Бев Малоун
Завръщам се в твоите обятия (5)

V

Четиримата мъже използуваха следобеда, за да опънат и останалата част от палатките. Ан седеше в най-голямата от тях на сгъваем стол със списъка на инвентара пред себе си и един дневник, в който, по нареждане на Дерек, трябваше да записва всичко важно. От време на време някой от мъжете влизаше при нея, за да напълни шишето си с вода. Ан имаше чувството, че се отнасят с нея като с рохко яйце. Е, добре, трябваше да си признае, че историята с таблетките не я представи в най-добра светлина. Но, дявол да го вземе, всеки имаше право на някои грешки, а тя искаше да бъде на равни начала с всички от екипа.

Когато излезе пред палатката на яркото следобедно слънце, изведнъж усети, че повява лек ветрец. За миг се спря и се загледа в Дерек Максуел, който забиваше последните колчета. Играта на мускулите по загорелия му гръб светкавично й напомни миговете, когато милващите й пръсти докосваха топлата му кожа.

Откъсна погледа си от него и се запъти към съседната палатка, където Пит тъкмо разопаковаше нещата си.

— Как е? — осведоми се тя и надникна вътре.

— Не чак толкова зле, като се има предвид убийствената горещина. — Усмихна й се сърдечно, докато бършеше потта от лицето си с бяла носна кърпа.

Ан огледа вътрешността на палатката и установи, че вещите му вече са изрядно подредени. В ъгъла имаше надуваем дюшек и пухен спален чувал, няколко дървени касетки бяха пригодени за събиране на научния материал, тук бе и всичко необходимо за работата му. Върху малката сгъваема масичка се виждаше портативна пишеща машина.

— Доста уютно е при вас.

— По-голямата част от живота си съм прекарал в такава или подобна на тази обстановка — обясни той някак тъжно. — И понеже винаги бях на път, не можех да се сърдя на жена си, че най-накрая ме напусна.

— Вероятно не сте могъл да постъпите по друг начин. Понякога нещата от живота се оказват доста по-сложни, отколкото предполагаме.

Ан побърза да смени темата:

— Можете ли да ми покажете къде е умивалнята? Целия следобед бях заета с инвентаризацията и дори не успях да се огледам.

Пит посочи към една по-малка палатка, встрани от останалите.

— Страхувам се обаче, че няма отделна за вас.

— О, ще се оправям някак — рече Ан и се отправи нататък.

По-късно, когато седеше в главната палатка, почувствува, че огладнява. Наближаваше време за вечеря. Тъй като все още дежурството в кухнята не беше разпределено, реши първата вечер доброволно да се заеме с тази работа. Навън вече бяха оградили с камъни мястото за лагерния огън, но Ан предпочете газовата печка.

Възвари вода в една голяма тенджера и изсипа в нея няколко опаковки сушени зеленчуци. Прибави и две кутии консервирано телешко месо. Не след дълго примамливото ухание на моркови, лук, картофи и телешко се разнесе над лагера. Тъй като й бе приятно да се занимава из кухнята, реши да приготви и любимия си ябълков десерт. Напълни една купа с нарязани ябълки, затършува из провизиите и наистина успя да намери сухар, карамел и един особено траен маргарин. Сладкишът скоро се покри с хрупкава червеникава кора.

Когато бе готова с всичко, започна да подрежда масата за вечеря. Тихо си тананикаше под топлото сияние на керосиновата лампа, окачена на покрива. Цялата обстановка сякаш излъчваше нещо тайнствено. Върху масата се появиха метални чинии, чаши, прибори и дори хартиени салфетки.

Погледът й падна върху ябълките, бананите и портокалите, останали от обяда. Бързо ги наряза на малки парчета и направи плодова салата. В този момент Пит надникна от входа.

— Как хубаво мирише тук — рече той с приятния си глас.

— Благодаря, Пит. Знаете ли дали другите скоро ще дойдат на вечеря?

