Бев Малоун
Завръщам се в твоите обятия (6)

VI

— Това графично изображение показва, че още през първата година след изригването по края на опустошената зона са се появили определени растителни видове — прозвуча дълбокият властен глас на Дерек Максуел. — През последните две години те все повече са проникнали към центъра.

Всички погледи бяха вперени в него, докато членовете на екипа пиеха сутрешното си кафе. Ан нервно вдигна чашата към устните си. Под полуспуснати клепачи наблюдаваше мъжа, който снощи така безпощадно се подигра с чувствата й.

Дерек проследи с пръст линията върху картата.

— Научихме също така, че „Уилхаузър логинг корпорейшън“ е засадила над два милиона растения, за да подпомогне съживяването на областта. — Говореше спокойно и делово. — Сигурен съм, че с всяка изминала година тази цифра ще се удвоява. Както Ан ще ви обясни след малко, наложително е фирмата да прочисти района от все още използваемите дървесни отпадъци и да започне основното залесяване. Разораването и смесването на почвата с вулканична пепел значително ще допринесе за нейното плодородие.

Ан слушаше като зашеметена. Самото споменаване на дърводобивната фирма, за която бе работил Мартин, извика болезнения спомен за неговото изчезване.

— Правилно ли е предположението ми, доктор Матюс? — запита натъртено Дерек смълчалата се жена в края на сгъваемата маса.

— Да, правилно! — отвърна тя най-сетне. С бледо лице, тъмни кръгове под очите и измъчен поглед Ан изглеждаше по-уязвима от всякога. — И е съвсем естествено, че с прогресивното разпространяване на вегетацията ще започне да се възстановява и животинският свят.

— Благодаря, доктор Матюс — отвърна равно Дерек. Зачервените му очи издаваха, че Ан не е единствената, която не е спала тази нощ. — Окей — продължи решително той. — Отделният маршрут, който всеки от вас получи, ще ви помогне да съставите личните си работни планове. — Изкашля се леко, защото погледът му неволно бе привлечен от няколкото синини по китката на Ан. — Всяка промяна в установените маршрути първо трябва да се обсъди с мен. Някакви въпроси?

— Тъй вярно, сър — обади се Бъд. — Ще получим ли повече свободно време за примерно поведение?

— В твоя случай — ухили се Дерек, — въпросът е напълно излишен, не мислиш ли?

Безпардонният отговор на Бъд на добродушната забележка на приятеля му потъна в силния смях на другите мъже.

— Както виждам, ние двамата ще работим заедно през следващите дни — усмихна се щастливо Майк Уилсън на Ан.

— Наистина ли?

Тя набързо прегледа работната програма и забеляза, че нещо по нея беше поправяно. А по-точно, очевидно в последния момент името на Пит бе сменено с това на Майк.

— Да, докторе — отвърна закачливо Майк и обгърна с ръка раменете й. — Имам изключителната чест да ви асистирам и да запечатам върху филмовата лента появата на новата растителност в района.

Усмивката постепенно победи угрижения израз върху лицето на Ан.

— Ще ми кажете ли как точно се ориентирахте към този вид фотография? Бихте могъл да снимате и модни колекции, нали?

— Ето как стоят нещата, докторе — рече Майк заговорнически. — Когато научих, че вие ще бъдете в екипа, всички други красавици загубиха всякакво значение.

— За младеж на вашата възраст сте доста нахакан — разкикоти се тя, докато отиваха към палатките, за да се приготвят за работа.

— О, вашата забележка ме нарани дълбоко — изпъшка момчето и сложи ръка на гърдите си.

Вятърът отнесе общия им смях до Дерек, който мрачно гледаше след тях.

 

 

— Добре ли е така, Майк? — Пръстите на Ан предпазливо докосваха нежните иглички на елховия разсад.

— Отлично. — Той бързо натисна копчето на скъпата си 35-милиметрова камера. — Сега се отместете малко — измърмори Майк, чийто обектив бе насочен не към дръвчето, а към загорялото й бедро, разкрито от шортите.

— Ясно — разсмя се тя, после си наложи да изглежда сериозна. — Но все пак трябва да си гледаме работата, нали?

— Разбира се, докторе. — Усмивката му беше очарователна. — Още няколко кадъра и свършваме за днес.

Най-сетне внимателно прибра камерата в куфарчето, а сглобяемия статив — в раницата.

— О, Майк, я погледни тук! — извика Ан и коленичи на земята, за да разгледа миниатюрните следи върху вулканичната пепел.

— Що за мънички животинки са това? — Той също клекна до нея.

Погледът на Ан пробяга по следата.

— Прилича на гризач. И по-точно на полска мишка.

— Смятате, че тук отново са се появили мишки? — запита невярващо Майк, докато наблюдаваше възхитения израз на лицето й.

— О, да. И те вероятно са поне десет пъти повече, отколкото предполагахме в началото. И доколкото имам информация, в опустошената област вече са забелязани над 48 вида птици.

Майк също се зарази от въодушевлението й.

— А това означава, че областта отново се е събудила за живот. — Спонтанно протегна ръце към нея и погледът му стана някак настойчив.

— Не, моля те — изрече бързо Ан и скочи на крака. — Ще бъдем добри приятели и нищо друго.

— Съжалявам, Ан — промълви тихо той и впери поглед в далечината. — Не зная какво ми стана. Никак не е разумно да се опитвам да ухажвам дамата на шефа.

— Но аз изобщо не съм… — опита се да обясни тя, но в този момент прозвуча друг мъжки глас.

— Дяволски си прав, Уилсън — изръмжа тихо Дерек, докато спокойно се приближаваше към тях. Ръката му бързо обгърна талията на Ан. — Слънцето скоро ще залезе, тъй че побързай да се прибереш в лагера. Трябва да обсъдя някои неща с Ан. Ще дойдем след няколко минути.

— Разбира се, шефе. — Майк иронично смъкна бейзболната си шапка. Кимна мълчаливо на Ан, метна раницата на гърба си и пое надолу по пътеката.

— Окей, доктор Максуел — изсъска тя ядосано. — За какво е целият този театър? — Думите заседнаха на гърлото й, защото той я хвана за раменете.

— Мисля, че съвсем ясно ти дадох да разбереш, че трябва да оставиш мъжете на мира! — нахвърли се той върху нея.

— Я ме пусни! — Напразно се опита да се освободи от ръцете му.

Дерек хвърли бърз поглед по посоката, в която бе изчезнал Майк, и най-сетне разхлаби хватката си.

— Смятах, че след като съм променил работния ти план… — започна той.

— Значи нарочно си направил така, че Пит и аз да не работим заедно!

— Точно така. Но вече ми се струва, че и на Майк няма да му се размине.

— Можеш ли поне за малко да замълчиш? Кой изобщо ти дава право да ми правиш оценки?

— Аз отговарям за успеха на този проект. И няма да позволя на една пощуряла за мъже вещица да го провали!

Без изобщо да осъзнава какво прави, Ан замахна и с всичка сила го удари през лицето. После ужасено се втренчи в отпечатъка на собствената си ръка върху бузата му. С хищническа ловкост Дерек хвана ръцете й и ги стисна като в менгеме.

— Н-не, недей — изрече тя умоляващо, когато той грубо я привлече към силното си тяло.

В продължение на един безкрайно дълъг миг Дерек гледа уплашеното й лице, после, преглъщайки една ругатня, рязко се обърна и пое към лагера.