше ли да съобщи на властите с какво се занимава нейният наставник? Можеше ли да му нанесе такъв удар и имаше ли сили за такова нещо? И не само това — внимателно зададените от нея въпроси на колегите й показа, че те знаеха истината и въпреки това не изпитваха никакво неудобство.

— Ей Би — й каза един от тях, — можеш да играеш играта както ти харесва. Пазарът е жесток и всеки се нуждае от някакъв вид оръжие за оцеляване. Ти си късметлия — по-умна си от всички ни и не бързаш толкова. Но повечето от нас си служат с това оръжие, за да се справят по някакъв начин с живота, а то не вреди на никого.

Тя не се впусна да спори, но знаеше, че дори това да е начинът, по който всеки на Уол стрийт прави своя бизнес, тя няма да стигне до там, че да ползва предимства, спечелени по такъв начин. Обясни на Уолтър Ласкер, че просто не се чувства спокойна, когато се работи по такъв начин и да я извини, но няма да участва в трансакции, основани на информация от такъв род.

Ласкер я погледна студено.

— Може би сгреших като те доведох, Ей Би. Не харесвам да съм заобиколен от хора, които да си мислят, че са по-морални от другите. Кое ти дава право да осъждаш Уол стрийт?

— Не си въобразявам, че съм по-морална, Уолтър, и не съдя никого. Просто твърде навътре възприемам работата си. И няма да се чувствам добре, ако използвам такива начини. Виж какво, знаеш, че се проявявам по-добре от почти всеки друг в този офис. Ще продължа да работя на същото равнище. Само те моля да ме разбереш по този въпрос.

Ласкер се съгласи, но тя знаеше, че позицията й във фирмата не е вече същата. Не я включваха вече в доверителните дискусии в кабинета на великия човек и тя усети внезапно охладняване в отношенията с колегите си. Но най-лошото от всичко бе нарастващото неудобство, което изпитваше при мисълта за начина, по който Ласкер и компанията правеха бизнес, и съзнанието, че ако те наистина нарушаваха закона, нейното мълчание я прави толкова виновна, колкото и всички останали.

Когато започнаха разследванията, тръгнаха най-различни слухове. Неин познат в медиите ги потвърди — говореше се, че системата на вътрешно осведомяване се е пропукала на най-високо равнище. Знаеше, че ще се наложи да свидетелства пред комисията.

Реши да сподели с Грег Маринели какво бе намислила да направи. От няколко месеца се виждаха с Грег, който бе известен адвокат в областта на шоубизнеса, доколкото можеха да отделят време за това — той с неговите непрекъснати пътувания към западния бряг, и тя с работата до късно в офиса. Грег беше първият мъж, който не бе респектиран от нейния успех. Макар и да не бяха говорили за постоянна връзка, в отношенията им се усещаше известна сериозност и затова й се стори важно той да узнае за това, което имаше намерение да направи. Реакцията му я потресе.

— Не бъди глупава, Елен. Ти не можеш да направиш това. Не ти трябва да се замесваш.

Тя стоеше до прозореца на неговия мезонет и гледаше прекрасния изглед от града долу в ниското.

— Аз взех решение — твърдо каза тя. — Не съм участвала в тези неща, но по някакъв начин съм допринасяла те да се осъществяват, и не мога да живея повече по този начин. Може би никога няма да достигнат до Уолтър и това ще ме накара да се чувствам още по-лоша, като виждам как други съсипват живота си, докато той си седи там горе и самодоволно се надсмива над презрените глупаци, играещи по правилата. Знам, че ще бъде трудно, но в известен смисъл и аз съм замесена и ще трябва да поема известна отговорност за това, което става.

Той се приближи до нея и я сграбчи за раменете.

— Елен, не прави това. Не си сторила нищо лошо, но ако отидеш с подобна информация пред комисията, ще си съсипеш кариерата и бъдещето. Не мога да те оставя да направиш това.

Тя погледна отражението им в притъмняващият прозорец.

— Ние сме хубава двойка, Елен. Можем да имаме чудесно бъдеще. Нека не го проваляме.

Но тя отказваше да се предаде, а той не можеше да я разбере. Беше се примирила, че ще я обвинят защо толкова късно съобщава за това, което знае; дала си бе сметка, че ще бъде порицана, че ще се сблъска с тежки упреци. Но сътресението, предизвикано от действията й, провалените съдби на тези, срещу които бе свидетелствала, вредата, нанесена на собствената й кариера, която никога повече не можеше да се възстанови — всичко това бе много по-трудно, отколкото бе очаквала. Когато всичко отмина, тя се озова напълно сама, без никакво бъдеще.

О да, в известен смисъл Елен получаваше признание. Потупване по ръката, изрази на благодарност за нейната доблест да изкара всичко на показ. Уолтър Ласкер влезе в затвора, но Елен Брандън Станууд също бе заключена в затвора на болката и съжалението — затвор с не по-слаби решетки, макар и невидими.