— Вече идват. Всички се побъркаха от тези аромати. Да ви помогна ли нещо?

Ан огледа масата и му подаде две кърпи.

— Свалете яденето и десерта от печката, а аз ще потърся кафето и захарта.

Само след няколко секунди другите нахлуха в палатката и бързо насядаха около масата. Дерек влезе последен. Ан крадешком го наблюдаваше. Носеше чисти джинси и тънка памучна риза. Седна на свободния стол срещу нея. Добродушното бърборене около масата за миг утихна, когато Бъд шеговито отбеляза:

— Едно трябва да ти се признае, Макс, стари разбойнико. Когато си подбирал биолог за екипа, си гледал не само да притежава красота и разум, но и да е доста вещ в готварското изкуство.

Бузите на Ан пламнаха, когато Дерек вдигна поглед към нея. Той многозначително замълча, преди да отговори:

— О, под красивата й външност се крият още много таланти!

Мъжете сърдечно се разсмяха, а тя се изчерви още повече. Да го вземат дяволите! Защо трябваше да продължава тази идиотска комедия и да кара останалите да вярват, че между тях наистина има нещо.

Мъжка суета. Това бе единствената причина. След като предишната вечер всички се убедиха, че безстрашният им водач има известни права над нея, вече бе невъзможно да признае, че опитите му за прелъстяване са останали безуспешни. Би било твърде голям удар спрямо мъжкото му „аз“.

Ан стисна устни и го погледна с блестящите си сини очи. За щастие останалите не забелязаха искрите, които прехвърчаха между двамата.

Дерек се ухили доволно, щом забеляза, че е успял да я извади от равновесие. После сведе глава и се зае с вечерята си.

— Струва ми се, че сънувам! — извика Бъд, когато Ан сложи на масата подноса с ябълковия сладкиш.

— Вече започвам да се влюбвам — подметна закачливо Майк Уилсън.

— Ласкатели. — Ан не успя да скрие усмивката си.

Бързо хвърли поглед към Дерек и видя мрачния неодобрителен израз на лицето му. Изобщо не трябваше да му обръща внимание.

— Майк — помоли тя с мамещ глас, — ще бъдете ли така добър да ми налеете още малко кафе?

— С удоволствие — намигна й той.

След вечерята всички охкаха от преяждане и не спираха да повтарят колко вкусно е било.

— А утре за вечеря бих искал да имаме бифтек, гарниран с моркови… — започна да мечтае Бъд Купър.

Но не можа да продължи, защото Дерек го прекъсна.

— Звучи фантастично, Бъд — рече той високо и ясно. — Защото по една случайност утре ти си дежурен по кухня.

Всички започнаха да протестират. Очевидно имаха твърде лош опит с готвенето на Бъд.

— Но аз си мислех… — започна умолително той, но Дерек отново го прекъсна:

— Направих график за дежурствата в кухнята, според който всички ще се редуваме. Утре в седем часа Бъд ще поднесе закуската, после ще обсъдим задачите и ще определим районите, които всеки един ще проучва през следващата седмица.

Бъд започна да мърмори, че щяло да трябва да става цял час преди другите, но Дерек грубо го отряза:

— Искам да разменим няколко думи в твоята палатка — нареди той.

Двамата излязоха навън и потънаха в бързо настъпващата тъмнина. Майк Уилсън сякаш също изведнъж се сети за нещо неотложно и тръгна след тях.

Пит се усмихна:

— Страхувам се, че ние двамата ще трябва да се справим с цялата тази купчина мръсни съдове.

— Не е чак толкова трудно, Пит. Тъй като тази вечер доброволно поех дежурството, естествено, че ще измия и чиниите.

— Глупости — засмя се той. — Кой мъж би пропуснал възможността да прекара поне известно време с очарователно създание като вас?

— Тази вечер всички се надпреварват да ме ласкаят. И понеже вие наистина сте много мил, ще приема помощта ви.

Напълниха два големи пластмасови легена с топла вода и с активната помощ на Пит съдовете скоро бяха почистени и измити.

— Благодаря, Пит — рече Ан, докато бършеше ръцете си в една кърпа.

— Ще дойдете ли за малко при лагерния огън? — запита той, когато излязоха от палатката.

Тя хвърли поглед нататък и видя Дерек и Бъд, които се бяха разположили удобно. Изведнъж я обхвана безпокойство.

По време на вечерята присъствието на Дерек бе прекалено осезателно. На два пъти случайно докосна крака му под масата и, колкото и да се стараеше да го избягва, беше й ясно, че привличането между тях наистина съществува. Беше крайно наложително да сведе отношенията помежду им единствено до служебните. Опитът й с Джеф Колинс я бе убедил колко глупаво е да се смесват работата и удоволствията. Не се съмняваше, че в ръцете на Дерек може да изживее нещо много хубаво. Но въпреки че се смяташе за модерна жена със свободни възгледи, нямаше особен вкус към повърхностни сексуални връзки. Единствената бурна връзка в живота й досега всъщност разби сърцето й. В един ужасен момент разбра, че Джеф я е лъгал, че е женен и всичките й мечти за вечно щастие станаха на пух и прах.

Пит търпеливо чакаше отговора й. Тя поклати глава:

— Благодаря за поканата, но вече трябва да си лягам.

— Разбирам ви. Не помислих колко уморителен бе днешният ден за вас.

Хвана я за ръка и я изпрати до палатката. Нейната бе най-отдалечена от централната площадка. Ан предположи, че така са искали да й осигурят поне малко повече лично пространство.

Пит осветяваше с фенерчето си тъмната пътека.

— До всяка палатка сме поставили бидон с вода. Това е седмичната ни дажба за хигиенни нужди и за пране. — Той се засмя. — Предполагам, че в края на месеца ще имаме нужда от огромни количества гореща вода.

Предпазливо я преведе по неравния терен до входа на палатката й. Вътре гореше керосинова лампа и подредбата бе подобна на тази на Пит. Ан замечтано погледна към синия найлонов спален чувал, навит на руло върху надуваемия дюшек. Напрежението от деня и безсънната предишна нощ вече си казваха своето.

Усмихна се уморено на човека, който толкова бързо бе станал неин приятел.

— Лека нощ, Пит. — Тя го целуна бързо по обветрената буза.

— Лека нощ, Ан — усмихна й се той и се прибра в палатката си.

„Странно“ — помисли си Ан, когато откри в палатката си още два куфара и един друг спален чувал. Сви рамене. Вероятно са объркали нещо при нареждането на палатките. Но бе твърде уморена, за да разсъждава на кого е този багаж и какво прави в палатката й.

Затвори ципа на входа и съблече мръсните дрехи, които през целия ден лепнеха по тялото й. Изми се със студена вода и моментално се почувствува освежена.

Изкуши се да се мушне гола в спалния чувал, но после все пак нахлузи една широка тениска, която бе взела вместо нощница. Не беше съвсем редно да спи гола в лагер с четирима мъже. Не бе изключено през нощта да се наложи да напусне палатката по най-бързия начин.

Ан потисна една прозявка и нави будилника си. Сложи го до главата си и угаси керосиновата лампа.

Вече заспиваше, когато някакъв шум на входа привлече вниманието й. Инстинктивно посегна към джобното фенерче.

— Не бой се, Ан, аз съм — успокои я дълбокият глас на Дерек.

Когато той запали с кибрит лампата, най-сетне Ан успя да си възвърне дар слово.

— Какво търсиш тук? — изсъска тя. — Това е моята палатка и искам веднага да изчезнеш!

Дерек иронично вдигна вежди, докато внимателно намаляваше фитила. Погледът му бавно се премести от Ан, която седеше върху дюшека, увита до брадичката, към куфарите и после се върна отново към нея.

Изкашля се многозначително.

— Изглежда нашите приятели са сметнали, че ще искаме обща палатка и общ спален чувал.

— Не! — извика решително Ан. — Това вече е твърде много! Изобщо не смятам да лъжа вече другите, че между нас има нещо.

Дерек заплашително се надвеси над нея, а после коленичи на земята.

— И защо не? — попита той студено. Без да обръща внимание на изписаната върху лицето й паника продължи: — Да не би защото ти харесва Пит Бартън, един мъж, който е два пъти по-възрастен от тебе.

— Пит Бартън е мой добър приятел! — изфуча възмутено тя.

— Тези можеш да ги разправяш на баба ми — изръмжа Дерек и я хвана за ръката. — Сигурно трябва да повярвам и че целувката, която му подари, бе съвсем платонична?

— Не съм длъжна да ти давам сметка. Щом имам желание, ще целувам Пит и ти нищо не можеш да промениш, ясно ли ти е?

— Да се обзаложим ли? — Наведе се бързо към нея и страстно я целуна.

Ан не беше някоя малка слаба женичка и при подобни обстоятелства сигурно би могла да се противопостави на някой друг мъж. В случая обаче предимството на тежестта бе на негова страна и двамата се проснаха върху матрака. Притисна я с цялото си тяло и я държа така докато усети, че съпротивата й започва да отслабва.

— М-моля те, Макс, остави ме на мира! — изхълца тя.

Държанието му моментално се промени и целувката му стана нежна и успокояваща.

— О, Ан — простена той. — Защо при тебе винаги обезумявам?

С гнева му все пак можеше да се справи, но когато се държеше както сега, тя наистина беше загубена. Миналата вечер едва не стана жертва на неустоимия му чар. Усети как съпротивата й бавно се стопява, докато устните му си играеха с нейните и я молеха да отстъпи.

— Не, Макс… не мога — изохка тя отчаяно.

— Да, мила, можеш. — От дълбокия му гърлен глас тръпки пронизаха цялото й тяло.

С един последен стон тя се предаде, сгуши се до силните му гърди и отвърна възбудено на горещите му целувки. Ръцете й разтвориха ризата му и пръстите й замилваха топлия му гръб.

Неговите ръце също не стояха мирно. Крадешком избута тениската нагоре, за да вижда голото й тяло. Когато откри пълните й гърди, рязко си пое дъх.

— Съвършена си, Ан! — изтръгна се възхитено от устните му. — Искам да те видя цялата! — С ловко движение измъкна тениската през главата й и я хвърли в ъгъла. Жадният му поглед се впи в безупречното й загоряло тяло.

С остър стон притисна устните си до нейните и Ан се изгуби в един свят от шеметни усещания, като несъзнателно повтаряше името му.

— Искам те, Ан — промълви дрезгаво Дерек. Хвана ръката й и нетърпеливо я притисна към слабините си. — Усещаш ли какво правиш с мене?

— О, Макс — изрече тя ужасено, осъзнавайки какво щеше да се случи само след миг.

Внезапно Дерек си пое дълбоко въздух и скочи от леглото й. Мълчаливо отиде при куфарите и измъкна една зелена бутилка. Пръстите на Ан се впиха в спалния чувал. Измъчен вик се изтръгна от нея, когато той хвърли шампанското в скута й.

— Макс, недей, моля те! — Вдигна поглед към него със смесица от страх и объркване.

Израз на болка и несигурност се прокрадна по лицето му, преди то да се превърне в ледена маска. Без нито дума повече той се извърна и взе багажа си.

— Защо… Макс? — Гласът й трепереше.

— Вашата бутилка шампанско, доктор Матюс — отвърна й той с режеща интонация. — Сега вече сме квит. — Обърна се и излезе, без да се трогне от болката и сълзите в очите й.